Втори след княза

Преди 1 минута, nik1 said:

Разбира се, предпочитам да съм простак, пред възпитан невежа и малоумник..

Като автор на темата не възразявам срещу който и да е избор на поведение на участниците. Важно е да е hot. Други теми може да искат сериозно отношение, но в "Джендър- лакърдии" има място и за теб. Ти предпочиташ да си простак, добре дошъл.

Преди 11 минути, nik1 said:

Не виждам някой да ме е оборил..

О-о. Това е сериозно педагогическо предизвикателство. Само игнориране спасява възпитания от простака.

(това последното е извод от написаното от теб "тъп като гъз" и речта ти много точно те характеризира)

Преди 3 минути, nik1 said:

тъп като гъз е очевидно от километри.

Появата ти в темата за "Джендър лакърдии" е добро попадение. Защитниците станахте за смях и оплюване. Давай още примери на глупаци, защитници на "други" полове.

Преди 3 минути, nik1 said:

кат като теб - нещастени, смачкани и неграмотни

Тъпо, много тъпо. Искрено се надявам да пишеш от чужбина- цялото боклук се изринахте.

Преди 2 минути, nik1 said:

Къде са лакърдиите от моя страна, бе тролчо нещастен ?

За тъпи не повтарям. 

Преди 2 часа, nik1 said:

Поредната лакърдия и пустословие..В правото полът е социален, защото правото урежда единствено въпроси, свъзвани със социалната сфера..

За по- афектираните ще обясня- извън нормите е разпространение от МОН на материали въвеждащи пол "други", нещо, което у нас още се разисква и никоя от парламентарно представените партии не го защитава, т.е. е по- скоро клубна дейност, продуцираща лакърдии вкл. вашите

Преди 1 час, nik1 said:

Вие сте  доста бос по половите въпроси, и ви избива на пустословни лакърдии и политикансантване (не е за първи път, според мен)

Не само бос, но и гол. Това не ме обезКуражава и като адепт съм готов да вървя зад компетентните.

Преди 56 минути, Шпага said:

Всъщност обществата нищо не решават. Те само приемат -- доброволно или по принуда -- соц. конструктите, които им спускат отгоре "Силните на деня". Случва се обаче, макар и рядко, да се разрази такова обществено НЕприемане, от което, за съжаление, могат да произтекат опасни последствия.   

Често "силните на деня" са "подлите на деня". 

Без да е приключила дискусията в страната, джендеросването върви. Тук

Цитирай

В българските училища учениците над 9-годишна възраст попълват анкета, в която трябва да отбележат и пола си. Вариантите са 4 - момче, момиче, друго и предпочитам да не казвам. Анкетата е част от платформата SELFIE на Европейската комисия, която се разпространява от Министерството на образованието.

Извън законите, извън нормите, подмолно. "Най- важното е невидимото за очите": онова, което се случва на тъмно.

Преди 1 час, Б. Киров said:

Фотофиниш: 633 прегледа за 23 часа, настъпихме педала

И Шумахер не е така добър с педалите. Страхотно! Вече можем да ги отпуснем (педалите) . Лека нощ.

ТОВА само джендър може да го измисли. Възмутен съм. Чувството ми за приличие е дълбоко засегнато и моля някой да предложи как да се защитя.

Колеги, насърчавам ви за по- голяма активност и достигане 12000 преглеждания на темата. Наистина, повечето от излаганите тези тук се повтарят и в многобройни коментари по други, стари теми, но това означава, че джендър, а по- скоро хомо- въпросът е пикантна подправка за скуката. Това, че на сериозни форуми като forum.lex.bg не им иде и на ум да коментират такива неща ме кара да мисля, че темата е несериозна. Още повече, че тук, в "Психология и логика", може да се пише всичко- нали всичко в ума е и продукт на психиката! Няма да се плашите, обсъждайте проблеми, които не са ваши, защото тези, чиито са проблемите са без права, а и езиците им са сигурно много заети.

Настъпете педала,  само още 570 прегледа!

На тези, които нямат вдъхновение да измислят дискусионни твърдения, препоръчвам да напишат в полето "Търсене" на форума думата "хомосексуалист" и да се гмурнат в многобройните теми и коментари.

Какво са 570 прегледа за джендър- лакърдиите? ... и моля, в начинанието ми не ме подкрепяйте отзад.  

Понеже се разви дискусия за нетрадиционните семейства, случайно ми попадна статия за значението на поведението и любовта на бащата. Традиционните семейства осигуряват и бащина и майчина обич и съответни стереотипи. Част от тях ще отсъстват при нетрадиционните семейства, което със сигурност от една страна ощетява децата. Самият аз не зная какво компенсира тази щета, освен евентуално добри доходи, което е доста спорна компенсация в емоционален план. Ето и статията

Цитирай

БАЩИНАТА ОБИЧ И ДЕТСКОТО РАЗВИТИЕ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННИ ДАННИ
23 ноември, 2018
Все по-често се говори за значението и на двамата родители за това едно дете да расте здраво и щастливо – и въпреки че може да звучи клиширано, е напълно вярно. Добре известни са редица проучвания, които доказват колко важна е ролята на майката в живота на детето. Но колцина биха могли да цитират солидно изследване за значението на бащината обич и нейното влияние върху детското развитие? Предлагаме на вашето внимание едно задължително четиво по темата.

