Lion Queen

ти сега на сляпа ли взе да се правиш написала съм - преди 2300 години, което е точно 300 години преди Христа, или по точно 2307, ти си му сложила куоте даже и пак не си го прочела правилно. Само един въпрос - ти така внимателно четеш всички текстове? Ето отде идат надоразуменията значи Да се уточним - евреите стават евреи от Моисей нататък, преди това не са били богоизбран народ, прочети си Стария Завет там започва да се говори за богоизбиране след Моисея. Преди това са си били същите суеверни семити като останалите! Бачкали са на фараона и тъй се случило, че един амбициозен неизвергнат жрец на Атон ги взел за опитни зайчета. ДАже не са могли да изкривят историята дотам - съвсем очевидно дори според библията, както и според египетски източници Маисей си е бил чист египтянин, не само бил е египтянин от висшата каста, близък до фараона и както е разчетен йероглифът - негов съветник. Естествено всички култове са компилации и само най-древните са уникални. Останалите се проникват или си приличат - нарича се дифузия и паралелизъм. Двата процеса започват от момента, в който са се зародили култовете - в ранното детство на човечеството. Първите култове са към Девата - майката природа, те също са монотеистични., но никой не ги определия като монотеизъм защото са твърде размити и са били отдавна. И всички религии произхождат именно от този първичен култ към Богинята Майка. Включително и семитската. Нито в християнството, нито в юдеизма има нещо по-специално от останалите вярвания - те са доказателство за еволюцията на човешката култура, с нарастването на човешката популация и увеличаването на необходимостта от ЗДРАВА ръка, която да командва маси от народ за да може да се осъществява нормално едно управление. Те са доказателство за политическата изгода на едно управление от (особено еднолично управление) от еднолична религия. И семити и ескимоси и гърци и месопотамци и китайци и зулуси и индуси започват от култа към Богинята Майка - той е най-древен - и статуетки на дебеличката, приличаща на амфора плодовита жена има навсякъде по света. Включително и в България! Никой не ти говори за теософия, аз съм възмутена от глупостите написани от Елена Блаватска, която заедно с последователите й писачи за мен е или престъпно невежа или луда. Библията е бестселър да - тя се продава винаги. Понякога ти я подаряват. Тя е писана от минимум 100-200 души в продължение на поне 2 и половина хилядолетия. Тези хора не са били необразовани щом са можели да пишат, не са били паднали от небето - пътували са, информилали са се и за ВЗИМАЛИ подходящи идеи, пускали са и въображение, някои са писали по поръчка на някой по-горен от тях и не винаги е бил Бог а да речем папата и неговите политически ходове! За разлика от Корана, който е плагиатство написано наведнъж от една личност, Библията е плагиатствала постепенно и бавно от тук оттам и в нея има много творчество. Християнството пък е взело от юдиаизма половината си Библия без да пита дори. Макар че Богът на християните е любов а богът на юдеите наказание! А елините са автори на цялата Западна нагласа, не юдеите, не християните. Не всички са епикурейци - това е пълна дезинформация - та те школите в древна Елада са се карали като в кокошарник - епикурейци, стоици, скептици, софисти, перипатетици и прочие още направления. А Платоновия идеален свят с Благото на върха се ползваа по-нататък от разни светци, за да се аргументира божието съвършенство,,( в неоплатонизма пък виждаме вече думата Благо заменена с Бог - в схоластиката пък - Тома (той е виден аристотелианец, Августин пък философства досущ като че се е родил в Дравна Гърция) Факт е че на писачите на Библията никой не им е говорил (имам пред вид някой Бог) те са се учели от света около себе си, пускали са яко въображение и са взаимствали идеи. Колкото до десетте божи заповеди абсолютно съм убедена, че брилянтния им автор Моисей е знаел много добре какво прави - един образован египтянин може много лесно да манипулира маса от невежи, изплашени и суеверни хорица! Той е държал и светската и религиозната власт в ръцете си по време на тоя "свещен" поход! Семитите са били политеисти - за това има доказателства, техния пантеон е сходен с този на асиро-вавилонската култура - а двата пантеона са проникнали взаимно дотолкова, че боговете им са с две имена - семитско и вавилонско - богат на богове пантеон и видиш ли всеки град си избирал водещ бог, ако е имало семити в него жреците на съответния бог му привнасяли функциите на останалите божества. Божествата от този пантеон приличат надревногръцките - има Бог на войната, на луната, на подземното царство, на Слънцето, на Мъдростат, на плодородието и женствеността - или искаш да ми кажеш че между Ищар, която е семитска богиня и Афродита няма нищо общо. Още повече идеята жени да раждат от богове получовеци полубогове съвсем не е християнска и първа и уникална по рода си. Половината пантеони от божества непрекъснато опрашват я порочно, я непорочно по някоя жена от човеците, да не говорим че се случва и обратното. А какво ще кажете за образа на Дявола - с рогата и копитцата, ах как ми напомня на горкия бог Пан, или пък мъънинко на Дионисий в някои от превъплъщенията, да не забравяме Бакхус - ух какъв лош дявол става от него. Не бива да се пропусне Ада и Рая - чиста заемка от други религии, повечето политеистични. Християнството не само че заема - то демонизира много богове, за да престанат хората да ги почитат, което си е чиста промивка на мозъци ако ме питаш мен. И го прави целенасочено и с полититческа цел а не чрез спонтанно божие откровение. А всичките женски богини до една са демонизирани...направо в Ада падат. Та крилати като ангели богове има и в други митологии ..но видиш ли в християнството ангелите са УНИКАЛНИ по своята близост с Бог..и не са божества.. УДобно ако си седнал да пишеш монотеизъм... Не ми говори за сблъсъка на християнството с другите религии, че започвам да се сещам за ужасните зверства на християнските мисионери в Африка, Америка, Япония и пр. Сещам се за КАцумото от последния самурай и сблъсъка му със Западната християнизирана цивилизация и нейната добронамереност. Сещам се и за това как са покръстени хората по българските земи - с избиване на болярските родове, които не искат да се покръстят до девето коляно. Християнството е удобна религия за еднолична власт. И тя се сблъсква - именно това прави, европейците заедно с християнството под ръка колят, бесят, опожаряват! Какво пък някакви си езичници...Какво пък някакъв си кръстоносен поход. Християнството е куп от идеи свързани в книга, която е много изгодна на авторитарните владетели пред 2те хилядолетия експанзия. Там където е отишло насила християнството не може да отблъсне старите култове. Както се е случило в България - наложило се е да се християнизират езическите празници за да не изколи народа свещенниците - това Еньовден, това Лазаруване, Коледуване и прочие други обичаи. Такива заемки има във всички християнски държави, в които християнството е направило СБЛЪСЪК и е потекла кръвчица! За будизма ти каза много глупости - първо будизма не намира злото в живота а в погрешното познание, породено от илюзията за неизменност и постоянство на личността(ама който се образова за будизма от популистки книжки едва ли го знае) - от илюзията за това че след като си се налапал с 5 кремвирша си същия онзи, който е бил гладен и други подобни. За разлика от християнските свещенници будистите не забогатяват, продавайки опрощение и обещание за спасение от Ада и вечно блаженство, за разлика от християнина будиста не благодари на Буда за храната на масата си а се сеща, че за да се нахрани е умряло едно същество и има будистки молитви в които се благодари на всичко - от семето до готвача приготвил манджата, щото тва е истината за произхода на храната му!. Изобщо не е вярно че будизмът е бил приоритет на висшата класа - напротив в будистки манастири влизат най-често бедните., нищо че Гаутама е бил Раджа на Шакия. Будизма не е религия и дори в Махянския си вид е по-съвършен от християнството и за това го изповядва доста голяма част от човечеството - Китай, Корея, Япония, Индия. Още в първите столетия на своето съществуване будизма се разделил на 18 секти. Разногласията между сектите наложило свикването на събори в Раджагриха в 447 год пр.н.е., 367 год. пр.н.е. в Вайнави, през ІІІ век пр.н.е. в Паталирутра, което в крайна сметка в началото на новата ера довело до два основни клона на будизма - хинаяна и махаяна.Така че всичките ти данни са неверни относно будизма. А ако ще си говорим за будизъм и християнство те са несравними, защото будизмът е за мислещи, а християнството е за УПРАВЛЕНИЕ на стада. Даже често се споменава думата стадо и думата овчар.. Будизмът си съжителства прекрасно с религиите понеже не си прави труда нито да ги отрича нито да ги потвърждава. Така в далечния изток има християни, които ходят да палят ароматни свещици в чест на Буда, правят фън-шуй (даозиъм) и се грижат за своето ЧИ, а не за безсмъртаната си душа, защото видиш ли чрез първото ще постигнат успих и благоденствие, както и спокоен и нормален живот, а второто е прекалено абстрактно за конкретно устроения им начин на мислене..а и на всичкото отгоре имат олтар на предците (навсякъде в далечния изток има такъв), което си е чисто конфуцианство. Освен това съчетан с конфуцианство и даоизъм будизмът води до една прекрасна система на управление, която откриваме в Китайската империя и Япония(в късните периоди), в която система вместо индивидуалния е заложен колективния принцип - азът изобщо не е толкова важен, колкото всички същества взети заедно. За това Китайската империя се слави с една от най-добрите чиновнически администрации в историята на човечеството и я е притежавало много преди изобщо някой в Европа да се сети да теоретизира и прилага на пракитка подобен тип управление. Гаутама е изказал мнение, че всички същества могат да се оттърват от илюзиите и да престанат да правят глупости (за глупост се счита и да седнеш да се молиш на абстракция да ти помогне вместо да станеш и да се оправиш сам) да се научат на правилно действие. Интересен е фактът, че нирвана която Гаутама постига на 40 години (и уж е спиране на живота и неотнесеност към него) не му пречи активно да действа и живее още 40 и няколко, докато не умрял от хранително отравяне. Има много аспекти на нирвана и тя нито един не е анихилиране на живота, а е прекратяване на желанието да си винаги същия. Но да се зарови човек в будистки текст не е лесна работа. Постнала съм няколко сутри в тема будизъм, може да се просветлиш, Тонка! Но едва ли това ще промени предразсъдъците ти относно ценноста на будизма спрямо християнството и възможността идеите му да са проникнали накъмто Запад по онези времена.. Никак не е невъзможно. Даже е много вероятно. Странстващи будистки монаси са стигнали Китай, що да пропуснат по-близката дестинация?? Някой все трябва да е говорил с тях и да е чул идеите им - например цар Мелеандър - той е беседвал с мъдреца Ватсагора - има цяла сутра посветена на тази беседа. Правилното действие освен ненасилие, включва състрадание - основния принцип на будизма. Ама не състрадание да простиш на убиеца видиш ли - т.е. да се въздържиш да го убиеш щото си християнин(щото прошката не помага да се справиш с последствията) а състрадание към всички които ще бъдат засегнати от действията ти към убиеца и неговите действия - следователно може да се наложи да го отстраниш - Шао Лин има специални сутри за воина и кво да прави в такива ситуации - ОСНОВНИЯ МОМЕНТ в будизма е зависимия произход на всяко нещо,(особено поучителен е следния Дзен коан "Когато не мислиш добро и недобро, какво е било твоето лице преди да те родят твоите родители" )- Състраданието в будизма е ситуативно, активно състрадание, не с молитва а с действие, не по принципи дадени от Бог, а според ситуацията. Защото ако страда човека до теб е напълно ОГРОМНА илюзия, че страданието не те засяга, даже напротив то ще бъде причина за твоето страдание - за това трябва активно да му помогнеш. Колкото до нирвана тя се простира пред очите на всички, тя е реалността отвъд обърканите представи - но те не я виждат именно защото са заблудени от погрешните си представи за абстрактни принципи - добро-зло, черно-бяло, бог-човек, материя-душа и други подобни пропозиции. Както съвременната физика казва че квантите от които сме изградени са еднакви, така будизмът проникновено твърди, че дхармите съставящи съществуващото са неразличими една от друга и са в непрекъснат каузален, неограничен поток. По тези причини да искаш нещо ВЕЧНО, да вярваш че душата ти е Вечна, че има статични неща във Вселената, които не се променят и едно от тях си ти видиш ли е вредна и води до бъгни от сорта - ИСКАМ ДА БЪДА ВЕЧНО С ГАДЖЕТО МИ, ИСКАМ ТОВА НЕЩО ДА Е МОЕ, (АЗ ОБИЧАМ еди кой си сега, ама като му порасте брадавица и почне да попръцква вече не го обичат (тва за християнските девойки, често пък на християните им се случва да разлюбят своя Бог, тъй щото от страданията не може току тъй да се избяга) Кофти работи се случват всеки ден и молитвите не винаги помагат, ако няма лекар, който да оперира примерно.За това будистите В Тибет развиват ОГРОМНИ трактати по нетрадиционна медицина. Принципно те са нещо ежедневно в природата - в природата за да се роди едно нещо, друго трябва да умре, но смъртта в природата и според будизма далеч не е толкова ужасна - тя е промяна, коренна, голяма и илюзията че нещо остава - желанието нещо да остане, то е причина за страданията на хората, за самсара, за полярността в мисленето и ужасната агресия, страховете, етикетите които поставяме на хора и животни - тоя е зъл, змията е ЗЛО, дявола ни гони, злото съществува. Агресия и страхове, които ни карат да се стремим да печелим неща, с която ГУБИМ неща, които изобщо не са наши само защото си мислим че съществуваме еднакви винаги. -В будизма нищо не може да ти принадлежи, тъй като хем е част от теб, понеже между дхармите граница няма - всяко нещо ако се гледа само за себе си е ПРАЗНО, но има значение само спрямо други неща, и ВТОРО първо то вече не е същото каквото е било преди секунда както и ти.. Но защо ли пак се отплесвам да образовам някого. В http://www.philosophy.ru има почти всички основни сутри на будизма сносно преведени - на руски и на английски. Който държи да се покаже компетентен по някой въпрос трябва да не пропусне да ги прочете и анализира, защото те прекрасно изясняват защо съвременния човек го е треснала "жълтата треска" и все повече европейци вместо да се кръщават в църкви и да се кръстят ритуално се замислят сериозно относно живота си и се обръщат на изток, където психическото здраве на населението е с много по-високо качество! Всичко казано по-горе не означава че не уважавам християнската религия в много нейни аспекти. По-точно в един - не прави на другиго онова, което не искаш да ти бъде направено на теб. Тази мъдрост обаче е формулирана далеч преди някой да я впише в библията и то именно в будистки текстове. Те засега се считат за нетендециозен източник на данни за будизма, понеже авторите им са хора прилежни и последователни, оставяли са дати и прочие. Но Евангелието не е нетенденциозен научен източник за произхода на християнството - за по релевантни към науката са египетските йероглифи и други записи, като римски анали и прочие археологически находки. Евангелието за съжаление все още служи за промиване на мозъци, а все по-често европееца мисли Бог като абстрактна идея, която обобщава човешките въпроси без отговори. а може би именно защото е отричал всички ТОТАЛНО всички канони на юдеизма, включително и БОГ е бил предаден от своите?Има логика в този ред на разсъждения, макар че никой не знае как е станало щото инфото е прикрито от МИТА за чудеса и въскресения. Тъй като не е написал и ред, а другите разказват по-голямата част от историята хмм може би просто са му устроили заговор, защото е станал неудобен - не му се е искало да става Цар, искал е примерно да научи народа да мисли.. Това е вредно за всеки месия - да позволява на стадото да мисли, освен за будисткия свещенник! То теорията, която споделих говори даже че се е върнал с подвита опащчица в Кашмир - жив и здрав, след като попобъркал някои от своите познати излизайки от самадхи и почвайки да ходи напред назад. Доказателства, че са го наръгали в сърцето с копие няма. Има само улики, но пак са тенденциозни. Само няколко думички: Религията на бъдещето ще бъде космическа религия. Тя трябва да преодолява представата за Бог като личност, а също да избягва догмите и теологията. Обхващайки и природата и духа, тя ще се основава на религиозното чувство, възникващо от преживяното и осмисляно единство на нещата - и природни и духовни. На това описание отговаря будизма. Ако има религия, която може да удовлетвори съвременните научни потребности - това е будизма. Алберт Айнщайн Ясно е че като физик последния не е бил достатъчно наясно че будизмът не е точно религия: ех дали превода е обременени - това така асоциира с носителя на бремето в будизма и освобождаването от бремето..а после и успокоя? Какво беше просветлението - успокоение, угасване... Мисля че не трябва да ми постваш повече извадки от евангелието че толкова сходства ще открия, че направо ще се замаям! Нека приключа това огромно изявление като кажа, че всеки просветлен страда и състрадава ВСИЧКИ същества и то не само хората! Казано е същества. Значи от амебата до човека. Тъй като са брънки във веригата на съществуващото и ако едно страда страданието се разпространява до всички. Айде сега да не правим словесни битки, кое от двете учения е по-отнесено до спасението на всички същества, тъй щото будизмът ще победи с милиарди на 1 - човешкия вид е един а съществата и световете според будизма неизброими, за това трябва да се внимава кога и защо се къса цвете - тъй като това внася промяна в милиард други светове! Надявам се да си убедена, че Евангелието не е мяра за всички хора и че на света съществуват други, може би дори по-добри начини, човек да съжителства с другите хармонично.

