Р. Теодосиев

PirateBay използват процесорите на посетителите, за да генерират криптовалута Няма да е пресилено да кажем, че Pirate Bay е един от най-популярните сайтове за споделяне на торенти. Tракерът позволява бърз и надежден трансфер на големи файлове и може да служи като индекс за торент файлове. Администраторите на страницата тестват нов метод, който да им позволи да генерират приходи без да показват реклами. Идеята им е да се използват ресурси от процесорите на компютрите, с които се логваме в Pirate Bay, за да се генерира виртуалната валута Monero. Въпросната функционалност не е активирана непрекъснато, а се използва само в определени периоди от време. Ако бъде задействана ще усетите внезапно покачване на ресурсите, които използва устройството, докато търсите в Pirate Bay. Ако всичко върви по план се очаква функцията да се превърне в основен източник на приходи за торент тракера и в крайна сметка да измести напълно рекламите в страницата, информира Engadget. Потребителите има и как да блокират тези процеси. Някои от тях откриха, че от менюто на браузърите с блокирането на разширения и добавки се спира и въпросната функционалност. Предстои да видим колко време ще отнеме на Pirate Bay да започнат да използват процесорите на компютрите ни за генериране на криптовалута като единствен източник на приходи. Идеята им е интересна и подобни инструменти могат да намерят място и в другите популярни торент тракери в интернет. http://www.digital.bg/piratebay-izpolzvat-procesorite-na-posetitelite-za-da-generirat-kriptovaluta-article624029.html

От Борислав Сандов

Снежният барс вече не е застрашен вид На 14 септември 2017 г. Международният съюз за опазване на природата и природните ресурси обяви изключването на снежния барс от списъка на застрашените видове. Статут на застрашен вид се дава на видовете, които наброяват по-малко от 2500 екземпляра и са намаляли с повече от 20% за последните две поколения. В момента около 7500 снежни барсове живеят в Русия, Централна и Южна Азия. Въпреки тези цифри животните все още са заплашени от изчезване, така че сега имат нов статут на уязвим вид. Това е добра новина, но природозащитниците, участващи в програмата, предупреждават, че това не означава, че котките се справят добре или не срещат заплахи. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Snezhniiat-bars-veche-ne-e-zastrashen-vid_94137.html

Публикувано във факти.бг: https://fakti.bg/world/260172-dobre-doshli-na-havaiskia-mars-videosnimki След 8 месеца живот в условия на изолация на отдалечен хавайски вулкан, шестима изследователи, подкрепени от НАСА, ще напуснат своя "марсиански" купол в неделя, съобщава космическата агенция. Тяхната първа поръчка, след като се завърнат в цивилизацията, ще бъдат пресни плодове от манго, папая, ананас и други екзотични изкушения, които растат по тези места. Както и домашно приготвени вкусни ястия от ръководителя на проекта. В това едва ли има нещо странно, защото през изминалите осем месеца екипът се храни предимно със замразена и консервирана храна. Екипът, съставен от четирима мъже и две жени, беше поставен под карантина в подножието на най-големия активен вулкан през месец януари. Всичките им комуникации с външния свят бяха подложени на 20-минутно закъснение. За това време пристигат сигналите от Марс до Земята. ю Главната цел на експеримента бе да се установят психологическите последствия върху астронавтите от продължителна мисия в космоса в условията на изолация. Получените данни ще бъдат от голяма полза при бъдещи пилотирани полети до Червената планета. НАСА се надява да ги осъществи през 30-те години на този век.

