Mont Ferrand

Ето ви и един по-общ поглед върху историческите процеси в региона, част от които е и Латинската империя, с акцент върху търговската и политическата експанзия на Венеция и Генуа на изток (до 1332 г.): http://vladislavivanov.blogspot.com/2013/02/1332.html

Мда, книжката спокойно би могла да служи като основополагаща литература по темата

Мда, Борджия верно си е бил зъл. Или пък може би историята в случая е подвеждаща, подобно на изобразителното изкуство. Ето Григорий XI изглежда определено зъл на най-известния му портрет, а е бил пич, идеалист, дори наивен, което го прави още по-симпатичен.

Опс, сега прочетох горните постове в темата, много брак, хора Първо, Бусико не е писал мемоари, има една средновековна биография, с която сигурно сте се объркали, личността на автора й не е известна, предполага се, че е някакъв оръженосец или секретар на маршала. "Отрядът" му не е само от "френски стрелци", а си е малка, стегната и нелоша за епохата армия, която завладява някои турски крепости и остава непобедена в пряк сблъсък. Така Бусико определено е по-успешен от Лонго и има своето значение за спасяването на Византия. Престоят му в Цариград е "безполезен" от гледна точка на това, че издръжката на този "отряд" става трудоемка след завършването на заплатената от френския крал служба и по тази причина смисълът от него се губи. Въпреки това в града е оставена една бойна част под командата на Жан дьо Шатоморан, за който Шлюмберже има цяла монография, която част се бие в защитата на Града до вдигането на обсадата през 1402 г. По-малката част е по-лесна за поддържане (кинти, дами и господа), което между другото е предпоставка и рицарите хоспиталиери да вземат участие в защитата, тъй като те се финансират по други канали, а не от краля или императора (чието положение, както можем да предположим, не е особено цветущо към 1399 г.). Това не е съвсем вярно. Ето, прочети статията ми и ще видиш, че при Константинопол е бил по-скоро победоносен, да не говорим, че намесата на контингента му е доста съществена за не-падането на града, който към 1399 г. агонизира. Хоспиталиерите, разбира се, също дават своята лепта, както там, така и в Пелопонес. Отделно се сещам за още няколко битки, в които маршалът побеждава, включително печели и цели войни. При Азенкур и Никопол в общи линии вината се хвърля върху други личности, а не върху него. Признавам, че преди години и моето мнение беше сходно, но не и след като прочетох малко повече.

На български в нета освен в мои статии е малко вероятно да се открие. Аз все пак съм писал доста неща за него, но все още чакам някой да ми предложи да издаде тези, които не са публикувани в блога (очаквам смех, братя и сестри ), включително и в последната част на дисертацията ми. Изобщо, предполагам не само за мен, е интересна личност и освен всичко друго е проявявал голяма склонност да се забърква във всякакви конфликти от международна величина. Заслужава да му се издаде модерна историческа биография не само на френски (каквато виждам, че има). Лошото е, че както двете горни статии, така и всичко, което аз съм чел (с изключение, разбира се, на Le Livre des faicts) се концентрира само върху един или друг момент от живота на маршала, а не върху цялостното му описание. Това е така според мен, защото образът му излиза от рамките на традиционните в последните столетия национални историографии, които не се интересуват от подобни фигури, чиято историческа роля е по-скоро интер- или над-национална. Друга причина е наложилата се пак през същия период масова гледна точка, че кръстоносните походи и ера "приключват" през 1291 г. и с по-късните т.нар. кръстоносни действия и личностите, свързани с тях, е излишно да се занимава човек. Но мен пък винаги са ме вълнували такива "неглижирани" периоди от историята и времената на трансформация и промяна на статуквото.

Хм, виж ми статията за Клавихо (в първата ми публикация в блога има линк към нея), от описанието там се вижда, че между Италия и Родос няма чак толкова много пристанища за описване. Най-често корабите, пътуващи от Италия до Родос, спират само в Модон или Корон, които са в Южен Пелопонес. Иначе пак ще кажа, че не знам за периода 1435-39, възможно е Хардимънт да е прав, макар че откритите враждебни действия между мамелюците и Хоспитала избухват няколко години по-късно. За мен лично беше приятна изненада преди няколко години да узная, че ордена на Св. Йоан е поддържал хоспис в Йерусалим и дълго след падането на Светия град и дори на Акра под мюсюлманска власт. Между другото е жалко, че интересът към тази тема е западнал в днешно време, а най-силен е бил в романтичните години на "Ла Бел Епок". Но тъй като пък днес има растящ интерес към разни изчанчени (за мен) типове история от сорта на градска, литертатурна, културна итн. истории, от това се "облажава" и поклонническата проблематика, както можем да видим и от преведената от теб студия.

Ха, това за родственицата на българския цар дори не го бях забелязал? Доказателство за женитбата (т.е. източник)?

Хм, ми аз не знам много за това всъщност (изследването на дисертацията ми напр. приключва в 1421 г.), но принципно не е невероятно, защото тогава хоспиталиерите поддържат болница в Йерусалим, не знам обаче как седи въпроса с враждебните отношения на мамелюците с ордена, те не са константа (иначе нямаше как да поддържат болницата). Но май по това време действително се бяха развалили? Малко по-късно има открита война, но точно от 1435 до 1439 не знам...