Еми някои хора нямат жал, уважение, състрадание към другите същества! Ще ти кажат че приспиване и убиване за тях е неикономически изгодна загуба на време. Ако ги арестуват и постоят на топло както другите престъпници, после може и да се замислят...Но кой ли ще ги арестува. Може да бутнат в затвора за сума ти години някой хакер ощетил сметките на милионери, а не могат да обявят зверствата с животни за престъпление навсякъде по света.. А и потребителките.. особено на кожи - палта, яки шапки.. Тези с бели пухкави палтенца от кожата на бебе тюлен! Как може да ходят с трупа и болката на едно бебе върху тялото си и да се чувстват красиви!? Някога за древните хора ловът на тюлени е бил животоспасяващ, но те са убивали животното и са използвали всяка частичка от тялото му за да оцелеят! Тогава кожата на тюлена или друго животно е била наистина дреха, която да топли, зъбите, костите, всичко е влизало в употреба. За това е са се убивали толкова тюлени колкото е нужно, за да се изхрани племето, убивали са се толкова бизони, биволи, елени, колкото трябва... Сега никой не яде тюленско, а някакви си богати патки и патоци се кичат с кървавите останки на невинни същества! Ловците на диви животни само за кожа и трофеи за мен са болни хора.., както и потребителите. Самите ловци за мен са идентични с убийци на хора, те могат да одерат човек също както животно. И няма да почустват нищо! Стига да изкарат пари... - това е липса не на първите 7, а на цели 20 години цивилизован живот... Още повече те са по-нецивилизовани от "нецивилизованите" ескимоси, африканци и прочие...

Сърдечно БЛАГОДАРЯ!

аз не съм гледала втората част! Откъде мога да си го изтегля. Първия филм ми го дадоха на диск.

Streptopelia decaocto или накратко гугутка! Чарът на българските градове и села, наедно с гнездата на щъркелите. Когато бях мъничка сутрин се будих от прекрасното специфично гукане на двойка гугутки гнездящи под прозореца ми. От тогава мина много време и тази сутрин го чух пак и се събудих с добро настроение както като бях малка, но после ми стана тъжно. Къде изчезнаха гугутките?Популацията им в София драстично намалява, както и по други места! А гугутката е все още ловен обект. Кога последно видяхте гугутка? Това е прекрасна птица, лесно живее сред хората и се адаптира..но пък ловците всеки сезон стрелят по нея :!!!: :!!!:Но аз чух гугутка тази сутрин за първи път от 3 години.Преди 3 години срещнах - тези гугутки бяха "родом" от градинката зад Природонаучния музей в София и бяха" лични приятели" на Българската Орнитологическа Централа. Но докато имах занимание в онова помещение, на чиито прозорец гугутките идваха да покълват зрънца..гугутките спряха да идват по време на ловния сезон...Очевидно им се беше случило нещо! Така от тогава до днес не бях чувала гласа на гугутка.. А той изобщо не е толкова чест както по времето когато бях малка! Кога гугутката ще бъде извадена от списъка с ловните обекти и дали е извадена?!

