Привет на всички, статията в първият пост е част от книга на професор по икономика в Университета "Джордж Мейсън" в САЩ - "Сблъсъкът на икономическите идеи” през 2010та. Информацията е предимно с исторически характер и не показва конкретна информация за състоянието на икономиката на германия, която сред широката общественост е известна като "моторът" на европейската икономика. Темата е много интересна, дано много хора да се включат в нея. Ще представя информация за германската икономика взети от доклад по темата:
Икономиката на Германия
Ще спестя географското положение и границите на държавата, тъй като всеки може да види това в maps.google.com.
1.Природни условия и ресурси.
Релеф - Страната се поделя на три големи природни области – Северна, Средна и Южна с надморска височина, която се увеличава от север към юг. Северна Германия обхваща Северогерманската низина, която се простира до Балтийско море и Северно море. Била е заета от множество блата, голяма част от които са пресушени. За източната й част са характерни следледниковите форми – морени. В нея се намират и над 2 хил. езера. В Мекленбургското поезерие (Померания) по – големи езера са Шверин, Плаузее, Меринц и др. Езерата продължават и около Берлин в поречието на Хафел и Шпрее. Почвите в тази област са добре обработени и много плодородни.
Средната част на страната е хълмиста и платовидна. Издигат се ниски, старонагънати планини. Такива са Таунус, Харц, Ерцегебигре (Рудни планини), Паузитцер Вергланд с масива Цитау, Елбзнащайнгебирге, Тюрингиенвалд, Тюринговите шистозни планини, плата Шпесарт и Швабско – Франконското. Особено живопистна е долината на река Рейн – главната водна артерия на Германия.
Южна Германия е предимно планинска земя. Заета е от Баварското плато, предпланините и северните склонове на Баварските Алпи. По трогови долини, през вековни гори се спускат буйни дунавски притоци. Най – висок връх е Цугшпице (2962м). В тази част на Германия е и планината Шварцвалд (Черна гора), от която извира река Дунав.
Полезни изкопаеми.
Германия е богата на разнообразни полезни изкопаеми. Запасите от черни въглища се изчисляват на 230 млрд т. Главните находища са в Рурския въглищен басейн, който е най – големия в Западна Европа. В него са разположени около 80% от запасите на страната. Висококалорични въглища се добиват още в Саарския и Ахенския басейн. Много големи са запасите и на кафяви въглища. Главните басейни са Долнорейнският, Баварският, Тюрингско – Саксонският, Лаузицкият и Магдебургският. В някои участъци на редица басейни въглищата се копаят по открит способ. Голяма част от въглищата се коксуват и брикетират. В трите нефтогазови басейни – Централен, Рейнски и Предалпийския запасите на петрол са едва 80 млн.т, а на природен газ – 370 млрд.куб.м. Най – перспективни са находищата в шелфа на Северно море. В източната част на страната при Залцведел е най – голямото газово находище.
В североизточна Бавария, Шварцвалд и в близост до гр. Гера са разкрити находища на уранова руда. В Харц, Тюрингиенвалд и в Рейнските шистови планини има железни руди с ниско метално съдържание – до 30%. На същите места има и манган, а в Ерцгебирге – полиметални руди, съдържащи калай, олово, сребро, волфрам, молибден – главно около Фрайрег. Находища на медни руди има около гр. Хале. От нерудните изкопаеми широко се използват залежите на калиеви соли със запаси от 14 млрд. т – първо място в света. Най – големите находища са в района на Хановер, в басейните на реките Вера и Фулда, край градовете Ерфурт, Хале и Магдебург. В Северногерманската низина се копае каменна сол. Край гр. Пасау има находища на графит, при Зауерланд на пирит, а в Средногерманските възвишения – на барит. Най – качествен каолин има в околностите на гр. Майсен.
В Германия има много минерални извори, около които са израснали големи балнеоложки центрове. Със световна известност се слави курортът Баден – Баден в провинцията Баден – Вюртенберг. Минералната вода е с 68 градуса C и лекува много болести.
2.Почви, растителност и животински свят.