Браво! Нека се развива това сдружение, че има нужда от подобни инициативи

Оперативен план за изпълнение на националната стратегия за развитие на научните изследвания Оперативният план започва с признаване на сгромолясването на “Стратегия 2020” в областта на публичното финансиране на науката – сервира ни се “ново 20” , дето има една приказка – сега пък 0.45% до 2020 г (вместо 0.7% до 2020). Е, за мен това е достатъчно, за да кажа, че управляващите науката у нас на най-високо ниво са безотговорни и ни лъжат по-най нашенски си андрешковски начин. Тоест, това, което пишеше в досегашната “стратегия”, си е било чиста измама. Е, хайде да видим, нека пък да попитам – кой излъга научната общност за това 0.7%. Освен това продължават надеждите говежди за 1.5% от БВП за НИРД [научноизследователска и развойна дейност] (забележете, не за научни изследвания – за НИРД) до 2020 г. Пак повдигам въпроса – това, което бизнесът се мъчи да прибута като научна дейност не е никаква научна дейност в голямата си част. А за развойната дейност съдим по новите технологии, разработени от българския бизнес. Ще да ме извинявате, ама те са на хартия. Няма ги, не се виждат. А 2020 г. идва. Казвам пак – това е една дебела лъжа, че бизнесът щял да инвестира. Тази дебела лъжа, заедно с хуленето на българските учени има една цел – да прикрие безобразното положение с държавното финансиране на науката. Кого лъжете? - Себе си, разбира се. Що се отнася до научните среди никой не ви вярва вече, а наивниците, дето ще се хванат на това, че българския бизнес финансира два пъти и половина повече от държава научна и развойна дейност са два пъти и половина по-малко от нулата. И гледайте сега, що за инструменти имаме тук – анализ на бюджетните средства за научни изследвания и препоръка за тяхното оптимизиране и съгласуване на алтернативни сценарии за постигане на заложената цел. Демек, още тук лекичко се предполага, че и горните мизерни цифрички няма да бъдат достигнати, та се търсят алтернативи. А тя алтернативата, дето я търси българския администратор е една (да я напише трети път, та белким някой се позасрами) – събува гащите, обръща се с лице на изток и чака западняците да го оправят, като му дадат при това и някакви мизерни парици, за които те са напълно наясно, че до никакво съществено развитие на българската научно-технологична система няма да доведат. В модерни магистрални термини – магистрално поведение. Но западняците си гледат интереса и това е нормално. И аз да бях на тяхно място и аз така щях да правя. А в допълнение, нашите администратори пак ще оптимизират нулата. Е, резултата е ясен – една нула, колкото и да я оптимизирате, все си остава нула. Искате съвет ли – ами пишете 3% от БВП държавно финансиране за науката, дайте ги, пък да видите, как ще ви тръгне и НИРД-а и научно-технологичната система. Следва провеждане на диалог за наука 2030. Тук ще коментирам кратко – празна работа. Не може да питаш за развитието на науката хора, които хабер си нямат, че има закони (че и математически такива) за развитието на науката. Отде знайш бе Витанов? - виж фиг.1. И пак обществени съвети, консенсуси, дневен ред за науката и други такива алабализми. Със същия успех към инструментите може да се добави – рапорт на чавдарчето за иновациите и план на отрядния съвет на пионерската организация за развитие на науката. Така не се прави. А как се прави бе Витанов? Е сега, нали е ясно, че Витанов никак не отстъпва по компетентност на тия от Световната банка. Пък те парички и то доста искат за услугите си. Научете се да плащате и ще получите хубави съвети. Накрая има и таблица с цифрички. Картинка значи. А колкото до цифричките, то е ясно – лъжем, лъжем, лъжем, лъжем…. Пак ще кажете, че не ви вярвам. Така е – и за 2 стотинки не ви вярвам. Пък вие си помислете защо, може и да се сетите. И айде към стълб 2 – пак “реформи”. То в 2020 ще сме вече на 31-та година от “реформата”, а през 2025 ще сме на 36-тата година от “реформата”. Не почна ли да ти върти драги читателю думата некадърност из главата. Нека ти стане още по-весело – помисли си, какво ще се реформира – бардака и авгиевите обори. И я да видим как. Първи параграф – дрън, дрън, дрън – общи приказки. Втори параграф – пак общи приказки за Европейската пътна карта. По натам ще въвеждаме ефективна система за оценка. В съответния документ, приет наскоро пише че таз оценка може да се прави и от хора с индекс на Хирш, равен на 1. Е, ако има балъци да ви се хванат на “ефективната” система за оценка, аз не съм от тях. После следва към половин страница текст колко важна била оценката. Това го минаваме в графата “пак открихме топлата вода”. Ами добрутру, добре все пак, че почнахте да разбирате, че оценката е важна. Ама за да е важна, трябва да се изготвена от истински специалисти, а не от фалшиви такива. Дето ни бълбукат с лайденския манифест, които ни дава някои принципи но съвсем не ни казва що за индекси да използваме при оценката. Но пък ни казва да внимаваме с количествените оценки. Е, създателите му са интелигентни хора, но пък в документа, дето анализираме, манифестът е нескопосано споменат – а може би е споменат, за да се подчертае, че написалият съответните редове от оперативния план още има мерак да прави реформи, след като адвокатстваните от него реформи се провалят вече 20-на години. Ще кажете, че съм зъл. Ами зъл съм. Нали може? Или пък не може, а?!. После идват приказки за усъвършенстване на модела на финансиране. Атестации ще правим значи. А добре. То на БАН й бе направена такава през 2010 г, оценката беше много добра, обаче ръководството на науката и на финансите очакваше друго и оряза бюджета при наличие на тази много добра оценка. Та, благодарим, знаем вече как действа тази система. Който получи много добра оценка – му режат бюджета, тия дето имат по-ниска оценка – им го повишават, че да се били слаби и имали нужда да папкат. На следващата атестация – още по слаби и с още по-голяма нужда да папкат. И пак ще вдигаме програмното финансиране за сметка на институционалното. Какво да кажа – нескопосаните идеи водят от погром към погром на българската наука. Гледаме дейности 5 и 6: ще увеличаваме резултатно-ориентираното финансиране на базата на ясни критерии за постигнати високи и полезни за обществото резултати и т.н. и т.н. То таквиз писания доведоха до изследването на дамските кюлоти, което несъмнено е било одобрено на основата на ясни критерии относно това, че там ще се постигнат висо-о-о-оки научни и полезни за обществото резултати. Почваме да четем дейност 6 – изграждане на модерна административна структура…. И спираме – я-я-я, да не би писачът да ни казва, че наличната структура не е модерна. О-хо-о-о-о, че кой е търпял немодерна административна структура 27 години? Я-я-я-я, тука трябва да се разрови. Тука май се казва, че МОН има тежки структурни проблеми. И какво ще преструктурираме – а, да, фонда за научни изследвания ще го правим на агенция. Ама да знаете каква каша ще настане. Не, че сега кашата там е малка, тоз фонд е видна част от авгиевите обори. И нататък следва една преструктурационна дейност в МОН, че свят да ти се завие. Всичко на принципа – преоблякъл се Илия, погледнал се, пак в тия. А резултати няма и няма. Бардакът си остава бардак. И ще си остане бардак. Други действия трябва да се предприемат тука. И накрая – пак весела табличка. Да питам защо индикаторите там са точно тези – има ли смисъл. Няма – индикатори трябва да има. Отиваме на стълб 3 – концентрацията на инфраструктурата. Цяла страница и половина – празни приказки. Нещо ЩЕ става, друго ЩЕ става, ама нищо НЕ СТАВА. Ама ни заливат с поучения. Та как беше - който може – прави. Който не може – поучава. Заливат ни с поучения – ясно значи колко могат. Караме нататък – развитие на електронно управление на научно изследователската, развойната и приложната дейност в България. Мх-м, ша развиваме електронното управление, щом казвате. И 100 години може да го развиваме. Особено ми е интересно как ще развиете електронното управление на приложната дейност, ама да не се интересувам много. А-а-а-а – разбрах – ще създаваме среда за въвеждане на електронни и комуникационни технологии. Та да питам читателя – знаеш ли драги ми читателю, какво е жалък управленец. Това е такъв управленец, който си признава, че през 2016 г още не е създал среда за въвеждане на електронни и комуникационни технологии. Ама не е така г-н Витанов, ще кажете, те просто са го написали туй, че да има нещо написано там. Хайде, кандисах. Доста хора вече знаят, че казах в очите на един министър и заместниците му през 2014 г, че тая “стратегия” за нищо не става. Четем нататък – въвеждане на отворен достъп до научна информация. Чудим се и се маем за що иде реч. Гледаме в таблицата с индикаторите – там електронно и дистанционно обучение. После – стимулиране на научни публикации в издания с отворен достъп. Хм, че те голямата част от тия издания са си чист боклук и аз никога няма да пратя там нещо за публикация ако щат и звездите от небето да ми свалят тия от МОН. Кой умник написа тая работа в таблицата? После проекти с отворен достъп, интегрирани инфраструктури и тем подобни нещица. Абе спрете се бе: науката ни умира, учените бягат в чужбина да се спасяват от глад, на вас ви е най-важен отворения достъп до проектите. Ха освестете се малко, скоро истинските учени ще изчезнат и проектите ви ще са от класа – изследване на влиянието на цвета на дамските кюлоти върху самочувствието на четвъртата братовчедка на дамата, носеща кюлотите. Огромен ще е интересът към такива резултати, да знаете. От Харвард и Оксфорд ще се избиват да ползват отворения ви достъп. И идваме до укрепване на социалните измерения на науката. Ще кажете – ей, най-накрая нещо за учените. Ами, ами – магазини на науката ще създаваме към научните организации. А може ли да предложа да създадем и по един бръснарски салон, че да подпомогнем дейността на бръснарите – пък и социална полза за науката ще има. Четем