Р. Теодосиев

Резервациите и за събитията с безплатни пропуски започна от снощи. Приятелски съвет - не се бавете. Темите и презентаторите ни са толкова интересни, че ще свършат. Да не кажете, че не съм предупредила Имаме технологии, уиски, медицина, ледниците на Патагония, религия, кибер сигурност, ваксини, Fake news, Черно море, вселената, химия, храна, приключения, лъва Сесил...А сред учените има емблематични имена - от Нобеловия лауреат проф. Шехтман, вдъхновяващия д-р Петър Берон и логичния проф. Николай Витанов, британските и испански учени, българските лекари с водещи позиции проф. Славчо Томов и доц. Любомира Николаева-Гломб, до млади учени от Полша, Испания и България... Ама много ни е супер програмата https://www.britishcouncil.bg/sofia-science-festival/programme Технологичното предприемачество – избор на бъдещето Най-важният и неизчерпаем природен ресурс е човешкият гений! Носителят на Нобелова награда за химия проф. Дан Шехтман ще разкаже за превръщането на Израел в една от водещите стартъп нации. Колко наука има в... бутилка уиски? Eдна незабравима среща и дегустация на шотландско уиски, произвеждано във вече затворили дестилерии! Гравитационните вълни – посланици на Вселената Срещнете се с един от учените, работили по откриването на гравитационните вълни. Ще доведат ли до истинска революция в разбирането ни за Вселената? Big Data – има ли размерът значение? Big Data знае къде сте били и кои са приятелите ви. Знае също какво харесвате и какво може да ви ядоса. Big Data знае за вас повече от вас самите, или поне така твърди… Тъмната Вселена Има ли тъмна галактика, която съществува паралелно на Млечния път, и каква е тайната на тъмната енергия и тъмната материя? Религия и наука – очертаване на конфликтната зона Отношенията между религията и науката често се описват като война. Британецът Малкълм Лав изследва "бойното поле" между науката и религията. Бели хакери за черни дни Хакерски атаки на живо и поглед към някои от големите кибер инциденти и скандали в последно време! Приказка за химичните елементи Научете как химията е оставила своята следа в развитието на изкуствата и как елементи, първоначално по-ценни от златото, днес заемат скромно място в кухненския ни шкаф. Фалшиви новини Темата за фалшивите новини е особено актуална след като в речника на английския език вече фигурира думата пост-истина. Със сигурност мерилото на науката за истинност е много по-различно.

НАСА удължава мисията на астронавтката Пеги Уитсън с още три месеца! На снимката: американската астронавтка Пеги Уитсън по време на историческата космическа разходка на 30-ти март 2017 година. Тогава Уитсън постави рекорд за сумарно най-много време, прекарано в открития космос от жена - 53 часа. Photo credit : NASA/ESA 6 април 2017 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Най-опитната американска астронавтка на НАСА Пеги Уитсън, която понастоящем лети в космоса на борда на "Международната космическа станция", ще се върне на Земята три месеца по-късно от предвиденото. Това съобщи американската космическа агенция вчера, на 5-ти април. "Това е чудесна новина", сподели Уитсън. "Обичам да съм тук горе. Животът и работата на борда на космическата станция ме карат да се чувствам като да правя своя най-голям принос, така че непрекъснато се опитвам да изстискам всяка секунда от времето си тук". По план Пеги Уитсън трябваше да се върне през юни заедно с колегите си Олег Новицкий от Роскосмос и Тома Песке от ЕКА. Вместо това тя ще кацне на Земята през септември с Джак Фишър и Фьодор Юрчихин. Фишър и Юрчихин ще излетят в космоса на 20-ти април с кораба "Союз МС-04". Удължаването на престоя на Уитсън е възможно защото миналата година Русия реши да намали постоянно пребиваващия екипаж в руския сегмент на "Международната космическа станция" от трима на двама космонавти. Така корабът "Союз МС-04" ще лети само с двама души и едно място на отиване ще остане незаето. Тъй че Пеги Уитсън може се върне на този кораб, а не със "Союз МС-03", кораба на Новицкий и Песке. Пеги е изключително опитна астронавтка. Тя е в космоса от 17-ти ноември, но преди това е имала още две дългосрочни мисии на "Международната космическа станция". На 30-ти март 2017 г. Уитсън счупи рекорда за най-голям брой космически разходки от жена (осем) и най-много сумарно време, прекарано в открития космос със скафандър - 53 часа. През 2008 година тя стана първата жена-командир на станцията и на 9-ти април тази година отново ще поеме командването. На 24-ти април Пеги Уитсън ще счупи рекорда на Джефри Уилиамс, който до този момент е американецът с най-много дни в космоса - 534. Да, точно така - съвсем скоро рекордьор по космически престой за американската космонавтика ще бъде жена! Да пожелаем успех на Пеги Уитсън и успешно завръщане на Земята през септември! Източник: НАСА http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

