Soki

Имам три книги и във всяка има различни данни с малки разминавания. Войната на България срещу всички балкански държави -1913 на полковник Христов Балканските Войни - том втори на А.Тошев Войната между България и другите балканси сържави през 1913 Но не смятам, че 5-10 дружини в повече биха решили изхода на битката. Особено ако са ново сформирани. Да не збравяме, че и много от новосъздадените военни части са били непълни. Но по-важното е дали и как е могла да се справи България с наличните ресурси и своите врагове. В битките при Нигрита и Сухо, основните български войски са били все още на фронта срещу Турция. Точно и затова са имали числено превъзходство Гърците. А и преди началото на Междусъюзническата война сме имали демаркационна линия, за която сме имали протокол подписан и от двете страни.

Абсолютно си прав, но изтикването на Българските войски до Нигрита и Кавала, става защото ние пращаме 7 Рилска дивизия да се бие срещу турция на тракийския фронт. Дори гръцкия флот я транспортира. След спирането на боевете срещу Турция и прехвърлянето на части в долината на Струма и Вардар, няма вече провокации. А очакване за война. Отделно вече имаме протокол за демаркационната линия. Така, че имали сме основания да чакаме да се изнервят и да нападнат първи.

Може би трябва да ги сравяваме по бойни едици - дружина(батальон), ескадрон(конен батальон) и батареии. Защото горе долу са еднакви по съответните армии. Освен гръцките евзонски батальони, които са по-големи. България може да формира около 264 редови дружини (като около 20% са новобранци), още 24 опълченски, с 47 ескадрона и батареии 138 полски, 32 планински и 16 тежки (като около 40% от тях са нескорострелни). Като от тези военни части трябва да се оставят няколко и срещу Турция. Сърбия е разположила срещу нас 152(24 са черногорски) редови дружини, 67 опълченски дружини, 36 ескадрона, 99 батареии Гърция е разположила срещу нас 71(6 евзони) редови дружини, 12 ескадрона и 37 батареи Като всички данни сочат, че техните батареи са осново скорострелни, особено на гърците. Или с други думи имаме почти паритет на силите. Но ако използваме факта, че те вече са ги разположили и ние трябва да ги разполагаме след тях, може да направим така, че където ще атакуваме да имаме числено превъзходство. И след унищожаването/пленяването на противникови части може да получим превъзходство на силите. Но ключа към успеха е да имаме 4 седмици от началото на атаката, до нахлуването на Румънските войски. Ако това не може да се постигне риска за провал е огромен, дори и да имаме успехи по фронтовете.

