Voland

 

Зондска палмова цивета (Paradoxurus musangus)

 

Обикновена палмова цивета (Paradoxurus hermaphroditus)

 

Филипинска палмова цивета  (Paradoxurus philippensis)

 

Кафява палмова цивета  (Paradoxurus jerdoni)

 

Златна палмова цивета (Paradoxurus zeylonensis)

 

 

 

Видрова цивета (Cynogale bennettii)

 

 

Палмова цивета на Оустън (Chrotogale owstoni)

 

 

 

Ивичеста палмова цивета (Hemigalus derbyanus)

 

 

 

Палмова цивета на Хоус (Diplogale hosei)

 

 

                                                                                                                                                           

                                                                                                                                                       

 

Виверите са едни от най-древните и примитивни хищни бозайници.Първите им предшественици, появили се преди около 50 млн. г, са смятани за прародители на целия подразред Felioformia. Kingdon казва, че виверите за хищниците са това, което са лемурите за висшите примати.

Представени са в 4 подсемейства, 14 рода, 34 вида и най-малко 79 подвида. 1 вид е Критично застрашен , 1 вид е Застрашен, 9 вида са Уязвими, няма изчезнали видове от 1600 г. насам. Класификация на Viverridae все още не е напълно утвърдена и е предмет на много сериозни полемики. Неотдавна, като самостоятелни семейства бяха отделени Мангустите (Herpestidae), Мадагаскарските хищници (Eupleridae), Африканските палмови цивети (Nandiniidae) и Азиатски линзанги (Prionodontidae). Въпреки това, най-голямата въпросителна пред учените остават род Генети(Genetta).Част от доскорошните подвидове на Същинската генета -Genetta genetta(дребнопетнисти генети) и на Южноафриканската генета -Genetta tigrina (едропетнисти генети), бяха признати за отделни видове и така броят на рода достигна 17 представители.Тук е мястото да отбележа, че част от новопризнатите видове са изключително редки, някой описани само на базата на няколко кожи и черепа.

Viverridae се срещат в Африка и югоизточна Азия, а Същинската генета (Genetta genetta) е достигнала Европа, най-вероятно привнесена в исторически времена. Въпреки че са изключително горски, дървесни животни, някой видове се срещат в саваната и в откритите тревисти местности . Менюто им включва предимно дребни гръбначни и насекоми, но в него често попадат и плодове. Бременността трае 70 дни, женската ражда 4-5 малки, които на 6 месеца се отделят от майка си, а на една година са полово зрели. Броят им в природата е критично намалял през последните десетилетия, главно заради загубата на хабитат и заради безогледния лов от човека. Нашата зловеща намеса скоро ще изтрие Малабарската цивета (Viverra civettina) от лицето на земята, ако вече не го е сторила.

Следва таксономичната класификация, с уговорката, че в нея ще представя общо 3 сродни семейства от разред Хищници. Виверови (Viverridae) и доскоро влизащите в състава му, Африкански палмови цивети (Nandiniidae) и Азиатски линзанги (Prionodontidae).

Искам да отправя молба към всички, които имат достъп до по-подробен снимков материал, да съдействат за откриване на липсващите фотографии и за доброто оформление на темата.Благодаря!

 

Амазонска невестулка(Mustela africana)

 

 

Планинска невестулка (Mustela altaica)

 

Хермелин (Mustela erminea) - лятна окраска

http://store.picbg.net/pubpic/A5/2C/1b4cc6f82612a52c.jpg

 

Хермелин (Mustela erminea) - зимна окраска

http://store.picbg.net/pubpic/F2/22/a642eed6afd0f222.jpg

 

 

 

Степен пор (Mustela eversmanii)

 

 

Колумбийска невестулка (Mustela felipei)

 

 

 

Дългоопашата невестулка (Mustela frenata)

http://store.picbg.net/pubpic/11/34/4477781d963f1134.jpg

 

 

Японска невестулка (Mustela itatsi)

 

 

Жълтокоремна невестулка (Mustela kathiah)

 

 

Европейска норка (Mustela lutreola)