В продължение на десетилетия, българската историография погрешно използва текста „Поля от злато и мини за скъпоценни камъни“ на арабския историк и пътешественик ал Масуди, за да обясни размера на сражаващите се в битката при Ахелой (917г.) армии. Както вече показах в материал, посветен на това паметно сражение от българската военна история, текстът на ал Масуди не се отнася изобщо към Ахелойското сражение, а касае битка, случила се след 932 г. между печенези и маджари от една страна и византийци и българи от друга. В своя текст, Масуди назовава и мястото на сражението – т.нар. Уаландр (ولندر ), често погрешно транскрибирано на български като Валандер. Коя, обаче е тази мистериозна битка и къде всъщност се е състояла тя? Според двете популярни хипотези, извеждащи името на сражението от унгарската дума унондор ( и по-късната й форма нандор, която маджарите използват за да назоват българите), битката се е състояла или край Белград (Нандорфехервар – „Бялата крепост на българите“) или при Булгарофигон (дн. Бабаески). В следващите редове, ще се абстрахираме от теориите и ще се опитаме на базата само на изворите да предложим смислена локация за сражението. И така, какво пише ал Масуди за Уаландр? „…На своята граница, техните врагове [т.е. византийците] имат голям гръцки град – наречен Уаландр, гъсто населен и мъчнодостъпен поради своето разположение между морето и планините. Това място успявало да издържи на атаките на тюрките, на които трудността на терена и храбростта на гарнизона не давали възможност да нахлуят в Рум [Византия]…Роман, който царува сега, през 322 г. [по Хиджра, 934г. сл.Хр.], като научи какво се случва, изпрати 12,000 конници, новопокръстени, въоръжени с копия по арабски маниер и прибави към тях 50,000 войници от страната Рум [Византия]. Те пристигнаха при Уаландр за осем дни и се разположиха на стан зад града и се приготвиха да се бият с враговете…„ Тези два откъса ни дават следната информация за града – трябва е е значително по размери населено място, разположено, между морето и планината, на границите на Византия и разположено на осем дни бърз преход от сборния пункт на византийската армия. Проблемът, когато става дума за Балканите е за кое точно море и коя планина става дума? Реално, това описание може да се отнася както за Егейско море и Стара планина, така и за Адриатическо море и Карпатите. Ако трябва да търсим в по-малки мащаби, може да се отнася до място, разположено между Рило-Родопския масив и Егейско море или между Динарите и Адриатическо море. Нека се опитаме да подходим от гледна точка на изминатото разстояние в рамките на тези 8 дни и на възможния сборен пункт на византийските войски. През средновековието, обичайната скорост на армиите варира между 20 и 30 километра на ден в зависимост от качеството на използваните пътища и естествените препятствия като проходи и реки, които евентуално трябва да се прекосяват. В този смисъл, хипотетично можем да зададем обичайна дневна скорост от 25 километра на ден. В случая, Масуди ни посочва, че Роман бърза да изпрати войските си в помощ на Уаландр, което означава, че разтоянието, изминато за 8 дни вероятно е отнемало повече време при обичайно придвижване на армията. В този смисъл, би било редно да заключим, че ромейската армия се движи с поне 30, може би дори 35 километра на ден. Няма как да разберем каква част от нея са пехотинци и каква конници, но по правило армията винаги се движи със скоростта на своите най-бавни компоненти. При средна скорост от 5 км/ч за пехотинците, таванът, който биха могли да изминат за един ден при осемчасов преход е 40 км, но това означава да се рискува сериозно здравето на бойците. В този смисъл, около 30 км изглежда по-вероятно, като чисто хипотетично бихме могли да приемем и 35 км на ден. За по-убедително, ще проверим и двата варианта. При първият, армията изминава около 240 км, а при втория – 280 км. Сега да определим къде се намира сборният пункт на ромейската армия. Според повечето хора това би следвало да е столицата Константинопол – ядрото на византийската военна и административна власт. Константинопол, обаче, е твърде неудобен сборен пункт за отправяне на войска на Балканите. Причината за това е, че всяка войска, докарана от Мала Азия, Тракия или Елада трябва първо да подмине Адрианопол (Одрин), след което да се „върне“ до столицата и след това отново да измине пътя до Адрианопол за да потегли по Via Diagonalis (Одрин-Пловдив-София-Ниш-Белград), Via Pontica (Одрин-Созопол-Дебелт-Несебър-Варна-Констанца) или Via Egnatia (Одрин-Солун-Драч). Всъщност, както добре показва петвековната практика на османците, Адрианопол е идеалното и най-логично място за сформиране на армия за поход на Балканите. Градът контролира подстъпите към трите ключови пътя на полуострова, а прилежащата му плодородна равнина може да осигури необходимите първоначални припаси за изхранването на събиращото се войнство. След като определихме от къде тръгва ромейската войска и колко път, приблизително, изминава, е време да потърсим кое е възможното място, на което се провежда битката – т.е. къде е Уаландр. Балканите около 930 г. – в бяло – основни пътища, червените точки показват по-значителните градове. Използвайки чудесата на съвременните технологии, можем спокойно да очертаем два кръга с радиус съответно 240 и 280 километра около Одрин за да разберем кои участъци от Балканите влизат в пределите на така посочения преход от 8 дни на византийската войска. Както е очевидно, Булгарофигон и Белград са прекалено близо или прекалено далеч и от Одрин от Константинопол за да се вписват в описанието, оставенo от ал Масуди. Нека отново се върнем към неговия текст, за да потърсим още подсказки. Както видяхме по-горе, Уаландр служи като буфер за нахлуванията на печенези и маджари и принципно е пречка за тяхното проникване във Византия. В конкретният случай, походът на „тюрките“, който ал Масуди отнася към 632 г., е причинен от следната ситуация: „Между четирите племена [маджари, печенези (представени с две различни имена) и „онгури“ (на арабски – нукарда/ نوكردة)] избухнаха сериозни спорове заради един търговец, мюсюлманин, родом от Ардабил, който се установи при едно от тях, понеже получи лошо отношение от едно от другите [племена]. Гръцкият гарнизон на Уаландр, като се възползва от отворилата се възможност, нахлу в опразнените им селища, взе много жени в пленничество и отвлече множество стада. Щом научиха за това, тюрките, които до тогава се бяха отдали напълно на своите препирни се събраха, забравиха за повода за кръвопролитията и в голяма чет потеглиха срещу Уаландр. Армията им наброяваше 60,000 конници, макар че не бе свикана по обичая за сбор. Ако беше – щяха да се съберат поне 100,000…„ Любопитното название „нукарда“, се отнася, според унгарските историци до т.нар. онгури или унгури – т.е. остатъците от аварско и българско население в Панония, което се превърнало в съставна част на формиращия се унгарски народ след изселването на маджарите от Украйна през 898 г. Самият факт, че печенезите са споменати с две различни имена не бива да ни изненадва с оглед на факта, че те съществували в дн. Украйна под формата на доста децентрализирана племенна конфедерация, в която липсвала някаква етническа монолитност, вероятно и поради присъствието на други племена, сред които имало и остатъци от славяните, населяващи земите между Днепър и Днестър. Но да се върнем на описанието. Уаландр изпълнява постоянна отбранителна функция по границата на Византия и не допуска нахлувания на номадите. Нещо повече, около 930/1 г., войските на Уаландр опустошили част от земите на маджарите и печенезите и отвели със себе си множество пленници и стада. Това означава, че Уаландр би следвало да е разположен на такова място, от което да може да се нападнат едновременно и земите на печенезите и тези на маджарите. Това сериозно затруднява локализирането. Вече имаме голям град, населен с гърци, от който да може едновременно да се нахлуе в Панония, Украйна или северна Румъния, където била допирната точка между маджари и печенези. Извършването на подобен набег предполага наличието на сериозен по размер кавалерийски контингент, който да проведе описаната операция, със скорост, достатъчна