Mont Ferrand

Този текст е абсолютно неизползваем като източник най-малкото поради споменаването на отдавна изчезнали по това време (за единайсети век ли говорим?) етноси като вандалите. Под "македонци", ако изобщо има нещо реално зад сведението, най-вероятно се крият жителите на тема Македония, т.е. на днешна Тракия.

Хора, как може да продължавате да обсъждате ТОВА?!? Не им ли стана ясно и на малките деца, че Джагфар Тарихи е фалшификат, при това посредствен. Един сериозен любител на историята не трябва да пада толкова ниско...

Мммне, КГ, не е нужна голяма кампания, защо? Ето напр. кампанията на Андроник от 1337 г. е била начело на 6-7 000-дна армия, което е напълно достатъчно да разгроми поне два пъти по толкова албански воини и най-могъщите тогава племена в южната област, а турците да ограбят безичслените им стада овце (Кантакузин споменава, ако не се лъжа, за един милион пленени овце ). Виж изолацията е по-близко до истината. Самият релеф е като името на планината - "проклет"...

За почитателите на тази старичка тема от интерес биха били, предполагам, следните линкове: http://vladislavivanov.blogspot.com/2013/06/1370-1390.html (= Вл. Иванов, Балканите между 1370-1390 г. - кратка ретроспекция) http://vladislavivanov.blogspot.com/2013/11/fr-juan-fernandes-de-heredias-crusade.html (= Вл. Иванов, Fr. Juan Fernandes de Heredia's Crusade in Greece (1376-1379)) Супер малко се знае за това "княжество" и повечето неща са спорни. Най-вероятно византийците не са му "видели сметката", просто защото не са стъпвали там; съществуват няколко прецедента в това отношение. Известен е напр. походът на "триумвирата" Андроник III, Йоан Кантакузин и Умур Бег, който към 1337-38 разгромява албанците и ги принуждава към покорство - и въпреки мащабите си тази акция не е насочена толкова срещу арбанасите, колкото към завладяването на Епирското деспотство и Тесалийското, хм, севастократорство. На никой от съседите, освен май с изключение на сърбите за къс период, не му е пукало за чукарите като "Проклетия" и останалите усойни местенца ок. Круя и на запад от Девол и Охридското езеро. Те са били оставяни да се "развиват" необезпокоявани от външния свят като по времето на Енвер Ходжа.

Ох, ми тия работи ги знаеме, нали все пак аз съм написал половината постове в дискусията! Тражиме нещо ново

Има, да. Не само командории, а направо неестествено големи владения, дарени от арменския крал на тетвонските братя-рицари.

Удивително е как германците се просълзили от радост при вестта от крал Левон и най-вече от патраирха Григорий А, както казах по-горе, има нещо много съмнително в тия арменско-германски връзки Що се отнася до "влахите" - я виж ти, ми че те кръстоносците не са минавали през техните земи, нали бяха в Мизия? Другото интересно е за ролята на Райомн Триполитански, която всъщност дублира тази на "злодея" Рено дьо Шатийон. На кой ли да вярваме (на мен лично никога не са ми правили добро впечатление част от постъпките на графа на Триполи...)?

Признавам, че и на мен би ми било интересно, особено предвид точния произход на източника. Германците изграждат неочаквано топли и близки взаимоотношения с Киликийска Армения, Тевтонският орден се сдобива с обширни владения там, така че всяко свидетелство, което може да обясни тази връзка е интересно. А и тя може би не е само "кръстоносна" или поне в тесния смисъл на думата - арменците имат твърде широко и важно присъствие в Източна Европа, подобно на германците и...евреите, така че и този въпрос заслужава повишено внимание! Съвсем наскоро установих, че още в 10 в. има арменски духовници в...Исландия! Drang nach Osten явно не е без причина и може би трябва да изоставим някои клишета в това отношение и особено "западноцентризма" по отношение на средновековието...

Защо да давам; аз твърдя, че търсенето на някакви аналогии и паралели само по този показател е безсмислено.

Ако има и някаква нова информация в него...

