forgot

Погледнах си коментара и виждам, че съм написал "собствения ум", но да речем, че не е мой - е и? Като стигнем до клетъчно ниво .... и какво?

Да се гради теория - в научния смисъл на понятието - за произхода на вселената, на база няколко страници информация, е кауза обречена на провал от самото начало. Всеки поне малко интересувал се от наука, знае какъв обем от информация представлява всяка една научна теория - включително и тази за големия взрив. Не една, а пет библии е това - не виждам място за съпоставяне и сравнение. В исторически план виждаме, че космологията на църквата е претърпяла не просто огромни, а буквално фундаментални промени и в действителност, тези промени са се осъществили не благодарение на молитвата и литургията, а посредством научно изследователската дейност. Църквата така и продължава да отказва да приеме, че разказите в Библията, посочват божествеността на живота, вселената, битието и изобщо всичко, което съществува, а не КАК е просъществувало и какъв точно е процеса на произхода - ако акцента бе в/у втората проблематика, то съответно още преди хилядолетия щеше да се говори, че земята е кръгла и се върти около слънцето, и изобщо редица други неща щяха да се знаят или поне предполагат. Не само теорията за големия взрив, а като цяло научната парадигма и духът на религията, са напълно съвместими, но това няма да се случи, няма да се прозре, докато религията се опитва да твори наука и науката се опитва да създаде религия - категорично това няма да стане, то е чисто и просто невъзможно, и в цялата човешка история този факт не спира да се потвърждава, не спира да ни бие по главите. Срещата на наука и религия се осъществява в друг аспект - не толкова на ниво знание, колкото на ниво възприятие. Мистиците посочват, че онова, което възприемаме, не е точно възприеманото - подобно на мисълта на Дейвид Линч, че "совите не са това, което са". Критерия м/у действителното и съновидението липсва, защото и в двата случая възприемателят е механизъма на ума - кое потвърждава действителността, която възприемаме в онова състояние,което наричаме "будно"? Кой може да докаже, че околния свят, който виждаме всъщност не е сън? Примерно - аз съм пред теб, откъде знаеш, че наистина ме има? Може би съм просто съновидение - може би сънуваш, че съм пред теб. Как ще направиш разликата м/у това, че действително ме виждаш и че ме сънуваш? Какъв е критерия - защото дали ме има или не, няма никакво значение, тъй като ти ме виждаш вътре в ума си. И в двата случая - съновидение или реалност - ти възприемаш лъчите вътре, умът ги декодира, прави интерпретация и решава, че има някой. Ние никога не виждаме действително човека и тука е особеното - ние и не можем да го видим. Поради това, всички религии и всички мистици казват, че този свят е преходен, че е по- скоро, като изпълнен със съновидения, защото м/у съновидението и действителността няма разлика, и в двата случая границата е собствения ни ум. Виждаме само картини, никога не виждаме реалността, защото за да бъде видяна, първо ТИ трябва да станеш реален, само реалното може да види реалното, само истинското може да види истината, умът не вижда, той интерпретира, следователно изхода е само един - да надмогнеш границите на възприятието си, да надмогнеш собствения си ум. За това и ударението във всяка религия настойчиво и постоянно се поставя в/у самия теб - чрез молитвата, чрез медитацията, да се обърнеш навътре в собствената си същност и това никой не може да го направи вместо теб, нито Исус, нито Айнщайн. Така, че тука е срещата на религиозния и научния подход - няма смисъл от опитите на религията да натъмани науката в прозренията чрез молитвата и съзерцателността, защото поначало погледът на науката е навън, към обектите, предметите, формите и материята, нито пък има смисъл от опитите на науката, да натика религията в изводите достигнати чрез експеримента и разсъждението, защото поначало погледът на религията е навътре, към субектите, духът,, съзнанието и възприятието. Те се взаимодопълват - сърцевината на формата е безформеното, проявата на безформеното е форма. Науката открива истината на причината и следствието, истината, която е умозаключение - религията разкрива истината на светоусещането, истината, която е състоянието на съществуване. И поради това вселената е божествена - не защото е създадена от Бог, това няма значение, със или без Бог, всички религии потвърждават божествеността на природата, всички, езически, теистични, дори и онези, които не са теистични, да те може и да отричат Бог, вие може да не разбирате защо, но въпреки това казват, няма Бог, но съществуването е божествено, в естеството си, самата естественост е божествена, защото когато човек живее по един труден за обяснение, но все пак естествен начин, тогава, едва тогава започва да живее пълноценно, свободно и блажено, без страхове, без неврози, без ненужни и излишни напрежения, тогава в живота му има песен, има поезия, има красота, има благодат, има всичко онова, заради което накрая си казваме "е поживях си повече от доволно", заради което от дълбините на съкровената ни същност благодарим за това, че сме съществували, че сме живяли и приемаме смъртта, с прегръдка.