за да изпревари възможна реакция от страна на „тюрките“. Именно тук се появява втората сериозна хипотеза, изказана от някои историци – че Уаландр не е име на град, съдържащо названието „българи“, а е всъщност самата българска държава – гъсто населена и разположена между морето и планините, притежаваща силна армия. Както знаем от договорните отношения между цар Петър I и византийците, България поемала грижата да не допуска вражески нашествия през своите територии към Византия и поне в първите години след 927-ма, изпълнява този свой ангажимент. Ако прием, че Уаландр е името на България, то това би обяснило и защо „гарнизонът на Уаландр“ е способен да нападне земите на маджарите и печенезите и да отведе голям брой пленници и стада със себе си. Основният проблем пред тази теория е фактът, че Масуди говори за гръцки гарнизон. Ако приемем, че той се заблуждава за същността на Уаландр е повече от вероятно да допуска и грешка с населението му, определяйки местните християни като гърци – едно обобщение, което мюсюлманите често допускат, включително и османците, за които всички православни са „рум милет“. И все пак, има ли шанс текста да се отнася едновременно и към важен град, пазещ от номадски нашествия и едновременно да става дума за България. Отговорът е да и се корени в локацията на една определена, стратегическа крепост. Ако погледнете отново картата горе, на ръба на „280-километровия радиус“ се намира един град, който се класира сред най-големите в тогавашна България и разполага със значително „гръцко“ население, което, вероятно се е запазило по подобие на гръцките общности във Варна, Несебър, Поморие и Созопол. Става въпрос за Дръстър (Силистра). За разлика от други дунавски градове, Дръстър влиза в състава на България, но без да бъде унищожаван. Това означава че крепостта се запазва, заедно със своето население като важен търговски и религиозен център. Ако се питате дали е възможно гръцкото население да не се претопи за 250 години, то обърнете поглед към черноморските ни градове, в които гръцкото население преобладава поне до 1900 г. Друг важен момент от историята е, че ние нямаме конкретни данни българите да са водели някаква форма на строга асимилационна политика към завареното население в своите земи южно от Дунав. Имаме разбира се свидетелства за разместване на население от Тракия към Влашко по времето на Крум, но няма данни за масово ликвидиране на християнски общности и опити за обезличаване на гръцкия елемент в Първото Българско царство. И така, Дръстър се явява град с голямо гръцко население, разположен е в България, заема ключова позиция между планините и морето и защитава от нахлуване през Дунав на степните войнства. Крепостта му е сред най-добрите на Балканите по онова време, а мястото често е обект на ожесточена борба между идващи от север нашественици и онези, които контролират Мизия. За справка обсадата на Силистра от Маджарите през 895 г. и боевете между Светослав Киевски и Йоан Цимисхий през 971г. Освен това, градът представлява отправна точка за операциите на българската армия северно от Дунав и може да послужи като база за провеждане на експедиции срещу маджарите и печенезите. Ход на битката И така, да оставим на страна хипотезите за разположението на Уаландр (било то Белград, България като цяло или конкретна българска крепост в Мизия – например Дръстър) и да преминем към самата битка. Масуди доста подробно обяснява хода на сражението, макар сам да си противоречи относно числеността на армиите. След като първо е обобщил, че „тюрките“ разполагат със 60,000 конници, а ромеите – със 62,000 войници, арабският историк мимоходом отбелязва, че с пристигането на подкрепленията, пратени от Роман, християните запазили предимството си и били два пъти повече от опонентите си. Ходът на битката, описан от Масуди не предполага такава колосална разлика в цифрите. В нощта преди битката, „тюрките“ свикват военен съвет, на който вождът на печенегите е избран за върховен командващ на следващият ден. Междувременно, преди самата битка, арабските търговци, които пътуват с номадите за да изкупуват от тях пленници за робските тържища, правят опит да убедят дванадесетте хиляди новопокръстени араби от Мала Азия да минат на страната на „тюрките“ или да се оттеглят към мюсюлманските земи. След като получават категоричен отказ, битката започва. Номадите разполагат силите си в дълга линия, като в двата фланга застават отряди от по 1,000 души, лека кавалерия. Сражението започва, когато владетелят на печенегите ги изпраща в атака срещу византийският център, в който е разположена пехотата. Тактиката е следната: левия номадски фланг атакува центъра със залпове, след което завива в дъга и застава на десния фланг. Едновременно с това движение, десния фланг атакува центъра, завива в дъга и заема левия фланг. Това движение се повтаря неколкократно, докато отслабените от залпове ромейски войски не преминават в атака, опитвайки се да хванат номадите в момента, в който двата фланга се засичат в центъра. Леката кавалерия ловко се изтегля и обхожда атакуващите ромеи по фланговете, затваряйки ги в чувал, допълнен с фронтална атака на цялата останала номадска конница. В последвалото клане, по-голямата част от ромейската войска е избита и само 2,000 от 62,000 се спасяват, ако трябва да вярваме на ал Масуди. В действителност, армиите били значително по-малки, като вероятно ромеите разполагали с около 20,000 души, а номадите – около 15-18,000. След като разбиват враговете на бойното поле, номадите опустошават цялата област около Уаландр. Според ал Масуди, те натрупали труповете на убитите войници и чрез тях изкачили крепостните стени, превзели града и го разграбвали 3 дни. Това, обаче е класическа хронографска постановка, често използвана от средновековните автори когато става дума за номадски нашествия. Бз значение дали става въпрос за Дръстър или Белград, ние нямаме никакви данни който и да е от двата града да е опустошаван и превземан около 934 г. Във всеки случай, дори крепостта да е удържала, цялата околност е била подложена на разграбване. Номадските войски продължават да грабят всичко по пътя си и достигат Константинопол, опустошавайки Тракия. Ал Масуди завършва разказа си, обяснявайки, че и за в бъдеще, номадите продължили да следват прокараните в своите нашествия пътища, като след нахлуването в ромейските земи, последвали походи срещу франките, руснаците и дори в Испания. Тези събития се случват реално между 936 и 942 г. и потвърждават датировката на битката при Уаландр между 932 и 934 г. Заключение: Изглежда, около 930-31 г., български войски се възползват от междуособиците, избухнали между печенези и маджари и изпращат експедиция срещу тях, която уязвява номадите достатъчно че да загърбят своите дрязги и да се обединят за общ поход срещу българите. Научавайки за техните намерения, Петър I несъмнено изисква от своя съюзник Роман да изпрати войски в помощ на българите, което василевсът прави. Ромейските войски достигат обсадения български гарнизон. Мястото на този гарнизон, наричан от ал Масуди Уаландр остава спорно. Според унгарските историци става дума за Белград, но според друга трактовка, мястото трябва да се търси по-скоро в сърцевината на българските земи, като измерването на възможните разстояние, изминати от византийските войски подсказва, че по-скоро става дума за Мизия. единственият голям град, разположен между море и планини, населен с гърци и притежаващ силна крепост е Силистра. Без значение дали битката се разиграва край Белград или Силистра, номадите опустошават всички български земи, през които преминават, след което навлизат в Тракия, опустошават я и застават под стените на Константинопол. Важно е тези събития да бъдат ясно разграничени както от случилото се в Тракия по време на битката при Булгарофигон, така и от битката при Ахелой, в която печенези и маджари присъстват като наемници на българския цар Симеон, но което сражение се отнася до съвсем друг исторически период, който не съвпада с текста на ал Масуди, който чрез своите ясни податки явно описва събития, случили се около 932-34г., а не около 917г., както погрешно предполага българската историография. https://historyofwars.net/2017/04/03/battleofwalandr/