Edbury, P. - William of Tyre, Historian of the Latin East Summary: William, archbishop of Tyre from 1175 to c.1184, was a churchman, royal servant and scholar who lived in the Latin Kingdom of Jerusalem. Born in Jerusalem around 1130, he studied in western Europe for almost twenty years until 1165, when he returned to the East to begin his career in public life. He left to posterity a monumental history in which he described the events of the First Crusade (1095-9) and recorded the fortunes of the western rulers of the states subsequently founded in Syria and the Holy Land down to his own day. The value of his work as an example of twelfth-century historiography and as a source of information for the events described has long been recognized. In this study the authors consider William as a public figure and historian, and examine the influences which bore upon his writing and the way in which he fashioned his material. They then go on to examine what he had to say about certain topics - the monarchy in Jerusalem, the Church, the papacy, the Byzantine empire and the Crusade - and why he wrote as he did. Съдържание: Williams career 13 Classical and Christian influences in the Historia 32 The monarchy 61 Regnum and ecclesia 85 The papacy 109 The Byzantine empire 130 The war against the infidel 151 Edbury, P. - William of Tyre.pdf

Струва ми се, че тук сте търсили под вола...кон, в смисъл, че, дори и наистина изображенията на всички въпросни монети да възхождат към един общ иконографски пра-образец, то какво от това? Всеки знае, че конниците доминират Европейското Средновековие - особено във втората му част от 1000-та год. нататък (а допреди това в самата Европа пехотните армии са по-често срещани) - те са най-висшите представители на военизираната повече или по-малко социална организация на тогавашните общества и дори и в някои от най-северните общества като тези на якутите и някои от най-южните - като арабите и етиопците, конят е на почит като свещено и най-полезно животно и конниците са елитът на местните армии. Така че какво толкова учудващо има в това, че ги виждаме по монетите?

Мда, всъщност само по-добре документирано и изследвано събитие да искаш - даже бих го нарекъл уникално "осветено" за балканската история...Изяснени са всички обстоятелства ок. придвижването на немските кръстоносци, превземането на Пловдив, Берое и Одрин, хронологията, тайните подбуди на Исак II Ангел да пречи на христовите воини, пратеничесвата до и от тях и тн. и тн. Единственото, което е останало интересно за мен е ролята на кръстоносния поход в по-широк план, дали не го бях споменавал някъде и преди? Потенциално огромните възможности пред тази армия, която поставя Коня и Цариград на колене, отлично подготвените 15-20 000 бойци, "цветът на германското оръжие", които по всяка вероятност са били по-многобройни от всяка друга кръстоносна част, отправила се към Йерусалим. Дали Барбароса, който без друго е най-всиш по ранг, щеше да заеме ролята на предводител на армията срещу Саладин заедно с Ричард Лъвското Сърце и Филип II Огюст, кралете на Англия и Франция? И дали, ако не беше умрял, Саладин нямаше да претърпи жестоко поражение, след като ромеите и Румския султанат не издържат на удара му? Може би историята на Близкия изток щеше да е доста различна...А тази на Балканите също, ако Петър, Асен и Неманя се бяха присъединили към императора в удар срещу Константинопол - а дори и германците сами да го бяха превзели. Сега донякъде съм в процес на проучване на някои проблеми в тази насока и затова съм толкова многословен и до известна степен въодушевен от темата - иначе безспорно що се отнася до самия поход едва ли би могло да се каже нещо ново ПП: А, да, забравих, една важна последица от похода на германците, която обикновено се пренебрегва и не се споменава в изследванията (и най-вече в българските) е, че в Акра под егидата на висшите сановници, пристигнали от Германия, се основава военномонашеския орден на болницата на св. Мария Тевтонска, който е излишно да казвам колко важна роля играе в историята на Средна и Северна Европа. Така дори след смъртта на Фридрих и масовото дезертьорство, което стопява силата на армията му остава нещо, което наследява тази мощ, която за кратко вилнее в тракийските полета и нищо не може да я спре. ППП: Друга обикновено неспоменавана подробност е, струва ми се, необичайно големият брой рицари във войската на Фридрих. Надявам се да не греша, тъй като, както обикновено карам на "прима виста", но доколкото си спомням походът е твърде внимателно планиран и в него са включени изключително елитни части, като се е залагало преди всичко на качеството, а не на количеството. Това именно превръща германската армия в таква страховита сила, тъй като императорът е следван от най-елитните си васали, а те от своя страна - от най-елитните си бойци, т.е. рицарското съсловие. Така че може би по "елитност" на участниците частта от III кръстоносен поход, преминала през Балканите, е ненадмината (въпреки че походът на Сигизмунд в 1396 г. е по-интернационален).