Всъщност България допуска огромни политически и тактически грешки и в завършека на Първата балканска война и в началото на Втората Балканска война. 1. Не може да започнеш война без поне да си осигуриш тила. Румъния иска земи от нас. Иска Добруджа, защото в Македония има власи. Ами да измислим нещо и да им предложим. Нещо, което ще ги заинтригува и докато водим преговори да си осигурим време да сразим Сърбия и Гърция. Реално от началото на 2раБВ до нахлуването на Румъния минават 14 дни. Значи ще ни трябват поне още две седмици, с които да ги забавим, но в истински реални преговори. Не е нужно да измисляме идея. Във Австрийските вестници излиза новина, че България и Румъния водят преговори за обединено кралство. Предлагаме им дуалистично кралство. Няма да има граници между двете държави. Всяка държава ще ползва пътищата и пристанищата на другата. Така ще им кажем и вие ще имате пристанище на Бяло море. И почваме да преговаряме за детайлите. Къде да е столицата. Какви да правомощията на центъра, какви на федеративните държави. И докато преговаряме хем печелим доверие, хем време. 2. Преговори с Турция за границата. Без да се замисляме може да им дадем Люлебургаз, Виза, Мидия и да изтеглим границата по-далеч от Истамбул. Но трябва да го направим с дипломация. Да почнем да се пазарим, да им поискаме нещо си, например Кешан и Малгара и излаз от другата страна на Марица на Бяло море. Целта на тези преговори е да ги бавим. Като можем да им предложим и позициите на войските да са наблюдавни от другата държава в рамките на 100км от границата. Така им казваме, че атака срещу Истанбул ще е трудно осъществима. 3. Никакво бързане. Времето работи в наша полза. Къде е бил проблема да се готвим за война в края на септември. Войниците ще са събрали реколтата, ще са си починали. Новите бригади са щели да станат по-опитни. Пък и до тогава е могло и Руския цар да ни даде безпорната зона или поне част от нея. 4. Изобщо за да започнем война трябва да имаме военен план. План който има Савов е сравнително добър и с малки преработки може да стане успешен. Като знаем от опит, че българския войник се бие мощно, но за кратко трябва да се направи кампания в която за 3-4 седмици да се срази единият от двата съперника - Сърбия или Гърция. Въпреки, че всички са мислили Гърците за пишман войници, Гърция може много трудно да бъде извадена от войната за толкова време. Защото тя може да изтегли войските си в старите територии и да чака Сърбите да ни разгромят. Затова единственият вариант е бил да се разгроми Сърбия. Изобщо тяхното разположение на войските в Македония е идеално затова. Да ги скуочиш на едно място, което може да бъде обградено от три страни. И да си оставиш изход към Косово, нова територия с недружелюбни албанци си е голяма грешак на Путник. Един добре разчетен план за удар по Ниш и после към Враня е възможен но при добре организирана войска и отпочинала. Ако войските успеят в рамките на 2 седмици да обградят и заловят две до три сръбски дивизии (от 9) и изтласкат другите към Косово, Сърбия ще се предаде. 5, За после остава план за Гърция, която може и да почака година две. Защото Българската държава ще стане два пъти по-голяма от Гърция и ще се сдобие с ресурси. Пък и може да ги убедим да ни дадат без бой икономически достъп до Солун, цялата долина на струма, Северната част от Солунското поле, Воденско и Леринско. Костурско е много трудно достъпно от към Лерин. 6. За започването на войната особено със Сърбия ни трябва инцидент с който да убедим света и основно Румъния, че сърбия ни напада. Затова трябва диверсия и т.н. неща трудни, но възможни. Изобщо ако сме мислили повече и сме действали след това, сега щяхме да сме поне 170 хил кв.км и комунизма щеше или да ни подмине или да е като в Югославия. Чест и почитания

Ще ви отговоря по един различен начин. Представете си, че живеете във времена, в които няма училища за простолюдието. Само някои от заможните хора са били обучени в училище. При вас идва някой господар и почва да ви говори на език, който не ви е майчин. При липсата на училище, в което да научите този език, вие сте принудени да почнете да го учите, защото трябва да се разбирате с господаря. Какво първо научавате от чуждият за вас език: граматиката, фонетиката или лексиката!?! Думите (лексиката). .т.е вие почвате да използвате чуждите думи, на които им знаете значението. Но дали не използвате вашата си граматика и вашата си фонетика. Над 90% от хората биха постъпили така. Така се постъпва и сега от хората отишли в чужди държави и принудени да работят и в течението на работата си научават езика. Или казано с други думи - ако господарите се опитват да наложат един език на простолюдието без училища - те ще начуат много от думите, ще си оставят част от думите, но едвали ще си променят изговора и в малка степен ще усвоят новата граматика. Ако ми следите логиката, простолюдието в ПБЦ е почнало да учи славянски в 10 век и за изненада в 12-13 век в много от писмените паметници (грамоти) се вижда, че граматика на пишещият не е като на църковно славянския. И в 19 век само Българският е език без падежи, за разлика от всички други славянски езици. Съвсем ясно е, че хората които са премахнали падежите си е имало основателна причина да го направят - така са свикнали да си говорят. За да имаме нещо общо с някой си друг народ, освен задпоставният член и доста подобни думи е добре да се види дали сме обитавали едно и също място в миналото. В други статии в този форум се твърдеше, че българите са дошли от южен кавказ в причерноморските степи на русия и украйна. Е кой се намира малко по-надолу от кавказ - кюрдите. И те май не са много мърдали от тям в последните хиляда години. Т.е. има реален шанс да сме живяли някога си заедно. Но това трябва да се докаже или отхвърли - засега е просто моя хипотеза и въпреки моята ограниченост от към знания и научни методи е по-достоверна от тюркския произход на езика на прабългарите. Защото с тези езици нямаме нито фонетично, нито граматически нитова лексикално минимално сходство!