А ти наистина ли смяташ, че тук участващите, бъкел не са чели и не знаят? Верно ли, в коментарите на тази тема, виждаш само някакво просто хулителство срещу свещениците? Като се придържаме към едно елементарно и съвсем нетрудемко във всякакъв смисъл на думата, преливане от уикипедия, пълно в пълно ли се получава? Разбирам съображенията разговора да се премести в друга тема, защото просто се отклони от първоначално зададения въпрос за обсъждане в предишната т.е. именно символа на вярата, но да се изкарват участниците (някои от тях) едва ли не дебили, е някак унизително, излишно обидно и лично за мен невярно. Преди историческия развой на всяка една догматика, то същата има идеологичен/ философски, а според мен най- точно казано, същностен произход т.е. да се разглеждат причините и съдържанието на един догмат не смятам за анти- научно и спамерско отношение, аналитичния поглед, който няма как да не е и критичен, е винаги необходим при разглеждането и изучаването на даден материал. Колкото до емоционалната нагласа, тя е неизбежно "зло", тъй като все пак сме хора, а не виртуални ботове - визията, как учените спретнато, мирно и съвсем тихичко обсъждат научни въпроси, е колкото романтична, толкова и далеч от реалността, колкото и невероятно да звучи, учените бидейки хора, също проявяват страсти и понякога те са доста пламенни. В случая - поне аз - не виждам, някой да го кара само на емоции, без обосновка и действителни познания в областта. В този дух, аз пък ще заява, че крайно неприятно впечатление ми прави, как темите в разделите за философия и религия, съдържат предимно и основно дословни цитати от широко известни и достъпни източници - а да се цитира от уикипедия, не само, че доста условно може да бъде наречено научен подход, но е и не много смислен, защото като се пусне запитване в търсачка на гугъл излизат редица резултати, като този форум е някъде около петата страница, който не вярва да провери лично с търсене на "символ на вярата". А като стигне човек в търсенето и разглеждането на резултатите, до "наука-бг форум", той отваря същия с нагласата, че ще прочете нещо в повече, от източниците в предходните страници, именно защото вижда и "наука", и "форум" - но след като отвори форума с огорчение вижда, че не намира нищо ново и различно. Ти лично, като историк и християнин, вместо да отделяш толкова внимание да нахокваш участниците, можеше да проявиш малко повечко активност и да споделиш част от познанията си, които всички знаем, че имаш по разглеждания въпрос - вярвам, че на всеки би му било интересно, да прочете нещо в повече от информацията в уики и сайтовете на православната църква. Примерно едно от нещата, които е интересно да се знаят, е че видът на символа на вярата е формулиран и продиктуван в най- голяма степен от политическите пристрастия, и препирни м/у императорите и кралете, през различните исторически времена - аз поддържам тезата, че действителните високо образовани, интелигентни богослови и свещенослужители почти са нямали думата при създаването на символа на вярата, техните текстове, беседи и анализи са били използвани от властта според накъде духа вятъра на промяната, а не според същината на самата религиозност и прозренията, до които са стигали тези хора. Разбира се, всичко това без папата няма как да стане, а той е един вид върха на свещено служителството, но аз винаги си имам едно на ум, че особено в онези времена, папата е бил властимащ, най- вече властник, политик, държавник, а после свещеник.

Не, че не казваш вярно, но науката не е ходене напред с перманентно обърната назад глава - историята си е история, но с нея не се изчерпва оазиса нито на науката, нито на религията, нито на философията, все пак. А ако не коментираме ни Божиите, ни църковните, ни личните мнения ...... че то какво друго остава тогава за една тема по религиозни въпроси?! Не е зле, да се апелира за трезвост, ала нека и самия апел да е трезв.

