Р. Теодосиев

Представете си машина, която, след като веднъж запамети лице, има 75 процента вероятност да го разпознае в случай, че го види отново. Заслужава ли си удобството машина да разпознава лицето ви? Изпратете свое селфи и не е нужно да носите билет за концерт – това обещава московската NTechLab, която използва технология за сканиране на лица за допускане на хора до фестивал на електронната музика това лято. Разбира се, след като веднъж са изпратени, селфитата остават в NTechLab, които са свободни да продадат своята база данни от лица и инструмента за лицево разпознаване на всекиго – от организатори на концерти до полицейски управления, та чак до авторитарни правителства. Младите съоснователи на NTechLab изглежда не са обезпокоени от схващането, че софтуер за лицево разпознаване може да застраши неприкосновеността на личния живот. The Wall Street Journal съобщава: 26-годишият г-н Кухаренко и 29-годишният г-н Кабаков [съоснователите на NTechLab] до голяма степен отхвърлиха опасенията, че тяхната технология може да попадне в грешните ръце. Г-н Кабаков казва, че дори притежаването на смартфон означава, че не може да избегнете това бъдете наблюдавани. "Няма личен живот" - казва той. "Вашето правителство може да ви контролира сега ... Взимате си iPhone или телефон с Android и той съдържа информация за вашето поведение, за вашето движение, за това какво купувате и с кого разговаряте." Повече: http://nauka.bg/a/софтуер-който-разпознава-лицето-на-всеки-минувач-е-готов-за-пазара-руската-полиция-е-вероятен

Колкото и да е политизирана новината засяга науката. Ето оригинала: http://www.sciencemag.org/news/2016/10/russia-suspends-nuclear-rd-pact-united-states А тук е целият превод: http://nauka.bg/a/русия-прекрати-договор-за-ядрени-изследвания-и-разработки-със-сащ

Учени са поставили нов световен рекорд за плазмено налягане, което е „главната съставка” за производство на енергия при термоядрен синтез. Това значи, че този чист и възвръщаем енергиен източник е по-достижим от всякога. Новият рекорд е 2.05 атмосфери, което е скок с 15 % спрямо предишните 1.77 атмосфери. И двата рекорда са поставени в специално създадения реактор Alcator C-Mod в MIT. Макар реактор за ядрен синтез, готов да захрани нашите домове, да е все още далеч от реалността, това повишено налягане означава повишени нива на реакция и дава още доказателства, че се доближаваме до реактор, който е технологично и икономически приложим. Също така, това дава на учените още насоки за това как е най-добре да продължат нататък. „Това е забележително постижение, което подчертава високия успех на Alcator C-Mod програмата на MIT”- казва физикът Дейл Мийд от лабораторията за физика в Принстън, който не участва в експериментите. „Рекордното плазмено налягане потвърждава подхода, използващ силно магнитно поле, като атрактивен път към реална термоядрена енергия.” Повече: http://nauka.bg/a/учени-счупиха-световния-рекорд-по-ядрен-синтез-–-вдигат-летвата-на-потенциала-за-чиста-енергия

Едно създание може да оцелее хилядолетия в така нареченото „Море на смъртта“ В космическия кораб, наредени в спретнати купчинки, имало редици от спящи астронавти. Всеки обвит в своята „черупка”, би могъл да оцелее 10 хиляди години. Това не били обикновени космически пътници. В следващите седмици, след като паднали от небето върху бледосинята планета, те разтворили своите обвивки и се развили до напълно оформени водни чудовища: те са сьомгово розови, имат 3 очи и 11 чифта бойни крака. Това наистина се е случило. Годината била 1972, а спящите пътници били ракообразните артемии, известни още като „морски маймуни“, които се завърнали от мисията до луната Аполо 16. Те били отнесени в космоса, за да се тества влиянието на космическата радиация върху космонавтите. Този несигурен експеримент изисквал почти неразрушими създания, върху които да се експериментира. Захванали се с артемиите, чиито умения за оцеляване са невероятни. Можеш спокойно да ги изсушиш, да ги подпалиш, да ги потопиш в алкохол, да ги лишиш от кислород, да ги облъчваш с ултравиолетова светлина, да ги вариш на 105 градуса или да ги изстудяваш на температури, близки до абсолютната нула, когато атомите спират да се движат. Могат да оцелеят нива на pH, които биха разложили човешката кожа, вода с 50% соленост или вана с инсектициди. Чувстват се добре във вакуумно пространство или при смазващото налягане на дълбочина от 6 000 метра под равнището на океана. Сега започваме да разбираме как го правят. Космосът е пропит с високоенергийни частици, наречени космически лъчи, които лесно проникват през клетки, тъкани и през алуминиевите стени на космическия кораб. Луната е перфектното място, на което да се изследват техните ефекти. Експериментът „Biostack I” включвал купчини от зародиши на артемии, както и семена от растения и бактериални спори между слоеве от чувствителни към радиация материали. Всички лъчи, които прониквали през купчината щели да попаднат върху този чувствителен слой и така учените от НАСА щели да знаят точно кои пътници са били уцелени. От 110 зародиша на океански скариди, които поели галактически куршум, много се излюпили – макар и с деформации - а някои дори изживели пълноценно живота си като скариди. Последвалият експеримент, наименуван „Biostack II” бил отнесен на луната от Аполо 17 по-късно същата година и постигнал подобни резултати. Странното е, че артемиите изглеждат доста крехки, с техните висящи крачета и дълги антени. Каква е тайната им? Въпреки името си, морските маймуни не живеят в открития океан. Те плуват в солени басейни и езера от Голямото солено езеро в Юта до Каспийско море от повече от 100 милиона години. Те не са скариди, но принадлежат на същата група ракообразни. Дребни са - само 15мм дълги. Хранят се с водорасли, които си филтрират от водата. Плуват наобратно и дишат през краката си, а женските не се нуждаят от мъжки, за да се възпроизвеждат. Решаващо е това, че имат уникален афинитет към солта. Могат да толерират концентрации до 50%. Такава вода е много по-солена от океанската, която има само 3.5% сол, и солта е на границата да кристализира. Артемиите нямат проблем с това. Но има уловка: ако живееш в езеро, винаги има опасност то да пресъхне. Басейните и езерата, които океанските скариди обитават, редовно изчезват за няколко месеца, години или десетилетия. Това би трябвало да е огромен проблем, но артемията просто се изсушава. Когато условията са благоприятни, женските артемии снасят яйца с тънка обвивка, които се излюпват веднага. Но когато храната е оскъдна или нивата на солта се покачват, те преминават към план Б. Тогава снасят цисти с по-твърда обвивка, всяка от които съдържа почти напълно развита ларва. Тези цисти са способни да издържат почти пълна дехидратация, като загубят до 97% от съдържанието си на вода. Всички животоподдържащи процеси спират и те навлизат в състояние на летаргия, наречено анхидробиоза -странен застой между живота и смъртта. Както всеки, който е отглеждал като домашни любимци артемии знае, че за да съживиш зародиша, трябва само да добавиш вода. Цистите си възвръщат 1,4 пъти от теглото за 24 часа, преди да се излюпят в ларва с размера на точката в края на това изречение. В момента, в който се излюпят, имат само едно примитивно око, макар че си добавят още две усъвършенствани очи след това. Това е агресивна стратегия за агресивна среда, и работи. През 90-те години екипи, търсещи петрол, сондирали около Голямото солено езеро, когато извадили килимче от цисти между два слоя сол. Чудейки се дали ще се излюпят, изсипали малко вода и няколко от тях, според сведенията, се излюпили. Радиоактивното датиране показало, че те са били там 10 хиляди години. Как са се справили? Повече: http://nauka.bg/a/животното-което-живее-10-хиляди-години