Да възродим една стара тема

Парен локомотив 46.03 при атракционно пътуване от Банкя за София © Константин Планински На два от най-обичаните пролетни празници, Лазаровден и Цветница, „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД кани своите пътници на атракционно пътуване до Черепишкия манастир. На 23 и 24 април 2016 (събота и неделя) най-мощният парен локомотив у нас - Баба Меца, ще поведе композиция от четири вагона по маршрут София – Черепиш – София. И в двата дни, празничният влак, с уникалния ретро локомотив, на който някога е работил като огняр и самият Вапцаров, ще мине през живописното Искърско дефиле, за да отведе желаещите до един от най-интересните и стари манастири в България. Историята на Черепишката обител датира още от Средновековието и през годините се свързва с имената на Пимен Зографски, Софроний Врачански, Иван Вазов и Алеко Константинов. Влакът потегля по разписание точно в 09:15 ч. от Централна гара София и пристига на гара Черепиш в 11:10 ч. На място, монасите от местната обител ще посрещнат гостите и поклонниците. Освен да посетят храма, туристите ще могат да разгледат и музейната част на комплекса. Композицията тръгва обратно в 14:00 ч. и пристига в София в 15:55 ч. и в двата дни. Двупосочните билетите за специалното изживяване са на цена 17 лв. (с включени запазени места) и влизат в продажба от днес (12 април). За най-нетърпеливите ще има и промоционален пакет за двама на цена от 28 лв. до изчерпване на ограничените бройки. Децата до 7-годишна възраст ще пътуват безплатно, но без запазено място. Възрастта им се удостоверява на местата за продажба с копие от акт за раждане. Децата до 10 години пътуват задължително с придружител. Един възрастен може да бъде придружител само на едно дете. Билети за пътуването могат да бъдат закупени от касите за предварителна продажба на Централна гара София, както и от железопътните бюра в София, намиращи се в Центъра за комплексно транспортно обслужване на населението (ЦКТОН) в НДК и на ул. „Гурко” № 5. *** Повече за локомотива Парният локомотив, известен сред феновете на железопътния транспорт с псевдонима Баба Меца заради уникалните си размери, конструкция и мощност, е произведен през 1931 г. в Полската локомотивна фабрика „H. CEGIELSKI – POZNAN”, с фабричен № 203, тип Тт 1-6-2. Той е представител на най-мощните парни локомотиви в България, най-големите тендерни машини в Европа, първите и всъщност единствените у нас с две безребордни колооси в ходовата си част. Локомотив № 46.03 е уникално постижение в локомотивостроенето. На него като локомотивен огняр е работил поетът Никола Вапцаров. Локомотивът е изцяло реставриран през миналата година и до момента е бил извеждан за експлоатация само веднъж при изключителен интерес от страна на публиката. Повече за манастира Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е разположен в Искърското дефиле, в северните склонове на Стара планина. Намира се близо до с. Лютиброд, на 10 км от Мездра и на 25 км южно от Враца. Възникването му се свързва с историята на средновековния "Коритен град", съществувал в близката местност "Ритлите". Според легендата, манастирът е получил името си от белеещите се кости на загиналите воини, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици. В началото на 17-ти век манастирът е възстановен по инициатива на Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната църква. През Възраждането в манастира се развива богата книжовна дейност. През 1798-1799 в Черепишкия манастир намира убежище Софроний Врачански. В близост до Черепишкия манастир е местността "Рашов дол", където се развива последното сражение на част от Ботевата чета. През 1889 и 1907 Черепишкият манастир е посетен и от Иван Вазов, а събитията от „Една българка“ се свързват именно с тази местност. През 1897 манастирът е спирка и на Алеко Константинов, който след това пише пътеписа „Българска Швейцария“. Източник: http://www.bdz.bg/bg/novini/bdj-putnicheski-prevozi-organizira-retro-praznici-s-baba-meca-na-lazarovden-i-cvetnica.html

На снимката: подготовката на кораба "Союз МС-04" за полет. Photo credit : Roscosmos Когато на 20-ти април от космодрума Байконур излети космическият кораб "Союз МС-04", на борда ще пътуват само двама души - американският астронавт Джак Фишер и руският космонавт Фьодор Юрчихин. Третото място ще остане незаето и за сметка на това корабът ще пътува с по-голямо количество полезен товар. До ситуацията се стигна след като миналата година Русия изненадващо оповести (източник), че има намерение да съкрати броя на постоянно пребиваващите руски космонавти на "Международната космическа станция" от трима на двама. Това е логично следствие от системната криза в руския космически отрасъл. От една страна Русия ще спести пари от съкращаването на екипажа. Но има и друга причина - САЩ, Европа и Япония успешно построиха и монтираха своите сегменти на "Международната космическа станция". Русия е единствената държава, която не успя да построи своя сегмент, а изстрелванията на руските модули се бавят до безобразие. Според Сергей Крикальов, бивш космонавт и днес ръководител на пилотираната програма на Роскосмос, Русия ще възстанови екипажа си до тричленен в момента, в който бъде изстрелян следващият руски модул - Мултифункционалния лабораторен модул (МЛМ) "Наука". "Наука" трябваше да лети още през 2007 година, но стартът периодично беше отлаган поради редица причини. За последно през 2013 година по време на изпитания беше открито, че в горивните резервоари на модула са попаднали незнайно как стърготини. Така че през последните няколко години инженерите бяха принудени да подменят джунглата от тръби, маркучи и клапани, за да се отърват от замърсяването. Работата изглеждаше на привършване и изстрелването на МЛМ "Наука" беше насрочено за края на 2017 година. Но миналия месец ни беше съобщено, че проблемът със замърсяването се е завърнал отново (източник). Основният проблем е, че замърсените горивни резервоари не могат да бъдат подменени толкова лесно. Те са произведени в началото на 90-те години на миналия век, вече резервоари от такъв тип не се произвеждат, а съвременни резервоари като например тези, използвани на корабите "Прогрес", не могат да бъдат интегрирани към "Наука" без да бъде увреден модулът. Руските специалисти се надяваха, че има още няколко останали бройки от този тип резервоари и ако те бъдат монтирани към модула, той може да бъде спасен - стига, разбира се, и те да не са замърсени. Но вчера, на 4-ти април, журналистът Анатолий Зак сподели, че положението е станало кошмарно (източник) - потвърдено е, че абсолютно всички резервоари са замърсени! Като резултат от това в началото на месеца е било взето решение шестте оригинални резервоара да бъдат разрязани, за да могат вътрешностите им с форма на хармоника да бъдат почистени. След това те ще бъдат заварени и повторно монтирани към модула. Всичко това ще доведе до нови отлагания от поне няколко месеца, а може би и години. Проблемите с МЛМ "Наука" бавят и завършването на останалия сегмент от руската станция - ако "Наука" не излети, към МКС няма да могат да бъдат прикачени модулът "Причал" и "Научен и енергиен модул" - НЕМ. За съжаление и самата "Международна космическа станция" старее - тя ще бъде изведена от орбита в периода между 2024 и 2028 година. Има шанс обаче руският сегмент да бъде разкачен и да служи като втора самостоятелна руска станция - "Мир 2". Ако работата по МЛМ "Наука" се проточи още, нищо чудно руснаците да отложат неговия старт за началото на следващото десетилетие и да служи като основа направо за "Мир 2", без да се ангажира МКС. http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

НАСА току-що публикува своя софтуерен каталог за 2017-2018, в който са изброени многото приложения, кодови библиотеки и инструменти, които почти всеки може да изтегли и използва. Разбира се, повечето са доста тясно свързани със… знаете, изстрелване на космически апарати и неща, които повечето хора не правят. Но ето няколко от тях, които могат да се окажат полезни и за непрофесионалисти любопитковци. Ако сте заинтересовани от някой софтуер, последвайте връзката; тя трябва да предостави рилийз или лиценз (някои неща са ограничени само за САЩ, например), контакт, който можете да натиснете за повече информация и понякога специален сайт за приложението или услугата. Да летиш наоколо с поглед отгоре, в стил НАСА Да речем, че изграждате безпилотен самолет (дрон) или сателит от нулата. И защо не? Може би бихте искали да започнете с Consultative Committee for Space Data Systems File Delivery Protocol, стандартен инструмент за получаване на големи файлове към и от космически кораб. След като сте получили изображенията на земята, може да искате да ги пуснете през PixelLearn, която ви позволява да настроите правила за пиксели и модели, като програмата автоматично ще намери и категоризира неща като кратери, сгради и др. Ако това са луксозни мулти-спектрални изображения, помислете дали да не използвате Lossless Hyper-/Multi-Spectral Data Compression Software, а JPL’s Stereo Vision Software Suite ще ви влезе в употреба, за да настроите стереоскопичните камери. Използвайте Video Image Stabilization and Registration за стабилност при турбуленция. Разбира се, вие ще сте подготвени за тази турбуленция с Cart3D, известен също като Automated Triangle Geometry Processing for Surface Modeling and Cartesian Grid Generation. Той помага за визуализиране на проблеми с флуидната динамика. Цялата статия: http://nauka.bg/наса-пусна-голямо-количество-безплат/

Да, очевидно щита не е влязъл в атмосферата и трябва да вземат някакви мерки.

