resavsky

Ами изрично си пише че този със златото и дрехите е избягал още от Маркели.

Ами така е Гербов но понякога трябва и шанс.Шансът в случая се е казвал Макгахан.Освен това десетки българи с риск за живота си пращат дописки до западни вестници.А че няма друг начин за интервенция в Турция освен пожарища и кървища мисля ще се съгласиш.А стратегията на априлци явно е била успешна щом след това е била копирана от арменцтие през 1896 г.,солунските гемиджии през 1903 г. и Тодор Александров с неговите "магарешки атентати" през 1912 г.Иначе каква е алтернативата - мемоари,меморандуми и петиции.Непотребни хартии които никой не чете.

Не знам защо всички пропускаме и загадъчния град Вичина също находящ се на остров из Дунавската делта идо днес нелокализиран.Поне за мене вероятно Певки и Вичина вероятно са идентични.Все пак няма толкова много градове по острови в тази делта.

Всъщност възхода ни е до 1913 г. и с кякои условности до 1918 г.Дотогава си оставаме водеща сила на Балканите.

Е щом още в Маркели при вида на тази многочислена още невлязла в бой армия почват да бягат извода за мен е един - невярване в качествата на Геник че може да води успешно подобна кампания.А има и още нещо - щом личният прислужник на Геник бяга от Маркели с част от дрехите му явно българите са били съвсем наблизо - на няколко километра.Защото как се бяга надалеч натоварен със злато и част от императорския гардероб?

Добре приемеме че са 90 километра.Толкова много ли са когато трябва да преследваш една паническа бягаща армия?Начело с цар страхливец.

Ами защото графе тази битка е описана в едно единствено житие на св.Никон Метаноите.И то обърни внимание не в гръцкия му оригинал /където подобни данни въобще липсват/ а в латинския му препис от 16 век.В него е казано "в 1009 г. господарят на българите Самуил бил съвсем разбит в Крета заедно с неизброимо количество българи и подчинен".Е да но за такова генерално сражение нямаме данни.Освен това дали става въпрос за Крета Солунско или Кратово не става ясно.Да не говорим че за годината 1009 нямаме други източници на подобни действия като Василий ІІ тогава е ангажиран с норманите на едни друг полуостров.И аз и ти много добре знаем че в 1009 за никакво подчинение на Самуил не иде реч.Въобще по мое скромно мнение латинския преписвач на житието е имал предвид кампанията от 1014 г. за която е имал някакви откъслечни данни и ги е включил неособено подготвен.

Как накъде към Охрид.От Сетина до Охрид е един хвърлей място.

Графе тази битка при Крета е доста съмнителна.Един извор при това житие - не се засича с нищо.Да не говорим че към 1009г.май византийците воюват на друго място и т.н.

Още при Маркели има повече от сериозни противоречия между Никифор и генералите му.Да не говорим че първото дезертьорство е преди самото начало на похода още докато Никифор умува в Маркели какво да прави.

Графе ами защо Василий не преследва Иван Владислав ами подвива опашка и се прибира в Цариград?Във две поредни кампании /1014 г. и 1015г./Василий Втори прекратява походите си едва след като части от неговата армия търпят поражения.Защо да смятаме че в 1017 г. не става нещо подобно?А Цимисхий е размахвал лично меч - спомни си за Кървавата планина и как при Дръстър сам предлага единоборство със Светослав.

Защо смятам че похода е след 1000 г.Най вече заради данните за живота на сръбския княз Иван Владимир пленен по време на похода.Както е добре известно впоследствие Иван Владимир е обявен за светец и неговата биография е щироко изследвана.На първо място Иван Владимир е роден някъде около 990 г.Неговия баща Петър /среща се и като Петрослав/умира през 1000 г. и Иван Владимир наследява трона на Дукля като дете.Само че по време на похода на Самуил въобще не се споменава името на Петър което ще рече че той вече трябва да е починал.Нещо повече - излиза ако се приеме датировката 997/8 г. че Самуил е воювал с едно дете на 7 - 8 години което победил,пленил и хвърлил в затвора.Абсурд.Излиза и че Иван Владимир е прекарал дълги години в затвора /докато стигне възраст за женене/каквито данни няма.Все пак Косара няма как да се влюбила в малолетно дете.Така че датировката на похода трябва да се постави някъде след 1005 г.когато Самуил губи Драч и се налага да затвърждава българските позиции в региона.Принципно в нашата историография се приема че след 1000 г. Самуил е в глуха отбрана без да има изрична свидетелства за това.Битката при Крета 1009 г. е доста неясна като датировка /споменава се в един единствен извор/ а и в тези години Васили Втори е бил ангажиран с норманите в Южна Италия.Не виждам пречка западния поход на Самуил да се предатира към 1006 г. или дори 1100 Още повече има едно сведение че малко след похода Самуил починал което е много странно ако говорим за 997/8 г.

А защо не разглеждате варианта че дякон Игнатий се връща в манастир.

Михов никой не се освобожда сам.Дори америанците.

