Втори след княза

Уики . англ. дава това за инстинкти: Сред възможните примери за поведение, повлияно от инстинктите при хората, са следните. Вродена готовност за развиване на страх от змии и паяци е открита при шестмесечни бебета. Смята се, че плачът на бебето е проява на инстинкт. Бебето не може по друг начин да се защити за оцеляване по време на дългия си период на съзряване. Майчината и бащината връзка се проявява по-специално в отговор на плача на бебето. Механизмът ѝ е частично изяснен чрез наблюдения с функционална магнитно-резонансна томография на мозъка на родителя. Стадният инстинкт се среща при човешките деца и бебетата на шимпанзетата , но очевидно липсва при младите орангутани . Хормоните са свързани със специфични форми на човешко поведение, като например сексуалността . Високите нива на тестостерон често се свързват при човек (мъж или жена) с агресивност . Намаляване на нивото на тестостерон след раждането на дете е установено сред бащите. Предполага се, че хигиенното поведение при хората е отчасти инстинктивно, основано на емоции като отвращение . Майчинска връзка или майчински инстинкт е когато майката развива връзка с детето, за да осигури неговото благополучие. Майчиният окситоцин е хормонът и невропептидът, за които се смята, че са отговорни за предразполагането на жените към проявяване на поведение на обвързване и изграждане на обвързаност. Самосъхранението при хората обикновено е, когато имат инстинкта за оцеляване. Твърди се, че реакцията „бий се или бягай“ при хората е специфичен отговор на възникващо вредно събитие, атака или заплаха за оцеляването. Инстинктът за сътрудничество или социалният инстинкт е постулиран като инстинкт, необходим за бъдещото оцеляване на хората. Съпротивата срещу промяната е трудността, която човек изпитва, когато се опитва да се противопостави на предложенията за промяна на поведението или да приеме определени лечения, независимо дали това ще подобри състоянието му или не. Адаптивното поведение към околната среда е наследствена фенотипна характеристика, независимо дали е наследена като инстинкти или като невропсихологичен капацитет, който подпомага ученето. Примери за това са чифтосване , търсене на храна , ситуационна осъзнатост , установяване на йерархията и вокализации .

Мисля, че грешиш. Питай ИИ, аз не съм сигурен. Моите познания са, че у човекът е останал само инстинкт за сукане. Другото зависи от културата. Дори желанието за секс е хормонално повлияно, като спрат хормоните и то спира. Не е инстинкт. После, дори да има инстинкт за оцеляване, той е индивидуален, а не родов. А при тежки условия, по- добре да оцелееш сам отколкото с дете. Деца се правят като имаш достатъчно условия и надежда за излишък. А това не е инстинкт. Дето се вика, като е само кожа и кости, кучката- дето е кучка, не се разгонва. Да не говорим за помияр- кожа и кости. Но попитай ИИ.

И то не става. В страни, където многоженството е узаконено, много малко са тези, които го практикуват. (злите езици казват, че се плашели от многотъщие). Въвеждаш термина "Успешни мъжки индивиди". Там е работата, че и успешните не правят деца. Колко от милиардерите са многодетни? Има една работа, че успехът предизвиква отделяне на хормони, понякога по- силни от тези на секса и любовта към децата.

Мнението ми е, че не е така. И сега, не само не искаме, но и не можем да се върнем в миналото. Цивилизацията не е махало, да минава и на отиване и на връщане по един път. По- скоро е хистерезисна крива и се връща по съвсем друг път- към гибел. Дори маймуни или диви зверове, чиито родители са били диви зверове, но тези са отгледани в зоопарк, после не ги бива да се върнат в природата. Така че, ако някой съвременен човек преживее катаклизъм, той ще има уменията на съвременен човек и едва ли ще преживее дълго време, камо ли зима, ако трябва да се храни с треви и коренчета, които при това не познава. Добре, аз си признавам, че това е психологически проблем... на жена ми. А аз какво да правя?

