Mont Ferrand

Другари, няма такъв васалитет след нач. на 14-ти век. Единствените български владетели, отишли да получат ярлък, са Иван Асен III и Ивайло, дори Георги Тертерия Стари не ходи, а изпраща сина си в залог. Иначе аз съм споменавал, че константинополската митница винаги си е струвала единия заговор: дори и във времена на най-голяма криза Йоан V плаща 180 000 флорина (?) на триумвирата Александър-Добротица-Влайку за освобождението на Видин. Тогава (а донякъде и днес) в Средиземноморието е голямата пара, неслучайно съм се заел с неговата история

Вълк, "изначалната монголска територия" е била доста на изток, на р. Онон, това не е ли във владенията на "Великия хан"? Чагатайците са по на запад, в бившите "изначални" територии на уйгурите и найманите.

Хи-хи, тази тема е (не)научна фантастика

http://vladislavivanov.blogspot.com/2013/02/blog-post.html

Средновековен български флот? - http://vladislavivanov.blogspot.com/2012/01/blog-post.html Добруджанското деспотство в международната политика - Добротица, Иванко, Венеция и Генуа - http://vladislavivanov.blogspot.com/2012/01/blog-post_23.html Средновековен български флот? - Варна и Галиполи - http://vladislavivanov.blogspot.com/2013/10/blog-post_23.html Средновековен български флот (продължение) - някои успоредици и паралели от края на ВБЦ и началото на Османската империя - част I - http://vladislavivanov.blogspot.com/2013/04/i.html hansa cogs mid. XIV c..bmp

Ами има такова нещо, аз не говоря само, за да си чеша устата (в случая - пръстите), нито пък за да съм "контра". Папите плюс това често се навъртат из тоя район и преди Авиньон - напр. в Лион, Виен и тн. (и не само по съборите). Та: малко е спорна тая история с "Вавилонския/Авиньонския" папски плен и това го раздухват италианците с малко националистически съображения. На мен ми направи впечатление като проучвах историята ок. кръстоносните походи след падането на Акра - имам предвид историята ок. организирането на passagium generale, в която основните роли са на папата и френския крал. Уж френско влияние, не знам си кво, чак първите се местят в Авиньон от Рим, а то не е съвсем така - искам да кажа, че папите не играят точно по свирката на французите дори и в Авиньон. Някои папи пък си ходят и до Рим, не седят само в Авиньон. А и от хоспиталиерска гледна точка авиньонският период е добър - провинциите в Италия всичките се управляват от братя-рицари от ордена , други правят блестяща военна кариера дори и да са като фра Мориале , завладян е Родос и тн. Освен това се кефя на Прованс (много малко емотикони в тоя сайт!)

Точно същото твърдях в "слава"-та и Делията не се съгласи с мен - че населението на Балканите и Близкия изток е голямо в нач. на Средновековието и до към 1200-та г., но после въобще не дръпва от там, може би малко до 1300-1350 г. и от там - стагнация! Защо и дали е така вероятно може да се дискутира надълго и нашироко...

Гледам, че темата е доста ретроспективно - ето ви едно материалче, което опитва да анализира един по-слабопознат период на "най-византийския ареал" - естествено този на Балканите, между 1370 и 1390 г. - по-византийско у този период нЕма, както аз виждам нещата: http://vladislavivanov.blogspot.com/2013/06/1370-1390.html

http://vladislavivanov.blogspot.com/2013/06/1370-1390.html Не е само за българи, но всичко, писано тук, в пълна сила важи и за тях - поне между 1370 и 1390 г.