инструментите и изпадаме в пълен потрес. Значи стимулиране публикуването в добри списания – в социалните измерения на науката, стимулите за ефективни учени – пак там. Кой ги сложи тия неща в тоя раздел? Първо как да ви повярвам – не съм видял за 27 години да ме стимулирате, а пък доста от публикациите ми са доста известни на запад. Второ, това не е социално измерение на науката, това е качествено измерение на научната продукция! Абе хванете го този “писар” на “стратегии” и го изхвърлете от МОН. Все обещавате и нищо не правите. Само си го пишете по “стратегийките”. Само гледайте как ще се повиши публикационната активност като се напенсионират учените в следващите 2-3 години. Та в ред 4 на съответната весела таблица сте забравили минусите да напишете пред процентите. А ако искате да не пишете минуси – вдигайте рязко заплатите на учените. Тогава броят на статии може и да се увеличи. Четем оперативна цел 4 – па синергия, па центрове за върхови постижения. Колко пъти да повтарям, че не това е пътят за стабилизация на българската наука. Магарето на село вече вдяна. Колко центрове направихте до сега. И какъв е резултатът – всичко върви надолу, надолу, надолу. И ще продължи да върви надолу дори и всичките от тези центрове да сработят. И ще върви надолу, защото правите принципни грешки. Тука с най-голяма ярост някои скачат отгоре ми. Ще видим през 2020 г. Ще видим и през 2025 г. какво ще стане. И центровете ви за върхови постижения ще блокират. Помнете ми думата. Толкоз по дейност 10. За дейност 11 въобще да не отварям дума. Видяла жабата, че ЕС волът има карта за научна инфраструктура и вдигнала и тя крак. Та вижте си веселата табличка. Изградени обекти от националната пътна карта – 3. Публикации – няма данни. Айде бе. Хвърлихме милиони – резултати – няма. Бравос, бравос, като почнете да “оптимизирате” нали ще се сетите за това. Или няма да се сетите. Няма да се сетите, щото е неудобно. Ама тя поредицата от грешки много голяма стана, дами и господа. Но не се притеснявайте, аз нямам никакви илюзии за това, какъв ви е управленският капацитет. И пак погледнете веселата табличка – ще хвърлите 250 милиона евро за центрове, нали така. И по вашите данни, там на пълна заетост през 2020 г ще работят 225 учени. Ашколсун, туй ефективност, туй ефикасност, направо забивате всички в земята. Между другото както бавите процедурите и тоз брой учени няма да работят на пълен работен ден в тез центрове. И ето ни на оперативна цел 5 – връзка между науката и бизнеса. Нищо не правите и нещо няма да направите. Науката е на умиране, а бизнесът е като малчуган, който няма изгодица да плаща за научни изследвания и да използва резултатите от тях. Как ще промените това – със засилване интеграцията в триъгълника на знанието. Дотук бла-бла. Насърчителни схеми за млади изследователи в предприятията – бла-бла (младите изследователи са силно насърчени да бягат в чужбина). После обучение на млади учени по заявка на предприятията (още не съм паднал от смях, но отивам да падам), инкубатори на научни идеи (паднах вече – дай си бабиното идеята, че да направя бизнес от нея – не, умирам, умирам от смях вече), платформа за връзка наука – бизнес и публично частно партньорство. Е, умрях от смях вече. Не става така бе драги мои. Нали 27 години ги дрънкате тия и се мъчите да ги правите. Не става така. Друг е пътят. Отиваме на дейност 14 – ще стимулираме значи трансфера на знания от университети и научни организации в полза на икономиката и обществото (и тук седнах, че да не взема пак да падна от смях). А, концепция ще правим, мрежата от офиси за технологичен трансфер ще оптимизираме, регистри ще правим, научен маркетинг ще подобряваме (Боже, боже, налей им ум в главата на тия, иди им кажи, че така не се прави). И дойдохме до човешките ресурси. А тука почват големите глупости. Ще се повишава значи икономическия и социален статус на учените. Тези лъжи ги слушаме доста години. Пак да кажа, - благодарим, благодарим, видяхме как Симеон Дянков повиши икономическия и социален статус на учените. Сега министър на финансите е някогашният заместник. Тъй че не се хабете да ни лъжете. Ще връщате учени от чужбина. И как – ще им предлагате големи заплати, докато наличните тук учени мрат от глад, така ли. Младите ще задържате – как, като направихте заплатите им равни на заплатите на чистачките, така ли? Ще хвърляте пари за 5-годишни програми за водещи учени. Нищо няма да излезе от това, помнете ми думата. ЩЕ, ЩЕ, ЩЕ повишавате заплатите на водещите учени – изследователи. ЩЕ, ЩЕ, ЩЕ, ама нищо не правите. ЩЕ стимулирате ранно пенсиониране – е, това е историческа глупост. По цял свят хората гледат да използват опита на по-възрастните изследователи, вие ще ги пенсионирате. Контролни механизми ЩЕ въвеждате за използване на пенсионирани учени вместо млади учени. При тези ниски заплати, това е тотална лудост. Правила за диференцирано заплащане ЩЕ въвеждате. Вие сте луди. Държим значи фонда работна заплата нисък и при това диференцирано заплащане ще въвеждаме. Това е най-долна андрешковщина. Какво – от едни ще вземате на други да давате. Това е идиотщина и никакви научни колективи така няма да стимулирате. Напротив, това ще засили разпада на българската наука. Ще дефинирате какво е млад учен. Браво – топлата вода пак открихте. Тя науката умира, те с дефиниции се занимават. Че не го ли дефинирахте досега. Ето ви една дефиниция – млад учен е, който няма внуци. Не разбрахте ли, че в науката няма млади и стари – има кадърни и некадърни. И че един кадърен старец струва колкото 20 некадърни младока. Ще въвеждат инструмента доктор-изследовател. Хайде да въведете инструмента доктор - бостанско плашило, доктор – сервитьор, доктор-фризьор и доктор-чистачка, че само това още не сте въвели. Действие 17 – ще стимулираме значи университетите и институтите да създават благоприятни условия за кариерно развитие, включително и за увеличаване на научния потенциал. Това става с ПАРИ. А как ще стане според авторите на писанието – с регулаторни правила, с конкурси за мобилност (!!!!), с подкрепа на схеми за творчески отпуск(!!!!), с национална програма за развитие и съхранение на човешкия капитал (!!!!), с ваучерни схеми (!!!!!!!!!!!!) и т.н и прочее глупости. Абе вие за идиоти ли ни взимате! Никакви благоприятни условия за кариерно развитие няма да създадете така. И накрая отиваме до таблицата с разпределение на средствата. Гледаме сега за стълб 1 – Повишаване на публичните инвестиции за научни изследвания. 450 000 лева за оперативни планчета, обществени диалогчета и т.н. чиста полза за науката дотук – 0 лева. Минаваме на стълб 2 – реформа в научно-изследователската система (у-ха-а-а). “Реформата “ ще опоска нови 15 милиона и половина. Някой ще вземе хонорарче за осигуряване на независима оценка на научноизследователската и иновационната дейност в съответствие с международните стандарти и принципите на манифеста от Лайден, усъвършенстване на моделчета, увеличаване на резултантно-ориентираното финансиране и нова агенцийка. Ала-бала, ала-бала - чистата полза за науката дотук – 0 лева. (опапани обече вече 16 милиона). Отиваме на стълб 3 – Концентриране на научната инфраструктура. 696 милиона почти. Ама я да видим за какво. Развитие на електронно управление на научно-изследователската дейност, въвеждане на отворен достъп и прочие (лап – лап-ам-ам от парите за наука)- горе долу – 70 милиона. Дотук опапани – към 86 милиона, за науката – 10 милиона за програми за стимулиране на научната активност на ученици и студенти с акцент на природните науки и математиката и за въвеждане на стимули за подкрепа на ефективните и резултатни учени и научни групи и школи (кои ли са резултатни, а кои не са – ще видите що за каша ще възникне). Караме нататък – синергия за преодоляване на фрагментацията значи. И т.н инфраструктури и т.н към 650 милиона от който 300 милиона по оперативна програма и грубо 2 милиончета за администратувно туй-онуй. Дотук административна опапани – към 88 милиона, за науката – към 660 милиона (от които 300 милиона благодарение на милостта на чужди държави). Следва човешки ресурси – към 53 милиона. Което веднага показва, че тая програма ще е провал. Гледайте сега – за какво ли не се дават пари, само не и за повишаване на заплатите на българските учени. Аха-а-а – пакет за ранно пенсиониране – лап 5 милиона, проучване за конкурентни нива на заплати – лап 5 милиона лева. Та административното ам-ам наближава 100 милиона от общо 765 милиона. Значи за науката остават към 665 милиона за 9 години напред, от които 441 милиона от милостта на чужденците (демек от Оперативната програма Наука и иновации за интелигентен растеж). От сърцата управляващи се откъсват значи 224 милиона български пари за 9 години. Което си е 110 милиона евро. Бравос! 224 милиона за наука, 100 милиона за административни дейности. Бравос, бравос. И да не си мислите, че това са много пари. От мене да знаете – и с милостта на чужденците тези 665 милиона за 9 години са грубо казано по 75 милиона на година. С тях няма да мръднем доникъде. И в 2020 ще сме опашкари и в 2025 ще сме пак опашкари в ЕС. Не ги слушайте уважаеми читатели, какво ви лъжат. Те ви лъгаха че “Стратегията” 2020 ще оправи българската наука. Все още е 2016, а те вече се отказват от думите си и ви предлагат нова “Стратегия” до 2025. после, като видят, че и тя гърми, ще ви предложат трета ”Стратегия” до 2030. Лъжи, лъжи, лъжи. Представяме Ви специализиранъя брой на "Българска наука": Черни и Бели хроники на Николай К. Витанов СЪДЪРЖАНИЕ Белите хроники на Витанов Хроника 1: Академик Стойчо Панчев Хроника 2: Професор Николай Мартинов Хроника 3: Георги Василев и Иван Иванов Хроника 4: Александър фон Хумболт Хроника 5: Макс Планк Хроника 6: Алберт Айнщайн Хроника 7: Робърт Хук Хроника 8: Исак Нютон Черните хроники на Витанов Хроника 1: Между Светия Граал и авгиевите обори Хроника 2: В дълбините на позора Изтегли броя от тук: http://image.nauka.bg/magazine/BG-Science-VITANOV.pdf

