ramus

За да не се стига до някои парадокси - като "това е вярата в науката"... може би основния въпрос който бих искал да разгледам е понятието ВЯРА и периметъра сред който разполагам неговата валидност. Концептуално това е израз на синтез, така че до голяма степен опита да се представи зависи и от прочитащия тия думички. Не съм много добър със словото, понякога не съм в максимален потенциал, за да трансформирам общата концепция към линейна писмена форма. Допълнително към това усложнение се добавя че не цитирам, нито се позовавам на някого, макар че тук ще се опра на общи положения, които прочетох че се приемат и ползват като основа на "знанията" за човека, в опита ми да предам късчета от същността. По-голямата част от изказванията по-горе, както и значението на религията и вярването за човека, както и обяснението за амигдалата в първия пост, всички имат основания и са свързани, но всъщност картината е много по-широка и многовариантна. За целите на яснотата, обикновено се започва проста схема и дуалния начин на представяне е най-простата форма за разбиране и боравене с абстракти от първо ниво. ВЯРА е психичен човешки феномен, основан на човешкия начин на психично отражение, на потребностите им, израз на много по-широки процеси, характеризиращи вътрешната психична вселена. ВЯРА не протича в никой друг животински вид, независимо че нейния периметър е израз на атавизми и инстинктизми. Но обогатени през ниво на отражение на което е възможно само при човека. Няма да се спирам на неврологичните мозъчни особености, които участват схемата на ВЯРА, Заради това представям двата типа човешко проявление спрямо света, отразени единия спрямо другия, за целите на тази яснота - това са РЕЛИГИОЗЕН и РАЦИОНАЛЕН ТИП личности. Двете са тенденции, които съществуват сред всеки човек, но двете се проявяват различно и имат различни тежнения и смесицата от тях в една личност, до голяма степен определя относителния й облик в психичен план. Аз ще ги разгледам условно като "типологии личности" за целите на яснотата. Едно от най-мощните образуващи условия в психичното, това е процеса на идентификация - най-фундаменталния процес, стоящ в основата на цялата психична дейност, на всички нива. Няма да се спирам на него, защото това е огромна тема, но едно от неговите следствия е нуждата на всяка личност, в процеса на идентификацията, да приеме свои "вътрешни опорни точки", като базови, като основни. Системата от опорни точки навлиза в човека още в първите години при всяко човешко същество, като при колективния живот, социално му се представят версиите на обяснение и ситуиране сред света. И това се приема априори, без възможност или нужда от критика, осмисляне или анализ, тъй като такива не са възможни в такъв етап от човешкия живот. Системата от опорни точки, или "опорни базови положения" притегля и става мощна част от самата човешка идентификация. Двете взаимно се преплитат и дори сливат. На основата на което всички защитни програми, преминали от старите неврални дялове, се пренасят на ниво "психично" ( по моята система - 2-ро психично ниво ). Те са призвани да защитават и съхраняват "живота". Но в мозъка "живото" се асоциира с различни положения, като именно "психичното ниво" чрез асоциацията с "опорните точки" започва да защитава тази форма на придобита конструкция. В човека ВЯРА обобщава начина да се реагира бързо на заплаха, на нужда, като реакция на различни фактори "разпознати" като неприятни, възможно заплашителни или дори неясни. Заради това още от зората на човешките същества, сред племената, първите начини на реакция и отношение към света е именно чрез процеса на ВЯРА. Религиозното чувство, или дори наричан от някои "инстинкт", е част от социалния инстинкт. Но той първо възниква в отделната личност. А на фона на много личности, взаимно отразявайки се придобива израз като техни "общи елементи" на отражение и реакция. РЕЛИГИОЗНИЯ ТИП ЛИЧНОСТ е определен от процесите, обобщени като вяра. При тях първите опорни положения които достигат новия социален индивид, се приемат или предават повече "твърдо", те са по-нужни, те са по-използвани... а и зависи и от особеностите и житейските условия и събития на самия индивид. Така или иначе - религиозното "пристига" първо при човека. И на фона на други програмирани от природата "кодове" навлиза и прелива към неговата идентичност. Нуждата от идентичност, формира още от зората на ХОМО неговата принадлежност. А тя рефлектира веднага и върху "защитата и оцеляването" на приетото като такава идентичност. Готовите форми за обяснение и описание на света, са едно от най-важните елементи, определящи всяка човешка група, сред всички нейни проявление на битието. Тия форми, се променят с времето и географията, формират нации, култури, формират отношенията между тях. Най-общо тия форми - на обяснения и описание на света и самия човек, ги наричам "ИДЕОЛОГИИ". Идеологиите са задължителна компонента към социалния живот - те го формират и образуват, те задават нивото на отношенията, регулацията, насоките, проекциите... Въпроса е, че при повечето хора, идеологичните постановки идват наготово, добре подредени, все повече