Списание „Военна История“, Брой XVII В този брой четете: De Re Militari – амбициозен ежеседмичен проект под формата на журнал, който има за цел да следи всички актуални конфликти по света и да ги представя на своите читатели максимално ясно и неутрално. Гражданската война в Ливан и нейните разсейки през годините, за които ще ни разкаже Венцислав Божев. Историята и зараждането на Ислямска държава ще бъдат представени от първият ни гост-автор, подп. др. Петко Димов. Огнестрелното оръжие през Възраждането ще бъде надлежно описано от Калин Димитров, който също дебютира със свой текст във „Военна История“ Спомените на опълченеца Георги Стоянов ще бъдат публикувани заедно с оригинален ръкопис, предоставени ни от неговата внучка Нели Стоичкова. Наемничеството в Сирия – един малко изследва проблем, който има ключова роля за разпределянето на грамадните финансови потоци, които пресичат раздираната от война близкоизточна държава. СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ: Сайта https://historyofwars.net/ Academia.edu Calameo Zamunda.net Zelka.org ArenaBG.com История

Дори през Студената война положението не е било толкова лошо, казват служители от САЩ. На 5 октомври руският парламент прекрати споразумение със Съединените щати, във връзка с научните изследвания и разработки в областта на ядреното сътрудничество, както и прекрати друго такова, свързано с преоборудването на руски изследователски реактори, които повече няма да работят с оръжейно ураново гориво. Прекратяването на тези договори е в значителна степен символично, но взаимоотношенията между двете най-значими световни ядрени сили се сринаха наново и бяха разцепени научните общности, установили тесни връзки в началото на разпада на Съветския режим преди четвърт век. Съобщавайки прекратяването на споразумението за научни изследвания и разработки, руското правителство обясни случилото се като „ответна мярка“ на санкциите на САЩ, наложени на Русия след анексирането на Крим през Март 2014г. и подкрепата на САЩ на бунтовниците в източна Украйна. Сриването на мирните преговори със Сирия, както и острите критики от страна на САЩ към участието на Русия в бомбардирането на Алепо, Сирия, изглежда е ускорило закъснялата руска реакция, както споменават някои източници. Русия стопира и друго споразумение със САЩ на 3 октомври, според което двете страни работеха заедно, за да елиминират запас, складиран и в двете държави, от 34 тона плутоний, достатъчен за създаването на 17 000 бомби. Повече: http://nauka.bg/a/русия-прекрати-договор-за-ядрени-изследвания-и-разработки-със-сащ

