Sandlih

Християнските йереи ползват лявата ръка и 28 годишния кръг на Слънцето за време-изчисляванията си по дни и месеци, при който на всеки 28 години дните от седмицата се повтарят по дни и дати. Числата са 7, колкото са дните в седмицата (а, в, г, д, е, s, з), по 4 в ред и започват от ляво на дясно и от долу нагоре за всяка година от тези 28. Всяка година след високосната четвърта започва в по-следващият ден. Пример, първата четворка (със сегашни букви) е от а, в, г, д, следващата (пропуска се е) s, з, а, в и т.н. до последните от седмата четворка и пак от начало. Дясната ръка се ползва от равините на юдейте, които се ръководят за тези изчисления по 19 годишният лунен кръг, за определяне на тяхната Пасха..

В многословието няма нито мъдрост, нито разум, нито възможност да се даде подобаваш отговор на поставените въпроси, да не споменаваме за квалификации и твърдения без доказателства. В "Букваръ с различны поучения" на Петър Берон за малкото дете е написал, та то от малко да знае, че: "Щото незнайшъ, нити да хвалишъ, нити да коришъ", "Ако много хортувашъ, много погрешки струвашъ", "Никога нищо да не речешъ, доде перво да го смыслишъ", "Малко хортувай много слышай, заради това имашъ една оуста и две оуши". На многословието по-горе е безмислено да отговарям. Само ще напомня на четящите, като пример на безсмислено многословие, че няма такава империя Византия! Има Източна Римска империя (ИРИ) и тя е империя на християните от Изтока и православието. Както тази на Запада на меровингите и после на каролингите и католиците на Карл Велики. Административният език не прави империята, нито дава народност на населението й, нито народност на владетелите й. В ИРИ има редица императорски династии: арменска, грузинска, исаврийска, македонска, илирийска, от местното тракийско население, на което сме наследници, като тази на Константин Велики и т.н. Оборете с примери за такива държави.

Много бих Ви бил благодарен, ако посочите факти за гръцка държава, преди и след като Римската империя превзема гръцките полиси и техните съюзи от преди Р.Х. до 1832 г. Държавата след 1832 е известна под името "Βασίλειον τῆς Ἑλλάδος" - Гръцко царство, на български език, името кралство е за държавните образования на населението с католическо или протестанско вероизповедание или за държави, които били под властта на владетели с такова изповедание. Сега държавата им се нарича "Ελληνική Δημοκρατία" - Гръцка република, сиреч там и сега се наричат "ЕЛИНИ", за нас българите и за местните аборигени, преди обявяването на българска държава на юг от долното течение на р. Дунав, те са гръци или гърци (по мурдаровски и сие). От нас другите народи са взели последното име за ползване при идентификацията на това население. Преди идването на римляните на Балканите, преди Р.Х., в изворите няма информация да е имало гръцка държава, а само за полиси или техни съюзи. Бихте ли посочили факти, за тази достатъчна част, с такива български писмени паметници в тази част на Βασίλειον τῆς Ἑλλάδος, която е негова територия след 1832 г. до 1912 г.?

Вземам повод да изкажа нещо по въпроса, първо по отношение на заглавието. От прегледа на мненията става ясно, че изказалите ги споделят само за събития от 19-ти век и първата половина на 20-ти. Фалшификациите от гръкоезичните автори не са преставали от началото на появата на това племе - данайците или елините, от както са се появили в Морея и до днес. Споменатата книга от 1806 г. е "Résumé_géographique_de_la_Gréce_et_de LA TURQIE D;EUROPE par M.G.A.M., par citoyen grec.", издадена на френски език (авторът е представен като M.G.A.M.) в том V на френската поредица на "RÉSUMÉ_GÉOGRAPHIQUE", под ръководството на colonel BORY DE SAINT VINSENT. Това става по поръчителството на френският екс-консул в Янина M. A. POUQUEVILLE. Тя представлява доста обемист текст от 641 стр. Освен всичко друго в нея, авторът представя България само като територията между р. Дунав, Кимерийската верига (това е понятието му за Балкана), западния бряг на Черно море и някаква граница, според него, със Сърбия. Територията на Тракия и Македония е представена като Румелия. За българи се признават тези в България, а Румелия имало и българи, дори се споменава за такива от времето на Константин Багренородни, два рода или племена милинги и езерити на юго.изт. бряг на Пелопонес / Морея и два града с рибари източно от Солун. Книгата излиза двадесетина години преди основаването на първата гръцка държава след покоряването на тези земи от Римската империя. До тогава никога не е ставало дума за гръцка държава, а само за полиси, повтарям ПОЛИСИ. Съдържанието й предизвиква Юрий Венелин в 1829 г. да издаде първата си книга, в която изцяло оборва написаното в споменатата. Това нейно съдържание предизвиква, през 1873 г., и трима българи, под ръководството на Тодор (Тоде) Йовчев Кусев от Прилеп, в последствие известен като старозагорски митрополит Методий Кусев, да извършат документално изследване по турските дефтери на етнографията на Одринския, Монастирския (Битолски) и Солунския санджаци, да го издадат също на френски език, под името "Ethnographie des vilayetes D'Andrinople, De Monastir et De Salonique", и да докажат неоспоримо, че в споменатата по-горе " Résumé ...", написаното за българи, турци и гърци, не съответства на обективните факти. Тази етнография е послужила на Цариградската конференция през 1876 г. и после при подготовката и подписването на Сан-Стефанския мирен договор. Второ. Родът ми, по бащино коляно, е от с. Търново Одринска Тракия и в моите спомени от детските ми години неизличимо стои този от тях, че когато направех някоя укорима постъпка, по детски, покойният ми дядо Петко, винаги ме декорираше с "грък". Много по-късно разбрах, че той е постъпвал така, както и Юстиниян Велики, който е споделял, че не може да има грък свестен човек и го е потвърдил с разтурянето на Атинската философска школа, а гръцките философи до един са отишли при саснидския шахин-шах, главният враг на Източната Римска империя. Това обяснява защо никъде в гръцко няма запазен нито един единствен български писмен паметник, макар там, независимо от разните преименувания в продължение на 120 г. от създаването на държавата им, Макс Фасмер в 1940 г. да установи над 3 000 имена на населени места, топоними и хидроними, а по-късно един гръцки професор, Федон Малингудис, да го поправи, че само в Пелопонес, той не е отразил още 400 такива имена и ги е изписал.

