Md maniak

Ако ще ги движим по море трябва да сметнем грубия фураж- сена някакви , концентрирания - зърно , че и водата . Движени по суша , ще пият от реки и други водоизточници . Груб фураж , някаква изпечена от Августовското слънце трева , която ще скубят по време на почивките . Концентриран от обозните коли . Кон свикнал с преминаването в тясни улици между високи згради , свикнал с обори и затворени пространства , не би трябвало да е проблем да се качи по мостика на кораб . Конкретно маджарските и печенежките коне едвали са свикнали точно с това .

Между другото по моята проста логика , подплатена с опит несмятам че за преминаването на Дунав ромеите са товарили на корабите маджарските коне . Нито пък ще товарят печенежките . Маджарите и печенегите са номади , одглеждат добитъка си на стада , свръх екстензивно . Тоест без обори и без фуражи . Одглеждани в табуни конете многократно са прекосявали реки , макар и по малки. Но пък никога не са преминавали мостове , не са виждали кораби , неса стояли затворени в обор или бокс . Единствения начин такъв кон да го качат на кораб по мостик е : Да му покрият очите , поне трима да дърпат с въжета на пред и поне още толкова да тикат и бият отзад. На всеки 7/8 животни качени по този начин поне едно ще се метне и ще си счупи крак , врат или по друг начин ще се контузи. Много по лесно е конете събрани на стадо с викове камшици и тояги да ги накарат да навлезат в реката и да я преплуват. Корабите ще прехвълят хора , седла , юзди , припаси , оръжие , доспехи , такива неща.

Малко за животинската тяга . Чифт волове в добро физическо състояние обикновено тегли собственото си тегло . Тоест 2 вола по 600 кг =1200 кг , каруцата и товара върху нея . При работни изпитания могат да потеглят товари многократно превишаващи собственото им тегло . Средно муле/кътър от около 370 кг живо тегло , в добро състояние може да носи около 120 кг в редки случай до 50% собственото си тегло . В периода 1941/44 в Българската кавалерия конете са получавали 6 кг ечемик дневно. Скороста на каруците е била много ниска , не само заради средната скорост на теглещия добитък . Осите са били дървени и върху тях е лагерувала дървена главина . На почти всеки 5 км е трябвало да ги мажат с катран . В противен случай при триенето са се запалвали. За подготвяния от Крум поход пишеше че е събрал 5000 "желязни " коли . Някакви археологични факти от въпросният период да са откривани желязни оси ? И понеже похода е през Авгут ако не спират добичетата за поне 3 ч в обедните жеги , те ще изпукат от прегряване .

Захарий описва много точно ситуацията в България . Турците продават , българите купуват и се оземляват . Как обаче стигаме до съвременната ситуация описана от Антон ? Давам личен пример : Пра пра дядо имал 38 дек ниви, 3 дек лозе , 5 дек гюл -маслодайна роза , 16 дек ливади и 27 дек гора , имал и 4 деца . Три момчета и момиче , на сестрата дали лозето , другото разделили братята . Прадядо обаче имал 7 деца и при колективизацията той е бил собственика , така че всичките имат равен дял . Дядо е бил скромен -един син . Но ние сме двама . Ето така българина се е обезземил.

Континента Пангея се разделя доста по рано , още преди динозаврите . Но пък Евразия е свързана с Сев Америка доста дълго и то не с тесен провлак , а с обширна суша . Иначе и сапиенсите трябва да ги има и на двете места .

Като говорим за излизането на сапиенси от Африка . Кога някои съвременни представители на африканската фауна или предците им са влезли там . Предците на зебрите и африканските диви магарета са от сев . амер. На котките също , бивола е азиатец . Освен приматите, май само жирафа , окапи и хипопотама са автохонци. Имали проучвания в тази насока и най важното , от къде са проникнали .