Hyperloop назова 10 потенциални маршрута на високоскоростните влакове Първите трасета за високоскоростен вакуумни влакове Hyperloop ще бъдат построени в Мексико, Индия, САЩ, Великобритания и Канада, съобщава The Verge. През 2016 г. Hyperloop One обяви конкурс сред градовете кандидати за изграждането на високоскоростни влакове. Сред 2600 заявления, експертите избраха десет отбора от пет държави (Мексико, Индия, Съединените щати, Обединеното кралство и Канада). Маршрутите, предложени от страните, варират от 320 до 1100 километра, в зависимост от местоположението. Като цяло 150 милиона души живеят в печелившите градове. Предложените маршрути с обща дължина 6632 километра ще свържат 53 мегаполиса по целия свят. Hyperloop One оцени всяко предложение от стотиците отбори от цял свят, проучи потенциала на всеки от гледна точка на инфраструктурата, технологиите, регулаторната среда и транспортните проблеми. Така бяха определени най-силните кандидати: САЩ Шайен - Денвър - Пуебло (580 км) Чикаго - Кълъмбъс - Питсбърг (785 км) Маями - Орландо (414 км) Далас - Хюстън (1030 км) Великобритания Единбург - Лондон (666 км) Глазгоу - Ливърпул (545 км) Мексико Мексико Сити - Гуадалахара (531 км) Индия Бангалор - Ченай (335 км) Мумбай - Ченай (1102 км) Канада Торонто - Монреал (644 км) По-рано Hyperloop One проучи техническите и икономическите възможности за изграждането на маршрута в Холандия, Швейцария, Москва, Лос Анджелис, Великобритания, Финландия и Швеция. Съдбата на тези трасета остава неясна. http://nauka.offnews.bg/news/a_7/a_94041.html?preview=ok