Голяма част от средновековната схоластика и богословие допускат платонистични и Аристотелиански идеи-. А както знаем древногръцките философи и източните мъдреци са си имали приказка. Аристотел и Буда са се родили по едно и също време. Защо да няма дифузия? Трансмутация много усложнено звучи но простичка дифузия, проникване на идеи, вярвания и прочие.Хората са пътували. Споделяли идеи.. И то накрая се получило. Християнството е компилация на компилациите - бестселър със заемки от цял свят - Все са я взели отнякъде.. Аристотел говори за УМ-първодвигател - почти личност, нали е ум. Платон за Благото - най-висшата добродететл и ейдос на идеите, чието отражение е гарант за съществуването на света и прочие. СЕрена цитира сутра на Йога от преди 2300 години - тогава е имало и юдеизъм - имаме паралелно развитие. В древни времена семитите са се стремяли винаги да издигат ЕДИН бог на върха на царството на боговете и той да изземва функциите на останалите като творец на света, символ на плодородие, сдия и прочие и прочие. Семитския пантеон, т.е. пантеона на племената, от които произлиза юдеизма не е монотеистичен. Станал е такъв след като преминали през Египет. А там в Египет е било почти като вавилонското стълпотворение - търговски пътища, екзотични стоки и още по екзотични търговци. А пък суеверието на семитите е всеизвестно - те са бутали на всичко. Всеки е можел да им промие мозъка. А сутрите(Серена цитира Йога сутра) както и публикациите на Чатерджи и Датта се считат за достатъчно достоверен източник за науката - стават за академично цитиране. Идеите за състраданието (Кама) и за пътят на ненасилието, които срещаме чак при ХРИСТОС намирисват на изток та не се траят. Това също е взаимно проникване на идеи. Защото юдеизма извини ме, ама е доста наказателна и съвсем не опрощаваща религия. Четох някъде, че будистите пазели гроба на някакъв западен мъдрец далече в Кашмир...името му се произнася поразително сходно с Исус.. Дали пък няма да гръмне световната общност, когато военното положение м-у Индия и Пакистан и изобщо конфликтите в Кашмир престанат.. Да гръмне, че Христос се е учил на ненасилие в Индия през онзи период през който от кръщенето му в река Йордан до момента в който почнал да проповядва и събира кръг ученици... Има много въпросителни но непрекъсната дифузия не може да се отрече, светът е бил отворена система, макар и бавно информация се е обменяла непрекъснато. И дали Възкресението няма да окаже проста техника за намаляване на жизнените функции - самадхи, която и до ден днешен практикуват в Тибет и Кашмир. А първите абстрактни представи за Божеството така или иначе са родени в древна Индия. Както и първите етични системи, в които състраданието е основен момент. Християнството е следствие на много неща. Не само то дори в апогея на своето развитие продължава да прави "заемки" от други религии - представата за Ада, идеята за потопа, поведението на светците му (змейовете са езически същества, св. Георги е християнски светец видиш ли). Идеята за един Бог е стара. Той се нарича Брахман. Не само че един ами нищо освен него не съществува. Почти като при един английски философ..

