Hanibaal

Ами интересното е, че аз лично не съм срещнал износ точно на пирамиди и мастаби извън Египет, с изключение на Куш (Мерое). Някак си египетската религия е прекалено специфична и омотана за да се извърши сериозен прозелитизъм. Странно е, че например в Либия тази практика не прониква, маар че Сутех (Сет) се счита за либийско божество. Влиянието на египетските религиозни идеи е много сериозно във финикийския град- държава Библос (Гебал). Той дълго време е васален на Египет до края на Новото царство (ок. XI в. пр. н.е. - вж. си Пътешествието на Уну Амон в Библос, когато местния цар го прави на маймуна. Съгласно египетския мит ковчегът с тялото на Озирис доплува точно до Библос. Там го и оплаква Изида, която е богиня патрон на града под името Баалат Гебал (Владичицата на Библос). През елинистическата епоха там е центърът на култа към умиращия и възкръсващ Адонис (ипостас на Озирис). В този смисъл това е един от центровете на вносна египетска култура и религия. За този култ виж си Плутарх. За Изида и Озирис. Ао ти се занимава с измислени аналогии между египетсите и американските пирамиди вж тук. Аз обаче смятам това не за културна дифузия, а за паралелно развити способи в строителството, проодиктувани от аналогични задачи и средства. Същото се отнася и за зикуратите в Месопотамия. Иначе има един питч ("почти историчен" http://nauka.bg/forum/uploads/tooth.gif' alt=':tooth:'> ), който казва, че египетската цивилизация е създадена от войнствени шумерски емигранти. Макар да не приемам идеите му, той е интересен като алтернативна гледна точка.Ерудиран е и нема нищо общо с Фоменко и Сие. Неговия труд виж Дейвид Рол- Генезис цивилизации. Обстойно опровержение, че Египет си го правят египтяните - Michael Rice - Egypt's making. Опс...Отнесох се за голямото разпространение на култа към Изида в елинистическата епоха и Римската империя. - IV в. пр. н.е. храм в Пирея - II пр. н.е. храм в Делос Има такива в Тифорея до Делфи и Кенхрея до Коринт. В Италия има в Рим, Беневент, Помпей. Особено разпространение култът получава при Калигула - 38 г. е осветен храмът на Изида Кампенсис на Марсово поле. Въпреки, че предшественикът му Тиберий изритва сички жреци на Изида от Рим, някои разпъва на кръст и хвърля статуята на богинята в Тибър (Йосиф Флавий, Ant. Ius, XVIII, IIII, 4 - Καὶ ὑπὸ τοὺς αὐτοὺς χρόνους ἕτερόν τι δεινὸν ἐθορύβει τοὺς Ἰουδαίους καὶ περὶ τὸ ἱερὸν τῆς Ἴσιδος τὸ ἐν Ῥώμῃ πράξεις αἰσχυνῶν οὐκ ἀπηλλαγμέναι συντυγχάνουσιν. ... etc. Препоръчвам въпреки всичко и филма на Тинто Брас. Освен порно, Гор Видал е вкарал и доста историчеси моменти.

По въпроса за названието на жреческата каста жреческата каста "атхарван" (или "атаурван"). Мисля, че тук може да се потърси същото огледално противопоставяне между иранските и индийските протоетноси, което намира израз и в противоположния смисъл, оито те влагат в понятията "дева" ("дайва") и "асура" ("ахура")- боговете на едните стават демони за другите. Което засяга дори отделните пресонажи като Индра и Ваю за зороастрийците. Конкретно визирам четвъртата от Ведите - "Атхарваведа" (Книга на заклинанията). Има широко разпространено мнение, че тя отразява различна традиция, паралелна на тази в другите три. Някои хиндуистки коментари ограничават или забраняват използването на отделни елементи от нея, джайнистките и будистки текстове я наричат даже "неарийска". Има податки да се смята, че в миналото извършването на ритуалите според нея е било привилегия на специални жреци - "атхарван" , които са били изместени или претопени в кастата на брахманите. Особено вниемание там се отделя и на огненото жертвоприношение "яджна" (вж. ролята на огъня в зороастрийските ритуали). Някои смятат "Атхарваведа" за наследство от дравидийското коренно население, но според мен се касае за иранската религиозна традиция през очите на индийските и съседи. Като отношението към нея може да се е формирало и в периода дори преди нахлуването в Индостан. По въпроса за атхарваните в Индия тук. За Атхарваведа може да се прочете тик , макар и малко неточно и тенденциозно. Атхарваведа може да се свали оттук на руски или оттук на английски. Ако някой има мерак да си троши главата и знае санскрит, ето тук има и в оригинал.