Перспективи. Семейството като устойчива човешка система От размишленията за семейството стигнах до извода, че то е изключително устойчива социална форма- толкова устойчива, че ще изчезне не по- рано и не по- късно от самото човечество. Всички разговори за „края на семейството“ по- скоро отразяват конкретни исторически фази, отколкото дълбока антропологична промяна. Тази увереност се основава на няколко прости, но фундаментални наблюдения. Човекът като социално животно На първо място, човекът е социално същество. Ние не можем да съществуваме дълго извън относително устойчиви, познати и предсказуеми социални отношения. Семейството изпълнява именно тази функция: то осигурява постоянни социални връзки с хора, близки по нрав, навици, култура и очаквания. В свят, който често е неясен, фрагментиран и конфликтен, семейството остава една от малкото структури, в които „знаеш къде си“. Тази нужда не е културна приумица, а дълбоко вкоренена биологична и психологическа даденост. Биологията не е отменена У човека съществуват хормонални механизми, наследени още от животинския свят, които подпомагат привързването, връзките в двойка и грижата за потомство. Окситоцинът, допаминът, половите хормони не са социална конструкция. Те продължават да вършат „тихата си работа“, независимо от моди, идеологии и културни експерименти. Можем да променяме нормите, но не можем напълно да отменим биологията си. Икономическата логика на семейството Има и чисто прагматичен аргумент: двама винаги носят един товар по- леко. Семейството позволява специализация и разделение на труда в най- икономичната възможна форма. Съвместното натрупване на ресурси, споделянето на разходи, взаимната подкрепа при болест, безработица или криза правят семейството изключително ефективна икономическа единица. Исторически това е било очевидно. Дори днес, в условията на висока индивидуална автономия, този принцип продължава да действа, макар и често подценяван. Самоличност, памет и автентичност Семейството е и мястото, където човек има сравнително устойчива самоличност. То съхранява личната история, паметта, миналото. Това е средата, в която е трудно да се преструваш дълго време. Ако си попаднал в доброжелателна семейна среда- без ежедневни войни, но и без илюзии, това е място, в което можеш да прекараш цял живот, без да губиш себе си. Външният свят изисква роли, маски и непрекъснато доказване. Семейството, в добрия си вариант, позволява просто да бъдеш. Семейната „криза“ като отражение на външната среда Честите разводи, избраното бездетство и нестабилните връзки често се тълкуват като „криза на семейството“. По-точно обаче е да се каже, че те са отражение на кризите във външната среда. Семейството не е изолирана система- то е съставено от същите личности, които навън са амбициозни, тревожни, конфликтни, претоварени и несигурни. Напрежението не възниква първо в семейството- то резонира на трептенията навън. Малката система като убежище И въпреки това семейството има едно ключово предимство: то е „малка система”. Малките системи могат да бъдат относително стабилни дори когато големите системи- икономика, държава, институции- са в криза или упадък. Когато външният свят стане неразбираем, непредсказуем или враждебен, хората инстинктивно се връщат към семейството, защото то остава познато. Това напомня сезонната логика, която виждаме и в природата: кризата на климата активизира родителите да подготвят убежища преди да дойде суровото дъно на кризата- зимата, а когато се усети, че идва пролет, се появява и потомство. Парадоксът на просперитета Тук се появява един на пръв поглед парадоксален извод: при разцвет и стабилност на големите системи семейството става по-неустойчиво. Индивидуализмът, самоувереността и усещането за автономност намаляват нуждата от другия. Обратно, при криза, застой или несигурност, семейството става по-необходимо и към неговата устойчивост се подхожда с по-голяма грижа и внимание. Стабилността поражда рушително самочувствие с първите признаци на спад- риск и авантюри, а кризата- връщане към базовите човешки връзки. *** Семейството не е архаична форма, която „ще бъде заменена“, а адаптивна, взаимодействаща със средата, биологично обоснована човешка организация. То се променя, свива, разширява се, преструктурира се, но не изчезва, а запазва своята функционална необходимост. В условията на несигурност, забавяне на просперитета и разколебани истини, именно семейството, особено в разширени форми и с културно усвоени начини за решаване на конфликти, остава едно от най- надеждните убежища на човека. Колкото и да се променя светът, нуждата от близък, познат и споделен човешки свят остава. И докато това е вярно, семейството ще продължи да съществува.

Двама несъмнени гении във Физиката- Нютон, Галилей. Зима. Трима несъмнени военни гении- Александър, Цезар, Наполеон- лято Двама несъмнени гении художници Леонардо, Микеланджело. Пролет Гении на художествено слово Данте, Балзак. Пролет (май), Шекспир- пролет и Сервантес- есен. Религиозни гении Христос- зима (митологично), Мохамед- пролет. Може би се нуждае от уточнение, че са изследвани само нобелови лауреати, където има доста условности и никой не казва, че лауреатите са гении. Боб Дилън... баси... пролет- май. Може и само лауреати- физици, но не ми се търси кога са родени.