Най – разпространени са подзолистите и кафявите горски почви. Край реките са плодородните алувиални почви. Германия се слави с хубавите си гори, които заемат над 30% от територията. В много случаи имената на планините съдържат думата “валд” (гора) – Шварцвалд, Вистервалд и др. Най – просторни горски участъци има в Баварските Алпи, в Тюрингия, в Харц. В северногерманската равнина преобладават ниските храстови гори. Любимо, обожавано дърво за германците е дъбът. Железен кръст и дъбови листа са ордените за героизъм. Най – разпространени са средноевропейските животински видове.
Големи грижи и внимание в страната се отделя на състоянието на природната среда и нейното опазване. Към заводите се изграждат пречиствателни станции. Монтират се филтри с цел задържане на газовете, причиняващи киселинните дъждове. През последните години се разширяват площите на горите и ливадите, монтират се устройства за задържане на вредните газове в автомобилите. В страната има голям брой национални паркове и резервати. Между парковете най – известни са Байеришер валд и Бертесхаден. Има над 2 хиляди защитени територии и резервати, между които са Амергау, Бодензееуфер, Зибенгебирге, Неандертал, Шлифкопф, Люнеберг, Аштмюл и др.
3.Население.
Населението на Германия възлиза на 81 милиона – на второ място в Европа след Русия. Докато във ФРГ през 1960г. раждаемостта е била 17,8 промила и приръст 6,8 промила, през 1986г. раждаемостта е 16,2 промила, а приръстта е вече отрицателен –1,3 промила. Бившата ГДР за четвърт век регистрира намалението с кръгло 2 млн. души от емигриране и депопулация. През 1992г. в обединена Германия раждаемостта е 10 промила, а смъртността 10,9 промила и следователно приръстта е отрицателен – 0,9 пром., макар че детската смъртност е много ниска - 6,7 промила. През 1993г. 3,1 млн. германци са били над 80 – годишна възраст. През 2030г. пенсионерите над 80г. ще бъдат 4,3 млн., а една пета от населението ще бъде в пенсионна възраст. Докато през 1910г. възрастовата пирамида е нормална, през 1992г. има форма на несъразмерна елха, то през 2030г. ще наподобява на гъба. Сега броят на столетниците е над 2000. Жените в страната са с 2,8 млн. в повече от мъжете, 98% от населението са германци. Има само две по – големи малцинства – 100 хил. сърби, наречени още венди в Лаузиц, в района на градовете Котбус и Дрезден и 50 хил. датчани в провинция Шлезвиг – Холщайн.
През време на Втората световна война Германия загуби 9 млн. души. Бяха погубени 560 хил. евреи и цигани. Поради промени в границите на страната след войната около 10 млн. германци напуснаха родните си места. От 1989г. започна приток на етнически немци от бившия СССР, Румъния, Чехия, Югославия, Унгария.
В Германия сега има 6,5 млн. чуждестранни работници – турци 1,7 млн., гърци, югославяни, италианци, испанци, португалци и др. Те представляват 8% от населението и голяма част от тях са вече второ и трето поколение. В Рейн – Вестфалия са 1,8 млн. (28%) от всички гастарбайтери, в Баден – Вюртенберг са 1,2 млн. (18%), в Бавария са 1 млн. (16%), в Хесен 0,8 млн. (12%) и т.н. “Гостите – работници” обикновено извършват по - непривлекателната и нископлатена работа, която не изисква квалификация, образование и владеене на немски език. В същото време има голям брой безработни.
По гъстота на населението – 223 души на кв. км. Германия заема трето място в Европа след Холандия и Белгия. Най – гъсто населени са прирейнските райони, включващи Рур със средна гъстота над 500 души на кв.км. Обратно в Долна Саксония и планинските райони гъстотата е 50 – 70 души на кв.км.
По степен на урбанизация страната е на първо място в света. Делът на градското население е над 90%. Твърде голям е броят на градовете с население над 100 хил. жители. В тях живее една трета от населението. Най – голяма е градската агломерация Рейн – Рур, която наброява 11 млн. души. Тя включва градовете Гелзенкирхен, Дортмунд, Бохум, Оберхаузен, Есен, Вупертал, Дуисбург, Хаген, Солинген, Кьолн и др. Други големи агломерации са Рейнско – Майнската и Щутгардската. Четири града имат население по над един милион – Берлин, Хамбург, Мюнхен и Кьолн. Вярващите се числят към две големи църкви – протестанти – евангелисти 37% и католици – 35%.
