Отиди на
Форум "Наука"

Sandlih

Потребител
  • Брой отговори

    40
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Sandlih

  1. Християнските йереи ползват лявата ръка и 28 годишния кръг на Слънцето за време-изчисляванията си по дни и месеци, при който на всеки 28 години дните от седмицата се повтарят по дни и дати. Числата са 7, колкото са дните в седмицата (а, в, г, д, е, s, з), по 4 в ред и започват от ляво на дясно и от долу нагоре за всяка година от тези 28. Всяка година след високосната четвърта започва в по-следващият ден. Пример, първата четворка (със сегашни букви) е от а, в, г, д, следващата (пропуска се е) s, з, а, в и т.н. до последните от седмата четворка и пак от начало. Дясната ръка се ползва от равините на юдейте, които се ръководят за тези изчисления по 19 годишният лунен кръг, за определяне на тяхната Пасха..
  2. В многословието няма нито мъдрост, нито разум, нито възможност да се даде подобаваш отговор на поставените въпроси, да не споменаваме за квалификации и твърдения без доказателства. В "Букваръ с различны поучения" на Петър Берон за малкото дете е написал, та то от малко да знае, че: "Щото незнайшъ, нити да хвалишъ, нити да коришъ", "Ако много хортувашъ, много погрешки струвашъ", "Никога нищо да не речешъ, доде перво да го смыслишъ", "Малко хортувай много слышай, заради това имашъ една оуста и две оуши". На многословието по-горе е безмислено да отговарям. Само ще напомня на четящите, като пример на безсмислено многословие, че няма такава империя Византия! Има Източна Римска империя (ИРИ) и тя е империя на християните от Изтока и православието. Както тази на Запада на меровингите и после на каролингите и католиците на Карл Велики. Административният език не прави империята, нито дава народност на населението й, нито народност на владетелите й. В ИРИ има редица императорски династии: арменска, грузинска, исаврийска, македонска, илирийска, от местното тракийско население, на което сме наследници, като тази на Константин Велики и т.н. Оборете с примери за такива държави.
  3. Много бих Ви бил благодарен, ако посочите факти за гръцка държава, преди и след като Римската империя превзема гръцките полиси и техните съюзи от преди Р.Х. до 1832 г. Държавата след 1832 е известна под името "Βασίλειον τῆς Ἑλλάδος" - Гръцко царство, на български език, името кралство е за държавните образования на населението с католическо или протестанско вероизповедание или за държави, които били под властта на владетели с такова изповедание. Сега държавата им се нарича "Ελληνική Δημοκρατία" - Гръцка република, сиреч там и сега се наричат "ЕЛИНИ", за нас българите и за местните аборигени, преди обявяването на българска държава на юг от долното течение на р. Дунав, те са гръци или гърци (по мурдаровски и сие). От нас другите народи са взели последното име за ползване при идентификацията на това население. Преди идването на римляните на Балканите, преди Р.Х., в изворите няма информация да е имало гръцка държава, а само за полиси или техни съюзи. Бихте ли посочили факти, за тази достатъчна част, с такива български писмени паметници в тази част на Βασίλειον τῆς Ἑλλάδος, която е негова територия след 1832 г. до 1912 г.?
  4. Вземам повод да изкажа нещо по въпроса, първо по отношение на заглавието. От прегледа на мненията става ясно, че изказалите ги споделят само за събития от 19-ти век и първата половина на 20-ти. Фалшификациите от гръкоезичните автори не са преставали от началото на появата на това племе - данайците или елините, от както са се появили в Морея и до днес. Споменатата книга от 1806 г. е "Résumé_géographique_de_la_Gréce_et_de LA TURQIE D;EUROPE par M.G.A.M., par citoyen grec.", издадена на френски език (авторът е представен като M.G.A.M.) в том V на френската поредица на "RÉSUMÉ_GÉOGRAPHIQUE", под ръководството на colonel BORY DE SAINT VINSENT. Това става по поръчителството на френският екс-консул в Янина M. A. POUQUEVILLE. Тя представлява доста обемист текст от 641 стр. Освен всичко друго в нея, авторът представя България само като територията между р. Дунав, Кимерийската верига (това е понятието му за Балкана), западния бряг на Черно море и някаква граница, според него, със Сърбия. Територията на Тракия и Македония е представена като Румелия. За българи се признават тези в България, а Румелия имало и българи, дори се споменава за такива от времето на Константин Багренородни, два рода или племена милинги и езерити на юго.изт. бряг на Пелопонес / Морея и два града с рибари източно от Солун. Книгата излиза двадесетина години преди основаването на първата гръцка държава след покоряването на тези земи от Римската империя. До тогава никога не е ставало дума за гръцка държава, а само за полиси, повтарям ПОЛИСИ. Съдържанието й предизвиква Юрий Венелин в 1829 г. да издаде първата си книга, в която изцяло оборва написаното в споменатата. Това нейно съдържание предизвиква, през 1873 г., и трима българи, под ръководството на Тодор (Тоде) Йовчев Кусев от Прилеп, в последствие известен като старозагорски митрополит Методий Кусев, да извършат документално изследване по турските дефтери на етнографията на Одринския, Монастирския (Битолски) и Солунския санджаци, да го издадат също на френски език, под името "Ethnographie des vilayetes D'Andrinople, De Monastir et De Salonique", и да докажат неоспоримо, че в споменатата по-горе " Résumé ...", написаното за българи, турци и гърци, не съответства на обективните факти. Тази етнография е послужила на Цариградската конференция през 1876 г. и после при подготовката и подписването на Сан-Стефанския мирен договор. Второ. Родът ми, по бащино коляно, е от с. Търново Одринска Тракия и в моите спомени от детските ми години неизличимо стои този от тях, че когато направех някоя укорима постъпка, по детски, покойният ми дядо Петко, винаги ме декорираше с "грък". Много по-късно разбрах, че той е постъпвал така, както и Юстиниян Велики, който е споделял, че не може да има грък свестен човек и го е потвърдил с разтурянето на Атинската философска школа, а гръцките философи до един са отишли при саснидския шахин-шах, главният враг на Източната Римска империя. Това обяснява защо никъде в гръцко няма запазен нито един единствен български писмен паметник, макар там, независимо от разните преименувания в продължение на 120 г. от създаването на държавата им, Макс Фасмер в 1940 г. да установи над 3 000 имена на населени места, топоними и хидроними, а по-късно един гръцки професор, Федон Малингудис, да го поправи, че само в Пелопонес, той не е отразил още 400 такива имена и ги е изписал.
  5. Един опит за изясняване името на Варна Запознат съм с написаното от гръцките автори Теофан и Никифор, в чиито съобщения за първи път, както е известно до сега, се споменава за Варна, във връзка със събитията през 680 / 681 г., чийто резултат е сключването на договор между императора на ИРИ и България, с който той се задължава да й изплаща ежегоден данък. Преди това този град е известен с няколко имена, но има и период, в който е известно, че е имало некропол, но не е известно от какви хора е оставен. В по-стари времена, преди Р.Х., за този район се споменава за обитаването му от племе с името корбизи, но това е доста по-късно от датирането на споменатият некропол. Между другото, с разкриването на последният от световно известният, всред археолозите, археолог Иван Симеонов Иванов, бивш директор на най-старият български археологически музей, Варненският, познанията за общественото развитие на човечеството, чрез доказателствата от този некропол, бяха изместени хиляди години преди Р.Х., от тези, които бяха общоприети от историците по света до тогава. Сега това датиране не е претърпяло промени. Това кратко въведение е да напомни на любезният читател, че това, последно останало, име на този град, Варна, е присвоено и на съкровището от предмети с най-старото известно обработено злато в света, разкрито от покойният Иван Иванов в споменавания некропол. От доста време живея във Варна и се интересувам за произхода на името й и за етимологията му. Познавам добре, според собствената ми преценка, мнението на известните ни историци, в т.ч. и на доц. Павел Георгиев за първата столица на българите в Карвунската земя на юг от Дунав, която той приема, че е била разположена в този район Девня - Варна, както и тезите от други публикации, с които се правят опити за обясняване на името й, Варна. Опитите името Варна да се обоснове с думи от езика на траките, както и с името на християнски светци като на Св. Варнава или с името на реката, която се влива в морето в неговият периметър, нямат солидна основа и са както предположителни и неубедителени, така и недоказуеми. Няма как, просто е крайно неприемливо, аспаруховите българи да кръстят град Одесос, който до този момент са владяли ромейте, на името на християнски светец, колкото и да се предполага и знае, че са познавали християнството (по времето на Юстиниян в техните земи е съществувала християнска епископия, единствената извън територията на империята), просто няма никъде такъв подобен случай по целия им път от където са тръгнали до където са стигнали по азимутите на географията. Това, кръщаването на светии, когато обявяват християнството за официална религия в империята, не са направили и ромейските императори (макар да има години, когато градът е носил имена на императори, като това на Теодосий - Теодосиопол), та да го направят едни езичници (справка каменният надпис от Филипи на Пресиян, в който обвинява “християните”, че не са оценили добрините на българите). Считам за напълно обосновано, не че е от кой знае какво значение мнението ми, че доц. Петров има много основание да напише, в своя статия, следното изречение: "Тя именно получава иранобългарското си название (име,к.м.) Варна", но пък не е посочил необходимите, според скромното ми мнение, доказателства за това си твърдение. От известните писмени паметници има един, от най-старите в света, чието начало е поставено преди I-то хилядолетие от Р.Х., и това е “Авеста” – събраните свещени текстове на Откровението на Спитама Заратустра, предадени на хората от пророка Ахура Мазда. Няма да разказвам историята на Авеста, но там за първи път е използвана думата "Варна" (известно е, че е тази дума е спомената и в индийските "Веди", но не в такъв смисъл) и е пояснено какво означава. В една от частите на Авеста, т.н. "яшти" - химни, в чиято структура се разкрива известна прослава на Ахура Мазда, на дните на календара, както и други почитания – на Слънцето, Луната, водите, победителката на сушата- звездата Сириус, добитъка и т.н. в т.ч. и на Арийската хварна (Хварна = Благодат). В пети яшт от Авеста, именуван "Абан-яшт" (“Аредви Сура Анахита” – за покровителката на водите), карде 9 (част девета), стих 33 – почитание на Траэтаона: и в девети яшт – "Гуш-яшт" (“Здраве за конете” - за покровителя на добитъка) в карде 3 (част трета), стих 13 – пак почитание на Траэтаона, е записано в стихове (представям го на руски, поради отсъствие на български превод, отделните редове са отделение с “/” ) : “Для нее совершал почитание/ Наследник рода Атвьяни,/ сильнейший из рода Траэтаона/ в Варне четырехугольной:/ сто жеребцов, тысячу коров, десять тысяч овец, принося возлияния./” В един друг ирано-руски превод на думата “варна”, е посочено, без да е опровергано, че тя означава специално оградено място за обитаване от население, състоящо се от защитени със солидни стени/огради, включващо три условни концентрични “кръга/площи/” – най-външен за добитъка, средният – за основното население и вътрешният - за владетелят и неговата свита. В друг текст от Авеста е описано награждаването от владетел на негов поданик за заслуга на последния, което награждаване се заключавало в предоставянето му на земя за да изгради “Варна” с размери на еднодневен бяг на кон във всяка една от посоките на света. От посочените примери става ясно, че “варна” е иранска дума, с която се нарича защитено населено място от посочения по-горе тип. Тя ни е известна от Хрониката на Теофан и Кратката история на Никифор и за място близо до Одесос, а и защо да не се приема, че българите в тези времена са възприели това име, че се отнася и за същността на самия град Одесос и са го нарекли с така познатото им име "варна", с което да го разпознават. Нищо чудно той да им се е видял “варна”, както те са виждали такива “варни” в иранските земи, тъй като няма никакво съобщение, за други такива така укрепени и устроени населени места по пътят им, до Одесос. А що се отнася за иранския й произход има предостатъчно много факти за най-различни многовековни контакти между българите и иранците/персите (и от ахеменидският и от сасанидският им период и от преди тях), в т.ч. и сродяване, както пише в писмо шахин-шахът им Хорсой II до младия владетел на северните (спрямо Кавказ) съюзници на Ираклий (визирам Кубрат, който е известен като негов приятел, като владетел на тези северни народи по това време), и войни между тях и за превземане на крепости, в т.ч. и на териториите на иранските държави до завладяването им от тюрките и арабите. Последната е била през 627/8 по времето на Ираклий (от когато е и споменатото писмо). До идването на Аспарух и българите южно от Дунав през 680 г., известният Одесос е прекръстван няколко пъти от императорите, но името Варна се споменава за първи път 100 години, т.е. цял век, след 680 г., когато тази територия вече се владее от тях. В гръцкият език такава дума няма, така остава, тя да е донесена тук от българите. Без да е доказателство, но подобен пример има с имената на Охрид (Лихнида), река Вардар (Аксиос), които стават известни пак след идването на българите по тези земи (за това, че новото име на Аксиос е Вардар е записала и Анна Комнина). Така в написаното изречение: “Тя именно получава ирано-българското си название Варна”, от доц. П. Георгиев, става изяснено защо е и с ирански произход и, че градът го е получил от българите след идването им по тези земи. Обръщам внимание, че след 681 г. за Одесос, почти не се споменава в писмените паметници, а ако има такова, то е за период преди споменатата година. Преди няколко години във Варна издигнаха паметник на Цар Калоян, като се позоваха на превземането на града от българите по негово време, но тогава той вече 5 века носи българското име Варна, независимо че преди това е бил под ромейска власт. Той не го е променил, както например Крум е променил името на съществуващото населено място в района на сегашното Поморие и го прекръстил на старобългарското Тутхон, където по-късно Симеон разгромява ромейте.
