Sandlih

@ Last roman > На времето, в детските години, ни съветваха, ако "нагазваме" някъде, първо да разгърнем и да видим какво има там и тогава да стъпваме. То и сега трябва да е така - първо разгъни, пък тогава стъпи. Та за : "палашът се появява през 16 в. първо в Унгария /откъдето и името му/. Не виждам как това оръжие изведнъж беше набедено за бъгарско изобретение." За сега да оставим името за друг път, ако има такъв. В много от известните погребения на знатни войни в района на Северен Донец, Сев. Кавказ, до Панония, че и в България (но в по-късен период от VII в.н.е. в Новопазарско), които са датирани от края на VI - XI в.н.е., има такова оръжие, които специалистите наричат "палаш" и който много прилича на сасанидските прави мечове, но последните, по едни особености на конструкцията им, не са палаши. Специално перешчепинският има на задната страна на ръкохватката пет гръцки знака на подредените по съответния ред златни пластини. Такива подобни оръжия, като перещепинския, има в Кунбабони, Сегед-Ченгеле, Чепел и на други места, но той е най-богато инкрустиран. Кога са датирани последните всеки би могъл да се поинтересува. От това не вярвам някой да направи извод, че "палашът" се е появил през 16 в. Още нещо много значимо, известният изследовател на този род оръжия за VII - VIII в.н.е., А.К. Амброз, специално отбелязва, че от всички известни палаши (в т.ч. споменатите подобни) само тези в Перешчепина, Глодоси и Вознесенка имат по-специална конструкция - кръстовидната защита на ръкохватката е със специфично ромбовидно удебеляване в краищата и по средата й, а самата ръкохватка се затваря с две "торбички". За двете от тях има обективни факти, които ги оприличават за собственост на много знатни български персони, а много години преди това са 'омотавани' от руските и съветските изследователи за каквито се сетят, но не и за български. При задълбочено и компетентно изследване от непредубеден изследовател и за глодоското може да се появи основание за друг произход на притежателя му, не коментирам отделния произход на предметите.

Това че в съкровището Над Сент Миклош има! предмети от ирански произход (3 купи), в никакъв случай не го прави иранско, защото има и редица други от друг произход. Далеч по-важно е да се разбере, как са попаднали в него. Сасанидски Иран престава да съществува 649 г., от когато става ислямско завоевание. Бихте ли обяснили, по какъв начин те се оказват в него и кое дава основание да се твърди, че то е иранско!?. Що се отнася до Преславското, най-късно датираните предмети в него са от времето на Роман ІІ (963 г.), а внучката на Роман І до 969 г. е била съпругата на Цар Петър І, втория син на Цар Симеон и нищо за чудене да е било свързано с нея, все пак са предмети от женска украса. Има нещо показателно в твърденията, че тези съкровища не са български, но то не е за коментар.

Смиленко А.Т. направо на място е установила, че тази "много золы чёрными комками" "под вещами" и тази от другите проверявани места, където се утаява и "долго стоит вода", са еднакви!!! И това го приемате за научно доказателство? Като има кой да вярва на приказките й, без да са доказани с извършени и протоколирани съответните изследвания на тези "золи", тя спокойно е могла да каже, че тази "золь" е от долетяла космоса. А как стои въпроса с черната маса в "кувшин"-а със златното ключе, и тя ли е резултат от утаявалата се 300 години вода!? Не прочитам нищо за палашите намерени в двете места Прешчепина и Вознесенка. По това време такива палаши имат само българите! Няма нищо изненадващо в такива твърдения на руски или съветски археолози и изследователи, от както то е открито никак не им се иска да признаят българският му произход и го родясват с "кочевники", с авари, с унгарци, с хазари, с "император"! Фотий, който го изпращал на някакъв си руски княз, само не и с българите, а те от много много години обитават и тези места!?. Една Злата Лвова го припознава за съкровище на Кубрат, но не този, който е споменат за владетел на стара велика България, а за някакъв друг! Кубрат- аварски васал!!! Остава само тюркологът И. Добрев да "докаже", че е "тюркско", както е "доказал" за това от Над Сент Миклош! Между другото, на един сайт има направена класация на 100-те най-големи съкровища, които са известни в света, и това съкровище, съкровището от Над Сент Миклош и преславското са в списъка от 22-те съкровища на великите цивилизации. Общото между тях.е, че са с български произход, а представените всичко 8 от траките са от земята в територията на съвременна България. От 100 -те 11 са свързани с българите, което е ..., а при прецизно изследване (като се отчете, че в много случаи руските и съветските археолози "кръщават" намерените, в този ареал, артефакти на "кочевники", "хазари","авари", "славяни" и т.н.) нищо чудно някое от представените 8 скифски от района на северното Черноморие да се окаже и то с български произход.