Употребявани в беседите на Петър Дънов приказки и притчи Чудих се дали да пусна тук това кратко събрание и защо. То няма нито научен, нито приложен характер, защото няма и отговор на контролния въпрос „И какво от това?”. Единственото последствие би било, че Дънов е харесвал тези прикзки, т.е. е имал емоционално отношение към тях и е намирал някаква поука, която е използвал за да илюстрира ученията си. Евентуално, като е вървяла мисълта му към някакви напътствия, тя се е свързвала асоциативно с позната приказка. Каквото и да е, то е нещо специфично лично и би било полезно само ако някой ги хареса за да се запознае по- дълбоко с тях и ги приобщи към своята лична митология. Та не е във вреда да ги предложа и в тази тема

Ще ми се... Всъщност образът е друг. Съпругът не тръска кашата на рамото, а с лъжица я подава зад гърба на булката си, над рамото и й казва: "Фръц, Марийке, каша нАрамо", а тя я "фърца", т.е. сърба и продължава да преде. В мрежата, съвсем не на място се използва "Фръц, Марийке, на портрет", но объркването е ясно- тое "Щрак, Марийке на портрет".

Изглежда Дънов е познавал и ползвал много приказки в своите беседи. Попаднах и на друга, също много популярна. Чел съм я в чудесен стил и запомнящи се образи, но я пускам както е записана от слушателите от бялото братство. Заглавието, ако я търсите, е "Сипи, мъжо, каша на рамо", но съм я чувал и като "Фръц, Марийке, каша нАрамо" Ползва я и в друга беседа: Явно Дънов казва на слушателите си, че трябва неуморно да предат, тъкат и шият "дрехата си", т.е. постъпките си, за да се явят в слава пред божеството. Аз пък сега си мисля така- добре де, има хора, които са работохолици- сандвича в лявата и с дясната телефона да разпореждат или клавиатурата за да творят нещо, или просто ядат вървейки докато стигнат до работата. Ами това живот ли е? Уважение ли е към храната? Според една приказка, един никога не ядял прав и обяснявал "Като седна и хапна, залъкът ще каже: Чорбаджия ме яде! А като съм прав, ще каже "Аргатин ме яде". Ами каша от рамо?- кой я яде? Трябва да отделяме специално време за храненето си. ПП. Сещам се пак за приказката. Явно булката е хукнала и се е прибрала гола- голеничка и веднага е седнала на чекръка, та вика на мъжа си да тръсне от кашата на голото младо, свежо рамо и от там тя да си близва докато работи. Да-а-а. Секси!

Една популярна приказка, има я в доста издания, но тук е разказана и с кратък коментар от П. Дънов. "Двама другари си живѣли добре, обичали се. Следъ време тѣ се оженили. Единиятъ живѣлъ добре съ жена си, а вториятъ билъ недоволенъ отъ живота си, защото постоянно се карали съ жена си. Той запиталъ другаря си: Коя е причината, че ти живѣешъ добре съ жена си, а азъ не мога? — Преди да се оженимъ, — казалъ другарьтъ му — азъ разкѫсахъ котка предъ своята възлюбена, и тя се уплаши. Тя помислила, че е попаднала на лошъ човѣкъ. — Щомъ е така, лесно ще се оправи работата, и азъ мога да разкѫсамъ котка. Той взелъ една котка и я разкѫсалъ предъ жена си. Тя се засмѣла и казала: Късно е вече, приятелю. Трѣбваше по-рано да направишъ това. Първиятъ, който разкѫсалъ котката, прескочилъ презъ плета и не далъ възможнось на злото да се разпространява. Вториятъ не прескочилъ плета, допусналъ злото въ своя домъ. Следъ това и десеть котки да разкѫса, злото не се плаши." Сега, с този закон за защита на животните, героят- отпиши го. Ще гние по затворите, жена му ще му се качи на главата, ще е както пише Дънов: "не прескочилъ плета, допусналъ злото въ своя домъ" ПП Пак прочетох "Двама другари си живѣли добре, обичали се. Следъ време тѣ се оженили." и се шашнах. Ама Дънов не е и можел да си представи какви немислими времена ще дойдат и за слушателите му тези думи не са били никак двусмислени- "Оженили се... за жени, разбира се".