В индоевропейските езици задпоставен член има в северно-германските, в кюрдски (западно кюрдски) и в езиците които се говорят на територията на ПБЦ и ВБЦ - Български/македноски, албански и Румънски. Първата германска държава е в Тракия преди да се появи Българската държава, т.е. пак имаме оплитане на линиите. Но с кюрдите (и други ирански народи) имаме и общи думи, които няма как да ги имаме, ако не сме имали нещо общо в миналото си. Един факт не означава нищо по начало, но ако могат да се навържат групи от факти може и да излезе стройна теория. Затова отхвърлянето на нещо като незначително е неправилно. Съвременният български език - словесно е подобен на славянските езици, граматически на романските и фонетично на италинаския (средно и южно). От всяка прилика и разлика може да се направи извод за миналото, колкото и да се струва странна

Наскоро излязоха изследвания за произхода/дървото на езиците по нов метод - наречен "ономасиологична реконструкция". С този метод се изследват кой език кога се е отделел от семейството си във времето. Едното изледване е за индо-европейското семейство на езиците. https://www.degruyter.com/document/doi/10.1515/ling-2020-0060/html https://brill.com/view/journals/ldc/8/1/article-p22_2.xml Като ги разгледаме установяваме нещо мното интересно: Индо-европейският език се е създал някъде в анатолия преди 6 хиляди години преди новата ера. След отделянето на Хитския и Тохарския езици от това семейство се създават Гръцкия и Арменския. След това настъпва интересното за нас, а именно Езиковото семейство се разделя на две групи - Източна и западна. От западната произхождат германските, романските(латински/италиански) и келтските езици, а от източната група произхождат Индийските, иранските, балтийските и славянските. Да разгледаме по-подробно източната група първо то се разделя на индо-иванска група и балто-славянска. Това разделяне се случва между 4 и 3 хиляди годни преди новата ера. Като първо се отделя индо-иранската група, която се и разделя на индийска и иранска пак преди другата под група да се раздели на славянска и балтийска. Ако помислим. Носителите на пра индевропейския език от анатолия се разделят на три; Едните остават около анатолия (гърци, арменци) другите се разселват едните на запад, а другите на изток. Западната група се разпада по-късно на Германски, романски и келтски езици в зависимост от това къде да се разположили, а източната група отива в централна азия/Иран и там започва да се дели отново. Индийците заминават за индия, Иранците си остават, а Балто-славяните тръгват към Европа през руските степи, като първи са балтийците. Дотук нищо неизвестно. Къде са българите. Според последните данни българите са дошли от подкавказието/северен иран и са преминали кавказ. В източна турция и северен иран живеят кюрдите. За наша изненада с кюрдския език имаме интересни съпадения и лексически и граматически. Имаме около 70 думи общи - аз, жена, куче ... http://bolgari.org/bylgarska_leksika_v_kyurdskite_govori-h-861.html А в граматично отношение и кюрдския и българския имаме задпоставен член. Какво искам да кажа с толкова дългото начало. Ако Българите са говорили ирански език от западното иранско семейство и идват в руските степи и там си поживяват сто двеста години със славяните, с които до преди столетия са говорили подобни езици май не им е било трудно да се разбират. Може би близостта между двата езика е бил достатъчен за да се приеме под натиска на Византия - Славянския като официален в ПБД. Което пък доказва и последващото разпадане на падежите, тъй характерни за славянските и нехарактерни за съвременния българския език. Да не забравяме, че Кирил и Методий са направили езика за панонските славяни. Или с други думи казано, когато два езика имат общ корен и то не много далечен, нещата се наместват. Друг пример за дуалистична държава от посестримски езици е Полско-литовската държава. Чест и почитания

