И някой зоо издания

America’s Top 100 Zoos and Aquariums Tim Brown & Scott Richardson

 

Zooming in on Europe's Zoos: Sheridan's Guide to Europe's Zoos 2010-2015

 

The San Diego Zoo: The First Century 1916-2016 Boxed Set

 

Zoo experience. Encounters in the Schönbrunn Zoo

 

Тенденция е напоследък да се публкуват издания посветени на отделни групи Бозайници. Тази монография за Мангустите е една много приятна изненада и е първата в последните 50 години посветена на тези интересни хищници. Прави доста изчерпателен преглед на  семейството и включва описание на всички 34 вида + фотографии на 95% от тях.

Ще добавя някой нови литературни източници за Бозайниците, придобити през последните години:

 

 

Издание за котките се очаква през есента

 

Ungulate Taxonomy

By: Colin P Groves and Peter Grubb

 

 

 

 Taxonomy of Australian Mammals

Stephen Jackson, Colin Groves 

 

Mammalogy: Adaptation, Diversity, Ecology. Fourth Edition. By George A. Feldhamer, Lee C. Drickamer, Stephen H. Vessey, Joseph F. Merritt, and Carey Krajewski.

 

 

Marine Mammals of the World, Second Edition A Comprehensive Guide to Their Identification by Uko Gorter, Thomas A. Jefferson, Robert L. Pitman, Marc A. Webber

 

 

Ecology, Conservation and Management of Wild Pigs and Peccaries by Dr. Mario Melletti

 

The Giraffe Biology, Ecology, Evolution and Behaviour · by Bryan Shorrocks

 

 

 

 

 

 

 

Преди 21 минути, lila_va said:

Не си спомням в "Кратка история на почти всичко" Бил Брайсън да говори за кроманьонци, които били живяли преди 100000 години, камо ли пък в Африка. Говори за неандерталци... Благодаря за линка и статията. Язък за учените, които имаме, и средствата, които влагаме в подобни проучвания, след като учим децата на глупости  

 

Това имах предвид:

 

"После, преди близо сто хиляди години, по-умен и по-подвижен вид същество — прародителите на всеки един от нас днес — се появило из африканските равнини и започнало да се разселва навън във втора вълна. Където и да отидели, според тази теория, тези нови Homo sapiens изместили техните по-глупави, по-малко адаптивни предшественици. Как точно са направили това, е било винаги спорен въпрос. Никога не са били намирани следи от избиване, така че повечето специалисти смятат, че по-новите хоминиди просто са надвили по-старите, макар че и други фактори навярно също са допринесли за това. „Може би сме им донесли едра шарка“, предполага Татерсал. „Няма начин как да разберем. Едно е сигурно, че сега тук сме ние, а те не са.“
Тези първи съвременни човешки същества са изненадващо неясни. Любопитно е, че знаем по-малко за нашия, отколкото за който и да е друг клон на хоминидите. Наистина е странно, както отбелязва Татерсал, че „най-неотдавнашното значимо събитие в човешката еволюция — появата на собствения ни вид — е вероятно най-неясното от всички.“ Няма никакво единодушие кога наистина се е появил съвременният човек за първи път във фосилния летопис. Много книги датират дебюта им преди около 120 000 години под формата на останки, открити при устието на река Класиес в Южна Африка, но не всички приемат, че това са били съвременни хора. Татерсал и Шварц поддържат мнението, че „дали някои или всички от тях фактически представляват нашият вид, предстои да бъде тепърва окончателно изяснено.“
Първата неоспорвана поява на Homo sapiens е в източното Средиземноморие, около днешен Израел, където тези същества са започнали да се появяват преди около 100 000 години — но дори и там са описани (от Тринкаус и Шипман) като „странни, трудни за класификация и слабо познати“. Неандерталците се били вече установили добре в региона и имали набор от оръдия на труда, известни като мустерски, които новопоявилият се съвременен човек очевидно сметнал, че си заслужава да бъдат заимствани. Никога не са били намирани находки от неандерталци в северна Африка, но оръдията им се появяват навсякъде. Някой трябва да ги е занесъл там: единственият кандидат е съвременният човек. Известно е така също, че неандерталците и съвременните човешки същества са съжителствали по някакъв начин десетки хиляди години в Близкия изток. „Не знаем дали едно и също пространство са си го делели по време или всъщност са живеели редом един до друг“ — казва Татерсал, но съвременните човешки същества продължили с удоволствие да използват неандерталски оръдия на труда — това едва ли е убедително доказателство за поразително превъзходство. Не по-малко любопитно е, че ашелски оръдия са намерени в Близкия изток отпреди цели един милион години, но почти не съществуват в Европа допреди 300 000 години. И отново е една загадка защо хората, които са имали технологията, не са взели със себе си оръдията на труда.
Дълго време се е смятало, че кроманьонците, под каквото име станали известни съвременните човешки същества, изтиквали неандерталците пред тях, когато напредвали из континента, като накрая ги принудили да се преместят в западния му край, където фактически нямали друг избор, освен да отидат в морето или да измрат. Всъщност се знае, че кроманьонците били вече в далечния запад на Европа по около същото време, като същевременно прииждали и от изток. „Европа е била доста безлюдно място по това време“ — казва Татерсал. — „Може и да не са се натъквали един на друг толкова често, дори и при всичките им идвания и напускания.“ Любопитното относно пристигането на кроманьонците е, че станало по време на периода, известен на палеоклиматолозите като интервала Бутелие, когато Европа попаднала от период на относително меко време в още един друг дълъг период на свиреп студ. Каквото и да ги е докарало в Европа, не е било прекрасното време.
Във всеки случай идеята, че неандерталците рухнали, когато били изправени пред конкуренцията от новопристигналите кроманьонци, се огъва пред доказателствата поне малко. Неандерталците били очевидно издръжливи. Десетки хиляди години живеели при условия, които никой съвременен човек, освен няколко полярни учени и изследователи, не е преживявал. По времето на най-лошото от ледниковия период били често явление снежни бури с ветрове, силни като ураган. Температурите непрекъснато спадали до 50 градуса под нулата. Полярни мечки бродели из снежните долини на южна Англия. Неандерталците естествено се оттеглили от най-суровите места, но дори и така трябва да са преживели време, което най-малкото е било толкова лошо, колкото съвременната сибирска зима. Със сигурност са страдали — но като вид са били страхотно устойчиви и практически неунищожими. Оцелели са през поне 100 000 години, а навярно и два пъти повече, върху район, простиращ се от Гибралтар до Узбекистан, което е доста успешно оцеляване за който и да е вид "