АД И РАЙ Един известен войн отишъл при един Учителя по Чан и го запитал: — Учителю, кажете ми съществуват ли наистина адът и раят? — Кой си ти? — попитал го Учителят. — Аз съм воин от личната гвардия на великият император. — Глупости! — отвърнал му Учителят. — Та кой император би държал такъв като тебе? Приличаш ми на просяк. При тези думи воинът се разгневил и задрънкал с меча си. — Аха! — рекъл Учителят. — Имаш меч! Сигурно е твърде тъп за да ми отреже главата. При тези думи воинът не могъл да се сдържи, измъкнал меча си от капията и тръгнал към Учителя. — Сега вече научи половината от отговора! Ти току що отвори вратите на ада! — отвърнал Учителят. Войнът се сепнал, отдръпнал се, прибрал меча си в капията и се поклонил на Учителят. — А сега вече научи и другата половина от отговора, защото току що отвори вратите на рая — казал Учителят. *** ДОКАТО ВЪРВЯТ Заръчали на един ученик да отиде до един далечен манастир. Той реши, че това ще забави обучените му с няколко месеца и много се разстроил. По тази причина той помолил своя приятел и по-напреднал ученик: — Моля те, ела с мен. Има толкова много неща, които още не знам и трябва да уча. Ако сме заедно ще можем да говорим за тях и да се уча докато вървим. — Добре, — отвърнал по-напредналият ученик. — Нямам нищо против, но нека те попитам нещо: ако ти си гладен, а аз ям ориз, ще те засити ли това? Ако си сакат в краката, ще бъде ли утеха за теб това, че аз крача с бърза крачка? Ако мехурът ти е пълен, ще ти олекне ли, когато аз се облекча? *** ЧУЖДАТА ГНЕВЛИВОСТ Един ученик отишъл при своят Учител по Чан и го помолил: — Учителю, помогни ми да се избавя от своята гневливост -казал той. — Покажи ми тая твоя гневливост — отвърнал Учителят. -Сигурно е много интересна? — В момента не е у мен, затова не мога да Ви я покажа -отговорил ученикът. — Добре тогава — казал Учителят. — Донеси я, когато я имаш. — Но аз не мога да я донеса точно когато я имам — възразил ученикът. — Сигурно ще изчезне, докато я нося. — Тогава, тази гневливост не е част от истинското ти аз. Това означава, че тя идва от вън. Предлагам ти, всеки път когато влезе в тебе, да се биеш с пръчка, докато тя те напусне. *** ДА ЧУЕШ ПЛЯСКАНЕ С ЕДНА Имало веднъж едно малко момче, което било послушник в един храм. То много искало Учителят да му зададе един гунан за размишление, като на по-големите ученици. Веднъж Учителят го повикал при себе си и му казал: — Покажи ми звукът от пляскането с две ръце. Ученикът плеснал с ръце и погледнал въпросително Учителя. — Добре — рекъл той. — А сега ми покажи звукът от пляскането с една ръка. Ученикът помълчал малко, поклонил се и се оттеглил за да обмисли всичко отново. Много пъти след това той ходил при Учителя и възпроизвеждал пред него различни звуци. Най;накрая го озарило Просветлението и отишъл при Учителя. Поклонил се почтително пред него и казал: — Учителю, чух празнотата. *** КОЙТО БЪРЗА Един ученик отишъл при известен Учител по Чан и бойно изкуство с желанието да стане голям майстор. — Учителю, — запитал гой. — Колко време ще ми трябва, за да стана майстор, ако остана при Вас като слуга и бъда с Вас всяка минута? — Десет години — отговорил Учителят. — А ако работя двойно по-усърдно, колко време ще ми е нужно? — Тридесет години! — отговорил Учителят. — Но, Учителю, как така? Нека Ви обясня: ще работя безспир и никакви трудности няма да ме спрат. Колко време ще ми е нужно тогава? — Седемдесет години! — отсякъл Учителят. — Обикновено когато ученикът бърза толкова, той учи бавно *** ОТВЪД ПЛАНИНАТА Един Учител по Чан живеел в планината, като отшелник. Веднъж го посетил един ученик и го запитал: — Учителю, къде е пътят? — Колко хубава е планината — отговорил Учителят, гледайки величествения пейзаж. — Не Ви питам за планината, а за пътя — реагирал ученикът. — Докато не минеш отвъд планината, синко, пътят няма да се разкрие пред теб — отвърнал Учителят и продължил да рее -поглед из планината. *** ПЪТЯТ Е ПРЕД ОЧИТЕ Един монах отишъл при Учителя си и го запитал: — Как да намеря Пътя? — Та той е пред очите ти — отвърнал Учителят. — Но аз не го виждам — учудил се ученика. — Ти не го виждаш, защото мислиш само за себе си. — А Вие виждате ли го, Учителю? — попитал ученикът. — Няма да ги виждаш, докато разсъждаваш така, "аз не виждам", "ти виждаш" и.т.н. — Значи Пътят може да се види, само когато няма нито "аз", нито "ти"? — опитал се да разсъждава ученикът. — Когато няма нито "аз", нито "ти", кой тогава е този, който иска да види Пътя? — отвърнал спокойно Учителят. *** ТЕЖЕСТТА НА ПОЗНАНИЕТО Настоятелят на един Чански манастир избрал за свой наследник най-старателният монах Гуан. Дал му робата и паницата си и му заповядал през нощта да напусне манастира тайно за да не му направят нещо завистниците. На сутринта най-упоритият от тях го настигнал и започнал да дърпа паницата и робата от ръцете му. Гуан ги сложил на един камък край пътя с думите: — Това са само предмети, символи. Ако толкова много ги желаеш, моля те вземи ги. Монахът ги сграбчил, но не успял да ги повдигне, защото били станали тежки като планина. — Прости ми, — помолил той монаха — аз всъщност желая познанието, а не предметите. Ще ме учиш ли? *** ВЕРНИЯТ ПЪТ Един ученик попитал Учителят си за Пътя: — Учителю, кой е верният Път? — Всекидневният път е верният Път — отвърнал Учителя. — Мога ли да го науча? — попитал ученикът. — Колкото повече го учиш, толкова повече се отдалечаваш от него — отвърнал Учителят. — Но как тогава ще го изуча? — учудил се ученикът. Учителят въздъхнал и отвърнал: — Пътят не е сред видимите, нито сред невидимите неща.Той не спада нито към познатите, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, просто се разтвори из цялото небе. *** ИСТИНАТА БЕЗ ДУМИ И БЕЗ МЪЛЧАНИЕ Един монах изпаднал в размисъл за същността на Пътя и Истината. Отишъл при Учителя и го запитал: — Учителю, Вие казвате, че Истината може да се изрази без думи и без мълчание. Как става това? Учителят се усмихнал и отговорил: — Когато бях момче, напролет в Южен Китай, ах, как пееха птиците в цъфналите дървеса! *** МАЛКИ ЧУДЕСА Един ученик бил скоро дошъл от друга школа и често хвалел своя Учител. Веднъж той направил това пред сегашният си Учител. — Моят Учител заставаше на единия бряг на реката с четка за писане в ръка, а ученикът му заставаше с лист хартия на другия бряг. Така той можеше да изписва от разстояние йероглифи върху листа. Вие можете ли Учителю да извършите такова голямо чудо? — Не — казал Учителят. — Аз умея да правя само малки чудеса. Когато съм гладен — ям, когато съм жаден — пия, а когато съм обиден — прощавам. *** СЪНЯТ НА УЧИТЕЛЯ Учителят разказва на учениците си за един свой сън: — Веднъж спях и сънувах, че съм пеперуда, която пърха с крилца насам—натам. В съня си знаех, че съм пеперуда и изобщо не се осъзнавах като човек. Изведнъж се събудих и усетих, че май отново съм човек, че съм аз. Но, кой бях аз всъщност? Вече не бях сигурен дали съм човек, сънувал че е пеперуда или съм пеперуда, която сънува че е човек. *** УЧИТЕЛЯТ И ЛИ Един ден Учителят извикал един от учениците при себе си: — Ли! — Да! — отговорил ученикът. — Ли! — извикал отново Учителят. ; — Да! — отвърнал отново ученикът. — Ли! — извикал трети път Учителят. — Да! — отново отвърнал ученикът. — Извини ме, — казал Учителят — че толкова пъти виках името ти. Но, всъщност, ти трябваше да ми се извиниш. *** САМОНАДЕЯНИЯТ И ПУСТОТАТА Един самонадеян млад ученик посетил веднъж Учителят си и започнал да говори за Чан будизма: — Няма съзнание, няма тяло, няма Буда, няма добро, няма зло. Няма Учител, няма ученик, нищо не се дава, нищо не се получава. Това, което смятаме, че виждаме и чувстваме, не съществува. Единственото действително нещо е Пустотата. Нищо друго не съществува. Учителят го изслушал кротко и изведнъж без предупреждение го ударил силно с тоягата си. Ученикът отскочил разгневен встрани. — Щом никое от тези неща не съществува в действителност — казал Учителят — и всичко е Пустота, откъде идва тогава гневът ти? Помисли върху това. *** "МЪРТВИЯТ" ЧЖАН Чжан бил обикновено момче, което решило да изучава Чан будизъм. Веднъж то отишло при един Учител по Чан и той му поставил следната задача — коан за размисъл: — Какъв е звукът от плясъкът на една ръка? Чжан се върнал след няколко дни, но не бил намерил отговорът. — Махни се! — скарал му се Учителят. — Ти не се стараеш достатъчно. Все още мислиш за пари, храна и удоволствия. По-добре да беше умрял. Тогава може би щеше да научиш отговора. След още няколко дни Чжан отново се появил. Когато Учителят го задал пак същия въпрос, той се хванал за сърцето, изохкал и се проснал на земята. — Добре — казал Учителят. — Ти послуша съвета ми и умря. Но какво стана със звука? — Все още не съм отгатнал — отвърнал ученикът надигайки глава. — Мъртвите не говорят — скарал му се Учителят. — Стани и излез от тук *** УЧЕНИЦИТЕ ОТ СЕВЕРНИЯ И ЮЖНИЯ ХРАМ В един град имало два съседни Чан будистки храма — Северен и Южен. Учителите всеки ден изпращали по един млад и умен ученик, за да изпълнява различни поръчки. Един ден момчето от Северния храм отивало за зеленчуци. Срещнало го момчето от Южния храм и го попитало: — Къде отиваш? — Където ме отведат краката — отговорил ученикът от Северния храм. Като чуло отговора момчето от Южния храм млъкнало и като се върнало, разказало случката на своя Учител и той го посъветвал следното: — Когато утре го срещнеш, му задай същия въпрос. Той ще ти даде същия отговор и ти тогава му кажи: "ами, ако нямаше крака, тогава къде би отишъл?" и това ще го постави на мястото му. На другия ден двете момчета отново се срещнали и момчето от Южния храм попитало: — Къде отиваш? — Накъдето ме духне вятърът — отговорило момчето от Северния храм. Момчето от Южния храм отново млъкнало и не можало да отговори нищо. Отишло и отново се посъветвало с Учителят си. — Е, добре — казал Учителят, — тогава утре го попитай: "ами, ако нямаше вятър?". Двете момчета отново се срещнали на другия ден. Момчето от Южния храм смело попитало другото момче с надеждата най-после да го наддума: — Къде отиваш? — Да купя зеленчуци! — не закъсняло с отговора си другото момче. *** ПОДАРЕНИТЕ ПАРИ Учителят Гуан седял в домът си и четял сутри. Изведнъж в стаята влязъл крадец и заплашвайки го с нож поискал парите му. — Ей там са, в кутията — отвърнал спокойно Учителят и продължил да чете. Когато крадецът си тръгвал, Учителят Гуан му предложил: — Остави ми малко за данъците, че утре ще минават да ги събират. Крадецът върнал част от парите в кутията и пак се насочил към вратата. — Не благодариш ли, когато ти правят подарък? — попитал го отново Учителят Гуан. Крадецът му благодарил и излязъл. След няколко дни той бил заловен и заедно с другото признал, че е обрал и Учителят Гуан. Учителят обаче не пожелал да свидетелства срещу него. — Подарих му малко пари — казал Учителят — и той ми благодари. Това е всичко. Крадецът излежал наказанието си в затвора и рогато излязъл отишъл отново при Учителя и му се поклонил с думите: — Ще ми станете ли учител? *** ПОРЯДЪЧНОТО ПОЖЕЛАНИЕ Един богат търговец помолил Учителят Гуан да му напише някое мъдро пожелание, което да пази благополучието и щастието на дома му. Учителят Гуан взел четката и написал: "Дядото умира, бащата умира, синът умира." Като го прочел, търговецът скочил разгневен: — Какво е това? Що за злокобно предсказание пишете за семейството ми? — Това не е злокобно предсказание, — отвърнал Учителят Гуан — а пожелание за най-добро бъдеще. Ако твоят син умре преди тебе, това силно ще те разстрои. Ако твоят внук умре преди синът ти, ще се разбие сърцето ти. Пожелавам ти, всеки мъж в твоето семейство да стане дядо и никой син да не умира преди баща си. Какво по-истинско щастие може да желае едно семейство от живот и смърт в този порядък? *** МОНАСИТЕ И ЗНАМЕТО През един ветровит ден двама монаси спорели в двора на храма по въпроса, защо знамето се вее. Първият монах рекъл: — Аз твърдя, че се движи знамето, а не вятърът. — Аз пък си мисля, че се движи вятърът, а не знамето — възразил веднага вторият монах. През това време покрай тях преминал трети монах и включвайки се в разговора им казал: — Вятърът не се движи и знамето не се движи. Мисълта ви се движи. *** ДВАМАТА УЧИТЕЛИ Живели наблизо двама известни Учители. Те били твърде различни по характер. Единият стриктно спазвал всички заповеди на Буда, не пиел възбуждащи напитки и не ядял след 11 часа сутринта; а другият никога не съблюдавал заповедите, ядял, спял и пиел когато си поиска. Веднъж стриктният Учител посетил другия, а той в това време пиел вино, въпреки че будистите не трябвало да вкусват дори и капка. — Здравей братко — казал пийналият Учител. — Не искаш ли да пийнеш с мен? — Аз никога не пия — важно казал стриктният Учител. — Който не пие, той даже не е човек — заключил дълбокомислено пийналият. — Нима не ме смяташ за човек, само защото не пия тази отрова — възкликнал гневно стриктният Учител. -- Ако аз не съм човек, то тогава какъв съм, според теб? — Буда! — отговорил подпийналият Учител. *** МАЛКИЯТ Л И Учителят по Чан в един храм се наричал Гуан. Той имал един малък ученик на име Ли, който бил на 12 години. Ли виждал как всяка вечер монасите идвали при Учителя за персонално обучение и наставления. Той им задавал и различни "гунани" за да освободи умът им от заблуждение. На Ли много му се искало и той да получи такива наставления, но все му казвали, че още е твърде млад. Ли много настоявал и Учителят Гуан накрая склонил. Вечерта в определеното време Ли ударил гонга пред стаята на Учителя, за да съобщи за пристигането си. Поклонил се три пъти пред стаята на Учителя, в знак на уважение и влязъл, присядайки в почтително мълчание. Учителят Гуан най-после обърнал очи към него: — Ти може би си чувал плясъка от две ръце, когато се ударят една в друга? Покажи ми сега плясък с една ръка. Ли се поклонил на Учителя и се прибрал в стаята си, за да медитира върху проблема. В този момент дочул от прозореца музика на гейши. Той се замислил над това и на следващата вечер изсвирил тази музика пред Учителят, на въпроса му за плясъка от една ръка. Не, не — казал Учителят — това не е шумът от плясъка на една ръка. Ти нищо не си разбрал. За да не му пречи музиката, Ли отишъл още по-надалече, на едно спокойно място. Там той отново се потопил в медитация за това, какъв може да бъде този звук. — Сетих се — извикал той, дочувайки шумът от капеща вода. Учителят обаче отново не одобрил новата му идея. Ли си отишъл за да опитва отново. Така той чул шум на вятър, вик на сова и други, но и тези звуци били отхвърлени. Повече от 10 пъти Ли ходил при Учителя с различни предложения, но те все били неправилни. Веднъж малкият Ли достигнал пълна и дълбока медитация и излязъл извън пределите на звуците. — Не можех повече, да ходя и да ги събирам — обяснил той на Учителя на другия ден. — Ето защо достигнах до беззвучен звук. Така, той успял да открие звукът от плясъка на една ръка. *** В ТЪРСЕНЕ НА ПРОСВЕТЛЕНИЕТО При един Учител дошъл нов ученик. Той му поставил един "коан" за размисъл: — Чуй звукът от плясъкът с една ръка. Ученикът останал в манастира три години, но така и не могъл да премине това изпитание. Една вечер той отишъл при Учителя и му казал отчаяно: — Аз трябва да се върна в къщи потънал в срам и смут, защото не успях да реша задачата Ви. — Почакай още една седмица и медитирай непрекъснато — успокоил го Учителят. Просветлението, обаче, така и не дошло при него. — Опитай още седмица — посъветвал го Учителят отново. След седмица това се повторило още веднъж и отново безуспешно. Отчаян, ученикът започнал да моли да бъде освободен най—после, но Учителят го заставил за още петдневна медитация. Отново нямало никакъв резултат. Накрая Учителят казал: — Медитирай още три дни и ако пак нищо не се получи, по-добре се убий. На втория ден ученикът станал просветлен. *** РАЗГОВОР С РЪЦЕ Всеки странстващ Чан будистки монах можел да се установи в даден храм при условие, че победи в словесен двубой тези, които живеят в храма. Ако не успее, трябва да напусне храма. В един храм живеели двама братя монаси. По-големият брат се учел добре, а по-младият бил глупав, а освен това и едноок. Веднъж в храма пристигнал един странстващ монах и решил да се засели. По тази причина, според обичая той решил да побеседва за възвишеното учение с местните монаси. По-големият брат бил много изморен от целодневните занятия и изпратил за разговора по-младия си брат: — Иди и проведи разговора в мълчание — посъветвал той брат си. Странстващият монах и по-малкият брат отишли до светините и седнали. След известно време гостът отишъл при по-големият брат и му казал: — Твоят малък брат е чудесно момче. Той ме победи. — Разкажи ми моля ти се разговорът ви — полюбопитствал баткото. — Отначало — започнал странникът — аз повдигнах един пръст, символизирайки просветленият Буда. Тогава брат ти повдигна два пръста, символизирайки Буда и учението му. Аз пък повдигнах три пръста, символизирайки Буда, учението му и неговите последователи, живеещи хармоничен живот. Тогава твоят брат ме трясна в лицето със свит юмрук, показвайки ми, че и трите са произлезли от едно място. Така гой ме победи и вече нямам право да оставам тук. При тези думи странстващият монах си тръгнал. — Къде е този човек — извикал малкият брат, приближавайки се към големия. — Разбрах от него, че си го победил в спора — посрещнал го големия брат. — Разкажи ми за какво спорихте? — Ами, гледа ме, гледа ме и ми показа един пръст, намеквайки ми, че имам само едно око. Но тъй като той е странник, реших да бъда вежлив с него и му показах два пръста, поздравявайки го с това, че той има две очи. Тогава този грубиян ми показа три пръста, намеквайки отново, че двамата заедно имаме три очи. Аз се вбесих и го праснах с юмрук в лицето, а той избяга. Така разговорът приключи. *** ДРЕМЕЩИЯТ УЧИТЕЛ Един Учител обикновено дремел всеки ден по обяд. Веднъж децата-монаси го питали защо прави така, а той им отговорил: — Така аз всеки ден ходя в страната на мечтите. Там се срещам със старите мъдреци, както е правил Конфуций. Веднъж през деня било много топло и децата-монаси задрямали. Когато Учителят ги видял им се скарал за това, което са сторили. — Учителю, ние бяхме в страната на мечтите, за да се срещнем със старите мъдреци, както е правил Конфуций — обяснили те с усмивка. — И какво ви казаха мъдреците? — запитал Учителят. — Когато ги срещнахме, ние ги попитахме дали идва тук всеки ден нашият Учител. Те ни отговориха, че никога не са виждали този човек *** ДОБРО И ЗЛО Един известен Учител провеждал всяка неделя занятия по медитация. За тази цел пристигали ученици от различни краища на Китай. Веднъж при едно такова събиране хванали ученик-крадец. Съобщили за това на Учителя, но той не направил нищо по въпроса. По-късно крадецът отново бил хванат да краде, но Учителят отново не направил нищо. Учениците много се ядосали и написали официална молба да се изгони крадеца. В противен случай те щели да напуснат всички заедно. Учителят прочел молбата, събрал учениците и им казал: — Вие, премъдри братя, знаете много добре, кое е добро и кое е зло. Вие можете да отидете да се учите, където си поискате. Този ваш заблуден брат, обаче, не може да различи доброто от злото. Кой ще го научи на това, освен мен? Той ще си остане тук, дори и всички вие да си отидете. Сълзи потекли по лицето на крадеца и всичките му желания да краде изчезнали. *** ПРОСВЕТЛЕНИЕТО При един известен Учител по Чан будизъм дошъл един 50 годишен търсач на просветление с голямо самочувствие. Без да губи време, той запитал Учителя: — Изучавал съм, още когато бях малък, че тревата и дърветата също могат да станат просветени. На мен това ми изглежда странно, не мога да го разбера. — Няма смисъл да обсъждаме, дали дърветата и тревата могат да станат просветени. Въпросът е, как ти самият да станеш просветен. Мислил ли си някога върху това? — Аз никога не съм мислил за това — възкликнал старецът. — Тогава иди и помисли — завършил Учителят. *** НА ТОЧНОТО МЯСТО Един майстор на чаената церемония решил да закачи на една колона кошничка с цветя. Той помолил своя калфа да окачи кошничката и го насочвал накъде да мръдне кошничката. Той го карал да я придвижва ту нагоре, ту надолу, вляво, вдясно и.т.н. Процедурата била доста дълга и приключила едва, когато той намерил точното място. — Ето сега е на точното си място — казал Учителят доволно. Ученикът решил да го провери, отбелязал мястото незабелязано и казал, че го е загубил. Цялата процедура се повторила отново и насочването завършило на същото място. Така Учителят потвърдил изключителното си чувство за хармония и естетика. *** УСЪРДНИЯТ УЧЕНИК Един ученик стоял на колене съсредоточено. Учителят го видял и се спрял пред него. — Защо стоиш така на колене? — попитал го той. — Искам да стана Буда, Учителю — отговорил ученикът. Тогава Учителят взел една тухла и започнал да я търка с камък. — Какво правиш, Премъдри Учителю? — запитал ученика. — Ще разтрия тази тухла и ще си направя огледало — отвърнал Учителят. Но Учителю, как може се направи от тухлата огледало? Това е невъзможно! А как може да седиш на колене и да станеш Буда? — запитал спокойно Учителят. *** НОВИЯТ УЧЕНИК — Учителю, аз съм нов — обърнал се един ученик към Учителя - моля Ви, покажете ми Пътя. — Ти вече закуси ли? — попитал го на свой ред Учителят. — Да, Учителю! Тогава иди и си измий паничката! — отвърнал му Учителят. *** НА БРЕГА НА ВОДОПАДА ЛЮЙЛЯН Веднъж Конфуций стоял пред водопада в Люйлян и му се любувал. Струите падали от височина тридесет жъна, а пяната кипи на тридесет ли. Не могат да го преплуват нито каймани, нито риби, нито костенурки — морски или речни. Когато забелязал там плувец, Конфуций помислил, че този човек от мъка си търси смъртта и пратил учениците си долу за да го измъкнат. След няколкостотин крачки обаче, човекът излязъл от водата с разпуснати коси, запял и почнал да се разхожда наоколо. Като видял това, Конфуций тръгнал подире му и го заговорил: — Водопадът в Люйлян е висок тридесет жъна, а пяната кипи на тридесет ли. Не могат да го преплуват нито каймани, нито риби, нито костенурки — морски или речни. Когато забелязах как ти влезе в него, си помислих, че от мъка си търсиш смъртта и пратих учениците си долу за да те измъкнат. Когато излезе с разпуснати коси, запя и започна да се разхождаш те помислих за душа на удавник. Като се вгледах, обаче, видях че си човек. Позволи ми да те попитам — знаеш ли тайната как да ходят хората по водата? — Не — отвърнал плувецът. — Аз нямам тайна. С вълната потъвам, с пяната изплувам. Следвам течението на водата, без да и натрапвам нищо от себе си. *** МЪЛЧАЛИВИТЕ УЧЕНИЦИ Четири ученика от една школа по Чан будизъм решили да медитират няколко дни. Уговорили се никой да не проговаря през това време. Преминали първият ден в безмълвна медитация. Когато настъпила нощта, газовите лампи започнали съвсем да мъждукат. Единият ученик не можал да издържи и извикал на слугата: — Оправи тази лампа! Като чул това вторият ученик много се зачудил. — Уговорихме се да не казваме нито дума — казал учудено той. — Бъбривци такива, стига сте говорили — обадил се другият. — Само аз си мълча — заключил четвъртият. *** МЪДРИЯТ ГОЛЕМЕЦ Двама Чански Учители били поканени при един големец. Когато те пристигнали първият се обърнал ласкаво към големеца и му казал: Вие господине, сте мъдър по натура и имате вродена способност за усвояването на Чан будизма. — Глупости — възкликнал ядосано другият. — Какво ласкаеш този глупак? Може да е големец, но от Чан будизъм нищо не разбира. Скоро след това големецът построил храм на вторият Учител и станал негов ученик. На първият не обърнал никакво внимание. *** ВЯРАТА И ВЯРВАЩИТЕ Жителите в един град отишли в църквата и заръчали свещеника да моли Бог за дъжд поради голямата суша. Свещеникът ги погледнал и казал: — Няма да се моля за вас, защото вие не вярвате. Бог помага само на тези, които вярват. — Но ние вярваме отче! — извикали в хор хората. — Щом вярвате, защо сте дошли тогава без чадъри? — попитал свещеника.

