Voland

Windows on Nature: The Great Habitat Dioramas of the American Museum

Издание посветено на може би най-великите Африкански, Азиатски и Северноамерикански музейни диорами в историята. Американският музей по естесвена история, Ню Йорк. Имах щастието да ги наблюдавам преди година и по мое скромно мнение никъде в Европа, а може би и в Света няма нещо сравнимо !

Малко  спомени

29. Явански дебел лори (Nycticebus javanicus) CR - Дебелите лорита притежават някои уникални  характеристики, които значително ги отличават от останалите Полумаймуни (Strepsirrhini). Те умеят да забавят метаболизма си, да влизат в торпор или хибернация и са единствените отровни примати. Отровните им жлези се намират под мишниците и щом ги оближат и смесят със слюнка, захапката им става толково токсична, че може да предизвика анафилактичен шок при хората. Интересното е, че при сблъсък Лоритата използват отровата си едни на други, което е много рядък феномен в природата. Отличителна черта на Яванския дебел лори е бялото петно на главата във формата на диамант. То се образува между ивиците на челото и го прави един от най-атрактивните представители на рода. С навлизането на социалните мрежи Яванския дебел лори стават все по-популярен, но това се оказва нож с две остриета. Освен широката обществена подкрепа за спасение се засилва и търсенето му като домашен любимец. Безскрупулните търговци вадят долните зъби на животните за да предотвратят отровно ухапване и ги обричат на нелека съдба. Голяма част умират от възпалената рана, а  конфискуваните няма как да оцелеят, ако бъдат върнати в Дивата природа, където се хранят с любимата си дървесна смола. Популацията им е намаляла със страховитите 80 % от началото на 21 век и върви стремглаво надолу. Може да се види в резервата Ujung Kulon, Ява и три зоопарка в Япония и Индонезия и Сингапур.

28. Анамски ивичест заек (Nesolagus timminsi)  EN - ако мислите, че приключихме със сензационните открития в Анамските планини през 90те, грешите. Повече от 100 години се смята, че съществува само един единствен вид ивичест заек, който е много рядък и живее в ограничен район на остров Суматра.  Можете да си представите учудването на зоологa Robert Timmins, когато му предлагат кожа на ивичест заек на селски пазар в Лаос. Познаващ добре местната фауна, Timmins веднага разбира, че е попаднал на голяма находка. ДНК анализите показват, че Анамският ивичест заек е всъщност доста генетично отдалечен от Суматранския. Общият им прародител е живял преди 8 милиона години, по времето, когато морското равнище е било с около 150 м по ниско, а Ява и Суматра са били свързани с континента. Тъй като Анамският ивичест заек е нощно животно , а плътните ивици по лицето и тялото  предлагат отличен камуфлаж, е изключително трудно да бъде наблюдаван или заснет със стационарна камера. Голяма част от територията му, всъщност е определена след извличане на ДНК на кръв от пиявици. Заплахите в региона са повече от ясни, но липсата на природозщитни инициативи също е много сериозен проблем. Повечето защитени територии в Анамските планини са разположени на по-висока надморска височина от характерните за вида. Да се види, който и да е от гореизброени три вида е шанс, който не се отдава на всеки. Bach Ma National Park във Виетнам е може би най-доброто място да опитате.

Преди 2 часа, Евристей said:

Ще разлеем темата, извинявам се на автора ѝ @ Д. Йорданов, но все пак за слоновете.... реални ли са или измислени

Така...може аз да съм те подвел със сведението, че картагенците ловели едва ли не диви слонове за нуждите на Ханибал непосредствено преди сражението....

Това е по късна интерпретация (трябва да погледна при Тит Ливий и при Апиан от къде идва разминаването в интерпретациите) мен, обаче  ме интересува Полибий - съвременник на събитията и военен - самият той пише , че слоновете са набавени, а не ловени - тост били са си питомни, но не са били с боен опит. (така излиза) Да, самият град Картаген не ги е поддържал вече, но в контролираните от него територии във вътрешността е имало достатъчно опитомени слонове и картагенците са ги мобилизирали - изкупили или конфискували или и двете по настояване на Ханибал. 