Освен остатъци от дъбови дъски, от червеникава коприна със златни влакна, които са били втъкани в нея и няколко сребърни пирони (на които не са обръщали почти никакво внимание), след около 50 години е установено и наличие на следи от пепел. Това са установени факти, а дали е иманярско укриване или погребение .... ?! Който е чел археологическите описания на много от разкопките на погребани знатни войни под могили от т.н. салто-маяцка култура (както са я именували руските археолози и я припознават за присъща на българите) знае, че в тях обикновено е намирана и пепел. Обичайно е иманярите да не се интересуват от пепелта и да не се грижат за нея, та е много озадачаващо да са я укрили и нея с тези предмети!? Някои изследователи определят това съкровище като едно от най-големите 22 на Великите цивилизации, в които са включени още Преславското и това от Над Сент Миклош (т.е. 1/7 от тези съкровища са свързани с българите от VII - X векове) . Все пак са отминали около 350 г. от последната емисия от намерените монети, а и местността е преобладаващо песъчива. Откриването му става, след като в гърловината на голямата сребърна кана попада тояжката на малкия Деркачъ и в нея започва да се сипе пясък. Дали е имало могила над съкровището няма как да се каже, но наоколо били разположени малки пясъчни, някои вече обрасли, хълмчета, образувани вероятно от въздействието на ветровете, което с течение на времето образува дюните край морския бряг. Последното не изключва направената на времето могила от песъчивата почва да е издухана, но кой да каже !?

Има като че ли някакво изместване на коментарите не по темата за Перешчепинското съкровище, а за това къде е била Велика България, по-точно "стара велика България". Може би, това е скритата цел!? В тази връзка прави впечатление, че се пропуска един много важен въпрос - този за палашите (двата "меча"). Такива палаши, през този период V - VII/VIII в, се разкриват само в некрополите на знатни български войни. Подобни на тези са и откритите три палаша в погребалния комплекс Вознесенка. На всички тези палаши формата на клина на острието и начина на изработка са идентични. Същото се отнася и за орнаментите на някои от коланните апликации с хералдичния знак на рода Дуло - трилистника/тризъбеца, на накрайницте на ножниците и на някои от чашите; еднакви са и стремената; подобни са и токите на бойните колани, които са изпълнени със зърнест филигран, типичен български стил. За разлика от Перешчепинското съкровище, артефактите от Вознесенка са разпръснати в няколко музея и на болшинството от указателните им табелки стои надпис "кочевые".

Като Ви е известно как е писал Теофан може да сравните превода, на руски от Оболенски, представен през 1858 г. от О. Бодянский, с написаното за и от Теофан, в „Ad Theophanis Chronographiam Notae, auctore Jacobo Goar“, и „Notae posteriores Francisci Combefis“ в изданието на „Corpus scriptorum historiae Byzantinae“ от Бон и същия текст за "л.м. 6671 р..х. 671" от Theophanis Chronographia / Vol. 1. Textum Graecum continens,1963 ; Theophanis Chronographia / Vol. 2. Theophanis Vitas; Anastasii Bibliothecarii Historiam tripertitam, Dissertationem de codicibus operis Theophanei, indices continens 1963 и да го представите в оригинал, та да помогнете на любезните читатели, както се изразявате, "за решаване на загадката" и най-малкото да посочите, кое от превода на руски език не е в съответствие с гръцкия текст.

По първият въпрос - така е започнато и написано на първата страница, след първите три изречения. Що се отнася за "късия разказ", има една много много стара приказка: "по-добре един път да видиш, отколкото хиляда пъти да чуеш за нещо". Ако сте обърнали внимание, текстът се отнася за "л.м. 6671 р.х. 671"; за действията на ромейте: авторът е написал "он расположил пехоту между реками Ольгою и Дунаем, корабли поставил у берегов реки.", а за действията на българите: "Болгары уже приметивши это преследовали их, весьма многих истребили мечом, многих ранили, гнались за ними до самого Дуная, переправились чрез эту реку , и пришедши к Варне, ..." По вторият въпрос - кой какво е превел на български език, е отделен въпрос и не се коментира. В текста на Теофан (Феофан) пише (каквото е достигнало до нас,к.м.) за "Олгье реке; между реками Ольгою и Дунаем" със следните гръцки думи - Όγκλον, Ογκλου, Όγγλον, Όλγον, Όχλον; а Анастасий го е превел на латински като - Onglon на едно място, а на други - Hoglon. Както се казва в такива случаи : "изборът е Ваш!"

