resavsky

По вероятно става въпрос за крепост Клокотница.Която трябва да се търси до с.Сталево.Дори е възможно това да е точно хълма Хисар до селото.И Марица хич не е далеч.

Между другото няма никакви извори че битката е при река Клокотница.Единствено Акрополит говори за "мястото Клокотница при Еврос" но товадалеч повече прилича на крепостта Клокотница която е било до Марица.

Проблема е че такова нещо не пише в изворите.Иначе когато пътуваш по течението на Марица не страдаш от липса на водя по принцип.

Това също е обкръжение - макар и вероятно реката да е била Марица.Аз не виждам шанс Иван Асен да плени Теодор Комнин и всичките му боляри и да не говорим за обкръжение.

Прав си Йончев но по тази логика можем да се запитаме дали Мануил също не е бил пленен в битката но по обясними причини да има доста по толерантно отношение към него.А иначе в тази епоха май има нещо като традиция съпругата на владетеля да го придружава по време на поход.Справка - съпругата на Иван Асен І при Ловеч.

Не знаем числеността на армиите Ники.Знаем само че Иван Асен някак си е достигнал пълно обкръжение в равното тракийско поле.Ето това е загадката.

Теофан Изповедник умира точно 100 години преди битката така че трудно ще напише нещо за нея.Останалите би ли ги цитирал.

За числено превъзходство на Комнин никъде не се говори.Още повече за битка по тъмно.Това са свободни фантазии.

Къде е Сталево на картата?Нещо много голям обхват трябва да направи българския резерв зад целия българския фронт и епирския фланг.

Дай ми едно основание за такова твърдение.

Значи имаме параклиса "Свети 40 мъченика" при Сталево който несъмнено трябва да се свърже с битката.Това е добър отправен пункт.Хайде запознатите да кажат на какво разстояние се намира хребета при Клокотница на който са намерени стрелите.Разбира се трябва да се уточним дали Акрополит има предвид реката Клокотница или крепостта Клокотница.

Е точно щях да отбележа да не разискваме обстоятелствата около самата битка нъй като са достатъчно добре изяснени от един форумец.Не че нямат връзка.Идеята ми беше самата битка - бойно поле,разположение на силите и т.н.И някакъв географски обект който да е използван от Иван Асен за да постигне обкръжение.Вероятно Марица.

Лично за мене битката при Клокотница 1230 г. е една голяма енигма.Как е успял Иван Асен с малобройна и набързо събрана войска с няколко стотин кумани помощ да спечели категорична победа в равното поле на Тракия над многобройната армия на Теодор Коминн.Нещо повече - очевидно е постигнато пълно обкръжение защото освен Комнин е пленено цялото му семейство и всичките му боляри /по думите на самия Иван Асен/.Обкръжение без аналог в българската средновеквна история.Чакам вашите мнения за точното място на бойното поле и развитието на битката.

Очевидно ключът към точното установяване бойното поле са пътищата в района.Къде точно е този кръстопът?Не знам защо толкова бягате от Биберната - там е Симеон и почти сигурно зад нея резерва обърнал хода на битката.Тя трябва да е или зад центъра или зад десния български фланг.

Кухулин ти си сериозен човек.Сам знаеш че никога няма да получим категоричен отговор.Но пак малко вероятно ми изглежда в друг извор освен български да пише колко сина е имал Омуртаг.И този източник да се съхранява точно в Охрид.

А къде е гарнизона на Константинопол?

А защо според теб се появява иконоборството?Не е ли това война на държавата срещу църквата?

Теофилакт със сигурност е имал подръка някой български извор за Крум и неговите наследници.Знае такива подробности които няма как да са от народната памет.

Виж сега графе България несъмнено губи някакви територии на северозапад.Но имай предвид че запазва двата най важни града / Белград и Срем/ чак до 1018 г.което ще рече българските позиции в региона не са безнадежно загубени.Много пъти съм писал че Симеон прави стратегическа грешка с фатални последици като допуска настаняването на маджарите в среднодунавската равнина.Но пък дали е имал възможност да направи нещо?През 896 г. със сетни усилия маджарите са изтласкани от Приднестровието при това с безценна печенежка помощ.Говорим за район със стрегическа важност за българската държава.Което за Трансилвания не може да се каже.А Симеон едва ли е имало как да заведе печенезите на запад от Карпатите.Може би Симеон просто не имал достатъчно потенциал за нов голям поход срещу маджарите и изтласкването им и от тези земи.Разбира се той е имал и други приоритети което не трябва да се забравя.

Освен всичко друго Биберната контролира и всички пътища в района/с изключение на крайморския разбира се/.Но ако византийците искат да продължат към Преслав те трябва да превземат Биберна.А те определено са се насочили към Преслав.

Харлаков предава Стамболийски на хората на ВМРО да свършат те мръсната работа.Но трябва да се кажат две неща: 1.Харлаков никога не би го направил без заповед от София.Никога.Заповедта е не генерал Вълков. 2.Сведенията за мъчения на Стамболийски /рязане не пръсти и т.н/ не са потвърдени от независим източник.Всъщност подобни неща са забранени от устава на ВМРО и изключения не са правени.Дори за Стамболийски.Абсолютен мит /да не кажа откровена лъжа/ е че главата на Стамболийски е отрязана и закарана в София.

А от какви данни вадиш извода че Биберната е "встрани от сражението"?Аз твърдя че тя е точно зад българската позиция.

Е в определени времена е имала такава степен на автономност /а и съответната мощ/че определено може да се говори за държава в държавата.

За мене единствената съществена разлика между България и Византия в Средновековието е че църквата при нас никога не достига тази мощ /държава в държавата/-

Значи случаен човек не може да бъде началник на личната охрана на Стамболийски.Още повече в "Корона от тръни" е дадена малко различна интерпретация на събитията.Между другото не съм убеден че охраната на Стамболийски е от войници.Той им няма доверие а офицерите го мразят до дъното на душата си.Далеч повече доверие има Стамболийски на полицията / в която масово е назначил сови хора/ и на оранжавогврадейците.