Височината на орбитата на Международната космическа станция (МКС) ще бъде вдигната на 3 април с километър, съобщиха от Центъра за управление на полетите (ЦУП) в Москва, предаде ТАСС, цитирана от БГНЕС. "Началото на корекцията е планирано в 17:35 минути на 3 април. За изпълнението на маневрата ще се използват двигателите на служебния модул "Звезда", които ще работят около 35 секунди и ще вдигнат височината на орбитата на станцията почти с километър", заяви представител на ЦУП. След операцията МКС ще обикаля Земята на около 404,9 км височина. Корекцията е планирана, за да се постигнат балистични условия за кацането на 10 април на пилотирания кораб "Союз МС-02" и старта също на пилотирания "Союз МС-04", който ще тръгне към МКС на 20 април.

Носителят на Нобеловата награда за химия за 2011 г. проф. Дан Шехтман ще бъде гост на тазгодишното издание на Софийския фестивал на науката. Той ще говори за ползите от технологичното предприемачество в "София Тех Парк" на 11 май от 19 часа с вход свободен. Проф. Шехтман е получил нобеловото признание за откриването на квазикристалите, но също преподава в Израелския институт по технологии, където води курс по технологично предприемачество. Със 10 000 инженери и учени, завършили курса му, той е допринесъл за развитието на Израел като една от водещите стартъп държави днес. За предприемачеството той казва пред Forbes: "Единственият начин да се поддържа дълготраен мир в която и да е държава е като поощряваме и учим хората да отварят свои компании. Ако една държава не развива предприемачеството, тя трябва да разчита на природните си ресурси. Обаче тези природни ресурси ще свършат един ден." Фестивалът на науката ще продължи от 11 до 14 май и ще включва лекции и събития на разнообразни теми от много различни експерти. Юън Хендерсън, посланик на шотландската компания The Lost Distillery, ще говори за науката зад уискито и как различни елементи, включително музиката, влияят на вкуса на напитката точно след лекцията на проф. Шехтман. Чуждестранните лектори, гости на тазгодишния фестивал за науката включват проф. Алисия Синтес, работила върху откриването на гравитационните вълни, Тимандра Харкнес – математик, писател и комик, която ще разкаже за това как "big data" може да идентифицира поведенчески тенденции, както и Малкълм Лав, бивш пастор в англиканската църква и настоящ преподавател по комуникация на науката, който ще разкаже има ли конфликт между науката и религията. Астрофизикът д-р Владимир Божилов отново ще гостува на фестивала, този път по темата "Тъмната Вселена", а българското хакерско сдружение "Сейфър - дигитално читалище за онлайн сигурност" ще говори за някои от най-големите кибер инциденти от последно време. Билетите за срещите са на цена 5 лева, с изключение на лекцията на Шехтман, която изисква единствено резервация в сайта на организаторите от Британски съвет. Допълнителни безплатни събития предстои да бъдат обявени. Източник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/04/03/2946971_prosvetnoto_ministerstvo_shte_napravi_nov_opit_za/

Просветното министерство ще направи нов опит за въвеждане на минимални национални изисквания към кандидатите за придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност. Става въпрос за критерии по обективни показатели, на които трябва да отговарят кандидатите за професори, доценти и главни асистенти, както и за образователно-научна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките". Изискванията са предвидени в нов проект за за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), който бе представен днес от служебния министър на образованието и науката проф. Николай Денков. Текстовете ще бъдат подложени на обществено обсъждане в следващия месец, след което законопроектът трябва да бъде приет от Министерския съвет и внесен за разглеждане от новия парламент. Целта на поправките е да бъде прекратено ударното хабилитиране на професори и доценти през последните години след закриването Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерския съвет през 2010 г. Оттогава досега университетите сами разписват процедурите и критериите за хабилитиране. Подобен законопроект, обобщаващ предложения от последните години, бе разглеждан от 43-ия парламент. В продължение на девет месеца образователната комисия не успя да одобри на второ четене всички текстове, разписани в 44 параграфа, а заради политическата криза и преждевременното разпускане на депутатите не се стигна до окончателно приемане на законопроекта в пленарната зала. Заради това служебният екип в просветното министерство е обобщил текстовете в нов законопроект, който да бъде внесен в новия парламент. Проф. Николай Денков е на мнение, че има политическа воля за въвеждане на минималните критерии и само краткият живот на 43-ия парламент е причината те да не бъдат приети. По думите му не става въпрос само за прекратяване на практиката "професори на килограм", но и за поставяне на основа за по-високи научни постижения. На въпрос на "Дневник" той все пак призна, че докато учените в областта на математическите и природните науки нямат проблем с новите изисквания, а тези от хуманитарните и социалните - биха ги приели, макар и с притеснения, има и трета група учени, които отказват въвеждането на минимални изисквания. Критериите - по научни области и по университети Минималните изискваният ще бъдат различни за отделните видове научни степени и академични длъжности по научни области и професионални направления и ще са съобразени с тяхната специфика. Те ще отразяват измеримите научни и академични постижения на учените. Кандидат за научна степен или академична длъжност, който не покрива необходимите изисквания, няма да бъде допускан до оценяване, обясниха от Министерството на образованието и науката (МОН). Изискванията ще представляват съвкупност от обобщени показатели в съответната научна област, които ще носят на кандидатите определен брой точки. Показателите са два вида – наукометрични, които отразяват научните постижения или постижения в художествено-творческата или спортната дейност; и такива, които отразяват постижения в преподавателската дейност. Сред наукометричните показатели могат да бъдат включени брой авторски монографии, брой статии в реферирани или индексирани списания, брой цитати в такива издания, брой подадени заявки за национални или международни патенти. В областите на художественото творчество и спорта се взимат предвид брой авторски изложби, филми, спортни постижения и др. Академични показатели могат да бъдат брой въведени нови лекционни курсове, брой защитени под ръководството на съответния учен дисертации, брой издадени учебници, включително в чужбина, и т.н. Конкретните изисквания ще бъдат определени след широка дискусия в научните и академичните среди. Ще бъдат взети предвид предложенията, дадени от висшите училища и научните организации. Всяко училище и организация ще има правото да определи допълнителни изисквания за своите кандидати. Според проф. Денков от Българската академия на науките (БАН) и 41 от университетите у нас вече били готови с примерни изисквания. Минималният брой точки, необходим за допускане до оценка на кандидатурата за съответната научна степен или академична длъжност в дадено професионално направление, ще бъде определен в правилника за прилагане на закона. Този документ ще бъде готов до шест месеца след обнародването на закона. Започналите и неприключили процедури по придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност ще завършат по реда, определен от сега действащия закон. Според експертите по новите критерии ще се работи най-рано след година. При системни нарушения ще отнемат акредитацията на университетите Министърът на образованието и науката ще осъществява административен контрол върху прилагането на минималните национални изисквания. Това няма да нарушава принципа за автономия на висшите училища, тъй като окончателните решения за присъждане на научна степен или назначаване на академична длъжност ще се взимат от факултетните съвети, както досега. Ако обаче се установи, че висше училище или научна организация системно нарушава тези процедури, министърът на образованието и науката ще има правото да предложи отнемане на институционалната акредитация на съответния университет или на акредитацията на докторските програми на съответната научна организация, обясниха експертите. За членове на научни журита ще могат да бъдат избирани както български, така и чуждестранни учени. Те трябва да покриват съответните минимални национални изисквания за научна степен или академична длъжност, да имат постижения в дадената научна област, а при възможност и в конкретното направление и специалност. За пръв път ще има процедура за установяване на плагиатство В проектозакона за първи път у нас се определят условия и ред за установяване на научно плагиатство. Такава възможност ще има както по време на провеждане на процедурите, така и след получаването на научна степен и заемане на академична длъжност. При сигнал министърът на образованието и науката ще определя научно-експертна комисия, която да изготви анализ за наличие или липса на плагиатство. Цялата процедура ще трае около три месеца. Ако се установи, че даден учен е откраднал чужд труд, той може да бъде освободен от академична длъжност или докторската му степен да бъде отнета. Това решение обаче ще зависи от факултетния или от научния съвет до ректора на висшето училище. След определен период от време - например 5 години, ученият ще може да се яви на конкурс за съответната титла с друг труд. Предстои да бъде създадена публична електронна база данни за хората, придобили научна степен, за защитените дисертации и за хабилитираните лица у нас. В нея ще се отразяват индивидуалните наукометрични показатели, както и постиженията в преподавателската дейност на учените. Източник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/04/03/2946971_prosvetnoto_ministerstvo_shte_napravi_nov_opit_za/

