Янков

Естествено че ще го твърди. 1 март е църковно-славянската Нова година.

Според това което съм чел за Зигеберт, категорично е установено че е ползвал конкретни хроники, сред които и Хроногафрия Трипартита. С гръцкия не е бил много на ти, така че директно от Теофан се счита за изключително слабо вероятно. Освен това, използването на Батая сочи към Анастасий Библиотекар. Сега погледнах пак пасажа в Трипартита и е интересно че там е използвано името Cormesio, а не Cormesius както е при Зигеберт. Според Златарски е объркано името и се говори за Кормисош, но откъде тогава Анастасий ще знае това име? И ако го е знаел, защо няма никакво друго сведение свдързано с него? https://macedonia.kroraina.com/libi/2/gal/2_272.html Опирали са се на нещо. За годината на възцаряване на Батаяс очевидно се опират на Теофан, като под "Теофан" визирам и Анастасий Библиотекар и компилативните хроники на основа на Анастасий. Че Аспарух не се възцарява в 679г. или 680г., според мен не буди някакво съмнение. Съответно е очевидно, че латинските хронисти не са имали друг източник за този владетел. Залепването на името Батаяс на Аспарух вероятно произтича от объркване на базата на текста у Анастасий. За Сабин и Паган информацията им също е директно от Теофан, включително подробностите у Зигеберт, че Сабин искал да сключи мир с ромеите, заради което бил прогонен от българите и избягал при императора. Т.е. датировъчната информация, която се извлича директно от известните ни извори е 679/680 като година на възцаряване на Аспарух и 762/763 на Сабин и 763/764 на Паган. Въпросът е може ли на базата само на тази информация, както и на някои други датировъчни податки от типа на битката при Анхиало или бягството на Телериг, да се предложи хипотеза, която да онагледи доколко е възможно някой да реконструира цялата хронология след Аспарух и до Крум на базата само на собствени сметки и допускания; включително ако има привидни грешки, то да може да им се даде разумно обяснение. Ако не може, то трябва да отхвърлим тезата, че Зигеберт или някой друг просто е пресмятал по собствено усмотрение, и да приемем, че е имал достъп и до друг извор. Като поредност на управление не е проблем да се възстановят по Теофан. Но датировките объркват всичко. Ако приемем възцаряване на Кормесий по Теофан през 715-717 година, това означава управление в рамките на 43-45 години, което е напълно възможно. Сравнително рядко срещано, но не и екзотично. От тази гледна точка, няма смисъл да се "пипа" годината на Кормесий. Дори да е бил объркан от споменаването на Тервел при бунта на Артемий, пак е можел да постави Кормесий в 720-721 година, а не чак в 727. Възцаряването на Аспарух/Батая не е дадено и никъде не съм го виждал. Просто е отбелязано че 680 година "трябва да се смята за началото на Българското царство" и сие видно че Батая вече е бил владетел. Освен ако не е имал объркващо сведение за 20 години управление на Батая и съответно да е изтеглил Тервел и Кормесий във времето за да съвпадне с тези години. Но това пак не обяснява откъде е знаел по колко време са управлявали те. За Сабин и Паган ситуацията пак си е странна. По-напред бях писал че Зигеберт никъде не споменава кой кого е наследил, при това само за нашите владетели. За всички други го споменава, но въпреки че за Сабин и Паган има конкретна информация, пак не го е направил. Знае и кога Телериг бяга в Константинопол, но пак не казва че го е наследил Кардам. Което си е странно. Също така дава конкретни години на възцаряване включително и на Телец, която пак не може да се извлече директно от Теофан или Анастасий. Просто не виждам откъде може да дойде цялата тази информация, освен от неизвестен допълнителен източник. Така че или тези данни са "изсмукани от пръстите", или са верни. С една забележка - напълно е възможно всички датирания да са изместени с + 5-6 години поради сгрешена световна година и Телец, Сабин и Паган да са "центрирани" по Теофан. Което представлява интересна възможност, но без доказателства е трудна за използване.