Текстът има много интересно дълго въведение, в което може да се научи много за египетския пантеон. egyptien.doc

Това четиво е интригуващо и увлекателно написано. Освен това ако все пак предубедеността ни попречи да се доверим на написаното, то снимките на ледени кристали са прекрасни. Водата е източник на живот. А нашия свят е свързан с информацията.., което е факт..Какво пък...защо водата да не съхранява информация за емоциите ни, творенията и прочие.. Приятно четене(гледане)!!! emoto.pdf

Напълно те подкрепям. Не само това но и е открито името на Мозе(Моисей) със всичките титли полагащи се на един близък до фараона хъм човек. Очевидно е че е последовател на Атон и се похвалвам, че в философски факултет това ни беше преподадено като една от съвременните хипотези за възникване на юдаизма. Трябва да се позаровим надълбоко и да намерим още данни, защото очевидно много хора вече споделят тази идея. В нея се обяснява ЗАВЕТЪТ като договор между Слънчевия Бог и семитските племена, които са работели по онова време в Египет по ремонт на напоителната система. Моисей се е възползвал от недоволството им тъй като поради няколкогодишна суша заплатите им били забавени в един момент напрежението ескалирало. Твърди се че онези, които са левити или потомци на Моисей всъщност са потомци на египтяните забягнали с него след неуспешния преврат - не е лесно да се смени жречество и фараон. Например чудото с морето е обяснено логично по следния начин - Моисей е бил образован, освен това жрец на Атон (макар и неизвергнат) и е разбирал от география и астрономия много повече от генерала предводител на преследвачите им. Когато стигат до един разлив на Червено море (разказвам по памет и може да бъркам морето), чието съществуване геолозите са доказали той е минал непосредствено преди прилива. Това показва че е бил достатъчно образован за да изчисли времето през което ще преминат така че преследвачите да се окажат по средата когато нивото се дигне най-високо. Така е станало първото му чудо. Не е трудно един образован египтянин да заблуди необразованите си "последователи" и да им обещае един вид "договор" (ЗАВЕТА) - те ще бъдат богоизбран народ ако му служат и изпълняват повелите му. Естествено на Моисей му е било трудно да сплоти малцинството от образовани египтяни с необразованите, суеверни семити. За това се е наложило да избере най-отвратителния, нелогичен, дълъг път към "обетованата земя", която не е чак толкова специална и плодородна, но е подхоящо далече, за да може походът да сплоти хората и да закрепи култа. Оттам нататък историята я знаем... Иска ми се да открия книга писана за това. Гледах само един филм по дискавъри и каквото са ни говорили в университета.. много ми е интересно..