Ето какво интервю даде Андреа Акомацо относно мисия "ЕкзоМарс-2016" и нейния спускаем апарат "Скиапарели" (източник). Английски превод на интервюто можете да прочетете на NasaSpaceflight. Тук предавам казаното на български: -Какво знаем до този момент за "Скиапарели"? Нека да започнем с "Трейс Газ Орбитър". Ние можем да потвърдим, че орбиталният апарат е в нормална орбита. Той е направил вмъкването около планетата по перфектен начин, той е в перфектно състояние и през следващата нощ узнахме още нещо - записал е всичко, което спускаемият апарат "Скиапарели" е изпратил по отношение на телеметрията. Това не е просто радиосигнал, това е радиосигнал с инженерни и научни данни. След всичко това ние можем да започнем да обработваме данните. -Предполагам, че това са доста данни. Някои от тях са вече обработени, но другите - все още не. Какво показват данните към настоящия момент? Окей, данните, които бяха записани от "Скиапарели", са ни показали няколко неща. "Скиапарели" е направил нормално атмосферно навлизане, преминал е през атмосферния вход, предпазван само от температурния щит по абсолютно нормален начин. Температурният щит е работил перфектно, предпазил е капсулата и сондата перфектно и е бил изхвърлен при условията, които очакваме. В този момент спирачният парашут е бил освободен на височина от 10 километра, отново по абсолютно нормален начин. Цялата фаза с парашута е преминала напълно нормално съобразно получените данни. В края на този етап дошъл моментът, в който "Скиапарели" е почнал да се държи по-различно от това, което очаквахме. -Значи всичко се е случило, когато парашутът се е разкачил, следователно разкачването не е било инцидент. Очаквало се е парашутът да се разкачи, тогава какво е било планирано да стане? Да, било е планирано парашутът да стои прикачен към "Скиапарели" до момента, в който не бъдат изпълнени точно определени условия. Тези условия е трябвало да се потвърдят при височина от 1 километър над повърхността на Марс. От това, което разбираме от получената телеметрия, разкачването на парашута е станало преди времето, което сме изчислили в нашите симулации, без да е потвърдено да е бил на посочената височина. Това са 50 секунди по-рано от очакваното. Всичко това би могло да означава, че парашутът се е разкачил на по-голяма височина от това, което било планирано. Ние не знаем все още. След разкачването на парашута "Скиапарели" е трябвало да запали двигателите си в продължение на 30 секунди, за да се забави през последния 1 километър на спускане и тогава да кацне. Ретроракетите обаче са се запалили само за 3 секунди, след което "Скиапарели" е минал в режим на кацане. Тези два факта, ранното разкачване на парашута и краткото запалване на ретроракетите, си противоречат. Трябва да разберем защо логиката на бордовия компютър е взела това решение. Не можем да го разберем все още, но важното е, че разполагаме с всички инженерни данни, за да установим защо се е случила точно тази последователност, а не другата, която очаквахме. -Когато говорим за нормално протичане, какво имате предвид? Означава, че събитията са се случили във времето, в което сме ги очаквали. Например освобождаването на температурния щит е станало точно по времето, когато сме очаквали и точно при подходящите динамични условия, които "Скиапарели" е измерил и за които е бил програмиран. Можем да потвърдим, че температурата вътре в сондата е била напълно нормална по време на високата атмосферна скорост, което показва, че щитът е предпазвал "Скиапарели" както е планирано. Това разбираме под нормално. -Идеално. На този етап колко време трябва да чакаме, че да реконструираме какво наистина се е случило? Невъзможно е да се каже точно, но това, което си мисля, е че разбирането на логиката на действията по време на последните няколко минути би следвало ни отнеме само няколко дни. И все пак, защо "Скиапарели" е взел точно тези решения? Защо хардуерът е получил подвеждащи данни? Това вече може да отнеме повече време. Може би седмици. Спускаемият апарат "Скиапарели" запалил двигателите си успешно, но само за три секунди, след което преминал в режим на кацане. Credit : ESA