https://macedonia.kroraina.com/st_ja/index.htm

През 765 година Теофан и Никифор са по на около 7 години, възраст която е достатъчна да запомнят че е имало война, но не и подробностите около нея. Разказите на двамата са коренно различни, което изключва да са ползвали общ източник както е при много от сведенията им, така че разкази от очевидци не е лошо като възможност. И разказват каквото са чули. Очевидно е че тази война не е била чак толкова важна за ИРИ, че да я опишат в анали които в последствие да бъдат ползвани от двамата. Само че Зигеберт за разлика от Алберих не посочва директно Телец като наследник на Кормесий. Това е интересното при него - не посочва изрично наследници при българските владетели. Което предполага че може и да се е съмнявал в прякото наследяване при тях и да е предполагал наличието на неизвестни за него владетели. Така че линията си върви, но откъде се взима 727 година? Относно Теодосий, не знаем какви източници е ползвал Зигеберт. Може и да е прав за 1 година управление, от негова си гледна точка. Теодосий започва бунта си през май 715, но превзема Константинопол едва през Ноември. Отделно Анастасий не се предава още няколко месеца и де факто можем да разглеждаме неговото управление от пролетта на 716, а тогава влизаме в мартенската година ползвана на запад и се получава само 1 година управление. А може да зависи и от закръглянето ползвано от Зигеберт. Или от друг източник. Но при всички случаи подобна хипотеза изисква Зигеберт да е ползвал по-обширен и конкретен източник от Теофан. Въпрос за милиони. Смятал съм грешки от преизчисления на световни години, от грешно разчитане на гръцки или латински цифри, но 727 година не мога да докарам. Нямам и идея как може да се получи. Остава и проблема с Мадарските надписи. Вече година и половина нищо от проучването което направиха. С Алберих е лудница. Това спомеване на Кормесий през 750 година би имало смисъл само ако той е разполагал с допълнителен източник и е смесил Кормесий с Кормисош. Един вид го е възприел като допълнително свидетелство че Кормесий наистина е управлявал 34 години ( 33 по Зигеберт). Ако разглеждаме сведението в този смисъл, тогава наистина от латинските хроники излиза че Кормесий е трети владетел след Батоя и Тервел. Но не ми е ясно точно смисъла на неговото сведение, дали Кормесий е трети владетел (което и без това си ясно от хрониките), или е Кормесий III. Ако е второто, къде тогава е Кормесий II в хрониката му? И откъде и защо идва това "post"? Има го само при Телец. Все трябва да са се опирали на нещо. Дори и грешно. Засега все още дълбая откъм хроники. Забил съм се в Scriptor Incertus, според Манго може да е започвала от 754, но е възможно и по-ранни сведения да е имала. Но засега си е "задънена улица". Но пък е добър кандидат според мен.

Именника. Кормисошь. ҃зі. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь. Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь. Ясно се посочва че до Кормисош управлява рода Дуло. Също и косвено при Теофан и Никифор.

Нямаме каквито и да е било данни за родствена връзка между Кормесий и Кормисош, но имаме данни че е повече възможно да са от различни родове. Да не говорим че е напълно възможно да са били на една възраст и дори Кормисош да е по-възрастен. Нямаме каквито и да е било данни за родствена връзка между Умор и Омуртаг. Предположението е изсмукано от пръстите. Със същата логика можем да предположим че Никифор I е внук на Патриарх Никифор. Останалото не ми се коментира.

