Отиди на
Форум "Наука"

Й.Табов

Потребител
  • Брой отговори

    110
  • Регистрация

  • Последен вход

Отговори публикувано от Й.Табов

  1. . Византийците малко по-късно успешно прокарват двойна политика - от една страна на юг от Балкана се стремят да унищожат всичко българско, включително и славянската книжнина, но на север където започва състезанието за влияние с папата точно българската книжнина е много удобна за разпространяване на православието.

    Това е точно наблюдение. Много добро.

    Причината за двойното отношение е, че на север "Загорската" патриаршия е близо до Цариградското "православие", докато на юг Охридската архиепископия е "еретична". Съответно дълго време е еретично и Киевското християнство - докато Ярослав (син на варяжка) го променя и го предава на Цариград. Тогава е преосветена (осветена наново) Десятинната църква в Киев - еретичното освещаване не се е признавало. "Ерес" (според Цариградската визия) е причината да бъдат заличени сведенията за покръстването на Киевска Русия - от Охридската архиепископия. Затова Кирил и Методий не са признавани от Цариград (Гръцката църква ги е признала и канонизирала чак през втората половина на ХХ в.), а и всички Седмочисленици.

  2. Все пак трябва да се отчита и историческата свързаност на всички международни събития и всички политически интереси. Основната линия на българите като, че ли е да съхраняват независимостта си от Византия и в по-силни времена да завладеят някой по-голям пристанищен търговски център - Солун например. Византийците малко по-късно успешно прокарват двойна политика - от една страна на юг от Балкана се стремят да унищожат всичко българско, включително и славянската книжнина, но на север където започва състезанието за влияние с папата точно българската книжнина е много удобна за разпространяване на православието. Така, че и възможностите и интересът са на тяхна страна.

    Добре е да си спомним за (източно) римските императори от времето на Самуил и Симеон ІІ:

    Фока, Склир, Константин VІІІ, Василий, Самуил ...

    и Самуил е в този списък

  3. Мисля, че познавам добре Чилингиров, но такова нещо не си спомням да показва,

    може ли да цитирате статията му и страницата от нея?

    втората от тези:

    Чилингиров, А. Агиографията на Борис и Глеб и проблемът за йерархичното подчинение на руската църква преди 1037 година. Доклад пред Междун. Симпозиум на Комисията за изследване на славянските култури в средновековието и на Отдела за история на СССР, организиран от Националния комитет на славистите в ГДР и Университет Мартин Лутер в Хале, ГДР, 24-26 VI 1980. Пълен текст в български превод (2001 г.) на автора заедно с бележките към него, актуализирани с излязлата по-късно литература.

    Чилингиров, А. Светли страници от българо-руската взаимност. Първите монети, сечени от българския цар Петър I и киевските князе. Юбилеен вестник Велико Търново, декември 1984. Репринт 2001 г. с библиографски бележки, допълнени с някои нови публикации.

    Чилингиров, А. Проблеми на църковната организация и на християнското изкуство в западната част на Балканския полуостров през ранното средновековие. Доклад пред Колоквиума на Комисията по византинистика при Академията на науките на ГДР на тема "Das VII Oekumenische Konzil von Nikaia, 787, und seine Bedeutung fuer die Entwicklung der byzantinischen Kunst und Kultur" в Държавните музеи на Източен Берлин. Български превод (2001 г.) на автора, като бележките са допълнени с нова литература.

  4. ако искам да си направя PR, ще Ви докажа, че това е герба на кримските "татари"... https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Kok_Bayraq.PNG

    В старо време гербовете са били не на народи, а на родове; царските фамилии са имали (или са си приписвали) произход от някой известен владетел и съответно са ползвали негов знак. Така е например с по-късните руски царе; днешният руски герб като че ли идва от Комнините.

  5. Не е зле да сравним грешките на Г.Ц. с грешките за него.

    Да видим например в Уикипедия; там са се постарали да се придържат към умерен тон, но информационното пространство около Ценов и трудовете му е дотам замърсено, че задачата на Уики по този въпрос е наистина много трудна.

    И така:

    1) "... през 1899 г. е изпратен с конкурс на 4-годишна специализация в Хумболтовия университет в Берлин, Германия. Там защитава дисертация по руска история (нашествието на Наполеон в Русия през 1812 г.).

    - това не е вярно; темата на дисертацията е друга; това е една от главите в нея.

    Освен това е цитиран рефератът на тази глава, а не изданието й в серията "Хисторише щудиен", където е в пълен обем.

    2) "В Германия трудовете на Ганчо Ценов се издават за сметка на богатата му съпруга германка"

    - едно голословно твърдение. Допускам, че е възможно за някой от трудовете да е бил частично подпомогнат от Ценов (и съпругата му). Обаче да се твърди, че изданието от 1965 г. - доста време след смъртта на Ценов, при това в емблематична серия - е платено от съпругата му, е нелепо.

    3) "Книгите му са забранени и заключени в секретния фонд на Народната библиотека в София."

    Сведения за това в кои библиотеки имаше книги на Ценов към началото на ХХІ век има във "Възкръсващата ...". Една важна книга обаче я нямаше никъде - дисертацията му, издадена в Хисторише щудиен. Защо? Отговорът на този въпрос е и ключ към много аспекти на "проблема Ценов". По моя молба Чилингиров направи копие в Берлинския университет и ми го изпрати; подарихме го лично на директора на ИИИ за библиотеката на И-тута. Сега би трябвало там да я има.

  6. имаме ли следи от пребиваване на траки отвъд Дунава /в резултат на изселвания/?

    Цитат от скорошна статия:

    THE MAP OF DACIA BY ABRAHAM ORTELIUS

    DOINA IONESCU, ELENI ROVITHIS-LIVANIOU

    Strabon refers, too: «Well, the ancient Greeks considered the Gets as being

    Thracians. They lived originally on both banks of the (river) Istrus, together with the

    Myssians, or Moissians, as are now called, who are Thracians, too...»,

    Geographica», VII, Chapter 3, §2).

    Власите ще ни се смеят ...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...