Еее супер се е получило!! :))

Мине се не мине няколко години и все се връщаме на тази тема Идеята на форума се роди заедно със списанието и цялата идея за разпространението на знанието и науката. Това е пространство, в което всеки е свободен да пише и чете. Форум - Наука е форум, целящ на едно място да събере дискусии, свързани с всички отрасли на знанието и науката, нямаме за цел да бъдем затворен "клуб", в който се влиза трудно и с претенции за завършеност. Изключително сме либерални и единствените модерации са свързани с политизирането на темите, тъй като това ги разваля и се губи самият смисъл на зададените въпроси в дискусията. Също така се модерират и заглавията на темите, ако в тях са допуснати правописни и пунктуационни грешки. Всеки вижда форума по различен начин... Вярно е, че от доста време научните раздели замряха, но това зависи изцяло от потребителите, а не - от модераторите и администраторите. Ако ние можем да направим нещо, или го правим, или сме готови да го направим. И нека не забравяме, че историята също е наука. :-)

НОВО: Фондация BCause набира проекти по програмата „Мтел еко грант“ Краен срок: 20 април 2017 г. Малки, но стойностни проекта в областта на екологията ще си разпределят общо 25 000 лева, предоставени от телекома. Всеки един от тях може да получи до 8000 лева финансиране. За участие в „Мтел еко грант“ могат да кандидатстват еко клубове и ученически обединения, неправителствени организации, читалища и училищни настоятелства.За поредна година приоритет ще бъдат проектите за опазването на околната среда и биоразнообразието, в които участват деца и младежи. През настоящето издание на програмата се въвежда и нов задължителен елемент – всеки един от кандидатите трябва да включва новите комуникационни технологии за търсене, използване или обмен на съдържание в съответните тематични области. Това може да става чрез ползване и създаване на мобилни приложения, информационни източници, сайтове и др. http://bcause.bg/grantmaking/news-grantmaking/279-fondacia-bcause-nabira-proekti-po-programa-mtel-eco-grant-2017.html

Астронавтите Пеги Уитсън и Шейн Кимброу изгубиха важно покритие по време на тяхната извънбордова дейност Днес астронавтът Тома Песке засне своите колеги Шейн Кимброу и Пеги Уитсън по време на тяхната "космическа разходка". Photo credit : NASA Неприятен гаф помрачи радостта на Пеги Уитсън, която днес постави рекорд за най-много "космически разходки", извършени от жена. По време на днешната извънбордова дейност тя и нейният колега Шейн Кимброу изгубиха важно покритие, което трябваше да бъде монтирано на "Международната космическа станция" към Херметизирания адаптер за скачване-3. За съжаление подобни неща се случват и на най-добрите. Експерти сравняват трудностите при монтирането на подобно покритие като да постелиш чаршаф, при това идеално гладко, но в условията на безтегловност. Всички знаем колко ни е трудно понякога, когато постиламе чаршафи и когато искаме те да изглеждат добре. Тук обаче ако краят бъде изпуснат, няма втори шанс - частта отлита в космоса и астронавтите нямат никаква възможност да си я върнат обратно. Често пъти се случва астронавти да загубят дребни неща - например болтове и гайки. За последен път голяма част беше загубена на 18 ноември 2008 г., когато астронавтката Хайдмари Стефанишин-Пайпър изгуби чанта с инструменти по време на нейното излизане в открития космос. По ирония на съдбата тогавашната извънбордова дейност беше координирана от вътрешността на "Международната космическа станция" от Шейн Кимброу, който през 2008 г. също беше на мисия в космоса. Чантата в космоса на Пайпър се виждаше и от земята с помощта на любителски телескоп. Тя изгоря в атмосферата на 3-ти август 2009 г. За огромно съжаление враждебни медии използват подобни случаи, за да охулят космическата програма. Но нито един астронавт не е застрахован от грешки, а Шейн Кимброу и Пеги Уитсън са изключително опитни. Можете да следите развоя на продължаващата и в този момент "космическа разходка" в реално време на следния уеб адрес: http://www.nasa.gov/ntv http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/

Астронавтът на Европейската космическа агенция (ЕКА) Тома Песке излезе в открития космос на 24-ти март заедно със своя колега от НАСА Шейн Кимброу. На снимката се вижда как Песке използва специално устройство (което напомня на пръчка за селфи), за да смаже робота "Декстър". "Декстър" е изключително сложен робот и той се използва за поддръжка и поправка на "Международната космическа станция" - например налага се подмяна на батерии и камери. Роботът намалява нуждата от чести излизания в открития космос, които носят риск за астронавтите. Съответно астронавтите разполагат с допълнително време, през което могат да се занимават с научни експерименти, а не с ремонт на станцията. И все пак рутинна поддръжка се налага от време на време да бъде извършвана и от астронавтите, която включва и периодичното смазване на "Декстър" Photo credit : ESA/NASA Източник: http://www.cosmos.1.bg

