Voland

Септимий Север и история с Каино-авелски привкус.

Филма определено е направен перфектно(по Холивудски). С огромен бюджет(90 млн.)и сериозен кастинг, като зад гърба му стоят човекът създал "Играта", "Седем" и "Боен Клуб" и сценариста на "Списъкът на Шиндлер". За мен има само един недостатък: Близостта му във времето с оригиналната шведска продукция, чието качество се дължи главно на актьорската игра. Мисля, Наоми Рапас, Михаел Нуквист и любимката на Бергман, Лена Ендре поставиха сериозна летва за прескачане (Да не забравя и българската следа в лицето на Георги Стойков). Навярно, продуцентите на американската версия се разбързаха да оберат плодовете от литературното събитие "Милениум", преди да позагуби от своята аура. Тази стратегия, вероятно е печеливша за американския пазар, където мнозинството не са гледали скандинавските серии с досадните букви отдолу, но ми се струва че отдалечи "The Girl with the Dragon Tattoo" от световната слава.

В този ред на мисли мога да спомена "Танцуващият с духове" на Джон Кейс.Не е точно по темата, но е увлекателно криминале с препрадка към експериментите на Тесла за безжично предаване на енергия. Мога да препоръчам и друг романа на автора: "Сянката на Бога" - съвременна версия на "Момчетата от Бразилия".

Въпроса между личния и вероятно печелившия избор безпорно стои, както за лауреатите така и за номинираните. За мен лично изненада е отсъствието на Майкъл Фасбендър(Shame) и Кери Мълиган(Drive), въпреки че това не е най-силната роля на последната. Ще прибавя и прогнозата си за "Операторско майсторство": Емануел Любецки за The Tree of Life Ето и останалите номинирани: The Artist: Гюлем Шифман The Girl with the Dragon Tattoo: Джеф Кронънует Hugo: Робърт Ричардсън War Horse: Януш Камински

Да кажа, че не става дума за хибрид.

Не приемам своето мнение за меродавно, още повече, че целта на темата е точно противоположна.Винаги съм смятал, че ако за някой един филм е добър, то за друг може да бъде пълен провал . Съгласен съм, че Мерил Стрийп е константна величина, просто не мисля, че ще получи третия си Оскар с тази роля. Мисля че изпълнението на Рууни Мара, има нещастието да си съперничи с Наоми Рапас, а за Мишел Уилямс не мога да си позволя да споря . Единственото с което не мога да се съглася, е, че ако Виола Дейвис получи отличието ще бъде само по расови причини, колкото и тенденциозна да изглежда Академията в наши дни.