Не мисля, че изобщо трябва да разсъждаваме над теми поставени от историчарите. Според мен, трябва да искаме в техните учебници да пише, че безспорните личности като Гоце, Даме, Сандански, Ванче, Братя Миладинови ... Цар Самуил, Иван Владислав ... са българи. Да пише, че населението на македония се е избрало с референдум да се запишат в Българската екзархия, че всички учулища по време на Отоманската империя са били Български (не имало никакви славянски или македноски). И още подобни и безпосрни неща. Представяме им доказателствата и им даваме срок да си представят техните, но от източници. Например месец, след него им пускаме нота, че се оттегляме от договора за добро съседство, ако не ги напишат тези неща в учебниците им в рамикте на година. Според договора имаме едногодишно предизвестие. Като нищо не свършат, след година няма да имаме договор и автоматично отпада тяхното кандидастване за ЕС! Най-важното нещо, което трябва да направим е да станем 2-3 пъти по-богати от тях и тогава, те сами ще поиската да са Българи. За справка Молдовците вече искат да са Румънци, точно поради тази причина. Ако го нямаше това крадливо управление, вече щяхме да сме почти два пъти по-богати, а не само 30%!

Благодаря за картата, от къде я взе? Представям си го много добре! 1. След като ние с три дивизии ще превземем от Скопие, до Битоля и Солун, Сърбите с 6 дивизии, какво ще правят? Да не стане така, че ще имаме сражение с тях още преди навлизането във Велес или Скопие!?! 2. Ние с една дивизия не може да преследваме остатъците от 6 дивизии и подкрепелния към Битоля!?! Че и да ги бием! 3. Ако ние сме на 19 пред Кукуш, какво ще правят османските войски в Енидже Вардар по това време? Да не би те да нямат разузване и да не знаят къде е нашата 7-ма дивизия!?! Т.е. като промениш придвижването на войските ни и тяхнта численост, ще се промени и тяхната реакция към тях. Ще настъпят промени и в техните действия. И затова смятам, че Османските войски е твърде вероятно да са се окопирали около Солун и да чакат и нас и гърците там. Всеко друго място ги обрича на пленяване! Значи ако имаме цяла Армия в направлението на Македония, Сърбите пак ли ще имат същият състав на тяхната 1 армия? После ако имат същият състав, Нашата цел е да превземем безпорната или цяла Македония? Защото цяла няма как да стане със Сърбите до нас. Т.е. Планът на двете допълнителни дивизии трябва да е по най-бързият начин да превземат Велес. И от там сами или със сърбите да преследват Турците към Битоля. Но това вече ще създаде проблем със Сърбите. Т.е. ние трябва да си ги преследваме сами, ако искаме Лерин, Битоля и Прилеп. И Сърбите ще превземат Скопие, Тетово, Албания с Косово. Ще се разходят и пак ще оставят войски в Скопие, Куманово и ще се борят да превземат Овче поле. Ще предяват претенции към нас - защото ни помагат в Тракия. Т.е. конфликта с тях е неизбежен. Тогава как ще местим войски към Тракия!?! Чести и почитания

