Кухулин

Като разрежеш въжето, няма да има налягане. Ако не го разрежеш, ще има налягане. Този разговор става много странен. Еми да, за това става дума. Вдига се температурата, вдига се енергийната плътност. Като те облъчва целия космологичен хоризонт, ти ако искаш може да му избягаш...

За да решава сложни задачи, трябва да го разходиш през всички свързани закони като малко дете. Трябва да му даваш примери и да му коригираш сметките, докато ги разбере. А конкретно при Клод всеки нов чат занулява ситуацията.

Имаме черна дупка, имаме и отдалечен наблюдател. В някакъв момент излъчването на Хокинг ще му изгори ли очите?

Тъмната енергия е с уравнение на състоянието w < -1. С времето тъмната енергия "разкъсва" все по-малки дистанции. Двете тела започват да се отдалечават, когато тъмната енергия "разкъса" дистанцията между тях. Много е далеч моментът, когато тъмната енергия ще "разкъса" дистанцията между молекулите. По време на експеримента няма никакви "пространствени" ефекти между молекулите на въжето.

В момента, когато въжето се изпъне и телата спрат да се раздалечават, те получават доста силно ускорение. Както и да го смяташ, на въжето действат сили => напрежение => отразява се в тензора енергия-импулс => пространстворо се криви по "нормален начин". За да се реализира нашата схема, тръгнахме от тъмна енергия с w < -1 и стигнахме до "нормална кривина", а ако продължим малко по-нататък, можем да стигнем и до нормална енергия. Значи има някакви механизми за конвертиране на едното в другото. Или по-точно казано, едното води до другото. Ама дали първото намалява... Ако хоризонтът излъчва, значи общата енергия във видимата вселена расте. А ако w < -1, "нормалната енергийна плътност" също ще почне да расте в един момент (температурата расте, обемът се свива). Пак същото като горе - появява се нова "нормална енергия", но дали тъмната намалява... Може би намаляването се състои в това, че новата енергия се противопоставя на разширението, забавя растежа на Хъбъловата константа, а може би го спира... ИИ казва, че в тези сценарии няма смисъл да се смята нищо без квантова гравитация. Във всеки случай здравият разум предполага, че при вдигне на температурата и свиване на обема по някое време трябва да се изравни "вакуумната катастрофа". Особено като се включат в сметките и другите ефекти (самата тъмна материя си вдига енергийната плътност, може би се синтезират кварки-антикварки). Много интересно.

Има и друга схема, може би по-интересна от въжето. Оказва се, че изпаряването на черните дупки е само частен случай на по-общ ефект: https://en.wikipedia.org/wiki/Gibbons–Hawking_effect Фактически космологичният хоризонт при разширяването на пространството излъчва по същия начин като черните дупки. При това колкото повече се вдига енергийната плътност на тъмната енергия (при w < -1), толкова по-горещ става хоризонтът. А какво всъщност се изпарява?

Въжето се изправя-изправя-изправя и накрая е изправено. Повече няма накъде да се изправя. Тоест телата се отдалечават-отдалечават-отдалечават и накрая спират да се отдалечават, защото въжето е изправено. Пространството обаче продължава да се разширява. Така ли протичат нещата?

Това е случаят, в който тъмната енергия разкъсва електромагнитните връзки. Но по условие не е нашият случай: Не знам, може би словесно няма да успеем да се разберем. Утре пак ще пробвам, а ако не стане, ще рисувам.

Не става ясно. В даден момент дължината на въжето е по-голяма от дистанцията между телата. След една секунда дължината на въжето е равна на дистанцията между телата. Все още разширяването на пространството е много далеч от разкъсване на електромагнитните връзки. Какво се случва след още една секунда? Ако въжето се разпадне на молекули, то каква е причината?

В началото въжето е отпуснато. Един вид "виси". Дължината му е много по-голяма от разстоянието между телата. Ако дължината на въжето расте по-бавно от дистанцията между телата, значи в някакъв момент ще се изравни с нея, а в следващия момент въжето ще се скъса. Тази картина правилна ли е?

Не знам дали те разбирам добре. По същество казваш, че всяка материална точка е твърдо привързана към пространствена точка и се движи с нея, независимо как взаимодейства с другите материални точки. Тоест еталонният стоманен метър в момента се разтяга заедно с разтягането на пространството. В нашия мислен експеримент въжето няма да се опъва, а вечно ще си седи отпуснато между двете тела. Или казваш, че две материални точки се раздалечават по-бавно от разтягането на пространството, ако между тях има взаимодействие. Съответно въжето между двете тела постепенно се опъва и в някакъв момент дължината на въжето ще е равна на дистанцията между телата. Кой от двата варианта?

Мда, инфлацията и "късната" тъмна енергия нещо много си приличат. Иначе вакуумната катасрофа няма да я разрешим толкова лесно... След колко време енергийната плътност на тъмната енергия ще се изравни с енергийната плътност на вакуума, ако w = -1.013? Edit Интересен въпрос! Ще направя изчисление за този сценарий. При w = -1.013, енергийната плътност на тъмната енергия се развива според: ρ_DE(t) ∝ a(t)^(-3(1+w)) = a(t)^(-3(1-1.013)) = a(t)^0.039 Това означава, че тъмната енергия наистина расте с времето, макар и бавно. Сегашната енергийна плътност на тъмната енергия е около 6 × 10^-10 J/m³. Теоретично предсказаната енергийна плътност на вакуума (от квантовата теория на полето) е около 10^113 J/m³. Разликата е фактор от около 10^122. При w = -1.013, мащабният фактор a(t) расте експоненциално с времето в de Sitter вселена. За да се изравнят плътностите, трябва: a(t_final)/a(t_now) = (10^122)^(1/0.039) ≈ 10^3128 Това съответства на времеви мащаб от порядъка на 10^3000+ години - астрономически дълъг период, много пъти по-голям от текущата възраст на вселената (13.8 милиарда години). Всъщност, много преди това да се случи, вселената би претърпяла "Big Rip" поради phantom енергията - всички структури биха били разкъсани много по-рано. Така че практически, това изравняване никога няма да се случи в реалността. Ако не лъже нещо тая гад.

Хммм... Ако с течение на времето тъмната енергия вдига енергийната плътност (при w < -1), то в някакъв момент ще реши вакуумната катастрофа. Интересно дали този момент е някъде около Голямото разкъсване...

Ако вярваме на Клод, при w < -1 константата на Хъбъл клони към безкрайност в някакъв краен период.

В този случай трябва да отговорим на въпроса как е стартирало разширението, ако сега се забавя. Значи, хм, някога е имало тъмна енергия, която е свършила работата. Космическа инерция? Иначе си прав, в нашия сценарий разглеждаме по-скоро ускорение на ускорението на дистанциите. Може би четвърта производна. Или по-скоро трета. Увеличаване на ускорението.