forgot

е аз от къде да те знам - редно е да отнесеш въпроса към себе си т.е. защо ги търсиш тези учители ? п.п. а в настоящия свят, действително трудно се намира място за просветени - толкова се е ограмотил този свят, че повече от половината се вързал на всякакви шарлатани с калимявки.

вярно е, че учители много, но това не е необичайно - само един учител ли да е?! И да има доста, които си противоречат, сред тях не съм засичал стойностни по мое виждане, но и не мога да потвърдя, че непротиворечащите са стока - в смисъл не знам доколко този показател може да бъде критерий. А ако Буда, Христос и Мохамед не са учители, то не знам кой. Е щом говорим за монотеистични религии, то е ясно, че Бога е един - а разказите са различни, така както поезията възпяваща една любов, не е само един стих. Отличаването на истинския учител е наистина тегава задача, вероятността да сбъркаш е много голяма, та и от там идва приказката, че всъщност учителя е онзи, който ще познае истинския ученик, обратното е по- скоро на късмет, но все пак има известни взаимозависимости и едната е точно тази - колкото си по- истински, като ученик, толкова е по- голяма възможността да познаеш истинския учител, това е на принципа за краставите магарета, всеки греши според своята склонност, глупецът ще се сбере с глупци, мъдрецът с мъдреци, според собствената си зрялост човек ще сгреши, уви проблемът е, че и себе си няма как да подложим на проверка, тъй като липсва външен окончателен критерий. Друг показател е, че не можеш да повлияеш на такива хора - обичайното състояние на автоматично функциониране на човешката психика, при тях липсва т.е. имаш известен диапазон на контрол в/у един произволен човек, стига да поискаш, можеш да го разсмееш, можеш да го разгневиш, да го обидиш, да го ядосаш, да го похвалиш, да погъделичкаш егото му, да го хипнотизираш и да го накараш да си обади и майчиното мляко, и т.н., но при един просветлен човек, всички тези трикове няма да проработят, просто не можеш да му повлияеш по начина, който ти целиш. Разбира се истински учител не бива да се разбира само такъв, който има лична приказка с Бог, не е задължително да е буда, месия, пророк или какъвто там термин ползваме за "голямата работа" - има учители, които предупреждават, до къде стига тяхното знаене, доколко и какво могат, те са също стойностни преподаватели, макар да не са "голямата работа". Но пак казвам - според мен истинския учител се разпознава най- вече според ефекта в/у теб, щом откликва адекватно на нуждите ти, то имаш работещ резултат, а нали в крайна сметка до това опира търсенето ни на учител. В това е съществения момент и от тука произтича трудността, защото зависи от личната ангажираност - примерно в науката е лесно, не само защото проверката е експериментална, а защото не се изисква нищо специално от мен, мога да си бъда страничен наблюдател и да чакам резултатите, и на тяхна база, то става очевадно кое е вярното и кое не, но в сферата на духовното не става така. Религията преди всичко е нещо дълбоко лично, религията касае твоето най- съкровено пространство - въпроса не е кой е най- краткия и бърз път до финала на някакво въображаемо съзтезание, въпроса е коя религия отразява нещо в теб, с кой учител се получава резониране. Или истинната религия е онази, която намериш ти - взетата назем религия, наследената, подарената, без значение коя е тя, то неизбежно ще е погрешната. Така, че трудността идва от там, че най- важното условие е твоето лично участие - доколко влагаш съществото си в това търсене на учител, ако се опитваш да го отличиш отстрани, то със сигурност ще пропуснеш, дори да налучкаш числата от тотото, няма да получиш нищо.

Цялата тази тирада да беше описана в библията, да не беше под въпрос защо Исус е осъден - вместо това имаме един проконсул и един прокуратор, които остават до последно озадачени от вината на Исус,. Но знае ли се - може би пък Ирод и Пилат просто са били кухи лейки, или пък както съм срещал други весели теории, са били в тайна конспирация с Исус. п.п. да се беше съгласила тълпата с Пилат, да се бе осъществила мисията на Исус, но уви - евреите плащат тежко за крайния си фундаментализъм, едва 20 века по- късно постепенно започват да осъзнават, че юдаизма е отдавна безвъзвратно изгубена религия и просто няма смисъл да продължават да плащат, ако тази тенденция продължи, вярвам, че ще успеят да се отърсят от целия този техен безсмислен и вреден религиозен багаж, и дано, защото ако успеят те, то определено има шанс и за останалите.