Не всички са така, но твоя явно е пробил. Понякога се чудя защо певците от социализма поскитаха, пък се прибраха. Минчев, Камелия, Аргирови, Кръпката, Милена. Няма мазерати, няма Монте Карло. Някои от поп- фолка се снимат по курорти, може и да имат къщи в странство, но по- често в Гърция. Ходят по селски събори да вземат някоя хилядарка чат- пат. Но може и да не познавам живота. Приказката е много спорна. Бях на един дискусионен клуб на средношколци по темата, но бяха слаби. Май всичко е до късмет. Ето приказката за ума и късмета. Няма да я разказвам и аз. https://chitanka.info/text/2647-umyt-i-kysmetyt https://www.zaigravka.bg/prikazki.php?h=umat-i-kasmetat https://svejo.net/stories/109094-umat-i-kasmetat-na-choveka https://chitanka.info/text/39125-da-imash-kysmet-e-dobre-da-imash-um-oshte-po-dobre https://liternet.bg/folklor/sbornici/shapkarev_2/130.htm у Шапкарев

Струва ми се малко пресолено, но това не е моя тема. Както беше казано За полезното... поука не е необходима- вицовете са били и са за да се посмее човек.

Съвсем накратко една приказка по лаф, който знаете, че магарето го канят на сватба не за да ... булката Имало сватба и хора отиват при магаретата (старо и младо) и си говорят "Да вземем магарето, че има много за прекарване" и отвързали старото. А младото заревало, че е хем по- гласовито, хем по- даровито. Старото му рекло "Не за такова прекарване става дума. Магарето на сватба го канят товар да пренесе."

Ще пусна една приказка в два варианта- запис на Кузман Шапкарев от македонско и Вук Караджич от сръбско. Едни Балкани. Сюжетът на основния фрагмент е следният: Един селянин спасил змия от пожар, като й подал кавал в българския и гега в сръбския вариант, но това не е важно, а това, че змията го надарила със способността да разбира езика на животните, включително да говори с нея на един език. И как станало това?- ами плюли си един другиму в устата. Винаги съм се чудил на този лаф "Тея са си плюли в устата", което ще рече, по един и същи начин го казват. Та... змията, всеки ден носела по една жълтица на спасителя си, той забогатял, оженил се, тръгнал на повратки при тъста. Чува коня който е възседнал, как мъмри кобилата с жената, че се бави, а тя му отвърнала, че не е прав, защото те са двама, а тя носи четирима. Разбрал я човекът и според българската версия качил жена си на коня, а според сръбската само се засмял от радост. Жена му започнала да го врънка да каже какво е станало, но той не щял, но признал, че ако й каже, ще умре. Жената пак настоявала и той й казал, че като се приберат ще й каже, но да приготви погача и да свари жито за помен. Легнал да мре, а кучето легнало натъжено до него. Само петелът си щъкал безгрижно. Кучето му се скарало, че ето- на, стопанинът се готви да мре, а той си вее гребена (това не е от приказката) Тогава българският петел казал: "Каква ти е грижата? Където и да лаеш, ще те хранят, а мене- който и да е, ще ме яде. Аз имам 99 жени и на никоя не казвам тайните на сърцето си, а той има една и ще й изкаже сърцето си". Кучето поискало мнение какво може да се направи, а петелът отговорил, че в огнището главни има, да хване една па да я подпука- "Ато ти за коня, ето ти за кобилата" Сръбският петел пък рекъл: "Да мре, като е луд. Аз имам сто жени и като намеря едно просено зрънце ги викна всичките, а като дойдат го глътна сам.Ако някоя се разсърди, накълва я, пък той една жена не може да усмири." Това, после да хване пръчка, човекът сам се сетил. Ето и записът на Шапкарев А този е на Караджич Машинният превод е приличен. ПП. Размислих се над проблема, как така бременна жена ще налага? Ама в българския вариант е с главня, дето пръска огън и пушек и повече плаши, а в сръбския е с пръчка.. не с брадва- я