  6. Интересна "научна" логика във форума на списанието "НУКА" !? Посочете и кой казва КОЕ Е ОБЩОУПОТРЕБИМО ДНЕС, че да се допитваме до НЕГО, преди да споделим НЯКОИ доста очевадни ФАКТИ, като например такива от преди повече от 1000 години и то на един от първите лапидарни надписи на старобългарския език или на общоизвестни старобългарски писмени паметници, като преводите на старобългарски език на една Хроника, пък била тя и на Констатин Манасий?! Чужденците богопомазани ли са?!
  7. И на приписките на Ватиканското и Патриаршеското копия на Хрониката на Константин Манасий ли ги е поправял "каменоделецът"? Приятно е човек да научи нещо от друг, който не пише глупости!
  8. ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯТ ВЛАДЕТЕЛ ОТ 997 ДО 1014 г е САМОИЛ В последно време се разшумя по повод 1000 години от битката при с. Ключ между българите и ромеите (които сега са прекръстени на византийци, то кое ли друго си е на мястото?), както и кончината, скоро след нея, на тогавашният български владетел. Но, ако разгледате внимателно, представените по-долу: миниатюрата от хрониката на Манасий, която така ясно се вижда, а също копия от приписки 23 и 24 на българския преводач от същата хроника от ватиканското и патриаршеското й копия, както и третият ред от текста на плочата от с. Гърмен, щяхте да видите, че там името е изписано, и издълбано в камъка, като САМОИЛЪ. Текстът на споменатата плоча е един от първите, ако не и първият, който е на старобългарски език. Фактът, че е в памет на родителите и братята му, показва, че той е знаел как да поръча да се изпише името му с О - САМОНЛЪ (сегашен правопис - САМОИЛЪ), а не с У - САМУИЛЪ. Ако с Н, тогава е изписвано И, то О-то продължава да се ползва и сега, а не е променено на У!! Последен, който тези изминали дни, почете паметта му бе академик Васил Гюзелев, а и интервюто му е на предната страница. Питам се, след като е достигнал до този научен Еверест - академик, и сигурно познава тези споменати факти (не коментирам Битолския надпис, тъй като частта, в която е било изписано името, е непоправимо повредена), защо в статията и в интервюто си служи с друго изписване изговаряне на името на този велик български владетел, а не уважава, това което са му дали родителите му при раждането и му е служило през всичките години на живота му, довело го до непреходната слава. На какво основание!? Или "инерцията и глупостта" все още са неразделни сиамски близначки, всред част българите, наричани от медвенският Джендо -Захарий Стоянов - "учените глави"? Дали това име САМОИЛ харесва някому или не, е без всякакво значение за паметта на този наш владетел. Фамилията СамОйлов, СамОйлова още съществува, макар и не в България, а в една друга страна, в чиято лексика 65% от думите са еднакви с българските. А това, че има много сходство в лексиката и разлики в нюансите, нека друг да разяснява. По този повод ме спохождат едни мисли, дали не по тази причина неговият дух не може да намери покой и в отвъдния мир. Съседите от югозапад, с които сме кръвни роднини, му издигнаха паметник и го изписаха със САМОИЛ, а нашите “учени глави” все го именуват като САМУИЛ. Явно някои от сегашните ни съграждани са по-наясно с имената от самият живял човек, както и от този, който е писал приписките в хрониката на Манасий, както и от този български владетел, който малко повече от 200 години след кончината на САМОИЛ е поръчал да му преведат Манасиевата хроника и да включат в нея текстове, с които да се спомене и какво са правили българите по същите времена, за които пише Константин Манасий стотина, двеста и повече години по-рано. Да вършим каквото трябва, пък каквото отреди Господ! Нека читателите видят няколко доказателства за името. Тези доказателства са на https://www.academia.edu/9690896/%D0%98%D0%9C%D0%95%D0%A2%D0%9E_%D0%9D%D0%90_%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%AF%D0%A2_%D0%92%D0%9B%D0%90%D0%94%D0%95%D0%A2%D0%95%D0%9B_%D0%9E%D0%A2_997_%D0%94%D0%9E_1014_%D0%B3_%D0%B5_%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BE_%D0%A1%D0%90%D0%9C%D0%9E%D0%98%D0%9Bki, а в първоначалната страница на темата са показани в двете части на илюстрацията за САМОНЛЪ, които особено ясно се виждат на корицата на 71-ия брой на списание "Българска Наука". Що се отнася до коментарите на уважавания професор И. Добрев и посочените от него допълнителни текстове, е изключено те да бъдат открити в някой от руските летописи, по причина, че след 1039 г. руската църква започва да се управлява от Константинополската патриаршия и тя изпраща или назначава предимно гръцки или верни й митрополити повече от 5 века. В този период, всичко което е било свързано с българите е унищожавано или преиначавано, а каквото е останало са трохи и следи, но изключително важни, които са открити след 8 века от няколко руски изследователи, като Калайдович, Княз М. Оболенски, Погодин, архимандрит Леонид и редица други като Степан Шевырев, Добриянски, А.Попов и други почтенни изследователи. Относно митрополит Михаил, никъде в летописите няма да намерите от къде е, а че е от български произход се установява по други съобщения. Не за доказателство, а за обяснение, ако четете руските летописи от тези времена, ще научите че Киевската Света София е строена след 1037 г. от Ярослав Мъдри, третия син на Владимир, внукът на Великата княгиня Олга. Но в хрониката на Титмар Мерзебургски, за 1018 г., която е последната от живота му в 31-ия текст, последният от нея, е записано, че Болеслав Храбри и Святополк, първият син на Владимир, са присъствали на тържествена литургия в същата църква и че по това време само в Киев е имало 400 църкви! Как става това, 30 г. след тържественото покръстване на Владимир в Корсун, в Киев вече има 400 църкви, от които най-голямата, която приема двамата владетели Болеслав Храбри и Святополк е Света София, а чак в 1037 г. Ярослав бил я започнал да я строи!!!??? Лист 119 с приписка от Манасиевата хрониока.bmpЛист 120 с приписка от Манасиевата хрониока.bmp
  9. Прочетох основната теза на уважаваният Й. Табов и всички коментари и ми направи впечатление, че съвсем фриволно се изписва и употребява думата "славяни" за времена преди началото на XVII век, като че така са използвани в изворите, което по принцип не е коректно и директно обслужва не български интереси, цели и истината. Това което виждате, под текста, е от ръкопис от 1619 г., който в 1648 е отпечатан, а с ограденото в червено е първото документирано изписване на думата "славяни". Край този лист има още 753. Ако някой представи фотокопие от по-стар извор, с тази изписана дума, веднага си взимам думите обратно! Желая Ви успех! Листът, на който за първи път през 1619 г е изписана думата славяни1.bmp
  10. Продължение на текста от 26.08.2014, който текст по някаква причина не е възпроизведен изцяло. Изречението : "По тази причина в препоръчаният ми текст, самият негов автор се е видя" не е довършено и отпада, а на неговото место следва : "Между другото не само този летопис е с подобна съдба! По-подробно за летописите по това време и след това на https://independent.academia.edu/VeselinTrakiyski в текста за Изследванията на Княз М. Оболенски за първоначалния руски летопис, а и в текста на руски език "Несколько слов о ..." от същият автор. По тази причина в препоръчаният ми текст, самият негов автор се е видял в чудо, кое да приеме за достоверно, и се е решил да съчини нещо, което да му пасне на разсъжденията. Той е написал, че Игор е ходил по военните походи с някакъв "воевода Олег" и 922 г., връщайки се от поредния поход до Константинопол с него са минали през Велики Преслав и Симеон дал дъщеря си Елена за съпруга на Игор, но дали тя е била кръстена до тогава по християнски обичай не е ясно на уважаемият проф. и той пази мълчание по въпроса. Може, според него, тя да е току що родено пеленаче и Симеон да не е успял да я кръсти, кой знае?! Игор по това време е на 43 г., тъй като до сега не е оспорено, че е роден през 789 г. като син на Рюрик и предаден през 882 г. на Олег за да го изгледа след кончината на баща му. За Елена, не е ясно тя на колко години е. Но от историческите извори е известно, че Игор почива през 945 г. и остава Елена, за която не се знае по каква причина и кога е прекръстена на Олга, според уважаемия проф., с рожбата им Светослав, роден през 942 г. Така Игор се е сдобил с първо чедо на 61 годишна възраст!? Може?! Щом твърди учен човек!? За Олга, която после пак станала Елена, след като я кръстил (кога, къде и как ????) император Юстиниан Багренородни, от 945 г. управлява Киевска Русс като наместничка на Светослав, ако си спомните, че 946 г. тя, като вдовица на 1 г. посещава Цариград, както е записана приписката в Книгата му на церемониите на листите за тази година???, до като почива през 969 и той, Светослав управлява сам до 972 г., защото 30 годишен загива, при днепърските прагове, след като попада в засада на печенегите при връщането си в Киев след поход до България. Но! През 922 г. няма никаква информация от изворите, че е имало какъвто и да е военен сблъсък между България и Източната Римска империя, камо ли пък на Киевска РУсс с последната, освен в руски летописи, но там има информация за редица договори между Киевска Русс и Константинопол от преди 850 до 944 г, за които никой друг освен руските летописци не знае! В края на 19-ти век, т.е. 1000 години след събитията, има едно съобщение на известен руски митрополит, че Олга е българка, но само толкова, защото след много кратко време, същият митрополит опровергава своето съобщение. А колко е меродавно това за М. Тихомиров, след още 50 г., да твърди. че тя е кръстена в Константинопол, е друг въпрос, който няма и няма и да има отговор!"
  11. Благодаря на RIZAR за неочаквано добрите думи към мен, Сандлих! Сега, относно изявлението на проф. ИД, под мой коментар по темата: " Представите ви не само за цялата тази проблематика, но и за личността и делата на презвитер Григорий са повече от приблизително-повърхностни." и препоръката му, под формата на предложение. да се запозная с: "Презитер Григорий.pdf, 679,39 KB, 32Брой сваляния". Благодаря и на него, не за думите, а за текста, с който се запознах, при все, че познавам и основният му труд по темата: "Russians_1.pdf", както и всичко по "Българите за руския народ, държава и култура". Нито му е мястото, нито времето за пространни обяснения, а само за конкретни факти и твърдения. В посоченият текст, чието заглавие е : "Българската княгиня Елена-Олга начело на Русия", уважаемият проф. ИД, е извършил необходимото и е представил всичко известно му от достъпните му извори и последвали ги изследвания, мнения и разсъждения, от рода "кой какво казал" и сам е представил своите разсъждения, а понякога и съчинения. Типичен пример за последното е твърдението му за някакъв "воевода Олег", за когото знае само той, но от къде, от "свише ли", от "космическият разум ли" по акад. В. Шабетник, само той си знае! Има един критерий за достоверността по темата и това са историческите факти за българската държава, които са известни и познава историческата наука за времето на Великият Симеон и неговият син Петър и които по един или друг начин се вплитат с известното от руските летописи за тези времена. Да не забравяме, че най-старият от тези летописи е датиран за 1113 г. с подписа на Силвестър и то във времената, когато руската църква вече е под гръцка власт и всичко, което е занесено там от българите е "под ножа на преиначаването", а се представя за летопис на Нестор, който бил го написал поне 150 г. преди това и не само този летопис По тази причина в препоръчаният ми текст, самият негов автор се е видя
  12. По различни причини и обстоятелства до сега не бях в състояние да следя "баталията", но преценявам, че не съм загубил кой знае какво! Благодаря на проф. Добрев, за вниманието, което ми е отделил и приложил в коментара си негово изследване по темата! Но, освен присъщите му многословия, приведените в него пространни "доказателства", под формата на цитати, изпълнени с предположения, няма представени никакви доказателства за твърденията му! Например за това, че Олга е родила Светослав през 942 г., когато Игор е преминал 60 годишната възраст, което не ми е известно да е оспорено от някого и сам той не представя друго доказателство, а твърдението, че е глупост, която не е твърдял, е доста ...!? Никога не съм твърдял, че той го е посочил където и да е от този род, но да оспорваш нещо неказано не с доказателство, а с квалификация, която никога не е била аргумент или доказателство, не е за коментиране! Втори момент, в неговото обширно изложение, е отсъствието на отговор за посещението на Олга в Константинопол. Има един единствен извор за него, като не броим руските бълнувания от различните копия на т.н. им "летописи" за посещението й, а и от други автори с користни цели. "Изворът" са приписки в полето на листите за 946 г., извън основния текст на Константин Багренородни. Не е известно, кой и кога ги е написал там, тъй като са с друг почерк от този на основния текст. Отделно за достоверността на този Бонски корпус на Багренородни има изследване на Евгений Булгарис от 1792 г. по въпроса за кръщаването на Олга, според който това не е оригинала, а евтино придобито копие, от неизвестен източник, като редица автори от онези времена, Зонара например и други, пишат, че това е станало през 955 г.. Та в 945 г. тя е станала вдовица и на следващата година се "захваща" с пътуване от Киев до Константинопл, като оставя рожбата си на 3 г. за няколко месеца, ей така на произвола на съдбата. Княз Оболенски, изследвайки известните извори, както й съветите на Багренородни към наследника му, стига до извод, че тя не е кръстена в Константинопол!!! В предложеният ми от проф. Добрев текст на pdf файл, има едно твърдение, отнасящо се до "самонаричането" на Симеон Велики за "василевс на българи и ромеи": "Веднага след завръщането си във Велики Преслав Симеон чисто и просто се провъзгласява за цар, което между впрочем си е напълно в неговия, симеоновски стил и маниер." Е това е типичен пример за свободно съчинение! Симеон се връща от Константинопол през 913 г., а оповестяването на тази титла става след като той се обръща с пратеничество до римския папа с молба да му предостави на всички необходими атрибути за василевс .: венеца, хламидата, булата, които не са му предоставени в Константинопол. Явно това е станало през 917 г , след битката при Ахелой. В тези времена обявяването на василевса на Римската империя е било в прерогативите на римския папа и на цариградския патриарх, тъй като схизмата още не е била оповестена. Така че Симеон е в правото си да се обявява и кореспондира с другите владетели с тази титла. А какво пишат ромейските автори е една от поредните им безкрайни лъжи, появили се след 1453 г. на запад от Балканите. Накрая, проф. Добрев продължава да именува тези "два листа" "Именник на българските ханове", пренебрегвайки съобщението на Йоан Екзарх, че българите, като хазарите, предават властта от баща на син или от брат на брат и имат князе. Каназ е исконно българско от ирански произход, а не славянско понятие, впрочем, то тогава в тези времена няма никакви славяни, че да имат и князе за владетели! Думата "славяни" за първи път написва М. Смотрицкий в "Граматика"-та си от 1619/ 1648 г. на 6-та страница от основният текст на изложението.