На 26 Февруари ще се проведе 84-та церемония по връчването на най-престижните филмови награди "Оскар". Ако феновете на киното имат интерес, можем да си заформим състезание за предварително предсказване на победителите. Всеки може да се пробва в произволен брой категории и да аргументира избора си ако пожелае. Ето и номинираните в 10 от най-престижните категории, което не изключва вашите предложения и в някой останалите : Ще подчертая моите предположения,(отчитам като минус, че още не съм гледал "My Week with Marilyn") За "Най-добро изпълнение на актриса в главна роля": Глен Клоуз - Albert Nobbs Виола Дейвис - The Help - Тук просто няма да повярвам, ако този Оскар отиде другаде. След запомнящото си участието в "Doubt" тук Виола доказва, че е новата Афроамериканска кралица на Холивуд. Рууни Мара - The Girl with the Dragon Tattoo Мерил Стрийп - The Iron Lady Мишел Уилямс - My Week with Marilyn За "Най-добро изпълнение на актьор в главна роля": Деймиън Бишир - In a Better Life Джорд Kлуни - The Descendants Гари Олдман - Tinker Tailor Soldier Spy Жан Дюжарден - The Artist - Французина претендира, че е част от великото кино с уникална роля без реплики. Брад Пит - Moneyball За "Най-добро изпълнение на актриса в поддържаща роля": Беренис Бижо (Berenice Bejo) - The Artist Джесика Частейн - The Help Мелиса Макарти - Bridesmaids Джанет Мактиър - Albert Nobbs Октавия Спенсър - The Help - Кастинга в The Help е един от най-добрите, които съм гледал, а ако има сигурен Оскар, то за мен е този. За "Най-добро изпълнение на актьор в поддържаща роля": Кенет Брана - My Week with Marilyn Джона Хил - Moneyball Ник Нолти - Warrior Кристофър Плъмър - Beginners - Залагам на сигурно, но не бих се очудил ако наградата отиде в Кенет Брана Макс фон Зюдоф - Extremely Loud and Incredibly Close За "Най-добра режисура": Michel Hazanavicius - The Artist - тук голямата режисурата е 50% от филма,а останалите са за Жан Дюжарден Алекзандър Пейн - The Descendants Мартин Скорсезе - Hugo Уди Aлън - Midnight in Paris Терънс Малик - The Tree of Life За "Най-добър оригинален сценарий": Michel Hazanavicius - The Artist Ейми Мъмало и Кристън Уиг - Bridesmaids Джей Си Шандор - Margin Call Уди Алън - Midnight in Paris - Признавам, че Удман ми е любимец и съм пристрастен, но този филм определено е от перлите в неговата тежка корона Асгар Фаради - А Separation За "Най-добър адаптиран сценарий": Алекзандър Пейн, Нат Факсън, Джим Раш - The Descendants Джон Лоугън - Hugo Джордж Клуни, Грант Хеслоф, Бo Уилaмин - The Ides of March Стийв Зейлиън, Аарон Соркин и Стан Шервин - Moneyball - Тук ще заложа на гениалната идея на автора на книгата Майкъл Люис Бриджит О'Конър, Питър Строхан - Tinker Tailor Soldier Spy За "Най-добър чуждестранен филм": Bullhead - Белгия Footnote - Израел In Darkness - Полша Monsieur Lazhar - Канада А Separation – Иран - просто без конкуренция!(Алмодовар дори не е в играта!) За "Най-добър анимационен филм": А Cat In Paris Chico And Rita King Fu Panda 2 - Обичам този филм, нищо че не е сред фаворитите Puss In Boots Rango За "Най-добър филм на 2011 година": По принцип не съм фен на комерсиалната концепция, която Академията прие през 2009, номинираните да бъдат между 5 и 10 според процентовата бариера в гласовете. Двоумя се между The Artist и The Help и мисля че прехваленият The Descendants в крайна сметка, ще остане с пръст в уста. War Horse The Artist Moneyball The Descendants The Tree Of Life Midnight In Paris The Help - Има толкова много филми на тази тематика; не ми допада постоянното натякване за ксенофобията от страна на бялата раса, но филма просто разкъсва! Hugo Extremely Loud and Incredibly Close Е, това е от мен.

Все още я няма налична в pdf формат.Можеш да си изтеглиш целия сайт.

EDITED 05/05/2020 Новата Таксономията на копитните бозайници на Colin Groves и Peter Grubb все още е една от най-оспорваните теми в зоологията. След като всички предложени видове бяха дословно приети от престижното издание Handbook of Mammals of the World, без да бъдат подложени на научна критика, остана въпроса доколко валидни са те. Покойните Colin Groves и Peter Grubb определено предизвикаха науката към по задълбочени анализи по темата и в последните 10 години се появиха нови ДНК изследвания и научни статии. Основната критика към авторите на Ungulate Taxonomy е че техните заключения се базират на много малък брой проучени екземпляри от съответните видове и подвидове. Някой нови видове бяха описани само на базата на един музеен експонат, което накара някой учени да повдигнат вежди. След публикуването на критичната статия на Rasmus & co. Are There Really Twice as Many Bovid Species as We Thought?   най-авторитетния източник IUCN (Mеждународен съюз за защита на природата) реши, че е рано да се правят крайни заключения и все още не е приел новата таксономия на Bovidae. Разбира се Филогенетичната видова концепция продължава да има много подръжници и Dr. Castello издаде красиво илюстрованата Bovids of the World: Antelopes, Gazelles, Cattle, Goats, Sheep, and Relatives в която се е постарал да намери снимков материал за всички 279 вида предложени от G&G. Така или иначе копитните бозайници продължават да бъдат една от най-интригуващите групи животни и с развитието на науката научаваме все повече за тях. В следващите редове ще се опитам да ви представя Семейство Bovidae ,като следвам IUCN но и посоча всички предложения за нови видове от G&G.

Играя:

Благодаря, @КГ125. Радвам се, че има интерес към тази, напрактика необятна тематика. А и както каза @fixxxsers, нищожно малко неща достигат до нас на български.

Агути, но точно какво? Да кажем Централноамериканско.

