Petrovich

Струва ми се, че дискусията върви само по тематична линия, извън историческия контекст, без конкретна хронологизация на визираните проблеми и теми. Покушението (или опитът за покушение) на Крум, Константин Пацик и пр. са събития от лятото на 813 г., вече при Леон V. Докато "исканията" на Крум, предложенията за възстановяване на стария договор от 716 г. - а какъв договор е подписван или дали изобщо такъв е бил подписан, нито изворите, нито каменните надписи ни известяват - се датират септември или есента на 812 г., т.е. още при Михаил. А тъкмо през 812 г. още през ранната пролет е налице засилена ромейска активност. Първо, инициира се създаването на нова тема през 812 г. - Салонике - като се следва традицията за въвеждането на тематната организация в ромейския Запад под натиска и заплахата на българите (тема Тракия - 680, клисура Стримон в рамките на тема Тракия - 689, тема Македония с разделяне на Тракия - спорно кога, тема Елада - след 705). Второ, спешно се изпраща посолство до Карл Велики, всъщност с основно искане за помощ срещу Крум (което е "изпълнено" едва от Людовик Благочестиви чак през 838 г.), срещу което на Карл му се признава титлата император (но не "римски"), а ромеите получават отново като владение Венеция и близката околност (Венеция е завзета от франките през 806 г. след категоричния отказ на Никифор да признае императорското достойнство на Карл от папската интронизация 8оо г.). И така, какво пречи на Крум през есента на 812 г. да иска кесарско достойнство от ромеите (май императорско си е доста пресилено, ама знае ли човек), след като е имал достатъчно време и възможности да научи новостите от и за Франкия. Пускам поста след като минаха 5 изказвания, така че ... съжалявам, ако нещо се повтаря.

Йончев не сме се разбрали. И аз точно това казвам като правех сравненията . Теодора е харесана от Юстиниан, но случаят е точно като пепеляшка и принца . Изброените от теб примери са на по-ниско поставени жени харесани от ...в случая императори . Но императрици и принцеси да си избират по тяхно желание съпрузи стоящи ниско на социално стъпало (без да се гледа изгода) няма или нека да са в графа изключения . (Зое Багренородна с някои условности , други като Текла имат любовници , но не и съпруг) За Евдокия Ингерина - тя също е харесана от самият Василевс , но ...майка му не му разрешава, та той прави врътки да я омъжи за Василий . Дотук съгласен ли си ? Какви "врътки" прави Михаил III да омъжи Евдокия Ингерина за Василий, след като маминка Теодора "майка му не му разрешава" да се ожени за тази прословута Ингерина? Няма абсолютно никакви "врътки": Императрица Теодора е окончателно детронирана на 15 март 856 г., преди 865 г. принуждава Василий да се разведе със съпругата си Мария, след като Михаил богато я е надарил и отпраща в родната ѝ тема Македония, през 865 г. формално жени Василий за Ингерина, която си остава да пребивава в покоите на Михаил и впоследствие ражда Леончо - по Симеон Логотет на 1 септември 866 г. (по други - на 19 септември), после и Александър - през ноември 867 г., т.е. 2 месеца след като Василий убива Михаил III. Пак по Симеон логотет - Михаил праща сестра си Текла в покоите на Василий "за да я обладава този по частен начин". Дотук съгласен ли сте, Евристей? - За какво "харесване от самия Василевс" може да иде реч? - Та Ингерина е любовта на Михаил (ако той е Василевсът) - и тъкмо поради това той не консумира брака си с Декаполита, опъвайки се на Теодора и Теоктист - ама чак през далечната 855-та.

Съвсем лаишки отговор: Викариите на източните патриарси питат: "Когато дойдохте в тези земи чии свещеници заварихте?" - отговорът на българите е ясен: "Ваши свещеници, гръцки!" Историческият аргумент е безсмислен, ако не се проектира в настоящето и бъдещето. Въпросът за суверенитета на българската държава се решава "църковно" - като се покръстват българите, те се подчиняват на ромейския Василевс. И така е и при всички други "покръствания" - реални или мними - в които има пръст Константинопол.