4.Държавно устройство и управление
Двете германски държави бяха създадени през 1949г. На мястото на американската, английската и френска окупационни зони – Германската федерална република и на мястото на съветската зона – Германска демократична република. Берлин, който остана в ГДР, също бе разделен на Западен и Източен, разделени със стена от 13.VIII.1961г. до 8.XI.1989г.
Обединена Германия се състои от 16 провинции: Шлезвиг – Холщайн с главен град Кил, Долна Саксония с главен град Хановер, Северен Рейн – Вестфалия с главен град Висбаден, Райнланд – Пфалц с главен град Потсдам, Саксония – Анхалт с главен град Магдебург, Саксония с главен град Дрезден, Тюрингия с главен град Ерфурт, Бавария с главен град Мюнхен и градовете с ранг на провинции – Берлин, Хамбург и Бремен. Най – голяма е Бавария, а най – малка Бремен. Всяка провинция има свое самоуправляние, закони, герб.
Федерална република Германия е правова държава с парламентарна демокрация. Висшата законодателна власт се осъществява от Бундестага (палата на депутатите), с мандат от 4 години и Бундесрат (представители на 16-те провинции). Начело на държавата стои президент, избран за срок от 5 години. Федералното правителство се оглавява от федерален канцлер и включва 19 министри.
Трети октомври е ден на германското единство. На този ден през 1990г. се обединиха двете германски държави, чиито столици бяха Бон и Берлин. Решено е Берлин да бъде столица на обединена Германия. В момента двата града изпълняват столични функции.
9.Стопанство.
Германия е най – силната индустриална държава в Европейския съюз. По обем на промишленото производство е на трето място в света след САЩ и Япония, а по размер на външната търговия е на второ място след САЩ. По брутен обществен продукт заема трето място след САЩ и Япония с по 27 900 долара на човек.
В икономиката на страната господстват концерни, образуващи най – големите частни банки и монополистически групи, някои от които са мощни транснационални корпорации. Водещи в тежката промошленост са “Тисен”, “Круп”, “Манесман”, контролиращи въгледобива, черната металургия и тежкото машиностроене, в автомобилната промишленост доминират “Даймлер Бенц” и “Фолксваген”, в електротехническата и електронната – “АЕГ Телефункен”, “Бош” и “Сименс”, в химическата – “Хъохст”, “БАСФ”, “Байер”, които до края на Втората световна война са влизали в тръста “”ИГ Фарбениндустри”.
Делът на държавния сектор в икономиката на страната е по – малък от този на Франция и Великобритания. Значителна роля играе чуждестранният капитал, особено американският, на който се падат 40% от всички чуждестранни инвестиции.
9.1.Промишленост. На този най – важен отрасъл се пада 40% от работоспособното население. Тя формира половината от съвкупния обществен продукт и почти целия износ. В редица отрасли – черната металургия, общо машиностроене, автомобилостроене, корабостроене, аерокосмическа промишленост, тежка химическа индустрия и др. – износът представлява 40% от произведената продукция.
а)Енергетика. Тя се основава както на собствени, така и на вносни суровини. Съвременната ориентация е към ограничаването на нефта за сметка на въглищата, атомната енергия. Добивът на черни въглища е 72 млн.т. годишно. Над 80% от него се осъществява в Рурския басейн от компанията “Рурколе АД”, а останалия от Саарския и Аахенския басейн. Въглищата са вече на дълбоко и експлоатацията им се оскъпява. Годишно Германия изнася около 20 млн.т. черни въглища. В добива на кафяви въглища – 242 млн.т. е налице изключително голяма концентрация. По производство на този вид въглища Германия е на първо място в света. Три четвърти от кафявите въглища се копаят в Долнорейнския (Къолнски) басейн, а останалите – в Хесен, Бавария, Тюрингия и Саксония.
Собственият добив на нефт в Долна Саксония (3 млн.т.) задоволява само 5% от потребностите. Кладенците са в междуречието Везер – Емс. Големите нужди на страната се задоволяват с внос от Великобритания, Норвегия, Нигерия, Саудитска Арабия, Ливан, Венецуела, Алжир и Русия. На тази база бързо развитие получи нефтопреработващата промишленост. Капацитетът на рафинериите е 190 млн.т. Половината от тях са в пристанищните градове Хамбург, Бремен и Вилхемсхафен, а другата половина във вътрешността на страната – Къолн, Гелзенкирхен, Калсруе, Инголщадт, Шведт и др.