систематизирани, структурирани. На всяка възраст на социалната личност, принадлежната й форма на идеология я определя почти изцяло, като за самата личност й изглежда точно обратното - че "тя принадлежи на идеологията". Всяка психична единица не е възможно да съществува без някаква форма на идентичност. Социалния инстинкт определя първите наченки на идеологично свеждане по многото социални канали - възпитание, учене, подражание, имитация. Приемането на идеологична схема започва несъзнателно още преди първата година на човека. Ето заради всичко това нейната роля е изключително голяма и това е основното което определя явлението МАНИПУЛАЦИЯ сред човешките същества. Ето защо - приелите определена описателна и обяснителна система, са наречено обобщено от мен ВЯРВАЩИ личности. Не внасям никакъв негативен елемент в това - то е част от човешката природа. И като такова - е важна част от битието на настоящото човечество. То е сред всеки от нас. Но въпроса е, че неговото ясно ситуиране, предпоставя по-високо ниво на разбиране и боравене, както и евентуални възможности и стратегии за неговото израстване. Има много фин момент - в начина по който се поставя личността, спрямо някаква идеология - ВЯРА е отношението на социалната личност към описателната система. ИДЕОЛОГИЯТА приета в ранните години, навлиза сугестивно и несъзнателно се приема за "вярна". Приема се за основа. Не нея започва да се основава битието на такава личност. Нещо повече - ЛИЧНОСТТА се формира на базата на идеологичното описание и се сливат двете в едно неделимо цяло. Основния магнит сред цялото - е че е налице готова форма, представяща и проектираща човешко битие. Ключа на предишното изречение е именно думичката ГОТОВА - ЛЕСНА форма. Нещо друго важно - всъщност всички форми на социални митове, имат основната роля да са идентично-образуващи. Големите световни религии, всички форми на други идеологии - са всъщност груповото лице на същото нещо, от което има нужда самия индивид. Всяка голяма и значима идеологична система е призвана да образува като лична идентичност и да формира "групова идентичност" към отделните повлияни от нея личности. Много е важно да се усети тънката разлика - принадлежната идеологична схема не е такава за повлияния от нея индивид. В неговите очи, тя е просто "истината", защото той е основан на нея, той съществува, той има цели, той се бори за тях, той формира битие... В този смисъл той цял живот валидира на свой ред приетата картина на света, спрямо която се инициира и той самия. Това е "двойна рефлексия" - от една страна идеологичното формира личността. От друга - личността започва да пренася, да репликира, да изразява на свой ред приетата идеология. Сливането на идеологията с нуждата от "опорна система от първични положения" става платформата за цялата личност и формира битието й. В този смисъл - понятието МЕМ, не е само до и през културата. Човешкия живот, отдавна не е само биологичния си аспект. Нещо повече - биологичната компонента в него става с все по-малко влияние. Все повече става от значение психичната компонента. Отдавна е забелязано и използвано, че човешко същество, при достатъчна идеологична обработка, може да пренебрегне биологичния си инстинкт за оцеляване и да умре в името на... (за кауза, примерно ) В този смисъл психичните процеси започват да доминират все повече над биологичните. Психичния аспект на идентификацията и идентичността, става много повече и по-важен от биологичния. Признаците за принадлежност вече са "по вяра", по религия, по еднаквомислещ... Войната и опасностите вече се проектират сред напълно психични територии. А онази - физическата война постепенно се измества на територията на психичното... ========================================= Всеки човек, в себе си, носи вече принадлежна система, към която той е основал до голяма степен идентичността си. Това е огромен социален фактор. Може би това е някъде сред фундаментите на социалния живот изобщо. Това е и сред фундаментите на психичния живот на всяка личност. Разбирането би дало възможност за различно отношение при комуникация. Разбирането на това би дало и различна переспектива за разглеждане на развитието, по отношение на управление на вътрешните психични процеси. Само най-общо - принадлежността определя и понятието ПРИСТРАСТИЕ. То се изразява както в чисто личен, така и в групов план. Несъзнателно вече изградените вътрешни положения винаги образуват "тежнение", предпочитания, привличане... към резониращите на вече приетото като "фундамент". Друго следствие е - силната нужда от обяснения за всеки човек. В този смисъл - в психичния свят на всеки човек, от зоната не неготово несъзнавано е налице един непрекъснат "фон", в който участват именно зони като АМИГДАЛАта. Това идва от атавизмите на племената и пещерите, идва от оцеляването от джунглата, хищниците или войните със себеподобни. Проявата на същото сред всеки човек днес се обобщава като "безпокойство" или "тревога" и техните динамички "движения" и влиянието на същото за всяка "психика". Нарастването на фона на тревожността и безпокойството задейства механизми в дялове като лимбичната система и базалните