В твоята версия виждам следните проблеми: 1. Не виждам особен смисъл да имаме съюз със Сърбите! Османската армия не е била голяма в северна Македония. 6 не пълни дивизии, при битката за Симитли два наши полка бият една + турска дивизия. Т.е. с умели ходове и помощ от Македоноодринското опълчение ще се справим. Така, ще делим Македония само с Гърците. По лесно и по-практично. 2. Настъплението ще зависи от хода на битките. Т.е. ако затворим пътя на юг - османската армия ще се изтегли към Скопие, Тетово Албания или към Косово. Т.е. ние може изобщо да не тръгнем на юг. А срещу османската армия - трябва да сме с поне две дивизии! Може и да не пращаме дивизия към Солун и пак ще сме в същото положение с гърците. те с цяла армия, ние с полк. 3. Ако се върви по твоя план и около 20-22 сме пред Солун. Османските войски изобщо няма да са при Енидже Вардар, а ще са срещу нас или ще са се окопали в града. Т.е за да се предадат на нас, трябва да сме с поне една дивизия пред Солун. А другите две трябва да пресдледват другата османска армия към Битоля. Което си е голям минус за нас. 4. Около 15-20 Османските войски ще са ни атакували за първи път при Лозенград и вече ще са почти или повече от нас. А ние още сме в Македония и ще преследваме остатъци от османските войски и няма да можем да прехвърлим никакви сили на източният фронт. Т.е. в следващите две седмици на фронта в Тракия ще стане критично. И ако няма свежи сили - шанса да направят пробив хич не е малък. За да прехвърлим войски към Тракия, трябва да сме презвели цялата железница от Скопие/Битоля до Дедеагач. И за да прехвърлим една дивизия ни трябват поне 10 дни! 5. Да предположим, че бием османците бързов македония и прехвърлим бързо войски към Тракия. Ще трябва да прехвърлим почти всички войски и пак ще оставим Македония без войски и Гърците и Сърбите ще си окопират това което си искат! Освен ако не ги накараш да пратят войски на фронта в Тракия, което те винаги ни го отказват. И когато се изправим отново в Тракия срещу Османската армия, тя е твърде вероятно да бъде по-много бройна и по-добре въоръжена от нас. Това означава, че няма да има бързо примирие, дори и да не ги допуснем да ни пробият. А от историята знаем, че в този момент не сме готови за дълга война! 6. И не се спазват най-важните принципи на войната. Не отделяй сили за маловажните битки. Бий противника на части. Не оставяй инициативата в негови ръце! Затова ако искаме да е наша по-голямата част от Македония е по-правилно да сме извадили от войната пръв най-силният противник - Османската империя! Бързо и ефективно. И след това да се прицелим в следващият по сила с военни, диверсионни и дипломатически средства. Затова и предлаганата от Османците - Автономна Македония, дори и под властта на султана е била идеалното решение за нас. Първо няма да станем толкова голями, че Румъния да ни вдига гири. Ще имаме втора държава с преобладаващо българско население, което ще учи в български училища и ще има Конституция като на Източна Румелия или по-добра. Което е много добре за нас. Защото ние искаме първо да освободим българите от Османско владичество. А след това може да живеят в една държава. ПЪк и да не е една, пак е добре за нас! Чест и почитания

