Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Petrovich

Потребител
  • Брой отговори

    76
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Petrovich

  1. Добре би било и да се продължи изложението на Калайдович Ето и завръзката на цялата проблематика за създадените от Константин философ две азбуки и годините на тяхното създаване. Една азбука, а създавана на два пъти - в 855 и в 863 - е как да не се дивиш!? За Калайдович съществува само кирилицата като словенско писмо, а за глаголицата, използвана в Хърватско, явно приема становището, че тя е създадена от Свети Йероним, значи не може да бъде кирилска. При това тази кирилска азбука е създадена в Моравия, а не във Византия, и там братята са превеждали необходимите богослужебни книги. Калайдович се опира на авторитета на Шльоцер, от чиято 5-томна книга "Нестор" в Русия са току-що преведени първите три тома: Шлёцер (Schlozer) Август Людвиг (1735-1809) Schlözer A. L. Несторъ. Russische Annalen in ihrer slavonischen Grund-Sprache verglichen, übersetzt und erklärt. Vol. 1–5. Göttingen: Heinrich Dieterich, 1802–1809 (перевод: Шлецер А. Л. Нестор. Русские летописи на древлеславянском языке, сличенные, переведенные и объясненные Августом Лудовиком Шлецером… Ч. 1–3. СПб.; Печатано в императорской типогр. 1809–1819; пер. Дм. Языкова). Част 1. 1809 - А.-Л. Шлецеръ / А.Л. Шлёцер - Несторъ. Русскія лѣтописи на Древле-Славенскомъ языкѣ. Часть I / Нестор. Русские летописи на Древле-Славянском языке. Часть I [1809, DjVu, RUS] Част 2. 1816 - Русские летописи на Древле-Славянском языке. Часть II Част 3. 1819 - https://hram-sveta.ru/51682-russkie-letopisi-na-drevle-slavyanskom-yazyke-chast-iii.html; http://www.tnu.in.ua/study/refs/d77/file1385193.html; https://predskazat-sudbu.ru/51682-russkie-letopisi-na-drevle-slavyanskom-yazyke-chast-iii.html В същото време личи, че КАЛАЙДОВИЧ Константин Федорович (1792-1832) не познава житията на КиМ - тях ще въведе в научен оборот едва през 1843 г. Александър Горски с една обстойна статия в "Москвитянин", която е препечатана като въвеждаща в "Кирило-Методиевски сборник" 1865 г. (качил съм го в рутрекер: https://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=3103011). В книгата си Калайдович се жалва, че не може да използва недостъпната му Славянска граматика на Йозеф Добровски (1753 - 1829): Jos. Dobrovský. Institutiones linguae slavicae dialecti veteris quae quum apud Russos, Serbos, aliosque ritus graeci tum apud Dalmatas glagolitas ritus latini Slavos in libris sacris obtinet, Vindobonae 1822, която избиза в руски превод след смъртта на Калайдович: Добровский И. Грамматика языка славянского по древнему наречию, на коем россияне, сербы и другие славяне греческого вероисповедания и далматы глаголиты римского исповедания имеют церковные книги. Ч. 1-3. Спб. 1833-1834. Приживе на Калайдович - но post festum - излиза в руски превод книгата на Добровски Dobrovsky J. Cyrill und Method, der Slaven Apostel. 1823: Добровский И. Кирилл и Мефодии, словенские первоучители. Историко-критическое исследование Иосифа Добровского. Перевод с немецкого М. П. Погодина. М., тип. Селивановского, 1825. VII, 150 с. (и с нея съм зарадвал братята руснаци в електронен вид: https://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=3121788 издирена от https://archive.org/details/libgen_00840810, а в по-четивен вид Добровский И. Кирилл и Мефодий - словенские первоучители. 1825_Ruinvers - https://runivers.ru/lib/book9163/480421/). Това е изключително важна книга от зората на славистиката и кирилометодиевистиката, която нагледно представя равнището и начина на мислене на първопроходците, както и усещането, че в тази област всичко предстои. В предисловието си към книгата издателят Михаил Погодин го заявява ясно и категорично: "Г. Добровскій, заслужившій сочиненіемъ образцовой Словенской Грамматики славное титло третьяго изобрѣтателя Словенской граматы, издалъ книгу о безсмертныхъ своихъ предшественникaxъ Кириллѣ и Меѳодіѣ, и тѣмъ пріобрѣлъ новое право на благодарность ученаго свѣта. Пользуясь его трудомъ, мы знаемъ теперь, что въ Исторіи сихъ достопамятныхъ мужей, столько запутанной невѣждами, есть истиннаго и вѣрнаго, что сомнительно, и по законамъ критики вовсе должно быть отвергнуто наконецъ — что требуетъ дальнѣйшихъ изысканіи и поясненій." От тази книжка, както и от последвалите трудове на ШАФАРИК Павел Йозеф (1795-1861) и ВОСТОКОВ Александр Христофорович (1781-1864) и на редица други, може да се проумее, че не онзи мискинин блъгарский, скрил се зад прозвището Черноризец Храбър, е "инспирирал" становището, че Константин и Методий създали онова азбучно словенско писмо, което и днес по недоразумение наричаме "кирилица". А как се е стигнало до днешните "недоуменни въпроси" (Бертье-Делагард) относно създаването на словенското писмо - в следващите постове "Фантасмагории Шафарикови" и "Мистификацията Черноризец Храбан".