Преди 1 час, lila_va said:

Тази новина - https://btvnovinite.bg/svetut/kosti-otkriti-v-balgarija-pokazvat-che-homo-sapiens-e-stignal-do-evropa-po-rano.html - вероятно вече е минала през форума, ще ме извините, ако се повтарям. Но аз тук искам да я съчетая с извадка от учебника по История за пети клас на дъщеря ми. Кашата е доста сериозна, поне за мен, вероятно по-компетентните в областта ще могат да изяснят, първо, коректно ли е изобщо да се ползва термина "кроманьонец" и, второ, как така той се бил появил преди 10000 години, че и в Африка? Някакви нови открития ли съм пропуснала? А защо да не поразсъждаваме и върху трето - що за учители преподават подобни неща безкритично на децата ни. 

 

Ето статията: https://www.academia.edu/43015348/Initial_Upper_Palaeolithic_Homo_sapiens_from_Bacho_Kiro_Cave_Bulgaria_Supplementary_information

Подчертаното в учебника ми изглежда като копирано дословно от Кратка история на почти всичко на Бил Брайсън, която колкото и увлекателна да е, няма научна стойност.  

А що се отнася до образованието, то вероятно е основната причинта малко младежи да намират своето призвание в ранна възраст ...

 

 

Една графика, която обеснява нагледно наследствените връзки в Класа. Изследването е от 2017 и обобщава предишни хипотези.

И повечето таксономични рангове, които се използват в Мамалиологията напоследък на нива от Клас до Подвид.

Легион и Кохорта бяха използвани през 90-те, но вече не са много актуални.

 

Клас                               

Подклас

Инфраклас

Гигаразред

Магнаразред

Суперразред

Грандразред

Мирразред

Разред 

Подразред

Инфраразред

Парворазред

Надсемейство

Семейство

Подсемейство

Триб

Род

Подрод

Вид

Подвид

 

 

 

Пример - Планинска горила

 

Клас Mammalia Подклас Theria Инфраклас Eutheria  Магнаразред Boreoeutheria Суперразред Euarchontoglires Грандразред Glires Мирразред Primatomorpha Разред Primates Подразред Haplorrhini Инфраразред Simiiformes  Парворазред Catarrhini Надсемейство Hominoidea Семейство Hominidae Подсемейство Homininae Триб   Род Gorilla  Вид beringei Подвид beringei

 

След класификацията на Клас Бозайници, е добре да имаме и по-висшата йерархия:

 

 

	ИМПЕРИЯ EUKARYOTA
	ЦАРСТВО ANIMALIA
	ПОДЦАРСТВО BILATERIA
	ИНФРАЦАРСТВО DEUTEROSTOMIA
	ТИП Chordata
	ПОДТИП Vertebrata [= Craniata]
	ИНФРАТИП Gnathostomata
	НАДКЛАС Tetrapoda
	КЛАС Mammalia

Редактирах първия пост на темата с линкове към всички семейства и повече информация за Класификацията над  ниво Семейство. Допълнително ще  поесня  значението на някой термини и връзки в клас Бозайници.