Чатерджи и Датта История на индийската философия Веданта Тази система израства от Упанишадите, които представляват връх на спекулациите на Ведите, и затова тя се нарича Веданта, или край на Ведите. Веданта е събрала ведно всички философски мисли, разпръснати из Упанишадите. Нейните основни положения са изложени в Брахма-сутра на Бадараяоа, която систематизира учението на Упанишадите, и в коментарите към тези сутри, съставени от по-късни автори, в това число от добре известните Шанкара и Рамануджа. От всички индийски системи Веданта – особено в изложението Ј от Шанкара – оказва най-голямо влияние върху индийския живот и продължава да съществува в една или друга форма в различни части на Индия. В един от химните на Ргведа ние срещаме идеята за съществуването на една върховна личност, Пуруша, която пронизва цялата вселена и все пак се намира извън нея. Всички обекти на вселената, одушевени и неодушевени, простите хора и светците, се изобразяват тук в поетична форма като части от върховната личност. В Упанишадите това единство на всичко съществуващо намира израз в концепцията за единната безлична реалност (сат) или в концепцията за единната душа, единния Брахман (всички тези понятия се употребяват като синоними). Светът, се казва в Упанишадите, води началото си от тази реалност, основава се на нея и се връща към нея при своето разрушаване. Реалността на множеството отделни обекти, възприемани във вселената, се отрича и се утвърждава тяхното единство в единната реалност. Всичко е бог. Душата е бог (аям атма брахма). Няма множественост. Тази душа, или бог, е реалността (сатя); тя е неограничено знание (джпана) и блаженство (ананда). Шанкара интерпретира Упанишадите и Брахма-сутра в духа на чистия, ярко изразен монизъм. Бог е единна реалност не само в смисъл, че няма нищо друго освен бог, а и в смисъл, че даже в бога няма множественост. Отрицанието на множествеността, единството на душата и бога, твърдението, че с познанието на бога се познава всичко, и други подобни възгледи, които можем да намерим в Упанишадите – всичко това, задаващо общия тон, с който е проникнато учението на Упанишадите, не може да се обясни логично, даже и да повярваме в съществуването на много реалности в бога. Наистина, в някои Упанишади се говори за сътворяването на много неща от бога (Брахман) или от душата (Атман). Но в други Упанишади и даже във Ведите творението се приравнява към илюзията, вълшебството. За бога се говори като за илюзионист, сътворил света чрез магическа сила, наричана мая. Затова Шанкара смята, че като признаваме съществуването само на една реалност, ние трябва да обясним света не като реално творение, а като видимост, която бог предизвиква в нашето въображение чрез необяснимата сила на мая. За да се направи концепцията за мая по-разбираема за обикновения читател, той я обяснява, сравнявайки я с илюзиите, срещани във всекидневния живот, когато например връвта изглежда като змия, или някаква блестяща повърхност – като сребро. Във всички случаи на такава илюзия е налице субстрат, реалност (връв, блестяща повърхност), която вследствие на нашето незнание за субстрата ни изглежда, поради наслагването на същности, като нещо повече – змия или сребро. По подобен начин може да се обясни възприятието ни на обектите на света. Ние възприемаме много обекти в единния Брахман вследствие на нашето незнание (авидя), което скрива от нас реалния Брахман и го кара да изглежда като много обекти. Когато фокусникът по време на представлението илюзорно прави от една монета много монети, то от гледна точка на фокусника причината за това е неговата магическа сила; от наша гледна точка причината за възприеманите от нас много монети се състои в нашето незнание за тази една реална монета. Прилагайки тази аналогия към явленията от външния свят, можем да кажем, че дадените явления се раждат от магическата сила на мая, съдържаща се в бога, а също и от нашето незнание. Мая и незнанието в този случай са две страни на едно и също явление, разглеждано от две различни гледни точки. За мая също така може да се каже, че тя е причината на незнанието (авидя или аджпана). За да не се остава с впечатлението, че теорията на Шанкара не е в състояние да защити позициите на чистия монизъм, доколкото тя допуска съществуването на две реалности – бог и мая, Шанкара посочва, че мая като сила на бога се различава от бога не повече, отколкото силата на изгарянето от огъня. Затова тази теория на Веданта не е дуализъм, а монизъм, недуалност (адвайта). Но даже и в този случай нима бог в действителност не притежава силата на съзиданието? На този въпрос Шанкара отговаря така: докато ти вярваш в явленията от външния свят, ти гледаш на бога чрез света – като на негов творец. Но щом узнаеш, че този свят е само видимост, че в действителност нищо не е сътворено, ти преставаш да мислиш за бога като за творец. За този, който не се лъже от изкуството на вълшебника и не се поддава на неговите трикове, вълшебникът престава да бъде вълшебник и губи магическата си сила. По същия начин за тези малко хора, които не виждат в света нищо освен бога, той престава да бъде притежател на мая, на силата, създаваща привидност. Като има предвид това, Шанкара посочва необходимостта да се разграничават две гледни точки: обикновена, емпирична (вявахарика) и трансцендентна, висша (парамартхика). Първата е гледната точка на непросветените лица, разглеждащи света като нещо реално. На тази гледна точка се крепи цялата практика на нашия живот и затова тя справедливо трябва да се нарече практическа (вявахарика). От тази гледна точка светът изглежда реален, а бог – всемогъщ и всезнаещ творец, вседържател и разрушител. По този начин бог изглежда като притежаващ много свойства (сагуоа). В този смисъл Шанкара нарича бог Сагуоа-Брахман, или Ишвара. От тази гледна точка Азът изглежда ограничен от тялото, което се държи като смъртно Ego (ахам). Втората, висша гледна точка (парамартхика) принадлежи на просветения, който е разбрал, че светът е само видимост и че не съществува нищо друго освен бог. От тази гледна точка светът е нереален, бог престава да се разглежда като творец или като притежател на такива свойства като всезнание и всемогъщество. Бог се схваща като единен – без каквито и да е отличителни особености, без каквито и да било свойства. Бог от тази метафизическа гледна точка (парамартхика-дршти) е неопределим и няма отличителни признаци. Той е Ниргуоа-Брахма. Тялото също трябва да се признае за видимост, и нищо не отличава душата от бога. До тази метафизична гледна точка може да се стигне само при условие че се отстрани незнанието (авидя), поради което само и съществува илюзията за реалното съществуване на космоса. А това може да се осъществи само чрез овладяването на знанията, дадени от Веданта. Необходимо е да установим контрол над сетивата и ума, да се откажем от всички привързаности към обектите, като осъзнаем техния преходен характер, и горещо да възжелаем освобождението. Веданта трябва да се изучава под ръководството на просветен учител, като при това изложените от нея истини се усвояват чрез постоянен размисъл и съзерцание. Когато ученикът стане достоен, учителят ще му каже: „Ти си Брахман“. Тогава ученикът трябва да мисли за това дотогава, докато не започне пряко и постоянно да осъзнава истината: „Аз съм Брахман“. Това и ще бъде съвършената мъдрост или освобождението от зависимостта. И макар че такава мъдра и освободена душа все още продължава да се намира в тялото и в света, те повече не я сковават, доколкото тя не ги смята за реални. Такъв човек живее в света, но не е зависим от него. Няма привързаност, няма илюзии, които да влияят на неговата мъдрост. Душата се избавя от илюзорните идеи, отделящи я от бога; тя се освобождава също от всякакво страдание. И доколкото бог е блаженство, такова става и освободената душа. Тези учения на Веданта се интерпретират и развиват от Рамануджа по един различен начин. Той смята, че бог е единствената реалност; негови части са различни, лишени от съзнание (ачит) материални обекти, а също и имащите съзнание (чит) души. Бог притежава всички висши добри качества, от рода на всезнанието и всемогъществото. Бог сътворява света на материалните обекти (ачит) от вечно намиращата се в него материя, както паякът плете паяжината си, като я извлича от собственото си тяло. Душите се схващат като атомистични (аоу) субстанции, които съществуват вечно. По своята природа те са надарени със съзнание и самопознание. Всяка душа в съответствие с кармата си е надарена с материално тяло. Зависимостта на душата означава, че тя е заключена в дадено тяло. Освобождението означава пълно разединение на душата от тялото. Причината за зависимостта е карма, идваща от незнанието. Душата се отъждествява с тялото поради непознаването на своята истинна природа и защото се държи така, като че ли е тяло. Тя страстно желае сетивните удоволствия. По този начин тя се привързва към земното, и силата на тази привързаност става причина за нейното прераждане. Незнанието се отстранява чрез изучаването на Веданта. Човек стига до знанието, че неговата душа е различна от тялото, че тя в действителност е част от бога, или Брахман, от когото зависи нейното битие. Безкористното изпълнение на задълженията, предписвани от Ведите, разрушава натрупаните сили на привързаността, т.е. кармите, и помага да се овладее съвършеното знание. Бог трябва да се разглежда като единственият достоен обект на любовта, необходимо е постоянно да се мисли за него и да се покоряваме на неговата воля. На бог е угодна предаността, и преданите той освобождава от зависимостта. След смъртта си освободеният никога няма да се прероди. Освободената душа става подобна на бога, защото както и самият бог тя има чисто съзнание, свободно от несъвършенства. Но тя не става идентична с бога, доколкото крайното не може никога да стане безкрайно. Според Рамануджа макар и бог да е единствената реалност и да не съществува нищо друго освен бога, все пак в него се намират много реалности. Сътвореният свят и създадените обекти са също толкова реални, колкото и бог. Поради тази причина това учение не може да се нарече последователен монизъм – адвайта, тъй като то е учение за Единния, ограничен от наличието на много части, т.е. ограничен монизъм – вишишта-адвайта. Бог, притежаващ надарените със съзнание души и лишената от съзнание материя, е единствената реалност. Мисля че по-горния текст потвърждава и обяснява казаното от Серена...а освен това освен монизъм и стремеж към единност на обяснението на света в древни времена се е пръкнал и атеизъм: Системата Джайна Произходът на Джайна се отнася към далечните праисторически времена. Тази вяра се предава на потомството чрез двадесет и четирима тиртханкари (букв. прокарващи бродове), т.е. достигнали освобождение проповедници на вярата, последният от които е съвременник на Гаутама Буда – Вардхамана (наричан също Махавира). Привържениците на системата Джайна отхвърлят възгледа на Чарвака, че възприятието е единственият достоверен източник на познанието. Те посочват, че ако се отхвърли възможността от получаване на достоверни знания посредством извода или свидетелството на други лица само защото понякога те са подвеждащи, то под съмнение следва да се постави също и непогрешимостта на възприятието, тъй като самото възприятие понякога се оказва илюзорно. Самите последователи на Чарвака прибягват до помощта на извода, когато от твърдението, че някои изводи са лъжливи, те стигат до извода, че всички изводи са лъжливи, а също и когато отричат съществуването на някои обекти защото не можем да ги възприемем. Освен възприятието последователите на Джайна приемат като източници на достоверното знание логическия извод и свидетелствата. Достоверно изводно знание ние получаваме тогава, когато то се подчинява на определени логически закони. Свидетелството също е достоверно, когато представлява съобщение, изхождащо от надежден авторитет. Фактически джайнистите твърдят, че само основавайки се на авторитета на учението на всезнаещите, на достигналите освобождението светци (джини или тиртханкари) ние можем да получим безпогрешно знание по някои духовни въпроси, които не могат да се разкрият от нашето ограничено сетивно възприятие и разсъждение. На основата на тези три източници на познанието системата Джайна изгражда своето разбиране за вселената. Възприятието разкрива реалността на материалните субстанции, състоящи се от четири различни елемента, същите, които фигурират и в системата на Чарвака. По пътя на извода философите от Джайна стигат до убеждението за наличието на пространство (акаша), доколкото материалните субстанции трябва да съществуват някъде, и време (кала), доколкото измененията, т.е. серията от състояния на субстанцията, не могат да бъдат разбрани без него. Те са убедени, че съществуват причини за движението и покоя, тъй като без тях е невъзможно да се обясни движението и преустановяването на движението в нещата. Тези причини, наричани дхарма и адхарма, следва да се разбират не в техния обикновен морален смисъл [като добродетел и порок, или достойнство и недостойнство], а като причини за движението и покоя. Но физическият свят, състоящ се от четирите елемента на материята, пространството, времето, дхарма и адхарма, не е всичко. Възприятието и изводът говорят също така за съществуването на души във всички живи тела. Когато ние възприемаме такива свойства на портокала, като цвят, форма и миризма, ние казваме, че възприемаме съществуването на дадения портокал. На същото основание, когато с помощта на вътрешния орган възприемаме удоволствието, страданието и другите свойства на душата, трябва да допуснем, че душата също така ни става известна непосредствено чрез възприятието. Не трябва да се казва, че съзнанието е продукт на материята; Чарвака не може да приведе нито един пример, когато като че ли възприемаме пораждането на съзнанието от съединяването на материалните субстанции. Съществуването на душата може да се изведе също на това основание, че материалните субстанции не могат сами по себе си да се групират в живо тяло, ако няма съзнателно действуваща и ръководеща ги сила. Без съзнателна субстанция, способна да управлява материалните субстанции, тялото и сетивата не могат систематично да изпълняват своята работа. Следователно има толкова души, колкото и живи тела. Душа, според мнението на Джайна, имат не само животните, но и растенията, даже прашинките. Съществуването на най-дребните живи същества (такива, като микробите) в прахта и в другите изглеждащи невидими неживи материални неща се допуска също и от съвременната наука. Душите притежават различна степен на съзнателност. Някои от тях, като например душите на растенията или на прашинките, притежават само осезание и следователно имат само осезателно съзнание. Низшите живи организми имат два вида сетива; по-развитите – три; някои притежават четири сетива. Човекът и някои висши животни притежават пет сетива, чрез които те познават нещата. Но колкото и да са развити сетивата, душата, живееща в тялото, е ограничена във възможностите си за познание; тя е ограничена също така по сила и е подложена на всички видове страдания. При все това всяка душа е в състояние да постигне безгранична съзнателност, сила и щастие. Тези свойства са присъщи на самата природа на душата. Кармите затрудняват тяхната проява, както облакът закрива светлината на слънцето. Кармите, т.е. силите на страстите и желанията на душата, привличат към нея частиците на материята, които проникват в душата така, както прашинките проникват в светлината на пламъка или слънцето. С една дума, кармите са причината за това, че душата се заробва от материята. С отстраняването на кармите душата може да отхвърли от себе си зависимостта и да си възвърне природните съвършенства. Учението и животът на достигналите освобождение светци (тиртханкара) доказват възможността за освобождение и посочват също така пътя, който трябва да се следва за достигането на тази цел. За освобождение от зависимостта са необходими три неща: най-дълбока вяра в учението на Джайна, точно знание на това учение и правилно поведение. Правилното поведение се състои във въздържането от несправедливост, лъжа, кражба, чувственост и привързаност към сетивните обекти. Възпитавайки у себе си правилна вяра, правилно знание и правилно поведение, ние получаваме възможност да контролираме своите страсти, а кармите, оковали душата с веригите на материята, се отстраняват. Премахвайки препятствията, душата отново получава своите природни съвършенства – безгранична вяра, безгранично знание, безгранична сила и безгранично блаженство. Това е и състоянието на освобождение. Последователите на Джайна не вярват в бога. Тиртханкарите са тези, които притежават такива божествени сили като всезнанието и всемогъществото. Те се почитат като идеал за живот. Симпатията към всички живи същества е една от главните черти на джайнистката религия. В тясна връзка с нея е и почтителното отношение към мнението на другите школи. Философите на Джайна отбелязват, че всеки обект има безбройно количество аспекти и за този обект може да се съди от различни гледни точки. Всяко съждение за нещата е затова правилно само по отношение на определени техни аспекти, разглеждани от особена гледна точка. Следователно ние трябва да помним за ограничената природа на нашето познание и съждения и трябва да се откажем от мисълта, че една или друга гледна точка дава пълната представа за даден предмет. Ние трябва да защитаваме и да правим по-убедителни нашите собствени твърдения и същевременно трябва да приемем възможността, че и другите гледни точки са правилни. Философията на Джайна е един вид реализъм, тъй като тя утвърждава реалността на външния свят; тя също така е и плурализъм, защото вярва в наличието на много последни реалности. Тази философия е атеистична, защото отхвърля битието на бога. И двете системи са по-древни от будизма и са се развили и разгтърнали напълно преди него. Всъщност така да се каже му проправят път. Индуизма е сложна плетеница от сложни божества с пантеон от към над 1000 образа. Въпреки това поради липса на върховенство те обитават свят също както хората, принципно Дарма или душата на душите, от която са част всички същества е единствена..Има много школи, които намирисват на монотеизъм от дълбоки времена. Всички те се развиват на фона на индуизма.