  2. Г-н Гербов, благодаря за отговора. Това, че в "О писменех" "се визира кирилицата", го твърдя и аз - но, според мен, това е "първичната кирилица", както съм казал в предишните постове, а не "глаголицата", т.е. "първичната глаголица". А самите названия - "глаголица" и "кирилица" - са най-големите недоразумения в славистиката, което ще покажа по-нататък. Не съм лаик в тази област, вервайте ми! А искате ли да ви кажа предварително как КиМ или Йоан Екзарх са назовавали тази нова азбучна система, исторически реализирана в два шрифта? Наричана е "трилитица" или "триличица" (троеличица) - от трите лица (ипостаси) на Бога, т.е. от Светата Троица. Само дето все още не мога да реша дали това наименование е дадено от КиМ, за което не разполагам с (или просто няма) никакви свидетелства, или наименованието принадлежи на Йоан Екзарх, за което има прекалено много свидетелства, най-малкото при т.нар. "кратки редакции" на "Описменех". И показването на този исторически процес на създаване на новата азбучна система е една от целите на темата, която съм подхванал. А Иловайски го знам точно толкова добре, както зная всичко, което сте писал на този форум, както и другите ваши публикации не по исторически въпроси. Не ви лаская изобщо. Приел съм най-сериозно вашия подход към българското покръстване през очите на ромейските хронисти - това, поне за онова време преди 10-тина години, беше нещо твърде оригинално, но най-важното - работещ метод на изследване. Трябва ли да постна моя архивиран файл на тази ваша разработка отпреди 10 години, за да се убедите, че познавам всичко, писано от вас? И не само нея! Няма с какво в момента да ме изненадате, макар че - честно казано - го очаквам с някаква по-различна идея, която ни най-малко "ще засили желанието ти, да продължиш да приемаш Йоан Екзарх като римски мисионер, написал «За буквите»,... т.е. моето. Това, което съм писал, е, че Йоан Екзарх е "римски църковник" след 866 г. до 900 г., какъвто римски църковник е и Методий от 870 до смъртта си 885 г. Все пак четете какво пише опонента, а не интерпретирайте казаното по свой си начин. Проблемите при покръстването на българите.2010.doc Имам и файл с дискусията, но да не претоварваме сайта. Що се отнася до Иловайски, който е съвсем недолюбван от руснаците по определени причини, аз използвам едно подхвърлено между другото негово определяне на мястото на Моравската мисия, респ. на "великото" княжество на Растица - "там някъде между реките Сава и Драва". Не е съвсем прав, защото то включва и земи на юг от Сава, между реките Дрина и Босна (май някъде вече съм го писал във форума), които са родово владение на Стефан/Йосиф - бащата на Свентоплунс. Но да не ви занимавам с тези мои приумици. А казаното от Иловайски за КиМ и изобретяването на писмото, освен че преразказва Бодянски, също добре познат ми, не съдържа нищо по-различно масово преразказваното и на него трябва да се гледа скептично с едно присвито око. Но все пак благодаря, че ми припомняте Иловайски.
  3. Честита Баба Марта, Г-н Гербов! И най-напред искам да ви изкажа наистина дълбоката си благодарност за неволната помощ, която ми оказахте за изясняването на фундаменталния въпрос кога, как и защо Йоан Екзарх е написал "О писменех", а най-вече кога, как и защо го е прикачил към "Небеса". Нямате си на идея, как с това умешване на различни ръкописи и преписи неочаквано ми открихте възможността да видя в друга светлина цялата тази плетеница от възли и въпроси, изглеждащи неразрешими, да открия за себе си онзи другия, действително историчен подход конкретно към "О писменех" "като исторически съчинение и исторически извор", както в началото съм я формулирал темата. Като казвам това - съвсем не разтягам локуми отново. В какво се състои цялата работа - по-късно, в специален пост. И същевременно ви поднасям най-чистосърдечно искрените си извинения за употребения от мен език, от който несъмнено сте се почувствал засегнат. Напълно ви разбирам. По никакъв начин не съм искал да ви обидя, използването на обидни квалификации на опонента ми е противно, но какво да се прави - повлечен от вълната на диспута, човек не винаги съумява да си мери приказката. Реално се получи от моя страна "удряй самара да разбере магарето". Затова ви моля - простете ми! Във всеки ваш пост съзирах становището ви отпреди 10 години в темата "ГЕРБОВ К. Истината за Кирил и Методий_юли 28 2010" (http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9627 ), където заключавате: "Изглежда глаголицата въобще не е била използвана в България, защото такива писмени паметници не са били познати в ХІV в. Затова и Черноризец Храбър твърди, че „свети Константин Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, им състави (на славяните) 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч.” Черноризец Храбър създава лъжата за българската азбука, пишейки: „Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?”, всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий.” Така още от ХІV в. на българите им се втълпява, че пишат на азбуката, създадена от Кирил и Методий." (навсякъде болд мой, а и в курсив - неверните неща). А иначе сте прав, когато отбелязвате моето становище - и до ден днешен си продължава припознаването на Черноризец Храбър като цар Симеон. За пример ще дам една от последните работи на известния наш медиевист проф. Христо Трендафилов "Симеон в Плиска". Трендафилов 2017_СИМЕОН В ПЛИСКА PKSh-17.pdf Не мога да подмина и една друга помощ, която сте ми оказали по същество в разработването на моята "алтернативна версия". Имам предвид няколкото ваши теми отпреди 10-12 години за покръстването на българите. Използвания от вас подход за изясняване на проблема - сравнително-исторически анализ на изразените становища и свидетелства на ромейските хронисти - аз приложих като метод на изследване на такъв действително възлов проблем в кирилометодиевистиката като този: кога, кой и как е възстановил Магнаурската школа, в която Константин Философ е преподавал, че и самият учил, както твърдят някои последователи на "официалната версия". С този проблем не се е справил дори Пол Лемерл, въпреки че е един от капацитетите по социално-политическа и културна история на Византия. От прилагането на вашия подход се получи много интересен резултат: възстановяването на Магнаурската школа става в хронологическия диапазон от 849 г. до 856 г., като първата се свързва изключително и само с името на логотета Теоктист, а последната - само с името на кесаря Варда, поставил Лъв Математик и Философ за неин "ректор", а за междинните години се сочат Теоктист и Варда заедно. Политическите пристрастия на хронистите са си казали думата. Но от тази класация автоматично отпадат годините 855 и 856 не само защото тогава Константин не може да преподава в школата, тъй като е бил вече в манастир при брат си Методий, а главно защото Лъв Математик няма как да припари до Магнаурската катедра докато Теоктист е жив. По същата причина така също е проблематично Варда да има дейно участие във възстановяването на школата. В крайна сметка за Константин остава единствено логичното и исторически достоверно да е назначен на преподавателско място от своя покровител най-рано на 1 септември 855 г. А да учи в школата и дума не може да става - отдавна е надхвърлил възрастта за обучение, тогава е на 22 години. Изцяло заставам зад вашия великолепен анализ на ромейските историографски концепции за българското покръстване, който логично води до заключението, че българите - като се започне с владетеля - доброволно, по тяхно искане са били покръстени от Константинопол по времето на император Михаил и майка му императрица Теодора, т.е. до или преди 855 г. За жалост не сте направили това единствено възможно логично заключение, отдавайки концесия на измислените "Продължител на Амартол" и "Лъв Граматик", които не са никой друг, а самият Симеон Магистър и Логотет, както и на "Псевдо-Симеон" - от чиито "становища" е конструирана "всеобщо приетата версия" за първото официално българско покръстване. Сам разбирате, че обосноваването и защитата на моята алтернативна версия, ясно и недвусмислено очертана в "О писменех" на Йоан Екзарх, няма как да заобиколи и да не се опира на вашите действително сериозни изследвания - независимо дали в позитивен или критичен план. Е, ако това ми забранявате - с неудоволствие ще го приема. Разбира се, отново с молбата да ме извините и да ми простите.