кое е факт, че целия спектър от психологически нагласи и мотиви, се обобщава с думата "наслада" - този факт, освен теб, някой друг да го потвърди? сега понеже не следиш последователността на постовете, трябва да се повтарям - твоята теза щеше да е вярна, ако имаше поне едно такова безвредно, но озаравящо лъжливо учение. значи ти можеш да придаваш човешки черти на Бог, но другите нямат право - е как да стане? Значи или си много подъл, или много глупав (а може би и двете), за да очакваш да се хвана на тази въдица И на база въпроса що Бог не те завивал вечерно време, просто недей да пледираш, за дискусия над ниво детска градина. по учителите на тази религия - а нуждата от доказателства се продиктува от питащия/ търсещия т.е. от теб зависи, имаш или нямаш нужда от доказателства. И разбира се, че има и лъжовни, и истинни учения, такива има във всяка една сфера на човешкото познание - обичаен похват е истинната религия да се нарича "жива", тъй като тя е онази, която адекватно откликва на нуждите на конкретния индивид. Религията е разказа за Бог - Бог е контекста на религията, това е общото. п.п. вълните са много, но са част от един океан - пустинята и песъчинката, капката и водата, слънчевия лъч и слънцето.

ма добре, че си ти, да ми кажеш какво пиша :Д - те ти елементарен пример как се изопачават най- различни аспекти от религиите (пък и не само), аз казвам едно, ти си разбираш нещо друго и настояваш, че твоето разбиране е и мое. Няма как да дам аргумент, при положение, че ти поставяш по презумция,че всяка една религия е лъжлива - действително не всички религиозни са нещастници и тъкмо тези хора следват по правилен начин религията си, така да се каже щастливия човек може да бъде ориентир за истинна религия. А тази история е съчинена, за да обясни по възможно най- ясен начин, че на човешките капризи няма начин да се угоди - но явно съм надценил възможностите ти. И като не желаеш да придавам човешки черти на Бог, то следва първо ти да спреш с тези похвати и да не задаваш глупави въпроси.

Причини да се търси Бог, както се казва дал Бог :Д - болест, страх, власт, безсмъртие, знания, вендета и прочие. А задоволяването на копнежа за знания, както показва историята, не води нито до удовлетворение, нито до покой, което е очаквано, тъй като този копнеж е невъзможен да се задоволи - ако човешките търсения бяха единствено за наслада, то рая на земята вече щеше да е осъществен. Безвредно лъжливо учение, щеше да е безпроблемно, ако имаше поне едно такова - всяко едно било то чисто философско, духовно или строго научно учение, ако е лъжливо, то единствения начин да не навреди е като бъде игнорирано и/ или изобличено, респективно не бъде последвано от никой. Бог колкото и да се старае, не може да се хареса на хората, а защо - по въпроса има една малка история, само история, но изпълнена със значение и хумор. Когато Бог сътворил света, самият той живеел в света, бил сред хората. Но той толкова се бил уморил, защото от сутрин до вечер при него идвали всички с оплакванията си: един искал дете, на другия детето му било болно, на третия детето починало, някой се бил влюбил, а родителите му не позволявали да се ожени за жената ...... милиони проблеми, безброй проблеми, горкия Бог. А който не успявал да се добере до него през деня, го натоварвал и през ноща, той не можел спи. Накрая не издържал повече и попитал съветника си: - какво да направя, тези хора ще ме погубят. Не ми дават мира и идват при мен с хиляда и един проблема, би трябвало сами да си решават проблемите, но те искат да прехвърлят цялата отговорност в/у мен и мислят "какво ни засяга това, защо изобщо си ни създал - щом си ни създал, трябва да се грижиш и за проблемите ни, да отговаряш на въпросите ни и да ни завиваш вечер" Съветникът му пошепнал в ухото: - има едно място, до което хората никога не могат да те доберат. А Бог казал: - покажи ми го. И съветникът му отвърнал: - просто се скрий във вътрешноста на човека - те ще търсят навсякъде по цял свят, но никога няма да тръгнат на вътре. Там ще си в покой и ще се отпуснеш. п.п. авторите на всякакви критики към религиите никнат, като гъби - свери си часовника, да си контра на религията в момента е хит.

Страхотна картинка - уреждането на стари лични сметки се водело научни занимания, при това даже е специалност. :Д п.п. като цяло е забавно да гледаш как една камара атеисти и псевдоучени, се облагодетелстват на гърба на религията - да хулиш религията си е вече оформена бизнес ниша и то доста печеливша.