Ето колко е "сравнително точна и задоволителна представа по въпроса," Къде се е намирала Велика България по текста за "стара велика България" на Феофан исповедник в "Хронография", преведен към 1848 г. от гръцки на руски език от В.И. Оболенский и предоставен от него на О.Бодянский и публикуван, от последния, с някои преработки през1858 г .... л. м. 6170, р. х. 670. При Георгии еписк. Константинопольском 1-й год. В сем году случилось в Месопотамии великое землетрясение, от которого пал Ватан и алтарь церкви Эдесской. Мавиас возобновил его из усердия к христианам. л. м. 6171, р. х. 671. В сем году в апреле месяце, индиктиона 1-го, скончался Мавиас, первый царь сарацинский. Он был вождем двадцать лет, эмиром двадцать четыре года; после него принял правление Изид сын его. В это время народ болгарский вступил во Фракию. Здесь необходимо сказать о древности унновундо болгаров и котрагов По ту сторону на северных берегах Эвксинского понта за озером называемым Меотийским со стороны океана чрез землю сарматскую течет величайшая река Ател к сей реке приближается река Тапаш идущая от ворот Ивирийских в Кавказских горах, от сближения Танаиса и Ателя, которые выше Меотийского озера расходятся в разные стороны выходит река Куфис и впадает в Понтийское море близь Мертвых врат против мыса Бараньего Лба Из означенного озера море подобно реке соединяется с Эвксинским понтом при Воспоре Киммерийском где ловят мурзулию и другую рыбу. На восточных берегах Меотийского озера за Фанагориею кроме евреев живут многие народы. За тем озером выше реки Куфиса в которой ловят болгарскую рыбу ксист находится древняя великая Болгария и живут соплеменныеболгарам котраги. Во времена Константина на западе ... Кроват /по Теофан -Κροβάτου/Κοβράτου; по Никифор - Κοβρᾶτος; по Анастасий - Crobatus, к.м./ обладатель Болгарии и котрагов скончался, оставив пятерых сынов, которым завещал никогда не расходиться: ибо таким только образом могли они всегда владычествовать и остаться непорабощенными от другого народа. Но не в продолжительном времени по кончине его, пять сынов его пришли в несогласие и разошлись все, каждый с подвластным ему народом Старший сын, по имени Ватваян соблюдая завещание отца поныне остался в земле своих предков второй сын, брат его по имени Котраг перешедший за Танаис, поселился насупротив старшего брата четвертый и пятый, перешедши за Истр, или Дунай, один, покорясь кагану аварскому, остался с народом своим в Паннонии аварской другой, пришедши в Пентаполис при Равенне, покорился царям христианским Потом третий по старшинству [по имени Аспарух - Ασπαρούχ, к.м.], перешедши Данаприс и Данассрис и остановившись у Ольги, реки текущей севернее Дуная, поселился между первыми реками и сею последнею , находя сию страну отовсюду безопасною и непреоборимою: впереди она болотиста, с других сторон защищена реками, итак народу ослабленному чрез разделение представляла великую безопасность от врагов Когда они таким образом разделились на пять частей и стали малочисленны, то хазары, великий народ, вышедший из Верзилии самой дальней страны первой Сарматии овладел всею Запонтийскою Болгариею до самого Понта , и сделавши данником старшего брата Ватвайя, начальника первой Болгарии, поныне получает от него подати. Царь Константин , услышав, что по ту сторону Дуная на Ольге реке вдруг поселился какой-то народ грязный, нечистый, и делает набеги и опустошения во всех прилежащих к Дунаю странах, т. е. тех, которыми они овладели , и где прежде жили христиане , крайне обеспокоился. Он приказал всем легионам(θέμα,к.м.) во Фракии перейти за Дунай, и двинулся на них с сухопутными и морскими силами, чтобы силою оружия выгнать их из занятых ими стран. Он расположил пехоту между реками Ольгою и Дунаем, корабли поставил у берегов реки Болгары, увидавши столь внезапное многочисленное войско и отчаявшись в спасении, убежали в прежде упомянутое укрепление и здесь искали безопасности. В продолжении трех или четырех дней они не смели выходить из этого убежища, а римляне по причине болот не начинали сражения; тогда скверный народ, полагая со стороны римлян трусость, сделался смелее. Царь страдал от жестокой подагры, и принужден был возвратиться на юг для обычного пользования банями; при нем было пять быстрых (судов) кораблей,– и домашние сопровождали его [в Месемврию]. Оставляя военачальников и войско он приказал обходить и вызывать болгар из убежищ их, и сразиться с ними, когда они выдут; иначе стоять в своих лагерях и наблюдать за ними. Конные подумали, что царь бежит и объятые страхом обратились в бегство, хотя никто не гнался за ними. Болгары уже приметивши это преследовали их, весьма многих истребили мечом, многих ранили, гнались за ними до самого Дуная, переправились чрез эту реку , и пришедши к Варне, так называемой близ Одиссы , увидели здесь плоскую землю, со всех сторон огражденную с тылу рекою Дунаем, с боков горными теснинами и Понтийским морем, овладели живущими здесь семью коленами славян и северян поселили на восточной стороне в теснинах береговых, а прочих, обложивши данью, поселили к югу и к западу до самой Аварии [, остальные семь родов , которые платили им дань. Расширившись таким образом они возгордились и начали нападать на лагери и местечки под властью римскою находившиеся, и людей уводили в плен: почему царь принужден был заключить с ними мир, согласившись платить ежегодную дань к стыду римского народа по множеству неудач его. Странно было слышать и дальним и ближним, что подчинивший себе данниками все народы на востоке, на западе, на севере и на юге, теперь сам должен был уступить презренному вновь появившемуся народу. Но царь, веря что сие случилось по особенному Божьему промыслу, с евангельскою кротостью заключил мир. Он до конца своей жизни остался свободен от всех войн и прилагал особенное старание соединить разделившиеся всюду св. церкви Божьи со времен царя Ираклия прапрадеда своего, зломудрого Сергия и Пирра, которые недостойно правили престолом константинопольским, учивши, что в Господе Боге Спасителе нашем Иисусе Христе одна воля и одна сила. Чтобы истребить сие злое учение христианнейший царь вселенский собор из двухсот восьмидесяти девяти епископов вКонстантинополе, утвердил догматы, поставленные на предыдущих пяти святыхвселенских соборах, и на сем святом и точнейшем соборе, на котором председательствовал сам всеблагочестивый царь Константин, с благочестивыми иерархами, положил чтить благочестивое учение о двух волях и двух силах. л.м. 6172, р. х. 672. При Изиде вожде арав. 1 год. В сем году собрался в Константинополе святой и вселенский шестой собор из двухсот восьмидесяти девяти епископов по настоянию благочестивого царя Константина. ....