Защо е толкова трудно да се кацне на Марс? Ако всичко мине по план, утре "Скиапарели" може да се превърне в следващият апарат, кацнал благополучно на Марс. Но дали изобщо ще успее? Статистиката е депресираща - половината спускаеми апарати, опитали кацане на планетата, са претърпели провал. Credit : ESA Ще успее ли утре "Скиапарели" да кацне на Марс? Този въпрос си го задаваме всеки път, когато предстои кацане на Червената планета. Представете си - през 2005 година Европейската космическа агенция (ЕКА) опитва кацане на сатурновата луна Титан... и успява от раз! Първото кацане на повърхността на комета през 2014 година също е успешно. Преди няколко години Япония успява да извърши последователни кацания на астероид със сондата "Хаябуса", а после тя се връща на Земята със събрани проби. СССР също има чудесна серия от успешни изследователски мисии до Венера през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век с кацания на повърхността и нейното заснемане. Когато обаче говорим за Марс, статистиката е депресираща. Всички спускаеми апарати на СССР - "Марс 2", "Марс 3", "Марс 6" и "Марс 7" са претърпели провал, макар и "Марс 6" да изпраща някои атмосферни данни при спускането, а "Марс 3" уж достига повърхността, но радиоконтактът изненадващо е преустановен секунди след това. Провал е и първият европейски опит за кацане - през 2003 година безследно изчезва британският апарат "Бийгъл 2" . Едва по-късно той е локализиран на снимки от "Марс Риконисънс Орбитър", на пръв поглед кацнал успешно, но не е успял да се освободи от въздушните възглавници, предпазили го от съприкосновението с повърхността. НАСА има доста повече успехи - "Викинг 1", "Викинг 2", "Марс Патфайндър", "Спирит", "Опортюнити", "Феникс", Кюриосити". Но и американската агенция си има своите аварии - през 1999 година е загубен спускаемият полярен изследовател "Марс Полър Лендър", както и два миниатюрни спускаеми апарата (тип импактор) "Дийп Спейс 2". Ако преброим всички мисии, резултатите при спускаемите апарати са 7 неуспеха спрямо 7 успеха. 50 на 50. Множеството неуспехи по отношение на изучаването на Червената планета е довело до това журналистът Доналд Неф да измисли шеговития израз "Велик Галактически Таласъм" - това е чудовище, което живее на Марс и се храни с изпратените от човечеството космически апарати. Други хора съвсем сериозно си мислят, че извънземните умишлено саботират земните опити да се достигне планетата. Но дали? Има далеч по-прозаична причина, която прави достигането на повърхността Марс изключително трудно. Това е тънката марсианска атмосфера. Кацането на повърхността на Луната, на астероид, на комета или, общо казано, на небесно тяло без съществена атмосфера, е сравнително лесно. Могат да се използват само спирачни ракетни двигатели. Кацането на планета или луна с плътна атмосфера като Венера и Титан е още по-лесно. Достатъчно е да се използва топлинен щит при първоначалното навлизане в атмосферата и парашут за по-късните етапи - и успехът е подсигурен. Атмосферното налягане в близост до марсианската повърхност възлиза средно на 600 паскала. Земното атмосферно налягане на височината на морското равнище е средно 101 килопаскала - т.е. атмосферното налягане на Марс е приблизително 0.6% от това на Земята. Не е възможно човек да оцелее без скафандър. Някои хора биха казали, че това е все едно вакуум, и ще сбъркат. Марс е комплексна планета, която дори има сложни метеорологични явления. При извършване на кацане на Марс атмосферата не може да бъде пренебрегната. Космическият апарат трябва да притежава топлинен щит, иначе ще изгори. След това може да се използва парашут, но само той няма да е достатъчен. Затова се налага да се използват сложни комплекси от топлинен щит, парашути, спирачни двигатели или омекотяващи въздушни възглавници. Ето как протече кацането на "Спирит" и "Опортюнити" през 2004 година - те влязоха в марсианската атмосфера със скорост 19 300 km/h. Първите четири минути от спускането бяха пасивни - използваше се само топлинен щит, който успя да забави скоростта до 1 600 km/h. Тази скорост бе все още твърде висока, а апаратите вече бяха на височина, еквивалентна на тази на пътнически самолет. Повърхността приближаваше много бързо, затова се наложи използването на паршут. Парашутът забави скоростта до 321 km/h, но и това не е достатъчно - знаете много добре какво ще стане, ако една кола се блъсне с такава скорост. На този етап от полета апаратите бяха на височина само 91 метра над повърхността. Затова се използваха допълнително ретроракети и омекотяващи възглавници. Сами виждате колко комплексно нещо е марсианското кацане. Не разполагате с много време. В рамките само на 6-7 минути трябва да забавите скоростта от 19 300 km/h до 0. За тези 6 минути бордовият компютър трябва да изпълни правилните команди с прецизна точност. Всяка една грешка е непростима и ще доведе до катастрофална авария. Освен това винаги ги има случайните фактори - примерно атмосферното налягане може да се окаже по-ниско от пресметнатото поради местните метеорологични условия, може да има прахова буря, а точно в момента на съприкосновението с повърхността може да попаднете на по-голям камък или кратер. Колкото и да се подготвят специалистите за кацането, нищо не е гарантирано. Няма спор, че екипите на "ЕкзоМарс-2016" и "Скиапарели" са направили всичко по силите си, за да подсигурят успех, но неизвестността винаги я има. А това си е част от тръпката да покорим и изучим Марс Автор: Светослав Александров Източник: http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

Тъкмо и аз смятах да споделя статията. Времето изтича и може би само трябва да цитирам част от статията: Но има и още една много важна причина, която налага развиването на научните изследвания на местно ниво от всяка една държава, и тя е поддържането на качеството на човешкия материал в нея, чрез взаимовръзките между научните изследвания, образователната система и обществения живот, които изброих по-горе. Липсата на наука на сериозно ниво в една страна е на практика еквивалентна на принадленост на тази страна към Третия свят. Неразбирането на този прост факт от страна на политическия елит и обществото също е ясен признак за такъв статут.

Превод: Цветелина Христова На 19 май самолет на Egyptair, изпълняващ полет 804, се разби в Средиземно море, при което загинаха всички на борда – 56 пътници и 10 членове на екипажа. В рамките само на няколко часа в Wikipedia се появи статия, документираща катастрофата, която вероятно ще съществува онлайн за вечни времена. Читателите обаче изгубиха интерес след около седмица. Две нови проучвания показват, че това се отнася както за катастрофи с 50 жертви, така и за такива с 500 - констатация, която разкрива някои изненади за това докъде се простира нашето внимание онлайн. С обширните познания, достъпни за човечеството едва на няколко клика разстояние, е справедливо да се каже, че сайтове като Wikipedia представляват един вид безгранична разширена памет за хората. И все пак, на фона на тези почти безкрайни данни, човешкото внимание се запазва за относително кратко. Социолозите наричат тази постепенна загуба на интерес към една тема спад на вниманието. „Интернет предлага неограничени знания, но това не решава проблема с ограниченото поле, върху което се простира нашето внимание.", казва водещият автор на проучването - Таха Яшери, социолог от университета в Оксфорд, Великобритания. Яшери първоначално е привлечен от идеята да изследва онлайн поведението във връзка със самолетни катастрофи, след като самолет на Germanwings, изпълняващ полет 9525, се разби във френските Алпи миналата година. Следователите в крайна сметка установиха, че пилотът е извършил самоубийство, отнемайки и живота на всички 150 души на борда на самолета. От любопитство Яшерирешил да провери броя преглеждания на статията за произшествието вWikipedia. Забелязал, че интересът е най-висок в дните непосредствено след катастрофата, след което бързо спада около седмица по-късно. Той започнал да разглежда и други катастрофи, както големи, така и малки, и забелязал подобни модели в броя преглеждания на страниците при всички тях. Яшери и неговите колеги от Оксфорд решили официално да анализират данните и да изградят алгоритъм, койтода прави разбор на данните във всички страници за самолетни катастрофи в двете най-популярни езикови версии наWikipedia - на английски и испански език. В резултат на прилагане на алгоритъма се получава доклад относно това кога всяка страница е създадена, когато е била редактирана, колко пъти е била четена и кога са се случили тези преглеждания. Изследователите открили, че когато при катастрофата имало по-малко от 50 жертви, читателите на Wikipediaѝ обръщали сравнително малко внимание. Те наричат тези катастрофи "събития с ниско въздействие", и установяват, че те не оказват влияние върху читателските модели. От друга страна, катастрофи с повече от 50 жертви са идентифицирани като „събития със силно въздействие“. По отношение на тези катастрофи читателският интерес се повишавал в зависимост от броя на жертвите и континенталния район, в който са се случили. Смилайки цялата информация, екипът създава таблица, която описва това колко внимание читателите от всяка езикова версия на Wikipedia отделят на различни катастрофи със „силно въздействие“. Откроила се силна регионална обвързаност: англоезичните читатели на Wikipedia много повече се интересували от статии за катастрофи в Северна Америка и Европа, а испаноговорящите читатели предпочитали да четат за катастрофи от Латинска Америка. Броят посещения на англо- и испаноговорящите читатели на Wikipedia за катастрофи съответно в Северна и Латинска Америка, надвишавал около 50 пъти този за катастрофи в Африка. Целия текст: http://nauka.bg/a/грижа-ни-е-когато-самолет-се-разбие-а-след-това-не-ни-е