Колеги битката е на сушата . И няколко въпроса останаха не изяснени . Къде са лагерите на противниковите войски ? Къде е започнала ?- Знаем къде е приключила . И накрая това ,как Симеон се е включил в битката и коня му паднал под него ? Нещо много нереално ми звучи и направо копира Санде Макето и коня му Буцифъл , който умрял в битката . Въобще владетелите по това време воювали ли са пряко? Или са стояли на баира и са раздавали заповеди .

Около 55-60 черепа има на снимката . Гледах ги , взирах се , и не видях по тях дупки от куршуми , щикове или разбити /примерно с брадва или приклад / .

За първите две може да дадеш по 2 лв на бр , другите да им стоят . Ако ти се опънат на пазарлъка , кажи им да идат и да извадят 100 кг от тях и да ги носят в някой пункт за старо желязо . Там ще им дадат по 40 ст на кг . В България върхове на стрели има още от най-ранна античност та до момента в който пушките сменят лъковете . Откривани са и кремъчни и костени стрели от палеолита . Ценни са за историята и археологията , иначе не струват нищо .

Драги съфорумци , да се върнем на темата . Изворите сочат че на войската е платено , обаче злато няма . Никакво , ни монети , ни предмети . В посока Несебър може и да е излезло нещо , но който е намерил не казва . Среброто е в предмети , пръстенчета и др . Ако Симеон е имал маджарски и печенежки наемници , може да е платил на тях , може всички оцелели победители да са си го поделили .Може и ромеите да са си го изнесли .Обаче ако българите са го обрали , защо не са прибрали стоманата "желязото" ,медта ,бронзовите сплави , и тук там някое сребърно предметче ? За обикновените ратници в тинята има що годе логично обяснение , но свитата от богаташи бягаща в посока Несебър ? Освен това разкопките показват къде е завършила битката . Остават въпросите , къде е започнала , къде са били противниковите лагери . И дали има и минимален шанс ромеите да са скрили парите виждайки заплашващия ги погром ? Има ли вариант да се направи една съвсем законна , форумна , проучвателна експедиция ?

Ровичкат , да ги наречем " ентусиасти " . Които са доста по напреднали от археолозите. За разлика от други места на средновековни битки това е изключително богато на предмети . Нямам представа кой точно е платил на войската , но е платил в сребро , злато НЯМА . Въпроса "защо победителите не са ограбили труповете?" остава . Предметите в посока Несебър са по ценни ,като метал и изработка , но силно разпръснати и много малко . Между другото не е нужно цялата армия на ромеите да е избита . Хлапетата в Индиго се измачкаха сами , Бог да ги прости че ги споменаваме . Снощи гледах антилопи гну прекосяващи р. Мара , представих си какво ще е вместо антилопи -хора и коне . Това обяснява донякъде и множеството предмети , не им се е газило из тинята да търсят "сувенири".

Коритото на реката е доста променено след хил. и кусур години . Пласта с артефактите е на повече от метър под повърхноста . Множеството предмети които се откриват са знак ,че победителите не са имали възможност да ограбят труповете. Варианти: Много са бързали след битката и не са имали време . Труповете са били прекалено много и не са успяли да ограбят всички. Българската археология и история губят много ,че не са проучили обстойно района.

Вероятно погрома върху ромейската войска е между селата Каменар, Поморие и Ахелой . Там излизат множество върхове от копия , стрели и дори части от доспехи . Също така и други артефакти . Лъв Фока ,обаче е бил стиснат и е платил на войската със сребро . Най цените предмети са в посока Несебър . Явно ромейския пълководец не е бягал сам , а със свитата си и деиствително се е спасил на косъм. Днес това са обработваеми земи . Наличието на толкова предмети и непогребани участници /според хронистите/ си обяснявам с броя на учасниците в битката . 2000 трупа има възможност да им свалиш и шалварите и да ги погребеш по християнски , 40 000 обаче няма как да ги изтарашиш. Въсщност има ли приблизителни оценки на общия брой жертви - ромеи и българи ?