Цитирам : "Ами аз понеже не съм гарга, съм написал специална статия на тема „Къде се е намирала Велика България?” Може да я прочетеш, макар че мисля си, само ще си загубиш времето. В този форум става дума за наука, пък виждам ти си от тези които вярват." Извадка от статията на Красильников К.И. “ВОЗНИКНОВЕНИЕ ОСЕДЛОСТИ У ПРАБОЛГАР СРЕДНОДОНЕЧЬЯ”, СОВЕТСКАЯ АРХЕОЛОГИЯ №4 1981 г., в мой превод, без да претендирам за абсолютна коректност на превода.: “В последното десетилетие (1971-1980 г.,к.м.) благодарение на широките археологически изследвания и грижливото анализиране на археологическите източници, проблемите за произхода на стопанско-икономическия начин на живот и развитие на салтовската култура (отнасяща се до българите в Северното причерноморие, к.м.) получиха принципиално ново решение. Откриха се възможности за изясняване на тази култура в нейните конкретни, локални проявления на територията на Северен Кавказ, Приазовието, Крим и, разбира се , Подонието, в т.ч. Северски Донец (десен приток на река Дон в източна Украина и включваща Белгородска, Харковска, Донецка, Луганска и Ростовска области, к.м.).” Макар тази територия да не е напълно изучена, само за средното течение реката Северски Донец, т.н. “Среднодонечья”, на една площ от 40 хил. кв.км, авторът съобщава за повече от 200 поселища и 23 могили от тази култура. Поселищата, по критериите на автора, са разпределени в две групи : 66 в групата на становете/лагерите за добитък/ на левия бряг на реките от водосборния район на Северски Донец в заливните равнини, на склоновете и на първите и вторите тераси на площадки с ширина от 50-60 м и дължина по брега до 250 м. На место-обитанията на 10 кв.м се намират от 10-15 фрагмента от керамика и следи, че тези поселища не са от таборен или чергарски/катунарски произход, а със следи от постройки от полуземлянков тип с кръгла, квадратна или правоъгълна основа; над 130 в групата на поселенията са разположени на незаливани равнинни места на височина 10 до 50 м над нивото на брега на реката. Освен такъв тип поселения има разкрити и такива от чергарски или номадски тип с юртообразен тип жилища. Има разкрити и жилища на население от оседнал начин на живот. Без да се впускаме в подробностите от статията, общият извод е, че тези земи са обитавани в гъсто разположени поселения от българи почти до 10-ти век. Та като става дума за Велика/Голяма България и повикаме на помощ “неволята” в лицето на археологията, по изследванията на съветски археолози, като уважаемия Красилников К.И., се разкрива, че определените й територии от Теофан и Патриарх Никифор, далече не включват всички територии, които са обитавани от българите по времето на кана Кубрат. А и да не ги съдим, тъй като няма как те да са знаели точните й граници, но не е разбираемо какво пречи на сега пишещите историци да не се съобразяват с новопоявилите се археологически факти и да ги игнорират в писанията си!? В същност, става дума за наука.