Да споделя какво са приказките за мен. Вълнувам се от въображението на народния творец и ситуациите във вълшебнте приказки от едно време и до сега. Обаче сюжетите им вече ми са почти познати и евентуално чета някоя непозната, от друг народ. Малко (много малко) ме е срам, че още чета приказки, които навсякъде биват класирани в детско- юношеската литература. Отношението към тях, обаче, е сходно в наши дни с отношението към фентъзи филмите. Възрастни хора стават фенове на Толкин или Хари Потър, Арслан или Муфаса. (аз съм фен на катерицата от Ледена епоха) Не така е с поговорките, битовите, историческите, приказките за произход на имена, за занаяти и анекдотите. Те не са детски, но и не са така популярни. В Читанка няма такива книги или части от книги. Хубаво е за възрастния човек да открие нещо полезно, нещо от живота, което да му е от полза или да стане център на внимание като го разкаже. Вече са малко случаите, да не кажа хич, в които по- големшки деца да искат да слушат приказки, но между възрастни може да мине някоя поука или смешка. За пример, ще дам приказка, от тъста ми, която вече съм пускал: Тази приказка съм разказал и на сина си. Върви. Общо взето, ние, като възрастни хора, като гледам и коментарите по- горе, се придържаме към този тип приказки, в които има поука или шега, полезно или приятно, или и двете заедно. Мисълта ми отскочи към една приказка за произхода на името на Меричлери, което уж произхождало то някоя си Мери. От там рекушира към речника на тракийските думи (Древните корени на българския език. Тракийски речник), в който преобладава фантазията на художественото произведение. Искам да кажа, че и зрели, възрастни мъже вярват в приказки, ако те удовлетворяват някаква тяхна когнитивна потребност.... то политическата пропаганда и рекламата на това се основават. С удоволствие ще пускам и други вълшебни, но предимно битови приказки и анекдоти, защото са ми интересни, а пък може да си въобразявам, че ще стана център на внимание . Спокойно... това не ме блазни, иначе щях да съм звездата на всяка тема. ПП В Читанка няма, но в Литернет има нещо- Шапкарев ТУК

Мисля, че царят няма да го намери за хитроумно, защото си представих сходна ситуация на делба: Главатарят на 99 разбойника дели плячка от 100 жълтици. "Подава една жълтица на деветдесет и деветимата и им казва, че са сто, а другите 99 взема за себе си и също стават 100. "

Един пътник, като излизал от Пазарджик, спрял в някакъв хан на Юнаците покрай Тополница. Ханджийката била засукана и устата, а оня рекъл да я изкодоши и поръчал "Насам- натам", "Нагоре- надолу", "Напред- назад" и "Навътре- навънка". А- де? Ама ханджийката разумна, донесла му риба, жабешки бутчета, раци и охлюви. Силно впечатлен, гостът я похвалил и попитал как се казва, а тя отвърнала "Както отпред, така и отзад". Онзи си премислял каквото си премислял, червил се и я гледал влажно отпред и отзад, но не му стигнал умът до името, а тя си се казвала Ана.

Един се заклел да не пие. Издържал до неделя, а в понеделник пак в кръчмата. Кръчмарят го пита "Е, па ти нали вече не пиеш?". "Абе, яз не пием- отговорил оня- ама дойдох да почерпим волята си, че е ного силна"

Момата подала едно яйце на царския син и казала "Сега ти имаш три здравички и цели яйчица". Подала едно на царя и се поклонила, а за себе си заделила останалите три. "А сега всеки от нас има по три яйчица" . Царят се засмял на хитроумния отговор и поклатил глава.

Проектирали и построили казваш? Хм. И паднало...

Една еротична- моралистична приказка в стил Фолклорен български декамерон. Едно момче дочуло или подслушало майка си, че се кани да се срещнат с попа на нивата му и да правят това, което правят мъж и жена. Понеже тя не щяла да доближава незнайна нива, нека попът да каже по какво тя да я разпознае отдалеко. Попът казал, че ще бъде там с шарения вол. Момчето отишло да разкаже на баща си, но го видяло в деликатната ситуация да се съчетава с магарицата. Изчакало то тате да се загащи и като да предава майчина заръка, му поръчало да отиде на нивата, но да увие пояса си около вола, за да е по- шарен. Той го сторил, а майката приготвила баница, вино и каквото читателят сметне за уместно от храните, предразполагащи за любов и тръгнала по полето, като за престорена почтеност, повела и момчето, което си мислела после да прати за нещо си в село. Като видяла накичен с пояс вол, решила, че това е знака, но стигнала до тяхната нива и при своя мъж. Е, не била чак толкова глупава и замазала положението, че носи баница и вино за да е богата и плодна нивата, като напътила момчето да изтича и доведе попа, за да благослови яденето. То тръгнало, но като наближило поповата къща, започнало да пуска по земята орехи. После, без да се обажда, се върнало и рекло на бащата, че попът не рачи да го кани дете, а иска самият стопанин да дойде. Тръгнал бащата, но като наближил поповата къща видял разсипаните орехи и започнал да ги събира. Попът, нетърпелив, често поглеждал зад перденцето и като видял навеждащият се съпруг, помислил си, че прелюбодеянието е разкрито и онзи събира камъни за да го убие. Уплашил се, минал през задната врачка и избягал в гората. Докато останало на нивата с майка си, момчето така я уплашило, че тате е научил за любовната й връзка с попа, че тя хукнала в неизвестна посока. Бащата пък, който викал попа, но никой не му отвърнал, си дошъл на нивата. Зачудил се къде е жена му, а момчето го излъгало, че отишла да разкаже на цяло село, че той предпочита магарицата, което е много срамотно и греховно. Бащата се хванал за глава, завикал като луд и хукнал през полето, където му видят очите. Момчето взело бохчата с обяда, повело вола и се прибрало в къщи. Казват, че после си взело за жена добра шопкиня, че е домакиня. СбНУ 44, с. 501 №23 с. Врачеш, Ботевградско