Добитият природен газ от 18,8 млрд.куб.м. годишно задоволява една трета от потребностите. Внос се извършва от Холандия, Норвегия и Русия.
С произведените през 1993г. 536 млрд. Квтч електроенергия Германия заема пето място в света след САЩ, Русия, Япония и Китай. Половината от производството е от въглища в ТЕЦ, главно в районите на въгледобива – Рур, Саар, Саксония, Тюрингия, както и в рейнските морски пристанища. В Северна Германия преобладават централите на нефт и газ. Техният относителен дял от общото производство е 15%. На дунавските алпийски притоци са изградени ВЕЦ, на които се пада – 5%. На атомните електроцентрали се пада 30% от електропроизводството. Изграждането на атомни централи започва през 1961г. Изградени са около 20 централи и още толкова са в строеж. Уран се внася от ЮАР, Австралия, Канада, Франция и се преработва в обогатява в завода в гр. Гронау. Проучват се урановите находища при Гросшлопен (планината Фихтел) и Менценвалд. Атомните централи са разположени край реките Рейн, Некар, Майн, Елба, Везер, Дунав и др.
б)Черна металургия. Това е един от най – важните промишлени отрасли, с големи традиции и концентрация на производството. Около 40% от продукцията се изнася. По производство на чугун, стомана и прокат, Германия заема второ място в Европа след Русия. Преработват се 70 млн.т. вносни и 1 млн.т. собствени железни руди. През 1992г. са произведени 40 млн. т. стомана, 30 млн. т. чугун, и 40 млн.т. прокат. Господстващи позиции в черната металургия имат концерните “Круп”, “Хъош”, “Август Тисен”, “Манесман”, “Клъокнер” и държавния концерн “Пайне – Залцгитер”. Формирани са два големи металургични района – Рурския и Саарския. Първият работи с вносна руда от Швеция, Либерия, Канада и Бразилия и собствен кокс, а вторият – със собствен кокс, въглища и железни руди от Лотарингия. В Рур се произвеждат над 60% от черните метали, а в Саар около 10%. Големи металургични комбинати има още в Долна Саксония, предградията на Брауншвайг – Оснабрюк и Залцгитер в Бавария, Айзенхютенщат, Дрезден, Потсдам, Хале, Франкфурт на Одер и др. С вносни материали работят металургичния район Бремен, Везерпорт и Хамбург. Много от комбинатите са подложени на техническо обновление. Старите доменни пещи се подменят с електропещи и конвертори.
в)Цветна металургия. Работи предимно с вносни руди. Страната е задоволена частично само с олово и цинкова руда. Производсвото на цинк и олово е в Рур, Харц и Саксония. Най – много алуминий се лее в района на Берлин, освен това в Есен, Фъорд, Люнен и Хамбург. Главните центрове на леенето на мед са в Хамбург, Любек, Дуисбург, Люнен, Берлин, Фрайбург, Лаута, Битерфелд. През 1992г. са произведени 602 хил.т. алуминий, 383 хил.т. цинк, 370 хил.т. олово, 240 хил.т. мед.
г)Машиностроене. То е най – важният промишлен отрасъл, отличаващ се с високо техническо ниво на производсво. То дава над 35% от общата промишлена продукция и половината от износа на страната. В неговите подотрасли работят над 4 млн. души – половината от заетите в преработващата промишленост. Развито е повсеместно и все пак се открояват няколко големи многоотраслови райони: Долнорейнско – Рурският, Щутгарският и Рейнско – Майнският. Най – големи центрове извън обсега на районите са Хамбург, Мюнхен, Нюрнберг, Майнхайм, Лудвигсхафен, Магдебург.
Тежкото машиностроене е иключително силно развито в Рурския басейн. Произвеждат се машини и оборудване за металургията и добивната промишленост в Оберхаузен, Гревонбройх, Къолн, Дюселдорф, Бохум, двигатели с вътрешно горене в Къолн и Гелзенкирхен, стругове в Дрезден, Лайпциг, Хемниц, Магдебург, Хале, Берлин. В Десау е комбинатът за обзавеждане на циментови заводи. Електротехническата промишленост е застъпена най – силно в провинциите Северен Рейн – Вестфалия и Баден – Вюртенберг. Други важни центрове са Нюрнберг, Ерланген, Щутгарт, Майнхайм, Франкфурт на Майн, Къолн, Хамбург, Берлин, Лайпциг, Ерфурт и др. Мюнхен дава 10 процента от цялото производство на страната.