 

 

Индонезийска планинска невестулка (Mustela lutreolina)

 

 

Чернокрак пор (Mustela nigripes)

 

 

Същинска невестулка (Mustela nivalis)-среща се в България

 

Малайска невестулка (Mustela nudipes)

 

 

Черен пор (Mustela putorius)-среща се в България

 

 

Сибирска норка (Mustela sibirica)

http://store.picbg.net/pubpic/B2/D8/18c648a28790b2d8.jpg

 

 

Ивичеста невестулка (Mustela strigidorsa)

 

 

Египетска невестулка(Mustela subpalmata)

 

Два вида от род Mustela са все още с несигурен статус:

 

Тонкинска невестулка (Mustela tonkinensis) 

 

Сечуанска невестулка (Mustela russelliana)

 

Гигантска видра(Pteronura brasiliensis)

 

Северноамериканска речна видра (Lontra canadensis)

 

 

Котешка видра(Lontra felina)

 

 

Южноамериканска видра (Lontra longicaudis)

 

 

Патагонска речна видра (Lontra provocax)

 

 

Морска видра, Калан (Enhydra lutris)

 

 

Петнистогърла видра (Hydrictis maculicollis)

 

 

Евразийска видра (Lutra lutra) - среща се в България

 

 

Космоноса видра (Lutra sumatrana)

 

 

Южноафриканска безнокта видра (Aonyx capensis)

 

 

Конгоанска безнокта видра (Aonyx congoensis)  -  доскоро беше подвид на (Aonyx capensis)

 

 

Азиатска късонокта видра (Aonyx cinerea)

 

 

 

Гладкокозинеста видра (Lutrogale perspicillata)

Поровете (Mustelidae) са най-голямото и най-разнообразното семейство от разред Хищници. Класификацията му все още е обект на немалко научни полемики и на сериозни таксономични размествания. Последните ДНК-изследванията отделиха Скунксовете (Conepatus, Mephitis и Spilogale) и миризливите язовци (Mydas) в изцяло новото семейство Mephitidae, а останалите Порове бяха разделени на цели 8 подсемейства от 2 през 2005г.(MSW3ed). Молекулярният часовник показва общ предшественик преди 15 млн. г.,като на някой от най-редките видове, като Колумбийска невестулка (Mustela felipei) ,Нилгирийската златка (Martes gwatkinsii) и Индонезийската планинска невестулка ( Mustela lutreolina), все още не са проведени генетични тестове.

Mustelidae включва 23 рода, 64 вида и около 217 съвременни подвида. 7 вида са Застрашени, 5 са Уязвими, а 1 вид е изчезнал от 1600 г. насам.Срещат се почти по-цялото земно кълбо, с изключение на Австралия и Антарктида, като обитават равнинни местности, гори, тундри и морски брегове от Арктика до тропиците. Размерите им варират от най-малкия хищен бозайник, Същинската невестулка-Mustela nivalis (25г.) до Морската видра (Enhydra lutris) достигаща до 45 кг. Въпреки, че някой видове прибавят плодове и ядки към менюто си, Mustelidae са основно месоядни животни и отлични ловци . Свирепата Росомаха (Gulo gulo),например тежаща 18-20 кг, поваля, няколко пъти по - едрия Северен елен (Rangifer tarandus). Успява да го настигне, мята се на гърба му, с помощта на здравите си нокти се добира до главата и прекършва гърлото му с мощните си зъби. Заради нападенията си над добитъка и заради изключително ценната си и здрава кожа, Поровете са избивани повсеместно от нас хората.Не случайно, вече сме успели да заличим Морската норка (Neovison macrodon) от лицето на земята.

Представям ви последната систематика и ако някой има забележки към българските имена, а и към каквото и да било, нека даде предложение. Приел съм двете думи от английски Ferret и Polecat, да се превеждат, като Пор, а Marten като Златка.По принцип предпочитам да запазвам единичните имена, дори да са преводими.