Уха, сбирката е чук , дали и аз ще бъда полезен с нещо? К.ГАНДЗАКЕЦИ - ИСТОРИЯ АРМЕНИИ.djvu

Сега нямам време, но човекът действа с размах. Адмиралът му е някой си Ликарио, полу-грък, полу-италианец, който направо разцепва флота на Сан Марко, а екипажите му са от цакони и критяни, "непримирими" бунтовници срещу франките. Освен това унищожава и пиратите, абе направо справка тук: http://vladislavivanov.blogspot.com/2011/12/blog-post.html. "Система" има - какво може и какво не. Андроник II е голям тъпак, че разчита само на генуезците за флот, синът му се опитва да поправи положението, но по негово време нещата вече са необратими, което не е било така към 1280 г. Къде напр. византийците ще атакуват Родос, за да си го върнат - абсурд! Те османците не смеят до 1480 г., а камо ли Андроник Млади, който въпреки това смело атакува генуезкия пират Катанео и внушава респект на турските бейове, сред които подрастващия Умур Паша. Кандия - също абсурд! 200 рицари и 1000-2000 западни професионални наемници гарнизон на поддържани фортификации по западен образец на по-далечно разстояние от Константинопол е непосилна задача за ромейската армия от 14 в. Адмирал Апокавк правеше някакви демонстрации пред Евбея си спомням - безплодни ест. - и накрая тоя флот се изпарява яко дим от източниците! Сигурно е предпочел да го даде на Орхан, нежели на Кантакузин или направо го е потопил! И после: "Дайте пари за катърги!" на "сръбските и българските господари"

Не са били незначителни - понякога са изнасяли жито наравно с Кафа. Що се отнася до Михаил VIII, той връща доста острови - Лемнос, Лесбос, Тасос, мисля, че и на Евбея нахлуваше - това са си големи успехи срещу "най-добрите" в жанра. Преди него всичко е разхвърляно между разни венециански лордове, а след него Византия поне разполага с някакви острови, които между другото отиват в ръцете на хищните генуезци и така те заместват ромеите като венециански враг в региона.

Тази е сбъркана, Родос не е толкова странично, нито Хиос, писал съм за "алтернатовните маршрути на Венеция и генуа за достъп до Черно море, вж. http://vladislavivanov.blogspot.com/2013/02/1332.html . И през Родос минават много повече дженовези, отколкото венецианци, които традиционно хейтват братята-рицари, на които единствено не им пука да им правят сечено на търговийката, считайки се, ъф корс, за по-висша инстанция. Пропуснати са генуезките колонии в делатата на Дунава - Килия, Ликостомо, Черно море изглежда повече венецианско, а не генуезко, което е пълна глупост.

Хайде бе - синкретична религия в Русия и Златната орда между християнство и ислям - дрън-дрън-ярина . Православните руски мъченици, загинали по монголо-татарско езическо-мюсюлманска вина сигурно са се завъртели като пумпали в гробовете си, като са чули тая теория! На Афанасий Никитин случаят му е достатъчно ясен от постнатаото тук - човекът просто е бил в мюсюлманска среда и се е повлиял, както между другото става с татарите, навлезли в отдавна ислямизираните земи на запад от Алтай - дом на мюсюлмански държави като тези на Караханидите, Волжка България, Хорезм-шаховете и др.

Бе ае бе, латински, римляните винаги са признавали елините за техни равни по култура - най-малкото, а по-честните като Нерон направо си признавали, че ги бият по точки (четете Варналис!)

Да "навирим" или да "натрием"? Нали важното е Истината

Точно така е както казва Аспандиат. А за да се върнем към темата да погледнем към Трапезунд. При все доказаната малоценност на "Великите" Комнини спрямо колегите им от "Града", то не остава ли това съревнование малко изкуствено? След един определен период за Трапезунд е много по-важно кой управлява в Табриз или Диарбекир или Грузия, а не във Византион. Така местните на практика, мисля, се "откъсват" от Рим. Но двупосочието, разбира се, е и тук, въпреки "упадъка", та дори и малоазийските турци се водят "Рум", т.е. "римляни/ромеи". Митът и концепцията за "Рим" следователно проникват здраво и в представите на Ориента, ислямските и останалите. Така представата къде е "истинският" Рим - сещате ли се какво става с нея?