С традиции и важни позиции на международния пазар е транспортното машиностроене. Водеща роля има автомобилостроенето, което дава 10% от продукцията на преработващата промишленост и 17% от износа. Голямата автомобилна петорка – “Фолксваген”, “Даймлер – Бенц”, “БМВ”, “Опел” и “Форд” произвежда 90% от автомобилите. През 1992г. са произведени 4 863 700 автомобила, от които 320 000 са товарни, автобуси и специални коли – пожарни, кранове и пр. По автомобилостроене Германия заема трето място в света след Япония и САЩ. В градовете Волфсбург са заводите на “Фолксваген”.
През 1938г. Волфсбург е бил малко селище, а сега наброява 150 хил. жители. Всеки ден 60 хил. работници изработват по 4 хил. автомобила от т.нар. “Волфсбургски бръмбар”. В Кьолн са заводите на “Форд”, в Бохум и Рюселхайм на “Опел”, в Щутгарт и Майнхайм на “Даймлер – Бенц”, които произвеждат известната марка Мерцедес, в Мюнхен е БМВ (Байерише машинен верке). В Айзенах се изработваха автомобилите Вартбург, а сега на “Форд, в Цвикау се произвеждаха леките автомобили Трабант. Произвеждат се още коли – кранове, пожарни, медицински и други специални коли, както и тежки камиони и автобуси в Щутгард – Мерцедес, в Нюрнберг и Аугсбург МАН (Машинен аутофабрик Аусбург – Нюрнберг).
Локомотиви се произвеждат в Касел и Хановер, а вагони в Хале, Десау, Бауцен, Гъорлиц и др.
Корабостроенето изпитва силната конкуренция на Япония и Южна Корея. То е застъпено в Хамбург, Кил, Бремен, Любек, Рощок, Висмар. В Щутгарт специализацията е на риболовни кораби, а в Дуисбург, Майнц, Кобленц, Берлин, Бранденбург, Магдебург, Регенсбург и Дегендорф на речни кораби. Годишно се строят по 1 млн.тон-регистър кораби.
Сравнително нов и силно развит отрасъл е авиационно – ракетната промишленост. Над 80% от производството се контролира от три концерна: “Месершмит – Въолков – Блом”, “ФФ – Фокер” и “Дорние”. Обособени са два района – Южен, обхващащ Бавария с центрове Мюнхен и Аусбург и Северен с центрове Хамбург и Бремен. На базата на бившите самолетни заводи “Месершмидт” в Аусбург и Регенсбург е създадено предприятието “Аероюнион”. В Касел е самолетния завод “Юнкерс”, в Мюнхен е “Дорние”, а в Щутгарт и Бремен “Хайнкел”.
Текстилното машиностроене е съсредоточено в Баден – Вюртенберг, в ивицата Беленген до Ройтлинген, в Рейнско – Вестфалския район – Мюнстерланд, в района на Вупертал – Аахен – Крефелд, в Аусбург, Хемниц.
Центровете на оптико – механичната промишленост са Дрезден, Йена, Мюнхен, Щутгард и Брауншвайг, на стъкларски машини в Кьолн, на режещи инструменти в Ремшайд и прочутия Солинген, полиграфически машини в Щутгард и Франкфурт на Майнц. Голямо е производството на електротехнически уреди за бита – хладилници, перални, телевизори (над 4 млн.) и много други. С голяма известност се ползва производството на касетофони, фототехника, видеотехника, компютри, чипове, калкулатори, роботи и др. Най – важните фирми са АЕГ (Алгемайне електрише гезелшафт), “Сименс”, “Грюндиг”, “Филипс”, “Телефункен”.
д)Химическа промишленост. Тя е един от структурноопределящите отрасли на стопанството. Тя дава над 10% от общата промишлена продукция и 13% от износа на страната. По износ на химически изделия Германия е на първо място в света. Използват се местни суровини – въглища, калиеви соли, каменна сол, но по – голяма част от суровините са вносни – фосфорити, пирити, сяра. Органичната химия изцяло се развива чрез внос на нефт и природен газ.