Тайра (Eira barbara)

 

Росомаха (Gulo gulo)

 

Северноамериканска златка (Martes americana)

 

 

Тихоокеанска златка (Martes cаurina) - доскоро смятана за подвид на (Martes americana)

 

 

 

Жълтогръда златка (Martes flavigula)

 

 

 

Белка (Martes foina) - среща се в България

 

 

Евразийска златка (Martes martes)- среща се в България

 

 

Нилгирийската златка (Martes gwatkinsii)

 

 

Японска златка (Martes melampus)

 

 

Самур (Martes zibellina)

 

Род: Pekania

 

Фишър (Pekania pennanti)

 

Мечките(Ursidae) са едни от най-интересните животни стъпвали по земната твърд. Придобили почти Богоравен статут в древността, оставят трайна диря в културата на много народи.Думата „arctic” например, идваща от гръцката arktos (мечка) и до днес асоциираме със Севера. Съзвездията Малка и Голяма Мечка и името на град Берн също са пример за преклонението на нашите предци пред митичната им сила. Днес съществуват 3 подсемейства,5 рода, 8 вида и най-малко 44 подвида. Един вид е Застрашен, 5 са Уязвими, а 2 подвида са изчезнали от 1600 насам. Срещат се в Неотропичната, Холарктичната и Ориенталската зоогеографски области. Обитават горстите райони, тундрата, някой полупостини, а Бялата мечка(Ursus maritimus) стига до най-северните точки на Арктика. Първите представители на Ursidae са се появили преди около 30-38 млн.г. До скоро се смяташе, че най-голямата мечка живяла някога е Arctodus simus (2 млн. год.).През 2011 г., благодарение на новите технологии, учените установиха, че фосили открити през 1935 г. принадлежат на истинския крал на Carnivora,1600 килограмовата Arctodus pristinus(3 млн. год.). В наши дни размерите им варират от Малайската мечка(Helarctos malayanus) (80 кг), до Бялата мечка (800кг), чието лидерство, е сериозно оспорвано от Кафявата мечка на остов Кодиак(Ursus arctos middendorffi ). Самата Кафява мечка (Ursus arctos) е разпространена на огромен ареал покриващ цялата Холарктичната област, като съществуват най-малко 14 подвида. Ursidae имат най-добре развитото обоняние в света на бозайниците, което е няколко хиляди пъти по-добро от нашето. С изключение на един изцяло месояден и един хранещ се само с бамбук вид, са всеядни животни, като диета им е много разнообразна – от корени, плодове и мед до насекоми, риба и едри тревопасни. Два са основните фактори за драстичното намалялата им численост в природата:унищожаването на местообитанието и безразборното им избиване от нас, хората. Напоследък се появи и ново предизвикателство пред природозащитниците: глобалното затопляне унищожава ледниците и разделя Белите мечки от основния им източник на протеини – тюлените.

Следващата класификация датира от 2010 г.

Голяма панда (Ailuropoda melanoleuca)

Очилата мечка (Tremarctos ornatus)

Малайска мечка (Helarctos malayanus)

Бърнестата мечка (Melursus ursinus)

Хималайска мечка (Ursus thibetanus)

Черна мечка (Ursus americanus)

Кафява мечка (Ursus arctos)

Бяла мечка (Ursus maritimus)