  13. Първо и най-важно! Няма и не може да има "Именник на българските ханове"! Който го твърди е от контингента на категорията "учените глави", както най-образно го е описал Захарий Стоянов. Името на документа от два листа се кръщава от първооткривателят му или когато се идентифицира, задължително се идентифицира с неговото име. Първият откривател, Андрей Попов, го нарича "хронологическiй перечень Болгарских князей"! Пита се защо използва титлата "князе", а не например "ханове или канове/кханове"? Много просто, защото е запознат с трудовете на Йоан Екзарх от X. век, а в тях Йоан Екзарх изрично пише, че българските владетели са се наричали КНЯЗЕ! Това става по времето на Великият Цар Симеон!!! Великият Симеон е бил един от най-грамотните хора в тогавашния грамотен свят и най-грамотният владетел, който е имала дадена държава до ден днешен, че и отгоре на това е известен и като автор на "Златоструй". Останалото не е за коментиране, то не заслужава внимание, защото са бълнувания от "учена глава". Русите за първи път съобщават, че техните владетели са наричани князе в известното ПВЛ, приписвано на Нестор, но под което стои името нма Силвестър и то почти 200 години след появата в Киевска Рус на споменатите два листа, страници 25, 26 и 27 от "Обзор Хронографов русской редакции" от 1866 г,, с който съобщава за разположената, след IV книга "Царства, във висша степен "замечательная вметка". Останалото е от "чулите, но неразбралите". Второ и не по-малко важно! Нареченият "Еллинский Летописецъ" - първа редакция е дериват, т.е. копие на част от доста по-раншен ръкопис, който до 1039 -1079 е преписван доста старателно, а след това под ръководството на гръцките свещеници, както дойде но за българи, нито буква! Княз Михаил Оболенский, в книгата си от 1870 г., "Несколько слов о первоначальной русской летописи" и архимандрит Леонид в "Описанiе рукописей графа А. С. Уварова" от 1893 г., доказват, че този ръкопис, известен под няколко имена: според тях "Григориев съборник", според А. Шахматов "Древнеболгарская енциклопедия" и по А. Чилингиров "Цар Симеонов съборник", е занесен в Киевска Рус от Григорий презвитер мних на всички църковници на Българската църква, а според синаксара в Остромировото евангелие е записан като Григорий епископ Мизийски, чиято памет се чества под 8 януари.Та от този ръкопис, Григориевият, са двата листа и подвързването им в него е могло да стане само под негов контрол и по повелята на Цар Симеон. За сега продължават издирванията на командировачната заповед на Григорий, митническите му декларации на българската и руската граници, съобщенията от медиите и фесбука, туитера, блогъри и др. за визитата и престоя му, щото за Константинопл има съобщение, в приписки извън основния текст на ръкописа и на друго място за годината, но за "учените глави", без снимка минимум 800-600 с императора и Олга и то не се признава, и да не забравим съобщенията на минимум две независими агенции, но те да са CNN и BBC, от други "Цъ"!
  14. Русский язык — диалект болгарского http://bulgarinut57.blogspot.com/2013/09/blog http://reconkista.ru/russkiy-yazyik-dialekt-bolgarskogo/ (не се отваря) 07.09.2013 Всем известен избитый постулат московской имперско-исторической „науки”, что русский язык является наследником, так называемого, древнерусского языка, а украинский и белорусский языки являются его же побочными продуктами, которые возникли из-за существенных иностранных, в первую очередь, польских влияний. На самом же деле, эту сентенцию целиком отрицают научные факты, которые, к сожалению, известны лишь узкому кругу специалистов-лингвистов. Вот, к примеру, что говорит доктор филологических наук, ведущий научный сотрудник Российской Государственной библиотеки, профессор Татьяна Миронова: в современном русском языке более 55 процентов слов – церковнославянские. И грамматика у нас общая, процентов на 70. Большинство из нас даже не догадывается, что говорит на чистом церковнославянском, используя привычные слова и обороты. Ей вторит профессор В. Троицкий: по исследованию лингвистов, 55 процентов русского языка восходит к церковнославянскому. А вот, что по этому поводу говорит Церковь. Епископ Иларион (Алфеев): Церковнославянский язык отличается от русского только некоторыми грамматическими формами, семантикой отдельных слов и словосочетаний, особенностями синтаксиса, который в славянском языке чаще всего копирует греческий синтаксис, и небольшим количеством слов (несколько десятков), отсутствующих в современном русском языке. На освоение этого материала требуется не так уж много времени и сил. Для тех, кто не знает, следует объяснить, что церковнославянский язык возник на основе древнеболгарского путем переводов на него с греческого Библии и других религиозных книг, осуществимых славянскими просветителями Кириллом и Мефодием в IX веке, но, в целом, это фактически — древнеболгарский язык. Вот, к сравнению, примеры из живого болгарского языка: наблюдавам, старая се, уважавам, заявявам, обявявам, трогвам, преодолявам, преподавам, принадлежа, отчуждавам, ругая; разписка, дописка, преработка, сказка, доклад, ужас, данни, задача, покупка, обстановка, постановка, обстоятелство, склад, випуск, недостатък; усърден, сложен, способен, опасен, нахален, бивш, необходим, необуздан, необятен, небрежен, незаменим, непоколебим, оправдателен, постоянен, преждевременен, произволен, недосегаем, умел; непременно, даже, вероятно, съблюдавам, занят,обязателен, удовлетворявам, сторонник, давление, съставление, ослабление, укрощение, основаване, съставяне, изследване, затъмнение, заседание, събрание, известие, отличие, условие, участие, събитие, съчувствие, качествен, свойствен, естествен, веществен; учителствувам, засвидетелствувам, странствувам, приветствувам, отсъствувам, учител, спасител, създател, читател, възпитател, просветител, доброжелател. Эта лишь маленькая часть, тех слов, которые являются общими, как в русском, так и в болгарском языках. При этом, нужно отметить, что современный болгарский весьма отличается от староболгарского. А вот современный русский и староболгарский имеют большое сходство! И так, основываясь на заключениях учёных можно смело констатировать тот факт, что русский язык, по меньшей мере, процентов на 55 — это СТАРОБОЛГАРСКИЙ ! Касательно остальной части слов в русском языке. Вот, к примеру, мнение представителя Совета Федерации РФ от правительства Калужской области Валерия Сударенкова: — Достаточно взять словарь Ожегова, — сказал В. Сударенков, — и посмотреть на букву “а”. Там 900 иностранных слов, теперь уже ставших русскими, ибо как мы сегодня обойдемся без слов: “абажур”, “авиация”, “автобиография”, “автомат”, “агония” и так далее. Это только на одну букву. А если взять весь словарь, то найдем десятки тысяч слов, которые стали русскими. Возникает, вполне логичный вопрос: Может ли язык, имеющий в своём составе более 55 процентов слов из ДРУГОГО языка, а также десятки тысяч слов тоже иностранного происхождения, называться САМОСТОЯТЕЛЬНЫМ ЯЗЫКОМ ? Публикувано от Emil Tsvetkov в неделя, септември 15, 2013
  15. Когато се говори за какъвто и да е език има две основополагащи категории за неговата квалификация; лексиката и граматиката. Първата ни обяснява какво трябва да разбираме от съчетанието на звуците, които чуваме от събеседника или като ги гледаме превърнати в писмени знаци и подредени в определен ред и как се образуват производни от тях. Втората ни обяснява как да подреждаме различните думи, които ни обясняват различни неща, в определен ред за да разбираме взаимодействието между всяка от думите, за която знаем какво ни казва, в подредена мисъл (известно като изречение). Най-простото е да разбираме, кой какво прави и обстоятелствата при които става това 'правене". В досега прочетените коментари не прочетох в нито един, нито за това какви са думите в отделните езици, които имат едно и също значение, но за всяка се чуват едни или съвсем различни звуци и се изобразяват с еднакви или различни писмени знаци, нито пък как се подреждат в изречението за всеки отделен език, за които става дума във въпроса на КГ125. Първото, което прави впечатление, че се предлага една класификация за сравнение между тях, която е изготвена от специалисти на страна, чиито език е съставен от преимуществено от германска лексика на основата на френската граматика и чиито звуци и буквените им еквиваленти и жителите й не могат винаги да знаят, та се налагат често. често да произнасят отделните звуци на буквите на дадена дума, все едно четат буква по буква азбуката си, за да разберат за какво става дума. И за това не става ясно по кой основен критерий е направена тази класация!? А и с представените примери коментарите се пренасят не върху езика, а върху използваните азбуки и по-точно шрифтовете с които се изразяват. Що се отнася до примерът, с който започва темата, трябва ясно да се каже, че това е печатна книга, чието съдържание е от ръкопис изготвен много преди 16-ти век и то с лексиката и граматиката, които са характерни за езика на българите от края на 9-ти и 10-ти век, както и за шрифта на буквите с които са написани думите. А по какво може да се установи това? Ами просто по това, което е известно за ръкописите, които са занесени в Киевска Рус от Григорий презвитер мних на всички църковници на Българската църква и в последствие са преписвани, разделяни, променяни, но изразите и буквите са запазвани дълго време, до намесата на гръцките духовници, които започват да ръководят руските църковни дела и си поставят за цел да изкоренят всичко българско от нея.. Неговите текстове или остатъци от тях с лексика, граматика и използвани букви от азбуката, на която са изписани, са известни още от края на 19-ти век и са представени с копия от оригиналите или от преписите им, а от съвсем скоро и на четящата българска публика, която се интересува кой е първоначалния руски летопис, преди въобще да става дума за митичният Нестор Летописец, чийто труд се датира чак през първите десетилетия на 12-ти век ( предполагаемо 1112-1113 г., но няма и следа от него, а известното копие е подписано от Силвестър и то след няколко десетки години, като той в края се обръща с молба към Бога, да му прости прегрешението, тъй като е променил текстове), в същност 2 века след Григорий. В този смисъл и във връзка с показаният лист с текст, следва да се знае и че преди това Литовците са имали православни книги и дори един от най-старите руски летописи с тази азбука е бил Кьонигсбергския, сега рекламиран като Раздиловския. В заключение, без да съм някакъв си арбитър, за мен най-ясен е отговорът на ИСТОРИК - езикът е старобългарски, а защо са го възприемали директно русите, е обяснил техният много почитан и изявен историк на Руската църква още от началото на 16-ти век митрополит Макарий, който е написал в своите произведения, че хазарите, българите и северните россияни са говорили един и съш език, но не споменава нищо подобно за сърби, харвати, чехи, словаци, поляци и т.н. Същите думи е записал, в книгата си за кръщаването на руската княгиня Олга в Цариград и Елефтериос Вулгарис, роден в о-в Корфу от майка и баща българи, известен като един от най-просветените учени мъже на Европа в 18-ти век, под името Евгений Болгар, както и създател на гръцкият език катаревус и главният им възрожденец, чиято дейност довежда до освобождаването на Гърция през 1828 г. Освен другото, и за запорожките казаци се знае, че са се наричали казари и са говорели съшият език. Т.е. лексиката на тези хора е била много близка една до друга, което и обяснява защо толкова дълго време от 10-ти до почти края на 19-ти век тези книги са се чели с помощта на тази азбука, но с различни шрифтове. А за споменатите класации старославянски език, македонски език, въобще не става дума през тези години, за които става дума за показаната снимка. Тези понятия се появяват след 18-ти век и то като за източно-българско наречие и за западно-българско наречие, така че г-жата или г-цата, която се обявява за научен работник, аз бих използвал захаристояновото "учена глава", може да говори за македонски език след указа, с който Блаже Ристовски и компания обявяват създаването на "македонски език". И никакъв "македонски" език преди това, а само западно наречие на българския език Един от коментиращите, засегна въпроса за езика на солунските братя. А какъв е той, казва Константин в Хазария, когато го питат от какъв род е, та да го подредят на съответното место на "масата" до хазарския владетел и той казва; "Аз имах велик и славен прадядо. Той стоеше близо до царя. Но понеже самоволно отхвърли дадената му слава, бе изгонени, като дойде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз пък, жадувайки за древната чест на моя прадядо, не съм успял да я получа още. Аз съм Адамов внук”. Кой е бил този цар и къде е царувал до границите на тази Източна Римска империя не е казал, но пък е отговорил, така че са го разбрали, но пък прадядото му явно е живял не по-късно от началото на 9-ти век, а тогава това е могло да бъде само до един цар, а страната я познайте сами.