Това е огромен поток от информация, който ускорява взаимодействията между голяма, разнообразна популация от индивиди. Този поток позволява на индивидите да комуникират и да си помагат един на друг, дори когато са на голямо разстояние. Но също така, дава възможност за създаването на нови форми на престъпност. И не, не става въпрос за Интернет, а за гъби. Въпреки че плодните тела са може би най-познатата част от гъбите, по-голямата част от тези организми е изградена от група тънки нишки, позната като мицел. Това, което до скоро не беше известно, е, че тези нишки работят като един вид подземен интернет, свързвайки корените на различни растения. Дървото в градината ви вероятно е „закачено“ за храста, който се намира на няколко метра разстояние. И всичко това е благодарение на мицела. Колкото повече научаваме за тези подземни мрежи, толкова повече се променят представите ни за растенията. Те не са просто нещо, което си стои и си расте. Свързвайки се с мицеларната мрежа, растенията могат да помогнат на своите съседи, споделяйки хранителни вещества и информация или да саботират нежеланите растения, разпространявайки токсини чрез мрежата. Тази „зелена мрежа“ дори има своя версия на киберпрестъпността. Мицелът на гъбите се разпространява чрез почвата. (Credit: Nigel Cattlin/Alamy) Целия материал: http://nauka.bg/растенията-комуникират-помежду-си-чр/

Затлъстяването на средна възраст води до смаляване на бялото мозъчно вещество Мозъкът на хората, които са на средна възраст и с наднормено тегло изглежда като този на хора, които са с десет години по-възрастни, но с нормално тегло. Проучване, обхващащо 473 души е установило, че хората с наднормено тегло имат по-малко бяло вещество, което свързва различни области от мозъка и осигурява предаването на сигнали между тях. Обемът на бялото вещество в мозъците на пълните хора на възраст 50 години бил сходен с наблюдавания му обем при слаби хора на 60 години. С годините мозъкът се свива, но предишни проучвания показват, че при затлъстелите хора това се случва по-бързо. Статията е от новия 4-ти брой на списание Българска Наука и Медицина. За достъп до целия материал натиснете тук.

Ай-ай, Daubentonia madagascariensis Странно изглеждащият ай-ай е лемур – вид примат, който живее само на остров Мадагаскар. Той е известен с това, че почуква по кората на дървото, в търсене на крити под нея ларви на насекоми. Когато открие такива, ай-ай използва специален дълъг среден пръст, за да ги извади. Видът е застрашен, поради разрушаването на местообитанието им. Васаянска свиня, Sus cebifrons Васаянските свине обитават Филипините и притежават подобни на брадавици израстъци по муцуната. Не е ясно за какво им служат те. Свинете са критично застрашени, като популацията им е намаляла с 80% за три поколения. Целия текст (и снимки): http://nauka.bg/a/осем-грозновати-животни-които-все-пак-трябва-да-спасим