  4. Като предварително се извинявам за намесата в тази интересна дискусия по проблематика, към която нямам непосредствен интерес нито пряко отношение, предлагам на вниманието ви една сравнително скорошна статия, макар и да предполагам, че на занимаващите се с палеогенетика е известна. Това е: Афанасьев Г.Е., Коробов Д.С. Северокавказские аланы по данным палеогенетики. // Этногенез и этническая история народов Кавказа. / Грозный: АО «Издательско-полиграфический комплекс «Грозненский рабочий», 2018, 1072 с., ISBN 978-5-4314-0346-0. с. 180-191. Северокавказские аланы по данным палеогенетики. 2018.pdf
  5. Постът от 19 февруари започнах с цел не само да покажа "О писменех" като 55-та глава на "Слово о правей вере Йоана Дамаскина", но и че в сборника от 1450 г. е представена друга ръкописна традиция, различна от представената в двата ръкописа от 12/13 в. и 16 в. И над целия ръкопис са работили няколко скриптори, което личи не само от различните почерци в отделните части в ръкописа, а дори и на една страница. Това може да се види на втората картинка, постната от К. Гербов, - в моя файлSb. 1450 - 1.pdf с. 2, но особено на третата му картинка - в моя файл Sb. 1450 - 2.pdf - с. 2, по която страница са писали 3-ма скриптори. Това ми твърдение К. Гербов е интерпретирал по свой си своеобразен начин: "Трети ръкопис (всъщност сбор от ръкописи)". Откъде е заключил за този "сбор от ръкописи"? - Отникъде! Обикновена приумица! Но тя му е нужна за следващите велики открития на компетентен познавач на ръкописи и разобличител на фалшиви теории. "След като свърши пролога, който е от Небеса, следват текстове, които са в последователност и носят заглавия, както ги е упоменал Калайдович в неговата книга с. 20-21. Първо е описал 48-те глави на Небеса, след което е написал: Вжда се, че допълнителният опис на Калайдович не включва Пролога, не включва и „О писменех“. С други думи третият ръкопис е някаква свободна компилация от текстове. Това едно. Като приемем, че Прологът е неотменима част от въпросната компилация, ще трябва да приемем също, че авторът на „О писменах“ е грък. В заглавката е отбелязано, че става дума за преводи от гръцки на славянски. Руските преписвачи са си сглобявали преведени текстове в различно съчетание. Калайдович явно визира последните глави, като неразделна част от текст на Небеса, но в МДА 145 те са преписвани отделно. Като е добано и "О писменах". Йоан Екзарх се е изявявал като преводач. "О писменах" е трактат, за който трябват и филолгически познания, особено за историята на гръцките букви." К. Гербов не е забелязал, че Калайдович е дал в измисления "допълнителен" опис на 6-те последни глави с поредната номерация от 49 до 54, взета от Рък.156 от 16. в. Но не само това - К. Гербов не е и забелязал, или грешно разбрал, че Калайдович се съмнява дали тези глави принадлежат на книгата на Дамаскин. Естествено, че не са на Дамаскин. Но от това не е заключил, че те не принадлежат към книгата на Йоан Езарх, че не са негов текст, дори и като преводи или извадки от други автори. Тези текстове не са били нужни на Дамаскин, защото по проблематика и тематика повтарят предишни глави, но - да кажем ясно - били са нужни на Йоан Екзарх за изясняване на всички засегнати въпроси. И всъщност Горски и Невоструев обясняват - доколкото им е било възможно - откъде са взети тези текстове. Всичко това съм го изложил пределно ясно в поста. Но какво разбрал, какво не К. Гербов пристъпва към унищожителни оценки и квалификации и на Рък. МДА 145, и на самия Йоан Екзарх: "свободна компилации от текстове", дело на грешните руски преписвачи, които произволно прибавили "О писменех" към тоя умешан ръкопис, явно без да искат разрешение от онзи неизвестен грък, написал "О писменех Чръноризца Храбра", макар очевидно да са му знаели името. И всичко това защото простият преводач грешния Йоан няма такива филологически познания, както и познания за историята на гръцкото писмо и пр. Както се казва - немам думи. Защо са всичките тези спекулативни извращения на К. Гербов - утре, в следващ пост.