:Д как ми се иска това да беше вярно, но уви: еретиците, езичниците, друговерците, неверниците, юдеите, всички, които не изповядват Христа, всички без изключение, са осъдени точно от тази църква, писала символа на вярата - тези хора не се вписват в "нас" и всички те са орисани, да не се ползват от благовестието. Аз защо подчертах, тъкмо по думите на Исус - по плодовете биват познавани, собствения им грях, ги издава. От една страна да се казва, че Исус е разпнат за всички, от друга страна да се прави разделение на база разпятието ........

Та нали тъкмо преди 2-3 години папата оневини еврейския народ за разпъването на Христа,, макар доколкото помня това бе официално направено на втория ватикански събор - сещам се и какви бяха масовите реакции на християните по форумите, когато излезе тази новина. Нали точно това обвинение е основната причина за преследването на юдеите последните векове. Ето и малко "докази" по въпроса: http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=388:2011-03-04-00-08-17&catid=41:2010-02-18-16-33-13&Itemid=78

Mда - щом някой вземе та си позволи, да дискутира църковния канон, отива у лево. Изглежда, че ако човек не се придържа към папагалстването и се престраши да мисли, това дори в 21 век продължава да създава големи неудобства на църквата и нейните последователи - жалко за което. Символът на вярата е очевадно грешен и подвеждащ - това си личи още в съдържателното и добре представено изложение, в първия пост на предходната тема, а именно: "Злото не притежава изначално собствено битие," Действително, това се проповядва от самото християнство - злото няма собствено битие. Но да няма зло е толкова неприятно за църквата, че по- добре тънко да подминаваме тази подробност, без да се акцентира на нея, защото ако няма зло, тогава хората от какво ще се плашат, от какво ще се спасяват, на база какво ще бъдат съдени и обвинявани, и защо ще са им всичките тези попове, които така добре препречват пътят на човека към Бог, че си прилагат каквито им е угодно приоми, като разбира се дебело подчертават, че тези техни действия и решения са по Божията воля и напътствие ..... мхм, но наистина по плодовете им лесно биват разпознавани, стига разбира се, да не си папагалче, което просто му е уютно да живее в клетка. Зло няма, злото съществува само, като противоположност на доброто - това са двата края на едно и също измерение, на една и съща монета, за това няма как едното да бъде надмогнато и да пребъдва само другото. Злото е необходимост, също толкова значима, колкото и доброто - и не случайно дървото не е такова само на "злото", то е дървото и на злото, и на доброто, фактически за да се каже правилно, трябва да се каже доброзло, това не са две отделни думи, те са едно цяло, едно дърво, един и същи плод. А поставянето на нещата, като такива, каквито са, променят из основи цялото учение, цялата религия и лъсват всички онези нелепици, сътворени от църквата - като един от тях съответно е и символа на вярата, а какво представлява той. Започва се със вярата в единствеността на Отца - разбира се най- вече и преди всичко, това е фундамента, разбираемо е, защо без вярата в Отца, нататък чисто и просто не може да се продължи. После следва вярата в Исус - и няма как да е по- друг начин, така или инак християнството е такова именно, защото е христоцентрично, така че и това се подразбира от само себе си. И ако църквата бе спряла до тук, това щеше да бъде една наистина великолепна и отворена религия - тя щеше да има възможността да се превърне в нещо велико, а не в извор на предразсъдъци и конфликти. От тук насетне се почват глупостите - Исус не бил сътворен, ма бил роден, бил единосъщен с Отца и фактически уж самия Бог, но всъщност не баш, щото явно първо бил Бог, пък после същия бил родил Исус. Изобщо какафонията е в такива размери, че самите християни не могат да си обяснят, какво всъщност изповядват, те сами на себе си не могат да обяснят, камо ли като им се отправят въпроси и в безсилието си, вместо да се замислят, започват да съдят и да обвиняват другите. Няколко века по- късно Мохамед се опитал да им обясни, къде са им пропуските, ала кой би искал да си признае грешките, та камо ли греховете. Бог не ражда и нито Тора, нито хората писали евангелията са говорили за раждане, а за въплътяване, дори сам Исус говори за провождане, а не за раждане - това "раждане" е измишльотина на непросветени умове. Ако се говори за раждане, тогава не иде реч за триединство, а за триетизъм - в триединството няма първо, второ, трето, всичко е едно, има единство. Да се казва, че Бог е родил Исус, как да е, но като се добави, че Исус е същия този Бог, то се създават такива мацаници, според които излиза, че Бог е родил себе си - което си е дивотия безподобна. Личността е онова, което се ражда, формата, тялото, тленното и раждането