Автор: Ronald P. Rohner, Center for the Study of Parental Acceptance and Rejection, School of Family Studies, University of Connecticut, Storrs, Connecticut
Шест типа проучвания свидетелстват, че понякога бащината обич, наравно или дори в по-голяма степен от майчината, обяснява вариацията в специфични постижения или резултати на децата и възрастните. Понякога обаче, когато влиянието на майчината обич е контролирано (чисто статистически), единствено бащината обич е статистически свързана със специфични аспекти на развитието и приспособяването на поколението. Признаването на тези факти бе замъглено исторически от културалното конструиране на бащинството в Америка.

Изследвания сред всяка голяма етническа група в Америка (Rohner, 1998b), в десетки нации по света и сред няколко стотин общества в две големи кроскултурни проучвания (Rohner 1975, 1986, 1998c; Rohner & Chaki-Sircar, 1988) показват, че децата и възрастните навсякъде – независимо от различията в раса, етническа принадлежност, пол или култура – са склонни да реагират по еднакъв начин, когато преживяват себе си като обичани или необичани от своите родители. Огромен брой изследвания върху родителското приемане и отхвърляне обаче се концентрира върху майчината обич. Доскоро възможното влияние на бащината обич до голяма степен бе игнорирано. Тук се концентрирам върху доказателствата, които показват влиянието на бащината обич и връзката ѝ със социалното, емоционалното и когнитивното развитие и функциониране на децата, подрастващите и възрастните. Освен това се фокусирам главно, но не само, върху семейства, за които е налична информация както за бащите, така и за майките – или за възприятието на децата и младежите за родителството както на техните бащи, така и на техните майки. Главната ми цел е да идентифицирам доказателства за относителния принос на бащината обич за развитието на поколението в сравнение с майчината обич.

Дефинирам бащината обич в термините на бащинско приемане и отхвърляне, тълкувани според теорията за родителското приемане-отхвърляне[1]. Бащиното приемане включва такива чувства или поведения (или възприятието на детето за тях) като бащинска грижа, топлота, привързаност, подкрепа, комфорт и загриженост. От друга страна, бащиното отхвърляне се дефинира като реалното или възприето отсъствие или оттегляне на тези чувства и поведения. Отхвърлянето включва такива чувства като студенина, безразличие и враждебност към детето. Бащиното отхвърляне може да се изрази в поведението чрез липса на привързаност към детето, физическа или вербална агресия или пренебрегване. Бащиното отхвърляне може да бъде и недиференцирано, т.е. детето да чувства, че баща му (или значимата обгрижваща мъжка фигура за детето) не се интересува от него, не го иска или обича, въпреки че липсват видими поведенчески индикатори, показващи че бащата се държи пренебрежително, не показва привързаност или пък е агресивен към него. Майчината обич (майчиното приемане-отхвърляне) се дефинира по същия начин.

Бащинството и майчинството са културални конструкти

Широко разпространеният културален конструкт за бащинството в Америка, особено преди 70-те, има два елемента. Исторически, според първия елемент бащите са неефективни, често некомпетентни и дори биологично непригодни за отглеждането на дете (майчинският контрапункт е, че отглеждането на деца е генетично заложено на жените). Според втория елемент влиянието на бащите върху развитието на децата не е важно или най-много по-странично и индиректно (майчинският контрапункт е, че майчината обич и компетентната майчина грижа осигуряват всичко, от което детето се нуждае за нормално и здраво развитие). Тъй като изследователите са интернализирали тези културни вярвания като свои собствени, бащите са били игнорирани от популярната поведенческа наука до края на 20 век. През 70-те и до 90-те години обаче се случва революция в признаването на бащите и влиянието на тяхната обич върху детското развитие. Изглежда, че тази революция се дължи на три взаимносвързани линии, които съм обсъждал в други публикации (Rohner, 1998a). Общият ефект на тези влияния е да се привлече внимание върху факта, че бащината обич понякога обяснява уникална, независима част от вариацията в специфичните детски постижения – дори в по-голяма степен от дела, обясняван от майчината обич. Всъщност, няколко скорошни проучвания показват, че бащината обич е единственият значим предиктор на някои специфични постижения след изключването (чисто статистически) на влиянието на майчината обич.

Проучвания, показващи влиянието на бащината обич

Шест типа проучвания (обсъдени по-подробно в Rohner, 1998а) показват силна връзка между бащината обич и аспекти от развитието на децата.