формации, амигдалата и според общата програма, те започват да доминират психичния живот, изменяйки поведението и цялата вътрешна структура към приоритетно оцеляващо и защитно поведение. Доминирането е подтискане на другите дялове на мозъка, а въпроса е, че най-често това се асоциира без никаква фактическа физическа заплаха. Като ролята на заплаха вече играят не физическите опасности за биологичния живот, а са налице и психични "аналогии" с живота, живото... и идентичността. Като механизмите на реакция и поддържане спрямо тях са същите като за биологична опасност и защита. Почти не е налична личностна криза в човешкото съществуване, която да не се основава на някаква форма на проблеми и несъвместимости в ИДЕНТИЧНОСТТА. Едва ли има някой който да не е забелязал универсалността на тия сред всички нива и отношения в човешкото битие. Проблема в най-голяма степен е че се основава на първични психични положения, до голяма степен напълно несъзнателни и прикрити за разглеждане, за виждане, за изучаване. Най-голямото предизвикателство за всеки човек, е разпознаването и намирането в себе си на неговата опорна система, на която той е основан, на която се държи неговата "конструкция". В психичното това се пази чрез ограждането му с всякакви възможни предпазни средства. Защото някъде в "дълбокото" на подсъзнанието, е записано, че провалянето на психичната опорна конструкция, сляна с идентичността, е равносилно на "смърт" за личността основана на нея. Едно от следствията на същото е и засегнатото понятие в друга тема - КОГНИТИВНИЯ ДИСОНАНС. Има много хора, които ползват понятието, но по принцип когнитивните психолози не се занимават с "дълбоките причинности". На тях им трябва просто да изведат понятието в някаква научно-приемлива рамка. =================== Стана много дълго, но темата е огромна - не зная дали да го продължавам и дали въобще някой би се зачел по-сериозно и дали би го привидял като "полезно". Но би продължило по-късно - вече от общото и абстрактното - към конкретното, какво основава големите социални религии, кое основата социалните митове, защо по форумите непрекъснато се "дракат" и защо всяка личност предпочита защитата на приетата вече социална идеология и става неин "говорител" на свой ред. Защо е нужна "защита" на идеологията и защо разумните аргументи нямат стойност сред всички тия. Но едно от най-неприемливите положения на всяко същностно познание, е когато то не отразява нуждите на потребителите му. Например - много хора, основали своя АЗ-образ на фона на приета описателна и обяснителна система на живота вселената, света и себе си, няма как да си позволят да проникнат в нещо, което по принцип е неприемливо за вече формираната личност. Или казано с други думи - напълно неприемливо и пораждащо защитни реакции е, допускането че много начетени, знаещи хора, боравещи с толкова много информация, даваща им основание че са умни, разбиращи... са всъщност до голяма степен водени от множеството подсъзнателни инстинкти и атавизми, управляващи живота им. И също нещо важно - колкото повече са повлияни от своята приета идеологична конструкция, стават по-уязвими в личностен план. най-неустойчивите личности, в комбинация с някои техни психични дефицити, стават агресивни в идеологичен план. А крайното явление в това - в социума се нарича "ФАНАТИЗЪМ". Каква ли може да е приликата между ФАНАТИЗМА и РЕВНОСТТА, например... както и толкова много други "човешки проявления" и "социални явления"...

напълно идентични са процесите. Не само механизма на възникване а и динамиката, значението, смисъла... Но е сложно да се опише накратко. Наложи се преди доста години да започна с тази тематика поради стекли се лични обстоятелства, а и винаги съм имал притегляне към "това как точно се получава"... Досетих се, че многобройните явления, касаещи понятието "ВЯРА" и "ВЯРВАНЕ" (наложи се за тия две понятия да сложа доста по-широк пълнеж от конвенционално приетия) са комплексен психичен феномен. И той трябва да има "един корен", усилията ми бяха да открия един общ контекст сред който са всички конкретики от битието на средностатистическия социален индивид... Ако някой прояви интерес бих опитал импровизирано да нахвърлям фрагменти от картината и общи положения. Темата се оказа огромна, поне в моя интерпретация, ми е трудно да опиша комплексни взаимодействия между условни елементи в комплексна концепция, чрез езикови и речеви средства. Поне за мен е трудно, при толкова много опити, вече доста години. Един от проблемите е, че езика е нещо като последователен линеен "интерфейс" на предаване на информация. А комплексните концептуални модели имат многомерен строеж. Оказа се, че човешката психика, както и "вселената" са комплексни по своя характер и за да се отразят с някаква степен на адекватност, е нужно концепцията по същите да е също комплексна. От друга страна - ВЯРА и ВЯРВАНЕ са с толкова дълбоко значение, че тяхното опознаване открива възможности за разбиране на множество явления от битието на човека не само в сегашно, а и в цялата историческа реалност - включително касаещи множество от темите на форума, които видях, особено в този раздел.