е адекватно само във времето, не може да се говори за раждане преди времето, това е просто несъстоятелно. Исус е роден от човек, от жена, но е проводен от Бога - а Бог сам по себе си нито е роден, нито пък ражда. Исус е въплътеното слово, а не че е рожба на словото, роденото винаги е преходно, то винаги умира, именно защото е родено, само нероденото не умира, то е вечно, онова което има начало, има и край, само безначалното е и безкрайно. След това - ок, нека да е слязъл от небесата, но точно, че не е въплътен от Мария, а е роден от Мария, тези хора в невежеството си, са разменили местата на Бог и Мария. Бог го родил, пък Мария го въплътила - изглежда човешкото същество може да си избира, коя душа да я бъде и коя не. Но какво да очакваш от попове - виждали са те жена, ма само на сън, ако бяха виждали, щяха да знаят много добре, че жените са онези, които раждат. Абсурдите продължават с бясна сила - бил разпънат Исус за НАС. А кои са тия "нас" и кои са тези "другите", които са го разпнали? Църквата от векове не спира да проповядва, колко са лоши хората, които са разпнали Исус, а никой не се запитва - добре де, ами тези хора, ако ги нямаше, тогава какво щеше да стане, м? Как Исус щеше да си свърши работата? Тогава щеше да се изпадне в една крайно неловка ситуация, в която следва да молим Исус - а е човек, вземи се самоубий, че хептем загазихме. Ето защо злото не е само зло, то е необходимост, хората разпнали Христа първо не са зли и второ не са "другите", това "нас" включва и разпващите Исус. Няма "други"- "нас" сме всички, цялото човечество и за това не, че Исус е разпнат ЗА нас, а е разпнат ОТ нас. И ние все още го разпваме - ако не вярвате, отидете в най- близката църква, ще се уверите с очите си, че все още държим Исус на кръста. А щом всички сме едновременно зли и добри, за какъв грях иде реч, за какво опрощаване? Никой не знае, никой не може да даде ясни и обясними критерии, ала това изобщо не спира църквата, да си раздава правосъдие по собствено усмотрение. Падението е тотално, Исус казва "не съдете", а поповете не спират да обвиняват, Исус казва "прости", а свещениците продължават да натякват колко греховен бил човека. Тъкмо преди няколко месеца, зададох следния въпрос на една група християни от най- различни деноминации - кога най- сетне, ще намеря богословско четиво, което да възхваля човешкото достойнство, кога ще видя теолозите да кажат една добра дума, за плодовитостта на човешката природа, за красотата на човешката същност, за великолепието и креативноста на човешкото същество, кога аджеба ще стане това? А в отговор получих само едно - ти луд ли си, че то това е основата на християнското учение. Ми нека съм луд, ала така и никой не успя да посочи едно, поне едно четиво, което да е с позитивен характер относно човешкото естество - а Исус точно обратното е проповядвал, акцента в думите му е точно противоположния, евангелията преразказващи думите на Христа, ни споделят за един човек, който не просто посочва човешкото в човеците, а разкрива свръхчовешкото в тях. Но така се случва, когато страхливите умове, проповядват словото на мистиците - злото та злото, маниакална обсебеност от тенденцията да изкарваш човека греховен, низш, подъл и тъп, от къде произтича тази нужда да се унизява човека във възхвала на Бога, много ясно от къде: от собствените им страхове. Не може човек, който не е опознал себе си, който не се е справил със страховете си, да проповядва словото на Исус - такъв божи служител, просто не е съзрял, за да има това разбиране, което ще е в реална полза на човека и неговата душевност. И точно такива хора са набълбукали една камара безсмислици в християнската религията, включително и това, което наричат символ на вярата, който е издънка по много параграфи. Чакали били възкресението на мъртвите - стоя и се смея от сърце, представям си какво биха преживели, ако видят някой техен починал роднина, приятел или човек, който познават, как излиза от гроба ..... така ще се паникьосат, че още в същия миг ще припаднат, собственото им съзнание не би могло да понесе подобно преживяване и ще се самоизключи, от стрес и страх. Разбира се, зад всеки фалшификат има и истина. Добре е, заради самата вяра - заради това е добре, защото хората нямат вяра, поради редица обстоятелства, човекът постепенно изгубва способността си да вярва. А човек, който не може да вярва, не може и да живее пълноценно. Неприятното е, че вместо да се акцентира на качеството на вярата, се набляга на това във какво да вярваш - а е повече от ясно, лакомиите за власт, престиж и контрол, в какво биха искали да вярваш, и това определено не е Бог, нито човещината, нито истината, свободата, щастието, обичта, защото ако почнеш да вярваш без филтрите на властта, то същата ще се окаже неспособна да те експлоатира, както си сметне за добре.