  16. Представената снимка, на страница от писмен паметник от 1683 г., от КГ125 на дясната страница показва "ръката на Дамаскин" с чиято помощ се определя денят от седмицата на определена дата и чрез нея и него да се стигне до пасхата, както повечето знаят или познават. Лявата ръка се ползва от православните и представлява изчисленията по Юлианския календар и 28 годишният слънчев кръг, а дясната ръка се ползва от "жидовете", както са наричали и още наричат евреите - юдеи в териториите на Киевска Рус и представлява такива изчисление по лунната година. Таблицата на лявата ръка е изписана в подобна таблица, но без ръката, на една от стените на Киевския Софийски събор, много години преди този ръкопис. Много съществено по тази тема е, че поне 300 години преди, споменатият руски ръкопис, такава таблица и пояснения към нея е изписана на първата страница на един стар български писмен паметник - от Втората българска държава по Паисиево време, известен като "Норовският псалтир", открит от А. Норов в един православен монастир "Св. Сава" в Палестина и съхраняван от него. Между споменатите таблици на лявата ръка на Дамаскин и Софийския събор и тази от Норовския монастир има съществена разлика. Първите започват с буквите от кирилицата от последния (долния ред) и се развиват нагоре към първия, а тази от Норовският започва от горе на долу. В 2011 г. изчисленията са обяснени и на съвременен български език и са публикувани в текст със заглавие, започващо с Норовският монастир. За съжаление тези таблици не може да се ползват с Грегорианския календар, без съответни проверки и корекции, защото при последният на всеки 400 години се падат 97 високосни години, а при Юлианският - 100.
  17. Уважаеми Професор Добрев, простете евентуалното ми невежество, по темата, която сте развили най-подробно и която съм прочел, но си позволявам да споделя знанието си по твърдението Ви за княгиня Олга, прилагайки принципа : "знаеш ли нещо, е знание, не знаеш ли - е незнание" Относно даването на Елена-Олга за жена на Игор. Има две доказателства: първото, че тя не е кръщавана Елена и второто, че не е дъщеря на Симеон. Без да ги оповестявам и това ще стане, но нека се види какво извън различните съобщения от руските летописи се знае за нея и не е опровергано. Няколко думи за Олга. Има различни версии за произхода й, но има няколко факта, които може да служат като жалони за проумяване на повествованието. За Игор, съпругът й, има запис, че е син на Рюрик, каквото и да разбирате под това; Олег е близък роднина на Рюрик, на когото, преди смъртта си, той, още в пелените, го поверява през 879 г, и 882 г. го завежда в Киев, а сам поема властта там и умира през 912 г.; за Олга има запис, че е родена през 889 г., за едни в Плесков = Псков, за други в Плиска, а според трети е заведена в Киев на 9 години (887 г.?), четвърти пишат, че Игор я харесал край някаква река; според едни записи се омъжва за него през 909 г.(Олег му я довежда, а тя е на 20 г.), а според други - в 912 г. (тя е на 23 г.); ражда Светослав през 942 г.; Игор умира в 945 г., от 945 до 963 г. тя управлява Киевска Рус, като регентка на Светослав; в 955 г. посещава Константинопол и е приета със свитата си от Константин Багрянородни, което е отразено в неговата Книга за обрядите, но там записът не е в основния текст, а е под формата на приписки с друг почерк за 946 г.; умира в 969 г. юли 11-и ден в Киев. Набеденият за неин баща Симеон до 893 г. е монах, което означава, че е приел безбрачие! След като, през 893 г., става КНЯЗ, се жени и има трима сина: Венеамин, известен и като Боян Мага, Михаил и Петър, като за всеки има съобщения от онзи времена. Ако има някаква връзка с българския царски род, и действително е заведена от Олег в Киев, то тя може да е дъщеря на Владимир, а има и податка за 903 г., тъй като Симеон води войни и в една от тях през 904 г. сключва договор с Византия. Кръщаване в Константинопол няма. Тя не става "сестра" на императора, след очакването, което е имала, нито и е предоставена княгиня за съпруга на нейният син Игор. Това се доказва от съветите, които дава Константин Багрянородни, на сина Роман, веднага след нейното посещение през 955 г., и които са записани в неговата книга. Съобщението на Волтер е във връзка с друг мотив - Екатерина приживе му изплаща пенсията за 50 години напред и излиза, че е отблагодаряване за жеста й. А преписите на първия в последващите руските древни ръкописи са "барани" под влияние на гръцките църковници след 1039, които поемат религиозните дела в Киевска Рус. За това няма нито един запазен оригинал на Нестор, каквото и да се разбира под това, а само препис на Силвестър, но чак 2 века след тези събития и то вече когато е станал епископ. Много е смущаващо, че тя ражда на 53 г., а бащата е на 63!???, като за други деца не се споменава.!!!
  18. Уважаеми ВладПомак, От Вашето изявление по темата има много неща, които, изглежда са "тера инкогнита" в познанията Ви. Първо, което е явно е, че не сте видели с очите си това съобщение на Андрей Попов, то е 1866 г. и там той изрично пише, след текста, който нарича "следующая въ висшей степени замечательная вставка", че това е "перечен" и т.н., като обяснява защо го именува и привежда доказателства от писмени паметници с имената на владетелите и авторите, който са писали за тях преди написването на текста Ако пожелаета да видите какво е записал на лисите 25, 26 и 27, където е съобщението, може да ползвате http://talasin.blog.bg/history/2014/03/08/pyrvoto-syobshtenie-za-imennika-na-bylgarskite-kniaze-ot-and.1245839, където със скромните си възможности, съм представил от фотокопието на оригинала. Второ, "анонимният труд", както го наричате, е също невярно твърдение и то тръгва от тези времена, когато започват интензивните изследвания на руските учени-историци за откриване кой е първият техен летопис. Установено е и е публикувано още през 1870 г., от кого е преведено всичко в този ръкопис и кога, както и по какъв начин е оформен с това "име", както и че това е копие от първоначалния ръкопис, който има друго име. Разбирам Ви и не Ви виня за твърдението и квалификацията, тъй като след издаването на този труд, а и книгата в която е поместен след 5 години, никога не са били достъпни до изследователите и читателите, както и никога не са преиздавани. Сега, Слава на Бога, вече не така, Трето, името на "вставката" е дадено от А. Попов, а не от Раич, той би могъл да го съобщи, само след това, а не да го кръщава.Четвърто, знае се кой и кога е занесъл тези текстове в Киевска Рус и по каква причина. Не може и дума да става за фалшификат. тъй като А. Попов, а и всички други, които са ползвали тези два листи, никога не са споменали, че те са написани от друг преписвач или с различни мастила и шрифт. За непосветеният възникват въпроси, защо са там листите, но логиката им е била ясна и желязна за автора на текста, но и не само на него, тъй като такъв труд не се полага без повеля свише. Последното също е установено по запазен, по една случайност изричен текст, съобщаващ, кой е изписал тези всички текстове и по чия повеля. Пето, от българските писмени паметници има още един подобен на този списък, но с по-друго съдържание и от автор, съвременник на автора или съставителя на текста, защото щом има повеля, винаги има докладване на написаното за одобрение. Шесто, това че в публичното пространство, името на текста, е сменяно няколко пъти, не е "заслуга" на никой друг, а на т.н. "учени глави", които явно не са учени, а са "назначени", както става в казармата, да са "учени". Тъй като там по устав съществува субординация, което ще рече началникът е най-умен от всички и за това само той може да заповяда, а останалите са простите и трябва да изпълняват. Като духне "друг вятър" и началник стане някой от простите, той веднага става умен, а предният - прост като останалите! Това е. Питайте и ще Ви се отговори.
  19. Няколко думи за Олга. Има различни версии за произхода й, но има няколко факта, които може да служат като жалони за проумяване на повествованието. За Игор, съпругът й, има запис, че е син на Рюрик, каквото и да разбирате под това; Олег е близък роднина на Рюрик, на когото, преди смъртта си, той, още пеленаче, го поверява през 879 г, и го завежда в Киев, а сам поема властта там; за Олга има запис, че е родена през 889 г., за едни Плесков = Псков, за други в Плиска, а според трети е заведена в Киев на 9 години, четвърти пишат, че Игор я харесал край някаква река; според едни записи се омъжва през 909 г.(Олег му я довежда), а според други - в 912 г. за Игор; ражда Светослав 942 г.; Игор умира 945 г., от 945 до 963 г. тя управлява Киевска Рус, като регентка на Светослав; в 955 г. посещава Константинопол и е приета със свитата си от Константин Багрянородни, което е отразено в неговата Книга за обрядите, но там записът е за 946 г.; умира в 969 г. юли 11-и ден Киев.