Здравей и от мен. Сега - пак е ОФ-топик, но темата е "модел на серийните убийци", а всъщност такъв не е възможен - нито е направен, нито някога ще се направи. Става въпрос за изчистен, ясен и еднозначен психопрофил на серийния убиец. Да, има общи статистически изведени модели и схеми, но също като ДОРА смятам че каквито и да са модели, не са способни да се занимаят с индивидуалните психични характеристики и сложния комплекс пораждащ мотивационната и ценостната му системи, импулсите, поривите, реакциите, на даден субект, защото те са изменчиви във времето, пространството и безкрайни като комбинации с житейските условия, които същия субект отразява и реконструира също изменчиво вътре в себе си. За мен вътрешния свят е комплексна вселена, каквато е като характеристика и онова, което ние хората наричаме "ВСЕЛЕНА". За мен, само за мен - когато става въпрос за сериозни неща, разни разигравания на "лични отношения" са несериозни. По принцип не ме интересуват динамиките на лични "искри" по форумните комуникация ( и по другите типове също ). Не защото не бях любопитен преди години, а защото са твърде схематични "тия искри" и твърде елементарни. По-горе написах някои обяснителни думи, не за да изпадам в обяснителен или извинителен режим, а за да изразя някои постановки за себе си - като форма на "това което съм". Предположително преди да пиша тук ( а смятам и по още няколко теми ) почетох и съставих съвсем общ условен и сравнителен профил на пишещите - общо ниво, динамика на обмена, ниво на компетентност. Много ми допада това, че са налични нещо като "професионалисти" със заявка за опит, точно по темата. За мен отдавна най-ценното е когато е налице достатъчна възможност някой пишещ да изведе нещо от собствения си житейски опит си, размишленията си, съмненията си, аргументите си. Най-ценното е когато такъв субект отгоре на всичко, е и сериозен и задълбочен, склонен към замисляне и абстрактизиране...Но и достатъчно прагматичен, практичен и насочен не толкова към размислителство, а във връзката на същото спрямо делата. А най-рядко се срещат хора със "синтезна насока" в мисленето. Обща информация, човек може да прочете навсякъде. Данни за едно или друго - също. Но в битието на всеки човек е налично нещо много фино - това е опита, есенцията на информацията с която борави, с начина по който той я отразява, онова, което е останало през ситото на връзката му с реалния и конкретен негов живот... Най-тривиално е да се зачете матричната схема на "форумни лица, от типа "този, който се вживявам че съм". "Този, който искам да съм, мечтая да съм"... Сред форумните участници много добре е изразена схемата на техния вътрешен живот, поради някои особености на комуникацията тип "форум" - отложена достатъчно във времето, чудесна форма на защитеност през пространството. Писането и четенето сам пред клавиатурата дава възможност всеки индивид да изрази в достатъчна степен голяма част от вътрешната си динамика от света сред който сам е конструирал. И който е във взаимна рефлексия с неговия АЗ-образ. Също искам да кажа, че не съм професионалист сред областта на темата - в смисъл, нямам типичното естествено изискване за професионално образование, ценз, диплома, професия в тази област. Нямам завършено въобще академично образование от типа "висше", освен едно недовършено музикално, което ме разочарова тотално. За мен, целия ми живот до този момент, е основан на самообразование и доста работа... като това всичко е само помощно към съвсем друга посока на битието, към която аз преди много години се получи така, че посветих живота си. Като резюме на всичко това се получи малко странно, но реших че вече тук е налице някаква форма на "колективна динамика" и е нужно нещо като "представяне на "новия"" иначе видях бързо че всички са някак... предпазливи към въпросите ми, а и май проявих нещо като... "нетърпеливост" :). Виждат се някои лични искри, които прелетяха между дамските никове, макар и еднопосочно. Виждат се и други неща, но мен ме интересува дълбочината на личния опит - именно на професионалистите и особено на вътрешно-сложните и богати и широки индивиди. А и на хора, които могат да си позволят свой и достатъчно индивидуален критичен поглед, почерк, а не типичното говорителство от името на колективни идеологии, дори и научни да са, защото каквото и да е, за множеството научната картина също се ползва за "религия" ( в най-общ смисъл, а не според конвенционалното значение на думичката ). Казвам си го направо, за да е ясно и чисто. Аз нямам "много лица" - това, което пиша тук, е този, който е зад клавиатурата и отвъд нея. Искам да се извиня, ако понякога ставам прекалено директен, аз съм такъв и в живота и към себе си. А твърде много хора не могат да си позволят същото, а и нито са длъжни, нито е "правилно"... Но въпроса е, че често се реагира защитно, чисто инстинктивно и напълно естествено. Но не се занимавам с такива ролеви взаимодействия и не участвам в тях. Мога да реализирам симулация на реакции, дори да заиграя в социалните игри, защото ги познавам достатъчно и така или иначе в социума ми се налага да ги играя. ---------- Благодаря за руския линк. Доста време посветих преди години, на въпросите за НЛП и сродните му хибридни миксове от психопознание и практика, както и на самата тема за "манипулацията" и нейните многобройни аспекти и форми. Не съм попадал на това четиво, макар да ми е смътно познато като име отнякъде, вижда ми се интересно, ще му отделя време. И един уточнителен въпрос - от него ли е заданието на "горните 10 точки, в примера ти"? ------- Дора, дали е възможно да ми кажеш какво мислиш - ти какво мислиш. В кое ти самата не си съгласна по тази тема, кое от общите конвенционални положения смяташ за непълно, тенденциозно и не се покрива с опита ти? Имаш ли личен конкретен опит с "този тип" субекти" или си просто част от общата схема за противодействието срещу тях?

