АспарухIYI

Много българи си задават въпроса, защо старите европейски демокрации, които се разправиха така демонично със някой източноевропейски държави (в частност със България) само за това, защото са имали период на развитие отличаващ се социално-политически от западноевропейският свят, допускат в лоното си толкова лесно исляма и откриват по този начин пътя към заличаване на две-хилядолетната европейска християнска цивилизация.

Би ли изброил кутригурските първенци в Панония по времето на кан Крум?

Някакви доводи в тази насока - че не е свободна и независима има ли? То и България ако вземем да анлизираме ще се окаже, че не е свободна и независима. Всяко решение на българските институции е или под натиск или с оправдание за поет "ангажимент" към някого и нещо.

Тук уцелваш десятката. Сега да открием, кои са местните управници - българи до 1689г, и пъзелът се затваря.

Кой е създал мита, че "българите" не познавали паричното обращение"? Българите, като конен народ а също така и предците им - кутригурите и оногурите са познавали много добре златните монети сечени по времето на императорите Тиберий Маврикий и Ираклий и така нанатък. Те са били конвертируеми като днешните долари, така че не е било нужно да секат свои.

Днес каква ли е съдбата на тази капсула? Съществува ли?

Възстановява се ВМОРО Македонски и тракийски българи са започнали възстановяването на историческата Вътрешна македоно–одринска революционна организация -ВМОРО. Инициативата възниква заради нуждата от възкресяване на изконните национални идеали, които да бъдат морален и духовен коректив на българите в началото на 21 век. Със възстановяване на историческата патриотична организация ВМОРО (Вътрешна Македоно–Одринска Революционна Организация) са се заели група българи от Република Македония и областта на Тракия. Към инициативата има заявки за включване и от сънародници в Западните покрайнини, предадени несправедливо на Сърбия след 1919 г. Личностите, които стоят зад родолюбивата идея, засега не желаят да разкриват самоличността си, заради страх от репресии от страна най-вече на диктаторския режим на Никола Груевски в Македония. Известен единствено говорителят на ВМОРО – Здравко Здравески. Той е от македонския град Прилеп, вече живее със семейството си в България, където успя да намери спокойствие след дълги години репресии и тормоз, преживян в Македония, заради българското си самосъзнание. Неоидеолозите на ВМОРО приемат буквално, без никаква редакционна намеса оригиналният устав и програма на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) отпреди 115 години. „Идеалите за национално, териториално и културно обединение на българския народ, които бяха проиграни от т. нар. Велики сили и претърпяха крушение след Берлинския диктат от 1878 г., са живи и ще останат вечно валидни в съзнанието на поколенията." Кой е Здравко Здравески Родом от гр. Прилеп, Македония 45 годишен. Семеен, с четири деца. Един от основателите на ВМРО в Македония. Бил е официален задграничен представител на ВМРО в Холандия. Съпругата му Добрила Здравеска е внучка на войводата Георги Стоянов от Крушево, загинал по време на защитата на Крушевската република. През 1994 г. семейството е било репресирано, заради притежаването на българска литература. Здравески е арестуван без никакъв повод, а домът му е бил незаконно обискиран, откъдето е иззета българска литература. Докато Здравко Здравески е бил държан в ареста, Добрила Здравеска е притискана от униформените да предаде останалата литература, както и документите и печата на задграничното представителство на ВМРО, оглавявано от съпруга й. След идването на власт на правителството на Любчо Георгиевски, Здравко е служил в Македонската полиция - командир на подразделение на частите за бърза интервенция, т. нар. „Лавове”. Участвал е активно във войната с албанските терористи през 2001 година. След края на войната е служил в специалните части “Тигри”. Има офицерско звание “Капитан”. Заради прояви на пробългарско самосъзнание е уволнен от служба през 2005 г. и разжалван, а през 2007 му е скалъпен поръчков процес с фалшиви свидетелски показания за извършена измама и е вкаран в затвора. Впоследствие свидетелите срещу него се отказват от показанията си пред нотариус заявявайки, че са ги дали под принуда. Присъдата е обжалвана и коригирана от Върховния съд на Македония, но въпреки това Здравко е оставен 2 години абсолютно противозаконно в затвора в Идризово/Скопие/, а по-късно в Прилеп, където лежи до септември 2010 година. Там е бил жестоко измъчван, редовно е бил зверски пребиван. Има тежки травми от мъченията, избитите си зъби пази в торбичка. Извергите редовно са го дрогирали с наркотици и хапчета, за да не е в състояние да се оплаче, или да отива на свиждане с близките си. След адските мъчения и побои не му е оказвана медицинска помощ и му е отказван преглед при лекаря в затвора. Вследствие на това е получил тежко възпаление на цялата глава и е имало опасност да умре. По чудо е останал жив. Всичко това е било единствено, заради това Здравески да се откаже от своето българско самосъзнание. Управителят на затвора Драган Пенков не е позволявал никакви срещи на Здравко с близките му, както и срещи с адвокат. Впоследствие 5 адвокати са били отказани да защитават Здравески пред съд, заради нечовешките средновековни инквизиции. През това време семейството му е репресирано и са убити брат му, както и братът на съпругата му Добрила. Случаите са заведени като “битови инциденти”, а убийците не са осъдени и са на свобода. В момента единият от убийците се заканва на семейството на голямата му дъщеря, че скоро ще “приключи” и с тях, защото са българи. Със случая на Здравко е бил запознат Спас Ташев - съветник на министъра за българите в чужбина. Ташев го е посетил в затвора в Прилеп и е разговарял със Здравески. След като излиза от затвора, Здравко идва с жена си и трите си деца в България, тъй като неговият живот, както и този на близките му са застрашени в Македония. В момента, 5 членното семейство живее в Благоевград, без никакви доходи, морална и финансова помощ, нито от страна на българската държава, нито от страна на институции и организации. Животът им е в опасност, тъй като те са с виза на временно пребиваващи и на 22 декември, трябва да напуснат България и да се върнат в Македония, заедно с децата си, където има реална опасност от физическа ликвидация на членовете на семейството му.