  6. Заблудите на К. Гербов се заех да изправям в поста си от 18 февруари. Но тъй като той се позовава на авторитета на Климентина Иванова, визира нейния текст и представяне на книгата на Йоан Екзарх, то моите обяснения бяха по същество дипломатично опровержение на нейните грешни твърдения и описания. Това направих съзнателно и съвсем тактично - без изобщо да я упоменавам - чрез представянето на описите на Горски и Невоструев от 1859 г. на Рък. 155 (108) от началото на 13 в. според тях и на Рък. 156 (442) от 16 в. С тези два ръкописа - плюс Лаврентиев Ръкопис от 1348 г. - работи Калайдович, а повечето му публикации на текстове в Приложенията към книгата са взети от втория ръкопис. А за един познавач, специалист и професионалист в областта на старобългарската литература тези неща - и ръкописите, и компетентните им описания от хора, държали в ръка и чели съответните ръкописи, - би трябвало да са настолно четиво. А в конкретния случай - явно не са били. Ето текстът, визиран от К. Гербов (малко е дългичък, но няма как): 1. Йоан Екзарх. Богословие (Небеса), Пролог; За небето http://macedonia.kroraina.com/zv/zv5_1.html "Тържество на Словото Златният Век на Българската Книжнина (1995) ЙОАН ЕКЗАРХ БОГОСЛОВИЕ (НЕБЕСА) Това е превод на Йоан Екзарх, част от обширно съчинение на византийския богослов, писател и проповедник Йоан Дамаскин (ок. 650 — до 754). Йоан Дамаскин е първият християнски автор, направил усилия да обобщи и систематизира духовния опит на Църквата след седем века съществуване на християнството. От трите части на т.нар. „Извор на знанието” на Йоан Дамаскин Йоан Екзарх превежда 48 глави (от всичко 100) от третата част, озаглавена „Точно изложение на православната вяра”. Самият Йоан Екзарх в предисловието си към превода го нарича „Богословие”. Названието „Небеса” Екзарховият труд получава по началната глава със същото име. Изследователите предполагат, че преводът е направен рано, до 893 г., и че първоначално е писан на глаголица. Йоан Екзарх подбира главите от третата част на Дамаскиновия труд с оглед на интереса към философската, догматична и естествено-научна проблематика. Текстът на Йоан Дамаскин се основава на антични автори, непротиворечащи на християнската представа за вселената. Устройството на небесните тела е представено според Птолемеевата система с остра полемика срещу астрологията и вярата във влиянието на планетите и звездите върху човешката съдба. Засягат се и въпроси около естеството на четирите стихии, образуването на моретата и реките и др. Йоан Екзарх е превел и текста, отнасящ се до устройството на човешкото тяло. Преводът се предхожда от Пролог, разкриващ не само подбудите за създаване на превода, но и някои моменти от съдбата на преводача и схващанията на Йоан Екзарх за преводаческото изкуство. Той смята, че трябва да се превежда по смисъл и неговият възглед за „отворения превод” съвпада с отделни пасажи на други оригинални творби — например с Похвалата за цар Симеон. „Богословие” е запазено в около 18 преписа, най-старият от които е руски от края на XII — началото на XIII в. (от Синодалната сбирка, сега в ГИМ, Москва — Син.108), а другите преписи са по-късни. ИЗДАНИЯ: Богословие святаго Иоанна Дамаскина в переводе Иоанна Екзарха Болгарского. По харатейному списку Синодальной библиотеки. М., 1877 (изд. на Чтения в Обществе истории и древностей российских, 4); Sadnik L. Des Hl. Johannes von Damaskus Ἔκδοσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως” in der Uebersetzung des Exarchen Joannes (като част от Monumenta linguae slavicae, 5, в 4 тома): 1. Wisbaden, 1967,2. Freiburg, 1981,3.1982,4.1983. Само Прологът е издаван отделно, последно издание в: Старобългарски текстове, 137-141. ЛИТЕРАТУРА: За първи път се споменава у: Калайдович К. Йоан Екзарх Болгарский. М., 1824; Трифонов Ю. Иван Екзарх български и неговото описание на човешкото тяло. // Български преглед, I, 1929, 2, 165-202; Генов М. Филсофските идеи на Иван Екзарх. Философски преглед, 6, № 11, 1934, 24-32; Вайер Е., Миклас Х. Преводаческите похвати в Богословието на Йоан Екзарх в сравнение с по-късни паралелни преводи. // Старобългарска литература, 19, 1986, 29-59. ПРЕВОДИ: Кръстев Цв., Дуйчев И. в. Естествознанието в средновековна България. С., 1954, 59-61 (части от “Богословие”, преведени от Ив. Дуйчев). Същият превод с допълнен коментар от А. Милтенова е препечатан в: Стара българска литература, 5, 27-33, 77-80, 167-171. Тук е поместен Прологът (превод на Кл. Иванова) и „За небето” в превода на Ив. Дуйчев (от т. 5, 27-29). БОГОСЛОВИЕ (НЕБЕСА) Пролог, съчинен от Йоан Презвитер Екзарх Български, който е и превел Богословието на Йоан Дамаскин" Кои са неточностите, изкривяванията, грешните интерпретации и пр.? 1) В края на представянето е посочен каталожен номер "Син.108", какъвто отдавна - поне от 1859 г. - няма. Такъв номер има у Калайдович от 1824 г. А останалите известни 17 преписа? "По-късните" са без значение и нямат никаква стойност?! 2) Началото "Това е превод на Йоан Екзарх, част от обширно съчинение на византийския богослов, писател и проповедник Йоан Дамаскин (ок. 650 — до 754)" едновременно изказва две неистини, въвеждащи в абсолютна заблуда всеки лаик: първо, че книгата на Й.Е. е само и просто превод, като по-нататък "уточнява" и броя на преведените глави - 48, пренебрегвайки действителния брой на главите в цялата книга - 54; второ, че този превод е част от съчинение на Йоан Дамаскин. Всички тези неточности съм обяснил чрез представените описи на Горски и Невоструев и посочването, че така - с Пролог и 54 последователно номерирани слова - цялата книга е представена в цитираните две издания на Линда Садник и ЧОИДР. Ето и линк към второто: Богословие святаго Иоанна Дамаскина в переводе Иоанна Екзарха Болгарского. По харатейному списку Синодальной библиотеки. М., 1877 http://starieknigi.info/Zhurnaly/COIDR/COIDR_1877_4.pdf 3) Понеже "Самият Йоан Екзарх в предисловието си към превода го нарича „Богословие”, то поради това било прието да се нарича "Богословие". Естествено, премълчава се факта, че такова название е дадено от руските издатели. А защо не е прието названието на книгата от двата ръкописа, фиксирано в описите на Горски и Невоструев "Св. Iоанна Дамаскина о православной вере, переводъ Iоанна, Ексарха болгарскаго" - само защото включва схизматичния термин православна вяра? Та то е много по-близко до названието, което сам Йоан Екзарх дава - Слово о правей вере Йоана Дамаскина. 4) Измислицата "Названието „Небеса” Екзарховият труд получава по началната глава със същото име" направо ни хвърля в тъча. В гръцкия оригинал имаме ΚΕΦΑΛΑΙΟΝ ϛʹ [Κʹ]. (20; II 6) Περὶ οὐρανοῦ, т.е. Глава 6 на Втора книга и 20-та по общата номерация. В нашего Йоана това е Слово 17. О небеси. Не е нужно да продължавам - и това стига. Сега можем да преминем начисто. към фантасмагориите на К. Гербов.