Проучвания, разглеждащи само вариациите във влиянието на бащината обич

Много от изследванията, проучващи влиянието на вариациите на бащината обич, се занимават с една от двете теми: развитие на ролята на социалния пол, особено на синовете, и бащината въвлеченост. Изследванията на развитието на ролята на социалния пол изпъкват очевидно през 40-те и това продължава до 70-те години на миналия век. Обикновено изследователите оценявали мъжествеността на бащите и техните синове и след това корелирали двата резултата. Първоначално много психолози били изненадани, че от тези изследвания не произлизали никакви консистентни резултати. Но когато изследвали качеството на връзката баща-син, открили, че ако отношенията между мъжествените бащи и техните синове били топли и любящи, момчетата наистина били по-мъжествени. По-късно обаче изследвателите открили, че бащината обич сама по себе си не води до разлики, защото „момчетатаотговарят на полово-ролевите стандарти на тяхната култура, когато техните отношения с бащите им били топли, независимо от това колко „мъжествен“ е бащата“ (Lamb, 1997, p. 9).

Бащината включеност е втората област, в която има многобройни изследвания, посветени на влиянието на вариацията в бащината обич. Множество изследвания заключават, че децата на бащи, които са по-включени в родителството, в сравнение с деца на по-невключени бащи, са по-когнитивно и социално компетентни, по-малко склонни към социално-полово стереотипизиране, по-емпатични, по-добре психологически приспособени и т. н. Но грижата за децата не е непременно същото нещо като загрижеността за тях. Разглеждането на тези изследвания детайлно показва, че не е просто бащината въвлеченост (т.е. директното взаимодействие с детето), бащата да е на разположение или неговата отговорност за детето, са факторите, които са свързани с тези позитивни резултати. Изглежда, че по-скоро качеството на връзката баща-дете – и особено качеството на бащината обич – е това, което води до най-големите разлики.

Бащината обич е толкова важна, колкото и майчината

По-голямата част от изследванията в тази категория се занимават с един или комбинация от няколко от по-долу изброените въпроси, свързани с децата, юношите и хората в ранна зряла възраст: (а) личностни проблеми и проблеми на психологическото приспособяване, включващи проблеми на Аз-концепцията и самооценката, емоционалната стабилност и агресия; (б) поведенчески проблеми, особено в училище; (в) когнитивни затруднения и проблеми с академичните постижения; (г) психопатология. Скорошни проучвания, използващи мултивариативни анализи, позволяват на изследователите да направят изводи за това, че поведенията на бащите и майките са значимо и по уникален начин свързани с тези резултати.

Работата на Young, Miller, Norton и Hill (1995) е едно от тези проучвания. Тези автори изследват национална извадка от 640 юноши от 12- от 16-годишна възраст. Те откриват, че възприеманата бащина обич и загриженост са предиктори за удовлетвореността от живота на техните синове и дъщери – включително и тяхното чувство за благополучие, колкото и майчината обич и загриженост.

Бащината обич е по-добър предиктор на специфични развитийни резултати при децата от майчината обич

С нарастването на популярността на сложните статистически процедури през 80-те и 90-те години на 20 в., все по-разпространени стават и откритията, че влиянието на бащината обич обяснява уникална, независима част от вариацията в специфичните развитийни резултати при децата и възрастните – в по-голяма степен от вариацията, обяснена от майчината обич. Изследванията, които правят тези заключения, се занимават с един или повече от следните въпроси, свързани с децата, подрастващите и младите хора: (а) личностни проблеми и проблеми на психологическото приспособяване, (б) поведенчески проблеми, (в) делинквентност и (д) психопатология. Например има все повече доказателства за това, че бащите са водещи за развитието на такива форми на психопатология като: злоупотреба с вещества (злоупотреба с наркотици и алкохол), депресия и депресивни емоции и поведенчески проблеми, включително разстройство на поведението и екстернализирани поведения (включващи агресия спрямо хора и животни, разрушаване на собственост, измамност и кражби) (Rohner, 1998c). Все повече се говори за ролята на бащите в етиологията на граничното личностово разстройство (устойчив модел на емоционална и поведенческа нестабилност, особено в междуличностните отношения и Аз-образа) и граничната личностова организация (не толкова тежка форма на гранично личностово разстройство) (Fowler, 1990; Rohner & Brothers, in press).

Изглежда, че бащината обич е свързана не само с поведенчески и психологически проблеми, но и със здравето и благополучието. Amato (1994) например открива в национална извадка, че възприеманата близост с бащите допринася значимо за щастието, удовлетвореността от живота и ниския психологически дистрес (т.е. за общото психично благополучие) на порасналите им синове и дъщери – в по-голяма степен от приноса на възприеманата близост с майката.

