Отиди на
Форум "Наука"

Й.Табов

Потребител
  • Брой отговори

    110
  • Регистрация

  • Последен вход

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Й.Табов

  1. Ще повторя тезата си: Тогава например би могло да бъде предложено четенето АрдОбруджан и стигаме до Ар-Добруджан, или даже до Ар-Добруч(ан). От своя страна Добрич е образувано като Петрич - само че не от Петър, а от Добри. Даже може би обратно: Петрич е образувано като по-старото Добрич, или като Велич. На нашата буква З в латиницата общо взето отговаря Z (или на немски S ...). Милер все пак е предпочел Д, макар и с точка. Кендерова и Бешевлиев - също. Така че думата "задължително" не ми изглежда адекватна. Разликите в различните ръкописи красноречиво показват, че в миналото възгледите за правилната ортография са били доста различни. Да не говорим за произношението (съответно транскрипцията с кирилица) в различните арабски диалекти. Освен очаквам коментар за разликата между Бурджан и Бруджан. Защо Милер чете Бруджан, а БиМ даже не споменават, че има визия за такъв прочит? Този детайл очевидно има голяма роля за хипотезата, която предлагам.
  2. Областният управител УПРАВЛЯВА; да се надзирава е нещо съвсем друго. Дайте сега малко по-внимателно: „Климент, като станал епископ на Тивериопол или Велика, сетне бил натоварен от Борис, цар на българите, да надзирава третия дял на българското царство, ..." И така, Климент, като станал епископ на Тивериопол или Велика (станал е по църковните правила и като епископ е управлявал Църквата) сетне (т.е. след някое време, не е уточнено след колко) бил натоварен от Борис, цар на българите, да надзирава третия дял на българското царство, ... Св. Климент е бил вече епископ, когато е получил важна друга задача, специално отбелязана в сведението; би било подигравка Борис да повтори (с намек?) че възлага на Климент да е епископ. Слагам снимка на стара икона от Охрид: тя показва, че традицията е поставяла св. Климент по ранг НАД св. Кирил и Методий. А и не само по ранг. Какво да се прави - по-рано хората още не са били чели това, което ни се внушава на нас ... ...
  3. Слагам таблицата с форми на названия - според Кендерова и Бешевлиев - в старите преписи на Ал-Идриси (там Самотния вълк и Аспандиат ще намерят отговор на повдигнатите от тях въпроси - че напр. според Цариградския препис названието е Ар Уран, без Д, и т.н.). Кендерова, С., Бешевлиев, Б. (1999) Балканският полуостров изобразен в картите на ал-Идриси. София: Нар. библиотека „Кирил и Методий”. Таблицата е на стр. 111. Очаквам статията ми на тази тема да излезе до месец-два; ще я има и в мрежата. Ако желаете, мога да ви изпратя ръкописа още сега. Вероятно ще ви е интересна и статията Табов, Й. За названието Джасулиййа от картата на ал-Идриси. ВЕНЕЦ, Том 4, 200-210 (2013). http://www.venets.org/getfile.php?id=151 Специално внимание заслужава още един детайл: Милер транскрибира названието Джасулиййа като Getulia (с доп. знаци към някои букви) - така то формално е свързано с гетите (и готите).
  4. Войните далеч не са сред основните причини за достигналите до нас находки. За удобство слагам графика на хронологичното разпределение на намерените на територията на съвременна Б-я стари монети. Данните са от споменатите от вас бълг. археол. списания (подробности вижте в Tabov, J., K. Vassilev and A. Velchev. Coin finds in Bulgaria for half a century: 1910-1959. http://www.ilya.it/chrono/pages/coinsbulgaria50en.htm ) Количествата намерени монети (както е считал още Каждан в Kazhdan A. P. Byzantine towns during 7th-11th century. Soviet Archaeology, XXI (1954), 164-188. (In Russian)) са (приблизително) пропорционални на монетите в циркулация. Проверка на това вижте в Newton, D. P. Found Coins as Indicators of Coins in Circulation: Testing Some Assumptions. European Journal of Archaeology 2006; 9; 211-227. http://eja.sagepub.com Ако решите да опровергавате законите на статистиката, публикувайте мнението си в European Journal of Archaeology - като отговор на статията на Дъглас Нютън. Графиката нагледно показва: 1. много монети през периода 200-350 г. Имало ли е през този период много войни по нашите земи, военни опасности и т.н.? 2. Почти никакви монети през периода 600-900 г. Какво да правим с кървавите походи на славяните по целия полуостров, да не добавяме и "прабългарите"? Сега за бронза. Това е доста твърда метална сплав, едва ли са секли от него монети в далечното минало. Вероятно всички монети са били медни, по-точно - медни с различни примеси. Предполагам, че заради примесите по стара традиция се използва и терминът "бронзови", макар че не е точен, ако имаме предвид днешния смисъл на думата бронз.