Това казвам и аз. Не смесвам авестийски с персийски от времето на ахеменидите. И все пак приликите също са достатъчно много. Иначе за р и ш отдолу мнението ми е мнение на лаик, приемам, че ти си много по- навътре от мен и затова имаш предимство.

Ми то по принцип има един много красив мит - за глигана Вараха, който унищожава демоните Хиранякша и Хиранякашипу и спасява Земята. Има чудесен индийски анимационен филм за деца, има го в Замундата и с малкия го гледахме скоро. Казва се Dashavatar. Иначе и в тва верват доста хора, а имената на трима консултанти и озвучителя (чуден баритон) имаха Shri отпред. Глигана долетя от сваргалока (беше нарисувано някъде между Юпитер и Сатурн) и преди да се спусне на Земята да разкаже играта на лошите направи три кръгчета в орбита. С вдигнато опашле. Та хора разни, вери разни.... Едни вярват във Вишну, други в НЛО, трети в гризливи безсмъртни червеи... Секиму според вярата. Проблема на християнството според мен е именно в претенцията му да бъде исторична религия. С което и само се поставя в положение да позволява да бъде правомерно изследвано с исторически методи. Ако беше просто абстракция като Енеадите на Плотин, иди после доказвай има ли я или я няма Божествената девятка и еманацията... Но както и да е, мисля тук е форум за история, така че дай да спрем дотук. Като имаме какво да си кажем за история или археология, може пак да дойдем и до религия. Ама някой друг път.

Ми то повечето неща са условности така да се каже . Вкл. раждането на Христос... Въпроса беше да се направи историческо сравнение на данни от новозаветния и други източници и да се петегли тяхната достоверност от историческа гледна точка. Мисля тука форума е за Φυσικά (тоест случилите се неща) а не за Μεταφυσικά (неслучилите се).

Възможен ли е например някакъв паралел с "хващам" в смисъл "държа, владея" ? Вж. старославянското "держава" в смисъл власт от "держати" - държа?

" Артхашастра: на руски - академично издание можеш да даунлоудваш от древноиндийския раздел на моята Библиотека на сайта ми. Там има и версия на английски. Но тя е без справочен раздел.

Аз също недолюбвам суперпатриотите, но напоследък съм склонен да мисля, че сред прабългарите е имало най- малкото силен ирански елемент - от кушаните или ефталитите). Табиета да се правят колонни надписи в региона между Иран и Индия е добре познат. Вж Омуртаг.