Един от най- известните и легендарни примери -> http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D0%B7%D0%BE

приложим е, малко повечко чувствителност и е приложим - ярък пример са влюбените, те често мълчат, но не защото нямат какво да си кажат, а защото имат твърде много да си кажат и това, което имат думите са неспособни да изразят, безмълвието е много по- красноречиво. особеното е, че самия стремеж пропуска тишината - той е необходим, но в даден момент, дори стремежа трябва да отпадне. А дали трябва - то не е нито трябва, нито не трябва, а просто поелия по духовните пътеки е търсач на безмълвие. и именно това отчитам - да се твърди, че възможностите на човешкото познание стигат до менталната визия, означава, че не си познал толкова очевадно и естествено нещо, като тишината, а това само по себе си е достатъчно доказателство, че менталността е само един аспект от цялостта на човешкото съзнание и способностите на човека се простират отвъд мисълта ...... инак от къде ще знаем за тишината? за Бог, за душата, за небитието? Е да - разбира се някои се информират от книгите, но това е просто осведоменост, а не личното узнаване, довело до написване на тези книги.

защото не е нужно - малко ли е, че назоваваме тишината ..... дори и това е много, колко още да се отдалечаваме? Висшето не може да се сведе до обект и от тук произтичат всички трудности, защото навика е да се разбира посредством езика, а ако не можеш да назовеш нещо, ако не можеш да го сведеш до обект, то макар и не невъзможно, все пак става трудно за разбиране. Обектите, предметите са измерими и изчислими, тези характеристики ние приемаме, като разбиране на обектите, но когато стане въпрос са висшото, то този подход е неприложим - реалността не може да се сведе до предмет, защото не съществува някакъв обективен познавател отвъд и отделен от нея, Бог не може да се сведе до обект, защото няма определен предел и граници, тишината не може да се познае, чрез мисълта, защото самото наличие на мисъл, означава липса на тишина, това което ще постигнеш чрез мисълта е да видиш твоята версия за тишината, вместо всъщност да видиш тишината, такава, каквато е. Разбирането посредством езика, мисълта, класификациите и концепциите е фрагментарно, то само посочва частични аспекти от преживяването - осъзнаването е разбиране посредством преживяване без езика (доколкото можем да говорим за преживяване), то е цялостно и за това говорят пророците, макар да знаят много добре, че фактически за това не може да се говори. Да се обясни е невъзможно, да се почувства е възможно - няма как да се анализира, но има как да се усеща. Всички думи, които са изговорили са били с една едничка цел - да провокират безмълвно състояние на съзнанието, това не са нито догми, нито канони, нито закони за спазване, не са философии, нито идеи, нито концепции, нито теории и хипотези в/у, които да размишляваш и да градиш религии, и учения, или пък да доказваш, създавайки някаква своеобразна наука от типа на креационизма. Какво са казали е от второстепенно значение, акцента е защо са го казали - да достигнеш до разбиране на самата менталност, която продължава да се вкопчва в нещата. п.п. темата е интересна, но главния събеседник не ми е интересен - обичайните заблуди, които и без това срещам навсякъде, което как да е, ала за демонстративно агресивното отношение знам едно: да се оправя и изобщо да не ме занимава, с такива хора, докато сами не се вземат в ръце, за мен наистина просто е безмислено да се разговаря и като цяло да се общува, независимо под каква форма.