  5. Най-авторитетният (според мен) специалист по стара арабска география Милер има специално изследване на картата на ал-Идриси. Слагам фрагмент от неговата възстановка на картата. Според мен той се е постарал да предаде точно това, което е намерил в ръкописите (на картата и текста). Там той е прочел Ард Бруджан - име на град, ако се съди по цвета, това е главният град на някаква административна единица. За съжаление нашите арабисти (за разлика от румънските) вероятно не са чели, или не са обърнали внимание на Милер и четат името по руската традиция - Ард Бурджан. В монографията си Кендерова и Бешевлиев отбелязват една важна особеност на арабското писмо: то е "консонантно и буквени означения имат само трите дълги гласни: а, у и и". С други думи, няма знак за звука "О". Тогава например би могло да бъде предложено четенето АрдОбруджан и стигаме до Ар-Добруджан (както имаме например Ар-Риад, столицата ва Сауд. Арабия), или даже до Ар-Добруч(ан). От своя страна Добрич е образувано като Петрич - само че не от Петър, а от Добри. Даже може би обратно: Петрич е образувано като по-старото Добрич, или като Велич (във Велич е бил "пръв епископ" - "примас" - св. Климент).
  6. Да, основният проблем всъщност е "Юстиниана Прима". Борбата на Рим и Цариград с "еретиците" от Юстиниана Прима е причина много сведения да са изтрити/или изопачени. Въпреки това има достатъчно данни (цензурата не е успяла да изтрие и изопачи всичко), че Юстиниан е издигнал в ранг българския епископ и го е направил архиепископ на Бълг. архиепископия Юстиниана Прима. И въпреки всичко това се прилага двоен стандарт: готите през 4 век може да са имали епископ (Урфила/Улфила), а българите през 6 век - не.
  7. А какво е тогава Добрич? Може би пък Добротица е владетелят от Добрич. "дж" в Добруджа е по-скоро от "ч"-то в Добрич. Освен това още нещо: дали ард Бурджан или ард Бруджан? Ако "ард" е земя, защо има град "Ард Бурджан"?
  8. А защо слепият цар да е Делян? За слепия цар не пише, че е бил на колесница - от контекста излиза, че те са били много, и специално е отбелязано, че са "железни". И на латински оригиналът е пацинаки. Слагам фрагмент от класическа стара карта, илюстрираща К. Багрянородни.
  9. П. Коледаров отбелязва, че някои румънски автори извеждат името на областта Добруджа от Бурджан. Защо не от Добрич? И кой е Ардабурий Аспар, готският вожд Аспар рих, може би по-точно Аспарих?
  10. Може, може ... Ето напр. какво пише коментаторът на руското издание на Нений, който извежда скотите от скитите (вж. приложения скан). Нещо за чашниците (от чаша, каликс - как е на гръцки?) и скютите? Със сърпове са и количките на хуситите; колко е в техните колички дървото не е ясно. Описанието на колите на "печенегите" прилича на редактирано описание на вагенбургите на хуситите. Впрочем, във византийските ръкописи имаме "пацинаки", а това едва ли са печенезите ... Та - за "колите" на степните народи: какви са им били осите, от какво са направени лагерите (съчмени или ролкови?), осите, как са се въртели колелата ...
  11. да видим античните "скоти" - "келти". Слагам фрагмент с описанието на техните колесници (и заглавната страница на монографията). След това да погледнем колесница на средновековните "скюти" - чашници, калишани (от Моравия и Чехия, "хусити"). Доста добре отговаря на "скотското" описание. На всичкото отгоре в стара Скотия е имало провинция "Моравия" - слагам картуш на съответна карта; там е имало и моравски епископ (слагам съответен фрагмент) Надявам се, че някой добър познавач на старогръцки (като г-н Йончев) ще ни каже как са се писали на старогръцки думите скити, скюти и скоти, и малък коментар - възможно ли е да са били обърквани и смесвани, и някой "скотски" историк да е взел сюжет от "скютите" ...