Един опит за изясняване името на Варна Запознат съм с написаното от гръцките автори Теофан и Никифор, в чиито съобщения за първи път, както е известно до сега, се споменава за Варна, във връзка със събитията през 680 / 681 г., чийто резултат е сключването на договор между императора на ИРИ и България, с който той се задължава да й изплаща ежегоден данък. Преди това този град е известен с няколко имена, но има и период, в който е известно, че е имало некропол, но не е известно от какви хора е оставен. В по-стари времена, преди Р.Х., за този район се споменава за обитаването му от племе с името корбизи, но това е доста по-късно от датирането на споменатият некропол. Между другото, с разкриването на последният от световно известният, всред археолозите, археолог Иван Симеонов Иванов, бивш директор на най-старият български археологически музей, Варненският, познанията за общественото развитие на човечеството, чрез доказателствата от този некропол, бяха изместени хиляди години преди Р.Х., от тези, които бяха общоприети от историците по света до тогава. Сега това датиране не е претърпяло промени. Това кратко въведение е да напомни на любезният читател, че това, последно останало, име на този град, Варна, е присвоено и на съкровището от предмети с най-старото известно обработено злато в света, разкрито от покойният Иван Иванов в споменавания некропол. От доста време живея във Варна и се интересувам за произхода на името й и за етимологията му. Познавам добре, според собствената ми преценка, мнението на известните ни историци, в т.ч. и на доц. Павел Георгиев за първата столица на българите в Карвунската земя на юг от Дунав, която той приема, че е била разположена в този район Девня - Варна, както и тезите от други публикации, с които се правят опити за обясняване на името й, Варна. Опитите името Варна да се обоснове с думи от езика на траките, както и с името на християнски светци като на Св. Варнава или с името на реката, която се влива в морето в неговият периметър, нямат солидна основа и са както предположителни и неубедителени, така и недоказуеми. Няма как, просто е крайно неприемливо, аспаруховите българи да кръстят град Одесос, който до този момент са владяли ромейте, на името на християнски светец, колкото и да се предполага и знае, че са познавали християнството (по времето на Юстиниян в техните земи е съществувала християнска епископия, единствената извън територията на империята), просто няма никъде такъв подобен случай по целия им път от където са тръгнали до където са стигнали по азимутите на географията. Това, кръщаването на светии, когато обявяват християнството за официална религия в империята, не са направили и ромейските императори (макар да има години, когато градът е носил имена на императори, като това на Теодосий - Теодосиопол), та да го направят едни езичници (справка каменният надпис от Филипи на Пресиян, в който обвинява “християните”, че не са оценили добрините на българите). Считам за напълно обосновано, не че е от кой знае какво значение мнението ми, че доц. Петров има много основание да напише, в своя статия, следното изречение: "Тя именно получава иранобългарското си название (име,к.м.) Варна", но пък не е посочил необходимите, според скромното ми мнение, доказателства за това си твърдение. От известните писмени паметници има един, от най-старите в света, чието начало е поставено преди I-то хилядолетие от Р.Х., и това е “Авеста” – събраните свещени текстове на Откровението на Спитама Заратустра, предадени на хората от пророка Ахура Мазда. Няма да разказвам историята на Авеста, но там за първи път е използвана думата "Варна" (известно е, че е тази дума е спомената и в индийските "Веди", но не в такъв смисъл) и е пояснено какво означава. В една от частите на Авеста, т.н. "яшти" - химни, в чиято структура се разкрива известна прослава на Ахура Мазда, на дните на календара, както и други почитания – на Слънцето, Луната, водите, победителката на сушата- звездата Сириус, добитъка и т.