Сега от линковете които си дал - пак се повтарят остарели тези - про-римски историци изкривяват събитията, не било точно така, инак било, римляните унищожили всички описания на картагенските историци (а дали въобще ги е и имало?) и т. н , Рим  е експанзионистичен, милитаристичен (това става след Войната)...то по тази логика и откъде знаем за поражението на римляните в Тевтобургския лес - сигурно от херуските историци..но...

Не се наемам да коментирам римските историци, а Полибий който е грък, аркадиец и неутрален, на всичкото отгоре се познава с не малка част от участниците и както по горе споменах - лично той е военен.  Въпреки, че не крие приятелството си със Сципион, ако се обвини Полибий в тенденциозност - възхваляване на римските победи и омаловажаване на картагенските - то грях му на съвестта. 

За Хамилкар Барка пише още в книга първа на Историята си "Похвално слово за Хамилкар"  Именно от него Науката знае за бащата на Ханибал - знаменитият пълководец и герой от Първа пуническа, смазването на крайно опасния метеж на наемниците , семейството му, зет му ...За самият Ханибал, Полибий не крие възхищението си от харизмата и способностите му и за брат му Хасдрубал ....Четем : 

" Хасдрубал, който винаги се беше проявявал като храбър мъж, и преди, и в този свой последен час, загина по закона на ръкопашния бой. Недостойно е да изоставим този военачалник без думи на възхвала "    

Тук какво има да се опонира ? 

Въпреки това анализатори като Салвадор Гарсиа Томас завъртат отново мантрата - сведенията са от про-римски автори, егро изопачени са и неточни....

Към Зама от Полибий - слоновете се споменават многократно и е изключено да са измислица - с попреувеличен брой - може би (над 80) но да ги е нямало - абсурд. Освен това четейки внимателно описанието на Полибий се вижда, че те не са там уж като досадно първо препядствие - заради традицията на всяка цена Картаген да използва слонове , а съзнателно сложени в първата линия на фронта да подложат под напрежение строя и организацията на римляните. Елиминирани са (не съвсем лесно и предизвикват разбъркване както в римските така и в картагенските редици...но това е и целта ) с оглед на подготовката на римските пехотинци и опита който има Сципион с тези животни в Испания - при Нови Картаген се изправя срещу Хасдрубал Гескон и неговите 32 слона. Не бива да се подценява и че много от местните които имат опит с тези животни дезертират към Рим и показват на римляните слабите страни на животните.....Общо взето няма никакъв героизъм показан от римляните - по скоро неефектна атака на слоновете. Така, че про-римска пропаганда в случая не е удачна

Вторият сблъсък е между конните флангове на римляни и картагенци - италийската конница на Лелий разбива картагенската- съставен от градски картагенски аристократчета, а на другия фланг  нумидийци срещу нумидийци - про римски и про картагески. Както се вижда кръвта си е кръв, но интересите са над всичко. "Римските" нумидийци начело с Масиниса побеждават съплемнниите си...

Другата част от този сблъсък е между римската пехота преодоляла слоновете,... с картагенските наемници и мобилизирани картагенски граждани.  Полибий пише - наемниците индивидуално се бият по добре от римляните, но последните надделяват с по доброто си оръжие и дисциплиниран строй !  Сега....картагенските граждани* наистина се показват като малодушни и затова отстъпващите от римляните наемници се нахвърлят срещу тях и започват да ги съсичат(* става въпрос за градските бедняци , които не проявяват особени качества, но и самият Сципион се доверява на италийци планинци , а не на градски римляни)

Третия сблъсък - изтощените римски пехотинци се изправят срещу третия картагенски ешелон - това са верните ветерани на Ханибал от Италия - при започналото сражение изпечените главорези бързо вземат превес с индивидуални качества....римляните са били пътници...Гласовете от Кана започват да ехтят - Ханибал остава в Историята като непобедим !  Но...в този критичен момент двете кавалерии - на Лелий и Масиниса се връщат от преследване и удрят Ханибаловите ветерани в гръб.......

Рим печели ! 