Ново изследването показва, че има един прост начин да разбере точно колко вода трябва да се пие всеки ден - просто да "слушате" тялото си. Това може да звучи доста неясно, но учените могат да докажат за първи път кога не трябва да пиете повече вода - тогава тя физически става трудна за преглъщане. Така че, по-специално, трябва да слушате гърлото си, пише Science Alert!. Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences. За първи път идентифициран механизъм, който регулира приема на течности и може да ни предпазва да не пием повече, отколкото е необходимо, още повече, че нуждите от вода на всеки са различни. Всъщност пиенето на вода над необходимото ни количество е реален проблем и може да предизвика водна интоксикация или хипонатриемия, която се случва, когато нивата на натрий в кръвта станат необичайно ниски и може да доведе до проблеми от летаргия и гадене до припадъци, кома и дори смърт. Но досега, никой не знаеше как тялото регулира нуждата си от вода и дали има естествена реакция на организма, която да ни спре да пием твърде много вода. Снимка: Vlad B./Flickr За да изследва тези въпроси Майкъл Фарел (Michael Farrell) и екипът му от Университета Монаш, Австралия, поискаха от 20 участници в експеримента да оценят размера на усилието, което им се налага да положат, за да погълнат вода при две условия: след тренировка, когато наистина са жадни и по-късно, след като са били убеждавани да пият излишно количество вода. Екипът е открил, че е налице трикратно увеличаване на усилията, след като хората са пили твърде много вода - знак, че тялото регулира колко вода да консумират, като го прави физически по-трудно. "Това е в съответствие с нашата идея, че рефлексът на гълтането е потиснат, когато е поето вече достатъчно количество вода" - заяви Фарел. Екипът използва и функционален магнитен резонанс (fMRI) за измерване на активността на мозъка, точно преди хората да пият вода при указаните две условия - когато те трябва да пият излишно количество вода, е налице много по-голяма активност в десния префронтален дял на мозъка. Това означава, че фронталният кортекс се включва, за да отстрани естественото потискане на преглъщането, така че участниците да могат да пият толкова вода, колкото изискват от тях изследователите. Изследването определено има своите ограничения - това е с малка извадка, а механизмът за потискане на преглъщането е възможно не е свързан с нивата на натрий в кръвта, тоест може да не е предизвикан от прекалено пиене на вода. Но това е една положителна първа стъпка в разбирането как телата ни контролират приема на течности и може да помогне на хората да правят по-добър избор - особено ако често се мъчат да изпълняват ежедневните изисквания и се принуждават да поглъщат достатъчно вода. Фарел отбелязва, че има случаи, когато бегачи - маратонци са загинали, следвайки препоръките пият вода свръхнуждите си. Но в същото време, според изследователя, възрастните хора често не пият достатъчно, така че те трябва да следят своя прием на течности. Естествено, необходими са повече изследвания за да потвърдят тези резултати - все пак това изследване използва малка извадка. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Prouchvane-otnovo-razvencha-mita-za-8-te-chashi-voda-na-den_60033.html

Певецът и поетът Боб Дилън стана лауреат на Нобеловата награда за литература.

хахах да! На всички ни се иска

Много яко!!