н. в т.ч. и на Арийската хварна (Хварна = Благодат). В пети яшт от Авеста, именуван "Абан-яшт" (“Аредви Сура Анахита” – за покровителката на водите), карде 9 (част девета), стих 33 – почитание на Траэтаона: и в девети яшт – "Гуш-яшт" (“Здраве за конете” - за покровителя на добитъка) в карде 3 (част трета), стих 13 – пак почитание на Траэтаона, е записано в стихове (представям го на руски, поради отсъствие на български превод, отделните редове са отделение с “/” ) : “Для нее совершал почитание/ Наследник рода Атвьяни,/ сильнейший из рода Траэтаона/ в Варне четырехугольной:/ сто жеребцов, тысячу коров, десять тысяч овец, принося возлияния./” В един друг ирано-руски превод на думата “варна”, е посочено, без да е опровергано, че тя означава специално оградено място за обитаване от население, състоящо се от защитени със солидни стени/огради, включващо три условни концентрични “кръга/площи/” – най-външен за добитъка, средният – за основното население и вътрешният - за владетелят и неговата свита. В друг текст от Авеста е описано награждаването от владетел на негов поданик за заслуга на последния, което награждаване се заключавало в предоставянето му на земя за да изгради “Варна” с размери на еднодневен бяг на кон във всяка една от посоките на света. От посочените примери става ясно, че “варна” е иранска дума, с която се нарича защитено населено място от посочения по-горе тип. Тя ни е известна от Хрониката на Теофан и Кратката история на Никифор и за място близо до Одесос, а и защо да не се приема, че българите в тези времена са възприели това име, че се отнася и за същността на самия град Одесос и са го нарекли с така познатото им име "варна", с което да го разпознават. Нищо чудно той да им се е видял “варна”, както те са виждали такива “варни” в иранските земи, тъй като няма никакво съобщение, за други такива така укрепени и устроени населени места по пътят им, до Одесос. А що се отнася за иранския й произход има предостатъчно много факти за най-различни многовековни контакти между българите и иранците/персите (и от ахеменидският и от сасанидският им период и от преди тях), в т.ч. и сродяване, както пише в писмо шахин-шахът им Хорсой II до младия владетел на северните (спрямо Кавказ) съюзници на Ираклий (визирам Кубрат, който е известен като негов приятел, като владетел на тези северни народи по това време), и войни между тях и за превземане на крепости, в т.ч. и на териториите на иранските държави до завладяването им от тюрките и арабите. Последната е била през 627/8 по времето на Ираклий (от когато е и споменатото писмо). До идването на Аспарух и българите южно от Дунав през 680 г., известният Одесос е прекръстван няколко пъти от императорите, но името Варна се споменава за първи път 100 години, т.е. цял век, след 680 г., когато тази територия вече се владее от тях. В гръцкият език такава дума няма, така остава, тя да е донесена тук от българите. Без да е доказателство, но подобен пример има с имената на Охрид (Лихнида), река Вардар (Аксиос), които стават известни пак след идването на българите по тези земи (за това, че новото име на Аксиос е Вардар е записала и Анна Комнина). Така в написаното изречение: “Тя именно получава ирано-българското си название Варна”, от доц. П. Георгиев, става изяснено защо е и с ирански произход и, че градът го е получил от българите след идването им по тези земи. Обръщам внимание, че след 681 г. за Одесос, почти не се споменава в писмените паметници, а ако има такова, то е за период преди споменатата година. Преди няколко години във Варна издигнаха паметник на Цар Калоян, като се позоваха на превземането на града от българите по негово време, но тогава той вече 5 века носи българското име Варна, независимо че преди това е бил под ромейска власт. Той не го е променил, както например Крум е променил името на съществуващото населено място в района на сегашното Поморие и го прекръстил на старобългарското Тутхон, където по-късно Симеон разгромява ромейте.