  7. И още един файл с О писменех от Лаврентиевия сборник 1348 г., но в публикацията на Калайдович в Приложенията към книгата му от 1824 г. с разночетенията в преписите, които са му били достъпни: O pismeneh 1348_Kalajdovich 1824.pdf Сега мога да пристъпя към проясняване на каламбурщината в тази уж-дискусия с К. Гербов, която се разрази особено бурно с ъплойдването на онези три широкоформатни jpg от Рък. 1450 (които преди това вече съм качил в pdf в моя пост и съм описал кое какво е - ама кой ти гледа!) и 1 с "допълнителния опис" на Калайдович (къде съзря такъв !!!???), с който направо изби рибата. Че не може да чете или не разбира това, което "чете" личи не само от това, но още и с първите си "компетентни" и поучителни коментари. "В ръкописния сборник МДА 145 има три ръкописа, писани от различни хора. Първият е Шестоднев. Вторият е озаглавен „Сказание Йоана Екзарха“" Казаното в първия ред съм го обяснил членоразделно, опонентът го преразказва със свои думи. Но във второто няма никакво "сказание" - киноварът гласи: "Сказаем главам Iоана Ексарха" (о-то е омега). Няма нужда от коментар. Откъде са всичките заблуди на К. Гербов - в следващ пост.
  8. Преди да продължа, ето оригиналния препис на О писменех от Лаврентиевия сборник 1348 г.O pismeneh 1348.pdf
  9. Каква точно е тезата която защитаваш? Може ли да я скицираш с няколко по-обикновени думи, а не толкова "заобиколно". "Незаобиколно" тезата ми е формулирана в самото заглавие на поста - Трактатът на Йоан Екзарх, най-често визиран под заглавието "О писменех чръноризца Храбра" (макар това заглавие да носят 10-12 преписа) като историческо съчинение и исторически извор за българската история. В него по най-категоричен и ясен начин са датирани двете фундаментално значими за историята на българите в средата на 9-ти век - първото е доброволното официално покръстване от Константинопол, а второто - сътворяването на словенското писмо от братята Методий и Константин. Едното е започнало през 854 г., през "втората година от царстването" на "княз" Муртаг, сам преименувал се по християнски на името на "архистратига" Михаила (а не по името на ромейския василевс "пияницата") и приел новата владетелска титла Богорис. С една дума, станал Богорис Михаил, както бива титулуван и именуван във всички официални документи, или, ако трябва да предадем пълно владетелското му име - Богорис Муртаг II Михаил. Другото събитие - създаването на словенското писмо, абсолютно необходимо за реалната и постъпателна християнизация на новопокръстен народ (християнството е писмовна култура, без писменост на езика на народа, на който проповядват светителите, християнизацията си остава гол политически акт с много негативни последици), - се случва по стечение на обстоятелствата още през следващата 855 г. (или лето 6363 по А.М.) в хода на политическата криза в Романя след навършването на пълнолетие на невръстния император. Това е съдбоносната за двамата братя 855 г., открила им пътя към тяхното бъдно битие на апостоли и просветители славянски. Най-напред Методий, по принуда напуснал своята длъжност на клисурарх след 10-годишна военна служба и станал монах в някакъв манастир в Мала Азия, започнал да "общува само с книгите" - да изобретява словенското писмо. След това и брат му Константин, след животоспасяващата операция на покровителя им логотет Теоктист, изпратил го с посолство за сключване на мирен договор с Арабския халифат, но чак след убийството на Теоктист от Варда се присъединил към брата си - и така подхванали общото им дело, несъмнено по поръчителство на българския владетел Богорис Михаил. Азбуката, по-точно - азбучната система, която създават, изхождайки от гръцкото писмо, съответно и направените преводи на богослужебни книги от гръцки се основават на жив словенски говор, а именно западнобългарския диалект на "смолените", чиито език и обичаи Методий е изучил като военен управител на клисура Стримон. Тази азбучна система - съобразявайки се с традицията - наричам първична кирилица, за разлика от източнобългарската, преславска редакция западнобългарския език и на първичната глаголица, създадена от братята най-вероятно през 862/863 за целите на тяхната Моравска мисия. Така в Преслав имаме вторична глаголица и вторична кирилица, което Йоан Екзарх специално изтъква, казвайки, че азбуката още се доустроява в реална жизнена практика - и тази азбука е една, но в два различни шрифта. Естествено, гореизложеното е в пълно противоречие с т.нар. "официална версия" и за покръстването, и за сътворяването на словенското писмо. Да се обоснове и защити тази алтернативна теория - в това виждам смисъла за продължаването на тази тема, за което доста се колебах дали да отпочна. Но кърпата вече е хвърлена, няма връщане назад! И нещо много по-съществено - скритата ми цел е да очертая поне в общи щрихи действителната биография на римския църковник Йоан Екзарх, интелектуалния колос на Средновековна България - кодификатор на (старо)българския език, натрупал такова количество "филологически познания", че превежда великолепно от гръцки и латински и пише слова, беседи и жития, в частност житията на Константин и Методий, съставя купища изборници и обучава неизброимо количество духовници-просветители и пр. и пр. - в крайна сметка се питам, Златният век дали щеше да бъде наистина златен, ако го нямаше Йоан Екзарх. Дано и други с мисъл и разум си задават същия въпрос.