Бащината обич е единственият значим предиктор на специфични развитийни резултати при децата

През 90-те години няколко изследвания, използващи разнообразни мултивариативни статистически анализи, стигат до извода, че бащината обич е единственият значим предиктор на специфични резултати в детското развитие, след като бъдат премахнати влиянията на майчината обич (статистически). Повечето от тези изследвания се занимават с психологически и поведенчески проблеми при юноши. Например Cole и McPherson (1993) стигат до извода, че конфликтите между бащата и детето, но не и тези между майката и детето (във всеки случай влиянието на другите отношения е било статистически контролирано), били позитивно свързани с депресивни симптоми сред юношите. Освен това сплотеността между бащата и юношата е позитивно свързана с отсъствието на депресивни симптоми сред юношите. Тези резултати са консистентни със заключението на Barrera и Garrison-Jones (1992), че удовлетвореността на юношите от бащината им подкрепа е свързана с по-ниски нива на депресивни симптоми, докато удовлетвореността от майчината подкрепа не е свързана с подобни резултати. Barnett, Marshall и Pleck (1992) също откриват, че когато оценките на качеството на връзките майка-син и баща-син се въвеждат едновременно в регресионно уравнение, само връзката баща-син е значимо свързана с психологическия дистрес на вече порасналите синове (обобщена мярка на тревожност и депресия).

Бащината обич модерира влиянието на майчината обич

Малък, но нарастващ брой изследвания показва, че поведението на бащите модерира и е модерирано (т.е. взаимодейства си) с други влияния вътре в семейството. Очевидно обаче досега само едно изследване е проучило въпроса дали майчината обич има различни ефекти върху специфични резултати на децата в зависимост от нивото на бащината обич. Това изследване на Forehand и Nousiainen (1993) открива, че когато приемането от страна на майката е ниско, резултатите на бащиното приемане нямат значимо влияние върху когнитивните компетентности на децата и юношите. Но когато майчиното приемане е високо, резултатите на бащиното приемане оказват големи разлики: бащи с ниски резултати за приемане имат деца с ниски когнитивни компетентности, докато бащите с високи резултати за приемане имат деца със значително по-добри когнитивни компетентности.

Бащиното срещу майчиното родителство понякога е свързано с различни резултати за синовете, дъщерите или за децата като цяло

Много от проучванията в тази категория са публикувани през 50-те и 60-те години, а дори и по-рано. Много от тях могат да бъдат критикувани методологично или концептуално. Въпреки това доказателствата показват, че в бъдеще трябва да бъдат повдигани сериозни изследователски въпроси относно вероятността взаимовръзките между любящото родителство и резултатите на децата да зависят от пола на родителя и пола на детето. Три различни вида проучвания могат да бъдат открити в тази категория.

Първо, някои изследвания показват, че един модел на любящо бащино поведение и друг модел на любящо майчино поведение могат да бъдат свързани с един и същи резултат при техните синове, дъщери или при децата и от двата пола. Например Barber и Thomas (1986) откриват, че най-добрият предиктор за самооценката на дъщерите е общата майчина подкрепа (напр. похвали и одобрение), но и физическият израз на привързаност на техните бащи. Най-добър предиктор за самооценката на синовете обаче е компанията на техните майки (напр. споделени дейности) и продължителният контакт с техните бащи (напр. вдигането на момчетата с цел да ги предпазят или за забавление).

Второ, друго изследване в тази категория показва, че един модел на любящо бащино поведение може да е свързано с едни резултати за синовете и други резултати за дъщерите. Например Jordan, Radin и Epstein (1975) откриват, че бащините грижи са положително свързани със справянето на синовете на тестове за интелигентност, но не и със справянето на техните дъщери. Накрая, трети тип проучване в тази категория показва, че влиянието на един модел на любящо бащино поведение може да е в по-висока степен свързано с определени резултати при единия пол, отколкото при другия.Например Eisman (1981) открива, че бащината обич и приемане са в по-висока степен свързани с Аз-концепцията на дъщерите, отколкото на синовете.

Дискусия

Данните, поместени тук, са много малка частот голям обем от изследвания, показващи, че бащината обич е предпоставка не само за психичното благополучие на децата и възрастните, но и за много други психологически и поведенчески проблеми. Тези доказателства подчертават нуждата за включване и на двамата родители при провеждане на изследвания, както бащите (или други значими мъже, според случая), така и майките, а данните за вероятни бащини и майчини ефекти да бъдат анализирани поотделно. Само чрез разделянето на данните по този начин учените могат да различат кога и при какви условия бащиното и майчино отношение като фактор имат близки или различни ефекти върху специфичните развитийни конструкти при децата. Тази препоръка ясно се противопоставя на призива, който може да бъде видян в публикувани изследвания, да се сливат данните за родителските поведения на бащите и на майките.