Интересна "научна" логика във форума на списанието "НУКА" !? Посочете и кой казва КОЕ Е ОБЩОУПОТРЕБИМО ДНЕС, че да се допитваме до НЕГО, преди да споделим НЯКОИ доста очевадни ФАКТИ, като например такива от преди повече от 1000 години и то на един от първите лапидарни надписи на старобългарския език или на общоизвестни старобългарски писмени паметници, като преводите на старобългарски език на една Хроника, пък била тя и на Констатин Манасий?! Чужденците богопомазани ли са?!

И на приписките на Ватиканското и Патриаршеското копия на Хрониката на Константин Манасий ли ги е поправял "каменоделецът"? Приятно е човек да научи нещо от друг, който не пише глупости!

ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯТ ВЛАДЕТЕЛ ОТ 997 ДО 1014 г е САМОИЛ В последно време се разшумя по повод 1000 години от битката при с. Ключ между българите и ромеите (които сега са прекръстени на византийци, то кое ли друго си е на мястото?), както и кончината, скоро след нея, на тогавашният български владетел. Но, ако разгледате внимателно, представените по-долу: миниатюрата от хрониката на Манасий, която така ясно се вижда, а също копия от приписки 23 и 24 на българския преводач от същата хроника от ватиканското и патриаршеското й копия, както и третият ред от текста на плочата от с. Гърмен, щяхте да видите, че там името е изписано, и издълбано в камъка, като САМОИЛЪ. Текстът на споменатата плоча е един от първите, ако не и първият, който е на старобългарски език. Фактът, че е в памет на родителите и братята му, показва, че той е знаел как да поръча да се изпише името му с О - САМОНЛЪ (сегашен правопис - САМОИЛЪ), а не с У - САМУИЛЪ. Ако с Н, тогава е изписвано И, то О-то продължава да се ползва и сега, а не е променено на У!! Последен, който тези изминали дни, почете паметта му бе академик Васил Гюзелев, а и интервюто му е на предната страница. Питам се, след като е достигнал до този научен Еверест - академик, и сигурно познава тези споменати факти (не коментирам Битолския надпис, тъй като частта, в която е било изписано името, е непоправимо повредена), защо в статията и в интервюто си служи с друго изписване изговаряне на името на този велик български владетел, а не уважава, това което са му дали родителите му при раждането и му е служило през всичките години на живота му, довело го до непреходната слава. На какво основание!? Или "инерцията и глупостта" все още са неразделни сиамски близначки, всред част българите, наричани от медвенският Джендо -Захарий Стоянов - "учените глави"? Дали това име САМОИЛ харесва някому или не, е без всякакво значение за паметта на този наш владетел. Фамилията СамОйлов, СамОйлова още съществува, макар и не в България, а в една друга страна, в чиято лексика 65% от думите са еднакви с българските. А това, че има много сходство в лексиката и разлики в нюансите, нека друг да разяснява. По този повод ме спохождат едни мисли, дали не по тази причина неговият дух не може да намери покой и в отвъдния мир. Съседите от югозапад, с които сме кръвни роднини, му издигнаха паметник и го изписаха със САМОИЛ, а нашите “учени глави” все го именуват като САМУИЛ. Явно някои от сегашните ни съграждани са по-наясно с имената от самият живял човек, както и от този, който е писал приписките в хрониката на Манасий, както и от този български владетел, който малко повече от 200 години след кончината на САМОИЛ е поръчал да му преведат Манасиевата хроника и да включат в нея текстове, с които да се спомене и какво са правили българите по същите времена, за които пише Константин Манасий стотина, двеста и повече години по-рано. Да вършим каквото трябва, пък каквото отреди Господ! Нека читателите видят няколко доказателства за името. Тези доказателства са на https://www.academia.edu/9690896/%D0%98%D0%9C%D0%95%D0%A2%D0%9E_%D0%9D%D0%90_%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%AF%D0%A2_%D0%92%D0%9B%D0%90%D0%94%D0%95%D0%A2%D0%95%D0%9B_%D0%9E%D0%A2_997_%D0%94%D0%9E_1014_%D0%B3_%D0%B5_%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BE_%D0%A1%D0%90%D0%9C%D0%9E%D0%98%D0%9Bki, а в първоначалната страница на темата са показани в двете части на илюстрацията за САМОНЛЪ, които особено ясно се виждат на корицата на 71-ия брой на списание "Българска Наука". Що се отнася до коментарите на уважавания професор И. Добрев и посочените от него допълнителни текстове, е изключено те да бъдат открити в някой от руските летописи, по причина, че след 1039 г. руската църква започва да се управлява от Константинополската патриаршия и тя изпраща или назначава предимно гръцки или верни й митрополити повече от 5 века. В този период, всичко което е било свързано с българите е унищожавано или преиначавано, а каквото е останало са трохи и следи, но изключително важни, които са открити след 8 века от няколко руски изследователи, като Калайдович, Княз М. Оболенски, Погодин, архимандрит Леонид и редица други като Степан Шевырев, Добриянски, А.Попов и други почтенни изследователи. Относно митрополит Михаил, никъде в летописите няма да намерите от къде е, а че е от български произход се установява по други съобщения. Не за доказателство, а за обяснение, ако четете руските летописи от тези времена, ще научите че Киевската Света София е строена след 1037 г. от Ярослав Мъдри, третия син на Владимир, внукът на Великата княгиня Олга. Но в хрониката на Титмар Мерзебургски, за 1018 г., която е последната от живота му в 31-ия текст, последният от нея, е записано, че Болеслав Храбри и Святополк, първият син на Владимир, са присъствали на тържествена литургия в същата църква и че по това време само в Киев е имало 400 църкви! Как става това, 30 г. след тържественото покръстване на Владимир в Корсун, в Киев вече има 400 църкви, от които най-голямата, която приема двамата владетели Болеслав Храбри и Святополк е Света София, а чак в 1037 г. Ярослав бил я започнал да я строи!!!??? Лист 119 с приписка от Манасиевата хрониока.bmpЛист 120 с приписка от Манасиевата хрониока.bmp

Прочетох основната теза на уважаваният Й. Табов и всички коментари и ми направи впечатление, че съвсем фриволно се изписва и употребява думата "славяни" за времена преди началото на XVII век, като че така са използвани в изворите, което по принцип не е коректно и директно обслужва не български интереси, цели и истината. Това което виждате, под текста, е от ръкопис от 1619 г., който в 1648 е отпечатан, а с ограденото в червено е първото документирано изписване на думата "славяни". Край този лист има още 753. Ако някой представи фотокопие от по-стар извор, с тази изписана дума, веднага си взимам думите обратно! Желая Ви успех! Листът, на който за първи път през 1619 г е изписана думата славяни1.bmp