И кои са отвъддунавските български градове? В кои от тях са дислоцирани български гранични отряди? Поне един камък да намерим, в който да е написано "Аз, цар на Българите владетел на земите от двата бряга на Дунав и т.н. И друго, имаме Търновска книжовна школа, имаме и Охридска, ако тези земи бяха в пределите на България щеше да има и Яшска книжовна школа, Крайовска книжовна школа и така нанатък. А относно солниците, в тези ничии земи който надделее, взима на "концесия", товари и продава, докато дойде по-силна армия и тя така.

На изворите историците гледат, като източник на информация, на базата на която формират възгледите си, а журналистите гледат на неудобни за гледищата им извори като на "пропагандни". Трябва да избереш от каква позииция ще разглеждаш извора, от позицията на историк, или на журналист. ПП. Има и трета позиция, тази на македонски историчар, но това е друг въпрос.

Отговори на двата твои въпроса ги има черно на бяло и дословно в линковете. Ето от къде съм черпил информация за да оформя становището си по въпроса: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%A6%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%BA http://www.omda.bg/bulg/slovo/Stara_bg_literatura/Grigorii_Tsamblak.htm#_ftn1 http://ruweb.net/?page=suspended&host=poetica.ru http://www.pravoslavieto.com/history/14/1365_mitr_Grigorij_Tsamblak/index.htm След това е игумен на Плинаирския (Пантократор?) манастир в Цариград, а между 1401 и 1406 г. е презвитер на Великата църква на Молдова и Влахия със столица Сучава — в манастира "Св. Пантократор" (Нямцул). Там той написва Житие на Йоан Нови Сучавски по поръка на молдовския господар Александър Добри. С това той слага началото на литература с румънска тематика и налага в Румъния българския език като книжовен.

Прав е budget. Всеизвестен факт е, че славянските (български) топоними и налагането на църковно-славянския език като църковен и канцеларски във земите на Валахските и Молдовските принсипати съвпадат със ликвидирането на славяноезичната българска държавност след падането на земите ни под османско владичество и поредицата от назначения на Григорий Цамблак във Валахия, Молдова а след създаването на славяноезични манастири там следва командироването му във Литовското и Московското княжества. Малко българи знаят, че "Похвално слово за Евтимий", писано през 1415 г. е било предназначено да бъде произнасяно пред намерили спасение във Валахия и Молдова българи. Кой е Григорий Цамблак? Около 1390 г. Григорий Цамблак пристига в Константинопол и се замонашава в манастир. Изпратен е и на Атон. След това е приет на обучение в Константинополската (Цариградската) патриаршия при духовенството на Цариградския патриарх. След това патриарха го изпраща в Дечанския манастир в Косово като игумен на манастира. След това е игумен на Манастира Пантократор, а между 1401 и 1406 г. е презвитер на Великата църква на Молдова и Влахия със църковен център в Сучава — в манастира "Св. Пантократор" (Нямцул). Там той написва Житие на Йоан Нови Сучавски по поръка на молдовския владетел Александру чел Бун. С това той слага началото на литература с румънска тематика и налага във Валахия и Молдова църковният славянски език като църковен и канцеларски . През 1406 г. Цариградският патриарх го изпрща в Русия при митрополит Киприан за помощ при споровете между Литовското и Московското княжества. На път за Москва, Григорий Цамблак научава за смъртта на Киприан и остава в Литовското княжество – Киев, и през 1414 г. с поддръжката на княз Витовт е ръкоположен за Литовски митрополит. През 1415 г. Григорий Цамблак е хиротонисан от западно-руските епископи без съгласието на цариградската патриаршия. Цариградският патриарх го анатемосва и го лишава от свещенически сан... Тогава, обиден на Патриаршията, Григорий Цамблак се опитва да смени господаря си - цариградският патриарх и да започне да служи на Римският папа, като 1418 г. участва в големия римокатолически събор в Констанц - Германия, където държал бележита реч на латински пред крал Сигизмунд и папа Мартин V. Григорий Цамблак предлагал участниците на събора да се сближат и да почнат да се обясняват по братски по църковни въпроси, а не по "фарисейски" — една съвременна идея за сближение между църквите, предложена преди шест века. Така Григорий Цамблак става радетел за латиноезичното църковно единство - източните църкви да преминат към римокатолическата църква, да признаят върховенството на римския папа и католическите догми, като в същото използват източните обреди...