мда и сигурно това са фини предмети - и на какъв принцип ги финосвате? Къде в социологията, психологията и филологията лично ти прочете, че това не са груби, а фини предмети? Съжалявам, ала чак па с такава глупоч не ми се занимава - "фини и груби предмети", айде нема нужда, Съвсем другия смисъл, който цитираш е разлика в семантиката на думата "предмет" т.е. тя е омоним - в случая "предмет" означава съвсем друго нещо, а не че е по- фино, което е безподобна измишльотина. Примерно - "град" съкратено от градушка, няма нищо общо с "град"/ селище или "косата" на главата, няма нищо общо с "косата" за косене на трева, първата коса не е нито по- фина, нито по- груба от втората коса, а просто думата "коса" в двата контекста означава съвсем различни и несравними неща. Финен предмет е стъклена чаша за шампанско, груб предмет е дървен тезгях, защо ги определям като по- фини и по- груби - защото са неща от една и съща категория, но се различават в характеристиките си. Докато поцинкованата кофа, има толкова общо с човешката психика, колкото коментарите на Incorrectus с тази тема.

Човек, откакто си влязъл в тази тема, не видях нито един път да си прочел нечий коментар - освен да бърбориш празнословия, нещо друго? Какво не съм казал, кьорав ли си, що ли - тишина, любов, истина, свобода, красота и т.н. това предмети ли са?! И субекта никак не може да бъде принизен до обект - за това е субект и тъкмо това е подкрепено от психологията, такова нещо като правилна аз-ова самоидентицификация, няма, освен на теория може би. Ам ай поне един път вземи да четеш какво пишат хората, не да клеветиш и да си претълкуваш както на теб ти изнася, защото меко казано си досаден, безсмислен и разговора с теб е напълно безпредметен - всъщност такъв фактически няма, колкото и да се опитваме да изкараме темата от превземките, които безразборно и нафукано пишеш, ти явно страстно си държиш на тях, може би така се чувстваш значим, може би си избиваш комплексите, не те знам и не ме интересува, но е повече от видно, че имаш страхотни проблеми с егото и докато не се сафирясаш поне от малко, просто няма никакъв смисъл да се разговаря с теб, за това и хората спират да пишат. Опитвам се да ти обърна нужното внимание, но ти си толкова нагъл и прост, че сам си пораждаш проблемите, и понеже знам, че дребнавата ти душица изобщо няма да отбере от "не ме занимавай", да си знаеш, че докато не си промениш отношението, не очаквай да се занимавам с твоите нищонезначещи коментари - бъди си християнин атеист и обяснявай на хората, какво е познанието в християнството, пък горко му, на който ти се върже на бруталното невежество, на това твоето му се вика "епистемологична арогантност", бъкел не знае, ма инак настоятелно парадира. дрън- дрън, хората за теб са предмети - какво има да приказваме повече, незрял си, ще поживееш, ще видиш, то не става само с мислене.

фини и груби предмети :Д - вече ти казах, като се ограничаваш в материалистичните рамки, то естествено, че ще стигаш до такива изводи, но така няма разбереш какво представлява примерно тишината и ще смяташ, че субекта може да бъде принизен до обект, нещо което психолозите разбраха, че е невъзможно, но не и за умни главици, като тебе, които възприемат себе си и другите, като предмети, в което се състои и екзистенциалната ви трагедия. Честно казано - не е лесна и вашата, ич не ви завиждам: берете срам, трупате нерви, събирате негативи, водите битки, изобщо много нездравословен и непълноценен живот водите, да се чуди човек, кел ви файдата от всичко онова, което наричате познания, каква полза от тези познания, след като ви съсипват психически и дали изобщо са наистина познания, след като изпускате толкова елементарни и очевадни неща. п.п. но не се коси толкова - наистина на пръв поглед изглежда не е лесно да се прескочат рамките на мисълта, но все някой ден ще ти се случи и всъщност то често се случва, но не успяваш да го съзреш, ето за това помагат религиите, стига разбира се да се отнасяш с нужната дисциплина към тях, а не да си играеш на шикалки: бил си християнин, ама не си бил религиозен. :Д

Докато човек е ориентиран към предметността ще е така - все някой ден ще разбереш, че светът не е само предмети. п.п. а инак сам си береш срам - сам се товариш с този багаж.