6-те големи открития на 'Касини' http://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/6-te-golemi-otkritiia-na-Kasini_93961.html Едно от най-зрелищните мозаечни изображения на Сатурн, направени от Касини, тази снимка от 2016 показва северния полюс, пръстените, сянката на планетата, както и почти напълно осветеното лице на най-видимо опръстенената планета в нашата Слънчева система. Снимка: NASA / JPL / Space Science Institute Касини стартира от Кейп Канаверал, Флорида през 1997 г. , прекара седем години на път и 13 години в орбита около Сатурн. На 15 септември той се пожертва в името на потенциално обитаемите луни на планетата, потъвайки и изгаряйки в атмсферата й. НАСА. Стартирането на "Касини" на 15 октомври 1997 г. Това грандиозно изстрелване от военновъздушната база "Кейп Канаверал" се случи на 15 октомври 1997 г. Стартира първата мисия посветена на планетата Сатурн, Касини - предназначена да наблюдава пръстеновидната планета, да заснеме изображения и спектри, пръстените и луните й. Комплексът бе оборудван и със сондата "Хюйгенс", която ще слезе на огромната луна на Сатурн, Титан. Снабдена с радиоизотопен генератор, сондата Касини разполага със собствена мощност на борда си на базата на ядрен разпад, което ще продължи десетилетия и ще позволи да се направят много научни открития от разстояние. NASA / ESA / Italian Space Agency; JPL-Caltech Схема на космическия апарат "Касини", включително различните инструменти и бордови устройства и сондата "Хюйгенс", показана една година преди старта. Касини достигна целта си през 2004 г., след седемгодишно пътуване през Слънчевата система. Когато пристигна до Сатурн, той веднага започна да изпраща данни и завършва четиригодишната си основна мисия без никакви проблеми през 2008 г. Той открива допълнителни пролуки в пръстените на Сатурн, бури и вихрушки на сатурновата повърхност, допълнителни спътници, установи наличието на разнообразие от молекули, а сондата "Хюйгенс" дори откри доказателства за морета от течен метан на повърхността на Титан. И въпреки тези огромни успехи, шест открития се открояват като най-важни за мисията на Касини. NASA / JPL-Caltech / Space Science Institute Северният полюс на снимка от 2013 г., в истински цветове, бе в синьо, когато Касини за пръв път влезе в орбита около Сатурн. Но през последните няколко години, той започна много бавно да преминава от синьо в жълто. 1. Полярният шестоъгълен ураган на Сатурн Макар че намеци за такава структура бяха открити от Вояджър, едва когато Касини я засне, стана ясно, че Сатурн има шестоъгълна буря, която непрекъснато бушува около северния му полюс. Последица от динамиката на флуидите и хаотичната, но бързо променяща се атмосфера на Сатурн, това е първата такава буря, открита някога в газовия свят. С над 32 000 км ширина, бурята започва на 78 градуса и се простира надолу на около 100 километра. NASA / JPL-Caltech / Space Science Institute Тази снимка с фалшиво оцветяване на северния полюс на Сатурн подчертава различните характеристики вътре и около шестоъгълника, включително северния полярен вихър. Първо гмуркане на Касини - 23-29 април За разлика от други атмосферни особености, шестоъгълникът не променя географската си ширина с течение на времето. Моделът на движещия се на изток въздушен поток с 360 км / ч. около очертанията на шестоъгълника, съчетан с въздушния поток с по-малка ширина, може да се възпроизведе в компютърни симулации като се получава също шестоъгълник. Може би най-забележителното е, че полярният вихър около северния полюс се държи много подобно на око на ураган, където също има пролука в облаците, която се спуска надолу, доколкото може да се види от данните на Касини. NASA/JPL-Caltech/SSI/Hampton University Анимация на шестоъгълника на Сатурн от около 70 отделни кадри. Самата полярна буря на Сатурн е с диаметър 2 000 километра и остана непрекъснато през 13-те години наблюения на Касини. Може би най-забележителното е, че през последните години цветът на този вихър е започнал да се променя. NASA / JPL-Caltech / Space Science Institute Изображения на северния полюс на Сатурн, 2012 (L) и 2016 (R) и двете направени със широкоъгълната камера на Касини. Разликата в цвета се дължи на промените в химичния състав на атмосферата на Сатурн, предизвикани от преки фотохимични промени. Причината за това е самото Слънце. Северният полюс на Сатурн е бил наклонен настрани от Слънцето и се обръща към Слънцето, когато наближава 2015. През 2016 г. стана ясно - цветът на полярния шестоъгълник се променя, тъй като се намира на пряка слънчева светлина. Сатурн има 29-годишен орбитален период около Слънцето и нямаше как Касини да забележи тази промяна по-рано. Това стана само благодарение на удължената продължителност на мисията. NASA / JPL-Caltech / Space Science Institute В продължение на период от 8 месеца избухна най-голямата буря в Слънчевата система, обкръжавайки целия газов гигант и способна да събере от 10 до 12 земни кълба в себе си. 2. Най-голямата, известна досега, буря в Слънчевата система Подобно на всички планети с атмосфера, Сатурн има своето метеорологично време, пълно с големи и малки бури. Докато мисията "Касини" успя да открие редица интересни елементи на пръстеновия свят като дълголетния полярен шестоъгълник и драконовата буря на южното полукълбо, най-зрелищното явление се появи през 2011 г. в северното полукълбо, обхващайки цялата планета, която се прелива и продължава повече от 200 дни. Изображенията показаха, че бурята мигрира през сатурновата повърхност със 100 километра в час. NASA / JPL-Caltech / Space Science Institute Сатурн по време на бурята във фалшиви цветове. Липсата на белезникаво/синьо в буря показва липсата на метан. Окото на бурята е богато на метан; опашката на бурята е бедна на метан. Яркото синьо в ръбовете на пръстена е от воден лед. Сред няколкото хиляди бури от такава величина, които са били наблюдавани на всеки 20-30 години още от 1876 г., тази е най-голямата и най-продължителната. Астрономите откриха, че тези бури са притиснати от водните пари в долните слоеве на атмосферата на Сатурн. Като по-тежка не само от водорода и хелия, но и отметан, наситената водна пара образува слой под външната екзосфера на Сатурн, изолирайки вътрешната част на планетата. Когато външните слоеве се охладят толкова много, че потънат, те позволяват на вътрешните, влажни слоеве - и бури - да се появят отново. Следващата голяма сатурнова буря, предсказана за 30-те години на 20-ти век, ще даде възможност на учените да научат колко вода съдържа опръстенената планета. NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute Вълничките от вътрешната или външната страна на пролуката между пръстените се дължат на намесата на вътрешната за пръстените луна, тъй като вътрешната част обикаля по-бързо, а външната част се движи по-бавно в съответствие със законите на Кеплер. 3. Структура, вълни и релеф на пръстените на Сатурн Сатурн е забележителен по много начини - сред всички планети, за които знаем, той има най-малко гъстия, но също така и единствения видим набор от пръстени. Съставени от лед и прахообразен материал, тези пръстени не са солидни, а се състоят от частици, които преминават заедно, залепнали за кратко и разкъсвани от приливните сили, упражнявани от Сатурн и преминаващите негови спътници. NASA/JPL/Space Science Institute Малките спътници в пръстените на Сатурн, като например в "Енке Гъп" или "Келер Гъп", могат да се изправят бръчките и вълните в пръстените от двете страни. Самата пръстеновидна система е с дебелина само 10 метра до 1 километър и може да е толкова стара, колкото самия Сатурн. Когато пръстените на Сатурн се наблюдават откъм ръба, благодарение на ъгъла, който пръстените правят със Слънцето, дребните несъвършенства в ледените кристали могат да се видя по хвърлените пленителни дълги сенки върху останалата част от самите пръстени. NASA/JPL/Space Science Institute Въпреки че самите пръстени са невероятно тънки с височина на места сантиметри, те могат да се видят с огромни сенки близо до равноденствието на Сатурн. Основните пръстени се простират от 7000 км до 80 000 км над екватора на Сатурн - повече от радиуса на Сатурн. Състоят се от 99,9% воден лед. Пръстеновата система има хиляди тънки пролуки и е била по-дебела и по-разнообразна в миналото. Някога скалистият материал се е слял в спътници, но водните пръстени ще останат толкова дълго, колкото ще съществува нашата Слънчева система. NASA/JPL/Space Science Institute Видими и радиоизображения на пръстените на Сатурн и тяхната структура, получени от Касини. Макар че са силно отразяващи и са съставени предимно от воден лед, пръстените проявяват различна степен на оптично и радиоотражение, като последните позволяват много по-рязки изображения. NASA / JPL Двутоналната природа на Япет бе загадка около 300 години, но най-накрая бе решена от мисията "Касини" през 21 век. 4. Разкрита бе тайната на двуцветната природа на Япет Япет е втората открита луна на Сатурн и може би една от най-мистериозните. Не само заради екваториалния ръб и големия орбитален наклон, а защото едната половина от този спътник е светла и отразява като лед, а другата половина е с 80% по-тъмна. Какво прави Япет двулик? Не наклона на орбитата му, а фактът, че е най-далечната голяма луна от Сатурн и присъствието на друга, също забележителна луна още по-далеч. NASA/JPL/Space Science Institute Сатурновият спътник Феба с по-тъмния си цвят с повърхност от пемза и ретроградната орбита, е почти сигурно "уловен" обект, а не луна, подобна на повечето други, които са се образували заедно със самата сатурнова система. Отвъд орбитата на Япетс се крие луна, която не прилича на никоя от намиращите се на орбита около Сатурн - Феба. Фаба не е съставена от същите материали, от каквито са другите Луни на Сатурн, а освен това тя обикаля в обратна посока от всички останали. Вместо да обикаля (гледайки надолу от северния полюс) по посока обратна на часовниковата стрелка около планетата-майка, както правят всички останали, Феба се върти по часовниковата стрелка около Сатурн. Защо? Защото Феба не произхожда от Сатурн, а е по-скоро уловен обект пт Пояса на Кайпер. Феба по състав отговаря на най-големия, най-неуловим пръстен в Слънчевата система. NASA/JPL-Caltech/Keck Данни от инфрачервия диапазон от космическия телескоп Spitzer доведоха до откриването на изцяло нов пръстен около Сатурн, благодарение на предшестващи данни, получени от Касини. Открит едва през 2004 г. с инфрачервения космически телескоп Spitzer, пръстенът на Феба е дифузен пръстен от отломки, произхождащ от Феба и е изключително тъмен. Това също е невероятна рядкост - материалът има плътност от около седем прашинки на кубичен километър. Разбира се, тъй като тези отломки се въртят около Сатурн в противоположна посока от всички други спътници, най-външните спътници на Сатурн могат да "заорат" в тях, излагайки челната си страна на тези тъмни отломки. Точно това се е случило с Япет, който се е забил в пръстена от отломки на Феба. Smithsonian Air & Space, derived from NASA / Cassini images Изображения на Сатурн, Япет, Феба и орбитите на Япет и външния F-пръстен на Сатурн за мащаб. Това е сложен процес, който в крайна сметка е отговорен за двуцветната повърхност на Япет. Тъй като Япет е приливно свъзан със Сатурн - което означава, че една и съща "страна" винаги е насочена напред, когато се движи по орбитата си - предната част на спътника натрупва този тъмен материал, докато задната страна остава чиста. По-тъмният материал, събран от едната страна на Япет, става по-горещ от по-светлия материал и това води до сублимация на повърхностния лед. В тази газообразна фаза има значително количество кинетична енергия. Недостатъчна е, за да се измъкне от гравитацията на Япет, но е достатъчна, за да може да мигрира към светлата страна, където остава стабилна, създавайки двуликата природа на Япет. Спектроскопските възможности на Касини дадоха ключовете за загадката. NASA / Cassini-Huygens mission / Imaging Science Subsystem Високоотражателната повърхност на ледената луна на Сатурн, Енцелад, показва наличието и изобилието на постоянно свеж повърхностни лед, както никоя друга луна в Слънчевата система. 5. Потенциалът на Енцелад за живот в подземния океан От изображенията, направени от Касини, се вижда, че Енцелад има повърхност с гладък, ярък лед. Толкова ярък, че държи рекорда за най-отразяваща луна в Слънчевата система. Но тази гладка повърхност показва пукнатини навсякъде. Енцелад се намира точно в центъра на Е-пръстена на Сатурн и това не е съвпадение - това е отговорът за създаването на пръстена. NASA/JPL/Space Science Institute Дифузният ярък, но леден "Е пръстен" и "яркото място" на луната Енцелад, която е причината за съществуването на пръстена. Леденият материал от повърхността на Енцелад се сгъстява и загрява от приливните сили на Сатурн, създавайки подземен океан от солена вода. Тази вода се изтласква с такава сила, че се отскубва от гравитацията на Енцелад, като голяма част от нея образува отразяващия Е-пръстен. На Енцелад трябва да има вода, топлина и органични молекули, което го прави един от най-вероятните кандидати за живот в нашата Слънчева система. NASA / Cassini-Huygens mission / Imaging Science Subsystem Изображение на изригване върху повърхността на Енцелад (вляво), показано заедно със симулация на изригването, създадена от учени на Земята (вдясно). Благодарение на мисията "Касини" успяхме да разберем какво става в този леден свят. Доказано е, че има вода, а приливните сили на Сатурн осигуряват необходимата топлина. Въз основа на наблюденията на други тела в Слънчевата система, Енцелад вероятно съдържа и необходимите съставки за възникването на живот. NASA/JPL/Space Science Institute Това фалшиво цветно изображение на джетове (сините области) в южното полукълбо на Енцелад е направено с тясноъгълната камера на Касини на 27 ноември 2005 г. Тези гейзери могат да бъдат идеални цели за бъдещи мисии, които търсят извънземен живот. Предпоставките са на мястото си. Възможността е прекалено голяма, за да се игнорира. NASA / JPL-Caltech / Space Science Institute Уникална гледна точка в сянката на Сатурн, атмосферата, основните пръстени и дори външният Е-пръстен са видими, заедно с празнините на сатурновата система, по време на затъмнение. Планетата Земя също е там. 6. И накрая отново открихме Земята Докато пътуваше през Слънчевата система, Вояджър за пръв път показа "бледата синя точка". Иззад сянката на Сатурн, предпазващ Касини от Слънцето, той погледна назад към Земята, докато заснемаше тази снимка. Докато пръстените и атмосферата на самия Сатурн са ярко осветени, една точка от бледа синя светлина изпъкна между останалите. Това не бе образ на далечна звезда, нито на малка сатурнова луна. Тази точка бе нашият дом: Земята. NASA / JPL-Caltech / Space Science Institute Земята и Луната под силуета на пръстените на Сатурн се открояват като зацапана точка на синя светлина от невероятното разстояние на Сатурн. Малкото асиметрично размазване от дясната страна на тази точка е нашия спътник Луната. След 20-годишно пътуване и безброй истински открития, най-голямото нещо, което Касини донесе на нас, е гледката към нашия дом. Сега, след като Касини окончателно потъна в атмосферата на газовия гигант в петък, 15 септември, бе важно да си спомним докъде стигнахме и как стигнахме до там. Нашето пътуване все още не е приключило. http://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/6-te-golemi-otkritiia-na-Kasini_93961.html