добре, това изглежда ФАКТ, вероятно има значение, но не и за мен. Нарастването на броя на коментари, предпоставя да се отваря темата по-често, откъдето идват и нарастването на брояча за прегледи. Не целя някого да "получава главоболие". Нито че реториката ми случая е някаква форма на лични защити, нападки или дори критикуване позициите на всеки друг. Изразявам чисто условна позиция. Ако трябва да обобщя, според мен - там където има ЕДИНОМИСЛЕЩИ, няма МИСЛЕЩ. И пак - това си е само според мен си - нито натрапвам, нито убеждавам някого. Не ми е нужно, нито ми е цел. Ако се вижда че думите ми са причината ми за реакция на някого, може би въпроса е не в думите, а в "прочита им". Като това също е само предположение.

За мен, през моите очи, това не са аргументи. В смисъл - са аргументи, но твърде линейни, някак еднозначни. някак опростени и схематизирани. Не че това е важно - как е през призмата на рамус, някой си. За никой от двама ни (условно) вече тия изводи нямат никакво значение са само форма на нещо като игра, нещо като упражнения. Така, че в горните ми формални и откровени оценки няма нищо лично, като отношение. Първо, Вие разполагате с доста данни и информация за субекта ТЕД БЪНДИ. Аз - не. Това веднага предпоставя допускането от моя страна, че въз основа на големия обем обща информация, вие виждате нещата в по-подробни детайли, както ви дава повече възможност за съставяне на обща картина. Така, че нямам никакви претенции по това. Сега - някои размисли от моя страна... Много хора гледат насилие и порнография. Но това не ги кара да трепят и издевателстват себеподобни. Друг е въпроса дали БЪНДИ не го ползва само защото е нагодено и пасва на схемата да се представи като "грешка", аномалия, дори "жертва" на социалните слабости... иначе "си е като останалите", с посланието "АЗ СЪМ КАТО ВСЕКИ ЕДИН ОТ ВАС". А не е така, въпроса е че не може да се надникне "в главата му", особено в миговете, когато става хищника, когато 'превключва', когато излизат инстинкти и импулси. Никога няма да се разбере онова - в същината, някъде зад завесата на видимото, някъде в дълбокото... Толкова много променливи, толкова много комбинации... и като няма начин да се разгледа в неговата динамика и проява, остават догадките спрямо неизвестното. Понякога догадките могат да се приближат и да им нарасне адекватността, но особено в отложено във времето поле на опериране, претенцията за адекватност - е мисия невъзможна. Във вътрешния свят на хората не може да се използва толкова вездесъщия инструмент на математиката. Опитвано е, опитва се и ще продължава, но тук става въпрос за нелинейни системи от най-висок порядък. Тук е повече адекватно мислене, от типа "квантово" - многомерно, вариантно, работещо с относителности, възможности, условности и вероятности. Сред всичко това - самите думички "истина и лъжа" вече отпадат - като функция, значение и смисъл. Обяснението, никога не е еквивалент на обекта, който се обяснява. Това се отнася до всичко друго. Ние, хората разполагаме с обясненията ни за света, а не със света. Ние разполагаме с отражението ни на света... и в опита ни да се ситуираме, чисто инстинктивно, са ни нужни обяснения за отражението ни на света, а не за самия свят. Това са само общи думички от общите размисли, които импровизирано и твърде фрагментарно изписах. А в резюме, от общото към конкретното: Цялата постановка на "това интервю", за мен, предположително, е социално нагласен спектакъл. Ролята на двамата в него е предварително режисирана, сценария - също. Това интервю, за мен, е неадекватно да се ползва за нещо повече от голо упражнение. Защото в него играта на "разкриване" на Бънди, е чиста постановка. Всъщност не само на бънди - цялото интервю е по сценарий, който въобще не е на Бънди. Имам въпрос за нещо, което е извън този контекст: За кого се отнасяха горните 10 точки, които бяха спуснати от форумната колежка с идеята "да се пробваме". По коментарите впоследствие предполагам, че това е модел от учебна програма, изучаваща криминалното психопрофилиране. Та - може ли малко повече информация по това?