искаш да коментираме едни просто подхвърлени голи твърдения - па барем кажи как стигна до тези изводи, инак то всеки се чувства значим и му се иска да е в светлината на прожекторите.

Религията - без значение коя - не ти е бирена партия мой човек, както и културно- историческото наследство. Ала тъй е - църквата уклонявайки се в страстоугодие и безразличие към душеспасението, превръща еклесията в своеобразен супермаркет за простолюдието и в своеобразно "кафене - ресторант" за силните на деня. Всичкия този панаир изпразва от съдържание евангелското благовестие, а покаянието бива превърнато в нещо "мнооо яку" и "хитя на сезоня". Ни религия, ни атеизъм - цялата работа, сапунени мехурчета, докато има далаверка. .

значи всички атеисти, които не са християни и не изповядват някаква религия - може да те учудва, но има и такива хора - според теб са или анархисти, или комунисти ...... не е лесна твойта, хем да отричаш, хем да потвърждаваш едно и също нещо. с изключение на, че "не от себе си говоря това" - както казах, Бог е контекста, дори и най- непросветения християнин ще потвърди, че без Бог не може и дума да става, че иде реч за християнство. никой не засяга въпроса за правото на лично тълкувание, а че когато личното тълкуване противоречи на християнското, нека не се пробутва за християнско - и аз си имам лично тълкуване на притчите и изобщо на Библията, на Бог и т.н., но не парадирам да е християнско.

Защото как ще извадиш Бог от напътствията, притчите, Библията и проповедите на Исус? Бог е контекста на християнството, без Бог за какво християнство си говорим - някакви хвърчащи, своеволни цитатчета. Извинявам се, ала някой да се прави на защитник на християнството, а да отрича Бог е смехотворно - това е някакъв много жалък опит за профанизиране на християнската религия. А не е да се каже, че няма избор - религии без Бог, дал Бог. Общочовешките ценности са такива, именно защото са вътрешно присъщи на всички хора - те не са нито християнски, нито мюсюлмански, нито будистки, нито каквото друго етикетче се сетиш, за това и не съществува необходимостта, дори да си религиозен, за да се придържаш към общочовешките ценности. Що се отнася до Христос, много хора се възхищават на личността му, но са несъгласни с християнската традиция, а някои сред тях, дори отричат Бог, но не лицемерничат представяйки се за християни. а туй то - значи няма "айде"

какво друго да очакваш от християнин- атеист и сега какво - ни наука, ни религия, ни истина :Д в крайна сметка гола вода и кал по гърба. И на какво да отговарям - та ти не питаш нищо, просто безразборно си сипеш някакви клевети, които са си твой проблем. А дано този път да е "айде", че ми втръсна да ме занимаваш с комплексите си.

Та нали тъкмо по тази "логика" в България могат да се наблюдават и такива чудеса, като "комунист- демократ" - цялата ни работа такава, псевдохристиянство, псевдодемокрация, псевдозакони.... всичкото все псевдо,така наречените търсачи на истината и те в кюпа, търсят ма наужким, истината, ама псевдоистината. Жалка гледка.

Моето съображение е пределно ясно - християнството религия ли е или не?! Ако не е, тогава какво е - таратор без краставици, щото няма мляко и чесън. И така какво излиза - половината свят християни, ала всъщност половината от тези християни фактически не са християни, тяхното християнство е просто някаква празна дума. Значи това общество поддържа една структура, в която обаче почти никой не вярва, но тази структура видиш ли ги обединявала - всички аплодираме една според самите нас лъжа, но не каква да е, а такава, която ни обособявала, нашия единен императив е лъжата. Да сме в средновековието, донякъде бих разбрал такова поведение,тъй като под острието на меча, човек няма голям избор - ала в 21 век и демократична държава, без никаква реална заплаха и силова принуда, сам да си надяваш оковите ...... И в крайна сметка с тези маневри кого друг лъжем, освен самите себе си?! Ето как се изопачават нещата - сега християнството не е религия, не е вяра в Бог и не е учението на Христа, християнството е някакво псевдо, имитация, нищо повече от една финтифлюшка, нищо по- различно от един моден аксесоар, с който да се кичим, съдържанието му е сурогат от политически интереси и най- банални предразсъдъци. Да си християнин означава да си невярващ - че какво повече има да говорим, когато дискутираме на тема религия и Бог, то християнството няма какво да го обсъждаме, щом християнството не е религия, то тогава същото е безсмислено да го нищим в тази тема.