Продължение на текста от 26.08.2014, който текст по някаква причина не е възпроизведен изцяло. Изречението : "По тази причина в препоръчаният ми текст, самият негов автор се е видя" не е довършено и отпада, а на неговото место следва : "Между другото не само този летопис е с подобна съдба! По-подробно за летописите по това време и след това на https://independent.academia.edu/VeselinTrakiyski в текста за Изследванията на Княз М. Оболенски за първоначалния руски летопис, а и в текста на руски език "Несколько слов о ..." от същият автор. По тази причина в препоръчаният ми текст, самият негов автор се е видял в чудо, кое да приеме за достоверно, и се е решил да съчини нещо, което да му пасне на разсъжденията. Той е написал, че Игор е ходил по военните походи с някакъв "воевода Олег" и 922 г., връщайки се от поредния поход до Константинопол с него са минали през Велики Преслав и Симеон дал дъщеря си Елена за съпруга на Игор, но дали тя е била кръстена до тогава по християнски обичай не е ясно на уважаемият проф. и той пази мълчание по въпроса. Може, според него, тя да е току що родено пеленаче и Симеон да не е успял да я кръсти, кой знае?! Игор по това време е на 43 г., тъй като до сега не е оспорено, че е роден през 789 г. като син на Рюрик и предаден през 882 г. на Олег за да го изгледа след кончината на баща му. За Елена, не е ясно тя на колко години е. Но от историческите извори е известно, че Игор почива през 945 г. и остава Елена, за която не се знае по каква причина и кога е прекръстена на Олга, според уважаемия проф., с рожбата им Светослав, роден през 942 г. Така Игор се е сдобил с първо чедо на 61 годишна възраст!? Може?! Щом твърди учен човек!? За Олга, която после пак станала Елена, след като я кръстил (кога, къде и как ????) император Юстиниан Багренородни, от 945 г. управлява Киевска Русс като наместничка на Светослав, ако си спомните, че 946 г. тя, като вдовица на 1 г. посещава Цариград, както е записана приписката в Книгата му на церемониите на листите за тази година???, до като почива през 969 и той, Светослав управлява сам до 972 г., защото 30 годишен загива, при днепърските прагове, след като попада в засада на печенегите при връщането си в Киев след поход до България. Но! През 922 г. няма никаква информация от изворите, че е имало какъвто и да е военен сблъсък между България и Източната Римска империя, камо ли пък на Киевска РУсс с последната, освен в руски летописи, но там има информация за редица договори между Киевска Русс и Константинопол от преди 850 до 944 г, за които никой друг освен руските летописци не знае! В края на 19-ти век, т.е. 1000 години след събитията, има едно съобщение на известен руски митрополит, че Олга е българка, но само толкова, защото след много кратко време, същият митрополит опровергава своето съобщение. А колко е меродавно това за М. Тихомиров, след още 50 г., да твърди. че тя е кръстена в Константинопол, е друг въпрос, който няма и няма и да има отговор!"

Благодаря на RIZAR за неочаквано добрите думи към мен, Сандлих! Сега, относно изявлението на проф. ИД, под мой коментар по темата: " Представите ви не само за цялата тази проблематика, но и за личността и делата на презвитер Григорий са повече от приблизително-повърхностни." и препоръката му, под формата на предложение. да се запозная с: "Презитер Григорий.pdf, 679,39 KB, 32Брой сваляния". Благодаря и на него, не за думите, а за текста, с който се запознах, при все, че познавам и основният му труд по темата: "Russians_1.pdf", както и всичко по "Българите за руския народ, държава и култура". Нито му е мястото, нито времето за пространни обяснения, а само за конкретни факти и твърдения. В посоченият текст, чието заглавие е : "Българската княгиня Елена-Олга начело на Русия", уважаемият проф. ИД, е извършил необходимото и е представил всичко известно му от достъпните му извори и последвали ги изследвания, мнения и разсъждения, от рода "кой какво казал" и сам е представил своите разсъждения, а понякога и съчинения. Типичен пример за последното е твърдението му за някакъв "воевода Олег", за когото знае само той, но от къде, от "свише ли", от "космическият разум ли" по акад. В. Шабетник, само той си знае! Има един критерий за достоверността по темата и това са историческите факти за българската държава, които са известни и познава историческата наука за времето на Великият Симеон и неговият син Петър и които по един или друг начин се вплитат с известното от руските летописи за тези времена. Да не забравяме, че най-старият от тези летописи е датиран за 1113 г. с подписа на Силвестър и то във времената, когато руската църква вече е под гръцка власт и всичко, което е занесено там от българите е "под ножа на преиначаването", а се представя за летопис на Нестор, който бил го написал поне 150 г. преди това и не само този летопис По тази причина в препоръчаният ми текст, самият негов автор се е видя