Цитирана литература: Brown, D. M.; Brenneman R. A.; Koepfli, K-P.; Pollinger, J. P.; Milá, B.; Georgiadis, N. J.; Louis Jr., E. E.; Grether, G. F.; Jacobs, D. K.; Wayne R. K. (2007). "Extensive population genetic structure in the giraffe". BMC Biology 5 (1): 57 Dagg, A. I. (1971). "Giraffa camelopardalis". Mammalian Species 5: 1–8. Groves, C., and P. Grubb. 2011. Ungulate Taxonomy. Family Giraffidae. The John Hopkins University Press, Baltimore. Hassanin, A.; Ropiquet, A.; Gourmand, B-L.; Chardonnet, B.; Rigoulet, J. (2007). "Mitochondrial DNA variability in Giraffa camelopardalis: consequences for taxonomy, phylogeography and conservation of giraffes in West and central Africa". Comptes Rendus Biologies 330 (3): 173–83. Kingdon, J. (1997). The Kingdon Field Guide to African Mammals. Academic Press. pp. 339–44. Robert E. Simmons and Lue Scheepers, "Winning by a Neck: Sexual Selection in the Evolution of Giraffe," The American Naturalist 148 (1996): pp. 771-786. Simmons, R.E. & R. Altwegg. 2010. Necks-for-sex or competing browsers? A critique of ideas on the evolution of giraffe. Journal of Zoology, 282:6–12 Solounias, N. (1999), The remarkable anatomy of the giraffe's neck. Journal of Zoology, 247: 257–268.

Благодрая на @fixxxsers за добрите думи. Ще се радвам се ако тази информация накара, дори един човек, да погледне на природата, като на безценно съкровище, което на всяка цена трябва да съхраним.

Окапи (Okapia johnstoni)

Анголски жираф (Giraffa angolensis Lankester, 1901) Въпреки че се нарича „Анголски“ този вид за съжаление вече е изчезнал от Ангола. Намибия, ЮЗ Замбия, Ботсуана и вероятно З Зимбабве. По малко от 20 000 животни. 20 в зоопарковете. Другото му име „Димен жираф“ говори за външния му вид. Светлокафяви петна на сиво-бял фон.

Южноафрикански жираф (Giraffa giraffa Boddaert, 1785) С ЮАР, Ю Ботсуана и Ю Зимбабве. Около 12 000 в природата и около 45 в зоопарковете. Тъмнокафяви петна на светлобежови разкъсани линии. Има петна по цялата предна част на краката до копитата.

Луангвийски жираф (Giraffa thornicrofti Lydekker, 1911) Среща се само в една изолирана популация в Долината Луангва, И Замбия. По малко от 1500 индивида в природата. Светлокафяви петна по шията и тъмнокафяви по тялото на кремав фон.

Масайски жираф (Giraffa tippelskirchi Matschie, 1898) От Централна и Южна Кения до Ю Танзания, интродуцирана популация в Руанда. Най-многобройният вид - между 30000 и 40000 индивида. 100 животни в плен.Напоследък зачестяват съобщенията за нападенията от бракониери. Въпреки, че при всички видове се наблюдава потъмняване при възрастните мъжки, Масайския жираф е доста по-тъмен от останалите. С тъмнокафяви петна най-често с формата на лозов лист, накъсани от светлокафяви неправилни линии.

Западноафрикански жираф (Giraffa peralta Thomas, 1908) Една единствена популация от около 250 животни, източно от столицата на Нигер Ниамей. Под строга защита на Нигерското правителство. Най-редкият вид – Застрашен(Endangered) в IUCN С много светла окраска и жълтокафяви петна на кремав фон.

Кордофански жираф (Giraffa antiquorum Swainson, 1835) Живее в най враждебните и размирни региони на Африка – Ю Чад, ЦАР, С Камерун и ДР Конго. С бледи и неправилни петна на мръсно бял фон. Има петна по вътрешната част на краката. Около 3000 индивида живеят в природата и 65 в плен.

Мрежест жираф (Giraffa reticulata de Winton, 1899) Ю Сомалия, Ю Етиопия и СИ Кения Може би най-известният вид. С едри и наситени червеникавокафяви петна, разделени от правилни бели линии образуващи красива „мрежа“. Заради лова и загубата на арел числеността му рязко е намаляла от 28000 в края на 90-те до само 5000 в края на 2010. Най - желаният от зоопарковетe - около 450 бр.

Нубийски или Ротшилдов жираф (Giraffa camelopardalis Linnaeus, 1758) СЗ Кения, И Уганда и вероятно Ю Судан. Застрашен (Endangered) в IUCN Смята се,че 14-те жирафа в зоопарка Ал Айн в ОАЕ са от формата camelopardalis, а в природата не са останали повече от 200 индивида. Формата rothschildi също е много рядка - около 600 животни и около 400 в плен. Отличава се с тъмнокафяви(до черни в центъра) правоъгълни петна на кремав фон и липса на опетняване под коляното. Мъжките потъмняват значително с възрастта.