Та....къде тук има тенденциозност , омаловажаване на картагенски качества или възвеличаване на римски ?  Всичко е предадено ...правдоподобно. ...Или другояче - ако някой обвини Полибий , че е "римска подлога", а не забележи неприкрития му стремеж към обективност - то наистина робува на клишета....

................................................................................................

И за да не е съвсем Оф-топик  (отново извинения към Йорданов) 

Някога хората са имали различни (непознати днес) подходи към животните

Така например италийските свине не били като гръцките...по-умни били...В Италия свинете си пасели свободно (на жълъдова диета) но когато свинарят засвирил с рог те мигновено го последвали. Така всяко стадо се запазвало и дори да се смесвали няколко - привечер когато пастирите засвирели - всяка свинка си последвала ...своята си свирка. Невъзможно било да я спреш или излъжеш . За разлика от Елада, където свинете се смесвали и после създавали проблеми на свинарите - случвало се и някой по опитен свинар да открадне чужди свине.../Полибий книга 12/  Също там се описват и поведенията на други домашни и полу-домашни животни.....

 

Страхотно изложение @ЕвристейРеспект! С извинения към @Димитър ЙордановСамо мога да се радвам, че стана дискусия. Не открих точен цитат от Полибий, но открих две книги посветени на Бойни слонове, както и едно изследване за Битката при Зама.

Препоръчвам само първата.

John M. Kistler. War Elephants. – Bison Books, 2007

Konstantin Nossov. War Elephants. – Osprey Publishing, 2008.

Навсякъде се говори за наскоро заловени и зле обучени Слонове. Не открих информация за питомни Слонове без боен опит. Може ли да дадете препратка? 

26. Саола (Pseudoryx nghetinhensis)  CR - когата учените най-накрая успяха да влязат в Анамските планини, чудесата които откриха надминаха и най-смелите очаквания.  Разположени по границата на Виетнам и Лаос и достигащи Северна Камбоджа, те бяха сцена на военни действия през голямата част на миналия век и само можем да гадаем, какво изключително био богатство е било изгубено.   От началото на 20 век до 1990, в световен мащаб бяха открити 6 големи бозайника. През следващите 5 години в Анамските планини бяха открити цели два. Единият от тях - сензацията на на десетилетието ! 

Грациозна и загадъчна, като горска антилопа с дълги, остри рога и отличителни бели петна по лицето, Саола не прилича на нито един познат копитен бозайник и много обърка учените. Те не можеха да решат дали е близка до Винторогите Антилопи, Козирозите или Орикса, докато ДНК анализ не я постави в триб Bovini, заедно с Дивите бикове . Създателя на Saola Working Group, William Robichaud е единствения западен учен, който успя да наблюдава Саола. Пленената в Лаос бременна женска, Марта,която за съжаление живя само няколко седмици. Първоначалната еуфория от откритието бързо отмина и стана ясно, че Саола е изключително рядка и според най-оптимистичните прогнози са оцелели не повече от 200 животни. Бяха създадени няколко охраняеми резервата в Лаос и Виетнам, но лова с кучета и телени капани от гладуващото население остава нестихваща заплаха. Последната снимка от стационарна камера датира от септември 2013 и знаците за съществуването на вида прогресивно намаляват. В ход е проект за създаване на размножителна станция в Bach Ma National Park, Виетнам, но Covid 19 сериозно забави процеса.

On 12.04.2021 г. at 14:55, Евристей said:

 

................................................................................................................................................................................................................................................................

По-сложен е въпросът с кучетата ..

Приета е тезата, че човекът е одомашил вълк ?  В зората на човешката цивилизация, обаче се забелязват породи кучета твърде отдалечени от първоначалния им образ на вълчеподобни

Шумер - град Урук (на Гилгамеш)  преди 5 хиляди и триста години 

Малка порода декоративно куче ...незнайно защо селектирано до такъв малък размер - обясненията са - от домашен любимец на богатите дами до....изпълняващо религиозни символики.....

Натам към Старо-Вавлонския период се появява този красавец - 

Също твърде отдалечен от вълчеподобен екземляр - прилича повече на мастиф...сетне асирийците го ...доусъвършенстват и го вкарват като боен и деен участник в битките. (къде го тук плашливия вълк или чакал ? ) Прави впечатление огромния ръст на кучето ...с по сетнешните изображения на коне....