Хм, а как да има, когато Барбароса отказва на предложението на българите да се присъединят към него? Те, разбира се, не са направили предложението от кръстоносни подбуди

Това е показателно за влиянието на арабския свят над крайния запад, осъществявано май не толкова чрез Кордоба, колкото чрез трафика в Източна Европа. Не е изключително монетарите на Офа да са смятали надписа просто за декорация.

Походът на император Фридрих Барбароса, който единствен от армиите на ІІІ кръстоносен поход преминава през българските земи, е достатъчно анализиран от множество научни публикации, особено български. На посочената конференция имаше поне два доклада, които бяха свързани с историята на този поход. Едва ли има нещо около него, което да не се знае. Един от дискусионните въпроси, появил се в последно време, е свързван с предполагаема предизвикана от похода масова миграция на тракийско население към Мизия. Мисля че за такова становище няма достатъчно данни - Хониат, който дори е управител на Пловдив по това време и се намира в Тракия по време на похода, не споменава нищо за такава миграция (вероятно по-голямата част от местното население е постъпила като него - местела се е от една крепост към друга и вероятно към планинските склонове на Средна гора и Родопите, в непосредствена близост, за да могат при удобен случай да се върнат обратно в домовете си. Кампанията фактически е била първата и последна широкомащабна война между двете най-големи империи на Християнския свят - Германската и Византийската и е завършила с решителна победа на първата. Макар и самата война да продължава кратко тя демонстрира добрата подготовка на германските кръстоносци и мощта на имперската армия (в този поход са участвали изключително германци). Не е изключено ако Барбароса бе приел подкрепата на сърби и българи дори да превземе Константинопол, макар че при липсата на подкрепата на флот това щеше да бъде изключително трудно. Но целта на немците е била друга - Йерусалим, където обаче не успяват да направят кой знае какво. Показателно е, че Барбароса съумява да мине победоносно и през земите на селджуките във Вътрешна Анатолия, като дори превзема столицата им Коня, но, след като се удавя в една рекичка в Киликия, неговата армия е деморализирана, а мнозина от нея дезертират. Дотогава германското нашествие наподобява неудържим железен удар; германците са и единствените, които избират пътя по суша до Йерусалим, като са и едни от малкото успешни в преминаването си по него след I кръстоносен поход. Би била интересна алтернативка, включваща по-продължителна война между Свещената римска и Византийската империя, поне в 1189 г. първата печели ултимативно.

По-скоро френските колбасари, щяха и българските ако Йоан Влака (пардон, Влаха) беше поискал откуп за Балдувин; уви, както знаем, това не се случва. Ударът, както отбелязва монте кристо, е солиден, маршалът на Шампания правдиво отбелязва, че толкова плякча нкога не е била взимана преди това. Изобщо не знам какво би могло да се сравнява с ограбването на Константинопол в 1204 г. - от кръстоносните постижения в това отношение е достойно да се отбележи Александрия в 1365 г....а може би и Кайро и останалата част от Египет в 60-те год. на 12 в. Но не, Вилардуен е прав. Много голяма част обаче, явно за по-сигурно, както в случая с Александрия 1365 г. е изнесена на Запад. Дори Пиер дьо Люзинян допуска грешката да не иска дял от плячката, което се оказва глупаво, тъй като западните кръстоносци в армията му просто дезертират натоварени до козирката с източните богатства. По същия начин Бодуен дьо Куртене е принуден да проси на запад пари, за да защити империята си и да продава дори оловото от покривите на константинополските черкви (а Анри, който проявява толкова голям талант да се издържа сам, все пак иска помощ от брат си, макар и може би финансите да не са му били чак такъв проблем). От тези 30 тона злато вероятно поне 15 се озовават на запад, част потъват по пътя натам, "лъвският пай" пък остава в алчните ръце на санмарковците, предварително знаещи къде да търсят...