  20. ИСТОРИЧЕСКОЕ РАЗЫСКАНIЕ О ВРЕМЕНИ КРЕЩЕНЯ ОЛЬГИ ВЕЛИКIЯ КНЯГИНИ РОССIЙКIЯ Посвещавам на скъпите ми родители Димитър и Йордана, съпругата ми Маргаритка, сина ми Димитър и внуците ми Веселин, Ивелин и Радост Предговор - бележки на преводача Представям превод на текста на една книга от 1781 г. на Евгений Болгар, която той написва на латински език в отговор на любезна молба на професор Феодор Шалл от Полтавското училище да отговори на въпрос свързан с посещението на Великата Руска Княгиня Олга в Константинопол при Император Константин Багрянородни и нейното приемане на Христовата вяра. Издател на книгата е един от най-изявените руски учени и държавен деятел граф Алексей Иванович Мусин-Пушкин, в която едновременно с латинският текст е поместен и руският му превод. В текста на няколко пъти ще срещнете едно име Писател безименен или Писател Российские древности, което не е било известно на Евгений Болгар, но по-късните изследвания на Княз Михаил Оболенски и архимандрит Леонид установяват, че става дума за българина Григорий презвитер мних на всички църковници на българските църкви, който е представен в книгата като Свещеник Григорий. Не ми е известно, може и да греша, но се лаская, че текстът от тази книга излиза за първи път на български език под мой превод от староруския език на преводача на текста от латински на руски на Евгений Болгар и става достояние на любознателните български читатели с помощта на blog.bg, Academia.edu, както и на nauka.bg. За автора е известно, че е бил един от най-образованите мъже на 18-ти век и лично Екатерина Втора настоятелно го е канила да работи и живее в Руската империя, което той приема и остава там до края на живота си. Името му е много тясно свързано с Гръцкото Възраждане и освобождението на Гърция през 1828 г. Паметни са неговите думи при първата му среща с Императрицата : "я словено-болгар по родоначалию, грек по рождению и русин по самочувствию". Съществува мнение, че думите на Св. Паисий Хилендарски от неговата "Словено-болгарская история" - "О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин!" са отправени към Евгений Болгар. От книгата не е представено само благодарственото писмо на архимандрит Иоакинф Карпински от Белоезерския Кирилски монастир до него, изразяващо задоволството му от отговора му и с което тя завършва. Sandlih Превод Веселин Тракийски Евгенiя Булгара Архiепископа Славенскаго и Херсонскаго ИСТОРИЧЕСКОЕ РАЗЫСКАНIЕ на О ВРЕМЕНИ КРЕЩЕНЯ ОЛЬГИ ВЕЛИКIЯ КНЯГИНИ РОССIЙКIЯ. Преложено на Россiйскiй языкъ при Свящѣшйемъ Правительствующемъ Синодѣ. Печатано въ Санкпетербургѣ, при Императорской Академiи Наукъ, 1792 г. От издателя. Тук се предлага историческо разсъждение за времето на кръщаването на Великата Княгиня Олга, съчинено на латински език от най-ученият мъж Евгений, бивш Архиепископ Славенский. Кое му е подало повод за съчинението, е необходимо да уведомя почитаемия Читател. Професор Т(Ф)еодор Шал от Полтавското училище, виждайки несходството в Писателите, относно този същият предмет, и не знаейки, на кого повече да повярва, прибягнал към негово Преосвещенство, като човек с висок ум, и прославил се в Европа с учеността си, помолвайки го да разреши недоумението му. Удоволетворявайки такава молба, този просветен мъж не останал любознателен за единствената истина, търсещ да я открие пряко със своята мисъл, каквато я предлага с точност, и я оставя на съда на безпристрасния свят; а аз съм длъжен да кажа и това, че толкова рядко произведение на перото, за съжаление на любителите на историята може би било завинаги останало в неизвестността, ако поради своята обич към мен, не само ми го съобщи лично, като си позволил, по мое желание, но и да го направи за общо използване. Аз не намерих по-добър начин да употребя такъв дар, от този да го съобща на света, чрез издаването му под печат. Отличавайки този мъж с дарованието му, огромното познаване на древността, и похвалата, с която се отнасят обществата на учените към неговите трудове, всичко това удостоверява в мен, че и настоящето му изследване ще бъде удостоено с благосклонно приемане от публиката. Алексей Мусин – Пушкин На учения изящен мъж на полтавското училище г. професора Т(Ф)еодор Шал Евгений Архиепископ Славенский зраве желая. Ако скоро поисканото допринася за получаване на особено удоволствие, (макар и не като от скъпа вещ, между другото приемащ се за драгоценен и по времето на получаването му) то този мой отговор, бидейки и по своето съдържание маловажен, а при това и не така бърз, поради мои грижи с други мои дела, доставеното не би трябвало да заслужава никакво уважение. Но аз съм уверен, че вие мой любезни приятелю, ще го приемете благосклонно, независимо от това какъв е и колко късно сте го получили; макар е по-добре по-късно, отколкото никога; и въобще има мнение, че не е загубено това, което не още дошло в ръцете. Във вашето писмо ми е предложено да отговоря на въпрос, в коя именно година славната Росийска княгиня Олга, първата в Россия Християнска Владетелка, е възприела в Цариград светото кръщение; тъй като Российските историци, и най-напред Нестор, твърдят, че този случай е последвал през лятото на 955-та година от Рождество Христово, напротив също Константин Багрянородни, в своята книга за обрядите(церемонийте), не споменава нищо за такова кръщение, а и пребиваването й в Цариград отнася към 946 г.? За разрешаване на вашия въпрос е необходимо да се пренесат мислите ни към най-отдалечени времена, и се покаже, че Християнската вяра е посята в Россияните значително по-рано, и почти цял век до княженето на Олга; макар че е справедливо да се каже, че началото му е било много слабо, и, както обикновено при важни промени, отнасящи се до случващото се с целия народ, със съмнение и колебание. Най-древното начало на Християнската вяра при Россияните, всички историци, не само Росийските, като Нестор, но и чуждестранните, отнасят към десетата година от царуването на Михаил, сина на Теофил; а тази година е 863-та от въплъщението (символ, олицетворение и т.н., означаващо акта на непостижимо съединяване на вечния Бог със сътворената от него човешка природа, к.м.) на Христос. Истината за казаното потвърждава Лев Граматик (на стр. 463 и 464), продължил след Теофан историята на Константин Багрянородни (на стр.121 и 122) , Георгий Монах (на стр. 535 и 536), Георгий Кедрин (в кн. втора на стр. 551 и 552) и Зонара (в кн.втора стр.162). Но както ни се струва, Християнската вяра тогава още не се е била съвсем утвърдила в Россия. То се доказва с това, че скоро след встъпването на престола на Василий Македонец, когато след кръвопролитна война между Россияните и Гърците, продължаваща с различно щастие, бил сключен мир, то Россияните все пак пожелали да приемат светото кръщение. По съгласие с това, от страна на Гръцкия Император, в 868 година от въплъщението на Христос, в Россия бил изпратен епископ от Константинополския Патриарх Игнатий (за това време има известие за мисията при хазарите на Константин и Методий в Херсон и столицата на хагана на Каспийско море и Волга, но не до Киев и до русите, к.м.), за основаване и управляване на църква, и с него двама много учени и разумни мъже, Кирил и Атанасий, за да наставляват народа по правилата на Християнското благочестие, да ги просветят в светото кръщение, и при това да ги научат на четмо и писмо, и да им дадат образци на руските букви. За това пишат Константин Багрянородни (в житието на чичо му Василий стр. 211 и 212), Кедрин (в кн.втора стр 589 и 590), Зонара (в кн.втора стр.173 и 174), Глика (на стр.298) и Писател безименен (кн.втора забележки на книгата на Константин Багрянородни, на стр.112 и 116), този който първи въвел в Российския език буквите, показани при различни писатели. Френски писател на Российските древности, позовавайки се на Ломоносов, прославил се като учен мъж, пише (в предисловието на книга за тези древности, напечтена в 1769 г.), че “буквы Славенскiя”, употребявани сега, са станали известни на нашите прадеди не преди 868. За занасянето им сме задължени на Методий и Константин, синовете на Лъв Селунски (Солунски,к.м.) За това същото, при царуването на Василий Македонец, обръщане на Россияните към Христос кратко споменава и Т(Ф)еодор Спамгемий (в Историята на християнството в десети век & 2 под число 3) казвайки при това, че като приели Христовата вяра, после я изоставили, за което свидетелстват Кедрин и Зонара (първият на стр,589, а другият разказва в 3 част в записките). Че също християнската вяра е била въведена после в Россия чрез Олга, съпругата на Российския Княз Игор, в следващия век, т.е. в годината 955 от въплъщението на Спасителя, това се потвърждава не само от древните историци, Константин Багрянородни, Кедрин, Зонара, и всички Гръцки, а така също Нестор с другите Российски писатели, но и почти всички нови за това свидетелстват. Дори Хенрих Лейхий, в едно свое прекрасно разсъждение за живота и делото на Константин Багрянородни (това разсъждение е напечатано в Книгата за обрядите(церемонийте в &10) пише така: “след смъртта на Игор, на когото преди Император Константин Багрянородни беше неприятел, после другар и съюзник, вдовстващата му съпруга Олга, в съпровод с Российски велможи, пребивава във Византия за Свето кръщаване, била приета от Константин с големи почести и дарове.” (виж петата забележка на същата книга на Константин) Това станало през 955 година от Рождество Христово. Тази същата година това пришествие е означено и от Милетий, Епископ Атинский, в неговия ръкопис, съчинен на гръцки език, “Църковна история”(в кн.X, гл.4), който пише така: “Олга, съпругата на Российския княз, някога нападнал с флот Константинопол, или Господарка на град Киев, след смъртта на своя съпруг пристигнала при Цар Константин, и 955 г.”се кръстила, наричайки се Елена.” Тази наречена от Епископа “История”, макар още да не е напечатана, аз я имам в ръкопис. С нея се съгласува и Писателят на Российските древности (в съкратената История за приемането на Христовата вяра), че Олга, майката на Светослав, третият Российски Монарх, ходила през лятото на 955 г. до Константинопол и била наречена Елена. Това същото потвърждава Писателят на най-новата френска история (Т. XVI. ст.III. & V. стр.142) говорейки: “Княгиня Олга основала в Россия Християнската по Гръцко изповедание вяра в 955 година.” Макар много да твърдят, че това било в 941 година.; [но то, също както и посочената във вашия въпрос 946 година, ще бъде опровергано по-долу]; обаче е действително известно, че Християнската вяра е приета няколко години преди това между южните россияни, а по-особено в Киев. Митрополит Макарий [може би същият, който е управлявал църквата в 1542 г.], посочва в своя летопис, че Българите, известни преди като Козари (Хазари,к.м.), които живеели по реките Днепър и Дунав, и които, както смятат, имали един и същ език със северните Россияни, били обърнати (към християнската вяра,к.м.) от Методий и Константин-Кирил, синовете на Лъв Селунски. Тук е необходимо да отбележим, че имената са размесени от Писателите: Византийските говорят, че в Россия били изпратени Кирил и Атанасий за да я научат на Християнската вяра; Писателят на российските древности, позовавайки се на Ломоносов казва, че това били Методий и Константин; а Историк Френски свидетелства, че те се именували Методий и Константин Кирил, признавайки, както ми се струва, че този последния има две имена, обаче Писателите Гръцки, а особено Църковните, никога не са го употребявали. За същото вече напомня от части и знаменитият Волтер (в историята на Петър Велики в гл. 2), но описва превратно имената на Императорите, или, направо казано, самите тях, а и съответно, обърква обстоятелствата на времената: “Йоан Цимихски се запленил от Княгиня Олга, по кръщение в Константинопол, наречена Елена, и веднага след като приела Християнската вяра.” За такава любов на Императора към княгинята Олга, и за направеното й предложение от него, да встъпи с него в законно съпружество, обявява и Хенрих Лейхий (виж гореспоменатото за живота и делата на Константин Багрянородни в Книгата за обрядите (церемонийте в &10), привеждайки свидетелство на Теодосий Киевски, който бил написал, че Императорът, запленен от красотата на Олга, пожелал да се събере с нея чрез брак; но получил отговор от нея, че не може да бъде съпруга на този, от който е получила кръщаването си в купела. Тук Волтер несправедливо вместо Константин Багрянородни, съобщава за Иоан Цхимиски; макар Цхимиски да заел престола в 970 година от Рождество Христово, след Никифор Втори, сина на Роман втори, който бил баща на Константин Багрянородни (виж за това в хронологичното огледало на Цариградската история, в гръцката библиотека на Иван Алберт Фабриций, в книга 6, на страница 713 и при Шриттер (Сритер,к.м.) в новоиздадените в Санктпетербург записки с избрано от Воизантийската история в кн. 2 на стр. 988), но Олга, макар и попечителка на сина си, управлявала държавата не по-дълго от 969-та година, а след тази година Светослав започнал да управлява сам, като преди това водил война с Гърците, а после сключил договор с Цхимихски (Трактат за целия свят, написан ръкописно в хронологични таблици на Писателя на Российските древности.). Освен тази летоизчислителна грешка, при Волтер, в същата история, има друга много по-странна; където той пише за внука на Олга Владимир, възприел много по-късно от нея Християнската вяра, уж когато Фотий бил изпратил свои представители да го кръстят. Тук, по необичайната, своя волност свойствена на стихотворец, той смесил, различни обстоятелства във времената, и хора отстоящи един от друг с цял век, именно Патриарх Фотий с Патриарх Михаил Златовръхни, и Император Василий Македонец, прадядо му, с правнука му Император Василий втори, наричан Български. Наистина Волтеровите исторически съчинения имат навсякъде в слога си, приятност и красота, но рядко виждаме, че те са обстоятелствени. И така за пребиваването в Цариград на Олга при Константин Багрянородни, за което той самият пише (в книга втора за обрядите /церемонийте,к.м./ в глава 15) не остава и най-малко съмнение. Това е в съотвтствие и с твърденията на древните Писатели и с новите, чиито приведени свидетелства тук биха били съвсем ненужни, ако не беше това, че те ни известяват не само за произтеклите произшествия в тогавашното време, но и за тяхното мнение за тях. На съмнението подлежи тъкмо това, определянето на точната година на произшествието. Голямата част от най-добрите Писатели, не само Росийските, но и Гръцките [тъй като не е само Несторовото собствено мнение; та ако и то да бъде, то би заслужавало, обаче, голямо уважение, тъй като е свидетелство не на чуждестранен писател, а на който е живял в края на единадесети век, т.е. петдесет години след Олга] предствят пребиваването й в Константинопол и кръщаването й в 955-та или 956-та година от Рождество Христово. А да не би някой да помисли, че казаното се твърди само по свидетелствата на Писателите, то е необходимо ясно да се докаже, какви са годините на царуването на Константин Багрянородни, така и делата, които по реда им, са протичали през царуването му. Константин Багрянородни е син на Император Лъв (Лъв VI Философ), наричан Премъдри, оставен в изгнание от тъста си Роман Лакапен (Лакапин,к.м.) с децата му, които узурпирали бащиния му престол, в течение на третия индикът (912-945 г.,к.