Тоест ...защо човекът толкова бързо е уголемил ръста на кучето, а на коня не ? 

.....................................................................................................................................................................................................................................................................

 

Тези скулптори и изображения не трябва да ни учудват много.

Има хипотези, базирани на датирани кости, че опитомяването на кучето (първото опитомено животно) е започнало преди 30000 години и то в различна степен на различни географски точки.  Според това изследване това се е случило преди около 15000 години и мястото на събитието е Азия, долината на Янгдзъ  :

https://www.researchgate.net/publication/232277779_MHC_variability_supports_dog_domestication_from_a_large_number_of_wolves_High_diversity_in_Asia

Различни породи са се селектирали от древни времена и тук авторите говорят, че специализирани кучета може да са се появили при лова на Бели мечки и теглене на шейни на Север преди между 15000 и 9000 години. 

 https://www.researchgate.net/publication/333557593_How_old_are_Pet_Dog_Breeds

Това е интересно издание разказва за историята и произхода на домашните кучета и споменава, че може би най-известната порода от древноста е Пекинеза, който е трябвало да прилича на лъв.

https://www.amazon.com/Domesticated-Evolution-Man-Made-Richard-Francis-ebook/dp/B00NUB4EUS

Тук могат да се види родословното дърво на различните породи. Разбира се  има условност, че много от кучешките породи са продукт на хибриди, а не са потомци на общ прародител .

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3494089/

Ето  малко разсаждения в посока на тезата, че слоновете при Зама са по скоро мит:

https://thehistoryherald.com/articles/ancient-history-civilisation/hannibal-and-the-punic-wars/hannibal-s-elephants-myth-and-reality/2/

https://thehistoryherald.com/articles/ancient-history-civilisation/hannibal-and-the-punic-wars/a-note-on-hannibal-s-losses-during-the-crossing-of-the-alps/

https://thehistoryherald.com/articles/ancient-history-civilisation/hannibal-and-the-punic-wars/the-trouble-with-zama-paradox-smoke-and-mirrors-in-an-ancient-battlefield/

Автора е цитирал следната литература:

Literature:
Belkhodja, A. (2014). Hannibal Barca: L’histoire veritable et le mensonge de Zama. Apollonia Publishers.
Delbrueck, H. (1975). Warfare in Antiquity. University of Nebraska Press.
Faulkner, N. (2008). Rome: Empire of the Eagles. Pearson/Longman.
García Tomás, S. (2010). Aníbal, genio de la guerra: Una nueva visión más realista de sus hazañas.  Cultivalibros.
Jaeger, M. (2006). Livy, Hannibal’s Monument, and the Temple of Juno at Croton. Transactions of the American Philological Association, 136:2, pp. 389-414.
Livy (Foster translation). History of Rome (Loeb Classical Library). Harvard University Press.
MacDonald, E. (2015). Hannibal: A Hellenistic Life. Yale University Press.
Mosig, Y. (2009). The Barcids at War: Historical Introduction, Ancient Warfare, 3:4, pp.6-8.
Mosig, Y. and I. Belhassen (2007). Revision and Reconstruction in the Second Punic War: Zama—Whose Victory? The International Journal of the Humanities, 5:9, pp. 175-186.
Polybius (Patton translation). The Histories (Loeb Classical Library). Harvard University Press.

Handbook of the Mammals of the World – Volume 8 Insectivores, Sloths and Colugos, 2018. От самото начало се знаеше, че един от томовете в HMW ще бъде посветен на разреди, които трудно се вписват в една определена група Бозайници и са част от графата "и други" . Това по никакъв начин не намалява стойноста на това издание, дори напротив. Факта, че включва малко познати и редки Бозайници, като Видрови земеровки и Соленодони, го прави много интригуващо. Голяма част от книгата е отделена за наследниците на бившия разред Насекомоядни, който беше тотално реорганизиран и разделен на няколко различни разреда. Броненосци, Ленивци, Мравояди, Златни къртици,Таралежи, Къртици, Тенреци, Кожокрили и Същински земеровки са част от семействата в том 8. Списъкът с автори включва имена, като Dr Sam Turvey, а сред фотографиите може да се видят Кубински Соленодон и новооткрит вид Земеровкоподобна къртица (Uropsilus sp ). За съжеление новооткритата от Недко Недялков и колеги Странджанска къртица не беше включена в изданието, но пък е част от новото обобщеното издание Illustrated Checklist of the Mammals of the World. 7 разреда, 17 семейства, 685 вида, 710 стр. Lynx Edicions