Това е класика в терора през 20 в. Топ тен" на покушенията срещу държавни глави. http://www.youtube.com/watch?v=YcToGbU5Wy0&feature=related

За нивото на журналистиката през 9в. не е ли достатъчно: - в „Скриптор инцертус“ се говори за “невидима ръка”, - а в славянския превод на Менология на император Василий І се казва, че Крум бил наказан заради извършените жестокости. И двете хроники описват сакрално (свещенодействено) убийство, напълно в хармония със тогаващната българска традиционна религия - тенгрианството, което самият кан Крум чинно е спазвал; “И Крум според обичая си принесъл жертва вън от Златните врати много хора и добитък... След това потопил нозете си във водата край брега на морето, умил се, поръсил войниците си и приветстван от тях, преминал между наложниците си, които му се поклонили и го възхвалявали.”

В Менологията на император Василий I се разказва, че след безбройните жестокости, извършени над ромеите, "Крум ослепял заради греховете си, бил намразен от своите хора и удушен от тях с въжета".

Именно това е била основната цел на Константинопол, да използва капитулацията на неславянското канство България, което се явява последен шанс Византия да намери нов гостоприемник за отхвърлента от самите славяни (великоморавските) азбука глаголица и кирилометодиевият църковен славянски писмен език. Нападайки България, в момент в който кан Борис е заминал на пролетно настъпление далеч на север срещу славяните в Южна Моравия, византийският император Михаил не е имал никакво намерение да присвоява територия, а да създаде марионетен проконстантинополски режим (без значение дали ще бъде воден от кана капитулант или от друг аристократ), като за предпочитане по презумцията за убедителност е било да се използва самият капитулант Борис, който чрез серия от мерки между които примамване на великите боили уж на Боилски събор в Плиска и физическото им отстранаване, комбинирано със разправа със родствениците им до девето коляно проправя пътя към плана на патриарх Фотий. Той се явява първият в световната история стратег, приложил на дело предварително планиран план на етническо прочистване. И да не забравим също хитрият виазнтийски ход със прилепването към новият проконстантинополски сателит на областта Загоре (византийската област населена със славяни - християни кръстени от константинополската патриаршия), които е трябвало да станат ядрото на новата прославянска българска аристокрация и канцеларска прослойка. Кръщението на Борис-Михаил от костантинополски архиерей.

Борис не е имал възможност за никакъв избор, понеже е капитулирал пред Визаннтия: Никита Пафлагонски пише: “българите, измъчвани от силен глад и заедно с това склонявани от даровете на самодържеца, след като сложили оръжие, пристъпили към своето кръщение” ...

Идеята за запазване на езичеството не е била актулна след категоричната позиция на канство България в лицето на самият и владетел, кан Борис да приеме кръщение от Рим, както е видно от сключеният договор: Констанският епископ Саломон I, който по поръка на крал Людовик пристигнал през месец май 864 г. в Рим, съобщил на папа Николай I между другото и това, че Людовик се надява "сам българският крал иска да се обърне във вярата" Migne, Patrol. lat., t. 119, col. 875, XII: ... rex Hludovicus speret, quod ipse rex Vulgarorum ad fidem velit converti et iam multi ex ipsis Christiani facti sunt, gratias agimus Deo, quem precamur, ut abundare faciat incrementum frugum in horreo suo. Ieiunium vero pro eis et orationes, icut per te hortatur, Deo propitio faciemus. Ареймският архиепископ Хинкмар в Бертинските анали също споменава, че крал Людовик бързал да отиде на среща с българския каган, говори за последния като за такъв, който вече обещал на краля да стане християнин.