  10. Да, не са. Ще пробвам отново. Sb. 1450 - 2.pdf
  11. О писменех като 55-та глава на книгата на Йоан Екзарх Слово о правей вере Йоанна Дамаскиньска Най-ранния препис на О писменех като глава 55 намираме в сборник от 1450 г. (датиран по хартията), съдържащ пълните текстове на двете книги на Йоан Екзарх Шестоднев и Небеса - Рък. МДА №145 http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=3406581 Книжното тяло съдържа 388 листа, последният залепен за коричната подвързия. Текстът е разпределен в 3 корпуса, по страниците на файла (двойни) съответно: от стр. 4дясно до стр. 279д - целият Шестоднев от стр. 283д до стр. 358д - Съдържание на Небеса 48 слова и пълния текст на тези слова от стр. 284 ляво нататък от стр. 361д до стр. 386ляво - Пролог на Небеса и последователно всичките допълнителни 7 глави без празни страници. Този така конструиран състав на сборника с празни страници между 3-те блока показва, че са работили поне 3 скриптори, между които е била разпределена цялостната работа по преписването, вероятно плюс един, който е изписвал киноварните заглавия и е изпълнявал функциите на редактор и коректор, което личи по множеството бележки на празните полета в целия текст на Небеса, вероятно сравняван с текста на ръкописа от 12-13 век. Ето два файла с отделни страници от Рък. МДА №145. Sb. 1450 - 1.pdf С. 1 - Пролог към Шестоднев - тук Прилогъ С. 2,3 - Съдържание в 48 слова на Небеса и начало на слово първо С. 4 - Слово второ С. 5 - Слово 47 С. 6 - Слово 48 - последен ред, киновар С. 7 - Въпрос на/към Козма Индикоплов и ответ, една от добавките на Й.Е. към текстовете на Йоан Дамаскин, в случая - на края на слово 48. В киновара са за отбелязване две неща: първо, лигатурното изписване; второ, наличието на глаголическо Д, което поставя много въпроси. Вторият файл Sb. 1450 - 2.pdf С. 1 - Пролог към Небеса С. 2 - Глава 49 О вере. Вероятно тук е разгадката за грешната номерация по-сетне - изписаното МѲ (49) е било разчетено като НѲ - т.е 59, поради особеното изписване на М, много сходно с Н - това се вижда и от надредните записи на буквите М и Н в заглавката на Небеса (с. 2 от предходния файл). С. 3 - Глава 50, тук обозначена като 60 с кси. С. 4 - Глава 52, обозначена като 62. С. 5 - Глава 54, необозначена С. 6 - Глава 55 О писменех Черноризца Храбра, обозначена като 65. Да представим и самия текст на О писменех, какъвто го намираме в този ръкопис от 1450 г., естествено - руска редакция, който включва знаменитата "добавка" на Й.Е. "още са живи онези, които са ги виждали" двамата - т.е. Константин и Методий. Той е вторият по древност препис, след "нашия" в Лаврентиевия ръкопис от 1348 г. - също руска редакция, с доста "дефекти", както твърдят руските ни приятели. К. Куев го включва под № 2 в книгата си Черноризец Храбър (1967), а с един нескопосан превод на съвременен руски език този препис се представя за най-автентичен и близък до оригинала. O pismenex gl.55. 1450.pdf Разбира се, всичко казано и показано вероятно ще помогне да се преодолее скептичното мнение, че О писменех е действително авторски текст на Йоан Екзарх, а не на фантасмагоричния, световно неизвестен Черноризец Храбър. Традицията е много силна, трудно преодолима, но все пак да се опитаме да покажем кой и как се крие зад това уж-име. п.п. Не зная дали файловете са се ъплойднали, ако не - ще викам за помощ.
  12. Меко казано - всичко това е абсолютно невярно. Как си представяте един току-що дошъл безписмен и неисторичен народ да започне да дялка надписи на гръцки език на Мадарските скали?! Най-ранният надпис се датира малко след 700-та година. Приказките за наемането на гърци и пр. са не по-малко фантасмагорични. Българите на Аспарух идват в Малка Скития и Мизия с две писмености на поне два езика. Единият е гръцкият - през елинистичната епоха и късната античност гръцкият функционира като официален, международен език на огромната територия от Кавказ до Северното Причерноморие и Прикаспие, вероятно и далеч на изток; на него се води официална кореспонденция, подписват се съглашения и договори. Обитаващите тези региони българи, какъвто и да е техният етнически състав, дали правят изключение? - Едва ли! Вторият език също можем да го определим като международен, с много диалекти, дори и в онзи, дето го именуваме "прабългарски" (аз предпочитам "древнобългарски", за разлика от старобългарски). На този език също има надписи, чиито графеми всички се надпреварват да кръщават "руни", но това вероятно не е буквена (фонетична) писменост, а каква точно - как да кажем като още не е разгадана?! И самият факт, че на тази писменост се правят надписи чак до 10-ти век говори много. Няма как в народната памет да се запазят всички онези странни словосъчетания от Именника, ако няма действително познание за това писмо, ако тези драски, шарки, "тамги", "черти и резки" не значат нищо смислено за пишещите и четящите го.