†Arctodus simus

Кучетата (Canidae) са най-разпространените представители на разред Хищници в света. Присъстват на всички континенти, с изключение на Антарктида. Срещат се от тропическите джунгли, през саваните, пустините, умерените гори до алпийските зони и вечния север. Особено редките Лисица на Дарвин (Lycalopex fulvipes) и Островна сива лисица (Urocyon littoralis) населяват съвсем малки ареали, изолирани на отделни острови, докато нашата Червена лисица (Vulpes vulpes), покрива хабитат от около 70 млн. км². Съществуват 13 съвременни рода и 35 вида (общо 172 подвида). Три вида са Критично Застрашени (Critically Endangered), 3 са Застрашени (Endangered),а 1 вид и 5 подвида са изчезнали от 1600 г. насам. Молекулярния часовник показва отделяне на Кучетата от другите представители на Carnivora преди 50 млн. г. , а някой от съвременните видове се появяват още преди 300 000 г. Трънливия път на еволюция е оставил зад гърба си забележителни представители на Canidae. Достатъчно е да споменем митичния Canis dirus и рекордьора по големина Epicyon haydeni, достигал внушителните 170 кг. В наши дни размерите им варират от дребничкия Фенек (1,8 кг) до масивния Сив Вълк (62 кг). Повечето от Кучетата са самотни ловци, но някой от по-едрите представители като Вълка, Хиеновидното куче и Азиатското диво куче, образуват организирани глутници. Съвместните усилия и добре развитите комуникационни способности им позволяват да повалят плячка, значително по-едра от техните размери. Има данни показващи успешни нападения, от страна на Азиатски диви кучета(Cuon alpinus), над най-големия див бик, величествения Гаур (Bos gaurus). В резултат от неизбежните им сблъсъци с хората, често са безпощадно изтребвани, като вредители по добитъка. Ценната им козина, също ги е орисала с нерадостна съдба. Все пак сериозните усилия на немалко природозащитни организации, дават плодове. През 2004 г. например, Етиопския вълк (Canis simensis) беше записан като Застрашен (Endangered), след като дълго време се смяташе за Критично Застрашен (Critically Endangered). Прогресивното унищожение на естествената му среда, обаче, прави съхраняването му доста трудно.

Ето и класификацията им базирана на последните молекулярни изследвания:

Сив Вълк (Canis lupus)

 

 

 

Червен вълк (Canis rufus)

 

 

Койот (Canis latrans)

 

 

 

Етиопски вълк (Canis simensis)

 

 

 

 

Златист чакал(Canis aureus)

 

 

 

 

Ивичест чакал (Canis adustus)

 

 

 

 

Черногръб чакал (Canis mesomelas)

 

 

Азиатско диво куче (Cuon alpinus)

Гривест вълк (Chrysocyon brachyurus)

Храстово куче (Speothos venaticus)

Лисица ракояд (Cerdocyon thous)

Късоухо куче (Atelocynus microtis)

Кулпео (Lycalopex culpaeus)

Лисица на Дарвин (Lycalopex fulvipes)

Южноамериканска сива лисица (Lycalopex griseus)

Пампасова лисица (Lycalopex gymnocercus)

Сечуранска лисица (Lycalopex sechurae)

Бразилска сребърна лисица (Lycalopex vetulus)

Северноамериканска сива лисица (Urocyon cinereoargenteus)

Островна сива лисица - Urocyon littoralis

Енотовидно куче (Nyctereutes procyonoides)

Дългоуха лисица (Otocyon megalotis)

Полярна лисица (Vulpes lagopus)

Американска прерийна лисица (Vulpes velox)

Лисица джудже (Vulpes macrotis)

Червена лисица (Vulpes vulpes)

Корсак (Vulpes corsac)

Тибетска лисица (Vulpes ferrilata)

Бенгалска лисица (Vulpes bengalensis)

Африканска пясъчна лисица (Vulpes pallida)

Лисица на Рюпел (Vulpes rueppellii)

Капска лисица (Vulpes chama)

Лисица на Бланфорд (Vulpes cana)

Фенек (Vulpes zerda)

Някакви данни за гигантската фоса , ако може.