По производство на торове от калиеви соли Германия заема първо място в света. Особено силно е развито производството на сярна киселина, пластмаси и изкуствени влакна.
Основен химически район е Северен Рейн – Вестфалия, където се произвежда 40% от продукцията на страната. Произвеждат се както изделия на основната химия, така и нефтопродукти, парфюмерийни, фармацефтични и др. Изделия. Най – голям център е Леверкузен, където са главните заводи на концерна Байер. Химически заводи има още в Гелзенкирхен, Крефелд и др. Втори район е Югозападния (нефтохимия, производство на бои за нуждите на текстилната промишленост). Друг район е Рейнско – Майнският. Негов център е Франкфурт на Майн, където е главният завод на концерна “Хьохст”. Други центрове са Висбаден, Офенбах, Ханау. Силно развит химически район е формиран по течението на Горен Рейн с центрове Лудвигсхафен (заводите БАСФ) и Майнхайм. Долноелбският химически район е специализиран в производството на калиеви торове и нефтохимически продукти. Важни центрове на химическата промишленост са още Берлин, Хемниц, Хале, Котбус, Мерзебург, Лойна, Шкопау. Волфен и Битерфелд са центрове на фотографската индустрия.
е)Хранително – вкусова промишленост. Най – важен отрасъл е захарната промишленост. Най – старата фабрика е била построена в Аусбург. Големи центрове са Хановер, Хамбург, Бремен, Любек, Магдебург. Много важно място има пивоварната индустрия. Произвежда се светло пилзенско и тъмно мюнхенско пиво. Стари фабрики носят имена, гербове и дати още от минали векове. Германия е една от най – големите производители на пиво в света и голям износител. Главни центрове са Мюнхен, Любек, Дрезден. Производството на вино възлиза на 13,400 хил хектолитра. Най – известни са Рейнското и Мозелското вино. Модерният риболовен флот на Германия осигурява суровини за рибоконсервните заводи в Хамбург, Куксхафен, Любек, Гленсбург, Рощок, Щраузунд и др. Уловът на риба е 310 хил.т. Застъпено е още производството на тестени, млечни, месни и други продукти.
9.2.Селско стопанство. То формира само 2% от съвкупния обществен продукт, но осигурява 70% от потребностите на страната. Основен отрасъл е животновъдството, което произвежда 68% от селскостопанската продукция. Развито е в цялата страна. За това спомагат просторните пасища, фуражната ориентация на растениевъдството и др. Най – голямо значение има отглеждането на едър рогат добитък (17 млн. глави) с месно – млечно направление – долините на Рейн и Некар, в северните равнинни територии, както и в Бавария, Харц, Тюрингия и Саксония. Свиневъдството е застъпено на север около пристанищните градове, в Долна Саксония Брандебург и редица други провинции. Отглеждат се 26 млн. свине – второ място в Европа след Русия. Сравнително малък е броят на овцете 2,5 млн., най – много в южните планински области. Силно развито е птицевъдството. Недостигът на месо, мляко, яйца, сирене, масло и други се компенсира с внос от Холандия, Дания и други страни на Европейския съюз.
Растениевъдството има подчинена роля и не задоволява вътрешните потребности. Най – благоприятни условия за развитието му има в Шлезвигхолщайн, Померания, в долината на Рейн, Швабската и Франконската низина, Долна Бавария, където се отглеждат зърнени, фуражни, технически култури и зеленчуци. Средният размер на стопанствата е 15 хектара. Благодарение на високата механизация и химизация добивите от декар са много големи. В страната са в действие над 2 млн. трактора. На единица площ техният брой е 4 пъти по – голям отколкото в САЩ.
След Втората световна война настъпиха промени в структурата на растениевъдството – увеличи се размера на площите засети с пшеница и ечемик, а се съкрати площта, заета от ръж. Независимо от това Германия продължава да бъде един от най – големите производители на ръж, овес, картофи и захарно цвекло в Европа. Общият добив на зърнени храни през 1990г. е 30 млн.т. Най – благоприятни условия за отглеждане на пшеница има в югозападните части. Производството възлиза на 15 млн.т. Ръж се сее в Северногерманската низина, а овес в местата с по – голяма влажност, в района на маршите и в места с надморска височина над 800 м. Голям е добивът на ечемик – 12 млн.т., най – много по долината на р. Дунав и във Франконската низина. Ечемикът и хмелът са главна суровина за пивоварната промишленост. Германия е на първо място в света по добив на хмел. Производството на картофи възлиза на 10 млн.т. В Северногерманската низина се отглежда много захарно цвекло – 30 млн.т. – първо място в Запдна Европа. Добива се 4400 т. захар. По долината на Рейн и притоците й има големи масиви лозя, тютюневи ниви, овощни градини.