Казаното в първия абзац е не само вярно, но и изключително важно и значимо за всяко обсъждане на исторически и историографски проблеми. Заслужава пълни адмирации. Но дали това са само "професионални изкривявания" в гилдията на историците? Мисля, че не! Става дума за нещо много по-сериозно, а именно за онези ширещи се немалко "общоприети" пред-разсъдъчни постановки, допускания и мнения, които по принцип не са основани на научно удостоверени факти, а са плод на нелегитимен интерпретативен синтез на достоверни или недостоверни сведения, данни, свидетелства и пр., но които определят рамките и насоките на търсените решения на действителни исторически проблеми. Не са малко и случаите на най-обикновени недоразумения, но изказани от "авторитетни" учени и изследователи се приемат безкритично за основополагащи концептуални постановки. Пример за подобен тип далеч отиващи предразсъдъчни недоразумения се съдържа във втория абзац на поста - "извънредното заседание на Осмия вселенски събор, проведен 869-870г.", което е само една брънка във веригата от недоразумения за БЪЛГАРСКОТО ПОКРЪСТВАНЕ. Осмият вселенски събор 869-870 по A.D., лето 6378 по ромейската ера, няма никакво отношение към "българския църковен въпрос". Описаното от Анастасий "обсъждане" е всъщност заседание на Императорския синклит (съвет), на което се приемат чужди посолства и се изслушват техните искания, молби, предложения (на изпратилите ги владетели). В конкретния случай това са българското посолство, франкското посолство и на самия Анастасий. Решение в крайна сметка взема Василевсът Василий. А Съборът отдавна е приключил - преди 5 дни, протоколите са подписани и преписани и пр., което ни е известно от същия Анастасий. И съвсем естествено впоследствие йерарсите в Константинопол да отговарят на настойчивите въпроси на папа Йоан VIII, че по българския църковен въпрос те не са компетентни, а папата трябва да се обърне към ивператора. Решението на последния - мнима автономия на "българската" църква с първенство на възстановената стара катедра в Дръстър (не в Плиска, към каквото се стреми българският владетел) с хиротонисан от Константинопол за епископ на Дръстар Стефан/Йосиф и последващи хиротонии на гръцки епископи - е всъщност политическо решение на божия наместник на земята и духовен глава на Константинополската църква. Ето защо всички така страстно "доказват" (т.е. приписват) "решаването на българския църковен въпрос" на Осмия вселенски събор - иначе лъсва неговото "преувеличено значение" в голямата битка, всъщност икономическа война, между Рим и Константинопол за диоцези, с една дума - кой да прибира църковните данъци и налози.

Относно посолствата на българския владетел Богорис Михаил (852-889) до Франкия (април 866) и Рим август 866). Съставът на посолството на Богорис Михаил до Рим ни е известен от папските документи. Тричленната делегация се води от кавкхан Петър, нейни членове са боиларите Йоан и Мартин. Кавкхан Петър оглавява впоследствие и няколко посолства до Рим чак до края на 869 (или началото на 870), както и известното посолство в Константинопол в края на м. февруари 870 на VІІІ Вселенски събор. Без да имаме каквито и да е (достоверни) сведения за състава на посолството до Людовик Немски можем да предположим - поради изключителната важност на мисията, - че и в това посолство са били включени посочените три лица - (пра)българи-християни. За обсъждания въпрос в настоящата тема възлова е ролята на боила Йоан. Кой ли е този боила Йоан? - Той е довереният човек на Богорис Михаил, обучавал се на християнско богословие в Студийския манастир вероятно от края на 50-те или началото на 60-те докъм 864/865, където задължително е усвоявал латински език писмено и говоримо (и в ІХ век латинският е официален език на Ромейската империя), както и усъвършенствал своя гръцки, той е и вероятният списовател на писмата до Людовик Немски и папа Николай І, останал в Рим след завръщането на първото посолство в края на 866 и впоследствие станал дякон и презвитер на Римската църква, също така доверено лице на папите Адриан ІІ и Йоан VІІІ, приносител на кореспонденцията между Йоан VІІІ и Богорис Михаил, агиографът на Константин и Методий, назначеният от папа Стефат V/VІ (през или след 886 г.) архиепископ на ставропигиалния Панонски диоцез на Римския първосвещеник, замествайки папския архиепископ Методий (до 900 г., когато маджарите превземат Сирмиум), той е авторът на "Написание о правей вере", на "О писменех Цръноризца Храбра", "Богословие", "Шестоднев" и т.н. и пр., накратко - Йоан Езарх Български. Той е най-вероятно и назначеният от Симеон неканоничен български патриарх през 816 или 819, естествено, останал непризнат от Вселенските църкви.

Евала, Бобо! Но добави: "И да не си ги мерим кой е по-по-най!" Но също и да се въведе възбрана за аристократично използване на каруцарския език в персонални обиди и квалификации!