  12. Най-забележителен е разгромът на византийците при Тива, в Атика, където също се е било разпространило въстанието. Този разгром е отбелязан специално от Фалмерайер. Да направим стъпка към истината: да предположим, че имаме работа с "блуждаещ сюжет", в който слепият цар е Ян Жижка, а "орелът" - (австро-унгарската) римска империя ... Имал ли е Жижка колесници?
  13. Първо - намерените медни монети са значително повече от намерените сребърни и бронзови; затова общата картина на монетната циркулация се определя от тях. Вижте например пълната справка на регистрираните монети, намерени край Плиска (има я в цитираната статия за Плиска) - тя пък е взета от съответната публикация на колега, който е правил специално изследване. Почти всички са медни и почти всички са намерени по няколко, а не по "съкровища". Второ, ако към медните се добавят сребърните и бронзовите, картината не се променя (както се и очаква) - например в: Svilena Hristova, Jordan Tabov. Correlation of Two Chronological Distributions Of the Extant Roman Bronze Coins. Review Of the National Center for Digitization 12/2008. http://www.ncd.matf.bg.ac.yu/casopis/12/NCD12114.pdf Трето, войните едва ли влияят забележимо на "криенето" на пари тук или там. Четвърто - редките случаи на намерени много на едно място медни монети едва ли са "скрити съкровища" - по-скоро "военни каси" с предвидени за заплати на войниците пари, или "административни каси" за заплати на работници по голям строеж, и т.н. Медни монети, извадени от обръщение. Например, при преврат: Ираклий убива Фока и медните пари сечени при "тирана" Фока спират да се приемат ... Пето, сребърните и златните монети запазват ценността си, която имат благодарение на метала, от който са направени, а не на знаците по тях. Те могат да бъдат (и са били) използвани дълго време. Напр. Псел пише за ромейска императрица, която събирала "дарики" - златни монети на Дарий ... Затова за съкровище от златни и сребърни монети е трудно да се каже, кога е било скрито ... Преди години водолазът Жак-Ив Кусто е извадил от кораб на Великата армада византийски монети (златни и сребърни) отпреди векове ... Ако играете покер и някой от противниците ви вади често 4 аса, добре е все пак "да му проверите ръкавите" ...
  14. Браво! Разбира се, че не е Делян. Той е начело на "нашественици", а не на въстаници. Ето нещо, което съм писал на тази тема (извинявайте, че не е на български): Подвиги принца Для Царьграда иностранные наемники были обычным явлением. Многие из них пользовались заслуженным доверием императоров, а их боевая слава соответствовала их подвигам в ратном деле. Но среди всех них особо блистал норвежский принц Харальд Хардрада, по прозвищу Высокий, или Длинный, или Страшный. Он был братом (по матери) норвежского короля Олафа II Святого. В 1028 году Олаф II был свергнут с престола знаменитым датским королем Канутом Великим, и когда в 1030 году попытался вернуть себе власть и трон, был разбит в битве у Стиклестада и сам пал в этом сражении. Юный Харальд, которому тогда было только 15 лет, помогал своему брату и после злополучного исхода битвы был вынужден покинуть отечество, которое покорилось датскому королю, и искать спасения за границей. Проехав через Россию, в 1033 году он вместе со своим отрядом из 500 храбрых воинов очутился в Царьграде и нанялся на службу к императрице Зое, состоявшей тогда в браке с Романом III Аргиром. Желая сохранить в тайне свое происхождение, он сменил имя на Нордбрикт. Благодаря своей огромной силе, вскоре он завоевал значительный авторитет и среди северных наемников, и у своих хозяев. Поэтому Зоя назначила его главнокомандующим всех варягов, а очень часто под его началом служили и другие европейские и