Идеята на тази алтернатива е българските войски да освободят по-голяма част от Македония, за да не се стигне до Междусъюзническата война. Може би ако променим по-малко разположението на силите на БА, можем да постигнем подобен успех. За да го направим първо е трябвало да има ясен план какво искаме от войната. Не вярвам в плановете да е имало превземането на Цариград, което странно откъде се е появило в последствие. Не знам и нашите да са вярвали и да са кроили планове за победа след победа срещу Османската армия. Затова планът трябва да съдържа стъпки: при победа в първата битка - Лозенград правим това, при загуба друго и т.н. Целта ни е да освободим българите в Македония и Тракия. И то само с една война. И без да променяме много договорите и уговорките със съседите. На театъра в Македония: Първо: Договаряме съюзната армия да се командва от български генерал. Второ: викаме и инструктираме всички комити и войводи да не улесняват сърби и гърци, а да се съсредоточат в района на действие на БА - от източната част на Вардар. Трето: още след съеднинението е трябвало да направим училища в България за младежи от неосвободените територии. В тези училища освен знания е трябвало да им се преподават и военни умения. След учението ги връщаме по родните места. Така с настъването на БА, ще се появяват все нови и нови части. Четвърто: поради липса на оръжия е било нужно да ги взимаме от турските части. Затова от решаващо значение са разузнавателни, диверсионни и партизански действия за заграбване на оръжие и амуниции. И с тези оръжия да се окомлектоват новите части. Пето: подготвяме администрация за новите територии пак по същият начин в училища в България. На театъра в Тракия: Повтаряме три и четири и друго не променяме. Освен създаването на части за преследване на османската войска с цел нейното ограбване. Това може да са части, които не е участвали активно в бойните действия и са лесно подвижни. Няколко конни и пехотни полка биха свършили такава работа с и да не са много добре въоръжени. Може би новобранци. Целта им е само ограбване на оръжията на османската армия. Малко недостойна цел, но когато нещо нямаш, как да се сдобиеш с него освен така. План за бойните действия: В Тракия започваме по същият начин. При победа продължаваме към Люлебургаз и обграждаме Одрин. Но изхождайки от това, че ни трябват оръжия се налага да преследваме турските части. Затова използваме създадените части, с помощта на четите ни. След Лозенград се бием при Люлебургас. Единствената разлика е, че може да сме се сдобили с няколко хиляди пушки и десетки до стотици оръдия и картечници. След победата при Люлебргаз - пак пускаме нашите преследвачи за оръжие. Така на 20-21 октомври (стар стил) ние започваме да мислим за Цариград. В тила нашата администрация е започнала да се установявао новите населени места и е почнала да набира новите набори за армията. Целта на тези набори е да контролират новите територии, за да почне същинското им управление. Друга не по-малка тяхна задача е охранана логистиката на армията ни и събирането на продоволствия за нея от новите територии. На Македонския фронт: нашият командир на съюзната армия, няма да е спрял втора бригада на 7 дивизия при Струмица и заедно с комите ще улеснят и ускорят превземането на източният бряг на Вардар. Това би ускорило навлизането в Кукуш с ден-два или около 20 -21. Администрацията работи точно по същият начин. И за тези две седимци е набрала хиляди нови войници. Започнало е техното стиковане и бойни задачи. Така всиките завладяни градове на източният бряг са под наше командване. С подготвянето на новите войски/опълчение започваме да прескачаме вардара. До 20-21 - най-много да сме погледнали към Кавадарци и Гевгелия. За Велес е още рано. Голямата промяна в нашия план е, че ние сме подготвили Искания към Османската империя, ако пожелаят примирие и предварителен/прелиминатен договор. Исканията са: Влизане на български войски в Одрин и изтегляне на всички турски войски от Тракия зад Чаталджа, без тежкото си въоражение (оръдия и картечници). Осигуряване на наши наблюдатели по линията в Чаталджа. Договора включва: Остъпване на България на всички територии на Османската Империя в тракия зад линията Мидия - Сарорски залив (между Енос и Булаир) до Кавала, заедно с долината на струма. А за другите територии се преговаря със съюзниците. Възможно е да се намекне или подшушне, че сме съгласни на автономна Македония с център Солун, под юрисдикцията на Султана. Целта е да имаме твърд договор с ОИ за Тракия и да се пазарим за Македония кой да я управлява - султана или западните сили. Ако то ва се случи, ние ще сме в състояние да задържим 7 дивизия в Македония, дори и да прехвърлим други части в подготовка на бъдещите разправии с Гърция, Сърбия и Ромъния. Но ще сме с отпочинали войски. Както знаем от историята на 22 октомври ОИ ни молят за примирие и са готови да сключат предварителен договор. (Който ние пропиляваме защото не сме били подготвени.) След предложението на ОИ ние им правим нашето предложение. Разбира се ние не спираме настъплението на нашите войски към Чаталджа. Усилваме натиска и водим интензивни преговори. Ако ОИ не се съгласят да ни предадат Одрин, което е много вероятно, ни правим контра-предложение - да ни предадат Солун. Ако сме добри би трябвало да го получим. И Портата да нареди да ни го предадат на нас, а не на Гърците около 27 октомври. Ако отстъпим Одрин, го отсъпваме и с железният път до него, но си оставяме Лозенград, Бунархисар, Мидия, Енос и части на изток от Енос до залива. Целта е да вземем плодородни части с българско население по възможност. Ако се съгласят да ни дадат Одрин тогава им връщаме цялата армия от Одрин без тежкото въоръжение и изтегляме нашите войски зад граничната линия, като прехвърляме войски към македония. Изхождаме от хипотезата, че се стремим на всяка цена да сключим предварителен договор и примирие с Османската империя при два случая - С Одрин и автономна македония или без одрин, но със Солун и без автономна македония. Ако това ни се получи, което е напълно възможно в средата на ноември ще сме прехвърлили към македония няколко дивизии. А в Македония ще държим от велес всичко на изток и на юг. Възможно е, да е наш и Кавадарци. Така цялата зима на 1912/13 година ще премине в преговори между ОИ, Баланският съюз и Великите сили. През което време ние ще се домогваме до нови територии с легални и не много легални действия и ще администрираме Тракия с цел приобщаване към България. През цялата зима ще се готвим за новата война, която ще е неизбежна. Но ще я посрещнем със свежи сили и нетолкова загинали войници при Чаталджа. .....