По различни причини и обстоятелства до сега не бях в състояние да следя "баталията", но преценявам, че не съм загубил кой знае какво! Благодаря на проф. Добрев, за вниманието, което ми е отделил и приложил в коментара си негово изследване по темата! Но, освен присъщите му многословия, приведените в него пространни "доказателства", под формата на цитати, изпълнени с предположения, няма представени никакви доказателства за твърденията му! Например за това, че Олга е родила Светослав през 942 г., когато Игор е преминал 60 годишната възраст, което не ми е известно да е оспорено от някого и сам той не представя друго доказателство, а твърдението, че е глупост, която не е твърдял, е доста ...!? Никога не съм твърдял, че той го е посочил където и да е от този род, но да оспорваш нещо неказано не с доказателство, а с квалификация, която никога не е била аргумент или доказателство, не е за коментиране! Втори момент, в неговото обширно изложение, е отсъствието на отговор за посещението на Олга в Константинопол. Има един единствен извор за него, като не броим руските бълнувания от различните копия на т.н. им "летописи" за посещението й, а и от други автори с користни цели. "Изворът" са приписки в полето на листите за 946 г., извън основния текст на Константин Багренородни. Не е известно, кой и кога ги е написал там, тъй като са с друг почерк от този на основния текст. Отделно за достоверността на този Бонски корпус на Багренородни има изследване на Евгений Булгарис от 1792 г. по въпроса за кръщаването на Олга, според който това не е оригинала, а евтино придобито копие, от неизвестен източник, като редица автори от онези времена, Зонара например и други, пишат, че това е станало през 955 г.. Та в 945 г. тя е станала вдовица и на следващата година се "захваща" с пътуване от Киев до Константинопл, като оставя рожбата си на 3 г. за няколко месеца, ей така на произвола на съдбата. Княз Оболенски, изследвайки известните извори, както й съветите на Багренородни към наследника му, стига до извод, че тя не е кръстена в Константинопол!!! В предложеният ми от проф. Добрев текст на pdf файл, има едно твърдение, отнасящо се до "самонаричането" на Симеон Велики за "василевс на българи и ромеи": "Веднага след завръщането си във Велики Преслав Симеон чисто и просто се провъзгласява за цар, което между впрочем си е напълно в неговия, симеоновски стил и маниер." Е това е типичен пример за свободно съчинение! Симеон се връща от Константинопол през 913 г., а оповестяването на тази титла става след като той се обръща с пратеничество до римския папа с молба да му предостави на всички необходими атрибути за василевс .: венеца, хламидата, булата, които не са му предоставени в Константинопол. Явно това е станало през 917 г , след битката при Ахелой. В тези времена обявяването на василевса на Римската империя е било в прерогативите на римския папа и на цариградския патриарх, тъй като схизмата още не е била оповестена. Така че Симеон е в правото си да се обявява и кореспондира с другите владетели с тази титла. А какво пишат ромейските автори е една от поредните им безкрайни лъжи, появили се след 1453 г. на запад от Балканите. Накрая, проф. Добрев продължава да именува тези "два листа" "Именник на българските ханове", пренебрегвайки съобщението на Йоан Екзарх, че българите, като хазарите, предават властта от баща на син или от брат на брат и имат князе. Каназ е исконно българско от ирански произход, а не славянско понятие, впрочем, то тогава в тези времена няма никакви славяни, че да имат и князе за владетели! Думата "славяни" за първи път написва М. Смотрицкий в "Граматика"-та си от 1619/ 1648 г. на 6-та страница от основният текст на изложението.

Първо и най-важно! Няма и не може да има "Именник на българските ханове"! Който го твърди е от контингента на категорията "учените глави", както най-образно го е описал Захарий Стоянов. Името на документа от два листа се кръщава от първооткривателят му или когато се идентифицира, задължително се идентифицира с неговото име. Първият откривател, Андрей Попов, го нарича "хронологическiй перечень Болгарских князей"! Пита се защо използва титлата "князе", а не например "ханове или канове/кханове"? Много просто, защото е запознат с трудовете на Йоан Екзарх от X. век, а в тях Йоан Екзарх изрично пише, че българските владетели са се наричали КНЯЗЕ! Това става по времето на Великият Цар Симеон!!! Великият Симеон е бил един от най-грамотните хора в тогавашния грамотен свят и най-грамотният владетел, който е имала дадена държава до ден днешен, че и отгоре на това е известен и като автор на "Златоструй". Останалото не е за коментиране, то не заслужава внимание, защото са бълнувания от "учена глава". Русите за първи път съобщават, че техните владетели са наричани князе в известното ПВЛ, приписвано на Нестор, но под което стои името нма Силвестър и то почти 200 години след появата в Киевска Рус на споменатите два листа, страници 25, 26 и 27 от "Обзор Хронографов русской редакции" от 1866 г,, с който съобщава за разположената, след IV книга "Царства, във висша степен "замечательная вметка". Останалото е от "чулите, но неразбралите". Второ и не по-малко важно! Нареченият "Еллинский Летописецъ" - първа редакция е дериват, т.е. копие на част от доста по-раншен ръкопис, който до 1039 -1079 е преписван доста старателно, а след това под ръководството на гръцките свещеници, както дойде но за българи, нито буква! Княз Михаил Оболенский, в книгата си от 1870 г., "Несколько слов о первоначальной русской летописи" и архимандрит Леонид в "Описанiе рукописей графа А. С. Уварова" от 1893 г., доказват, че този ръкопис, известен под няколко имена: според тях "Григориев съборник", според А. Шахматов "Древнеболгарская енциклопедия" и по А. Чилингиров "Цар Симеонов съборник", е занесен в Киевска Рус от Григорий презвитер мних на всички църковници на Българската църква, а според синаксара в Остромировото евангелие е записан като Григорий епископ Мизийски, чиято памет се чества под 8 януари.Та от този ръкопис, Григориевият, са двата листа и подвързването им в него е могло да стане само под негов контрол и по повелята на Цар Симеон. За сега продължават издирванията на командировачната заповед на Григорий, митническите му декларации на българската и руската граници, съобщенията от медиите и фесбука, туитера, блогъри и др. за визитата и престоя му, щото за Константинопл има съобщение, в приписки извън основния текст на ръкописа и на друго място за годината, но за "учените глави", без снимка минимум 800-600 с императора и Олга и то не се признава, и да не забравим съобщенията на минимум две независими агенции, но те да са CNN и BBC, от други "Цъ"!