Но дали пък заради нас делфините пък няма да се разболеят от токсините...Канцерогенните неща са канцерогенни за хората но и за животните... Изобщо проблемите на китоподобните са големи, светът им е застрашен, макар уж да е "необятен" океана...Хората проникват навсякъде и проникват грубо..убийствено грубо за съжаление..

Не знам но имаше един случай по българското черноморие, където рибари бяха обесили за краката живи корморани при мрежите да "плашели" другите за назидание ли...не знам..

Щом са толкова ужасни аз пък няма и да ги гледам Не мога да разбера защо хората убиват китове, когато има толкова прасета и кокошки за колене и ядене...Толкова много култувирани развъдници за риба, толкова много култивирани стриди и прочие деликатеси...Смея да твърдя че съм дори против лова на акулите..някои акули също са застрашени... И изобщо защо убиваме диви животни, когато спокойно можем да се изхраним с онова, което отглеждаме..Не мога да гледам материала..знам какво би съдържал, но не мога да гледам как се убиват беззащитни срещу оръжията животни..изобщо страданието на животните не ме вбесява а направо ме убива..Това не е лов а престъпление, ловът има смисъл, когато си гладен имаш само нож или лък и стрели и животното което убиеш ще бъде гарант че ще живееш още поне седмица, че ще се облечеш в кожата му и прочие.И освен това в такъв лов то има шанс да оцелее и ако оцелее няма да оцелееш ти.. Всичко друго е зверство и само човека прави така, никой друг биологичен вид..

маааааалко ми напомня на торбестите хищници на картинката..