Накрая е важно да отбележим няколко проблема и ограничения в съществуващите изследвания върху бащината обич. Например, въпреки че изглежда пределно ясно, че бащината обич има важен принос за развитието и психологическото функциониране на децата, не е напълно ясно какви генеративни механизми пораждат този принос. По-конкретно, не е ясно защо понякога бащината обич е свързана по-силно със специфични резултати, отколкото майчината. Също така не е ясно защо модели на поведение на бащите и майките могат да бъдат свързани с различни резултати за синовете, дъщерите или за децата от двата пола.Изследването на тези въпроси остава за бъдещи проучвания. Дотогава можем да знаем единствено, че бащината обич често оказва толкова влияние, колкото и майчината – понякога дори повече.

Превод: Ралица Михайлова, Асоциация Родители

 

Като става дума за джендър- лакърдии

В ИК официален текст на руски и неофициален на български има това - един и същ абзац

Цитирай

 

Страните се ангажират да включват перспектива, основана на пола, в изпълнението и оценката на въздействието на разпоредбите на настоящата Конвенция, както и да насърчават и ефективно да внедряват политики за равнопоставеност между жените и
мъжете и за овластяване на жените. 

Стороны предпринимают усилия для того, чтобы включать гендерные подходы в соблюдение и оценку влияния положений настоящей Конвенции и для содействия и эффективного осуществления политики равенства между женщинами и мужчинами и расширения возможностей женщин.

 

Та питам, какво значи "гендерен подход",както и "перспектива, основана на пола" и "овластяване на жените"?

On 13.12.2018 г. at 17:55, Втори след княза said:

Гадна съдба.
Като фас на леда,
с последният си плам стопявам,
това, което ще ме загаси.

Прочетох приказка, приписвана на Леонардо да Винчи.

Скитало зиме магарето, стигнало до заледено езеро. Легнало на леда- магарешка му работа, заспало. От топлината на тялото му ледът се разтопил, а то пропаднало и се удавило.

Май магарето съм аз?

Преди 2 часа, dora said:

Аз съм криминолог.

Възползвам се от изказването ви в тема Истанбулската конвенция и "третия пол" , заключена. 

отнасящо се за коментар 

Цитирай

JImBeam Потребител

Пол:Мъж
Интереси:към другия пол

Публикува Януари 29, 2018
Джендър-доктрината вече развращава децата в Европа, ако родителят не е съгласен - отнемат му ги!
Тази токсична идеология е довела до ръст от 2500 % сред децата, желаещи да сменят пола си само за 7 години
Защо някой би бил против конвенция, която твърди, че се бори срещу насилието над жени и защо понятията „джендър“ и „социална конструкция“ будят такива притеснения?

„Джендър“ проблематиката, която вече години тресе западните постмодерни общества, в България беше просто екзотичен термин, споменаван помпозно от носители на експертиза и от цветната палитра НПО-та, борещи се за равенство и социална справедливост. Дебатът около конвенцията обаче сблъска и обикновените граждани с непознати досега философии и понятия. Те произлизат от течения, чужди на българското общество, които предизвикват известни страхове и притеснения за бъдещата насока на страната.

Затова нека видим какво се случва в държавите, в които тези движения са в разцвета си.

Постмодерен феминизъм. Участничките в това движение се борят по цяла гама от много важни въпроси, като например начина, по който мъжете седят в метрото и носенето на бурка като символ на женска еманципация. Въпреки че представляват малък процент от населението, най-радикалните между тях изглежда оказват огромно влияние върху основните медии и дори законодателство в много западни страни.

През ноември миналата година в Швеция мъж бе осъден на 10 г. затвор за изнасилване, въпреки че никога не се е срещал с жертвите си на живо. Самото шведско законодателство използва феминистката идея за revoking consent, т.е. "отмяна на съгласието“. Според феминистки групи съгласието може да бъде отменено по всяко време, дори и по време на самия акт или след приключването му. През декември 2017 г. Швеция внесе проектозакон, който разширява още повече дефиницията за съгласие, изисквайки то да е „изрично“.

Самата Истанбулска конвенция изброява множество проявления на насилие, невключващи физически контакт и без ясна дефиниция (чл.33, 34, 36b и 40 – „нежелано вербално или невербално поведение“), и подписалите страни се задължават да ги криминализират. Съответно множество наглед невинни действия могат да бъдат възприети като насилие.

Конвенцията още във въведението си твърди, че жените са „исторически принудени да бъдат в подчинена позиция“ и са масово жертви на насилие, включително принудителни бракове, осакатяване на гениталиите и „престъпления на честта“. Да припомним, че тя се предлага от Съвета на Европа и се подписва от европейски държави, където подобни традиции не съществуват.

Истина е, че с имигрантските и бежански вълни към Западна Европа и в частност Германия, жестоки обичаи като осакатяване на гениталиите на жените действително са привнесени и се практикуват все по-масово. Но каква е практическата реалност при борбата с подобни престъпления в имигрантските общности?