SpaceX и НАСА търсят места за кацане на Марс Те трябва да са разположени на по-ниска надморска височина и да са близо до eкватора Ръководената от Илон Мъск SpaceX заяви, че e идентифицирала няколко места на Марс, които един ден биха могли да подкрепят заселването на хора. Главният изпълнителен директор на SpaceX Илон Мъск. Снимка: Ройтерс Компанията си сътрудничи с НАСА, за да установи възможните места за разтоварване за своя космически кораб Red Dragon - предшественик на предложената "междупланетна транспортна система" и на бъдещите пилотирани мисии. По време на презентация в Тексас през този уикенд Пол Устър от SpaceX разкри място, което изглежда е „обещаващ" кандидат - с равен терен и достъп до лед. Програмата Red Dragon се очаква да стартира през 2020 г. и в края на краищата да бъде последвана от "междупланетна транспортна система" на Илон Мъск, която ще може да доведе хора до Марс само в рамките на 80 дни. Учените в SpaceX и Jet Propulsion Laboratory (JPL) на НАСА търсят региони с големи количества лед близо до повърхността с надеждата тези места един ден да подкрепят човешкото колонизиране, пише SpaceNews. Тези места трябва да са разположени на по-ниска надморска височина и да са близо до eкватора, за да разполагат с оптимизирана слънчевата енергия и топлинни условия. Това свива търсенето до едва четири места в северното полукълбо, които са най-много на около 40 градуса от Екватора - Deuteronilus Mensae, Phlegra Montes, Utopia Planitia и Arcadia Planita. От четирите именно Arcadia Planita се смята за най-обещаващото място, след като изображения, заснети с устройството HiRISE, което се намира на борда на сондата MRO, показват, че трите останали места са по-скалисти, отколкото се смяташе досега. „Екипът на JPL е приел, че докато областите изглеждат много равни и гладки, при много висока резолюция те са доста скалисти", казва Устър в презентацията, цитиран от SpaceNews. В края на миналата година Мъск разкри плановете на компанията да колонизира Марс, което включва създаването на постоянен, самоподдържащ се град на Червената планета с помощта на предложената система за междупланетен транспорт (ITS). ITS, известен преди като на Mars Colonial Transporter (МСТ), е частно финансиран проект на SpaceX за изграждане на система за космически полети и заселване на Марс. Но първо компанията ще постави в орбитата на Марс Red Dragon, модифициран космически кораб Dragon 2. Неговият старт е планиран за 2018 г., но бе отложен до 2020 г., поради което целият план за Марс бе върнат назад. Според новата времева линия, ако всичко върви успешно, първото пътуване на човешки екипаж до Марс ще се проведе през 2027 г. вместо през 2025 г., както се планираше по-рано. Източник: http://www.investor.bg/harduer/459/a/spacex-i-nasa-tyrsiat-mesta-za-kacane-na-mars-236028/

Нямах никакви намерения да пускам подобна тема във форума, но следния цитат от в. 24 часа много ме провокираха думите за това https://www.24chasa.bg/novini/article/6125235

А какъв е проблема според теб? Защо не можем да се справим с този проблем? Защо не можем да изпълним площадите с хора и да искаме правосъдие, защо толкова много сме се примирили и защо толкова ни е все тая?

Лудница!

Това в математика ли трябва да бъде? Точно днес ми попадна едно клипче И ето едно много добро: https://www.youtube.com/watch?v=zftna1te5cQ

Бихте ли се представили на нашите читатели? Казвам се Петър Голийски. Роден съм през 1976 г. в град Троян. Завършил съм Ловешката езикова гимназия през 1995 г., а през 2000 г. специалност „Арменска филология“ (от 2009 г. „Арменистика и кавказология“) в СУ „Св. Климент Охридски“. Бях първия випуск на тази специалност и първият, който я завърши. През 2005 г. пред ВАК защитих докторска дисертация на тема „Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през Средновековието“. През 2013 г. се хабилитирах като доцент с монографията „Армения и иранският свят I–V век (Културни, социално-политически и езикови връзки)“. Имам още 3 монографии зад гърба си, едната от които е в 2 тома. Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя? Преподавател съм от 2004 г. в специалност „Арменистика и кавказология“ СУ „Св. Климент Охридски“, като от 2006 г. към неин ръководител. Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това? До момента, в който не започнах да пиша дипломната си работа през 2000 г., не осъзнавах, че имам заложби и увлечения да се занимавам с наука. Скоро след завършването ми се отвори място за докторант. След конкурса прекъснах докторантурата, за да изкарам казармата и тя реално започна през 2002 г. Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек? Не. Работя сам. В моята област, стига човек да е находчив и да има късмет с осигуряването на научна литература, може да се работи и без Фонда. С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея. Ако говорим за тясно научна публикация, последната ми статия е със заглавие „Мидийски, партски, персийски и източноирански имена в българската късносредновековна антропонимия“, излязла през 2015 г. в сборника „Иран и България в огледалото на историята“. Последната ми монография е „Заселването на българите на Балканския полуостров IV–VII век“ в 2 тома, издадена от Тангра ТанНакРа ИК през 2015 г. Иначе в по-лек формат от началото на 2016 г. сътруднича със сайта „Гласове“, където имам 5 статии, последната от която е „Глобалният капитал от Константинопол до Ню Йорк“. Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие? Науката е като държавите. Ако държавата има бъдеще или иска да има бъдеще, ако тя има свой национален проект, тя има и наука. Ако е оставена на доизживяване, същото чака и науката ѝ. Науката винаги и по правило е в тясна връзка с потенциала и тежестта на държавата и с нейните амбиции в международен и вътрешен план. Например, през XIX век във Франция се прави наука с много високо качество. Говоря за хуманитаристиката, за която имам впечатления, но предполагам, че същото е било положението с точните и природните науки. Тогава например са извършени преводи на френски на редица арабоезични средновековни автори, както и на редица арменски средновековни автори. Много от тези преводи и днес са единствените, направени на западен език. Днес обаче, за разлика от времето допреди Първата световна война, тежестта на Франция в света е много по-малка и в научно отношение тя е далече зад англосаксонците. Затова не можем да имаме свръхочаквания от българската наука като цяло, дори и отделни нейни представители да успеят у нас и най-вече в чужбина. Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област? Не. И е разбираемо, след като заплатата на един начинаещ асистент е по-малка от тази на една сервитьорка. Всъщност, заплатата на един асистент е по-малка с няколко десетки лева от стипендията на един докторант. Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България? Да си направят добре сметката. Ако не им идва отвътре науката и не съзнават, че от наука нито ще забогатеят, нито ще станат известни, да бягат надалече от нея. В България, която се управлява от 27 години от хора с ветеринарна психика и манталитет, науката е последното нещо, което може да впечатлява и да носи престиж. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката? Този въпрос стои точно като въпроса кое е по-първо – кокошката или яйцето. От една страна държавата казва: „Създайте краен продукт, а след това ще ви осигурим финансиране“. Другата страна учените възразяват: „Как да създадем продукт, след като няма финансиране?“ Всяка от страните е права за себе си и аз се опитвам да се поставя на мястото и на двете. Факт е, че в университетите в България има много некадърни, случайно попаднали там хора, които не само че ги мързи да изпълняват преките си преподавателски задължения, но още по-лошото е, че са стерилни откъм нови идеи. Най-големият враг на науката е липсата на идеи в нея. А не липсата на пари. Факт е обаче и това, че у нас тези, които отпускат държавни пари, гледат на науката като на аграрна дейност, тоест очакват след като са направили някакви капиталовложения, в края на годината да оберат доматите и да ги изложат на сергията на пазара. Те не съзнават, или може би им е по-удобно да си затварят очите, че всеки лев, вложен в наука, ще се възвърне след 10 или 20, а може би и след 50 години. А в някои случаи може да не се възвърне, защото и тук има риск, подобен на инвестиционния риск. Може ли, например, Институтът за български език в БАН, ако получи 100 лева през януари, през декември да е припечелил от тях 20 лева и в бюджета му да има 120 лева? Няма как да стане. Как си представяме да се изкарат пари от сборник със заглавие „Диалектът на село Х“, излязъл в тираж 500 бройки, но едновременно с това авторът му е работил по него 5 години? Затова смятам, че преди българската наука да бъде заклеймена като импотента и стерилна, гълтаща напразно пари, пълна с хора в третата възраст с претенции да са по-малкият брат на Нютон или Аристотел и след това тя да бъде оставена на доизживяване, трябва да се направят поне 3 неща. Държавата да възприеме един подход спрямо хуманитарните и губещи във финансов аспект направления и друг спрямо природните и техническите направления, като не ги поставя на една нога и с еднакви изисквания към тях. Защото, хайде да дам отново примера с Института за български език в БАН, хуманитарните научни направления са част от културата на една нация и част от нейните характеристика на цивилизована страна. Смята ли някой, че Британия ще закрие Шекспировия институт към Университета на Бирмингам, само защото той не носи печалба? Изключено,защото британската държава още преди векове е осъзнала, че науката не е само наука, тя е част от културната идентичност на един народ и част от нейната културна история. Държавата да осигури, ако трябва и със вземане на целеви заем, финансиране, което да даде начален тласък и импулс на науката у нас, особено на онези направления, които могат да генерират печалба. Преди да се осигури такова финансиране, трябва обаче да се направи истинска атестация и преакредитиране на висшите учебни заведения в България. Сега атестирането е до голяма степен формално – катедрите предават към факултетите напудрени и захаросани доклади за състоянието и научната си дейност, след това факултетите изпращат също така напудрени общи доклади, които отиват в МОН, където биват оценявани от хора, които са или бивши състуденти на ректори и декани, или се познават по една или друга линия, или са приятели, роднини и т.н. За да има у нас истинско, безпристрастно и обективно атестиране, най-добре е то да се проведе от екипи от чужди университети, при които роднино-приятелският фактор няма да работи. Една такава реална атестация ще отсее истинските висши учебни заведения от ПУЦ-овете, поставили на входната си врата гордото име „университет“. След атестацията онези университети, които не са покрили стандартите, трябва да бъдат понижени до полувисши заведения или колежи. Така ще се намали броят на университетите у нас, които се съревновават за държавно финансиране и едновременно с това ще се повиши престижът и качеството на висшето образование у нас. След като се извърши това отсяване, вече държавата трябва да се намеси и да осигури за онези ВУЗ-ове, които са наистина на ниво университети, значително финансиране, за което стана дума по-горе. Но аз съм скептичен, че това ще се осъществи някога. Из "100 лица зад българската наука" на БГ Наука: http://nauka.bg/интервю-с-петър-голийски-най-големият/