9.3.Транспорт. Германия има отлично организиран транспорт и съобщения. Общата дължина на жп линиите е 44 хил. км, от които една трета са електрифицирани. Заедно с Япония и Франция образуват челна тройка в световния технически прогрес в железниците – скорост и комфорт. В отсечки на жп мрежата в експресите “Интерсити” (ИЦЕ), например Мюнхен – Хамбург се постига скорост 250 км в час. В страната има две жп предприятия – “Бундесбаан” и “Райхсбаан”. След Белгия, Германия е втора в света по наситеност на териоторията с жп мрежа – 123 км. на 1000 кв.км предвидено е до 2019г. да се построят нови 6 хил. км. железници.
В Германия се поставя началото на аутобаните – големи, широки, двупосочни с твърда настилка на пътищата. Тяхната дължина е 10 672 км, а дължината на останалите федерални пътища е 44 300 км предвидено е до 2012г. да се построят 1900 км нови аутобани. Бързо се увеличава автомобилния парк. Докато през 1950г. автомобилите са били 0.8 млн. през 1962г. са 7 млн., а през 1995 г. са над 40млн.
Тонажът на флота е 6,5 млн.т. Най – голямо морско пристанище е Хамбург, а най – голямо речно, не само в страната, но и в света, е Дуисбург на Рейн. Плавателни са реките Рейн, Елба, Одер, Дунав, Северногерманският канал, свързващ Елба с Хавел, “Европа канал”, открит за навигация през септември 1992 г. свързващ реките Рейн, Майн и Дунав – главна ос на европейските вътрешни водни пърища от Ротердам и Базел до Сулина. Големи речни пристанища са още Кьолн, Дюселдорф, Майнхайм, Лудовиксхафен, Карлсруе, Франкфурт на Майн, Нюрнберг, Регенсбург, Магдебург, Дрезден, Дегендорф, а мосрки освен Хамбург са Бременхафен, Куксхафен, Емден, Рощок и др.
Самолетите на германската авиофирма “Луфтханза” летят до градове на всички континенти. Годишно превозват над 81 млн. пътници. Между 12 най – големи летища се открояват Франкфурт на Майн – трето в Европа след Париж и Лондон и берлинското летище Шонефелд.
9.4.Туризъм. Германия е страна със силно развит стопански туризъм. Най – посещавани са Баварските Алпи, Шварцвалд, Харц, Бодензее, Долината на Рейн и големите градове. Годишно сттраната се посещава от над 28 млн. туристи. Германия е на първо място по пасивен международен туризъм т.е. по броя на туристите и разходите на нейните граждани в чужбина.
9.5.Икономически връзки. По обем на външната търговия Германия заема второ място в света след САЩ. В износа преобладава готовата продукця (85%) – изделия на машиностроенето, особено автомобили, електротехника, тежко машиностроене, оптика, метали, химикали. Във вноса най – голям дял има петролът и хранителните продукти. Най – големи търговски партньори на страната са държавите от Европейския съюз, САЩ, Япония, страните от ОПЕК, ОНД и др. По стара традиция оживени търговски връзки има с България. До края на Втората световна война Германия бе главният търговски партньор на българия, когато “Балканска Дания” изнасяше много селскостопански продукти към Райха. Лайпциг и Хановер са световно известни центрове на международни панаири. Общо 15 концерна контролират универсални магазини, в които се извършват 1/3 от общия търговски оборот. Най – известни са търговските фирми “Некерман”, “Отто”, “Велц”, “Квеле”, “Кауфхоф”, “Хортен”, “Волворт”, “Билка”, “Алди” и др.
10.Икономически райони и градове.
Германия се поделя на 5 макроикономически района, състоящи се от голям брой райони и подрайони. Макрорайоните са Северен, Северозападен (Рейнско – Вестфалски), Югозападен, Югоизточен и Източен (бившата ГДР).