Както @Amazonski спомена, домашните кучетата може и да не са наследници на съвременния Canis lupus, а от по дребен вид вълк, който е изчезнал. 

25. Гибон на Скайуокър (Hoolock tianxing)  EN -Хулок гибоните са известни на науката от 19 век, но една малка популация на границата между Югозападен Китай и Северна Бирма остава неизследвана чак до наши дни. През 2017 учените установяват, че гибоните в планината Гоалигуншан на изток от река N'Mai, всъщност са отделен вид, различаващ се генетично и морфологично от другите два вида Хулок гибона.  Откривателите са големи фенове на сагата Междузвездни войни и кръщават новоткритият примат Гибон на Скайуокър, а латинското му наименование означава "ходещ  сред небесата". Веднага щом е открит става ясно, че е много рядък и влиза в незавидния списък на 25те най-застрашени примати. Останали са малко повече от 200 животни и то разпръснати в доста отдалечени територии, което е пагубно за и без това бедният им генофонд. Загубата на хабитат в този район е стряскаща, а вида става жертва и на бракониери. Gaoligong National Nature Reserve е единственото място, където може да се види и последната надежда за Гибона на Скайуокър. Нека силата бъде с него !

Преди 1 час, Евристей said:

 

Хм.. тук мисля, че ако е римска измислица би трябвало да е обратното - римляните да се справят с обучени и ...жестоки слонове, а не с плашливи и необучени.....тоест според римските сведения - самите римляни твърде лесно се справили със слоновете на противника

Точно калпавите слонове не подкрепят величието на Сципионовата победа

Във всяка лъжа трябва да има и малко логика, мисля... Хронисти не могат изведнъж да извадят 80 обучени слона от нищото след като Ханибал разполага с 37 при похода на Рим, а после Картаген няма никакви резерви преди битката при Зама. Но пък 80 слона, дори и слабо обучени за финалната битка си е достатачно епично. Как от битката при Утика през 203 BC, къдетето Картаген не е успял да мобилизира армия от слонове и ресурсите му са на изчерпване,  ще обучи, дори и слабо 80 слона до 202 BC. Обучението на слонове е доста сложен процес и започва от малки слончета. Освен това за да обучат слон махутите се нуждаят от вече обучени слонове. 

Преди 4 часа, Евристей said:

Да изложа нещо, вижте дали с Voland сте съгласни или не ?

Античните бойни слонове са от изчезнал вид - по дребен от индийския.  Полибий описвайки битката при Рафия между Селевкиди и Птолемеи съобщава, че по дребните птолемейски слонове само при вида на по големите и миризливи индийски се разбягали от страх. 

Античните африкански били два вида (или подвида) - в подножието на Атлас (така наречените либийски) и в днешна Етиопия (еритрейски) Изключително лесно се опитомявали...защо ?  Преди битката при Зама,  Картаген не разполагал с кьорав боен слон, а идващият си от Италия да спасява положението Ханибал настоявал на всяка цена да има бойни слонове. Налага се картагенците да ги ловят диви.....

Сега : макар и за краткото време - буквално няколко месеца - новопленените слонове покрили теста за опитомяване, но не и обучението. ...Разбира се то не слон, не кон, но дори и човек за няколко месеца не може да бъде добре обучен, затова и горките хоботни били квалифицирани от древните хронисти като ...зле обучени и... станали лесна жертва на римляните...

Въпросът обаче е друг ?  Видът на слоновете ли е толкова податлив към опитомяване или древните махути (дресьори,водачи) са били по компетентни * ? 