Понеже по природа аз съм онова, което се нарича "недоверчив", ме интересува следното: по кои критерии се установява дали "БЪНДИ лъже или казва истината". Още повече - че ако той е "психолог" по професия, е имал чудесната възможност да изрази не само вродения си талант, а и да изучи тънкостите и детайлите как да се възползва от него. По какви критерии за "истинност се заключава че някой "говори истината"? По-горе предложих някой да опита да анализира невербалния език на БЪНДИ, в това интервю. Защото през него прозира един чудесен играч в нагласена пиеса от съчинения заради самата пиеса. Едва ли само аз съм виждал примери доколко хитри и манипулативни могат да са носителите на някои видове психотизъм, (особено шизофрениците). Един друг ситуационен анализ, също може да се приложи - дали някой допуска какви са мотивите на БЪНДИ за да участва в това интервю?

Дори и да е оф-топик, решавам да го продължа. Мисля, че популяризаторството в науката, освен споменатия маркетинг, има и социална функция, а и различни други цели. Популяризаторите на научната картина на света стават все по-малко, света на учените и науката се отделя все повече от нивото на обикновените социални личности, затворени от капана на социалния си живот. Все повече се набляга на повторенията и заученото в университетите, а липсват все повече студенти, които наистина притежават способност за вникване и разбиране. И като ги няма се отива към репликации на утвърдени становища, мнения от авторитети... и разни подобни, типично социално-личностни залитания, толкова характерни за света на делничните хора в масата, а без никакво същностно отношение към научния прогрес. А отделно от това, когато празното пространство между научния рационализъм и делничното социално ниво на възприятие и отражение се увеличава, тяхното взаимно влияние започва да отслабва и сред социалната маса си нахлуват по инерция типичните атавистични нагласи от масовите религии или пък се пръкват нови форми на вярвания и идеологии... от нюейдж, през конспиративните мании, здравословното хранене, та до всякакви издънки на социални паранои... А научния прогрес все пак зависи от хората в социалната маса, защото дори учените, "идват" от същото това ниво. Влиянието на политиката и големите пари върху все по-скъпите и ресурсоемки инструменти за изследвания... и на същото върху "резултатите"... А науката, особено "голямата наука", е изключително скъпо нещо. В този смисъл - някак липсва на света хората от ерата на научната фантастика, които в голямата си степен се опираха на науката и представяха една визия за света в бъдещето му. А и липсват хора като АЗИМОВ, ползвали дар-словото си за популяризиране на научното знание и постижения, в толкова малко известните вече две томчета на "енциклопедия на интелигентния човек". Всички тия думи са само насочващи и са условни обобщения на част от картината на социалния свят около мен, през моя сегашен поглед.

хм. Усмихнах се когато стигнах до инфото, че Фаллън е в основата на "криминал майндс" - сериал, който ми привлече вниманието още от първите си епизоди... Макар че вече ме привлича с това, да намирам сериозните несъответствия, пропуските, и несъответствените си моменти, все още за мен това е приличен продукт. Като все пак... е ясно че се прави за масовия зрител. Както и да е - позачетох се, макар че както вече по-горе споменах, английския език все още ми е зона в която правя нещо като неуверени първи стъпки, пък и никога не са ми вървяли езиците... Идеята ми е, че съвсем наскоро ми попадна през нета научно съобщение че е направена най-подробната 3Д карта на мозъка, като в хода на изследванията са открити над 100 нови зони. Дори и при това положение, за първи път задълбочено е изведено колко са гъвкави невралните пътища и за едни и същи зони, в един и същ индивид, при еднакви стимули се предизвикват различни "оцветявания" и динамика в зоните му. Това за пореден път задава проблем в изучаването на психичния свят на индивида, поради ясна и еднозначна липса на съответствия. И ако все пак старите и първосигнални дялове си сработват според природно-зададените си програми, според целите и функциите си, то вече при 2-ро ниво - емоционално чувствения (лимбична система, амигдала, базални ядра...) и още повече - висшата ментална зона - неокортекс (най-общо и условно) процесите стават все повече нелинейни и комплексни, следователно - и недерминирани, за да се ползват за нещо повече от обща насока, с твърде ограничени значения. От друга страна - налице е ограниченост в инструментариума за изучаването на психичното. Налице е и ограничения в механизма за самоизучаването, самонаблюдението, самоанализа... и то сериозни ограничения, заради които над 99% (в най-общ смисъл) от човешките същества, не са способни на това. Всички вероятно са наясно с проблемите на психонауките, социалните науки... като за някои те излизат от зоната на чистата наука. По-горе се спомена, че в голяма степен лидерските социални фигури с историческо значение, са проявявали симптоматичност от психотичен характер... в някаква посока или разновидности. Гениалността дори в самата наука също не е подмината и водещите имена в нея в голяма степен също са със повече или по-малко психични проблеми. Да не говорим за проблемите за несъответствието между психичното явление ВЯРА и "рацио" които са израз на значимите разлики в отношението на всеки човешки индивид към процесите и проблемите