Вече няколко дни в медиите циркулират публикации, които алармират, че ни тровят с опасни яйца, че сме в сериозна опасност, че веднага трябва да се притесним, да изхвърлим всичко, а защо не и да отидем на лекар. Нека се успокоим малко, защото единственото нещо, което може да ни навреди в тази ситуация е стресът, който си причиняваме излишно. А той е рисков фактор, който често пренебрегваме. Открито количество в яйцата не е притеснително! Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) разпространи разкритието, че са открити партиди яйца, при които количеството на фипронил е около 0.027 мг/кг. Това означава, че в 1 килограм яйца има 0.027 мг от веществото. 1 килограм яйца са 20 яйца с размер „М“, които са с маса около 49 грама. Самото наличие на веществото не трябва да ни притеснява, защото не трябва да живеем с илюзията, че храната, която консумираме е „чиста“. Винаги има някакво замърсяване и за щастие тялото ни е напълно подготвено, за да се „детоксикира“. Цялата статия: http://6nine.net/2017/09/15/защо-не-трябва-да-се-паникьосваме-за-фи/#more-3682

Вчера вечерта в Харвард се състоя 27-ата церемония по раздаването на Антинобеловите награди - Ig-Nobel Prize, които се присъждат всяка година от 1991 г. насам за най-абсурдните научни открития. Темата за тази година е "неопределеността". Антинобеловата награда за мир получи екип швейцарски учени под ръководството на д-р Майло Пухън (Milo Puhan) от Университета в Цюрих, според който свиренето на диджериду (музикален духов инструмент на аборигените) помага да се отървете от т.нар. синдром на обструктивна сънна апнея - в нарушения на съня, което се характеризира с повтарящо се спиране на дишането за по-дълго от 10 секунди - един от симптомите е силното хъркане. Според учените това се дължи на факта, че духовият инструмент укрепва горните дихателни пътища. Изследване: "Didgeridoo Playing as Alternative Treatment for Obstructive Sleep Apnoea Syndrome: Randomised Controlled Trial," Milo A. Puhan, Alex Suarez, Christian Lo Cascio, Alfred Zahn, Markus Heitz and Otto Braendli, BMJ, vol. 332 December 2006. Австралийските икономисти Матю Роклоф (Matthew Rockloff) и Нанси Гриър (Nancy Greer) получиха икономическата награда. Учените твърдят, че играчите в казиното са склонни да повишават ставките, ако преди това сa държали в ръцете си крокодил или например друго опасно животно. Целият въпрос е, че човешкият мозък започва погрешно да тълкува нервната възбуда, която идва след срещата с опасното животно. Мозъкът започва да възприема такъв сигнал като доказателство, че като играч ще има късмет и че го очаква голям джакпот. Изследване: "Never Smile at a Crocodile: Betting on Electronic Gaming Machines is Intensified by Reptile-Induced Arousal," Matthew J. Rockloff and Nancy Greer, Journal of Gambling Studies, vol. 26, no. 4, December 2010, pp. 571-81. Наградата в областта на анатомията бе присъдена на екипа на британския учен Джеймс Хийткот (James Heathcote), който си е поставил за задача да разбере защо старците имат големи уши. Учените са измерили левите уши на 206 пациенти на възраст от 30 до 93. Техните резултати показват, че ухото нараства с около 2 мм годишно. Статията им не дава отгово на въпроса защо се случва това. Изследване: "Why Do Old Men Have Big Ears?" James A. Heathcote, British Medical Journal, vol. 311, 1995, p. 1668. Награда получи и италиански екип от учени, който доказва в своите изследвания, че близнаци, които много си приличат, не могат да се различат на фотографии. Изследване: "Is That Me or My Twin? Lack of Self-Face Recognition Advantage in Identical Twins," Matteo Martini, Ilaria Bufalari, Maria Antonietta Stazi, Salvatore Maria Aglioti, PLoS ONE, vol. 10, no. 4, 2015: e0120900. Тази година наградата за физика бе присъдена на Марк-Антоан Фаржен (Marc-Antoine Fardin) от Лабораторията по Статистическа физика в Лион, Франция. Той грабна отличието с изследване, озаглавено "Може ли котка да бъде едновременно вещество и течност". Фаржен изследва как "флуидните" котки се държат като течности - изпълват в съдове със странна форма. Физикът дава около 15 доказателства, че котките са течности. Защото ако има достатъчно време, всичко ще започне да тече ... дори котките, според учените. Изследване: "On the Rheology of Cats," Marc-Antoine Fardin, Rheology Bulletin, vol. 83, 2, July 2014, pp. 16-17 and 30. Наградата за биология спечели изследване за гениталиите на пещерните насекоми. Изследователите откриват първия случай на обратни гениталии - мъжките имат вагина, а женските - пенис - в четири вида от рода Neotrogla на пещерни насекоми от Бразилия. Снимка: Current Biology, Yoshizawa et al. Изследване: "Female Penis, Male Vagina and Their Correlated Evolution in a Cave Insect," Kazunori Yoshizawa, Rodrigo L. Ferreira, Yoshitaka Kamimura, Charles Lienhard, Current Biology, vol. 24, no. 9, 2014, pp. 1006-1010. Други лауреати са френски невролози, които се оказаха първите, идентифицирали мозъчните вериги, които са в основата на омразата към сиренето. Изследване: "The Neural Bases of Disgust for Cheese: An fMRI Study," Jean-Pierre Royet, David Meunier, Nicolas Torquet, Anne-Marie Mouly and Tao Jiang, Frontiers in Human Neuroscience, vol. 10, October 2016, article 511. Победителите в наградата за хидродинамика са проучвали какво се случва, когато човек ходи с чаша кафе - дали то ще се разлее, или не. Изследване: "A Study on the Coffee Spilling Phenomena in the Low Impulse Regime," Jiwon Han, Achievements in the Life Sciences, vol. 10, no. 1, 2016, pp. 87-101. Учените, получили награда в областта на акушерството, са доказали, че плодът реагира по-активно на музика, ако тя се пуска до влагалището на майката, а не на повърхността на корема. Изследване: "Fetal Facial Expression in Response to Intravaginal Music Emission," Marisa López-Teijón, Álex García-Faura, and Alberto Prats-Galino, Ultrasound, November 2015, vol. 23, no. 4, pp. 216–223. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Antinobelovi-nagradi-2017-Techni-kotki-i-drugi-ludi-izsledvaniia-vid_93877.html

На живо: Последните мигове на 'Касини', изгарящ в атмосферата на Сатурн Това е край, достоен за опера на Вагнер. Днес, 15 септември, ще получим последния сигнал от космическия кораб Касини. Близо 20 години след старта си космическият кораб Касини ще се спусне в Сатурн, жертвайки се в името на потенциално обитаемите луни на опръстенения гигант. Няколко часа преди това космическият кораб ще предаде на живо изобилие от данни със скорост от 27 килобита в секунда (3,4 килобайта в секунда) към Земята преди зрелищно да изгори в атмосферата на Сатурн. През изминалия месец Касини се потапяше в най-горната част на атмосферата на Сатурн при последните си няколко прелитания над планетата. Той измерва нейните частици, радиация и магнитното й поле. Сега, по време на това гмуркане ще получим данни толкова дълбоко в атмосферата на Сатурн, колкото който и да е друг космически кораб някога се е осмелявал. След две десетилетия в космическото пространство НАСА предстои краят на неговото забележително пътешествие. След като е изразходвано почти цялото ракетно гориво, което го докара до Сатурн, операторите умишлено потапят Касини в атмосферата на планетата, за да гарантират, че спътниците на Сатурн ще останат недокоснати за бъдещи проучвания. Гледайте на живо предаването на края на мисията на Касини по NASA TV в 7:00 EDT (14:00 българско време) в петък, 15 септември. Вижте графика на събитията за 15 септември: 3:31 PDT (13:31 бълг. време) - Започва навлизането на Касини в атмосферата на Сатурн 3:32 PDT (13:32 бълг. време) - Космически кораб загубва сигнал една минута по-късно 4:55 PDT (14:55 бълг. време) - Предсказана окончателна загуба на сигнал към Земята Приблизително 18:00 българско време - Финалните снимки, направени от Касини, ще се появят онлайн в галерията на мисията 15:30 българско време - Край на мисията 16:30 българско време - Пресконференция след мисията Снимки, направени от Касини на 14 септември: Стартирала през 1997 г., сондата Касини пристигна до Сатурн през 2004 г. и оттогава събира данни с 12 инструмента. Запасите на гориво са почти изчерпани и НАСА се реши на този "Велик финал" - Grand finale, което е рисковано, но потенциално полезно за науката. Касини е изключителна мисия, която революционизира познанията ни за нашата Слънчева система - заяви Александър Хейс (Alexander Hayes), от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА (JPL) и професор по астрономия в университета Корнел в Ню Йорк. За почти 300 обиколки около Сатурн апаратът направи значителни открития като морето с течен метан на Титан, най-големият естествен спътник на планетата и наличието на солена вода под ледената повърхност на Енцелад, друга сатурнова луна. Сондата "Касини" носи името на италианския учен Жан Доменико Касини, който е доказал, че пръстените на Сатурн се състоят от две части, разделени от тъмна лента. Космическа станция "Касини-Хюйгенс", на стойност повече от три милиарда долара, бе изстреляна в космоса през 1997 г. за проучване на Сатурн и неговата луна Титан. "Касини-Хюйгенс" е една от най-амбициозните космически мисии, стартирали някога в космоса. Космическият кораб е изпълнен с огромен набор от инструменти и апарати за точни измервания и висококачествени изображения с висока резолюция при различни атмосферни условия и цветова гама. Космическата станция се състои от орбиталната станция Касини (построена НАСА) и сондата Хюйгенс сонда (на Европейската космическа агенция). Мисията "Касини" е съвместен проект между НАСА, ЕКА (Европейската космическа агенция) и Италианската космическа агенция. Това е мисия, която може да се нарече историческа заради огромното количество получени резултати, включително 3616 научни статии, които се основават на данните на "Касини".

Археолози откриха огледала на близо 2000 години. Колективната находка от 5 огледала е най-интересното откритие от тазгодишните разкопки на Античен керамичен център край Павликени/AncientCeramicCentre near Pavlikeni керамичен център край Павликени. Огледалата са изработени от олово като три от тях са с еднакви размери и украса. Тя се състои от стилизирано изображение на съд за вино (кратер), от който излизат разлистени лози, разположени по повърхността на рамката. В центъра е било поставено по едно кръгло огледално стъкълце. На три от рамките е изписано на старогръцки „ТYXH KAΛH“, което е пожелание за добра съдба на притежателя. Четири от огледалата „излязоха“ едновременно в края на разкопките. Те бяха открити в близост до едно от огнищата на проучваната жилищна сграда. Археологическите разкопки на Античния керамичен център започнаха в началото на август и продължиха малко повече от месец. Археологът на Исторически Музей Павликениския музей – Павликени Калин Чакъров Чакъров за втора поредна година работи на обекта само с помощта на доброволци. Над 30 души с различни професии, повечето нямащи нищо общо с историята и археологията, взеха участие в тазгодишните проучвания. Включи се и международна група доброволци от четири държави. Разкопките тази година целяха окончателното проучване на една от сградите в римската вила рустика (земеделско имение) на Античния керамичен център. Сградата е била с квадратна форма и размери 6х6 м. Вътре конструкцията има дървени и зидани колони, които са поддържали двускатния керемиден покрив. Сградата е с вход от изток, тъй като в района и сега преобладават западните ветрове. Пред входа на жилището е обособено преддверие, в което има още едно огнище. По всяка вероятност сградата е жилище на работници, обслужвали имението на собственика. Просъществувала е до първите десетилетия на III век след Христа, когато е била напусната.