Русский язык — диалект болгарского http://bulgarinut57.blogspot.com/2013/09/blog http://reconkista.ru/russkiy-yazyik-dialekt-bolgarskogo/ (не се отваря) 07.09.2013 Всем известен избитый постулат московской имперско-исторической „науки”, что русский язык является наследником, так называемого, древнерусского языка, а украинский и белорусский языки являются его же побочными продуктами, которые возникли из-за существенных иностранных, в первую очередь, польских влияний. На самом же деле, эту сентенцию целиком отрицают научные факты, которые, к сожалению, известны лишь узкому кругу специалистов-лингвистов. Вот, к примеру, что говорит доктор филологических наук, ведущий научный сотрудник Российской Государственной библиотеки, профессор Татьяна Миронова: в современном русском языке более 55 процентов слов – церковнославянские. И грамматика у нас общая, процентов на 70. Большинство из нас даже не догадывается, что говорит на чистом церковнославянском, используя привычные слова и обороты. Ей вторит профессор В. Троицкий: по исследованию лингвистов, 55 процентов русского языка восходит к церковнославянскому. А вот, что по этому поводу говорит Церковь. Епископ Иларион (Алфеев): Церковнославянский язык отличается от русского только некоторыми грамматическими формами, семантикой отдельных слов и словосочетаний, особенностями синтаксиса, который в славянском языке чаще всего копирует греческий синтаксис, и небольшим количеством слов (несколько десятков), отсутствующих в современном русском языке. На освоение этого материала требуется не так уж много времени и сил. Для тех, кто не знает, следует объяснить, что церковнославянский язык возник на основе древнеболгарского путем переводов на него с греческого Библии и других религиозных книг, осуществимых славянскими просветителями Кириллом и Мефодием в IX веке, но, в целом, это фактически — древнеболгарский язык. Вот, к сравнению, примеры из живого болгарского языка: наблюдавам, старая се, уважавам, заявявам, обявявам, трогвам, преодолявам, преподавам, принадлежа, отчуждавам, ругая; разписка, дописка, преработка, сказка, доклад, ужас, данни, задача, покупка, обстановка, постановка, обстоятелство, склад, випуск, недостатък; усърден, сложен, способен, опасен, нахален, бивш, необходим, необуздан, необятен, небрежен, незаменим, непоколебим, оправдателен, постоянен, преждевременен, произволен, недосегаем, умел; непременно, даже, вероятно, съблюдавам, занят,обязателен, удовлетворявам, сторонник, давление, съставление, ослабление, укрощение, основаване, съставяне, изследване, затъмнение, заседание, събрание, известие, отличие, условие, участие, събитие, съчувствие, качествен, свойствен, естествен, веществен; учителствувам, засвидетелствувам, странствувам, приветствувам, отсъствувам, учител, спасител, създател, читател, възпитател, просветител, доброжелател. Эта лишь маленькая часть, тех слов, которые являются общими, как в русском, так и в болгарском языках. При этом, нужно отметить, что современный болгарский весьма отличается от староболгарского. А вот современный русский и староболгарский имеют большое сходство! И так, основываясь на заключениях учёных можно смело констатировать тот факт, что русский язык, по меньшей мере, процентов на 55 — это СТАРОБОЛГАРСКИЙ ! Касательно остальной части слов в русском языке. Вот, к примеру, мнение представителя Совета Федерации РФ от правительства Калужской области Валерия Сударенкова: — Достаточно взять словарь Ожегова, — сказал В. Сударенков, — и посмотреть на букву “а”. Там 900 иностранных слов, теперь уже ставших русскими, ибо как мы сегодня обойдемся без слов: “абажур”, “авиация”, “автобиография”, “автомат”, “агония” и так далее. Это только на одну букву. А если взять весь словарь, то найдем десятки тысяч слов, которые стали русскими. Возникает, вполне логичный вопрос: Может ли язык, имеющий в своём составе более 55 процентов слов из ДРУГОГО языка, а также десятки тысяч слов тоже иностранного происхождения, называться САМОСТОЯТЕЛЬНЫМ ЯЗЫКОМ ? Публикувано от Emil Tsvetkov в неделя, септември 15, 2013