Преди 2 часа, makebulgar said:

От целия свят на бозайниците днес просперират основно човека и тези които са успели да се свържат с него (кучета, котки, мишки) или отглежданите от човека за храна, работа и продукти (овце, коне, крави и др.). 

За съжаление си абсолютно прав. Едни от  най-песимистичните прогнози са , че губим по 600 живи организма на седмица. Колкото и да изглежда нереалистично това число, истината е реално нямаме представа колко сме разрушителни . 

Lynx Edition започна  амбициозният проект Handbook of the Mammals of the World през 2009 с първия том Хищници, в който първата глава беше посветена на семейство Котки. Със семейство Котки завършва и изброяването на всички 160 семейства от Клас Бозайници. Благодаря на fixxxsers, който започна нова тема: Пояснителни бележки към "Индекс на семействата в Клас Бозайници в която можем да продължим да  дискутираме въпросите свързани с класификацията на Бозайниците, а и не само.

Разред: Carnivora (Хищници) 

Подразред : Feliformia

Семейство: Котки (Felidae)

Повече информация за семейство Котки може да намерите тук

включва 14 рода и 41 вида 

През 2017 година група от 22 водещи експерти издадоха труд от 77 страници с последната класификация на семейство Котки (Felidae). Както fixxxsers спомена ТУК,  преди само три дни обаче, 4 от подвидовете на Пампасната котка ( Leopardus colocola) станаха самостоятелни видове.

 

 

Подсемейство: (Pantherinae)

 

Тигър (Panthera tigris)

 

 

Лъв (Panthera Leo)

 

 

Ягуар (Panthera onca)

 

 

 

 

Подсемейство: (Felinae)

 

Иберийски рис (Lynx pardinus)

 

 

Мраморна котка  (Pardofelis marmorata)

 

 

Плоскоглава котка (Prionailurus planiceps)

 

 

Маргай (Leopardus wiedii)

 

 

 

Разред: Carnivora (Хищници) 

Подразред : Feliformia

Семейство: Мадагаскарски хищници (Eupleridae)

Повече информация за Мадагаскарските хищници може да намерите тук

включва 7 рода и 9 вида 

Фаланукът вече е разделен на два вида Източен фаланук (Eupleres goudotii) и Западен фаланук (Eupleres major), но новооткритата Вонтсира на Даръл вероятно ще се окаже само форма на Кафявоопашатата Вонтсира (Salanoia concolor).

 

Подсемейство: (Euplerinae)

 

Фоса ( Cryptoprocta ferox)

 

 

Подсемейство: (Galidinae)

 

Пръстеноопашата Вонтсира (Galidia elegans)

Разред: Carnivora (Хищници) 

Подразред : Feliformia

Семейство: Мангусти (Herpestidae)

Повече информация за семейство Мангусти може да намерите тук

включва 15 рода и 35 вида 

Черната мангуста (Galerella nigrata) доскоро се смяташе за подвид на Тънкотелата мангуста (Galerella sanguinea), но вече е описана като нов вид.

 

Подсемейство: (Herpestinae)

 

Ивичестошия мангуста (Urva vitticollis)

 

 

Черноопашата тънкотела мангуста (Galerella  sanguinea)

 

 

 

Подсемейство: (Mungotinae)

 

Сурикат (Suricata suricatta)

 

Дългоносо кузиманзе (Crossarchus obscurus)

Разред: Carnivora (Хищници) 

Подразред : Feliformia

Семейство: Хиени (Hyaenidae)

Повече информация за семейство Хиени може да намерите тук

включва 4 рода и 4 вида 

 

Подсемейство: (Protelinae)

 

Земен вълк или Протел (Proteles cristata)

 

 

Подсемейство: (Hyaeninae)

 

 

Петниста хиена (Crocuta crocuta)

Преди 21 минути, makebulgar said:

Интересна е новата информация за китовете, които били произлезли от някакви чифтокопитни хипопотамоподобни или глиганоподобни, и как от тях са еволюирали два клона филтращи и зъбати китове.

Това филмче обяснява прилично еволюцията на Китовете,  чиито прародители всъщност са се върнали във водата:

 

Разред: Carnivora (Хищници) 

Подразред : Feliformia

Семейство: Вивери (Viverridae)

Повече информация за семейство Вивери може да намерите тук

включва 14 рода и 36 вида 

Броят на Палмовите цивети от род Paradoxurus, вече е пет.  Таксономията на род Arctogalidia, обаче още не точно установена.