https://nova.bg/news/view/2017/06/09/184617/тровят-ли-ни-следите-които-оставят-самолетите-в-небето/ И самото обяснение: Ето и още по темата: http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/vlazhnostta-na-vzduha-prichina-za-himicheskite-sledi-vv-vzduha.html

Сателитни изображения на района, където Северна Корея проведе най-големия си тест на водородна бомба, са публикувани ексклузивно в сайта 38North, специализиран за анализ на ситуацията в тази страна и свързан с Университета Джонс Хопкинс. Според анализ на специалисти са се появили множество свлачища и разрушения, вследствие на трусовете, които са концентрирани около граничния връх Мантап (височина. 2205 м) в в планината Мантапсан в южната част на Северна Корея. "Тези нарушения са по-многобройни и широко разпространени, отколкото това, което сме виждали от всеки от петте тестове на Северна Корея, проведени досега" - казват те. Китайски експерти обясняват в South China Morning Post, че всички ядрени опити в Северна Корея се провеждат приблизително в един и същ район. Измерванията, извършени от повече от сто мониторингови центъра, показват грешка от не повече от 100 метра при локализирането на източника на сеизмичните вълни. Китайските специалисти се опасяват, че натоварването от подземните ядрени опити в планината Мантапсан може да я срути и да причини радиационно замърсяване на околните райони. Ето снимките от сателитите на компания Planet Labs, публикувани от 38North, които показвар терена преди и след тестовете (1 и 4 септември 2017 г.). Едър план на склона между Северния портал и планинския връх показват няколко свлачища: Изображения, направени преди и след теста, насложена върху Google Earth за перспектива. Сверният портал: Снимки: 2017 Planet Labs, Inc. CC-BY-SA 4.0 В близост до планината Мантапсан се намира концентрационният лагер Хвасон, най-големият в Северна Корея, чийто затворници вероятно са взели участие в изграждането на мрежата от подземни тунели, обслужващи тестовия полигон Punggye-ri. Северна Корея в неделя, 3 септември, обяви успешен подземен тест на водородна бомба за междуконтинентална балистична ракета. Последните сеизмологични данни на японски специалисти, представени на 6 септември, показват, че нейната експлозивна мощност е около 160 килотона, което я прави повече от 10 пъти по-мощна от бомбата над Хирошима. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Snimki-na-miastoto-na-eksploziiata-na-vodorodnata-bomba-na-Severna-Kor_93186.html

Ураганът Ирма е от категория 5, което означава, че е изключително опасен. Националната метеорологична служба (NWS) на САЩ съобщи, че бурята е с устойчиви ветрове от 300 км в час. Това означава, че Ирма вече се нарежда сред най-силните урагани (според скоростта на вятъра), регистрирани някога. Интересно е как изглежда ураганът отвътре. Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) неотдавна изпрати в самата Ирма своите "ловци на урагани", самолета Lockheed WP-3D Orion. Можете да видите спиращите дъха кадри тук. Самолетът с прозвище "Кермит" (вижте куклата, висяща близо до прозореца) засне видео на своя път в урагана Ирма, като кадрите показват окото на бурята отвътре. Видеото показва и "ефекта на стадиона", при който облаците, които заобикалят окото, се простират нагоре, придавайки на бурята форма на спортната арена. Ураганът от МКС Външните камери на Международната космическа станция уловиха още една драматична гледка към урагана Ирма, който се спуска към бреговете на Карибския басейн на 6 септември. Мощната буря засяга няколко острова, продължавайки на запад. Ирма се очаква да донесе силен вятър и дъжд на няколко острова в Карибите през следващите няколко дни с потенциал да се отрази и на полуостров Флорида до края на седмицата. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Eto-kak-izglezhda-uraganat-Irma-otvatre-Video-ot-borda-na-samoletite_93134.html

Както отдавна се знае, първите най-пострадали от ефектите на климатичните промени ще бъдат някои малки островни държави. Или казано по друг начин - най-малко отговорните за глобалното затопляне. http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/09/07/3037403_uraganut_irma_napravi_ostrov_barbuda_neprigoden_za/

Мащабно изследване на генома: Еволюцията изхвърля пушачите (видео) Ние все още се развиваме, макар и много бавно. Ново изследване установи, че генетичните варианти, свързани с болестта на Алцхаймер и тютюнопушенето са по-редки при хора с по-голяма продължителност на живота, което предполага, че естественият подбор ще изкорени тези неблагоприятни варианти в някои групи от населението, съобщава Science Daily. Резултатите от проучването, анализиращо геномите на 210000 души в Съединените щати и Великобритания, епубликувано в PLOS Biology. Еволюцията на една популация може да бъде описана, като се сравняват промените в честотата на генетичните варианти с течение на времето. Тъй като повечето хора в богатите страни в момента живеят далеч отвъд репродуктивната си възраст, някои твърдят, че еволюцията на човека е спряла,защото естественият подбор е отслабен. Но няколко скорошни изследвания твърдят, че ние сме все още се развиваме, макар и бавно, разказва NewScientist. Сега Джоузеф Пикръл (Joseph Pickrell) от Колумбийския университет в Ню Йорк и екипът му, анализирайки над 200 хиляди човешки генома. За да разберат дали в момента конкретен вариант на определен ген - алел - е под влиянието на естествения подбор, учените изчисляват как се променя с времето разпространението му в дадена популация. "Губещите" алели вероятно ще се срещат по-рядко след определена възраст, според авторите Това се дължи на факта, че носителите на "полезния" алел имат шанса да живеят по-дълго, да имат повече деца, а оттам и по-голям принос за генофонда на популацията. И изследователите забелязват някои генни варианти, които стават все по-редки. Един такъв е вариантът на ген, наречен CHRNA3, свързан с по-тежката зависимост от тютюнопушенето и повишаващ риска от смърт, свързан с него. На изчезване Сравнявайки хора на възраст над 80 с хора над 60-годишна възраст, Пикръл изчислява, че вариантът е намалял с 1% между поколенията. Но екипът не е в състояние да докаже това, тъй като нямат никакви геномни данни от лица под 40-годишна възраст. Вариант на гена АроЕ4, който е известно, че увеличава риска от късната поява на болестта на Алцхаймер, както и сърдечно-съдови заболявания, също се появява по-рядко. Тези варианти могат да станат по-редки, защото много хора вече имат деца на 40-те и 50-те години, когато хора с такива варианти са подложени на по-голям риск от смърт. Дори слабото влияние върху продължителността на живота може да има сравнително силен еволюционен ефект върху много поколения, коментира Пикръл. Но тенденцията може да не проздължи. Проучванията при животни показват, че еволюцията не е задължително дълго да върви в една и съща посока. Ако пушенето отмре, например, естественият отбор срещу вариантите, свързани с смъртните случаи, обвързани с тютюнопушенето ще спре. http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_93028.html?preview=ok