Второто засега отпада, защото лесното ловене, опитомяване и вкарване в бойните редици на слонове от картагенците е засвидетелствано още от първата пуническа война

 

Много интересно@Евристей Благодаря!

Все още не се знае с абслютна сигурност от кой  вид са били слоновете на Ханибал, но се предполага, че неговият личен наречен Сур е бил Азиатски.

Твърде съмнително звучи тази история за ловенето на диви слонове в последния момент. Най-вероятно е римска измислица за да се преувеличи значението на победата при Зама. Има прекалено много противоречия в римските извори. Първо Картаген губи две важни битки  преди Зама, където не е изпратено подкрепление от слонове. Освен това Ханибал тръгва да атакува Рим с 37 слона, а за финалната битка има 80....  Казва се също, че слоновете са се изплашили от първоначалните фанфари в битката и са почнали да тъпчат своите войници. Това също е малко вероятно, тъй като махутите умеят да контролират слоновете, а и имат специален чук и длето с които с удар по главата могат  да ги умървят. Битката при Зама е героична сага за Рим и най-вероятно слоновете са били 8, а не 80.

24. Борнейски поров язовец на Еверет (Melogale everetti)  EN -род Melogale от край време е предизвикателство за учените, а през 2011 дори бе открит нов вид във Виетнам, който значително се различава от останалите Порови язовци. Моментната класификация включва 5 вида и като оставим на страна Китайския поров язовец, за останалите не се знае много, освен че популациите им прогресивно намаляват. Тези ловки хищници съчетават издължено тяло и опашка на пор с набита структура и черно-бяла маска, подобно на язовците. От там вероятно идва и името им, въпреки че не са близки роднини нито с едните, нито с другите. Както всички представители на семейство Порови имат остра миризма и могат да бъдат доста свирепи за размера си. Загубата на хабитат и преследването им като преносители на бяс и като източник на протеин са сред основните заплахи. А заедно с Панголина са в листа на заподозрените от Световната здравна организация междинни гостоприемници на Covid 19. Ситуацията на Борнейския поров язовец е най-критична и вероятно е най-редкият хищник на о. Борнео. Изтласкан е в съвсем ограничена територия в подножието на връх Кинабалу, Малайзия, където с много късмет може да се наблюдава по здрач. В зоопарка в Бърно живеят единствената двойка Порови язовци (Явански) в Западния свят.

Борнейски поров язовец на Еверет

Китайски поров язовец 

Преди 36 минути, fixxxsers said:

Да прибавим и африканските слонове. Освен явно забравените бойни слонове ( говоря за африкански ) в по- ново време също има опити. Но това са екзотики без да могат да бъдат нито икономически, нито по друг начин оправдани. Според мен ( пак казвам - като футболистите ) времето за одомашняване отдавна е минало.

Като говорим за Африка мисля, че винаги става въпрос за горския слон ( Loxodonta cyclotis )

 

Гжимек разказваше в "Няма място за диви животни" за Гангала на Бодио, Североизточно Конго, където са опитомявани Африкански горски слонове. Това видео от там ли е ?

Edit Гледам, че има коментар под видеото, че кадрите са правени в Конго и след независимоста през 1960 повечето слонове са изклани ...

Ето откъс от  "Пушки, вируси и стомана" , който отговаря на част от въпроса:

... През XIX и XX в. поне шест едри бозайника — най-голямата африканска антилопа, благородният елен, лосът, мускусният бик, зебрата и бизонът — са били обект на особено добре организирани опити за одомашняване, проведени от някои представители на модерната наука, най-вече животновъди и генетици. Например най-голямата африканска антилопа (еланд) е била подлагана на селекция, за да дава повече месо и мляко в украинския зоопарк „Аскания-Нова“, както и в Англия, Кения, Зимбабве и Южна Африка. Към научноизследователския институт „Роует“ в Абърдийн, Шотландия е създадена експериментална ферма за развъждане на благородни елени (или red deers според английската терминология, в Щатите ги наричат elks). Подобна ферма, но за лосове, функционира в Печоро-Иличския национален парк в Коми. Всички тези начинания от модерната епоха обаче могат да се похвалят със скромни успехи. Бизонското месо може и да се появява спорадично в някои щатски супермаркети, а лосовете вече да се яздят, доят и дори датеглят шейни (поне в Швеция и Русия), но никой от тези опити не се е увенчал с резултат, който би имал достатъчно голяма икономическа стойност, за да привлече и вниманието на средностатистическия скотовъдец. В този смисъл особено озадачаващ е провалът на днешните опити да бъде одомашнена антилопата еланд в родната й Африка, където нейната резистентност към типично африканските заболявания и отколешната й адаптираност към местния климат биха й дали огромно предимство пред „импортните“ евразийски говеда.
И така, нито туземните скотовъдци с хилядолетен опит, нито съвременните генетици са успели да намерят що-годе полезно приложение на някои други едри бозайници освен „Древните четиринайсет“ ...

На български името на антилопа Еланд идва от руски и е по-известно като Кана.

23. Тамарау (Bubalus mindorensis)  CR  -  тъжна новина за приридозащитниците по цял Свят дойде от Филипините през Октомври. Последният Тамарау живеещ под човешка опека, Кали, затвори очи. Калибасиб беше единствения посланик на Tamaraw Gene Pool Farm, който бе създаден през 80те с цел да съхрани генофонда на вида. Проекта се оказа меко казано неуспешен и от 21 заловени животни се роди само едно малко, въпросният Кали. Най-редкият див бик по вънщност напомня Азиатския воден бивол, но е значително по- дребен и с V-образни рога. При опасност обаче не отстъпва по агресивност на големия си събрат и може да нападне дори човека.  Трагичната му история започва още през 30те, когата Чума по дивите говеда (Rinderpest) унищожава огромна част от популацята. След ВСВ безразборният лов от страна на нарастващото население на о. Миндоро (единсвеното място, където се среща) почти заличава вида от лицето на Земята. В края на 60те са останали само няколкостотин индивида. Чак тогава Филипинското правителство взима сериозни мерки в опит да спаси един от символите на архипелага. В последните години популацията леко нараства и в момента се изчислява на около 480 животни, но 90 % от нея е съсредоточена само в района на Mounts Iglit–Baco National Park и това я прави крайно уязвима. Парка е и единственото място, където може да се наблюдава.

22. Дългоноса маймуна (Nasalis larvatus)  EN -  мъжките при една от най-чудатите маймуни притежават нос, който надвишава 10 см и това ясно го отличава от всички познати Примати . Както обикновено се случва в природата, женските  предпочитат мъжки с по-дълги носове, чиито брачен рев е по-силен и се чува на по-голямо разстояние. Това обаче не обяснява напълно тази еволюционната странност, тъй като женските също притежават сравнително дълги носове. Ципата на задните крака, помагаща им при плуване и големия закръглен стомах, също са интересни специализации. Имаща нещастието да живее в един от най-тежко обезлесените региони на Планетата, Борнео, Дългоноста маймуна е изгубила над 80% от популацията си през последните няколко десетилетия и продължава да намалява. Не е особено подвижна и плашлива  и става лесна плячка на бракониерите, за които е източник на месо и безоар. Все пак намира убежище в поне 16 национални резервата на Индонезия и Малайзия и е поставена в Приложение І на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) , което забранява международната търговия с този вид.  Може лесно да се види в Bako National Park, Саравак, Малайзия и зоопарка в Сингапур.

Югоизточна Азия

21. Суматрански носорог (Dicerorhinus sumatrensis)  CR  -  времето на Суматранския носорог изтича! Ако не се вземат спешни политически решения нашето поколение ще изгуби още един ценен представител на Мегафауната. В апела си от 2013 г. MANAGEMENT The last chance for the Sumatran rhinoceros? един от създателите на Sumatran Rhino Project,  Francesco Nardelli признава фаталните грешки които бяха направени при неуспешните опити вида да бъде размножаван в плен. Много уроци, обаче също бяха научени. Стана ясно, че Суматранският носорог се храни главно с листа и плодове, очите му са уязвими на излагане на слънчева светлина и най-важното: овулацията при женската настъпва само при присъствието на мъжки. Освен това, ако дълго време  не се размножава тя остава безплодна и развива тумори на матката. Последният факт може да се окаже фатално препятствие, тъй като последните 50-60 животни живеят в толкова фрагментирана среда, че вероятноста да се размножат естествено е равна на нула. Единствената реална надежда за вида е размножителния център в Way Kambas National Park, Индонезия, където живеят 4 женски и 3 мъжки носорога. Ако час по скоро повече индивиди не бъдат доведени в Центъра, най-редкият едър бозайник почти сигурно ще изчезне...