Стоедине много те уважавам но разкажи ми ти историята на Априлското въстание в Ловеч.А този град е бил гласен от Левски за център на ВРО.Или пък Тетевнско,Орханийско и т.н.Или обратния вариант колко пъти е бил Левски в Панагюрище ,Батак и т.н.

Във всеки случай когато апостолите започват подготовокта за Априлското въстание не заварват и помен от комитетите.Всичко започва от начало.И въобще кажете какво става с ВРО след декември 1872г.Има ли такова животно.

И каква дейност извършват тези комитети.Всякаква друга само не и революционна.А каква връзка има между запазените комитети?Никаква.

Е защо да не сравняват революционните умения на Стамболов и Левски?1876 г.Стамболове на 22 години и вече е организирал две въстания?А Левски на 22 години какво е направил?И не трябва ли да се признае че изградената от Левски Вътрешна революционна организация се оказва недееспособна и рухва като картонена кула.

Ами защото няма никакви данни Василий Втори някога лично да е размахвал меч.Даже си спомням как Варда Фока го предизвиква пък тоя бяга по тъчлинията.Други са достойнствата на импретораа не лична храброст.Освен това епизода звучи неправдоподобно-очевидно засадата е била на километри от основния византийски лагер.Докота Василий разбере за битката събере някакъв отряд и стигне на време би трябвало да са манали часове -а сам знаеш колко трае една битка по това време.Още повече че говорим за декември итолкова бързопредвижване едва ли е възможно.Да не говорим че вероятно Василий е трябвало да премине и река Черна.Ти ми кажи каква е целта на похода от 1017 г.Превземане на град Костур.И след победа в генералното сражение внезапно се отказва поне да преземе Костур.Тръгва си Василий с подвита опашка и оставя значителен гарнизон във Воден.Казваш че било нормално византийската армия да квартирува там.Само че имай предвид че от Воден до Охрид е много близо отколкото от Охрид до Драч.Така че Иван Владислав едва ли е бил чак толкова притеснен от тази армия за да се реши на поход до Драч.Което би било странно ако беше бит при Сетина.

Виж сега смятам че Геник е командвал армията си крайно неуверено без ясна цел което е био усетено от войските и е довело до апатия и спадане на бойния дух.Противоречиви заповеди,неясна стратегия,безхаректерност - така бих характеризиралдействията му по времена похода.И освен това скъперничестно и ненужни наказания.това отблъсква хората и се стига до дезертьорство.Дори в самото начало на похода.Как е изглеждала армията му -ами наистина не знам.Едва ли се е е стигнало до разападане на бойния ред но и дисциплината и бойния дух не са били на нужното ниво определено.

Мога само да гадая Андрейчо.

За Сетина:ами вероятно целия епизод с участието на Василий Втори е измислен.Българите печелят победа като унищожават един от отрядите на армията.Съображения: 1.След битката Василий Втори внезапно прекратява похода.Завръща се в Константинопол като не забравя да усили гарнизона във Воден.Тоест опасява се бългаско настъпление на юг.Малко странно ако българската арми преди това се е разбягалапри Сетина. 2.Никога преди това Василий Втори не се е изявявал като войник.Още повече вече е на години за подобни фокуси.Самия израз "Бежите цесарят" е достатъчно неправподобен. 3.Михаил Псел съвременник на събитията описва че Иван Владислав спечелил редица победи и почти отчаял Василий.Кои са тези победи не е ясно.Най вероятно деблокирането на Охрид през 1015 г. и Сетина 1017 г.Иван Владислав е описан като "непобедим".Доста странно ако е загубил при Сетина. 4.Няколко месеца след Сетина Иван Владислав предпирема офанзива към Драч.Не е нормално ако е разбита при Сетина.

По време на своето царуване цар Самуил предприема един сравнително слабо проучен поход по време на който опустошава цялято далматинско крайбрежие като достига чак до град Задар.Никога преди и след това българската войска не стига толкова далеч ва Запад /поне в това направение/.Похода несъмнено е успешен като може да се разглежда като последната победна война в историята на ПБЦ.Проблема е неговото датиране .В нашата историография обикновено се приема че той е извършен около 997/8 г. а хърватската и сръбската се сочат доста по късни години - 1006 г. или дори 1008/9 г.Аз лично съм по склонен да приема второто гледище.Неясни са и мотивите за похода както и неговата целесъобразност при наличието на нарастваща византийска заплаха.

Графе при Сетина печелим ние.Поне по мое скромно мнение.За Крета почти нищо не се знае - така че там нещата не могат да се възстановят.Мизия може и да я губим но българи живеят и в днешна Албания,почти цяла днешна Сърбия та дори и на север от Дунав.Бях си направил труда преди време да изчислявам че когато Иван Владислав поема престола в 1015 г.територията на държавата е не по малко от 150 000 квадратни километра.И то без васалните сръбски княжества.А за населението не си прав - то винаги може да се премести на незавоюваните от византийците територии.В онази епоха населението все още е твърде мобилно.

Първо съотношението си е било обще взето такова от времето на Аспарух.А както е известно и ние печелим някоя и друга война.А за катафрактите - кажи ми коя битка печелят за Василий Втори?