азиатские наемники. В Византии Харальд Хардрада оставался до 1044 г., когда из-за своего участия в свержении императора Михаила V Калафата (1041-1042) был вынужден покинуть византийскую столицу и по пути домой остался на какое-то время в России, где женился на дочери русского великого князя Ярослава Мудрого. Из России в 1045 г. он прорвался в Швецию и сначала присоединился к находящемуся там правителю Дании Свену Естритсону, наместнику и преемнику Канута, соперничавшему с племянником Харальда Магнусом (сыном Олафа), который тогда владел Норвегией и Данией. Потом Харальд договорился с племянником и стал его соправителем, а после его смерти – и самодержцем Норвегии. Впоследствии он принял участие в событиях в Англии, и в частности в кровопролитном сражении у Станфорд бридж в 1066 г. Больше подробностей о славном воине и его подвигах читатели могут найти в ВАСВ и VAR, а также в “Саге о Харальде Суровом” в СТУ с. 402-463. Железные колесницы Бурная жизнь Харальда Хардрада послужила вдохновением для многих норвежских саг и песен, украшенных сказочными деталями. Среди многочисленных рассказов о подвигах Харальда Хардрада на византийской службе есть сага “о нашествии каких-то язычников в пределы Византийской империи". В одной из сохранившихся до наших дней редакций рассказа прямо утверждается, что это было "при короле Михаиле". “Веринги” (т.е. варяги) составляли лучшую часть армии византийского императора, которую тот возглавил, чтобы встретить “варваров”; и именно веринги по его приказу должны были первыми выступить против страшных врагов, у которых было "много железных колесниц, оснащенных колесами". Накануне сражения Харальд предложил своим спутникам дать обет святому Олафу, его брату, что они построят в его честь церковь, если только он поможет им победить врагов, столь многочисленных и грозных. И вот армии стали друг против друга. Во главе языческого войска стояли несколько царей (marga konunga), один из которых был слепой, но все-таки превосходил всех остальных по остроте ума и поэтому командовал всей армией. Когда веринги начали сражение и язычники попробовали запустить свои колесницы, случилось чудо: эти колесницы не сдвинулись с места, а слепой царь вдруг прозрел и увидел перед неприятелями человека, сидящего на белом коне и распространявшего вокруг себя страх и ужас. Услышав об этом от слепого, все остальные цари пустились бежать. Приведенный выше пересказ событий намеренно укорочен и из него убраны некоторые подробности, для того чтобы можно было обратить внимание на следующие важные для наших целей детали: 1. "железные колесницы, оснащенные колесами", которые были у противников Харальда; 2. слепой "царь", который превосходил других по своему уму и поэтому возглавлял все войско; 3. сопровождающие слепого царя несколько "царей" (marga konunga), чьим командиром был он. Что такое “железные колесницы”? ....................... Но для чего были железные колесницы? Почему не деревянные? Каков был их вес, кто и как передвигал их? Для чего служили они в бою? Веринги-варяги были опытными воинами, наверняка встречавшими самые разные оружия. Почему именно эти колесницы произвели на них такое впечатление? ВАСВ Васильевский В. Г. Варяго-русская и варяго-английская дружина в Константинополе в ХІ и ХІІ веках. В: Труды, т. І. Санкт – Петербург, 1908. СТУ Снорри Стурлусон. Круг Земной. Наука, Москва, 1980. VAR The Varangians of Byzantium. Cambridge Univ. Press, 1978.
  15. За обковаването - как да е ... но обкованите коли са доста тежки ... кой ли им е правил осите и лагерите, за да се въртят колелата? И какво са представлявали "железните колесници" на противниците на Харалд (очевидно ромеите не са имали такива)? И те ли са изобретение на арабите?