http://en.wikipedia.org/wiki/Cryptoprocta_spelea

Семейство Eupleridae или хищниците на Мадагаскар

Здравейте,

Искам да ви представя едно доскоро обвито в мистерия семейство от разред Хищници.Eндемичното за четвъртия по-големина остров в света, Eupleridae.То включва 7 рода, 9 вида (общо 13 подвида ), един наскоро открит представител ( Salanoia durrelli ) и изчезналата преди няколко хил. г. Гигантска фоса (Cryptoprocta spelea).1 вид е записан като Застрашен (Endangered),а 3 като Уязвими (Vulnerable)в IUCN. В хода на таксономичната им история, на базата главно на конвергентни признаци , са поставяни в 3 различни семейства: Котки- Felidae(Cryptoprocta), Виверови -Viveridae (Fosa и Eupleres) и Мангусти -Herpestidae (Galidia, Galidictis,Salonia и Mungotictis). Обединяването си в един таксон, дължат на новите молекулярни изследвания, които показват общ наследник попаднал на острова преди 18-24 мил. г. Интересно е ,че фосилите на най-ранните представители на Carnivora, датират от преди 65 млн. г., а Мадагаскар се отделя от африканския материк преди 170-155 млн.г. Остава загадка, как едно малко праисторическо животинче, не умеещо да лети, преминава Мозамбикския проток широк 460 км. Последни изследвания показват, че малгашките хищници складират мазнини в организма равни на 20-25 % от телесната маса, като хранителен запас.Това поведени е типично за животните прекарващи хибернация (зимен сън), като в контекста на географските ширини, можем да говорим и за естивация(летен сън). Въпреки че няма данни, някой от съвременните представители на семейството да хибернира или естивира, възможно е тяхна бременна прародителка да е преминала океана, в дънер или корпус на дърво, точно по този начин.

Сравнително дребните бозайници (от Тънкоивичестия Боки,0,620кг. до Фоса, 8,6кг.) се хранят главно с насекоми и дребни гръбначни, като единствено масивната Фоса , ловува лемури, птици, а понякога и представители на своето семейство. Eupleridae са горски животни и тяхното опазване е свързано неразривно със съхраняването на островната флора.За съжаление, през последния половин век е унищожен около 40% от растителния фонд на Мадагаскар. Интродуцирането на кучета, котки и на малката индийската цивета;преследването има като вредители по пернатите домашни животни;ловът им като източник на месо, играят много негативна роля върху тяхното оцеляване.Доскоро Eupleridae, бяха наричани мангусти и цивети.След като вече е известно, че такива никога не са живели на Мадагаскар, съвременната наука предлага нови, местни наименования, от Малгашки език. Тук ще ползваме най-новите данни, в превод от английски, като в скоби ще бъдат посочени и предишните имена . 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Здравейте на всички, приятели на зоологията. Радвам се, че ви открих!

Искам да ви обърна внимание на една тема, която, сигурен съм, ще бъде повод за много полемики в мамалиологията занапред.

Испанското издателство Lynx, което е известно с колосалния си проект Handbook of the Birds of the World, луксозно енциклопедично издание, покриващото всички видове птици в 16 тома. През 2009 започна издаването, на също толкова мащабен определител за бозайниците - Handbook of the Mammals of the World. Издателите работят съвместно със Международния съюз за опазване на природата (IUCN) и са поканили най-изтъкнатите научни светила сред екипа си. Първия том Хищници (Carnivores),беше за мен истинско преживяване, с изключително детайлните, дигитални илюстрации на Тони Лобет. Втория том, копитни (Hoofed mammals) обаче се очертава, като крайъгълен камък пред науката за бозайниците. Създателите на най-авторитетния днес, таксономичен източник, Mammal species of the World 3ed., са Don Wilson и DeeAnn Reeder, а секцията за семейство кухороги (Bovidae)в него, е поверена на Colin Groves. Интересно е, че единия от издателите на Handbook of the Mammals of the World е същия Don Wilson, а за класификацията на Bovidae отново отговаря Colin Groves. И така, за 5 години броя на видовете в споменатото семейство, нараства от 143 на 279! На базата на нови ДНК изследвания много от подвидовете биват издигнати в пълноценни видове(като все още не е ясно дали ще бъде включен новия вид дукер, открит през 2010). Паралелно със това издание, излиза и Ungulate Taxonomy, отново на Colin Groves, за който е интересно да се знае,че с публикуваната си през 2001 на Primate Taxonomy, разчупи консервативната наука със съвременните си методи на изследване.

Аз лично очаквам книгата с огромно нетърпение в началото на септември, и тогава ще дам конкретна информация, ако има интерес.

http://www.lynxeds.com/hmw/handbook-mammals-world-volume-2

http://www.amazon.com/Ungulate-Taxonomy-Colin-Groves/dp/1421400936