Преспанските камбани Димитър Талев

Нобеловата награда за мир се присъжда на... Тази година рекорден брой кандидати се борят за престижното отличие Коя личност или организация е имала най-значим принос за мира през отиващата си 2016 г.? Чии действия и думи, обвързани пряко с мира, са оставили най-ярък отпечатък, който би служил за пример и за напред? Нобеловата награда за мир ще бъде обявена днес в норвежката столица Осло. Но кой ще има честта да я получи? Коя личност или организация е най-достойна да поеме тежкото бреме на мира, който тази награда олицетворява? Знаете ли, че... 96 нобелови награди за мир са били раздадени в периода 1901-2015 г. 29 награди за мир са били споделени от двама лауреати. 2 награди за мир са били поделени между трима души: Ясер Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин през 1994 г. и Елън Джонсън-Сърлийф, Лейма Гбоуе и Тауакул Карман през 2011 г. 16 жени са нобелови лауреати за мир. 62 години е средната възраст на нобеловите лауреати за мир, в годината, в която са били удостоени с нея. 17 годишен е най-младият лауреат за мир. Това е Малала Юсафзай, която получи приза през 2014 г. 87 годишен е най-възрастният лауреат за мир — Юзеф Ротблат, който бе удостоен с наградата през 1995 г. 1 лауреат — Ле Дък Тхо, е отказал наградата за мир. 3 нобелови лауреати за мир са били в затвора по време на награждаването: германският пацифист и журналист Карл фон Осиецки, мианмарският политик Аун Сан Су Чи и китайският активист за правата на човека Лиу Сяобо. За разлика от останалите нобелови награди, които се дават всяка година в Стокхолм, наградата за мир се връчва в Осло. Винаги е било изключително трудно да се прогнозира, кой ще получи Нобеловата награда за мир, тъй като още от създаването си тя е обвита в тайнственост. Имената на номинираните се пазят в тайна в продължение на 50 години след връчването на наградата. Тази година отгатването на победителя е дори още по-трудно, може би по-трудно и от решението, за това кой я заслужава най-много, тъй като са номинирани рекорден брой кандидати — 376 — 228 физически лица и 148 организации. Макар имената на претендентите да са пазени в тайна, благодарение на човешката природа, която подтиква хората да се самоизтъкват и парадират с действията си, самоличността на част от номинираните бе разкрита от онези, предложили ги за наградата. Това на свой ред задейства вълна от предположения и догадки около победителя. Сред най-често спряганите победители бяха президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос и лидерът на партизанското движение ФАРК Родриго Лондоньо, известен с псевдонима си Тимошенко, заради сключено примирие, което сложи край на половин век кръвопролития. Но тъй като колумбийците отхвърлиха с референдум мирното споразумение, шансовете на Колумбия да получи наградата намаляха драстично. Друг претендент за наградата са сирийските доброволчески отряди за гражданска защита, известни на света като „Белите каски“. Според мнозина, тези герои, появили се в сърцето на един от най-страшните и брутални конфликти на нашето време, заслужават най-много да получат престижното отличие. Тези невъоръжени доброволци, които всеки ден излагат собствения си живот, за да спасят нечий друг, са получили подкрепа от над 130 организации и над 260 хиляди души в онлайн петиция, която настоява Нобеловата награда за мир да бъде връчена именно на тях. Мотото на организацията е цитат от Корана: „Който спаси човек, все едно е спасил целия свят.“ И те всеки ден, всеки час правят всичко по силите си, за да го докажат. Изтъкнатата руска правозащитничка Светлана Ганушкина също е номинирана за наградата. Тя предоставя правна помощ, хуманитарна помощ и обучение за мигранти и бежанци, като от нейната организация казват, че е помогнала на повече от 50 000 души от 1990 г. насам. Ганушкина наскоро спечели наградата за житейски принос, известна като алтернатива на Нобеловата награда. Според Кристиян Берг Харпвикен, директор на Института за изследване на проблемите на мира в Осло, ако престижната награда бъде присъдена на нея, освен признаване за неуморната ѝ работа, това би било и спусъка, който ще постави ситуацията със свободата на словото и човешките права в Русия в центъра на общественото внимание. Гръцките острови са една доста странна, но същевременно очаквана номинация, заради безкористните действия на техните жители към бежанците, които достигаха бреговете им. Тези обикновени хорица помогнаха на хиляди хора, бягащи от кръвопролитията и репресиите в техните страни, които със сетни сили, събрали шепа спомени в джоба си търсеха по-добър и мирен живот. Но тъй като правилата на нобеловия комитет не позволяват наградата да бъде връчена на всички жители на островите, бяха избрани двама души Сред номинираните за тазгодишната нобелова награда за мир са и личности като: Едуард Сноудън — бившият анализатор на американската Агенция за национална сигурност, който извади на бял свят стотици секретни документи, част от които разкриха мащабната програма за следене на американското правителство. Д-р Денис Муквеге — гинекологът от Конго, който лично е лекувал хиляди жени, жертви на изнасилване и сексуално насилие в изградената от него болница Панзи в Бакуву, в източната част на Демократична република Конго. Муквеге и преди е бил номиниран за Нобелова награда и спечели престижната награда Сахаров на Европейския парламент през 2014 г. Надя Мурад — Представителката на иракското малцинство язиди, която е бивша секс робиня на екстремистите от Ислямска държава. Тя като по чудо успя да избяга и в последствие разказа пред света за ужасите, на които е била подлагана. Тази година тя бе избрана да стане посланик на добра воля на ООН. Лоран Фабиюс — Френският външен министър е номиниран заради Конференцията на ООН за климатичните промени, която се състоя през декември 2015 г. и доведе до подписването на Парижкото споразумение за климатичните промени. Ърнест Мониз и Али Акбар Салехи — Американския министър на енергетиката и ръководителят на Иранската организация за атомна енергия и главен преговарящ по ядрената сделка със САЩ са номинирани заради ключовата си роля за постигане на споразумението между Иран и Запада. Президентът на САЩ Барак Обама и президентът на Иран Хасан Рухани похвалиха споразумението, което стана повод за отмяна на международните санкции срещу Иран. Сделката бе определена като историческа. Папа Франциск — Като представител на 1,2 милиарда католици по света, главата на римокатолическата църква е сред най-яростните застъпници за световен мир на фона на глобалните конфликти. Но до сега нито един религиозен лидер не е печелил наградата за мир. Ангела Меркел — Германският канцлер е възхвалявана за реакцията ѝ около бежанската криза в Европа и решението да отвори границите на страната си за милиони мигранти. Разбира се това беше посрещнато и с яростни критики, които се засилиха след многобройните инциденти и терористични атаки, които се случиха в Европа. Маршаловите острови - Тази малка островна държава в Тихия океан е мястото, където САЩ извършват своето първо изпитание на водородна бомба на 1 март 1954 г. След мощната експлозия част от атола, на който е извършен тестът, буквално се изпарява заедно със стотици негови жители. Преди 2 години Маршаловите острови заведоха дело срещу деветте ядрени сили в света, по обвинение, че не спазват задълженията си по Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Само три от делата бяха разгледани от Международния съд в Хага, но тази седмица те бяха прекратени, защото съдът не откри доказателства за конфликт межди двете страни по делото. Въпреки неуспеха на делото, островната нация пак може да вземе наградата за мир, тъй като тя ще им бъде присъдена за усилията, а не за успехите им. Миналата година наградата бе връчена на четири организации известни като „Тунизийски квартет за национален диалог“, заради решителния им принос за изграждане на плуралистична демокрация в Тунис след Жасминовата революция през 2011 г.“ Решението на комитета бе изненада за много хора, тъй като този квартет изобщо не присъстваше сред най-спряганите имена за наградата. И въпреки това — Нобеловата награда за мир се присъжда на най-достойният кандидат, който да олицетворява идеята за мир и може да бъде ефективен посланик на мира, който наградата олицетворява. Това е пресен пример за това как номинираните за Нобелова награда за мир не подлежат на анализ, прогнози и гадаене. Кой ще бъде отличен с последната от петте награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския изобретател Алфред Нобел. Може би няма да разберем до последния момент... Имайте още малко търпение. Източник: http://fakti.bg/mnenia/205149-nobelovata-nagrada-za-mir-se-prisajda-na