на живота му. Като същото рефлектива и в самата наука... защото все пак науката се прави от човешки същества, за техните цели, нужди и потребности... И че дори гениалния учен не му е чуждо всичко човешко - както гениалността в определена област, така и слабостите и проблемите - в други насоки на битието. И последно уточнение от моя страна. Що се отнася до мен, участието ми тук не е заради нуждата толкова от информация от публикации, а за мен най-ценното е намирането на подходящи индивиди, способни на синтез или поне да имат подобна тенденция в психичните си отражения. Интересни са ми индивидите със собствен опит, собствен поглед, особени качества, различия в нагласите, особено ако са способни на високи нива на саморефлексия. Собствения опит никъде не може да бъде прочетен, най-есенцираната част от него не може да се опише, тя не се побира през словото. Дори и словесно поднесена е невъзможно да се "предаде" в реципиент - в случая 'ЧЕТЯЩИЯ'. Не е толкова въпроса в самия опит, колкото че той е израз на един непрекъснато самоактуализиращ се индивид и че процеса е налице защото опита и индивида взаимно се допълват и по този начин влизат в синергетичен обмен. Или с най-малко думи - задълбочения опит на един индивид, ако е истински и същностен, променя и самия индивид - към същността и смисъла му... Не че е нужно някой да се съобразява с интересите ми - просто пояснявам и е част от портрета ми кой съм аз.

всъщност загледах се и аз. Има някои положения в невербалния канал които на мен ми правят впечатление. Ако има тук конкретни специалисти - нека допълнят това... Би ми било интересно доколко и какво "виждам" и доколко интерпретирам в посока на някаква адекватност. А и вероятно за другите би било полезно - дори като форма на игра, на упражнение. А и е по темата. Да уточня, че английския ми не е на ниво, което да го ползвам за аналитичните форми. Затова се фокусирах върху невербалния език... Прави впечатление добре поддържания начин на прикриване на очите, като се затварят или се присвиват - докато се формира речта. На преден план текат вербалните процеси, за съзнанието, те са динамични, интервюто тече, задават се въпроси... нужни са отговори, налице е камера (предположително "не една" ) Но на заден план, текат други процеси. Специално в това интервю, дори казаното с думи е чудесно шлифовано и са само общи положения, нагласени да изглеждат приемливи, правдоподобни. Друга особеност, която забелязвам е начина на постановка на двете лица в интервюто - един спрямо друг. Интервюиращия е застанал точно съвсем фронтално и втренчено в Бънди. Докато Бънди стои леко извъртян на неговото дясно. Очите се крият като се заглеждат в същата посока и в избрани от словото моменти поглеждат водещия. Докато "мисли" Бънди също гледа надолу и надясно. Главата като цяло е наведена надолу и когато поглежда очите на водещия, сякаш се получава илюзията за "поглед отдолу нагоре", с характерния израз на сбръчкване на челото. Много добре това е показано заради двата плана на самия видеоматериал - единия по-далечен, но около 7 мин от клипа - става в близък план и това позволяват да се забелязват подробности... после да се обединят в обща картина, колкото и условна да е тя. Цялата ескпресия в общ план говори за игра на "покорност", на ясна постановка "кой е победителя", на една примиреност... Но това е само игра. ИГра, в която ТЕД е специализирал, а и вероятно - живота го е научил на начините да бъде победител, само когато е хищник. Сега, при повърхностно възприемане, първото впечатление е именно като това, което описва в цитата Б.КИРОВ. Но при внимателно вглеждане вече нещата са други, поне за мен. Разбира се, това е условно,Но проблема е точно първото впечатление, защото това е "капана" който прави защитата и подозрителността да се изключват. Като цяло са налице доста дадености по линията на харизматичността и добродушното излъчване, особено в редките фотоси на които е усмихнат. Има хора при които налудността и психотизма се вижда през очите - някъде странно отсъстващи, гледащи в другия си, техния си свят-приказка. Но тук това не е налице. Тази чудесна артикулация, вероятно е имитирана и подражавана чудесно и чрез него е реализирал социалната си маска. Но има и много други хора, които правят това, повече или по-малко. Разбира се, вглеждането в нечии очи, лицева или боди-експресия не означава задължително че дадено лице е психопат. Но най-малкото - че на "заден план" има друг процес, на който "представеното видимо" е само прикритие. ---------------- Сега, бих искал да задам въпроси - за целите на собственото ми изясняване на същите. Приемаме че Тед е психопат. Въпроса е - докъде ще го приемем. Налице ли са в психопатите направо неврални изменения и различен неврален хардуер? Аутистите например, не е възможно да се изследват с тия аналитични техники, защото те са основани на статистически обобщения от емпирични данни, свързани с "нормалните хора". За същото при "други типове хардуер" или "неврални нетипични връзки" това не може да се съотнесе и да е адекватно като инструментариум за изследване. Също така - ако приемем предположението за "превключване" - по-горе отново в цитата на Б.КИРОВ - "напълно отделен от личността си на убиец"... Според автора на тия думи - в Бънди са налице "две личности ли"? Те "заедно ли са", едновременно, или се "превключват" последователно. Защото модела ДЖЕКИЛ-ХАЙД е по-скоро романен образ.