Едно животно , символизира Африка,навярно повече от всеки един от величествените зверове на „Черният континент“. Въпреки деликатното си присъствие Жирафът не може да не ни удиви със своя неподражаем ръст и същевременно с изящната си грациозност. Познати на човечеството от древни времена,тези гиганти продължават да предизвикват науката с уникалната си анатомия и любопитно поведение. Достигат невероятните 5,80 м.височина, което ги прави абсолютен рекордьор в животинския свят . Мъжките тежат между 1200 и 1500 кг., а женските 800-1000 кг. Тялото му има непропорционална форма с малка глава, много дълга шия (над 2 м.) и дълги крака.Късата им жълтеникава козина е покрита с кафеникави петна с различна форма и големина. Тяхната роля е свързана с количеството отделена топлина от организма и е възможно да са част от причините за необикновено издължената шия на жирафа: повече петна – по добра вентилация. Като цяло причината за еволюцията на толкова дълъг врат все още не е твърдо установена. Традиционното схващане е,че тя помага на животните да достигат най-високите клони на Африканските акации (Acacia tortilis) и по този начин да елиминират конкуренцията за храна (Дарвин 1870), както и да забелязват хищниците отдалеч. През 1996 Simmons и Scheepers предложиха, че основен еволюционен фактор е предпочитанието на женските към партньори с по дълга шия, които по-често побеждават в предбрачните двубои, т.н. „Neck for Sex”. В крайна сметка през 2010 Simmons и Altwegg обявиха и двете хипотези за непълноценни и смятат, че отговора на загадката се крие в комбинацията от двете причини. В много учебници и научни статии се изтъква факта, че Жирафът има 7 шийни прешлена, както всички останали бозайници. Но дали е така? Добре е да се спомене, че два рода млекопитаещи, Ленивеца (Bradypus) и Ламантина (Trichechus) имат съответно по 9 и 6 шийни прешлена, а при Ленивеца (Choloepus) варират между 6 и 7. През 1999, може би най-добрият специалист по Жирафите в Света, Nikos Solounias изрази идеята, че Жирафите имат 8-ми шиен прешлен. Solounias доказва, че първия гръден прешлен T1 всъщност играе ролята на шиен прешлен, а формата му е същата, като 7-мия шиен прешлен на Окапи и има доста необичайна форма за T1. Уникална при Жирафите е и тяхната кръвоносна система. Те притежават мощно сърце, подсилени артериални стени и най-високото кръвно налягане сред животните (300/200 mmHg), доставящо кръвта до главата на разстояние на над 2 м.. За да се избегне опасно нахлуване на кръв в мозъка, когато животното се наведе да пие вода , антигравитационни клапи и мрежа от малки кръвоносни съдове, помагат да се поддържа достатъчен кръвоток с точно необходимата стойност на налягане на кръвта. Дихателната система също е без аналог в природата. Колко вида са Жирафите? Още в началото на XX век съществува идеята за повече от един вид Giraffa.Тази хипотеза впоследствие е отхвърлена и забравена, като се приема разделянето на 9 отделни подвида. Изследване на мтДНК и микросателитите на голям брой диви индивиди от Brown и кол., през 2007, раздвижиха науката. Те разпознаха не един, а цели шест вида Жирафи разделени в две основни групи: - Северна (G. peralta, G. reticulate, G. rothschildi)и Южна (G. tippelskirchi, G. giraffe, G. angolensis).Времевия континиум разделящ двете групи е между 500 000 и 1 000 000 години, а вътре в групите между 250 000 и 500 000 г.Интересно е, че номиналният подвид Giraffa camelopardalis camelopardalis вече е включен в G. rothschildi. Авторите са засекли няколко хибридни животни, но изразяват мнение, че основните популации са добре изолирани едни от други с естествени природни бариери. Почти по същото време Hassanin и кол. (2007)., проведоха подобно проучване, като включиха и проби от много животни отглеждани в зоопаркове. Те прибавиха и още един вид G. antiquorum към гореспоменатите шест. В края на миналата година излезе Таксономия на Копитните животни ( Ungulate Taxonomy) на двама от най-авторитетни автори по темата C.Groves и покойния P.Grubb. Плод на на дълги години ДНК анализи. Тук авторите признават 7-те вида, замествайки синонима G. rothschildi с G. camelopardalis и предлагат още един пълноценен вид G. thornicrofti. Семейство Жирафи (Giraffaide) включва и още един представител. Откритият чак през 1901 г. забележителен горски бозайник, Окапи (Okapia johnstoni). Тук ще приема новата систематика на C.Groves и P.Grubb, но трябва да поясня, че тя все още не е официално установена.

Описан е нов вид язовец. След като за първи път бе открит през 2005, учените описаха и кръстиха новия язовец на мястото където бе открит, Националния парк Cuc Phuong във Виетнам - (Melogale cucphuogensis). Животното е по известно под името Виетнамски язовец. Източник: http://news.mongabay.com/2011/1128-hance_ferretbadger.html