Финансовата награда възлиза на 5000 евро и се предоставя от фондация L’Oréal с подкрепата на ЮНЕСКО и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Българките учени имат още само 15 дни да кандидатстват за националните стипендии „За жените в науката“. Срокът за подаване на документите е 31 март 2017 г. В края на конкурса три дами ще получат възможността да осъществят интересните си научни идеи с финансовата помощ на стипендии от по 5000 евро, осигурени от Националната програма „За жените в науката“. Седмото издание на програмата отново предизвиква българките да демонстрират своя научен талант и да кандидатстват с авторски научен проект за стипендиите. В стипендиантската програма за 2016 – 2017 г. могат да участват млади жени учени от цяла България. Важните условия са да бъдат на възраст до 35 години, да са докторанти или вече да са защитили докторска степен и да се занимават с изследвания в сферата на естествените науки. Целта на програмата е чрез стипендиите да се подпомогне изследователската работа на младите жени учени в България и да ги поощри да продължат своята научна кариера. Подробна информация за конкурса е достъпна на официалния сайт на програмата: www.zajenitevnaukata.bg. Кандидатките могат да изпратят своите заявления и документи за участие по електронен път на: stanislava.nishkova@mfa.bg, или по пощата до Националната комисия за ЮНЕСКО в България. Партньори на Националната стипендиантска програма „За жените в науката“ за седма поредна година в България са Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Националната комисия за ЮНЕСКО в България и L’Oréal България. Медиен партньор на инициативата е сп. „Българска наука“. Кандидатурите ще се оценяват от експертно жури от водещи научни специалисти. Лауреатките на програмата ще бъдат обявени на официална церемония през 2017 г., на която ще получат стипендиите си по 5000 евро, предназначени да подпомогнат тяхната изследователска работа в България. За трета поредна година една от българските стипендиантки ще спечели и възможност да се бори за една от 15-те международни стипендии на L’Oréal и ЮНЕСКО по програмата International Rising Talents. 15-те победителки са селектирани измежду най-добрите стипендиантки в националните и регионалните издания на „За жените в науката“ от съответната година. Талантливите носителки на международната стипендия получават допълнителна субсидия, благодарение на която научните им проекти стават по-забележими за международната научна общност. Националната програма „За жените в науката“ Националната програма за стипендии е част от световната програма на L’Oréal–ЮНЕСКО „За жените в науката“, създадена, за да разпознава и подкрепя жените, чиито постижения са допринесли за развитието на научното познание, както и за да осигури подкрепа на обещаващи млади жени учени със значими проекти. Националните стипендии „За жените в науката“ на L’Oréal–ЮНЕСКО се отпускат на талантливи млади жени учени, за да реализират своите обещаващи научни проекти в своята родна страна. Те вече съществуват в повече от 100 страни, а в България се появяват за първи път през 2010 г. Световната програма „За жените в науката“ Световната програма „За жените в науката“ е създадена през 1998 г. в партньорство между L’Oréal и ЮНЕСКО, за да отличава и насърчава жените в науката. Нейните издания по цял свят награждават дами учени, чиито изключителни постижения са допринесли за развитието на науката, което носи ползи за обществото, и осигурява подкрепа на обещаващи млади жени, които вече имат значителен принос за прогреса на своите научни дисциплини. Към момента „За жените в науката“ е отличила повече от 2530 жени от 112 държави. Цялата програма е отправна точка за международни научни постижения и безценен източник на мотивация, подкрепа и вдъхновение за жените в науката. ОТ: http://nauka.bg/жените-учени-в-българия-имат-15-дни-да-ка/

Научните институции са в няколко направления: “Информационни и комуникационни технологии”, “Технологии в креативните индустрии”, “Мехатроника и чисти технологии” и “Индустрия за здравословен начин на живот и био-технологии” Картографирането на научната инфраструктура в България се поддържа от дирекция “Наука” на МОН за нуждите на връзките и проектите между Наука и Бизнес. Повече: http://nauka.bg/map-science-in-bulgaria/