Ето записаната от Вук Караджич приказка за цар Траян с козите уши. Едни Балкани сме: А това е сръбският разказ за Клан- клан- недоклан. Който не се досеща какво е "у г.....у", не се искат специални езикови познания. Едни Балкани, едни славяни сме... римува се с "у трубицу"

Тези дни четох сръбски народни приказки, събирани от Вук Караджич. После ще изтегля някоя, която има в мрежата. Много от тях ги има и у нас, някои по- добри, други по- опростени. Сега ще разкажа две приказки, не защото съм добър разказвач, а защото не ми се търси в мрежата. 1. Често се използва думата "изгорЕх" с ударение върху е- то, както сама, така и в съчетание с "изгорЕх жЕни" и "изгорЕх дЕца". Приказката е такава: На един мъж починала съпругата. Той направил каквото знае за нужно и после изпратил децата да извикат съседки за оплакване и подреждане. Обаче огладнял и решил набързо да свари яйчице, пък да подхапне. Тъкмо го извадил от врялата вода и а- ха да го чукне и дошли оплаквачките. Мъжът се засрамил, като си помислил, че ще го упрекнат, че жена му умряла, а той за ядене мисли и го пуснал в джоба си. Влезли оплаквачките, вият и нареждат, както му е реда, обаче на него му пари. Държал се мъжки, не давал вид, обаче накрая не издържал, започнал да се пипа по скута, да си бърка в джоба и да вика "Изгорех, жени, че го вадим да го ладим". Разпищели се жените, разбягали се, та на човека му излязло име , не че жена му днес умряла, а той иска да яде, а по- лошо. 2. Един сиромах човек молил нещо свети Георги и то се случило. Като нямал кой- знае какъв имот за да направи голямо жертвоприношение, опържил в масло три яйца и ги донесъл в църква пред иконата. Направил поклоните и произнесъл молитвите, а отстрани имало един шегобиец, който му се присмивал, че такова нещо в църква не е имало. Накрая шегобиецът взел, че изял пържените яйца, за да се присмее на простия селянин, но за зла участ се вцепенил. Попът го ръсил, баячките му баяли, нищо не помага. Накрая досетлив роднина поръчал, а жените опържили три яйца в масло, та ги донесли на светеца и той отпуснал подигравчията. Яжте сега деца, че това и на свети Георги е угодно и му е много по вкуса. Накрая, само началото, на една приказка- дето царят, в присъствие на царския син извикал да изпита една мома, която се прочула като умница и сложил на поднос пет сурови яйца, да ги раздели така, че всеки да има по равно. Тя го направила. Как?

Мнението ми е, че Музеят не проявява интерес към камъка. За да не ти създават евентуални главоболия злонравни съседи, запази писмата с които си ги уведомил. Не съм уверен, но може да пуснеш и препоръчано писмо или такова с обратна разписка, или на място, като си запишеш входящия номер, до кмета, с което да го известиш за находката, след което да си сложиш камъка на хубав постамент в двора, да му измислиш победна история която да разказваш. Все пак имаш VICTO... Малцина са хората, които имат такава историческа находка и я експонират открито. Чл. 14. от Закон за паметниците на културата и музеите: Лицата, които са открили или намерили паметници на културата, са длъжни в седмичен срок да съобщят за това в съответната община или кметство или на най-близките музеи.

mnogoznaiko, свое мнение ли изразяваш в темата или разказваш чуждо? Отговорът ти е важен, доколкото има неща за уточняване, а също и критика, която би било редно да е отнесена към твоето виждане или към чуждо.