Да Ви отговарям на втория въпрос, не е необходимо, ако нямате свой отговор! Да се подозира някаква користна цел на тогавашните руски археолози в случая с Малая Перешчепина, според моите разбирания, не е коректно. Трябва да се отчитат обстоятелствата по това време и на тази основа да се гради оценката. Първото предварително съобщение на археолозите е в изданието под № 46а на Известията на Императорската Археологическа комисия от 1912 г., което по съдържанието си е едно коректно за времето описание на фактите, както са представени от отделните участници. Дали е имало протоколи от всеки разговор в съобщението не се коментира, но не трябва да се забравя, че тогава е действала цензора и от нея е зависело какво да се публикува. Следващата 1913 г в издание № 49 са представени два материала за съкровището под името "Към изучаване на Перешчепинското съкровище: : І - Надписите и клеймата по съдовете, с рисунки и ІІ - Блюдото на епископ Патерн, с 2 табл. и 8 рисунки. По-късно се появяват и други изследвания - 1914 г., 1927-29 г., 1931 г., а в 1963 г. е проведено археологическо изследване, в 1966 г. проучването е повторено, последното е от 1989 г. и то от смесена група от български и съветски археолози. Български публикации за него имат Станчо Ваклинов в 1977 г., Рашо Рашев в 2007 г., Живко Войников в 2010 г. Между тези години има и други издания, в които, както и в споменатите, се лансират различни идеи за притежателите му: авари?!, тюркски възпоменателен комплекс?!, хазари?!, до 1984 г., когато в публикацията на Й. Вернер: "Погребалната находка от Малая Перещепина и Кубрат - хан на Българите", за първи път се посочва, че това съкровище е на Кубрат и се описват трите елемента от него, които са му служили : за светско приложение, дворцов сервиз за банкети и сабите с бойните колани. За да си отговорите на въпроса, който ми задавате, се опитайте да разберете защо “Повесть временных лет” се обявява за написана от Нестор, а на ръкописа е изписано името на Силвестър? и кога е построен Киевският Софийски събор?, “майката”? на всички руски църкви и имало ли преди нея друга църква в Киев и в Киевска Рус? Когато си отговорите, всичко за руската историческа наука, в т.ч. и археологията й, ще Ви се изясни, че титлите и количеството не правят качеството.

Че не сте се приели за "гарга", която знае, че по това време в този ареал са обитавали българи, е видно от всякъде, както и че коментирите Ви по темата за съкровището от Малая Перешчепина са в унисон с песнопенията на стария "руски хор" археолози, наследен от "съветския" и новоруския на Злата Лвова, Галкина и други, чийто рефрен е подобен на тези от типа на публикациите на някои, съвременни на събитието, руски журналисти : предметите са изпратени от "император Никифор Фока"?! (а според други от тях от "император Фотий!?")" за Великия Княз Ярославл" ?!, но не и, че са притежавани от "господаря" на Велика България Кубрат. Това признание става чак след 72 години от събитието от германския учен Й. Врнер. Не се съмнявам знаете, че в Европа от тези времена, VІІ век, са известни само няколко (2-3) подобни съкровища, но далеч по-бедни от перешчепинската, на аварските кагани, в които има някои еднотипни, на коментираните, предмети от източен произход и които не са намирани в други места. А що се отнася до написаното: "Има и предмети с името на император Ираклий, епископ Патерн. На пръстените пък се разчитат имената Бат Орхана, Бахатур, Аспарух. Те всичките ли са погребани на едно място." Колкото и да препрочитам теста, който Ви е подразнил, никъде не става дума за погребение, нито за абсолютно доказано, че няма такова. Известното е, че там, на мястото, не е работено от археолози - специалисти по съществуващите към това време процедури. Останалото са гадания.