Проблемът е по-скоро следния.. ДА ГОРКОТО МОМЧЕ, мир на праха му и дано не стават такива неща с хората изобщо - било е толкова самотно, че единствено във форума е имал с кого да сподели - това значи майка, баща, учители, съученици, всичко е било кьопаво..целия му живот. Не винаги самоубиеца е луд! Но когато няма кой да му подаде ръка на изпадналия в дупка човек често става така. Моя съученичка се самоуби, когато бях в 10 клас! В България. УЧеничка от сравнително реномирано столично училище. Защото баща й я биеше, майка й не хаеше а я беше срам да разкаже на нас - съучениците си, че не може да избяга от кошмарен затворен кръг на семеен тормоз, от който понякога я спасявали само баба й и дядо й но видиш ли те хорицата не могат да се бъркат на бащата (явно ги е било страх от него). Тя разказа всичко в писмо, изля си душата и прекъсна живота си, защото страхът и болката очевидно са напирали..Беше водила и дневник, който потресе дори полицията, която разследваше "УБИЙСТВО" по молба на бащата, който се оказа, че е бил не прекия но истинския убиец. Тя беше пълна отличничка, беше добър приятел, беше душата на компанията - ведър и усмихнът човек, който е таял в себе си всички проблеми само защото обществото ни е бъгаво и е СРАМНО да си кажеш че баща ти те пребива за петица или просто защото така е решил! Беше толкова енергична, ведра, усмихната и красива че до ден днешен не мога да повярвал как е мъкнела този тежък товар върху себе си. Тя един ден си тръгна от училище - същата весела, засмяна, получила поредната шестица, целунала поредното гадже...и скочи от 8ия етаж..отиде си завинаги.Тя имаше много обожатели, беше популярна, имаше приятели и пак е била самотна в болката си. Хвърли се от 8ия етаж а съучениците ми носиха ковчега й - бяхме на по 15-16 години. Плакахме защото я обичахме и плакахме защото удара беше ужасен - беше ни страх КАКЪВ Е АДЖЕБА ТОЗИ ГАДЕН ЖИВОТ И КАК ЩЕ Го живеем....Това ме научи на следното - никога не обсъждай чуждата болка така все едно не може да стане твоя! Понякога човек наистина няма накъде да бяга а нещо наистина зло и болезнено го гони нанякъде и той просто скача от 8мия етаж или се напива с хапчета. Не е виновен интернет, не са виновни игрите...просто така сме се отграничили един от друг че понякога не забелязваме че този, който се вози в автобуса до нас НАИСТИНА Е ЖИВ ДИШАЩ ЧОВЕК, че приятеля ни е чувствителен както сме чувствителни ние и че да споделяш болката Е ЧОВЕЧНО а не да съдиш предалия се и падналия... За всичко изказано по-горе за чернокожите - първо няма никакво място за сравнение с циганите, африканците са представители на една древна, уникална култура, които Америка е превърнала в роби, смачкала е, отнела им е всички човешки права в продължение на няколко столетия. Въпреки това те са основния генератор на култура в Америка - черната музика, рапът, джазът, смъкнатите дрехи (а откъде ли идва модата да си с широките дрехи на господаря от малък)... Гетата са такива защото Америка все още дискриминира афроамериканците - те сами си викат NIGGA за да осмеят това лицемерие, проблемите им са много по-различни от тези на българските роми, защото в лицемерие е по-трудно да се живее отколкото при ясен конфликт и сблъсък. Познавам много чернокожи и африканци и американци, те са прекрасни хора и са много талантливи, любознателни и добронамерени, понякога до наивност. Това че се допуска да растат в мизерия не е защото не са интегрирани - ама че глупост, а защото все още са под пресата на идеала за американска мечта - къща, кола, двор с басейн, 3 деца, куче ...важното е да си бял и да са ти бели съседите. Освен това искам да кажа, че чернокожите са невероятно красиви хора, силни, изявяват се в спорта, изкуствата, науките! Нашите роми нямат никакви цели. Чернокожите американци имат ЕДНА ЦЕЛ - да се измъкнат от гетото...и много често го правят а ние ги гледаме на състезания, олимпиади и по MTV и на НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ дори! В темата са засегнати основни проблеми на обществото - това общество, което все мрънка срещу интернет и компютърните игри съставено от майки, които не знаят кой клас са децата им и които обвиняват една от най-великите PS2 игри примерно (гореспомената) за това че детето й не е в ред. Когато обаче баща му го налага с колана, или когато обаче тя пие поредната чаша алкохолен концентрат или води любовника си в къщи не се замисля изобщо..това би ли могло да е причина да се бъгне едно дете?? Или когато стои по цял ден на самотек както децата на българските майки, докато те пият кафе с някого си и се преструват на заети и единственото внимание, което обръщат на детето си е "НАПИСА ЛИ СИ ДОМАШНОТО А? Я СИ ДАЙ БЕЛЕЖНИКА!" - децата не са машини за отлични бележници, всяко едно от тях е една уникална чувствителна, ранима Вселена...докато всеки потенциален или настоящ родител не схване това тези деца ще се превръщат в бъгави възрастни, които ще отглеждат все по-бъгави деца и така нататък!

Това защото годината няма 512 дни нали

Хехех от трън та на глог да е по-висок. От родителите та на жена, деца и прочие отговорности... Хубавото в живота на съвременния млад човек е, че има време да си поживее - т.е. да не скача от повелите на баща си или майка си при капризите на мъжа си или жена си съответно!

Истинското знание не е вродено, то се придобива. ДЕМОКРИТ Мързела се влачи толкова бавно, че бедността бързо го настига. ФРАНКЛИН Ако се съмняваш в човека, не започвай с него работа, а ако започнеш- не се съмнявай. КИТАЙСКА ПОГОВОРКА На хората им е по-лесно да държат на езика си горещ въглен, отколкото тайна. СОКРАТ Не говорете за своето щастие на човек, по-малко щастлив от вас. ПИТАГОР Ако говорите само истината, не ви е нужно да помните. МАРК ТВЕН Не презирай врага, ако ти се струва слаб, не се страхувай от врага ако ти се струва силен. ЯПОНСКА ПОГОВОРКА Най-хубавото е невидимо за очите. Може да се види единствено със сърцето. Антоан дьо Сент Екзюпери,Малкият принц Човекът, който умее да премълчи дори когато е прав, прилича на боговете. Катон "Едно момиче може да чака правилния мъж, но междувременно това не означава, че не може да си прекарва добре времето с грешните" Шер "Живеят само влюбените, останалите просто съществуват!" Шекспир Величието на един народ не се измерва с неговата численост, така, както величието на един човек не се измерва с неговия ръст. Виктор Юго На най-важните житейски кръстопътища няма никакви пътни знаци. Чарли Чаплин Има два начина да изживееш живота си. Единият е като не вярваш, че съществуват чудеса. Другият е като мислиш всяко нещо за чудо Алберт Айнщайн Живея в малък град и не искам да го напусна, за да не стане още по-малък. Плутарх Когато бях млад си мислех, че парите са най-важното нещо на света. Сега когато остарях, знам и съм сигурен, че това е така. Ъруин Шоу И един виц за капак: Вие току-що получихте първия албански вирус! Тъй като тук не сме много напреднали с компютрите, това е ръчен вирус! Ще ви помолим: 1 - Да препратите писмото на всичките Ваши познати, които имат e-mail адрес 2 - Да изтриете съдържанието на диска C

Как се пише философско есе: 1. Започва се с основния проблем, който ще бъде разискван. История и възникване на проблема. 2. Въвеждат се основните противоположни гледни точки около проблема(най-малко 2),които предлага философската традиция (или автора) и се представят аргументите на всяка. 3. Обсъждат се предимствата и недостатъците на вече представените решения на проблема. 4. Представя се решението на автора на есето, като то се аргументира. 5. Заключението съдържа основните изводи от разсъждението на автора както и появата на нови проблемие вследствие на това разсъждение. Във философското есе може се цитират кратки фрагменти, като задължително цитата трябва да бъде по темата. Задължително трябва да се представят поне две различни гледни точки по темата. Примери за теми на философско есе: Проблемът Душа-Тяло в Европейската философска традиция Човекът като воля за живот Бог-човек и Свръхчовека Мисля, следователно съществувам ... Философските есета за кандидатстудентския изпит по философия имат за тема фрагмент от философски текст, който текст се предоставя за ползване на кандидатстудента по време на изпита.

Традиционен, нетрадиционен ТРЯБВА навсякъде да е забранен... Китовете ПОНЕ доказаха колко са по-човечни от хората стотици пъти... И в Япония и къде ли не лова на китове НЕ Е ЗАБРАНЕН...и това че племето продължава да не знае че убива СЪЩЕСТВО ценно за цялата планета както и други китоловци е ПАК проблем на цялото човечество..Популацията на китовете намалява... ФАКТ.. КИТОВЕТЕ СА ХОРА БЕ ХОРА! И са толкова ПРЕКРАСНИ и ИНТЕЛИГЕНТНИ че като гледам такова нещо като китолов винаги плача!

Благодаря и на двама ви! Намерих няколко абстракта, които говорят че може би трябва да издиря статиите, Серена - благодаря ти. Спирит - това е най-хубавия сайт посветен на Елегантната Вселена и струнната теория, който виждам. Все не се престрашавам да прочета книгата..поне ще изгледам филмчетата. Благодаря ВИ!

Не е толкова просто, когато става дума за микроявления отчетени от маркоуреди същността на явлението си остава ненаблюдаема, има цяла поредица от статии по въпроса при спора на Айнщайн с Копенхагенци.. Пък и не ми се вярва да са пропуснали да размишляват върху това тези модели и прочие проблеми - кквантовата механика е много нагорещен проблем, т.е. непрекъснато се пръкват нови въпроси, нови явления, нови експерименти. То за всичко се пишат статии. Но принципно статиите които открих бяха в много налудничава парапсихологична сфера и не стават за източник... Интересува ме просто обяснение на понятието - не предполагаем а виртуален - с вероятностен х-р, ту я има ту я няма.., тунелния ефект и прочие такива феномени. Т..е. по дълбоко задълбаване в обяснението а не просто определения на видовете частици... Явно наистина не се пишат статии за това Все пак не съм физик..и числата и прочие с които се сблъквам още повече ме подлудяват, защото пък съм много слаба в математиката.. Аз как да пиша за виртуалните кванти наизуст...- ще напиша предполагаеми и тва е... Търсех някакъв по-дълбок смисъл в понятието но очевидно такъв няма... факт е че съвсем се обърквам!

Здравей, Знам какво са виртуалните частици.. Трябват ми публикации по проблема -най-вече при ядрените взаимодействия, както и някакви публикации върху самата виртуалност - възникване на понятието и пр. във физиката, проблемите при употребата, парадоксите и прочие противоречия със закона за запазване на енергията, история на въвеждането и откриването на "виртуалните частици"...колкото за порцията енергия това е твърде просто определение и не достатъчно за моето изследване. Благодаря за насоките.. Принципно статиите, които са ми необходими обикновено са в бази данни с платен достъп, но все пак ако някой има под ръка поне списък с автори и заглавия ... Истината е че провеждам изследване на езика на квантовата механика и ме интересуват употребите на понятия, необходимостта от въвеждането на величини, тяхното назоваване и история и прочие...