 

Подсемейство: (Viverrinae)

 

Малайска вивера (Viverra tangalunga)

 

 

Същинска генета (Genetta genetta)

 

 

 

Подсемейство: (Paradoxurinae)

 

Бинтуронг (Arctictis binturong)

 

 

Подсемейство: (Hemigalinae)

 

Палмова цивета на Оустън (Chrotogale owstoni)

 

 

 

 

Разред: Carnivora (Хищници) 

Подразред : Feliformia

Семейство: Азиатски линзанги (Prionodontidae)

включва 1 род и 2 вида 

Ивичест линзанг (Prionodon linsang)

Разред: Carnivora (Хищници) 

Подразред : Feliformia

Семейство: Африкански палмови цивети (Nandiniidae)

включва 1 род и 1 вид

 

Африканска палмова цивета (Nandinia binotata)

Разред: Carnivora (Хищници) 

Подразред : Caniformia

Семейство: Моржове (Odobenidae)

включва 1 род и 1 вид

 

Морж (Odobenus rosmarus) 

Разред: Carnivora (Хищници) 

Подразред : Caniformia

Семейство: Безухи тюлени (Phocidae)

включва 13 рода и 18 вида

 

Средиземноморски тюлен монах (Monachus monachus) Критично застрашен и най-вероятно изчезнал в Черно море

 

 

 Северен морски слон (Mirounga angustirostris)

Разред: Carnivora (Хищници) 

Подразред : Caniformia

Семейство: Ушати тюлени (Otariidae)

включва 7 рода и 15 вида 

 

 

Подсемейство: (Arctocephalinae)

 

Антарктическата морска котка (Arctocephalus gazella)

 

 

Подсемейство: (Arctocephalinae)

 

Калифорнийски морски лъв (Zalophus californianus)

Разред: Carnivora (Хищници) 

Подразред : Caniformia

Семейство: Порови (Mustelidae)

Повече информация за семейство Порови може да намерите тук

включва 23 рода и 64 вида 

 

 

Подсемейство: (Taxidiinae)

 

Американски язовец (Taxidea taxus)

 

 

 

Подсемейство: (Mellivorinae)

 

Медояд (Mellivora capensis)

 

 

 

Подсемейство: (Melinae)

 

Свиневидния язовец  беше разделен на 3 отделни вида  Голям свиневиден язовец  (Arctonyx collaris),  Северен свиневиден язовец (Arctonyx albogularis) и Суматрански свиневиден язовец (Arctonyx hoevenii)

 

Европейски язовец (Meles meles) среща се в България

 

 

Подсемейство: (Guloninae)

Росомаха (Gulo gulo)

 

 

Подсемейство: (Helictidinae)

 

Един нов вид - Виетнамски язовец (Melogale cucphuongensis)  бе описан през 2011  

 

 Китайски язовец (Melogale moschata)

 

 

 

Подсемейство: (Ictonychinae)

 

Пъстър пор (Vormela peregusna) среща се в България

 

 

 

 

Подсемейство: (Lutrinae)

 

Африканската безнокта видра (Aonyx capensis)  беше разделена на 2 отделни вида  (Aonyx capensis), и  Конгоанска безнокта видра (Aonyx congicus) 

 

 

Гигантска видра (Pteronura brasiliensis)

 

 

 

Подсемейство: (Mustelinae)

 

 

Хермелин (Mustela erminea)

Разред: Carnivora (Хищници) 

Подразред : Caniformia

Семейство: Еноти (Procyonidae)

Повече информация за семейство Еноти може да намерите тук

включва 6 рода и 14 вида

Един нов вид - Олингито (Bassaricyon neblina) бе описан през 2014 . Освен с Олингито, семейство Еноти нарастна с още един вид Западно олинго (Bassaricyon medius),  a Планинско коати беше разделено на два вида - Източно планинско коати (Nasuella meridensis) и Западно планинско коати (Nasuella olivacea).

 

Подсемейство: (Procyoninae)

 

Американски енот (Procyon lotor)

 

 

Подсемейство: (Potosinae)

 

Олингито (Bassaricyon neblina)

Разред: Carnivora (Хищници) 

Подразред : Caniformia

Семейство: Малки панди (Ailuridae)

включва 1 род и 1 вид

Има мнения, че двата подвида на Малката панда трябва да се резглеждат като отделни видове. Хималайска малка панда (Ailurus fulgens) и Китайска малка панда (Ailurus styani)

 

Малка панда (Ailurus fulgens)