Двойни стандарти. През 2014 г. серия репортажи на Андрю Норфолк разкриват, че в британския град Ротерхам са изнасилени повече от 1400 момичета на възраст между 11 и 16 години. Престъпленията са извършени в период от 15 години и местната власт и полиция са били наясно със случаите, но умишлено са потулвали и игнорирали оплакванията, тъй като извършителите са от пакистански произход и е имало страх от обвинения в расизъм.

Упорството на Норфолк дава резултат и националните власти организират допитвания, които  довеждат до присъди за извършителите. Това обаче изглежда не променя атмосферата на страх и войнствена политическа коректност. Случаят не получава подобаващо внимание от страна на медиите (със сигурност много по-малко от скорошните недоказани обвинения в Холивуд) и либералните издания упорито отричат ролята на страха от расизъм. В същото време депутатката от лейбъристката партия Наз Шах пише в Туитър: „Тези момичета от Ротерхам и всички други места трябва да си затворят устите. В името на многообразието (diversity)”. След публичното възмущение и искания за оставка, тя изтрива поста си. BBC пък пита зрителите си в Туитър дали репортажът им за Ротерхам е бил „расистки“.

Всеки, който е живял в Западна Европа, е наясно със специалните протекции, на които се радват имигрантски и малцинствени групи, особено що се отнася до „културни различия“. Тези въпроси естествено не са споменати в конвенцията и не е ясно как точно тя ще се съчетае с политиките на мултикултурни протекции и дали действително важи еднакво за всички.

От нестереотипни роли до „джендър“ флуидност. Мнозина споделиха страховете си, че конвенцията ще нормализира и институционализира нова категория пол, т.нар. „трети пол“, а други заклеймиха тези безпокойства като назадничави и несъстоятелни, тъй като официално предмет на текста е борбата с насилието. В текста уверено се твърди, че изкореняването на „закостенели“ възприятия и стереотипи, касаещи ролите на пола е адекватна стъпка към намаляване на проявите на насилие към жени. Така например, член 14 от конвенцията задължава включването на учебни материали по „нестереотипни полови роли“ в „задължителната училищна програма и всички нива на образование в страната“; Член 3 определя пола като „социално конструирани роли“; Член 12, т.4 предвижда мерки за изкореняването на нрави, традиции и „стереотипните роли на мъжете и жените в обществото“.

„Джендър“ образователни методики, съчетани с иновативно сексуално образование, от години се прилагат в някои западни общества. Така например в Швеция съществуват детски заведения като Егалия, където възпитатели и деца вместо „тя” и „той” трябва да използват неутралното в шведския език местоимение „hen“. Неотдавна Vice показаха ежедневието на едно полово неутрално семейство,  където социалните роли на пола и вкъщи, и в детската градина варират независимо от биологичния пол. Мика например е дете, чийто биологичен пол е мъжки, но чиято социална роля може да бъде различна всеки ден. Единият от родителите на Мика е Дейл – той е интерсексуален и бива наричан Mapa (съчетание от Mum /мама/и Papa /татко/). Дейл насърчава децата си всекидневно да експериментират със своя „джендър“ и счита, че несигурността и безпокойството, произтичащи от това, са незначителна цена за постигането на истински социален прогрес. Нещо повече – той твърди, че дори този метод на възпитание да нарани психическото здраве на детето, то си го „заслужава“, тъй като е родено с привилегии – бяла кожа, в богата държава с висок стандарт. Джендър мейнстриймингът в страни в Европа се осъществява също и посредством включващо сексуално образование – например съгласно препоръките на немския Федерален Център за Здравно Образование.  От години в сила в Германия, документът насърчава методи, които разкриват на деца до четири години „правото им да се изследват половата си идентичност“, а при тези до 12 години -  „полова ориентация, разновидностите при сексуалното поведение, разлики между полова идентичност и биологичен пол“, и „удоволствие, мастурбация и оргазъм“.

Подобни „образователни“ инициативи са довели до бум на т. нар. състояние на gender dysphoria сред тинейджъри и малки деца (на български може да се преведе като обърканост или неопределеност по отношение на пола). Извършват се операции на деца в много ранна възраст – наскоро в Австралия има случай с операция на четиригодишно дете.  Във Великобритания и САЩ масово се основават клиники за смяна на пола за непълнолетни. Към момента в Кралството има 8 такива. В периода 2016-2017 повече от 2000 деца са посетили тези клиники – или около 50 всяка седмица. В сравнение с данните от 2009 г. има увеличение от 2500 процента.

Британското правителство е обявило, че от 2019 г. ще има задължителни часове по сексуално образование, включващитранссексуалност и полова идентичност във всички основни и средни училища. Родителите няма да имат право да откажат участие на децата си в тези часове. Тези, които са против транссексуални идеологии, рискуват децата им да бъдат отнети от социалните служби.