На тези от четворката ли? Ми че те си го пишат в повечето случаи...но не е като в "Рицарят" на Вера Мутафчиева (там е много грозна история!). Някои смятат, че всички тракийски българи (селективно подбрани по расов признак от останалите (след обстоен преглед на паспортите, данните в архивите и кръвни изследвания) с изключение на малко павликя/ени) са си стегнали дисагите и са сменили просторните си къщи на юг със землянките на севера заради крузейдърите...но аз не принадлежа към този толкова елитарен научен кръг (вече бях напсуван многократно заради глупостта си, но главата ми е твърда като кашубска тиква ала Оскар Мацерат, така че нищо не може да се направи). Странно изглежда и ако въпросното преселение е факт как така се е запазила извънредно интересната легенда за "францалиите" в любимото на Хайтов родопско село Яврово, към която Сантяго (комуто принадлежеше най-добрия доклад на конференцията) любезно насочи вниманието ми - тъй като явровци по силата на логиката на гореспоменатия строго елитарен и свръхинтелигентен научен кръг би трябвало до днес да са станали...оряховци или, в най-добрия случай, капанци

Ммм...в какъв смисъл? По-скоро не, той е по-скоро разрушителна, отколкото съзидаваща сила...Макар че, ако обърнем поглед към Пелопонес, а дори и областите на север до Тива, ще видим, че латинското владичество се отразява по-скоро благоприятно върху местното икномическо развитие и тези области в 13-ти в. преживяват истински разцвет в сравнение с предидущите периоди. Но икономическият център на п-ва - Константинопол е много жестоко ударен от кръстоносния поход и възвръща величието си едва при Сюлейман Великолепни.

Много хубаво, Сантяго, също каквото беше и там . Искам да добавя: крайно време е да прекъснем тази мракобесническа изолация, в която се намира българската история и да я представим като част от историята на света! Защото нито днес, нито по времето на кръстоносните походи, нито когато и да било историята на българските земи не е била отделена от процесите, развиващи се в останалия свят! Така обяснението на ред проблеми, над които напр. родната медиевистика тъпче вече десетилетия ще бъде далеч по-лесно; ще бъде, когато разглеждаме нашата история не като нещо отделено и изолирано, както продължават да правят дори и в днешно време някои млади историци и археолози, а когато я погледнем като част от по-голямата история - напр. тази на Средиземноморския свят, на Евразия, на източноправославната и европейско-християнската цивилизация! За мен това е правилната насока и успешния път към бъдещето, непрекъснато увеличаване на контактите и обмен на информация, за да можем със съвместни усилия да издигнем, дай Боже, нивото на както на родната, така и на международната историческа наука А злоумишлениците, плагиатите, некадърниците и ретроградните да врят в пъклото...