https://www.academia.edu/19736387/К_С_Кръстев_Арабски_извори_за_езическите_вярвания_и_погребални_обичаи_на_българите_Bulgaria_Mediaevalis_6_2015_89_102 " В съвременните научни изследвания е утвърдена тезата, че до 60-те години на IX в. българите почитали бог Тангра (Ταγρα; Tängri = „бог“, „небе“) 1 . Като основно доказателство за това се изтъква добре познат надпис върху мрамор- на колона от времето на кан Омуртаг (814–831), открита при археологически разкопки край с. Мадара (Шуменско) 2 . От една страна, обстоятелството, че текстът на епиграфския паметник е запазен фрагментарно, а в останалите домашни извори българският бог е анонимен, поражда известни съмнения в достоверността на тази интерпретация. От друга страна, трябва да се отчете, че изписването на теонима с гръцки букви – Ταγρα, е много близко до Ταγκρύ, форма, която е посочена в съчинението на византийския историк Йоан Канан (първата половина на XV в.) 3 . Каква информация предлагат арабските извори? На първо място трябва да се приведат сведенията от един непубликуван османски документ, за съще- ствуване на който за пръв път известява германският филолог и ориенталист Вилхелм Шот (1802–1889). Според него ръкописът е част от т.нар. „Колекция на Диц“ и се съхранява в Берлинската кралска библиотека (дн. Държавна библиотека – Берлин) 4 . В източника се казва, че ромейски император (неназован по име) задавал въпроси към арабския халиф и основател на Омаядската династия – Муавия I (661–680). Първият от тях гласял: „Как наричат свещеното има на Бог – да бъде Той възвишен на всеки език?“ (här luγatindžä Ałłāh ta῾ālānyŋ ism-i šärīini ne der)? Владетелят назовал името му на тринадесет езика, а между другото отбелязал: „На езика на българите го наричат Тенгри“ (Bułγar dilindžä Täŋri der) 5 . Отдавна е изказано предположението, че представената информация се основава на по-ранен източен извор. Не трябва да се подценява обстоятелството, че в арабските произведения действително съществуват подобни примери, при които неназовани поименно ромейски василевси задават въпроси към мю- сюлмански владетели 6" .

Именно. Да предположим че Зигеберт е ползвал основно Теофан като източник. При него обаче има няколко уникални сведения, които нямат аналог в други хроники. Това са: - Възцаряването на Тервел. Това няма откъде да го вземе. Поне на мен не ми е известна хроника преди Зигеберт в която да се споменава годината на неговото възцаряване. - Кашата с Телец. Откъде идват неговите 2 години, не е ясно. Евентуално да е изчислено по Халеевата комета, но не я споменава, а Анастасий Библиотекар дава сведението с кометата, синът на Фатима, бунта на българите, възцаряването на Телец, бягството на славяните и битката довела до свалянето на Телец в една и съща година. - За Телериг също нямаме никакви сведения кога се е възцарил. Просто не ми е ясно откъде може да дойде тази година. - При Кардам да кажем че имаме за какво да се хванем. Теофан споменава бягството на Телериг, така че може да се предположи че Кардам директно го наследява, въпреки че няма конкретно сведение за това. - Крум е пълна мистерия. И за него няма никакви сведения. - 820 година за край на сведенията. Няма как да е от Теофан. Последното сведение на Теофан през 813 Зигеберт си го споменава коректно датирано със свалянето на Ренгаве и възцаряването на Лъв Арменец. Обаче споменава че Крум се разхожда с армията си през 815 година (което си е нормална грешка в датирането при него и не само при него), но това вече е след Теофан. Започвам вече да се чудя дали Scriptor Incertus не е започвал още от Тервел, а Зигеберт да е ползвал Теофан като „коректив” на датиранията по тази хроника. Друго не знам да свършва в 820 година. Обаче в Scriptor Incertus е описана смъртта на Крум, а при Зигеберт си продължава. Освен ако не го е премълчал, защото там липсва името на Омуртаг и той де факто не знае кой управлява след Крум. Тотал щета. - Кормесий (мътна и кървава). Теофан го споменава едва в края на хрониката си и то за периода 715-717 година, като изрично споменава Теодосий, а Зигеберт го споменава и него в хрониката си, така че е знаел кога е управлявал. Вярно е че Герман е патриарх до 729 година, но не е ясно откъде може да се получи грешка 10-12 години. Да предположим че това е поради грешно преизчисляване от Александийска към Византийска световна година, Зигеберт не е точно на „ти” с гръцкия и е ползвал латински преводи. В Хронография Трипартита по Александрийска година имаме подраняване с 8-9 години, което предполага 735 Византийска година за Кормесий, но това вече го приравнява с Кормисош. За Мисцелата не съм сигурен в ситуацията, но при всички случаи това не обеснява защо тогава някои владетели излизат с преизчислени години, а други не. Нито откъде е взел името на Кормесий. Нито дали изобщо е преизчислявал. Само за Сабин и евентуално възцаряването на Паган можем да предположим че е възможно сведенията идват директно от Теофан. Останалото е „тъмна Индия”. Идеята за бележки в полето ми се струва доста привлекателна по една причина – има по-голям шанс да се намери като извор, отколкото неизвестна изгубена хроника. А че сведенията за тези бележки идват отнякъде, това е извън всякакво съмнение. Дали са от изгубена хроника или хронология, дали от някакви анали в които имаме просто най-ранно споменаване на тези вледетели, възприето като година на възцаряване. Зигеберт има една практика на грешки от порядъка на 1-2 години в преизчисляването на годината, при това съвсем хаотично. Не може да се открие система в тези грешки. Не е възможно да се разбере дали има шанс за грешка при дадено датиране. Интересна е обаче ситуацията с Алберих. При него има разминаване със Зигеберт в някои датирания и си мисля че Алберих е възможно да е по-достоверен, по простата причина че изглежда от двамата той би преписал директно, дори и с грешките, докато Зигеберт е склонен към редакции на текстовете. Прекалено много неизвестни има. Знае ли човек. Възможно е Никифор и Теофан конкретно за това събитие да са карали по спомени от разкази на очевидци. Това би обяснило разликите, а и двамата са на подходяща възраст.