Насладата е само един от мотивите да се търси Бог - може да е най- често срещания, но това не значи, че е единствен. И не м/у другото - това генерализиране, че всички човешки търсения, се ограничават само до придобиването на насладата е пък още по- невярно. По принцип, ако ще правя такова крайно заключение, то по мое наблюдение, човешките търсения се продиктуват от дълбоката чистота на простичкия копнеж да знаеш - но сам знам, че дори и това не е толкова вярно, тъй като подтикът и целта са преди всичко индивидуални, та както се казва всеки луд с номера си. Уви цялата картинка се омаскарява, защото повечето от дирещите Бог, всъщност изобщо не им е работа да се занимават с това, но срещу тези подхлъзвания поне за сега не е измислен достатъчно ефективен трик, а и силно се съмнявам, че е възможно - има школи, които избягват писанията и се придържат към устната традиция, където учението се предава само лично м/у учител и ученик, но рано или късно известността му се разпростира все повече и няма начин да не се намери някой елемент, който един вид да узурпира учението и макар дълбоко непросветен, неизменно ще се намерят наивници (било то вярващи или атеисти), които да му се вържат на акъла .... а да дадеш на малко дете да си играе с остър нож е ясно, че ще доведе все до някаква беля.

ами няма връзка, защото не съм писал в тази връзка - все пак коментара ми е под конкретен цитат.

Изучавайки себе си, рано или късно неизбежно ще намериш бога в себе си - стига да го има разбира се. А ако само търсиш бога в себе си най- вероятно ще го намериш някой ден, дори да го няма.

Християнството не само, че не реализира учението на Исус, но и не може да го реализира, а след купищата издънки през историята (които впрочем ни най- малко намаляват), човек трябва да е много наивен и незрял, за да повярва един път в автентичността на всичко написано в библията и втори път, за да вярва, че всичко което се представя, като думи на Исус са действително негови думи. А що се отнася до конкретния казус на темата, примери за извънрелигийно богопознание бол - Исус, Буда, Лао Дзъ, Махавира, Нанак, Мохамед, Тагор и прочие все известни имена.

Е човека е намерил "изгубеното древно познание на Премъдрите" - широкото показно е съвсем очаквано. :Д

От гледна точка на духовните школи - или поне на тези, с които що годе съм се запознал - съществуването е едно, реалността е една и за да се разбере това, човек трябва да надскочи всякаква дуалност. Троицата се обуслява от нуждата да се опише този възглед, което наистина е много трудна, да не казвам почти невъзможна задача, тъй като думите могат да посочат само частични аспекти от действителността, а не нейната цялостност, такова е самото естество на езика. Заради дихотомичната природа на човешкия ум ние виждаме и възприемаме всичко, като двойнствено, а не като цяло, например - виждаме океана, виждаме и вълната, и от една гледна точка ги приемаме за две, но от друга те са едно цяло, вълната е в океана и океана е във вълната, не можеш да ги разделиш. Та троицата се явява единство на противоположностите, технически трик, чрез който се предава недвойнственото състояние, целостта на битието, тя е обединяващото звено. Разбира се отделен е въпроса, доколко е успешен този похват - колкото е по- очевадно и простичко едно нещо, толкова е по- трудно да го опишеш, цялата работа се омазва допълнително от хилядите теоретици, нарочени за пример в една или друга религия, които неизбежно са създали такъв безпорядък, че и сам Бог се изгубва в него.

благодаря за непотърсения съвет :Д

Ако тогава важи първата истина на Буда, то съвсем логично тъкмо това е момента, в който от медитацията има реална полза. Инак копаенето на лозе, поне аз не съм чувал да се нарича по друг начин, освен копаене на лозе. И разбира се - медитацията не само, че не копае лозе, но и няма как да го копае, тази работа се върши от медитиращия.

Защото хармонията сред дуализма, най- разбираемо се изразява чрез трети елемент - но въпреки това е пак компромисно решение, няма как.

Всичките тези усилия, които сте вложили в писането и преписването на безсмислици, да ги бяхте насочили в лично практическо запонанство с будизма ...... щеше да е доста по- научен подхода ви.

Само, че ползите от медитацията практикувана в японските бойни изкуства са баш същите, каквито са и от екзотичните йогистки практики. А ако искаш да счупиш нечия глава, от медитацията имаш точно никаква полза. (в смисъла на поставената цел)

а самия троичен похват се среща в почти всички религии.

Едно дете се ражда - какво име има то? Няма име, но то Е - това "е" е неговото име. Разбира се след това за удобство му се дава име и малко по малко то ще забрави своето "е", и ще се идентифицира със своето име. Няма разлика м/у Бог и неговото име - той няма име, той самият е своето име, неговата съмност е неговото име, неговото битие е неговото име. И естествено по същия начин рано или късно ние ще му дадем име - перфектен начин да изпуснем бога и да се сбием за името му.

1. съществуването е някак доста странно и необяснимо - та от там. 2. като умра, вече няма (как) да вярвам :Д "добавка" 1. вярващите. 2. е когато решат да почерпят, нема да разваляме масата я.