Норвежката служба Barnevernet е известна с честото отнемане на деца от семействата им. Най-фрапантният случай е от 2015 г., когато румънското семейство Бонариу губи петте си деца (най-малкото от които е бебе на три месеца) заради „християнска индоктринация“. Това не е първият подобен случай.

Университетско проучване в самата Швеция показва ясно, че хората, претърпели операция за смяна на пола, са в много по-висок риск от опити за самоубийство и психични проблеми. Друго проучване от Университета в Калифорния пък установява, че няма съществена разлика между претърпели и не претърпели операция по отношение на опитите за самоубийства и психични проблеми – всички са в много висок риск, достигащ 90% и повече. Т.е. всички полово неориентирани хора страдат в много по-голяма степен от психични проблеми и имат суицидни мисли.

Може би някой ще каже, че примерите, дадени тук са твърде крайни. За съжаление обаче, това не са единични случаи и тенденцията е проблемите да се задълбочават. Национални и транснационални организации лобират за все по-агресивното налагане на „джендър“ идеологии и повечето се замаскират зад идеята за човешки права и защита на дадени групи.

Усиленият обществен дебат по темата е положителен знак, защото българското общество ще трябва да се сблъсква все по-често с този въпрос. Добре е да помислим не само дали искаме да подпишем тази конвенция, но и какво следва след нея.

Където е цитирана конвенцията, преводът е на автора от оригиналния английски текст.

Коментарът е написан за "Гласове", авторът следва лингвистика в университета в Глазгоу, заглавието е на Флагман.Бг

 

Вие смятате, че 

Цитирай

dora
Потребител
Публикува Януари 29, 2018 (edited)

Цитирай

  On 29.01.2018 г. at 21:39, JImBeam said:
авторът следва лингвистика в университета в Глазгоу

Авторът не  е психолог или психиатър, за да се произнася по тематиката.

Кой според вас да се произнася по тематиката?

Преди 2 часа, самотния вълк said:

Осиновителите са баща и майка на детето по закон. Точка

Благодаря за полезните разяснения. Бих помолил за още няколко. Ако бабата иска да осинови, но бащата иска да си остане баща? Вероятно осиновяването ще е непълно или съдът ще откаже на бабата? Тогава какъв документ ще е актът за раждане и др. документи, отнасящи се до осиновяването?

Осъзнах невежеството си по правото.

Преди 1 час, dora said:

A баба му каква е, ако баба му не желае целият свят да знае, че майка му не го отглежда?

Бих казал- баба му е нещастна. Тя може да не желае, но детето си има акт за раждане и щом дойде време да вади л.к. ще научи "бразилската драма на своя живот, че сестра му му е майка". Ако бабата го е осиновила- както натърти с "Точка" самотния вълк, никой няма да знае, освен дълъг списък с роднини, а бабата ще е ДЛЪЖНА да се вписва навсякъде като майка. Общо взето толкова рядък казус, че не зная дали го има другаде освен в сериалите. Да попитаме как би стоял въпроса за акт за раждане в който бабата е осиновителка, а бащата държи на бащинството си и желае да се среща с детето. Дали той пръв няма да разкаже на детето и да му причини "дълбока травма"?. А дали дядото ще позволи многомъжеството на бабата да се мъдри на един акт за раждане със зетя?

За влизане във форума има формуляр. Записва се полът. Вие не сте записали, аз не съм записал, sir е записал. Никакъв проблем. После всички се обръщат към вас в женски род, към мен в мъжки. Проблеми? Ако някой поиска да се представи за ЛГБТ, не вярвам да има проблеми сред участниците, но досега НИКОЙ не се е представил, което ме кара да мисля, че също е много рядко явление и статистическите проценти са завишени.

Преди 9 часа, самотния вълк said:

Не е по темата, но при пълно осиновяване се заличава връзката между биологични родители и деца. Ако биологичният родител почине без да има други деца - има си ред предвиден в ЗН - негови родители, братя и сестри, баба и дядо, съпруга... накрая в държавата

Точно по темата е. 

Допускам, че моралните и ценностни норми на Евангелието са в разпад. Хомосексуалната връзка не е плод на увлечение като при римляните, а се взима на сериозно. Хомосексуалистите си играят на трайна връзка, но не се чувстват удовлетворени. Избрали за игра задния двор, те никога няма да се почувстват удовлетворени, но смятат, че това е защото биват ограничавани правата им.

При всичко това, хомосексуалистите имат високи в някои дейности доходи, но нямат нормалните за семейство разходи- децата. Като ще си играят на мъж и жена, искат да си поиграят и на семейство с дете. Пред тях стои и въпросът- какво ще правим с тия доходи едно време? На кого ще ги оставим? И тук възниква следващият етап от играта на нормално семейство- искането за пълно осиновяване.

Търси парите! Напълно в реда на нещата е наличието/отсъствието на пари да са мотив в исканията на групите. В случая- излишъка.