Относно ръкавите на Истър, старите хронисти пишат: Според Плиний: Първият ръкав е Peuce, наричан така заради острова Peuce който се намира най-близко до него. От коритото на този ръкав, по-на горе от Histropolis, се оформя езеро наречено Halmyris. Вторият ръкав се нарича Naracustoma - "тесният ръкав". Третият ръкав се нрича Calonstoma - "красивият ръкав" до сарматският остров. Четвъртият ръкав се нарича Pseudostomon - "фалшивият ръкав" със острова Conopon Diabasis. Петият ръкав се нарича Borion Stoma - "северният ръкав". Шестият ръкав се нарича Psilon stoma - "голият ръкав"

Не трябва, но поемат, защото така им диктуват. Ето, присъединяването в Пакта за Еврото. Бедна и нещастна България, най-бедната в ЕС държава с подписа на Бойко Борисов пое поредният ангажимент в ущърб на България да подпомага страна-членка в „усложнено положение”. Пакта ни налага замразяване на заплатите и пенсиите, които са десетки пъти под нормалното европейско равнище. Пактът Еврото + ограничава възможността за увеличаване на доходите на българските граждани Пактът ще ни задължи да увеличим пенсионната възраст. Пактът за Еврото+ е разработен така, че да покрива проблемите на старите и богатите страни-членки чрез финансови инжекции предоставени от новите и бедните. Така договорираното участие в Пакта чрез подписа на Бойко Борисов води неминуемо до все по-нататъчно забавяне на икономическия растеж, загуба на работни места и отлив на чуждестранни инвестиции като последствие на несправедливата спрямо нас система за определяне на т.нар. спасителни вноски...

Дали ще има условия за производство или не това зависи от държавата - тя регулира нещата чрез закони, наредби, данъци, такси, клаузи на договори за присъединяване и други инструменти. Очевидно е, че чрез своите мерки българската държава в лицето на реалният господар - Министерски съвет и неговите подчинени институции работи не в интерес на просперитета на България, а в интерес на чуждестранни банки, тръстове, концерни и съюзи. Под формата на инвестиции и кредитиране тайно от хората се подписват секретни договори и меморандуми, за които обществеността научава късно, когато нищо не може да направи. Именно заради това България не може да играе играта на Гърция ...

Докато бяхме "обект на руските интереси" Дядо Иван ни построи стотици заводи и дори една все още работеща и произвеждаща най-евтиният ток в Европа - 4 ст. за KWh. АЕЦ. Новите господари - отвъд-океанският и този от Брюксел вместо да ни строят заводи и атомни централи ни извиват ръцете да плащаме на всеки 5-6 години стотици милиони долари за "консултации" на западноевропейски фирми за доказано негодната за строеж площадка в Белене, с което директно бедният български данъкоплатец е принуждаван да инжектира техните икономики със свежи пари на фона на най-голямата бедност и нищета сред европейските народи.

Със всеки изминат ден се убеждавам, че България е приета в Европейският съюз проформа, за да бъде лишена от суверенитет и върната назад в развитието си със съдействието на щафетно сменящите се на всеки четири години послушни марионетни правителства.

Правилно. Европа била поделена на сфери на влияние още на 26 май 1942 година,когато в Лондон се срещнали британският външен министър Антъни Идън и съветският му колега Вячеслав Молотов и с подписите си положихли началото на разделянето на Европа полагайки подписите си под "Съюзен договор за война срещу хитлеристка Германия и нейните съюзници в Европа" и "Договор за сътрудничество и взаимна помощ след войната". В Ялта, на Кримската конференция, през февруари 1945 година само са уточнени някой проблеми с границите за упражняване на "военен и политически контрол" в следвоенна Европа и окончателно детайлизиране на постановките от Лондонския договор от 26 май 1942 . По време на всички тези срещи и договаряния САЩ не заемат категорична одобряваща позиция, но мълчаливо се съгласяват с решенията. Финализирането на преговорите приключва в Потсдам край Берлин 1945 г. когато Европа е разделена на Източна и Западна.

И аз мисля, че розетата е гадателска "утвар".

Много добре. Давай изворите на които се позоваваш за "наличие на староперсийските и авестийски думи", но нали знаеш, за да е вярна тезата ти, писмените документи трябва са писани преди "османско".