м.), сам започнал владеенето (Кедрин, на стр. 634 пише за това следните думи: “В течение на Третия индикт на 26 януари, Константин Багрянородни, по време на хранене, напада Стефан и Константин, Романовите синове, които въобще не са очаквали, и ги изгонват от царските чертози”), а това е станало, по свидетелството на Кедрин, в 6453-та година от създаване на света, от Рождество Христово 945-та; което се доказва от летоизчисляването на Иван Алберт Фабриций. Но тъй като в тази същата година е починал и (за което свидетелства хронологията на Росийските древности) Игор, Российският Княз, поради това е много трудно да се повярва, че съпругата му Олга, в същото това време, т.е. в 946-та година, едва ли [не говоря вече за 941-та година, както някои безрасъдно предполагат] преди да е могла да оплаче жребия си на вдовица, и да приведе държавните дела в необходимият ред, е помисляла да се отправя към Цариград, и при това с такава пищност и с предвождането на толкова велможи. Накрая в течение на шестия индикт, както пише Кедрин (за същото се споменават на страница 635 следните думи: “В шести Индикт месец юли Багрянородни, в деня на Светата Пасха, с молитва извършена от Патриарх Теофилакт, възлага венец на сина си Роман”) Роман, вторият син Константинов, приема от баща си съуправителство на държавата и на самия празник Света Пасха в година 6456-та, а от Христа 948-та, бе коронован, за което свидетелства в летоизчислението си и Иван Алберт Фабриций. Но в това време, когато е бил и приемът на Срацинското посолство изпратено от Амерумн, за което се споменава в книгата за Обрядите/церемонийте/(в глава 15 на страница 329), Константин със своя син Роман управлявали държавата, както се пише (на страница 339), че когато тези посланици били въведени в Императорската Златна палата, то на Аркадиевия престол тогава седял Роман Багрянородни и Боговенчани; а по-нататък в тази същата книга виждаме (на страница 340), че при Императорите Константин и Роман Багрянородни, било назначено, в чест на тези Срацински посланици, като изпратени от дружествена държава, рицарско позорище /представление,к.м./. По подобен начин било постъпено и след това, когато били посрещани посланици от Амир, както там също пише (вижте в същата книга на страница 342) в Палатата със златните кресла/престоли,к.м./ на които седели Господарите, т.е. Константин и Роман. И накрая, там също (на страница 345), се описва церемонията, с която била приета Олга, а именно: когато след края на обяда, в Столовата стая били поставени закуски, то при това присъствали Император Константин, и Император Роман Багрянородни общо със своите деца. Как така се твърди, че приемът на горе споменатите посланици, а и също на самата Олга, за която най-вече сега иде реч, е могъл да се случил през 946-та, когато Роман още не е бил приел съуправителството на държавата от баща си, нито седи на Аркадиевия престол вече венчан, нито е Император със своя баща, нито може да се нарече Господар, поради това, че е въздигнат в Императорското достойнство не по-рано от 948-та година. И така, справедливо е пребиваването на Олга в Константинопол да се полага около дванадесетата година от царуването на Константин Багрянородни, т.е. когато той, след изгонването на своя тъст с децата му, започнал да царува сам; а тази година, която съответства на 16-и Индикт, била 6464-та от сътворението на света, 956-та от Рождество Христово, в която Кедрин (за това в спомената книга, на страница 636, са написани следните думи: “Княгиня Олка се кръсти и показа достойни плодове на искрената Вяра и благото на своето желание, се завърна в соя дом с почести от Императора”. А на страница 638, описвайки и времето на кончината на Патриарх Теофилакт се казва: ”А в двадесетата година от царуването на Константин, от сътворението на света 6464, месец Февруари в 26-и ден, Индикт 14-и почина Патриарх Теофилакт“ ) и Зонара (В книга 2-ра на своите летописи, на страница 194, съгласно с Кедрин пише; че “съпругата на Российския Княз Олга, пристигнала при Цар Константин се кръстила, и после приемайки дарове от него, се върнала в соята си земя”) предполагат пребиваването на Олга. Но вие ще кажете, че две обстоятелства не позволяват признаването на тази година за съответстваща на означеното събитие; първо, че Хронографът Константин Багрянородни, впрочем най-съвършен, описвайки обрядите в Константинополския двор, съвсем не споменава за кръщаване на Олга; второ, че пребиваването на тази княгиня в Цариград се случва в 946-та година. Но преди това да бъде разрешено, аз считам за необходимо да кажа следната забележка, като нещо ново и необичайно, а именно, че Константин се нарича Хронограф, при това съвършен. Неоспоримо е, че Константин е бил Господар учен и любител на науките (за това пишат Кедрин на страница 635 Зонара в книга 2-ра на страница 193; Иван /Хенрих,к.м./ Лейхий в разсъжденията си за живота и делата на Константин Багрянородни), но че той е съчинил някога Хронограф, до сега никъде не е видян. Освен книгата за Обрядите/церемонийте,к.м./, той е написал История за Неръкотворния Христов образ намерен в град Едеса; описал е живота на Император на Василий Македонец, своя дядо; писал е до своя син Роман разсъждения за управлението на Държавата; издал е книгата Тактика, и разсъждения за положението в Източната Империя; издал е много закони; и накрая, по негов съвет и заповед чрез разни учени хора, са събрани от всички истории, нравствени и политически разсъждения, които са описани в 53 глави, издадени в печат. Но от това доста забележително съчинение до сега са останали само две глави 27-а и 50-а; от които в първата се съдържа съкратената записка за Посолствата, а във другата разсъждения за добродетелите и пороците (виж за това учебната история на Каве за 10 век, а година 911, и при Фабриций в Гръцка библиотека книга 6, на страници 486, 487 ); а, че Константин бил съчинил някакъв Хронограф, поради което би могъл да бъде наречен Съвършения Хронограф, това ние от никого никога не сме чували. Но както впрочем за нестаналото, това сега да го оставим. Относно вече до това, че Константин, между обрядите/церемонийте,к.м./ на Константинополския двор, не споменава нищо за кръщаването на Олга, това е справедливо. Но трябва да се предприеме за разсъждение, I-во, че това не са изисквали нито обстоятелствата на обозначеното дело, нито самото намерение на Константин, като учредител на обрядите/церемонийте,к.м./ в своя двор, до колкото той е предположил за себе си да описва в тази книга само придворните обряди/церемонии,к.м./, и реда за провеждането им. Поводът му за съчиняването на тази книга е бил следният: той забелязал, че между многото, преди наблюдавани, и в това време преминали във времето на забравата, вещи, и правила за придворните обряди/церемонии,к.м./, чиито предмет заслужава уважение, останали в пренебрежение; и разсъждавайки, че несъблюдаването им относно благопристойността на Императорския Двор, и самото достойнство на Империята, като че било загубило този свой блясък, признал за необходимо, възобновявайки означеното правило, да го постави в закон; за което и сам обявява в предисловието й. Искайки вече, и описвайки тези някои тържества, с които заедно се включвали и свещени обряди, както на пример, че трябвало да бъдат съответстващи на достойнството на Императорската особа, да се наблюдават, когато той присъства в кръстни ходения, или при отправянето за божийте служби е църквата; но преките църковни обряди, какъвто би бил изпълнен при кръщаването на княгиня Олга,той не е имал необходимост да описва в своите книги. Макар че той, както твърдят други, и сам да е бил приел кръщението от светия купел, но го е възприел не в лице на Император, а в лицето на прост Християнин, каквито обикновено, в подобни случаи, биват възприемните отци, като свидетели или гаранти, независимо от чина и достойнството. 2) Трябва да се отбележи, че в тази книга Константин не споменава и за кръщаването на Турките, макар да е известно (за това пише Кедрин на страница 636, Зонара в книга 2-ра исторически записки, на страница 194), че те също са били в Цариград за приемане на Святото кръщение. И когато от това, че Константин нищо не споменава, за кръщаването на Турките, не трябва да се заключава, че те не са били покръстени, което е равносилно, по тази същата причина, не бива да се заключава, че не е била покръстена и Олга. И още повече, когато Кедрин и Зонара, за които е казано по-горе, и други много вероятно достойни Писатели твърдят тава същото. Че в вече е бил неин въприемен отец от светия купел сам Императора, за доказателство на това е достатъчно да се представи и едно свидетелство на Т(Ф)еодосий Киевски, на което, като достоверно, се позовава гореспоменатият Иван Лейхий, в разсъжденията си за живота и делата на Константин Багрянородни, т.е. че когато Императорът и предложил брачен съюз, то тя в отговор му отговорила, че не може да бъде съпруга на своя покръстващ я. Обаче и от самата Константинова книга може достатъчно добре да се види за кръщаването на Олга; тъй като там неколкократно се споменава за свещеникът Григорий, който се намирал до Княгинята, като учител по Закона или Духовник; и когато на 9-ия ден на Септември, в четвъртата неделя (неясно ??? неделя като ден или като седмица,к.м.) в Златната палата, били угощени всички посланици на Российските Князе, и близките на Княгиня Олга, така като било гощавани в Императорската столова, и при завършването му получили обичайните подаръци, бил заедно с тях и Свещеник Григорий; (за това пише в книга 2 за обрядите/церемонийте,к.м./ на страница 345) и тогава било подарено тридесет милиарса на вуйчото/или чичото,к.м./ на Княгинята, осем от нейните най-близки получили по двадесет, двадесет от нейните Велможи и четиридесет човека от Гостите получили по дванадесет, а Свещеник Григорий осем. Там малко по-надолу пише, че когато за Княгиня Олга, месец Октомври 18-о число, което било неделен ден, угощавали Россианите, по заповед на Императора, в Свети Павловия дворец с Петте кули, на обяд, на който присъствали Императрицата заедно със своите Багрянови деца, с невестите и с Княгиня Олга, то тогава поднесли на Княгинята подарък от двеста милиарса, чичото/вуйчото/ й получил двадесет, а на Свещеникът или Духовникът й Григорий, ако може да го наречеш Преводач, било дадено осем. За какво, кажете ми, Российската Княгиня има при себе си винаги Духовник, освен тя да се покръства или вече е покръстена в Християнската вяра, или се е подготвяла от ден в ден за покръстването. Следователно няма ни най-малко съмнение в това, че вдовстващата съпруга на Игор е пребивавала в Цариград по време на царуването на Константин Багрянородни и неговия син Роман; и за това, че приела светото кръщение, и е присъединена към Православната Църква. Но вие, може би, ще представите от своя страна съмнение за времето на това, че Константин Багрянородни, в често споменаваната книга за Обрядите /церемонийте,к.м./ представя прибиваването на Княгиня Олга в Цариград в 946-а година. Отговарям на това. В самия оригинал на тази книга нищо такова не се вижда, а само се извежда от два надписа поставени над две статии в глава 15-а, от които едната споменава за прием в 31-я ден на Май, на Посолство изпратено от Амерум, (виж в същата книга на страница 329), а в другата за назначено в чест на тези същите Посланици Рицарско представление; а доколкото и първото и второто са се случили в течение на четвъртия Индикт, то и станалото от това несправедливо, такова мнение, тъй като в този същият Индикт, не само означените Посланици, но били приемани и други изпращани от Амир. Но за приемането на тези Посланици е казано в следващия четвърти Надпис, а за приемането на Российската Княгиня Олга се споменава в Надпис пети (в тази същата книга на страница 342) ; а, че тези Надписи се изобразяват по времето на четвърти Индикт, е съвсем несправедливо, на тези ясни доказателства. При отправяне на означените тържества е бил Константин Багрянородни със своя син Роман, като Император, което е пространно изяснено по-преди, но е неопровержима истина, че Роман втори, за съцаруване с баща си е приет в течение на шестия Индикт, следователно, с крайното превръщане на летоизчислението, това е отнесено към Индикт четвърти. 2) В тази същата книга е казано (на страница 329), че на 31 Май бил приемът на Посланиците пристигнали от Амерум. В 24-я ден на Октомври били приети, по такъв начин, Испанските Посланици (на страница 330). После в чест на Срацинските посланици било назначено Рицарското представление (на страница 320). В 6-ия ден на Август бил празнуван тържественият празник Преображение Господне (на страница 341), а след този празник на 9-и ден на Август бил балът на Имперсторския двор (на страница 342); в 30-ия ден на Август вече бил приемът на Российската Княгиня Олга. А там по-ниско вече (на страница 345), че към 18-ия ден на Октомври Дворъ бил приготвен за пир, на който Императорът с Российските Велможи, а Княгиня Олга с Императрицата и с децата имали общ обяд. Но кой може да удостовери, че в една и съща година, се случили дела, които протекли в следният ред, а именно 31-и Май, 24-и Октомври, 6-и или 9-и и 30-и Август, 9-и Септември, и 18-и Октомври? Всичко това е описано в точно такъв ред в книгата на Обрядите /церемонийте,к.