Според мен, "потенциалността" няма как да се взима предвид. Просто защото не е достатъчен критерия за наличие на психопатия в субекта. Освен това - ако продължим върху "пистата" на потенциалността, като се допълни и с "измененията на съзнанието" ( при употреба на опиати или наркотични вещества), споменати от ДОРА по-нагоре... то според тия критерии - всяко човешко същество носи в себе си потенциален "убиец"... Съвсем простите наблюдения на хора в сериозни фази на алкохолни опиянения, показват колко много може да се измени поведението в най-различни посоки, най-често напълно неочаквани за самия субект. Има хора дори не помнят нищо - дали заради защитните механизми... или просто заради "фазовия преход" при превключванията между различните състояния на съзнание, не мога да кажа, а и не съм прочел някой да се е впускал в този безбрежен океан... С това искам да обърна внимание и на елемента "превключване". Всяка психопатология има безкрайни вариации на проявленията дори в рамките на един и същ субект. А често са налични "фази" на изостряне и на успокояване на симптомите и измененията. Пак става въпрос дори за вътрешния свят на един единствен субект и сложната динамика на същите процеси. При това положение как тогава да се съставя "модел", освен по твърде общи критерии. Как да се оценяват рисковете за правовия ред или за спасяването на животи само по "наличие" или разпознаване на поведението по дадени налични критерии... Проблема с това че "не може да се влезе в главата на дадено лице, в дълбочина, в детайлите, да се проникне в сложната му вътрешна система, да се "погледне през неговите очи"... Това са проблемите по принцип, в изследването на психичното и вътрешния свят на човешкото същество. Само го споменавам като пример заради допускането от моя страна, че обогатяването на общата картина би дало възможност за разширяване на мирогледа на интересуващите се от темата.

Давам си сметка, че съм само любител сред тази тема. Макар за мен тя да е изключително магнитна, защото силния ми интерес към психичния свят преди много години започна именно с явлението "серийни убийства" и особено в частта - мотивация, условия, причини... Тогавашната ми представа беше за "силния контраст" на девиациационно поведение, дава поне първоначални възможности за ситуиране и някаква начална форма на концептуална детерминираност и понятийност. С тия думи, като нов четящ сред този форум, правя нещо като съвсем кратко представяне и също така моята форма на "Здравейте" Та - относно цитираното: Няма шансове за нищо. Както и няма никакви шансове психонауките да постулират константни и неизменни положения и чрез тях да постановят всичко в психичното като окончателно ясно. В този смисъл - "младата наука" е хибридна, тя е и целева - появява се от потребност и като част от изследвания и натрупване на знания, концепции и схеми, постепенно изкристализиращи от социалните усилия по нея. Но по принцип "явлението ЛУДОСТ" или всякакви форми на девиация в психичната вселена на човешки субект, са изключително много. Просто някои от тях довеждат до отнемане на човешки живот ( не само човешки ). Но формата на вътрешно конструирана реалност, която е характерна на ХОМО на този му етап в развитието, дава възможност той да "живее" сред нейните проекции, като те се осъществяват едновременно и двурефлекторно в системата АЗ и РЕАЛ... Тази система е много трудно да бъде изучена "отвън" поради ред причини. Но именно вътрешно-конструираната, психична реалност и комплексното й взаимодействие със субекта (ѝ) става все по-основна и определяща за всеки човешки индивид и групи от същите. Не пиша това за да покажа или демонстрирам нещо си, а е начина ми да поставя темата в един по-широк контекст, така както е тя за мен, през моите "сегашни очи".

Мисля, че за целите дори на "упражнението" подобна симулация на "пример" би трябвало да се допълни с доста допълнителна към тия " 10 точки" информация. Така поднесени са твърде семпли и по-скоро са забавление кой колко ще импровизира. Разбира се - това е през призмата на моят любителски опит.