Когато се говори за какъвто и да е език има две основополагащи категории за неговата квалификация; лексиката и граматиката. Първата ни обяснява какво трябва да разбираме от съчетанието на звуците, които чуваме от събеседника или като ги гледаме превърнати в писмени знаци и подредени в определен ред и как се образуват производни от тях. Втората ни обяснява как да подреждаме различните думи, които ни обясняват различни неща, в определен ред за да разбираме взаимодействието между всяка от думите, за която знаем какво ни казва, в подредена мисъл (известно като изречение). Най-простото е да разбираме, кой какво прави и обстоятелствата при които става това 'правене". В досега прочетените коментари не прочетох в нито един, нито за това какви са думите в отделните езици, които имат едно и също значение, но за всяка се чуват едни или съвсем различни звуци и се изобразяват с еднакви или различни писмени знаци, нито пък как се подреждат в изречението за всеки отделен език, за които става дума във въпроса на КГ125. Първото, което прави впечатление, че се предлага една класификация за сравнение между тях, която е изготвена от специалисти на страна, чиито език е съставен от преимуществено от германска лексика на основата на френската граматика и чиито звуци и буквените им еквиваленти и жителите й не могат винаги да знаят, та се налагат често. често да произнасят отделните звуци на буквите на дадена дума, все едно четат буква по буква азбуката си, за да разберат за какво става дума. И за това не става ясно по кой основен критерий е направена тази класация!? А и с представените примери коментарите се пренасят не върху езика, а върху използваните азбуки и по-точно шрифтовете с които се изразяват. Що се отнася до примерът, с който започва темата, трябва ясно да се каже, че това е печатна книга, чието съдържание е от ръкопис изготвен много преди 16-ти век и то с лексиката и граматиката, които са характерни за езика на българите от края на 9-ти и 10-ти век, както и за шрифта на буквите с които са написани думите. А по какво може да се установи това? Ами просто по това, което е известно за ръкописите, които са занесени в Киевска Рус от Григорий презвитер мних на всички църковници на Българската църква и в последствие са преписвани, разделяни, променяни, но изразите и буквите са запазвани дълго време, до намесата на гръцките духовници, които започват да ръководят руските църковни дела и си поставят за цел да изкоренят всичко българско от нея.. Неговите текстове или остатъци от тях с лексика, граматика и използвани букви от азбуката, на която са изписани, са известни още от края на 19-ти век и са представени с копия от оригиналите или от преписите им, а от съвсем скоро и на четящата българска публика, която се интересува кой е първоначалния руски летопис, преди въобще да става дума за митичният Нестор Летописец, чийто труд се датира чак през първите десетилетия на 12-ти век ( предполагаемо 1112-1113 г., но няма и следа от него, а известното копие е подписано от Силвестър и то след няколко десетки години, като той в края се обръща с молба към Бога, да му прости прегрешението, тъй като е променил текстове), в същност 2 века след Григорий. В този смисъл и във връзка с показаният лист с текст, следва да се знае и че преди това Литовците са имали православни книги и дори един от най-старите руски летописи с тази азбука е бил Кьонигсбергския, сега рекламиран като Раздиловския. В заключение, без да съм някакъв си арбитър, за мен най-ясен е отговорът на ИСТОРИК - езикът е старобългарски, а защо са го възприемали директно русите, е обяснил техният много почитан и изявен историк на Руската църква още от началото на 16-ти век митрополит Макарий, който е написал в своите произведения, че хазарите, българите и северните россияни са говорили един и съш език, но не споменава нищо подобно за сърби, харвати, чехи, словаци, поляци и т.н. Същите думи е записал, в книгата си за кръщаването на руската княгиня Олга в Цариград и Елефтериос Вулгарис, роден в о-в Корфу от майка и баща българи, известен като един от най-просветените учени мъже на Европа в 18-ти век, под името Евгений Болгар, както и създател на гръцкият език катаревус и главният им възрожденец, чиято дейност довежда до освобождаването на Гърция през 1828 г. Освен другото, и за запорожките казаци се знае, че са се наричали казари и са говорели съшият език. Т.е. лексиката на тези хора е била много близка една до друга, което и обяснява защо толкова дълго време от 10-ти до почти края на 19-ти век тези книги са се чели с помощта на тази азбука, но с различни шрифтове. А за споменатите класации старославянски език, македонски език, въобще не става дума през тези години, за които става дума за показаната снимка. Тези понятия се появяват след 18-ти век и то като за източно-българско наречие и за западно-българско наречие, така че г-жата или г-цата, която се обявява за научен работник, аз бих използвал захаристояновото "учена глава", може да говори за македонски език след указа, с който Блаже Ристовски и компания обявяват създаването на "македонски език". И никакъв "македонски" език преди това, а само западно наречие на българския език Един от коментиращите, засегна въпроса за езика на солунските братя. А какъв е той, казва Константин в Хазария, когато го питат от какъв род е, та да го подредят на съответното место на "масата" до хазарския владетел и той казва; "Аз имах велик и славен прадядо. Той стоеше близо до царя. Но понеже самоволно отхвърли дадената му слава, бе изгонени, като дойде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз пък, жадувайки за древната чест на моя прадядо, не съм успял да я получа още. Аз съм Адамов внук”. Кой е бил този цар и къде е царувал до границите на тази Източна Римска империя не е казал, но пък е отговорил, така че са го разбрали, но пък прадядото му явно е живял не по-късно от началото на 9-ти век, а тогава това е могло да бъде само до един цар, а страната я познайте сами.