Забавно Между другото не е така - Риц(з)ар е напреднал немалко отпреди когато аз го помня, т.е. ок. 4-5 години: вече изразява далеч по-ясно и свързано мисълта си, дори и в последния му пост успях да схвана какво има предвид Не виждам нищо лошо в ЛИБИ (освен последния том, който не ме кефи) и за пръв път чувам изданието да се свързва с теорията на конспирацията...Без западните извори, Ризар, нямаше да знаеш нищо за въпросната война, защото източните не ни казват много (да не кажа нищо) по въпроса. Турските историописци напр. изобщо ама въобще не споменават графа, което е обяснимо - някакъв си там неверник, плюс това го видели тук-там по ислямската земя за 2-3 месеца, заминал си и туй-то, какво има да го помним - франкски неверник като останалите. Виж за падането на Галиполи сигурно са знаели, но благоразумно си мълчат, защото, нали, за какво ни е да се тормозим с кофти спомени. Вместо това е отбелязано как лошите франки нападнали залива на Сарос и били направени на пихтия и курбан от храбрите динислямски войници. Това, на свой ред, е нещо, за което пък западняците не пишат. Шишман напр. в историята на Нешри се споменава като някакъв си там гяурски владетел, който храбрите османци откриват внезапно някъде към 1387 г., когато разбират и че владените от него земи са едни от най-богатите в света и, след като заедно с Добруджаоглу не се явява на обявения от падишаха сбор, е нормално да му ги отнемат. Така ли е, как мислиш, Ризар (и останалите)? Що се отнася до "Факийското предание", откъде, аджеба, Джура паша (?) ги е знаел всичките тия подробности, в достъпната през 4 века литература на обикновения българин не е имало книга, в която да ги прочете...През 19 в. вече може - и това са онези исторически трудове, ползвали същите източници, издадени в ЛИБИ. Не виждам дори и една-едничка подробност, която да ме накара да смятам, че може да има поне нещичко достоверно в преданието. Просто нищо...Най-вероятно е (ако наистина е дадено така, както е изложено в темата и се прави такава връзка между факийските войводи (?), савойци, ромеи и турци) това да е фалшификация от късн. 19 или нач. на 20 в., при която е ползвана историческа литература - напр. руска, а защо не и западна? Дори най-вероятно е източникът направо да е Иречек. Това е от мен, а всеки е свободен да си вярва в каквото иска.

К'о речи? Без "извори"-те просто няма нищо, вкл. и твоите твърдения нямаше да ги има. А тази пледоария/нападение срещу двете ми думички по-горе е просто...нечестна

Я да дигнем темата...Може ли някой да ми посочи и евентуално да качи научна публикация, в която да се доказва изтребването на българското отвъддунавско население от номадите (били те маджари, печенеги или кумани) в 10-12 век? Говоря за археоложка публикация, тъй като всички достъпни исторически извори са ми известни и в тях няма силни доказателства за този "геноцид"...Намерих бегли споменавания напр. в трудове на директора на Яшкия музей Виктор Спиней, но той, като румънец, заобикаля въпроса и на всичкото отгоре смята уседналото население във влашката и молдавската равнини за власи, за съжаление споменаванията в публикации като капиталния труд на юбилярката В. Тъпкова-Заимова са още по-лаконични, други пък се захващат с това какво представлявал въпроса в социалистическата историография и тотално забравят за самите исторически факти и тяхното доказване...

Хора, имам голяма молба: някой може ли да намери пълния текст на сборника The Crusades and the Military Orders: Expanding the Frontiers of Medieval Latin Christianity под редакцията на Steven Runciman, Zsolt Hunyadi, József Laszlovszky от 2001 г. Много е ценен за мен и досега ползвах това, което се вижда в Books.google.com, но за това, кето пиша в момента, супер работа биха ми свършили следните статии (които ги няма в гугъл-книгите): The Hospitallers in the kingdom of Hungary: houses, personnel, and a particular activity up to c. 1400 (Zsolt Hunyadi) и особено Historical monuments of the Teutonic Order in Transylvania на József Laszlovszky. Ще бъда много благодарен ако някой ми помогне с намирането на статиите, особено на последната, защото ще допринесе за подобряването на материала, който пиша. Е, бих се радвал и на първия том на Vetera Monumenta historica Hungariam Sacram Ilustrantia, но това вече е...beyond the scope of my dreams Който ми помогне ще заслужи споменаване в статията и, разбира се, искрената ми приятелска благодарност!

Нищо такова не казвам, само подчертавам, че васалитет няма и не е това причината. Не че монголите не са били хора, които да впечатлят и най-невпечатлителните; те са малко като криккитците от романите на Дъглас Адамс във вариант "завладявай!" - на една земя не й трябва повече от един владетел - Чингис хан