Бе моето мнение е, че служител (и то приближен) се става на над 25 години. Публий Петроний, който се пердаши с въпросната Кандака (всъщност нубийската царица Аманисакете) е префект на Египет през 25-21 г. пр. н.е., а кампанията е от 23 г. пр. н.е. (вж. си Плиний, Естествена история VI, XXXV, 181 и 186 най-вече :"intravere autem et eo arma Romana Divi Augusti temporibus duce P. Petronio, et ipso equestris ordinis praefecto Aegypti" и "regnare feminam Candacen" латинския текст ето тук; както и Страбон, География, XVII,I, 53-54 : καὶ οἱ τῆς βασιλίσσης στρατηγοὶ τῆς Κανδάκης и нататък в 54, старогръцкия текст тук; също и Дион Касий LIV.V.4-6 - линк тук. Та от 23 г. пр. н.е. като се добавят МИНИМУМ 33 г стават 56, ако етиопския тузар се е родил същата година. За да бъде "приближен" ти колко възраст му отпускаш да се докаже? Аз давам фатална граница 25, обаче логичното е над 30. Та става на 81 НАЙ МАЛКО. Пак голямо SORRY, Маноле, ама на 81 обикновено старците си дремят дома и раздават акъл, а не препускат с пратеничества. Нали може да се капичнат по пътя и кво става с мисията? Другата важна подробност, е че 33 г. е годината на разпъването на Исус по християнското вярване. А въпросният Филип се среща с него (Деяния) 8:26-39 на неточно установена дата СЛЕД ТОВА. Тоест към посочените минимални срокове трябва да се добавят още години... Да не говорим, че е логично когато се споменава знатен пратеник в състава на специално посолство да се идентифицира по името на царя ПРАТИЛ ПОСОЛСТВОТО. Тогава царе са Писакар (17-35 или Аманитарагиде (35-45). Освен това единственото исторически засвидетелствано посолство от Мерое е по времето на Нерон - и е свързано с визитата, която прави отред преторианци през 61 г. (тоест около тази дата при Аманитенмемиде: 45-62). Та с годинките тогава нещата стават съвсем забатачени. Разбира се, всеки може да прави спекулации от типа "би могъл"... Ама мисля ако няма точно и ясно доказателство за това, историкът трябва да дава предпочитание на по- вероятната теза. А тя е, че пича дето е писал просто е попрочел нещо от Страбон (гръцкия му е бил по- на сърце мисля) и го е вмъкнал, за да създаде видимост на историчност. Така мисля аз. Ако можем да приемем, че едни римси легионери са бии небоеспособни за да участват в Първата Таласка битка (36 г. пр. н.е.) ако са били пленени в битата при Кара 18 години по- рано ( вж. една моя статия тук) то какво остава за период от повече от 50 г... Освен това нубийците, които са вътрешноконтинентална държава нямат тежнения към юдаизма в двора си. Съвсем друго е положението с Аксум (Етиопия). Всъшност античните автори наричат и нубийците и етиопците с едно име- етиопи. Те обаче нямат нищо общо и даже Езана от Аксум през 325 г. завладява с оръжие Нубия. В Етиопия вече има силни юдаистки настроения, дошли от Арабия през крайбрежието на Червено море. Те се запазват и след приемането на християнството (т. нар черни евреи или фалаша). Така че велможа-юдаист по-с коро отразява ситуация в Аксум, но не в Нубия. Но това е векове по- късно.

При управлението на императора (самраджа или самрат) Ашока (304–232 г.пр. н.е.) империята Маурия заема площ от 5 млн. кв. км. и има население 55 млн. души (една трета от световното!). По- малко от ссто години след това нито империята нито династията съществуват. Интересният въпрос е защо ако в процеса на своето обединение Индия върви по пътя на Китай и даже го изпреварва, крайният резултат е така различен? Защо до обявяване на независимостта си през 1948 Индия си остава разединена? Според мен основна ( но в никакъв случай не и единствена!) причина е пропуснатият удобен исторически шанс поради прекалено ангажиране на държавната машина със създаването на социална утопия, основана на мистико-съзерцателните идеали на будизма. Нещо като комунистическия експеримент през миналото столетие, но основан на религиозни постулати. По тоя случай се сещам за империята на Хабсбургите при Карл и Филип или за византийското общество преди Исаврийската династия - тогава също "идеологичесата чистоплътност" на управлението води до кризис в обществото. Не се стремя да абсолютизирам фактора но го сматям за доминиращ. Просто ценностите на прагматичния политически подход от "Артхашастра" на Чанакия (Каутиля), които дават на Чандрагупта основата за да изгради империя, са подменени със сантиментален фанатизъм, в т.ч. и във външнополитическата сфера. И съответно огромният държавен ресурс се излива в тази "черна дупка", вместо да бъде влаган в укрепване на постигнатото. Подробно изложение и аргументация съм развил в статията си " Победителят, който не поиска да покори света или провалената мечта за единна Индия" на моя сайт. Понеже има ограничения в обема на единична публикация се наложи да разбия материала на три части: ЧАСТ I ЧАСТ II и ЧАСТ III. Източниците са в третата част. Искрено препоръчвам "Артхашастра" (Изкуството на управлението) на Чанакия (Каутиля)- първия министър на Чандрагупта, който според легендата я е написал. Не знам защо не се радва на такъв интерес като " Изкуството на войната" на Сун Дзъ, след като я превъзхожда и в мащаб и в дълбочина на изложението. По- добре е да се даунлоудва руското издание, то е академично - заради коментарите. Съзнавам,че гледната точка е провокативна и оспорима, затова ще се радвам на забележки и градивна критика.