м./; следователно Надписите за онези времена на четвърти Индикт изявяващи се като че били лъжливи, а по тях се основава и свидетелството, че Олга е пребивавала в Константинопол в 946-та година, която се пада на четвърти Индикт, не заслужават никакво внимание. И така откривайки тази нелепост, какво трябва да се каже за тези Надписи, които се намират в споменатата глава 15-а? Че, повтарям, трябва да се каже друго, тяхната същност е невярна, подлъгваща, или в края на краищата от страна на внеслия ги, и не са от Съчинителя Константин на тази книга, не са направени в съответствие с протичането на станалите събития, но някакъв мързелив и глупав Писател, съвсем поради незнание, или поради лекомислено включване. Нима някой би помислил да твърди, че Константин е писал тази книга небрежно или невнимателно; и едно би предлагал в намиращите се тук статии, а съвсем друго неприлично би означил в Надписите; но това за такъв Писател и да се помисли е неприлично. Но вие може да кажете, че тези същите Надписи, изобразяващи времето на четвъртия Индикт, се намират в ръкописната книга, във Франкфурт на Майн, при Захар Конрад, която му доставил благородният и знаменит с учеността си мъж Уффембахий; че те същите самите се намират в направеното заглавие на една книга, което е съобщено от Уффембахий на Алберто Фабриций; тези същите четем в описанието на обрядите в Константинополския Двор, съчинено от Иван Хенрих Май, който лично разглеждал книгата на Константин и обещал да я напечата; те същите, накрая и самият Фабриций, мъж впрочем много учен, без всякаква промяна, съгласно с превода на Май, ги съобщил на своите читатели; и трябва да се мисли, че и в другите ръкописни книги, ако някъде ги има, са тези същите, а не се намират други; така че за какво да ги считаме за несправедливи, когато при това не виждаме нито една такава книга, където тази несправедливост е била доказана? Що се отнася до мен, аз за другите книги нищо не мога да кажа, защото нямам нито една при мен; но настоявам твърдо в това, че нито една ръкописна книга, освен гореспоменатата на Уффембахий, където се намират онези надписи от времето на четвъртия Индикт, не заслужава признание. Тази моя мисъл не се основава само на догадки, но очевидно би било нелепост да признаваш за справедливи такива надписи, в които порядакът на времето е съвсем изгубен. Относно свидетелствата на другите знаменити мъже, всички те се основават само на едната ръкописна книга на Уффенбахий, която той може би случайно е намерил, за ниска цена, и намирайки я за важна, и отсъдил че би било достойно за света да я издаде; но признавайки слабото си познаване на Гръцкия език не се надявал сам собствено да го постигне. И макар, с помощта на Шрейдер Шмит, мъж много изкусен в Гръцкия език, започнал да превежда тази книга, и я превел до половината от втория трактат, но накрая я изоставил и признал, че изисква големи поправки. След това Хенрих Май, бил някога професор по Гръцки и Източни езици в Хесенската Академия, я намерил между другите Уффенбахиеви ръкописни книги, въпреки че я разгледал, превел, и подготвил да в издаде в печат, но това така също не се станало, тъй като с кончината му, както преводът, така и всяка надежда за напечатването на книгата, останала безрезултатна. Накрая Алберт Фабриций съобщил тези същите Заглавия и Надписи, в какъвто вид му били споменати от Учените мъже, в този им вид и сам други съобщил, желаейки впрочем и очаквайки, че някой друг би издал тази книга на света. От казаното преди това е видно, дали някой от горенаречените Писатели е пожелал да разреши справедливо възникналата погрешност на тези Надписи; и някога и на някого се оказало странно, че такива учени хора не са могли да забележат несходството на времето, каквото се оказва в Историята и в Надписите намиращи се в книгата, когато те съвсем не са се старали да я издадат, като Фабриций, или са възнамерявали да я издадат, но не са успели в намеренията си като Уффембахий и Май? Но че такова несходство в летоизчислението не е забелязал и много ученият мъж Иван Рейский, през 1771 г. при издаването на тази книга, то това наистина е жалко и странно за мен. Странно е поради това, че на Рейский, макар и много учен мъж и имащ способността да открива неизвестните и обяснява тъмните неща на предметите, би му било много лесно да го направи, само да беше поискал да употреби своето внимание към това; жалкото е, че неуважението на несходството, е подадено или в краен случай оставено, като повод, на Читателя, не толкова разумен, или не вникващ в точното разглеждане на предлагаемото, да клевети историята. И така при повреждане по такъв начин на основанията на Историята, има причина за съмнение на самото обръщане във Вяра на Княгиня Олга. Следователно трябва да се унищожи, по мое мнение, Хронологическият запис за четвърти Индикт, незнайно от къде прокраднал се в Надписите на Константиновата книга; и ако някога бъде издадени отпечатани съчиненията на Византийските писатели, което е повече желателно, отколкото да се надявам, то тези Надписи трябва да бъдат поправени по този мой план. Ако бъде разсъдено да се направи Надпис и над това отделение, където се предлага историята за приемането от Императора на Олга, което е последвало, което става ясно от горе казаното, след приемането на другите Посолства, то е необходимо да се напомни, че са били описани в седем отделни дела, не в 4-и но в 14-и Индикт, т.е. в 956-та година от въплъщението на Христос, следователно след десет години; тъй като всички Историци, както вече видяхме, единогласно потвърждават, че в точно тази година Росийската Княгиня Олга е била в Константинопол, и се прекръстила като приела Християнската Вяра. Каквото е това достапаметно събитие, всеки справедлив ще признае, като само такова, а не по друг начин да бъде съобразени обстоятелствата в Историята с течение на времето и с достатъчно внимание да се разгледа станалото събитие в това време. Това ми се струва да е достатъчно за разрешаване на вашия въпрос, любезни мой приятелю. Моля, този мой отговор да бъде с такава същото благоразположение, с каквото и аз приех вашия въпрос, т.е. с усърдие да науча и защитя истината, към което са се стремили нашите мисли и клониха желанията ни. Бъдете здрав. 1781 г Май ден Ответното, към Негово Преосвещенство, писмо на Професор Шалл. Преосвещенний Владико, Преизпълнен съм преди всичко от чувство на благодарност за вашата милост, приемайки я като неоценим дар; днес прочел Вашето разсъждение, като доказателство за високите Ви знания и голям ум, усещайки в себе си дълбоко високопочитание към Вашата особа. Това, с което природата особено е наградила Ваше Преосвещенство, което в разсъжденията на ваша милост е разположено към чистосърдечна преданност, удивляват с тези ваши високи знания и съвършена мъдрост и имат към вас отлично благоговение; а с такова чувства са преизпълнени повече тези, които са се удостоили с несравнимото щастие да бъдат винаги близки с вас и добре да познават цената на тези ваши съвършенства. И така ако аз бих, от истинско почтение към Ваше Преосвещенство, произнесъл тук за вас похвала, с нисък поклон моля да не я приемете за ласкателство; тъй като тук това не бива да се взема за угодливо възхваляване, където и най-големите похвали нямат силата да превъзмогнат истината, и заслугите на такъв мъж. Длъжен съм справедливо да призная, че след проведеното, с такава точност и с толкова знание, от Ваше Преосвещенство изследване, никой вече няма повече да се съмнява за истината за времето на кръщаването на Княгиня Олга. Действително синът на Императора, като съуправляващ на Държавата, е бил на приема на Княгинята; известна е годината на кончината на Игор; постоянството на Духовника при кръщаването на Княгинята; собственото й признание за кръщаването; и накрая свидетелствата за това на достойните вероятни писатели; всичко това въобще представляват толкова убедителни доказателства, че не само самото събитие, но и времето остава точно определено, независимо от явното противоречие. И това същото противоречие, че някъде е било ясно изобразено, това не е видно, а само че нашите Писатели, поради своето лекомислие, са преставили собствените си и неоснователни догадки за основателни мисли на знаменития Писател; и за това, което като за непринадлежащо, е имал основателна причина да замълчи, те въвели от отсъствието му, съмнение от него. Поради което имах основателната причина да се удивлявам на вашата проницателност и остротата на вашата мисъл, защото вие толкова разумно, точно и подробно (в текста “съ такою солью”,к.м.) сте изследвали това дело, че вече не остава най-малко съмнение, че такъв умен Писател, като Константин, е могъл да каже така изменчиво за станалите събития в различните години, като че са се случили в една година. И най-вече можеш да се представът хиляди такива примери, че Преписвчите, а и още повече Издателите са правили надписи и преводи, които после са внесли в книгата, и поради своето скудоумие, като са повредили тази книга. Че Рейский също не е забелязал тези грешки, това не е по друга причина, освен само по тази, че той винаги е бил принуден да избързва, заради печалбата си, да издава спешно съчиненията си, и, бидейки впрочем изряден филолог, не винаги е бил разсъдителен Писател; за което може да послужи известното смешно произношение на съпругата му в една книга. По същият начин аз съвсем се зарадвах и за това,че вие толкова разумно, колкото и основателно, открихте грешка на Волтер, който не бил по-малко слаб историк, както и Християнин; и бил, през целия си живот, преразумен човек, имал обаче най-развращаващо поведение. Аз оставям в мълчание много за вашето съчинение, щото похвалите ми за Ваше Преосвещенство да не предизвикат чувство на скука; тъй като, което не би било необходимо да кажа, ако ли не бе това, което ме възхити, замислил и описах! Какво голямо и основателно знание! Какво проницание! Какъв ясен порядък! Каква красота в слога! Какво съвършенство навсякъде! Каква чистота! Но кой пише така? Мъж, който вече навърши седемдесет години! Дай Бог! в каквито години Софокъл е написал своята последна трагедия, в тези същите години и Ваше Превъзходителство да можете още да показвате силата на вашия ум! Аз съм, впрочем, с най-дълбоко високопочитание и такава същата преданост. Към ВАШЕ ПРЕОСВЕЩЕНСТВО Почтителен ваш слуга, питомец, и искрен почитател Феодор Шалл 1780 година Май ден
  21. Който се интересува от изследването на Евгений Болгар може да се запознае с първият му превод на български език на http://talasin.blog.bg/history/2014/02/03/istoricheskoe-razyiskanie-o-vremeni-kreshtenia-oligi-velikii.1234679 или на https://independent.academia.edu/VeselinTrakiyski/Posts/1311157/p , който се птвори.
  22. Виждам, че съм пропуснал продължителна баталия, но един човек на е в състояние едновременно да участва в баталия на два и повече фронта, но по-добре по-късно, от колкото никога. А това което не е било в ръцете на човек, не е загуба! Сега по същество, Имам под ръка книгата на проф. Ив. Добрев и съм я чел внимателно, доколкото е възможно и добре познавам съдържанието й. Дори наскоро му предложих да му изпратя един неизвестен за него източник, прибран веднага след първото му издание и непознат, както на читателите, така и на специалистите. Негов автор е най-компетентният познавач на живота и делото на Олга и на Григорий, Княз М.А. Оболенский. Няколко факта, съобщени от него и от Евгений Болгар, специално за посещението й в Констанинопол. 1) Олга не е възможно да бъде дъщеря на Симеон, тъй като изследванията, а има и съобщения от руски летописи, показват, че тя е родена през 890 г., а по това време Симеон е бил монах, т.е. приел обет за безбрачие! Цар става през 897 г. 2) Записите в «EkqesiV thV basileiou taxeoV» или «De Cerimoniis aulae Byzantinae», известни като Книга за обрядите или за церемонийте, на единственият пълен екземпляр от Лайпцигската градска библиотека на листи от пергамент, които са копия от времето на Константин, са приписки към дати от 946 г., а не са части от основния текст на Константин за тези дати! 3) Всички обстоятелства и факти сочат, а и от съдържанието на самите записи е видно, че това посещение тя е направила през 955 г., макар да са писани и датирани на листи от 946 г. от друго лице, и че неин съпровождащ е бил Григорий "папас", това е доказано и от едно изследване на Евгений Болгар [(българин по родословие, от родители майка и баща българи, той и Элефтериос Вулгарис, Ελευθέριος Βούλγαρης , Евгений Вулгарис, с изключителен авторитет на учен, както в Европа, така и в Русия, където е поканен от Екатерина II да живее и работи и където ьвършва земният му път ) и се приема от тогавашните и по-късните руски учени-историци, след като е публикувано от Алексей Минин-Пушкин.] Тогава е била на 65 години, това твърди и Княз Оболенский! 4) Игор, нейният съпруг, почива в 945 г. и тя, като майка на Светослав, става негова регентка и от 945 г. управлява самостоятелно Киевска Русь до 963 г., когато Светослав става пълнолетен и поема самостоятелно княженето на Киевска Русь. От тези факти става ясно, че Светослав е роден през 942 г., а тя по това време е 52-годишна!? 5) Олга почива в 969 г., почти 80-годишна. 6) Изследването на Княз Оболенски доказва, че: - тя не е покръстена като християнка от патриарха в Константинопол, - не е получавала предложение да сключва брак с императора и - не е постигнала целта си да получи съгласие за сключване на брак на нейния син с византийска принцеса, но пък има изключителни заслуги, с помощта на съветите на Григорий, за превръщането на Русь в царство , както и за възприемането на азбуката и ограмотяването на русите, чрез българските книги, които занася там този същият Григорий, по време на залязването на Златния век, след кончината на Симеон Велики, поради политиката на неговия син и приемник на Престола, Петър, довела до гибелта на Преславското царство.
  23. Доколкото ми е известно историческата наука има работа с фактите, които съставят основната на всяко историческо знание. Именно на тях се базират всичките ни представи и концепции. От тяхната достоверност зависят възприятието и обяснението на историческата действителност, способността да се достига до същността на историческия процес. В историческата наука фактът се разглежда в два смисъла: 1) като явление, което има място в историята, 2) като знание, т.е. как е отразен в историческата наука. Но между тях има тясна връзка. Второто не е възможно без първото. Сами по себе «голите факти», като «фрагменти от действителността»,могат и нищо да не говорят на читателя. За това историкът “помага” на читателя, като дава на факта известен смисъл, който зависи от общонаучните и идейно-теоретически възгледи на този историк. По тази причина в резултат на различни системи от възгледи един и същ исторически факт получава различно тълкуване, различно знание/значение. По такъв начин, между историческия факт (събитие, явление) и съответния му научно - исторически факт стои интерпретацията му. Тя превръща фактите от историята във факти от науката. Възниква следният въпрос, дали такова наличие на различни интерпретации на историческите факти означава, че няма или има няколко исторически истини? Не, не означава! Просто нашите представи за истината се променят. Движението на науката е насочено от непълната, относителната, истина към по-пълната. Но, както е известно, не съществува абсолютна истина, и за това, докато съществува и живее обществото, не може да се напише последната глава на историята. В този смисъл “Троян” е историческият факт, а тълкуванията ни са следствие на общонаучните ни знания и идейно-теоритически възгледи. За това “тропу Трояню”, “вѣчи Трояни”, “землю Трояню”, “седьмомъ вѣцѣ Трояни”; “ не бива да бъдат свързвани с Траян, в противен случай стават потвърждения на една публикувана, по моему еретична, мисъл на акад. Б. Д. Греков от преди около 70 г.: «И письменные и неписьменные источники к нашим услугам. Но источник,какой бы ни был, может быть полезен лишь тогда, когда исследователь сам хорошо знает, чего он от него хочет». Не могат да бъдат свързвани, защото на земята, която Авторът описва в поемата, той, Траян, няма “пътека”, няма векове, земята му не е Бесарабия, а за “седьмомъ вѣцѣ” по това време няма негово деяние, което да служи за начало на каквото и да е летоброене, а има друго за тази земя, станало известно там с книгите, които изпраща там Цар Симеон Велики, от които са буквите, с които е написана поемата. Става дума за текста с имената на 12 владетели, от които няколко са били на тази земя. За осмисляне на тези изрази има едно събитие седем века преди 1185 г. и едно понятие, което ги свързва, Тмутороканъ, който символизира областта, където то е протекло преди седем века и където става и се описва злополучната история на Игор и неговия “полк” (представяна ни, като героична, но не от Автора, няколко века по-късно), и това е земята на “тризъбеца”, т.е. на народа, чийто владетел в тези времена е бил от рода Дуло и чийто символ е “тризъбецът”. А в поезията, както е обичайно, най-запаметяващите се са фактите, описвани със символи, така “Троян”, по волята на Автора, чрез “тризъбеца”, става символ на земята на Дуло, земята където в поемата се "разиграват" събитията между дружината на Игор и половците/кипчаките, куманите/ на Кончак. Древните гърци са определили “Клио” за муза на историята, което в превод на български език е “прослава”, а тя, прославата, е най - въздействаща чрез символите и тях си служат поетите, а за историците остават сухите факти. Нищо по-различно от известното "Бич Божий", което също е исторически факт и прослава.