  16. Седнах да напиша кратък текст за връзката на монетната циркулация в миналото с количествата на намерените стари монети. Ето част от него (смятам да го продължа и евентуално да го публикувам - може би като част от нещо: Бели пари за черни дни Тази стара поговорка отразява житейския опит на нашия народ през отминалите столетия. Тя е добра начална точка за анализ на проблемите около старите монети, които иманяри и археолози търсят и намират. Каква информация носят монетните находки за науката? Отговорът на този въпрос е: разнообразна. За технологиите по времето, когато са сечени отделните монети, религията, хералдиката, владетелите, писмеността … И, разбира се, за икономиката. По-развитите икономически отношения предполагат по-активна е монетна циркулация. За нея пък – общо взето – трябват повече монети. Така че, ако сред намерените от археолозите и иманярите стари монети има голямо количество от определен период, естествено е да се извади заключението, че през този период е имало голяма по обем циркулация на монети и съответно – интензивна икономика. А ако количеството намерени монети е малко, или няма никакви? Може ли от това да се прави извод за слаба икономика, западане на търговията и съответно на производството … ? Положителен отговор на този въпрос е предложен в статия на А. Каждан преди около 60 години [Каждан 1954]; там обаче няма доводи в негова подкрепа – изглежда, че за Каждан отговорът е бил интуитивно ясен. Обаче направеният в него количествен анализ на достигналите до наши дни византийски монети от „тъмните векове” – VІІ-ІХ в. – води до изводи, които не се харесват на много историци; те са и в доста ясно противоречие с някои извори, на които съвременната историческа наука строи визията си за събитията през този период. Израз на негативното отношение към методологията на Каждан имаме в статия на Соколова [Соколова 1959], публикувана няколко години след Каждановата. В нея Соколова лансира идея, която се повтаря и използва и до ден днешен в историческите изследвания. С две думи тя може да се формулира така: „колективните” („групови”, от голям брой монети) монетни находки са фактически достигнали до наши дни пари, които са били скрити (заровени, зазидани и т.н.) по време на война или от страх от военни нашествия на врагове, а собствениците им не са могли да ги извадят обратно поради различни причини – например защото междувременно са умрели. Така в интерпретацията на количествата намерени в наши дни стари монети се вкарва чисто психологически фактор: ако през даден период хората са се страхували повече, те са скривали повече пари и поради това сега от този период има повече монети. Този възглед дава възможност за едно субективно спекулативно обяснение на хиатусите в монетните находки: че причината за липсата на монети е „безстрашието” на населението по време на съответния хиатус. Използването на намерените количества стари монети в даден регион за „моделиране” на динамиката на монетната циркулация в миналото се среща все по-често в научните изследвания; ще споменем имената на Меткалф [Metcalf, 1958] и Дъглас Нютън [Newton, 2006]. Сред тях особено място заема статията на Нютън, защото в нея – както се вижда от заглавието – „Found Coins as Indicators of Coins in Circulation: Testing Some Assumptions” – се прави проверка на метода на „количественото моделиране” на монетната циркулация. В следващите редове използваме цитираната в заглавието на настоящата статия поговорка за да направим критика на визията за монетните находки като достигнали до наши дни пари, които са били скрити (заровени, зазидани и т.н.) по време на война или от страх от военни нашествия на врагове. § 1. Бели пари Този израз означава сребърни или златни монети. Защо медните монети са пренебрегнати от поговорката? Защото „черните дни” са нещо, което може да се случи в неопределено бъдеще, евентуално след дълго време – година, две, десет, двадесет … За да може парите да служат по-късно, те трябва да запазват ценността си дълго време. Златните и сребърните монети са ценни („струват”) благодарение на метала, от който са направени; те струват толкова (приблизително!), колкото и самият метал. За медните монети ситуацията е различна: металът им е евтин, а „цената”, по която участват в циркулацията, е определена административно, от „властта” (владетеля, сената и т.н.). Медните монети се обезценяват (практически до нула) след като излезнат от обръщение: например след династична смяна във властта, когато представител на нова династия поеме кормилото на държавата. А изваждането на „старите” медни монети от обръщение и пускането на нови дава на управляващите възможност по този начин да финансират дейността си: с отсечените монети (които на тях струват евтино) плащат на войниците си, на стражата, на различни служители … и управниците определят „цената”, по която вървят медните монети: например 100 медни за една златна. Затова медните монети не стават за дългосрочно „спестяване” и пазене. А преобладаващата част от достигналите до наши дни монети са именно медни. § 2. Черни дни За разлика от Соколова, поставяща ударението върху „военната опасност”, хората от миналото са имали далеч по-широка визия за възможните „черни дни”. За тях това са преди всичко болести и старост. В старо време не е имало НОИ, пенсии и пенсионери, здравно осигуряване, застраховки. Ролята на всички тези късни изобретения са играли скътаните на тайно място пари – често закопани в земята, зазидани в стена, поставени в хралупа и т.н. Тяхното предназначение е било да осигурят на собственика им средства тогава, когато той е имал голяма нужда от тях, за да ги използва както за личните си нужди, така и за семейството си, евентуално за роднини и приятели. .................... § 4. Съдбата на медните монети В наши дни излезлите от обръщение книжни пари постепенно „изчезват” по различни начини (с изключение на малко екземпляри в колекции и архиви). Съдбата на старите медни пари е била малко по-различна: болшинството от тях са били непотребни, и като следствие постепенно са „изчезвали” от ежедневието, като са „потъвали в земята”, захвърлени, непотърсени и неприбрани. Много от тях са се запазили там и днес ги намират археолози и иманяри. „Намирането” става случайно; затова количествата намерени стари монети от различни периоди се подчиняват на вероятностни закони. Следователно е прав Каждан, а не Соколова. Но законите на статистиката са вече друга тема. Литература [Каждан 1954] Каждан, А. П. Византийские города в VІІ-ХІ вв. Советская археология, ХХІ, 164-188. [Соколова 1959] Соколова, И. В. Клады византийских монет как источник для истории Византии VІІ-ХІ вв. Виз. Временник, т. ХV, 50-63. [Metcalf, 1958] Metcalf, D. M. Statistische Analyse bei der Auswertung von Munzfundmaterialen. Jahrbuch fur Numismatik und Geldgeschichte 9, 187–196. [Newton, 2006] Newton, D. P. Found Coins as Indicators of Coins in Circulation: Testing Some Assumptions. European Journal of Archaeology; 9; 211-227. http://eja.sagepub.com
  17. Разцветът на Плиска започва тъкво при Цимисхий. Предполагам, че същото се отнася и за Преслав. Къде да намерим подробни сведения за монетните находки там? С какво ли са плащали, когато изпият 1-2 чаши вино в кръчмата ...