  13. "Небеса" ("Богословие") на Иоан Екзарх действително съдържа превод на 48 глави от третата част на трилогията "Извор на знанието" на Йоан Дамаскин. Така че няма как "някоя от тях да е „О писменех“". Това е някакво абсурдно недоразумение, камо ли пък да има и "някакви сведения". Естествено, действително недоразумение има, но то е другаде. За яснота по-долу давам описанията на Рък. 155 (стар кат. № 108) от началото на 12 век според откривателя му К.Калайдович и на Рък. 156 (442) от 16 век от Синодалната библиотека, направени от Горский и Невоструев през 1859 г. http://starieknigi.info/Knigi/G/Gorskij_A_V_Nevostruev_K_I_Opisanie_slavyanskih_rukopisej_Mosk_Sinod_biblioteki_02_02_1859.pdf Рък. 155 (108) - най-ранен, пергамент, съдържа Пролог на Йоан Езарх и 54 глави, от които номерирани 48 са превод от Йоан Дамаскин, а 6 само с киноварни заглавия са извадки-преводи от Теодорит Кирски, Григорий Ниски, Епифаний Кипърски, също и невключени в преведените глави текстове на Дамаскин. Първоначално Й.Е. започва да превежда поред главите от Дамаскин, но след 11 глава подбира главите за превод, както и съдържанието им - текстът е изпъстрен със собствени разсъждения на Й.Е., отделни вметки, въпроси и ответи, така че е пресилено да се твърди, че това е обикновен превод. И с въпросните 6 глави действа по същия начин. Всичко това показва специфичния стил на Й.Е., какъвто виждаме и в "Шестоднев". Но този Рък. 155 (108) има съществен дефект - липсват 4 листа. Пробелът е запълнен от Рък. 156 (442) - много късен, на хартия, но с напълно идентично съдържание до л. 113, без Пролога, но с пълна поредна номерация на 54-те глави. Именно така - с Пролог и 54 последователно номерирани глави - е издадена книгата на Йоан Екзарх в ЧОИДР 1877, кн. 4. Но заглавието е грешно. Заглавието "Небеса" се появява като добавка в Рък. 156 (442) - на първия залепен за корицата лист долу вляво има надпис: "книга Йоана Дамаскина: Небеса". А в текста на този Рък. 156 (442), както и в Рък. 155 (108) преди Глава 1 стои: "Слово о правей вере Йоана Дамаскина". Което е и действителното название на Екзарховата книга. За добавянето на О писменех към "Слово о правей вере Йоана Дамаскина" като 55 глава - в следващия пост. А тук освен двете описания на визираните ръкописи ще добавя и линк към Калайдович К.Ф. Иоанн, ексарх болгарский. Исследование, объясняющее историю словенского языка и литературы IX и X столетий. 1824. - в оптимален обем. http://starieknigi.info/Knigi/K/Kalajdovich_K_F_Ioann_eksarh_bolgarskij_1824.pdf Ms.155(108),12s.-Gorskij, Nevostruev. Opisanie. 02-02. 1859. 288-307.pdf Ms.156(442),16s.-Gorskij, Nevostruev. Opisanie. 02-02. 1859. 307-318.pdf
  14. Започна да се самоцитираш вече, а? Уважаеми Sir, не стават ли множко тия конспирации? Вече се подведох веднъж по Вашата добронамереност, та трябваше да си изтърпя унижението да играя играта, в която доброволно съм се набутал. Кому е нужно това идентифициране на Х като Y, сякаш ще вадим дивиденти и ще забогатеем, та комшийте да ни завидят? Следя Форума тихомълком и нямам впечатление Конан да наподобява писанията на К.М. Зная го Кирчо, зная кой му писа дисертацията, кой го бута у Парламенто... и пр. и пр. Не така, с рого напред! Нали сам казвате, че е нужно взаимно уважение между колегите, които си делят от времето, за да човъркат в дебрите на така забалтачената българска история. Хайде да минем към истински конструктивизъм, белким пък нещо се пръкне! Вярвам, че сте съгласен!
  15. Благодаря Ви, г-н Янков, за "основния принцип". Само дето не ми стана ясно за какъв "Основен принцип" става дума и на какво. Да не влизам в лични обяснения и квалификации, но поне да ми бяхте цитирали английската или поне руската версия на Wiki, която преписва от преждеспоменатата, а ми сочите тази пошлост, качена от някой-си, дето бъкел не отбира от това, за което иде реч.
  16. Много остроумно, англофоне Тантин, но е добре все пак поне някога да отбираш и от ирония и сарказъм, колкото и да демонстрираш "владеене" на френски и руски (които май не знаеш). Но, нищо лично, просто "между другото".
  17. Да, не си струва да се спори - северите не са готи! По-скоро съм съгласен да са от склавинските племена. Такива бол, макар че не им знаем имената. Цялата Дунавска низина са населили, че и отвъд Дунава. И след като онези другите склавини от "7-те рода" са се провалили по какъвто и да е начин да възпрат окупатора Никифор по източните старопланински проходи да нахлуе "по суша и море" в земята, вече наричана България, съвсем логично новият владетел на тези земи Аспарух да прати северите, справили се със заплахата от Авария (или от Кубер, брато му) да пазят тези проходи, а "7-те рода" да разпердушини на на юг и запад от новата България, че и - по Теофан Изповедник - да ги облага и с данък (как ще го събира този данък си е негов проблем!). Всичко това е ясно, нема проблема. Ама какъв е тоя Окам, дето и с бръснач работи, та трябва "и вървейки по пътя на най малкото съпротивление" да приемем за "много по-вероятно" "северите да са славяни, максимум българи", независимо как и с кого са дошли?