Да, има го! Виж "http://history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/zaharii_ritor_-_glava_3_ot_kniga_7_i_glava_7_na_kniga_12.html"

При изваждането на предметите от малките момчета Деркачь и Маджар и от всичките останали, докато са изровили каквото са можали до идването на уездният полицейски началник от околийският град, а и след това, никой не е съобщил, че е видял или че е имало череп!!! На предните страници на форума е публикуван pdf файл от съответното издание на ИИАК 1912 г Четете първоизворите!

Така, "Тълкува, че нямало тъкани, кожа и дърво, защото били изгнили."? Следи от тъкан и от дърво ИМА!!! Тъканта е със златни нишки на цвят нещо като "червено кафява наподобяваща "шелковая"!!!", каквото е останало след толкова гниене в песъчивата земя. Дървото е от дъб и остатъците от него са наподобявали на дъски от скара?, както пише Макаренко, а не, да кажем от капак или сандък.? Четете предварителното съобщение на Н. Макаренко в изданието на Известията на Императорската Археологическа Комисия от 1912 г., там са записани основните съобщения, но не цитати от тях, на участниците в събитието по откриването, изваждането, съхраняването при станичния пристав, описването на наличното към този момент и т.н. Ако знае някой за открит гроб с костите или открита урна с остатъци от прахта на някой владетел от рода Дуло, от втори до десети век, нека го оповести. Името му ще остане во веки! Прави впечатление, след запознаване с известните съобщения и коментари за това съкровище, че чак след 72 години от откриването на съкровището, след публикацията на Й. Вернер, се стига до обявяването, че то съдържа предмети свързани с името на Кана Кубрат. До тогава болшинството изследователи много усилено "търсеха" някакъв "запис" от положилите в земята тези предмети и между временно ги обявяваха за принадлежали на кого ли не, само не и на някой български владетел, след като и гаргите знаеха, че основният ареал на обитаване на българите с техните организирани държавни образования (по тогавашните стандарти за това понятие) и владетелите им, през този период, е на север от бреговете на Черно море, а и има сериозни податки за съществуването на страната Дулоба, управлявана от брата на Кубрат Шамбат, незнайно защо в доста по-късни писания на църковни дейци на запад от Карпатите, последният е наричан Сабо и описан като дребен търговец, който "се бил издигнал", чак до владетел на такава голяма държава!??!! И на такова писание има "високо квалифицирани специалисти", които му вярват!? Има една стара приказка: "рано или късно истината излиза на яве", въпрос на време е!

"Аз не съм срещал някъде в изворите да е написано, че кутригурите, утигурите или оногурите, са били българи?" До Прокопий (506 г.) няма написано нещо за "кутригури" и "утигури", той е първият и ги разполага, първите на запад от Азовско море, а вторите на изток от него. Защо ги нарича така е редно да си изясните съобразно политиката и войните на Юстиниан по това време; има достатъчно извори Агатий, Менандър. В "Тайната история" същият обаче не ги споменава, а за тези времена и по тези земи пише за хуни!? В същото това историческо време, преди още да се знае за идването от изток на ордите на тюрките на Истеми, Захарий Ритор / Псевдо Ритор съобщава за "бургар" по същите земи, а не споменава за кутригури и утигури, и че първите имат градове, заедно с други народи или племена, както си изберете, и още един път ги споменава в списъка, че живеели на палатки. Когато човек чете сирийските автори за събитията по тези земи, от времената преди края на трети век та до идването на тюрките, те пишат само хуните и хунския цар и какви действия са предприемали през проходите на Кавказ срещу персите или с тях срещу византийците. Та тези хуни, народ ли са, племе ли са, все пак за техните действия се пише още от 370 г. до времената на т.н. пост-атилови хуни в източна, средна и западна Европа? За това ли проф. В. Златарски пише за времената след 681 г за хуно-българи!? Има още нещо. Къде изчезнаха българите на Зиези, за които се съобщава в Анонимния хронограф от 354 г.? Някои изследвания свързват последния с писания на Иполит епископ Римски от преди края на ІІІ век.