Добре - а, да речем, кипърците по времето на Леонтий Махера, които от 200 години вече не са в границите на Византия? Или гърците в Източна Анатолия (Кападокия)? Въпросът е дали те след толкова дълго чуждо господство запазват ромейско или гръцко етническо самосъзнание? Можем да направим паралел и с гърците от по-скоро завладените византийски територии - на Балканите и в Западна Мала Азия. Още като се включих в темата веднага се сетих за романа на покойния Хр. Калчев за "синеокия дявол", който е интересен не за друго (на мен лично авторът ми е слаб и ми напомня на...Дан Браун, слаб по литература и много добър по трилър и динамика, което тъй или иначе не ми компенсира първото), а заради идеологическите концепции, застъпени в него. Та, във въпросния роман "дяволът" е съюзник на някакви късноромейски (sic!) благородници, кроящи заговор за възраждането на Византия в късния 16-ти век. Това е ОК от една страна (съобразно историческата истина), но от друга знаем, че гърците, въстанали ок. Лепанто, в действителност май нямат чак пък такива амбиции - и въобще цялата история тогава много прилича на кръстоносен поход за връщането на бившите латински владения (войната е форсирана от загубата на едно такова с примера на което започнах - Кипър). А ако се "разходим" до 19-ти век, че и до наши дни, има доста голямо противопоставяне между "мегали идея"-та (да речем защитавана от квартала Фенер) и "елино-идея"-та (защитавана от дн. Континентална Гърция). Доста заплетено изглежда и аз за себе си не мога да кажа, че съм напълно ориентиран, макар че съм попрочел някои класически съчинения по темата - едно от тях примерно е на Спирос Врионис Младши - "Упадъкът на елинизма в средновековна Мала Азия" (няма ли някой да ме наеме да го преведа - майтап да става де ). Примамлива концепция е тази, че "ромейската" етно-принадлежност е религиозно обусловена - но вярна ли е всъщност и ако да - във всички случаи ли?

Добре заварили И аз винаги съм си мислел това, дето Глишев го е написал по-горе. Дали обаче е нямало гърци, които да не са се възприемали като "ромеи"?

Като гледам последния пост Г. Атанасов е достигнал до сходни заключения с моите (аз съм пропуснал обаче "влашката намеса"). Има и грешка - Сигизмунд май преминаваше през Калиакра (с престой там) в края на 1396 г., а не през 1397. Били са двамата с магистъра на Хоспитала фра Филибер дьо Наяк, а освен това с тях е имало неуточнен, но не съвсем незначителен брой рицари и войска, изплъзнали се от касапницата при Никопол (същите после взимат участие в битка с флот на Баязид ок. Босфора, но предполагаемо без магистъра, който веднага се отправя към Родос, явно с цел да мобилизира всичко възможно за спасяването на високопоставените пленници, взети при Никопол и изобщо да стабилизира положението). Интересно е, че при Цариград Сигизмунд взима частичен реванш за Никопол и спасилите се от там западни рицари заедно с византийците съумяват да нанесат поражение на Баязидовите кораби - факт, който явно е твърде слабо известен и почти не се споменава в съвременни научни разработки. Друго нещо, което представлява интерес, е дали на отиване хоспиталиерите заедно с венецианците (и генуезците?) също спират в Калиакра и какво е отношението на Добруданското депсотство (в лицето на Иванко?) към кръстоносната война с Баязид? Много вероятно е да е било положително настроено към кръстоносците предвид факта, че Сигизмунд не среща проблеми там - а е могло да му бъде отказан достъп или дори по-лошо- да му бъде пресечен пътя от устието на Дунав на юг покрай българския бряг и да бъде пленен - ако флотът на Добротица, засвидетелстван през 80-те години, е още функциониращ, това би била опасност от голям потенциал за бъдещия император на Рим. Интересно би било да видим и какви са документите, удостоверяващи господството на Мирча Стари над крайбрежието и Калиакра в частност? Във връзла с това ще посоча друг слабоизвестен факт - Мирча често действа като унгарски васал и Унгарското кралство, изглежда, упражнява определено политическо влияние над устието на Дунав. В изворите се споменава за маджарски суверенитет над важната крепост Килия по времето на Сигизмунд, като там вероятно действа унгарски гарнизон, т.е. суверенитетът е пряк, а не косвен чрез власите или молдовците.