  18. О писменех - историческо съчинение и исторически извор. Херменевтика на историята и историографията Не зная дали има смисъл да занимавам историческата общност на форумнаука.бг с моите размисли около труда на най-големия български мислител от Средновековието Йоан Екзарх, но ще се опитам с терзаещите ме въпроси и нищожните си познания поне да насоча прожектора на вниманието към онези действителни проблеми на българската история, които и в момента са във фокуса на актуалната политика. Под заглавие "О писменех Чръноризца Храбра" словото на Йоан Екзарх, прочетено за пръв път на т.нар. "преславски църковно-народен събор" от 893 г., намираме в известния Иван-Александров (или Лаврентиев - по името на съставителя му) сборник от 1348 г. Константин Калайдович го публикува в книгата си "Иоан Екзарх Български", през 1824 г. (лично съм снимал собствения екземпляр на Васил Златарски от частната му библиотека - Калайдович К. – Іоаннъ, Ексархъ Болгарскій / Иоанн, Екзарх Болгарский [1824, PDF, RUS], https://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=3104358). И този препис - както по-горе в предишния пост посочих - се възприема, доколкото е "най-ранен" за нас днес, като автентичен текст на словото. Нищо по-невярно от това. Текстът от 1348 г. е не само препис от случайно попаднал (или наличен) в Търновграда руски препис, но и "преведен" на среднобългарски. Кашата е пълна - уж български, ама не съвсем! Ако прибавим и считания от "специалистите" (руски) за "автентичен" и "единствено достоверен" препис, включен в руски сборник от 15 в. (ок 1450 г., който всъщност е "Съчинения" на Иоан Езарх) като глава 65 (вероятно грешно - в други преписи е глава 55) от "Небеса" ("Богословие") на Иоан Екзарх (като цяло превод на Иоан Дамаскин) - то цялата каша около уникалното съчинение на Екзарха става пълно. Защо О писменех е първото българско историческо (касаещо историята на България) съчинение - това бих се опитал да покажа, ако ми бъде позволено. Защото то пряко указва към такива (все още неясни) възлови въпроси като християнизацията на България и сътворяването на адекватна на българския говор от средата на 9 в. писменост, с една дума, онова, което и днес се величае като "дело на КиМ". И то среща - съзнателно или по инерция - голямото препятствие "славяните". Да, "славяни" или "българи"!? - В това е въпросът. Че българите са станали славяни - кой спори??? Ама кои "българи", ама какви "славяни"? Че българите са славяни - ама бамбашкъ - така си е! Взели, че въвели следпоставен определителен член - съвсем бамбашкъ - в противовес на великия руски язик, който не знае такива нововъдения? - Хак да им е! Да се оправят! Да живее Македония, родината на славянската писменост! Какви проблеми за българската история поставя О писменех на Иоан Екзарх - в следващия пост.
  19. Файлът си се отваря и сваля без проблеми. Какво е това "btw"? Тв ли, що ли? С благодарности към "makebulgar", моят файл не бе така качествен.
  20. Благодаря, Sir! Трогнат съм. Десетки пъти съм чел този надпис (в превода на Бешевлиев, както и неговия въвеждащ текст и коментарните му бележки), в опита ми преди време да разгадая мистерията на онази амалгама от събития на Балканите, която Георги Вернадски е нарекъл "Дунавската криза от 838 г.", но както тогава, така и сега ми остава абсолютно непонятен израза "моите братя българите" - сякаш Пресиян (а надписът е негов, не на Маламир) не е владетел тъкмо на българите (членуването на "българите" усилва това чувство). А при положение, че бях стигнал до убеждението, че "Михаил Българинът" на Симеон Логотет, "Звиница" на Теофилакт и Пресиян са едно и също лице, не ми оставаше нищо друго, освен да приема "римската теза" на Боцмана - абсурдна от всяка гледна точка. Вероятно поради всичко това онзи, който се грижи за психическото здраве на хората, е заличил от претоварения ми харддиск тази информация. Благодаря Ви.
  21. О.К. Sir! Съгласен! И без каквато и да е ирония или сарказъм Ви моля наистина да ми подскажете в кой надпис ги има тези проклети "мои братя". Не съм срещнал този израз - а той много ме заинтригува - колкото и да си въобразявам, че всичко съм видял, явно самозаблуждавайки се. И отново благодаря!
  22. Разбира се, уважаеми Евристей, Вие сте напълно прав. Всичко, което излиза от Вашата уста, сър, е самата света истина. Е, използвате отвреме навреме и каруцарски език, за да поучавате палетата, ама на сте случил. Простено да Ви е, човек на възраст... Но все пак да Ви кажа - "така наречените първо-български каменни надписи" навярно ги знам много преди Вас, все пак Софийското килийно училище дава (или даваше) добра основа, а и не съм преставал да ги проучвам. А цитираното от Вас Маламирово писание (каквото няма - вижте в поста ми по-рано, преди Вашата информация) явно показва, че лежите на стари лаври - цитирате по памет, ама с годините паметта отслабва и човек започва да привижда неща, каквито няма в действителност. И това не е само в сегашния случай - да Ви припомням ли Вашето репликиране на мое изказване в друга тема във връзка с Акониат, от която Ваша реплика просто личи, че пак говорите "по памет", без изобщо да правите каквито и да е усилия да проумеете какво всъщност казва онзи, другият диалогист, ако изобщо го възприемате като мислещо същество. Да не говорим за напоителната Ви и нравоучителна лекция, която ми изнесохте за келтите. Благодаря! Но... простено да Ви е! И все пак - да Ви имам самочувствието!!!???
  23. В надпис 58 по изданието на Бешевлиев, което е качено в нета. Разбира се, понеже надписът е изгубен, то можем спокойно да го отпишем и него като фалшификация. По всичко личи, че това са новите критерии за наука по тия ширини. Виж, за изкуственото съживяване на теми от разни много начетени потребители в последно време си прав. Благодаря, Sir. Ето, отварям Бешевлиев В. Първобългарски надписи. 1992. И на с. 225 намираме Няма "моите братя българи"!!! Естествено, че грък ще напише "булгарис", което ще преведем като "българи". И въпросът ми към Евристей беше не толкова към "българи", които в автентичните български писания е "блъгаре", колкото за "моите братя". Тази "добавка" е много озадачаваща, съгласен ли сте?
  24. Много интересно. Къде Маламир (в каменните надписи - друго няма) е използвал "българи"? Любопитно ми е. Че и "Персиан"?! Все бях "чувал" за "Пресиан", "Пресиам", както го пишат гръцките аналисти, но сигурно съм пропуснал някакво тяхно изписване като "Персиан", вероятно под влияние на множеството интерпретации на надписа на "Пресиян II", както го именува ПламенПавлов. А иначе, много похвално е декодирането на Жо Ро като Курти Вълчанов и Валхирия - поздрави! - в една изкуствено възродена напълно безсмислена тема отпреди 7 години. И подозренията на Sir за конспирация са основателни.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.