Пирамидите в Мерое и Напата са провинциално подражаване на египетските образци. Още май Краля Скорпион (Скорпион II от преддинастическия период) е пердашел натам, а през Средното царство направо са ги завладели. За мътното време на нулевата династия има чудесни изследвания в сайта на Франческо Рафаеле и в книгата на Перепьолкин . Иначе за археологията на Нубия препоръчвам тази книжка. ПОкрай другите хубави работи Питър Шини без да иска май е фанал в издънка писателя на книга Деяния на хридтиянския Нов завед, който е вкарал в играта нубийската царица Кандака (добре позната на класическите автори) около 50 години след смъртта и...

Във връзка с пословичната светла кожа и сини очи на североафриканските племена в античността, вл. въпросните гараманти може да се сетим и за изчезналите жители на Канарските острови - гуанчи или гуанче, сред които този расов тип също е бил ясно изявен. А и езикът им принадлежи към същото берберо-канарско-либииско семейство към афразийското макросемейство езици - вж. тук и тук. Няои даже търсят орените им в кроманьонците, което пък повдига въпроса дали това население се е установило в Северна Африка на гребена на вълната морски народи (XIII в. пр. н.е.), както например смятат уикипедианците , или се е заселило там още в късния палеолит. Аз лично повече съъм склонен да приема по-скоро първото. За гуанчите има хубава статия във Вокруг света (язък, че спряха да го издават на Бг... Путин му спрял кранчето и на него явно).

Здравей! Май и аз малко се поолях или не си изказах мисълта добре. Имах точно това предвид което каза. Като си мислех, че след като етимологически xšāyaθiya произлиза от xšaθra (владетел от власт - власт ---> царство, вж. амешаспента Хшатра Вайрия), то първоначално r е пристъствал и там, като е отпаднал в един сравнително ранен период. Пък за мене r си е емблематиче белег за вододела между иранските и индоарийските езици. Иначе ся си видях още една малка гадна грешчица. Мандана сънува от корема и да излиза лоза, а не храст (Херодот, История, I,108). Така че когато някой път някой иска да се прави на много учен за 10 минути (като мене по- горе) после е редно да има и малко конфуз.

Писах за нигата на руски онлайн ама видях че има линк в темата.