Не е така, интересното е именно да обсъждаме изключенията и частните случаи . Така погледът ни върху проблема става много по-детайлен и бихме могли по-лесно да си изградим собствено мнение, а не само да повтаряме папагалски заучени концепции.

Има много силно иранско влияние върху турците от "Рум", частично съм засегнал темата в тази статия: http://vladislavivanov.blogspot.com/2013/07/xiii-xv.html. Когато им потрябват културни образци, те се обръщат на изток, а не на запад или дори на юг.

Ами логически по косвен път така излиза Иначе не се бях замислял, а и не съм чел нищо по въпроса за това коя нация е била по-многобройна през дадения период. Но ако съдим по кръстоносците при тях принципно си преобладават французите и в двете им разновидности - северняци и провансалци.

Това е заради Нешри (прочете ли го?). Та той пише, че Добруджаоглу се отметнал от васалната клетва на Мурад, поради което емирът му пратил Али паша с още 10 гази бюлюбашии и 30 000 аскер, които освен "земята Сосоманова" явно трябвало да "овапцат" и Добруджа. Като били вече в непосредствена близост дошли двама гяура от Варна и казали на Али паша, че са готови да предадат града. Везирът пратил хора с тях, но те пак се отметнали и газиите не могли да влязат в града. И това е всичко. Явно е, че Варна не е паднала тогава или поне Нешри ни разказва шокиран само тази част (разказът е идентичен с още няколко други пак по време на същия поход, но при тях се споменава, че даденият град после е превзет или се предава, а за Варна няма нищо такова!). Обаче не знам кой първи е решил, че след като всичко до Дръстър е паднало и деспотството трябва да е последвало съдбата му. Тази логика нещо не ми харесва, но трябва да се признае, че засега ясни и категорични сведения за датата на превземането на Добруджа от турците няма. Има военна карта от ок. 1396 г., сввързана с похода на Сигизмунд, на която Калиакра е дадена с християнски флаг. Обаче не е ясно дали картата е точно от 1396 г. или по-ранна. Калиакра е столицата на деспот Иванко. Всъщност има друго по-сигурно сведение, според което Сигизмунд, когато бяга от полесражението при Никопол с фра Филибер дьо Наяк, минава през генуезката колония Ликостомо и Калиакра, спирайки за отдих там преди да пристигне в Константинопол. Това дава солидно основание на тезата, че през 1396 г. Калиакра още е в християнски ръце - най-вероятно на Иванко. Шилтбергер също пише за "три Българии", от които едната е със столица Калиакра. Варна е превзета от "безбожни татари" през 1399 г. Кой я защитава - не се казва! Изобщо - пълно мълчание.

През ранния период през българските земи е преминавал един от най-оживените пътища на медународния робски трафик - за справка вж. http://vladislavivanov.blogspot.com/2013/02/blog-post.html - в началото. В по-късния период вероятно е имало малко роби, принадлежащи на аристокрацията, които са или военнопленници или отвлечени по време на война - напр. с Византия, латинската империя, Сърбия, Унгария или пък са били внос - по море от други брегове на Черното, където се е водел интензивен трафик. Една малка част от него все ще да е минавала и покрай българските брегове и съвсем незначителна - купувана от българи. Става въпрос предимно за кумански и черкезки роби, които се изнасят от североизточните брегове на Черно море към Егея, Египет и Близкия изток. Този е известния трафик и най-вероятен източник на роби за възможните роботърговци и робопритежатели в българските земи през 12-13 век. Може да допуснем и екзотичен внос от юг - мавритански, арабски и чернокожи роби са изнасяни в Средиземномрието. Но все пак нещо, което вече със сигурност можем да твърдим е, че през този период българските земи са източник на роби - най-вероятно по време на войните на Каталанската компания в Тракия са пленени и българи, чиято покупко-продажба е зарегистрирана в Крит.