Ако намериш нещо на български или английски, пускай линкове тук

Ми Малори със сигурност се е вдъхновявал от рицарите-хоспиталиери, така че всеки, който обича историите за крал Артур, Кръглата маса и Светия Граал, може би би трябвало да се поинтересува и от Ордена на Хоспитала. Понякога истинските истории са толкова романтични и интригуващи колкото и приказните

Мне, аз имах предвид Средните векове, ясно е, че после Средиземноморието запада, вожде Сравнението на Скандинавия с Древна Гърция определено ми хареса

Добре заварили. Ми да, то аз нямам друг блог, макар че имам онлайн статии и на други места де (в нета има дори и мои, подписани с друго име, но...това е отделна история, свързана с блог-измами и кражба на интелектуален труд). Готини темички има тук, Щърбов явно не се е отказал от навика си да пуска яки теми, в които обаче изобщо не се намесва след това, ха-ха. Странно, но...Щърбов На мен личността на Бусико ми е много интересна принципно, защото става въпрос за абсолютния идеал на "странстващ рицар" - това представлява живота му. От днешна гледна точка - абсолютно луда работа, никой не би тръгнал да скитосва така като него из цяла Европа при тогавашните условия вместо да си гледа кариерата и именията във Франция. Е, разбира се, едно пътешествие до Светите земи или някоя кръстоносна акция си е бонус за въпросната кариера, но неговото в това отношение си е направо грандомания. Може би най-любопитното е, че на всичкото отгоре служи и в...армията на султана (емира де, ама да не затормозяваме излишно читателите) Мурад I. Това изглежда абсурдно за "архикръстоносец", както го определя Сетън, но всъщност си е напълно в духа на епохата. Въпрос на чест е било рицар да служи в армията на велик владетел, пък бил той и мюсюлманин и най-голям враг на християнството, какъвто е бил Мурад. Затова и никой на Бусико на Запад не му е берял гайлето по тоя повод, разбирали са го много добре. Като прибавим и факта, че е бил маршал на Франция, което е най-висшия команден армейски пост и вместо да си седи при армията е щъкал навсякъде из чужбинско, участвайки в кампаниите на чужди и дори враждебни на французите владетели (като напр. Мурад I), това буквално хвърля читателя в шок, защото е в пълен разрез с всякакви подобни по-късни разбирания. Но...такива са били тогавашните нрави.

Добре бе, как така войската на Момчил била съставена от 300 конника, а нападението срещу Кантакузин било извършено с 1000 конника, че нещо не се сещам, а?

Има някои грешчици в по-ранните преводи, но се радвам, че имам възможността да кажа едно голямо ЕВАЛЛА на Галахад

По принцип съм писал повече за това и съм се занимавал доста по-обстойно с него, но все пак вижте старата ми статия Рицарите хоспиталиери от Родос и турското настъпление на Балканите между битката при Никопол и мирния договор от Галиполи (1396 – 1403), там на практика са описани най-важните моменти от кампанията на Бусико. Статията я има и в списание 'История", където, естествено, е и с научния й апарат (бележки под линия, цитати итн.).

Ще ми се някак си на хартия, пък и да се брои за публикация, все пак и аз трябва да взема нещо за труда си, който не е малък (специално за тази работа съм използвал 10 езика, а библиографията ми е 8 страници - имам предвид само списъка на използваната литература). Иначе с удоволствие публикувам и свободно в нета, справка в блога ми, но и историците трябва да си вадят хляба от нещо (за съжаление).

Много интерсна статия, отново искам да поздравя г-н Глишев с превода й. Ако ви е интересна историята на родоските хоспиталиери ви каня да посетите и моя блог (адресът е подписа ми), а последната статия, която съм публикувал там: Причини и предпоставки за завоевателния поход на ордена на хоспиталиерите срещу о. Родос и архипелага на Додеканезитеможете да намерите и в брой 3 на специализираното онлайн-списание за средновековна история Mediaevalia на адрес: http://www.mediaevalia.eu/. Поздрави и...desperta ferres

Истината е, че второто "Средиземноморие" при все разцвета си дори и в най-бляскавите си години не е могло да се мери с истинското. Ох, даже написах съвсем скоро страхотна (според мен) студия по тези въпроси, но сега съм се хванал за главата къде да я публикувам. Somebody help me please!

Може би най-важната епоха в човешката история so far. Това е доста глупаво изказване. Баш за това Европа тръгнала да търси злато. Ми що тогава кат' го е намерила, не ги е финансира, аджеба, тия кръстоносни походи и не е развяла знамето на Кръста над мечета на Омар в Светия град Ал-Кудс? Мислете преди да пишете

Ако някой се интересува от историята на Късна Византия и рицарите хоспиталиери от Родос, би могъл да хвърли едно око на моя доклад от конгреса по византология: The “Greek” project of the Order of St. John

Че то по темата даже излезе един филм наскоро - за тази александрийската математичка - Хипатия ли беше? "Агора" се казва филмчето и е доста добро.