Аз пък винаги съм си мислил че и двете искат парите ни. Тогава да го кажем че религията е партия на 2000 години. Но смятам че все пак трябва да правим разлика между религия и институционализирана религия. И вярата е фактора който превръща субективното възприятие в субективна реалност.

Само че ако приложим като критерий болднатото, аз не виждам разлика между религия и политическа партия.

Изобщо не е странно. Най-малкото, защото не е вярно. Ти приемаш дадене за нулева, само защото в нея е било извършено изчисление. Освен ако не твърдиш че Авитохол е от някаква секта последователи на този Хосе Бин Халафта. На всичко отгоре годината 165 ог р. Хр. е най-малко вероятната за Авитохол. Тя отрязава изчисление базирано на Верени Алем на Аспарух през 680 година, при положение че битката при Онгъла е била през 681 година. В тази поредица от хронологизиране обаче се изисква Кубрат да е починал през 677 година, за да имаме 3 години управление на Безмер/Баян. Кубрат обаче е починал по времето на "Константин който управлявал на запад", а това означава Констант II -641/668 година, или най-късната възможна година за кончината на Кубрат е 665 година от р. Хр., което ни дава най-късна възможна година за Авитохол - 153 от р. Хр. Всякакви съвпадения с някакви събития на разстояние от 9 баира и 10 дерета са случайни. Не можем да решим чисто математически задачката, защото нямаме коректни данни с които да работим. За какво мислиш че се самоизтезаваме с латинските хроники? От чист мазохизъм ли?

Не разбирам какво общо имат тези въображаеми съвпадения между Именника и годините от сътворението на света. Има над 200 изчисления за сътворението на света, като основно те се колебаят около 4000 години пр. Хр. по Септугианта и 5000 години пр. Хр. по Вулгата. Има и множество по-екзотични изчисления. Освен това, годините по р. Хр. се използват едва след 10ти век, като опит да се унифицират всички тези разминавания и да се използва обща година от всички. Дотогава се е преизчислявало, както ние правим днес с Теофан, Никифор и т.н. На всичкото отгоре не е имало стандартно начало на годината. Имаме Септемврийска година във Византия, мартенска на запад, ултра мартенска (пролетното равноденствие) и т.н. Българската изобщо не я знаем кога е била. Следователно по това изчисление, Авитохол от Именника (по тази логика) трябва да се датира на 3925та година. "Желязно" съвпадение, поне да беше на кръгла цифра.