Склонността за потвърждаване (на английски: confirmation bias) представлява предразположението на хората да дават предимство точно на онази информация, която потвърждава техните предварителни концепции или хипотези, без значение дали е вярна [1]. В същото време хората имат склонността да отхвърлят всяка друга информация, която противоречи на утвърдените им вече вярвания и убеждения. Поради това събирането на информация или припомнянето ѝ става избирателно, а интерпретацията ѝ зависи от личните предпочитания и склонности на човека. Този тип когнитивна заблуда е една от най-разпространените сред хората и може да бъде изключително опасна при провеждането на научни изследвания или при тълкуването на резултатите от тях заради опасността да се създадат и разпространят теории, основани на недостатъчно или противоречиви доказателства [2]. Пристрастното търсене, интерпретиране и запаметяване на информация служи като обяснение за [2]: - поляризацията на нагласите (когато хора с различни гледни точки изострят несъгласията си, въпреки че боравят с едни и същи доказателства); - постоянството на вярванията (когато продължава да се вярва в нещо, за чиято неистинност са представени доказателства); - ирационалния ефект на първенството (когато повече доверие се дава на тази информация, която се е появила първа); - илюзорната корелация (когато погрешно две събития или ситуации се свързват като причина и следствие). ПРИМЕР: Едно от най-известните изследвания върху склонността за потвърждаване се провежда в Стандфордския университет. Учените изследват две групи студенти с различаващи се мнения относно смъртното наказание - половината студенти са подкрепяли смъртните присъди, а другата половина - не. На вниманието на двете групи се предлагат две изследвания – едното, подкрепящо аргументите на смъртното наказание, а другото – поставящо ги под въпрос. И двете изследвания са били „фалшиви“ и са предоставяли еднакво убедителни статистики за всяко от противоположните убеждения на групите [3]. Резултати от изследването: Групата студенти, подкрепящи смъртното наказание, оценяват с много високо доверие изследването, защитаващо техните вярвания, и отхвърлят другото изследване, неподкрепящо тезата им, наричайки го „неубедително“. От своя стряна, втората изследвана група прави същото. В края на експеримента студентите отново били попитани за техните гледни точки. Тези, които са започнали изследването с убеждения, подкрепящи смърните присъди, завършили експеримента с още по-силни убеждения в полза на такъв тип наказание. След експеримента мнението на другата група също се оказало още по-твърдо, но в обратната посока - срещу смъртното наказание. Други популярни примери, които много силно се влияят от склонността за потвърждаване: - вярването в зодиите и предсказанията - търсим допир с всички предсказания и отдаваме значение на тези, които ‘уцелят’; - вярването в лошия късмет на петък 13-ти - виждаме негативните случки и игнорираме позитивните; - вярата в ефективността на неефективни терапии - когато след терапията има подобрение се отдава на лечението, когато няма подобрение - на други фактори. Как да се предпазим от „склонността за потвърждаване”? Най-добрият начин да не попадаме в капана на “склонността за потвърждаване” е просто да погледнем и поразсъждаваме и от другата гледна точка. Иначе казано - да се опитаме да дадем шанс на противоположната информация и да бъдем отворени за възможността в крайна сметка да възприемем нея. Ако това е трудно, то тогава можем да се обърнем към някой друг, който да ни представи и обясни различаващото се мнение или позиция [4]. Ако изходът от тази когнитивна заблуда може да се опише в едно изречение, то то ще бъде: „Не трябва да отговаряме на възникнал въпрос или проблем, както и да заемаме страна, преди да сме проучили всички гледни точки.” [4] И най-важното - трябва да се опитваме да не влагаме емоции в преценките си. Емоционалното въвличане в проблем или ситуация пречи на рационалното ни мислене, затруднява правилната ориентация и обективното оценяване на действителното положение. Източници: [1] “Когнитивни предразположения към грешки.” Статия за когнитивните заблуди. Webfocus.bg, [online] <http://www.webfocus.bg/fman/cognitive-biases/> [2] “Склонност за пoтвърждаване.” Wikipedia.org, [online] <https://en.wikipedia.org/wiki/Confirmation_bias> [3] “Защо фактите не променят мнението ни.” Newyorker.com, [online] <http://www.newyorker.com/…/…/why-facts-dont-change-our-minds> [4] “Склонност за потвърждаване - Дефиниции, примери и съвети за избягване”. Видео на Practical Psychology, [online] https://www.youtube.com/watch?v=OTItO4oUi_w

Изследователи от University of Texas са публикували през 2010 г, интересно проучване в журнала Alcoholism: Clinical and Experimental Research. В него съобщават за много любопитни наблюдения. Те са сравнявали хора с идентичен социален и финансов статус, в сходна възраст, но консумиращи различни количества алкохол - висока консумация, умерена консумация и въздържатели. Оказва се, че хората, които консумират умерени количества алкохол, се радват на най-продължителен живот, което не може да се каже за въздържателите и алкохолиците. Представителната извадка се е състояла от 1824 индивида. 41% от консумиращите умерено количество алкохол са починали преждевременно (прекалено млади), докато процентът при въздържателите е бил значително по-висок - 69%. Едно от обясненията е, че консумацията на алкохол е свързана със социализация - пиене на бира с приятели например. Добрият социален живот е свързан с добро физическо и психично здраве. Въздържателите често имат ограничена социална среда и са застрашени от по-висок риск от развитие на депресия. Естествено трябва да се спомене, че всеки от нас трябва да приема алкохол разумно, в умерени граници и при повод!

Автор: Мая Джамбазова https://nauka.bg/razvitieto-na-blgarskata-animatsiya-80-te-i-apogeyat-na-blgarskoto-animatsionno-kino/ Анимацията води началото си от опитите на френския изобретател Емил Рейно, наречени “светеща пантомима”. Тези първи проби да се създаде движещо се изображение още преди появата на кинематографа, представляват първите стъпки в света на пъстрото и очарователно анимационно изкуство. Жорж Мелиес е следващият, който допринася за развитието на киното и в частност на анимацията, като открива технимата stop motion или раздвижване на реално съществуващи обекти и заснемане на тяхното движение кадър по кадър. За създатели на анимацията обаче, се считат Емил Кол и Джеймс Стюарт Блактън. Кол създава първия филм, направен с техниката на традиционната анимация. Той е озаглавен “Fantasmagorie” и разказва за човече, направено от пръчици, което се среща с различни обекти по своя път. Филмът на французина Кол е от 1908 г. Американецът Блактън пък се счита за първия аниматор и създател на първия анимационен филм, който макар и в техника, която по-късно не се възприема за класическа, като тази на Кол, оставя трайна следа в света на анимацията. В България опитите за анимационно кино най-вероятно водят началото си от дейността на карикатуриста Райко Алексиев. И макар някои изследователи, като Надежда Маринчевска, да задават като хипотеза 1915 г. за рождената за българското анимационно кино, то първите планови рисувани филми, изработени по държавна поръчка, у нас започват да се създават от 1948 г. нататък. Маринчевска е доста предпазлива в обявяването на 1915 г. Тогава е създаден и първият български игрален филм “Българан е галант”, изцяло финансиран, режисиран и заснет от Васил Гендов. За карикатурен филм на Райко Алексиев, изработен през 1915 г., съобщава вестник “Народни права” от 12.12.1915 г. Но други данни за въпросната лента няма. Не е запазено копие от нея, а дори не е известно дали и колко пъти тя е прожектирана в страната. Следващата податка за използване на анимацията в родното кино е от 1929 г. Тогава е заснет филмът “Нашето море” на Кирил Петров. В него има откъс, който е създаден с техниките на анимацията. Кадрите показват как цифри и букви се раздвижват върху знак на черноморския флот. Това е едно, макар и спорно доказателство, че в България има опити да се създава подобно изкуство и преди 1945 г. По-отчетливо е използването на анимация в рекламен роден филм за мострения панаир в Горна Оряховица, сниман 5 години по-рано, през 1924 г. В няколко кадъра от филма има използвана изрезкова анимация, която рекламира дейността на фабрика “Квадрат” в Рига, производител на шушони и галоши. Но и за този откъс има спорове, тъй като не е ясно дали е дело на български автори или на латвийски специалисти в областта. От края на 30-те е опитът на Васил Бакърджиев да направи пълнометражен анимационен филм за Крали Марко, базиран на епоса за народния герой. От това начинание остават запазени само няколко рисунки и филмът не е реализиран. Също през 30-те години друг български художник Димитър Тодоров-Жарава, се опитва да създаде нещо вече изобретено. Жарава решава да направи прожекционен апарат за книжни ленти, без да знае, че на Запад Плато (1932 г.) и Хорнер (1934 г.) вече са създали такива. Опитите на Жарава са неуспешни, но той не спира да се занимава с анимация и се стреми да създаде български анимационни филми или трик-филми, както са известни те у нас преди 1945 г. Цялата статия: https://nauka.bg/razvitieto-na-blgarskata-animatsiya-80-te-i-apogeyat-na-blgarskoto-animatsionno-kino/

Интересни факти за огнените мравки (род Solenopsis).

Бръмбар от семейство Phengodidae - ларвите и женските насекоми от това семейство разполагат с биолуминисцентни органи и светят в тъмното.

През 1989 г. Европейската космическа агенция стартира първата космическа мисия, която има за задача да определи позициите и движението на звездите в Млечния път. Може да се каже, че мисията бе посветена на астрометрията - науката за картографиране на небето. Сателитът е кръстен "Хипаркос", на името на древногръцкия астроном Хипарх, който съставя най-старият известен звезден каталога във втори век преди новата ера. Хипаркос работи в продължение на повече от три години, каталогът на базата на негови данни е издаден през 1997 г. и оказа голямо влияние върху астрономическите изследвания. Каталогът наброява 117 955 звезди, позициите са отчетени с безпрецедентна точност, заедно с оценка на разстоянието им от нас и движението им през Галактиката. От тях почти 60 000 са включени в стартиралия тази седмица интерактивен уебсайт ESA Star Mapper, където може да видите триизмерната позиция (видимата и абсолютната), яркостта и движението на 60 000 звезди, включително имена на най-ярките звезди и съзвездията. Звездите се визуализират в зависимост от тяхната яркост, може да се покажат и цветовете им. Потребителите могат да получат представа къде са били разположени звездите в миналото или ще бъдат в бъдеще - на базата на техните движения, измерени от "Хипаркос". Представена е и "Диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел", графика, която астрономите използват, за да изучават еволюцията на звездите. Следващият голям пробив в тази област ще дойде с наследника на "Хипаркос", мисията Gaia на ЕКА, която стартира през 2013 година. Gaia ще направи преброяване на повече от един милиард звезди - около 1% от съдържанието на нашата Галактика - с такава превъзходна точност и детайлност, че ще направи отново революция в астрономията. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vizhte-dvizhenieto-na-60000-zvezdi-v-nashata-galaktika_57497.html