resavsky

Графе нямам нищо против да правим алтернативки.Но дай в отделна тема.Според теб какво е разстоянието от ромейския лагер до Биберната.

Още повече 927 г. точно в Несебър се водят изключително важни преговори между цветът на аристокрацията на Византия и България.Би било доста неуместно на няколко километра от тях да стоят непогребани хиляди трупове.При това жертва на конфронтацията между византийци и българи.

Препоръчвам книгата на Владимир Кецкаров за войните по времето на ПБЦ.Дадената там карта намирам за най правдопобна.

А сведението на Лъв Дякон има два превода.Единият е за град Анхиало а другия за реката Ахелой.Кой е по правдоподобен?Като си има предвид факта че визанитйците отстъпват към Несебеър и по време на това отстъпление са масово посочени май вторият вариант.да не говорим че самото сведение е леко съмнително - някой да остави десетилетия непогребани християнски войници.

Точно така Биберната.Там е ключът на Симеоновата позиция която поне в началото си е отбранителна.Затова смятам че византийците настъпват право срещу Бибарната и се опитват да я овладеят.Симеон няма защо да слиза от доминиращите височини а чака византийците там.Затова и смятам че битката е с фронт изток - запад /условно разбира се/.

Е защо да не се приеме че това е първоначалния план на Симеон.Класическа засада изцяло следваща българската военна традиция.Аргументи: 1.Знаем че отсъплението на българите е било организирано.Вероятно с цел да ръзкъсат бойния ред на ромеите и евентуално да ги приближат до засадата. 2.Резерва на българите се появява в точния момент на точното място - десния български фланг. 3.И най накрая можем само да гадаем къде точно е убит коня на Симеон - на левия фланг,в центъра или при включването на резерва.

Графе гледаш всичко от ромейска камбанария.Значи те трябва задължително да се бият някъде до лагера си.За българите това не важи.

А ти графе просто не четеш изворите че българите отстъпвали организирано.Една армия която отстъвпа в ред трудно може да се приеме че е пред анахилиране.Но да си фантазираш явно е по лесно.Между другото устието на реката не е ли точно при морето?Или сме учили различна география.

Хаха добрите визнатийци били пред победа но Симеон импровизирал и взел че победил случайно.Успя да ме разсмееш......

Е поне сме на път да опровергаем мнението че българската армия е воювала с фронт север - юг,с тилрека Ахелой и фланг опрял в морето.

Единомислие с кого?Между другото Роги защо се приема че частта на Симеон оставена в резерв е била непременно конница?А нездраво любопитство къде е взела участие византийската конница.Защото все трябва да е влязла в бой някъде.

Целта на похода е ясна -напред към Преслав.

И графе би ли ми казал колко е разстоянието от устието на Ахелой до Биберна.Откъдето безспорно Симеон наблюдава и ръководи битката.че и вкарва резерва в боя.Тогава какъв е смисълът византийците да удрят левия български фланг?Да го изтласкат от устието на Ахелой и сами да влязат в капана.При положение че българите са с фронт север - юг те накъде отстъпват?

Още в пост 5 от настоящата тема заявяваш че битката е на юг от Ахелой и сега изведнъж на запад от Несебър.Уж фронтът беше 4 километра а сега изведнъж стана 7 - 8 км.Византийците не са идиоти да се бият с гръб към морето обаче българите са точно такива защото се бият с гръб към река Ахелой.Която както ще се се установи този ден не е особено лесна за преминаване.Графе доста противоречия го натрупа.

Графе противоречиш си непрекъснато.Къде е битката на север или на юг от реката Ахелой.

Добре де графе защо му е на Симеон да напуска Биберна за да се бие на равно на устието на Ахелой.

Да освен всичко друго Симеон трябва да е запознат с примера на Телец който в 763 г. слиза от височините /които преди това е укрепил/ и атакува византийците в равнината непосредствено до Поморие.Резултата е известен.Между другото археолозите би трябвало да кажат дали в местността са открити трайни землени укрепления.

Още повече при Версиникя две трети от армията на империята да тръгне да бяга без основателна причина.Не знам защо имам чувството че Кардам при Маркели,Крум при Версиникия и Симеон при Ахелой ползват един и същ боен план.

Добре де графе защо смяташ че Крум е бил първият който се е плеснал по челото и е открил ползата от ризниците.Все пак българите са съседи на Византия от много време преди това.И други битки са губили византийците.Да не говорим че въобще не е било задължително тези ризница да попаднат в България единствено по пътя на военната плячка.А следва да има предвид че има и алтернативни пътища по които българите могат да се сдобият с тези екстри.

Роги в кой извор пише че има убити византийски войници до морето?Финал на битката в този участък който посочваш ти - да може но къде е основното бойно поле.

Между другото и през 813 г. не личи Крум да е страдал от липса на хора.Да напомня:той едновременно обсажда Одрин и стига с част от армията си до Константинопол.

Крум е превзел крепости като Средец и Одрин и е натрупал самочуствие да се пробва и за Константинопол.

Макар че не ми се вярва когато Телец в 763 г. е приел да се сражава на равно поле с Копроним /и Телец не е бил далеч от победата/българите да са се биели голи до кръста.

Защо хронистът изрично е отбелязал че тази 30 000 бъгарска армия е "изцяло желязо".Явно му е направило сериозно впечатление.

Поне за мен ключът към определяне бойното поле е положението на българския резерв.Едни тежковъоражени конници би трябвало да изминат не повече от 3 - 4 километра преди да влязат в боя.Не е приемливо да се мисли че те могат да изминат по 10 - 15 - 20 километра в августовския пек в пълно бойно снаряжение за броени минути и ще успеят да запазят боеспосбността си.Ще обърнат хода на битката,ще изколят хиляди ромеи и ще им останат сили /най вече на конете/ че да преследват до Несебер.Много работа за един ден.