От това за източниците на Вигнер, ми хрумна дали и Зигеберт не е ползвал някаква хроника с бележки в полето. Някакво копие на Хронография Трипартита например, с допълнителни бележки в нея. Това би обяснило факта че всички споменати от него владетели ги има и при Теофан (ако включим и забележката за Кормесий), но не и защо хрониката му продължава с още 5 години.( Теофан приключва в 813, Зигеберт ползва същото сведение за 815, но дава край на сведенията през 820). Нонсенс. Метнах набързо едно око на сарацинските владетели, че ги имам под ръка и грешката е 1-4 години с Уикипедия (без да броим тези които е пропуснал). При византийските е по-точен, до 2 години. Трябва да ги сверя с Теофановите.

С удоволствие бихме го ползвали за източник, но не го знаем какъв е бил. Нали точно това се опитваме да установим. Не е точно така. Възможните календари не са чак толкова много, че всеки народ да си има собствен. Ползвали са разновидности на едни и същи календари, с леки различия като начало на годината и имената на месеците. При това най-често календарите им са заети от други народи. Авторката може да си пише каквото си иска. Всеки човек може да си развихри въображението. Да не говорим че ако имаше някакви "свитъци", ДАНС отдавна да са и отишли "на гости" и да са ги прочели. С календара науката се занимава вече повече от 100 години и все още е доникъде. И като казвам науката, говоря за световната наука, за истински професори и академици, а не за самозванци. Интерес има, нова фактология няма. Всичките факти са известни и познати. И все още сме доникъде. Ха сега де. За да възстановим Именника, трябва да възстановим Календара. Обаче за да възстановим Календара, трябва да възстановим Именника. Параграф 22.

Това е странното. Отделих доста време на Зигеберт и не мисля че е възможно грешката да е от него. Зигеберт използва кръстосана система за датиране на събитията и това изключва всякаква възможност да се допусне грешка, още повече в сведенията за Телериг. При него освен обичайното споменаване на възцаряването, е описано и бягството му в Константинопол. Ето оригиналното сведение: Въпреки че годините са дадени на декади, имаме допълнителни датирания чрез регналните години. Броиш и датираш. Това би трябвало да се чете така: „В година 778 от р.Хр., II година от управлението на Леон (Лъв IV Хазарин) над ромеите, II година от управлението на Мади (Ал-Махди) над сарацините, X година от управлението на Карл (Карл Велики) над франките и VIII година от управлението на Телериг над българите ………….. Българинът Телериг бяга при император Лъв, императорът го кръщава и го прави патриций. Кардам се възцарява над българите.” Как се греши това?!? По скоро Николас Вигнер се е объркал и вместо да даде грешката от 2 години на Кедрин, а поправката от Зигеберт, е направил обратното. Споменаването на Никифор също говори за това. Той няма място там, освен ако този Никифор не е Патриарха, а Никифор Григора, но и при него няма сведение за Телериг. По спомени копията на хрониката на Зигеберт са около 60 – 65. В някои от тях има леки редакции. Спомням си че навремето издирих поне 5-6 от тях заради корекция в сведението за Телец и Сабин. Има и такива с добавки от цели пасажи, но от това което съм чел, те са в късните сведения на хрониката му и касаят западните събития. Пълно е и с хроники в които го цитират. Възможно е обаче грешката да идва от допълнителни забележки от страничното поле, поради сведения на друг автор. Обаче като нямаме конкретния ръкопис използван от Вигнер, шанса да разберем как се е получило си почити нулев. Хрониките ги откривам по търсене в текста на името някой от владетелите. Предпочитам по-странните варианти на имената и стеснявам търсенето като ограничавам годината на издаване, че иначе излизат прекалено много резултати. Е не винаги се получава и си иска ровеното.