  18. Щом сте добър в теорията на вероятностите, погледнете в статията Newton, D. P. Found Coins as Indicators of Coins in Circulation: Testing Some Assumptions. European Journal of Archaeology 2006; 9; 211-227. http://eja.sagepub.com Ако не можете да си я намерите, обадете се, ще ви я изпратя. Вероятно знаете и какво е корелация; за такова нещо при монетите от І-V в. вижте Svilena Hristova, Jordan Tabov. Correlation of Two Chronological Distributions Of the Extant Roman Bronze Coins. Review Of the National Center for Digitization 12/2008. http://www.ncd.matf.bg.ac.yu/casopis/12/NCD12114.pdf За монетите в Плиска/Абоба е статията Йордан Табов, Галина Панайотова. Модель динамики монетного обращения в средневековой Плиске. В: Krassimir Markov, Vitalii Velychko (editors). Applicable Information Models, No. 22. I T H E A, Sofia, 2011, 149-154. http://www.foibg.com/ibs_isc/ibs-22/ibs-22-p21.pdf В нея има и кратък обзор на публикации за използване на количествени методи за изучаване на монетната циркулация в миналото. Какво разбирате под "старобългарски"? Плюс още Тесалия и Епир - както впрочем се вижда и от споровете на Осмия събор, а според въстанието на П. Делян - и територии от Елада ...
  19. Чувството за хумор е хубаво нещо … прави човека приятен събеседник … Но темата за науката е важна, а е малко далече от проблемите на баба Пена, чичо Денчо и Андрешко … Донякъде е встрани и от грешките на ГЦ … все пак ще напиша нещо, за да окуража някои читатели на форума, които не са „свършили история”, да продължат интересите си в тази област, да четат, да търсят, да изследват и да пишат. Мимоходом да отбележа, че Мария Кюри е била ХИМИК и физик, и че учени с успехи в 2-3 области съвсем не са рядкост. Нека да обърнем внимание на ФИЛОЛОГА Жозеф Скалигер, който се счита за „баща на научната хронология”. На възраст около 40 години той започва активна работа в областта на хронологията (без да подозира, че някои колеги на нашия форум са против „дилетантите”, и, разбира се, без да знае за възраженията на Гумильов) и … става и историк. Ето как е представен в Уикипедия: Жозе́ф Жюст (Иосиф Юстус) Скалиге́р … — французский гуманист-филолог, историк и воин, итальянец по происхождению, один из основателей современной научной исторической хронологии … Освен това, опитвал е силите си и в математиката, без успех … Друг приятен пример е Пиер Ферма, юрист (адвокат), станал постепенно математик от световна величина: Пиер дьо Ферма е френски юрист в Парламента на Тулуза и математик с голям принос в развитието на съвременния математически анализ и теорията на числата… Известен е в цял свят със своята Велика теорема… Pierre de Fermat was a French lawyer at the Parlementof Toulouse, France, and an amateur mathematician who is given credit for early developments that led to infinitesimal calculus, including his technique of adequality… (Ако г-н Йончев или Boilad решат да се пробват в математиката ... добре дошли!) Сега две думи и за българските реалии. Освен статии по математика, автор (и съавтор) съм и на статии по история: в сп. „История” – 5 статии, в „Истор. Преглед” – 4, в Палеобулгарика – 3, в Истор. Бъдеще – 2, в Генеалогия – 2, в Макед. Преглед – 1 и в Минало – 1. Пропускаме публикациите в чужбина. Като цяло българската историческа гилдия се отнася добре към „външните” автори … Впрочем, освен математик, съм и педагог (доктор на педагогическите науки). А заклинанията за „лъженауките” генетика, кибернетика и др. п. са демоде – измислете нещо по-свежо, да е по-интересно …