  24. Не пиша, нито твърдя, че българският град Троян има нещо общо с т.н. "ипсилон с двете хасти" (ипсилонът е известен като гръцки буквен символ и така да се нарича знак от тамга от района на изток от р. Дон, е доста неуместно, да не споменавам друго, а хаста е латинското име на копие, надявам се разбирате, че смесването на гръцки с латински не говори добре за използващите ги,к.м.). Мисля, че достатъчно ясно съм обяснил, че българският град Троян е възникнал на това място като селище от XV в. и да се вменява на “кръстниците” на името му това, което твърди ..., е най-малкото неуместно. А това, което някой обяснява за "ипсилон с двете хасти", без връзка с понятията от езика на народа, който е създал това съчетание, означава, че не познава нито тамгите, нито за какво са предназначени, нито от кой район са произлезли. (Между другото по този повод си спомних, че в детските ми години, покойният ми дядо, вечна му памет, ме заведе на една местност в землището на родния край да ми покаже една негова нива и ми обясни, че в ъглите й, които ми показа, на дълбоко в земята, са поставени големи бели камъни, които да показват границите й, ако някога стане на въпрос за тях,к.м.) За тази тамга е доказано, че е използвана за поставяне на лицевата и вътрешна страна на строителни и отделно стоящи камъни след идването на българите на Балканите, на печати, в т.ч. на печата на Патриарх Евтимий с надписа “† Κύριε Βοήθει τώ σώ δούλώ Εύφήμιώ”, на розетката от Плиска, на петлик от сбруята на кон, а е известна и на много други места. Главното й предназначение било да пази от беди, като на някои предмети от едната страна бил изобразен кръст, а от обратната страна, която нямало как да се вижда, тази тъмга. Освен посоченото е редно да се подчертае, че е присъща и на огузкото племе "кайъ", от района на средна Азия, както и че е е родов знак на първия основател на Османската империя вожда Осман на племето "кайъ". Тамгата, която коментираме, е съчетание от две други тамги; първата изобразява двурога или трирога вилица и първоначално е наричана "айър"- вилица, тризъбец, други са я наричали бакан – прът или кола, подпиращ в центъра покривалото на юртата, а трети в последствие - "тарак - таракли" – гребен, разческа, било; което е идентично с името на българския град Тараклия в Молдова, а втората изобразява две стрели и се нарича "кос-алип" и е тамгата на племето на куманите (известни още като кипчаци или половци). Тамгата "тризъбец" е известна още и като родов знак на рода Дуло и герб на Рюриковичите и от някои нейни варианти в Киев има и на сечени монети. Името “Троян”, което е използвано 4 пъти в поемата “Слово о полке Игореве”: “въ тропу Трояню”, “Были вѣчи Трояни”, “на землю Трояню”, “седьмомъ вѣцѣ Трояни” (примерите са от един от публикуваните текстове на “Слово о …” в Интернет, к.м.), е било предмет на изключителен интерес, от времето на намирането на текста до наши дни, от най-различни изследователи, като още от времето на Екатерина II има опити за обяснение на името, дори на копието за нея името “Троян” е изменено на “Зоян”, и т.н. и т.н. (за интересуващите се, ето една възможност > http://tochka.gerodot.ru/rubrika/slovo). От тези четири пъти, според някои изследователи, ключът за разбирането, какво означава “Троян”, се крие в словосъчетанието “на землю Трояню”. Кое дава основание за такова разсъждение? В текста на поемата (това, което е останало известно от нея, тъй като протографът е изгорял, заедно с много други такива документи, в големия пожар, по време на превземането на Москва от Наполеон, през 1812 г. в Москва), наред с “Троян” има и 7 пъти използвано името “Тмуторокань”: «И тебе тьмутороканьский блъван», «Рища в тропу ТРОКЪНЮ» (Трояню), «Были веци ТРОКЪНИ» (Трояни)., «На землюТРКЪНЮ» (Трояню)., «На седьмом веце ТРОКЪНИ» (Трояни)., «Дорискаша до кур Тьмутороканя»., «Въ граде Тьмуторокане». , но всеки път, когато думата е в края на изречението, Авторът изписва името във вида “Трокънъ”. Това е името на града-княжество, което в XI век е управлявал дядото на Игор Олег-каган (, а тези земи преди него, черните българи и хазарите и в още по-далечни времена българите и хуните; там на Боспор сасанидският владетел Кавад, след 503 г., изпраща многобройни пленници (само от Амида 18 000 християни) от войната с Източната Римска империя, като отплата за помощта, която му е оказал с войска хунският цар, за да си върне престола на сасанидски Иран. Други източници сочат, че този цар по това време е бил владетел от рода Дуло, чийто герб е известно, че е бил “тризъбеца”, к.м. ). Лаврентиевият летопис нарича една от главните цели на похода на Игор - «поискати града Тьмутороканя». Крайният пункт на похода е «торпа Тмуторокана». А «торпа» на западно-тюркските говори означава “земя”. Промяната на «торпа» в «тропа» е станала след XVI в., тъй като за думата «тропа» няма свидетелство преди този век. Появата на буквата “я” вместо “къ” се обяснява с ролята на Преписвача. От такива факти и разсъждения по тях, с отчитане на историческите обстоятелства и легендарните предстви за тях от един продъжителен период, някои изследователи стигат до извода, че с думата “Троян” се обозначава земята на владението на “тризъбеца”, на изток от бреговете на Азовско море, където по това време вече са заели половците – кипчаките, куманите, които са пришълци на чуждо място. А що се отнася до Траяновите валове в Молдова и споменаването, че в Киевска Рус през 12-и век са знаели за тях и представянето на информация “по предания и някои карти” и считането им за руска земя, по съвсем скромното ми мнение е много …, по-добре е да го спестя. До 1626 г. тези земи са под властта на влашките и молдовские владетели, а тамошните патриарси са управлявали делата и на Великата църква на Царевград Търново и никой не споменава за някакви руски земи в този район, камо ли “исторически високообразованият Автор” на поемата ще знае за Император Траян от преди 11 века, че и ще го споменава в поемата!? За сведение “земята Троян” е на югоизток от Новгород-северски и от Киев до Дон, а действията на Траян са далече на запад-югозапад в планините Оръщие на западните части на сегашните земи на Ромъния, където са дакийските крепости на Бубериста и Дечебал. А и историците от тези времена началото на 2-и век нямат и една дума за руси или техни земи!!! Така че за приемането на желаното за действително от Державин, Карамзин, Тихомиров, Греков, Рибаков и кохортата след тях - по-добре нищо. Уважаеми Модератор Химия ОК!
  25. От прочетеното до 10 март 2013 става ясно, че и представянето на имената на първите станали известни извори за Велика/Голяма България, не е достатъчно за някои от любознателните читатели, а желателно да има и името на местността на местния език, тъй като явно то не е било известно на гръцки и латински пишещите автори. Така! Има и такова име на земята, която е обхващала Велика/Голяма България. Надявам се любознателните читатели да са запознати е историята и перипетиите около първото поетично творение в Киевска Рус, "Слово о полке Игореве". Поемата разказва за историята на неудачния (най-меката квалификация,к.м.) поход на новгородско-северския княз Игор Светославович през 1185 срещу земята на половците (известни още като кипчаки или кумани,к.м.), за която тръгнал за да вземе за своя невеста дъщерята на половецкия хан Кончак. Няма да се спирам на описаното в поемата и на различните му тълкувания. И без това се оказва, че и най-известните рускоговорещи академици още не са успели да преведат на съвременен руски език текста на поемата и сега, повече от 800 г. след написването на поемата, къде по-успешно, къде не, тези опити продължават. Но от това, което е известно, има едни словосъчетания като: "рища в тропу Трояню" (с него няма много да се занимаваме, защото текстът е бил без интервали и сега се счита, че има пропуски при определяне на отделните думи,к.м.), "на землю Трояню", "на седьмом веце Трояни", в които се повтаря думата "Троян" и която е останала в съвременните текстове, но по разбиранията на академиците, променена на “Траян”, с обяснението, че ставало дума за походите на римския император Траян до тогавашните руски??? земи (Траян е управлявал империята от 98 до 117 г. и е превзел Дакия през 106 г., ако някой знае нещо за руски земи по това време, моля, да ме поправи) Думата е позната на читателите като името на един български град от Предбалкана, но не става дума за произхода на името му, то е от XV век. Тази “Тропа” била на Балканите?? и по нея минавал?? Светослав в края на Х век (поредно недомислие); за “земля” икономисвам недомислиците; за “седьмом веце (век,к.м.) Трояни” веднага възниква учудване, как от 117 г. до 1185 г., т.е. от 10 века са станали 7. До тук с подобни тълкувания. Има обаче една тъмга - тризъбец, която на тюркски език е известна под името “троян”, а на български като герба на рода “Дуло” и няма как да се подмине, защото и до ден днешен тя е известна на читателите като гербът на Украина – тризъбецът. Тя и сега продъжава да се разкрива при различни археологични разкопки и проучвания в един обширен район от Средна Азия до р. Рейн, особено в земите на Северното Черноморие. Има я и на златните части от колана и на златни чаши от Перешчепинското съкровище, а и на един от пръстените от същото. Да се върнем на "на землю Трояню" и "на седьмом веце Трояни". Да ги преведем от поетични изрази на разбираеми по съвременните ни представи: “на земята на Дуло (тризъбеца)” и “на седмия век от Дуло (тризъбеца)”. Както знаете, Дуло е родът, от който произлизат владетелите на българите. Като се отчетат 7 века от 1185 г., се намира периода от края на VI век или времето към 600-ната година след н.е., когато в тази част на Северното Черноморие, от Кубан до Изт. Карпати, Органа и племенникът му Кубрат прогонват аварските гарнизони и обединяват различните български племена в една голяма държава, която сключва договор с император Ираклий и взема участие в неговите действия срещу сасанидската държава на Хорсой II, в т.ч. и вземат участие за връщането, през 628 г., на Светия кръст в Ерусалим, който преди това е превзет през м.май на 614 г. от сасанидския пълководец Шахрбараз и кръстът отнесен в Ктесифон. Историческите извори не назовават името на пълководеца на войските от племената на север от Кавказ, които са определяни от авторите на изворите, като северните “тюрки” (или “хазари” по М.Каланкатуаци от Историята на Алуанк), но го представят като “Шад”. Шад, както е известно, е понятие от ирански произход и най-общо означава “военноначалник”. Кой е бил “шада” по това време на тези войски не е написано, но пък е известно, кой е бил приятелят на император Ираклий, какво е направил той с аварските гарнизони, какъв е бил той на племената на българите (от Именника на …) на север от Кавказ и че е бил господар на хунския народ, а също какво твърди Й. Вернер за притежателя на предметите от съкровището от Малая Перешчепина. От тези слова на “Слово о полке Игореве”, навързани в една “верига” със съобщенията от тези другите извори, става ясно, че седем века преди времето на историята, която е описана в поемата, тази земя е била “земята на Дуло (тризъбеца)”. За същата земя за същото историческо време, след още 5 века, Йозеф Симони Асемани, пише в своите “Календари на вселенската църква”, че била известна като “Дулоба” и управлявана от Само; преди него в Х век Константин Багрянородни пише за крепостта Самбатос (желателно е да се отчете, че в гръцкия език няма звук “ш” и буква за него,к.м.) и Черна България, а в свода “Джагфар тархи", пак за същите времена е записано, че същата земя е управлявана от брата на Кубрат Шамбат. С две думи, ако в края на VI в. и началото на VII в. Тя е известна като “земята на Дуло (тризъбеца)”, към края на VII в. става известна (по думите на презвитер Константин от Апамея) като България, а още след около 1 век, Теофан и Никифор уточняват за част от тази територия, че това е било известно на някого или на някои като "известната Велика/Голяма България" или "стара Велика/Голяма България". С едно изречение, съкровището от Малая Перешчепина изчака 70 години Й.Вернер за да го проучи и да обяви, че има предмети, които много вероятно са били притежавани от Кубрат, а поемата “Слово о полке Игореве” изчака 800 г. да се разбере, че земята, в която се случват събитията в поемата, преди седем века се е наричала “земля Трояна”, сиреч “земята на Дуло (на тризъбеца)”, т.е. земята на българите!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...