Преди 1 минута, самотния вълк said:

Знам какво визира филмът, но това не отрича факта, че учителят се интересуваше и от личните проблеми на децата.

2. Когато има осиновители, няма наследство от биологичния баща

1. Съгласен.

2. При кого отива наследството, ако няма други преки наследници?

Преди 21 минути, dora said:

По филм не  може да се съди.

Ето ви един пример с дете, което познавам. Майката е наркоманка и не го е виждала от бебешката му възраст. Бащата също е наркоман и не е ясно дали изобщо би го припознал.

Това дете се отглежда от двете си баби. И слава богу е родено здраво. Не само това, детето е страхотно. Умница, веселка, лъчезарна, чаровна, че и красива на всичкото отгоре.

Това дете виновно ли е с нещо, че нещата му не са се стекли добре?  Абсолютно не.

Представете си обаче нещата, с които се сблъсква всеки ден. Че трябва да непрекъснато да си измисля някакви завързани истории защо никога не си празнува рождения ден, защо не кани другите деца вкъщи, защо никое от тях не е виждало майка й и баща й, защо мама не идва на родителска среща - то ту представя леля си за майка си, ту баба си за майка си.... Представете си и цялата административна тежест на това бележникът да бъде подписан от родител, тази или онази бележка да бъде подписана от родител...

Ако имате избор между това някой си да не би да се засегнел от хомофобни съображения какво пишело в някакъв формуляр, и това на това дете да бъде спестено унижението във формуляра да трябва да се попълни "майка" и "баща" вместо "отговарящ 1" и "отговарящ 2", какво бихте предпочели?

За мен добруването на детето е значително по-важно от това дали някой си би бил се засегнал на мъжка - или бащинска - чест. Ами, като толкова му е акълът, че да не прозре, че светът не се върти около него, то да се засяга колкото си иска.

Моля, пояснете какво спестява формулярът на детето в отношенията му. Моето мнение е Нищо. Просто ако нещо се случи, ще се обадите на №1.

Доколкото всичко тръгна от публицистика на французин, може би става дума за нещо, което е значимо за него в неговата страна. Иначе не би бил толкова патетичен.

Преди 54 минути, самотния вълк said:

Всъщност, да необходима е. Все пак трябва и да има индивидуален подход към всяко дете. Имаше един страхотен филм със Сидни Поатие. Учител на клас с проблемни деца. Именно, когато се заинтересува за всяко по отделно успя да ги спечели

Простете, но имам две възражения.

1. Филмът "На учителя с любов" визира главно расовия проблем- учител негър в Източен Лондон. Вж.(интересна е и критиката)

2. Действително, ако графата в детско заведение е необходима САМО за това на кого да се обадят, изобщо не е нужно баща/майка. В общината обаче, задължително се пише баща, майка и пр., защото е свързано с юридически и граждански въпроси. Ако става дума за наследство от бащата, осиновител 1 и 2 веднага ще се възползват.  

Преди 5 минути, sir said:

просто good и plusgood? 

или просто сексуална ориентация "зелен". 

(леле  на тъмнозелените...)

Преди 1 час, WanaGo2Mars said:

създаването на множество формуляри, подходящи за различни "конфигурации" на семейството се нарича ПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ.

И още нещо по определението

Цитирай

Дискриминацията (от лат. discriminatio – „правене на разлика“) към или спрямо даден индивид или група е третирането или възприемането му на базата на класа, категория, раса, етнос, религиозна принадлежност, сексуална ориентация, биологичен вид или нещо друго вместо спрямо неговите лични качества.

Ако в този научен форум, изследвайки сексуална ориентация не питаме "Каква е вашата сексуална ориентация?", ако изследващите расови особености не питат "Каква раса сте?",  ако в детската градина питат дали детето е в  семейство с настоящите родители или отглеждано от баба за да вземат съответните обучителни мерки, ако изследващите етнически различия не питат, а и не отбелязват  етноса, то политкоректността е много мракобесническа. 

Във въпросниците и формулярите няма дискриминация! Може да я има в някакви последващи действия, но и в продажбата на сода каустик може да има нещо опасно...

Преди 1 час, WanaGo2Mars said:

... създаването на множество формуляри, подходящи за различни "конфигурации" на семейството се нарича ПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ.

Не разбрах на какво основание приемате, а вероятно и други попълването на формуляри за ПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ? Мислех че такава е някакво действие, в краен и доста условен смисъл отношение, но попълване на формуляр?... моля, пояснете.

Преди 11 часа, laplandetza said:

Има си цел това френско джендървключване.Няма да надбягат времето, бай Мемед, Али, Хасан  не ручат КуРасани............, 

Приемам като реална възможността това да е отвличащ маньовър за прехвърляне интереса от движението "жълти жилетки" към "джендър- тематиката", но това е Политика и не ми е интересна.