Преди 31 минути, Amazonski said:

Бях срещал, че в САЩ са около 7000, но тази статия твърди за “само” 5000: https://www.worldwildlife.org/stories/more-tigers-in-american-backyards-than-in-the-wild

Аз също съм срещал противоречиви числа, а и за много от т.н. Крайпътни зоопаркове и частни колекции, които не членуват в AZA сигурно е трудно да се събере точна информация.  Тъжното е, че много малко от тези животни биха били подходящи за евентуално завръщане в Дивата природа и по-голямата част са хибриди.

Преди 11 минути, makebulgar said:

Сториха ми се много малки като размер и нямаха рога. А стадото е от 15-20 животни. 

Те не са много по-големи от овце. Стадото може да е само от женски и малки ... Честно казано, не се сещам за нищо друго което може да е. В Сливен има Лопатари, Благородни елени и Муфлони.

Интересно, приличат на Муфлони . 

20. Голяма панда (Ailuropoda melanoleuca)  VU  -  Когато говорим за Критично застрашени видове, Китай обикновенно е сред обичайните заподозрени. Със съхранението на едно животно, обаче Поднебесната империя особено се гордее. Няма вид на Планетата за чието спасение да са използвани толкова финансови и човешки ресурси, колкото за Голямата панда. Станала символ на природозащита и изобразена на логото на Световният фонд за дивата природа (WWF), нейната съдба предизвиква вълнение сред малки и големи по целия Свят. Когата Запада среща първата Голяма панда в зоопарка Брукфилд, Чикаго през 1937 само за ден се стичат 53000 души. Рекорд ненадминат и до днес. Китай добре осъзнава харизматичния статус на Черно-бялото пухкаво мече и още през 80те години на миналия век въвежда свирепи наказания за посегателството срещу него. До 1997 убийството на Голяма панда се наказва със смърт! В миналото се е смятало, че изчезването на Голямата панда се дължи на еволюционни недостатъци и е безумие да се инвестират толкова средства в нея. Днес  знаем, че тя прекрасно се е адаптирала към ниша в която е без конкуренция  и единствено човешкото влияние е причина за драстичното и намаляване. Освен това, създадените специално за Пандата 70 резервата осигуряват убежище на безброй застрашени растения и животни. Може да се види в 18 зоопарка по Света, които плащат по 1 милион долара на Китай всяка година за честа да я имат в колекцията си.

19. Китайски люспеник или Панголин (Manis pentadactyla)  CR - почти неизвестни до преди деситилетие, Панголините започват да набират популярност напоследък и все повече да се говори тях. Тъжното е, че тя не се дължи на  интригуващата им биология, или на това, че са единствения люспест бозайник , а на факта, че са най-контрабандираните животни на Планетата. Месото им достига 350 долара за килограм във Виетнамските ресторанти, а люспите, които са важна суровина за китайската традиционна медицина,  зашеметяващите 1000 долара за килограм.  Китайският панголин респективно носи най-тежкия кръст от всички 8 вида и през 60те, 70те и 80те години са избивани по над 160 000 животни годишно. В края на 90те става ясно, че популацията му  е намаляла с цели 95 %!  Китай, Тайван и Бангладеш затягат мерките срещу лова и консумацията му, но над 70 продукта с люспи от Панголин все още официално се предлагат в китайската фармацефтична мрежа. Все пак има свелина в тунела и от 2020 се спря държавното финансиране на всички подобни продукти и производства,  с надеждата да се ограничи търсенето на люспи от Панголин. Извън Азия, може да се види само в зоопарка в Лайпциг.