6 неща, които научихме за кометите от мисията Розета На 30 септември, орбиталният комплекс Розета приключи своета близо 26-месечно посещение на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко като падна на повърхността й и след това изключи. Преди да изпрати последния си сигнал към Земята апаратът Розета снима и събра данни по целия си път до края. След повече от 10 години в космоса Розета пристигна до 67P на 6 август, 2014 г. Около три месеца по-късно спускаемият апарат Philae се отдели от апарата и падна на повърхността на кометата. Това бе грубо кацане - Philae отскочи два пъти и остана в сянката на една скала. С недостатъчно слънчева светлина, която да зарежда батерията му Philae заспа около 60 часа по-късно.("Краят на проекта Philae") "Чувствата са смесени", заяви водещият учен на мисията Мат Тейлър от Центъра за европейски космически изследвания и технологии в Нордвейк, Холандия. "Тъга, че я няма повече, но и голяма радост от това, което постигнахме". ("Ръководителят на мисия "Розета", Мат Тейлър, за невероятния си подвиг"). Поредица от изображения, заснети от Rosetta по време на нейното спускане към повърхността на кометата 67P / Чурюмов-Герасименко на 30 септември. ( ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA) Сега, след като казахме "сбогом Розета!", да погледнем какво научихме за кометата 67P/Чурюмов-Герасименко, благодарение на тази историческа мисия. Изненада дойде веднага, когато изследователите получиха първите добри снимки на кометата ("Кометата 67P в невероятна поредица от снимки, направени от Розета"). Описвана като наподобяваща гумено пате, кометата 67P има две отделни части. Някои планетарните учени подозират, че 67P/Чюрумов-Герасименко е резултат от сблъсък на две ядра на протокомети. Кометите са не само големи топки от лед, както се предполагаше преди. Извисяващи се скали, прашни дюни, сенчести ями - пейзажът на 67P е разнообразие от терени, някои с белези от ерозия, други покрити със сезонни потоци фин прах. Кометите "са много по-динамични, отколкото много повърхности в Слънчевата система," отбелязва Джесика Съншайн, планетарен учен от Университета на Мериленд. Ядрото на кометата не е намагнетизирано, но с приближаването си към Слънцето газовете в опашката на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко увеличават плътността си и я защитават от бомбардировката на частиците слънчев вятър ("Кометата Чурюмов-Герасименко се защитава от слънчевия вятър"). Водата на 67P е различна от тази на Земята, което предполага, че кометите имат малък принос в натрупването на вода на нашата планета ("От къде и как е дошла водата на Земята установи ново изследване"). Съотношението на деутерий (изотоп на водорода) към водорода във водата на 67P е приблизително три пъти по-голямо от това на водата на Земята. На кометите обаче това съотношение варира силно, което означава, че кометите имат различен произход. Около кометата 67P се носи коктейл от химикали, който включва кислород и благородни газове, два показателя, че родното й място е студено и далеч от слънцето ("Неочаквано е намерен кислород на кометата Чурюмов-Герасименко"). Има също и органични молекули. И ако са освободени от ролята си на доставчици на вода на Земята (това може да са астероидите), "кометите наистина имат сложни органични вещества и могат да ги доставят на Земята като семена на живота", коментира Тейлър ("Градивни елементи на живота са намерени върху кометата Чурюмов-Герасименко"). Вътрешността на кометата е доста пореста, което предполага, че 67P е сглобена деликатно преди 4.6 милиарда години ("Ями и спътници на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко", "Розета установи възрастта на кометата 67P / Чурюмов-Герасименко"). Това означава, че изграждащите блокове на кометата не са се променяли от силови сблъсъци, което подкрепя дългогодишната идея, че кометите са капсули на времето, които съхраняват проби от времето на образуването на Слънчевата система ("Защо беше нужно да се изхарчат 1.3 млрд евро и 10 години в гонене на комета?"). Изучаването на кометите не свършва с Розета. Наземните телескопи ще продължат да ги изследват от далеч, а през следващата година НАСА ще разгледа предложения за полет на космически кораб до комета, да вземе проба от повърхността й и да го върне обратно на Земята. "Що се отнася до данните от Розета, има още много", отбелязва Тейлър. "Предстоят десетилетия работа, за да се обработят. Така че Розета не е свършила - тя току-що започна". http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/6-neshta-koito-nauchihme-za-kometite-ot-misiiata-Rozeta_59074.html

МИНИСТЪР КУНЕВА РАЗПОРЕДИ ПРОВЕРКИ НА НАУЧНИ СТЕПЕНИ И АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ В ДВА УНИВЕРСИТЕТА Министърът на образованието и науката Меглена Кунева разпореди извършването на тематични проверки по прилагането и спазването на нормативната уредба на висшето образование, в частност на Закона за развитие на академичния състав. Съгласно чл.30, ал.1 от закона министерството осъществява контрол върху процедурите за придобиване на научна степен и заемането на академични длъжности. Първите две проверки ще се проведат в Медицинския университет – София и Техническия университет – Варна, като впоследствие ще бъдат извършени такива и в други висши училища в страната. Обект на проверките ще бъдат както откритите и неприключили процедури, така и за приключилите от началото на 2015 г. досега. Във връзка със засиления обществен и медиен интерес към проблемите на висшето образование и упражняването на контрол върху дейността на висшите училища от страна на МОН, отчитам, че са необходими спешни действия за укрепване престижа на институциите, се казва в заповедта на министъра. http://www.mon.bg/?go=news&p=detail&newsId=2190

109 Нобелови награди по физика са получили между 1901-2015. 2 жени са били наградени с нобелова награда по физика до момента. 1 човек - Джон Бардийн е бил награден два пъти с нобелова награда по физика. 25 години е възрастта на най-младия физик лауреат - Лорънс Браг, награден през 1915. 55 е средната възраст на физиците лауреати, награждавани до момента. ---------------------------- Нобеловата награда по медицина спечели японския учен Йошинори Осуми за неговата разработка за изясняване на механизмите на автофагията - или процеса, чрез който клетката се самообновява. --------------------------- Жан-Пиер Соваж, Фрейзър Стодарт и Бернар Феринха са удостоени с Нобелова награда за химия. Тe изясняват как клетките възстановяват ДНК и съхраняват генетичната информация.

Ако не спрете да се занимавате с това, кои какъв е а не гледате темата, то накрая ще я затворя! Всичко извън темата ще го трия!

Браво браво!!! Много е добро парчето!

Честит празник!