Аз пък мога да добавя следните забележки и допълнения по темата: 1. на Кухулин. Цитираното от него произношение се доближава до от т. нар пехлеви етап от развитието на езика, който е бил говорим по времето на Сасанидите (224-651), макар, че не го отразява точно. На пехлеви е šāhān šāh. Може би такова би могло да е на авестийски (култов език, основан на староперсийския но с пехлевийско произношение)- ама там не е засвидетелствано. По времето на Ахеменидите са си общували на един доста по- архаичен говор, твърде близък до санскрита. Тогава произнасянето на титлата е било xšâyathiya xšâyathiyânâm. Много добре си личи думичката кшатрия, позната и от Ведите. Иначе замяната на р с ш (щипенето) си е запазена марка на авестийския и на пехлеви- така например Арта (божественият порядък, добродетелта, мъжеството - вж си и гръцкото ἀρετή) става Аша. За титлата и развитието на езика може да се прочете в Уикипедията тук и тук. 2. на Last Roman Аз не бих изхвърлил Херодот като източник за древната история на Персия, но бих го ползвал крайно, ама крайно предпазливо. Може и да е баща на историята, ама като всеки първопроходец си има доста кривици- лековерие до записване на фантасмагории, преувеличения. Да не говорим, че е чужденец, който винаги гледа на Ахеменидската империя и Египет с очите на покомплексиран провинциал - хем с възхита, хем натопорчено за да запази собственото си етнокултурно самочувствие. Впрочен още в Античността много автори не са оказвали излишно доверие на разказа му - Дионисий Халикарнаски ((Ad Gn. Pomp. 3) го нарича "подражател на Омир" (тоест, че историята му е оплетена с митология до ушите), а Лонгин (Περὶ ὕψους/De sublimо 12) направо го има за όμηρικώτατος (тоест, че е надминал и Омир в баснословието си). Всъщност самият Цицерон (De legibus I,5) точно на същото място където го нарича "баща на историята" продължава с констатацията, че у него, както и у Теопомп могат да се намерят неизброими измислици - "quamquam et apud Herodotum patrem historiae et apud Theopompum sunt innumerabiles fabulae.". Куп автори пишат даже специални съчинения с критика за неговите изцепки - Елий Карпоратиан (За лъжата на Херодот), Манетон-египетският жрец и историк за това че изопачава историята на Египет (Против Херодот)... За съжаление единственият образец на тая литературна вълна, с който разполагаме е на Плутарх от Херонея - Περί της Ήροδότου κακοηθείας (За злината на Херодот)чийто превод на английски може да се прочете в Online Library of Liberty. Голямо SORRY, Last Roman, ама при цялото ми уважение към Херодот не мога да кажа,че да се посочва неговата "История" като отговор на таъв важен въпрос като кое е направило Персия велика е най- малкото несериозно. Може би щото щерката на Астиаг, Мандана е сънувала как ражда храст дето покрива цяла Азия? Смятам,ч е Кир ама грам даже не е бил потомък на Астиаг (Ришти Ваега – „Копиехвъргача”). Според мен историята на Персия може да се изучава най-сполучливо от автентичните паметници : епиграфски има немалко, материалните също могат да се привлекат успешно. Смятам, че причините довели до превръщането на Персия в първата „глобална” империя (поне за своя регион) са следните: - Първият случай на „просветен абсолютизъм”. Ахеменидите навсякъде се прокламират като „освободители” и продължители на местните държавни и религиозни традиции дори където идват като завоеватели. Не случайно заключителната част от титлата на монарха е „цар на Персия, цар на страните (xšâyathiya Pârsâ xšâyathiya dahyunâm)” – тоест считало се е, че макар и включени в персийските сатрапии покорените запазват своята автономия и само признават персийския цар за свой. Когато завоюва Вавилон, Кир се представя за помазаник на Бел-Мардук, дошъл да избави народа и жречеството от игото на Набопаласар, който тогава се опитва да прави религиозни реформи и да направи главен бог Син (Нанар). Историята за възстановяване на Йерусалимския храм от него е известна, ама не всички знаят, че тя е касаела всички народи и вери в страната – всичи статуи на богове, които преди време Навуходоносор събира във Вавилон са върнати по места, а храмовете възстановени и обдарени – в частност тези на финикийските градове-държави. Камбиз принася жертви на Апис в Египет, Дарий I изобразява себе си като Атум. В самия Персепол от сладовете се отпускат по- малко продукти за култа на Ахура Мазда, отколкото за Хумбан, Адад и Симут. „ Антидевовските репресии” на Ксеркс ( вж. тук текста по всяка вероятност касаят само източноиранските територии и то след възстание против централната власт. Пред храма на Атина в Троада е стояла статуя на фригийския сатрап Ариобарзан ( като дарител), а в храма на Артемида Ефеска жрец е персиец. Преди битката с Александър Дарий моли за успех „боговете на цялото царство” (Plut. Alex. 30). Уважението към локалния патриотизъм плюс привличането на жреците като идеологически съюзник правят властта на Ахеменидите трайна. Може да направим сравнение с това какво правят асирийците например. - При цялото уважение към местните обичаи обаче в страната се въвежда единна съдебна система и всички съдии („датабара”) са персийци. Това гарантира необходимата спойка в ежедневието заедно с местния персийски гарнизон. - Единна икономическа политика: през 518 г. пр. Н.е. Дарий I създава единен поземлен имперски кадастър, според който данъците внасяни в хазната (‘бази”) са съобразени с количеството и качеството на обработваемата земя („подоходно облагане”). Персийският дарик, създаден по образец на лидийските монети се превръща в първата универсална валута ( гръцкото название „драхма” идва също от „дарик”) . - Не на последно място във военно отношение персийският цар може да разчита на професионално военно съсловие (идентично на индийските кшатрии) от тежко въоръжени кавалеристи, което изиграва своята роля за успешна военна експанзия. 3. от поста на Петър Петров И не само на християнството, но и на юдаизма и исляма. По този въпрос си позволявам да препратя към моята статия Наследството на Зороастър на моя личен сайт. Постарал съм се да подплатя аналогиите с конкретни препратки към свещените текстове и на четирите религии. Иначе в специалния раздел на Библиотеката към сайта за Древен Иран съм представил двадесетина книги за сваляне по темата (предимно на английски и руски). Ще има и още. Голяма част от тях касаят точно държавата на Ахеменидите и се надявам всеки любопитен да намери там нещо за себе си.