... който не вярва в Бог - имам един познат вегетарианец човека, нищо че нагъва пържоли и суджуци. И интересни съображения - от къде на къде трябва да си изхвърлен от обществото, ако не си християнин? Значи всички не-християни в тази държава, са отхвърлени от обществото, като безотечествени сираци?! Доколкото виждам в анкетата има отговори: 6. Друго.... 7. Нямам 8. Не се самоопределям. Хората с тези три отговора значи какво .... са изхвърлени от обществото? А всъщност и хората с всички останали отговори различни от "източноправославно" са безотечествени сираци - честно човече, съвсем не ти завиждам на мисленето и светогледа, страшно ограничени са. п.п. разбери, че просто не намирам смисъл да говоря с теб - няма какво да дискутирам с хора с подобно мислене, ти дори не наричаш нещата с истинските им имена, че като си невярващ, значи си невярващ, такива извъртания тип фурнаджийска лопата са твърде евтин трик за хора, които претендират за логично разсъждение и рационално отношение, невъзможно ми е да водя диалог при положение, че си непоследователен, ти няма как да не ми противоречиш, при положение, че умишлено противоречиш първо на самия себе си. Не ме разбирай погрешно, не че искам да те спирам от църква, ходи си - може пък и да ти просветне някой ден, знае ли се ....... но ни си християнин, ни атеист.

да - определено бих искал да науча имената на тези професори, според които явно е възможна такава малоумщина, като християни не вярващи в християнството .... че и на всичкото отгоре да го проповядват на другите. Бих провел дори публична дискусия с тях - ще искам да ми обяснят това чудо на академичната мисъл "християнин- атеист" . Ти и тука колегите ти явно сте неспособни да проумеете що за безсмислици ръсите - може пък професорите да схванат. "Становището на психологията е обективно по простата причина, че психологията не е субект, хаха." а това наистина е повод за смях - становището на религията е обективно по простата причина, че религията не е субект ..... такива тъпотии и до утре мога да ги изреждам, нещо по- смислено да предложиш? Всъщност недей - разбрах вече, че не можеш. Просто не знаех, че си християнин според, който християнството е лъжа - това за мен е предостатъчно, вече си ми ясен, няма нужда да ми се обясняваш повече, ти си в такава катастрофа със себе си, че горко им на психолозите.

Да почете кое, да почете лъжата - страшна почит и кой освен лакомите за власт имат нужда от такава почит? Кои е изгонил Исус от храма - "не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние". Църквата не е туристическа атракция, в църквата не се ходи на екскурзия- църквата е светилище, а не циркова арена. Както наскоро чух един свещеник да казва:в църквата не се ходи, като в клуб или за зрелища, като по футболните стадиони, за да убиваш безделието си, такава църква не е нищо друго освен варосана гробница с позлатена табелка "църква", чийто смрад се облагоухайва с много тамянен дим и звън на голямата кадилница, Бог няма нужда от такъв панаирджилък. Да - точно фалшификатите разсипвате религиите. не бил религиозен, ала имал вероизповедание - дори и по дефиниция няма как да стане, а на капак, като не си религиозен, разсипваш и вероизповеданието, защото просто не вярваш в него. п.п. новата мода атеисти - християни, които не вярват в Бога ......

Именно - ЛИЧНО отношение, субективна оценка, а не действителното, обективно становище на психологията. Няма никаква почтеност в това, да наричаш едно нещо лъжа, но въпреки това да го подържаш - да си нерелигиозен, но да декларираш вероизповедание, не е почтеност драги, а лицемерие. В такъв конфликт си със себе си, че дори заявявайки, че си атеист, не можеш да останеш верен на атеизма си. Не вярва, ала ходи на църква - ето как са разсипани религиите: от фалшификати. Истината на религията била лъжа, ала той я защитавал - защитаваш кое, лъжата или истината, или и двете, или няма значение кое, стига само и само да минеш за почтен, поради което в крайна сметка не защитаваш нито истината, нито лъжата, а собствената си горделивост.