  20. … Като искаш да си сложиш плочки, отиваш при плочкаджия, като ти трябват краставици, отиваш при краставичар, а като искаш атомна енергия, отиваш при Мария Кюри и казваш: „Госпожо Кюри, може ли да откриете атома, че ни трябва атомна електростанция” …. Това ли ви е науката? Чудя се как може да се хващате на примитивната забележка на Гумильов в отговор на безобидния хумор на Фоменко за писаното от Гумильов за „древна китайска хроника” и за споменатите там „хуни”, „чеши”, „серби” и високи, руси и синеоки монголци, ужким на север от Китай … (за това съм писал и аз в „Старите българи” – има я в мрежата). Защо "фоменколозите", а не например "нютонолозите"? Документиран родоначалник на хронологичната критика е сър Исак Нютон, но много от опонентите й се срамуват да пишат против Нютон ... и са прави, че се срамуват, за срам е ... Компютърните технологии дадоха на науката нови възможности и те трябва да се използват. Някои могат, други още не ... преди сто години героите на Конан Дойл са разчитали писан с "танцуващи човечета" текст с наблюдения, интуиция и логика; сега теорията на кодирането е раздел от математиката ... Времената се менят ... едни могат и го правят, други не ...
  21. Ще повторя нещо, което вече писах на този форум - то е важно, защото става дума за форум БГ-Наука. За науката не е важно кой е казал или написал дадено нещо - мъж или жена, дете или стар човек, математик, физик или агроном; важно е дали е вярно или не. За науката имат значение верните неща, а не това, което са написали авторитети. Когато физик получи Нобелова награда за откритие по химия, а химик - по биология, приемаме го за нещо нормално: между отделните научни области няма и не може да има "заградени територии". Затова е добре някои колеги историци да се опитат да станат обикновени учени, които могат да водят нормален спор по научни проблеми, без предразсъдъци и пренебрежение.
  22. Практически пълната липса на монетна циркулация през периода 600-900 г. на цялата територия на днешна България (включително Софийско, Пловдивско и т.н.), следва от археологическите данни: Coin finds in Bulgaria for half a century: 1910-1959 http://www.ilya.it/chrono/pages/coinsbulgaria50en.htm
  23. Ами да - какво да пишат за разните там чети на Ботев, на Х. Димитър и прочие ... но пишат, проклетниците ... Но да не забравяме за Ценов - и за грешките, и за обобщената оценка, която му дава г-н Йончев. Затова - няколко конкретни въпроса към г-н Йончев: - кои произведения на ГЦ сте виждали лично (де визу) - кои от тях сте разлиствали, макар и бегло - колко горе-долу страници сте прочели внимателно: 5-6, от 7 до 30, от 30 до сто, над сто?
  24. Нека да използваме по-еднозначен и ясен термин: интерполация. Текстът, който коментираме, е интерполация (вставка). Също интерполация е и Именникът. Трябва да подхождаме към всички интерполации неутрално, без двойни стандарти. Май цитирате превода на Хрониката по памет. Намерете някъде сносен превод и ще коментираме как да се разбира. Има напр. в 3 том на поредицата Стара бълг. л-ра. В източните говори се произнася княз, а в западните - кнез. Личи ли "променливо я" в надписите? А Гербов е прав - както и за "архаичния надпис" ...
  25. Погледнете внимателно ръкописа. За да може W да стане 800, над него трябва да има черта. Но всъщност има буква Т, а не черта. За смисъла на изречението разгледайте ръкописа. За разлика от Теофан, на нашия превод имаме фототипно издание. Приписката е кратък текст, който авторът е взел (вероятно чел) отнякъде. Освен ако не твърдите, че сведението за "идване" на българи при Анастасий е измислица на преводача. Всъщност това "идване" го знае и Фалмерайер - той пише, че именно тогава българите са дошли от Волга и са се заселили. По-важно е, че е заета "Долната земя" и Охридско. Този факт е важен за дискусията около Юстиниана прима, но се игнорира.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...