Хубаво е, че се подиграваш. Но преди това да беше помислил малко! Налагането на славянският език от Борис е държавна политика! Защо го е направил все още не ни е известно! Но за да могат управляващата класа да могат да говорят новият славянски език е имало учители! Надявам се си чувал за Климент, Наум, Ангеларий! И за двете школи, които са основали - Охридската и Преславската! Как са го говорили този славянски език, не знаем, но знаем, че тези които не са искали да се славянизират са били наказвани. За болярският погром си чел, нали! Или смяташ, че тези учители са си говорили на славянски само в школите! А примерът ти с турският е за присмех (ако не се майтапиш)! В турските езици са характерни многото наставки. В Българският също има наставки, но това не е членуване! Младост - младОСТ - ост е наставка! Младостта не е Млад+ОСТ+ТА, където ТА е поредната наставка! И защо Сърбите не са приели този вид наставки, като нас. Нима са били много по-малко време под османско владичество!?! Или пък Арменците! Основната теория за появата на членуването е, че като един език се говори дълго време преминава към аналитичен. Ама тогава, защо само Българският се разпада към аналитичен, а Сръбският става все повече синтетичен. В старосръбските писания има 6 времена, а сега са само три. Дори преди 150 години са имали 5 времена, но вече са само три! Трябва да е имало твърде основателна причина да се е случило само на Българският! Другото е празни приказки, като 95% от писанията тук! Заяждания на дребно

От година две познавам един сирийски кюрд. Той живее в България от 10 години, женен е за българка. Виждам го много рядко и веднъж сме седнали да си говорим. И от дума на дума, той казва: -Вие българите сте си забравили езика! Аз си помислих, тоя па какви ги дрънка. И той продължава: - Като дойдох в България и слушам как ми говорят Българите, много от думите ви ми се струваха познати. Питам го: - За кои думи говориш? И той изброи поне двадесет думи - Аз, жена, сестра, брат, куче - това запомних. Не му обърнах много внимание и така свърши срещата. Следващият път като с видяхме пак ми ги говори подобни и аз го питах да ми каже повече за граматиката в кюрдският език. Но той ми отговори, че не е учил кюрдски в училище, защото в бил забранен в Сирия. Но от приказките му разбрах, че имат задпоставен член. Говори български добре и редко прави граматични грешки, а не е някакъв умник! Тогава реших да поровя в интернет, но за мое нещастие почти няма литература за кюрдският език. Той се стандартизира отскоро, т.е. от както има държава Кюрдистан в Северен Ирак и поради това има малко написано. А за сирийските диалекти на кюрдския пък съвсем. В кюрдския има три основни диалекта, но е единственият от Иранските езици в който членуването е задпоставно! Затова това дето пиша е хипотеза. Но съвпаденията са достатъчни да се проучи добре, че може от някаква абсолютна случайност да се открие нещо наистина важно!

"Как древните българи са 'проговорили' славянски език?" От въпросът може да се разбере, че съвременните българи говорят славянски език. Не знам как точно се разделят групите езици и кой с кой се групира, но всеки език има специфична фонетика, лексика и граматика. Да видим какви са те при съвременният български език: - фонетика - фонетично българският език прилича почти изцяло с румънският, албанският и италианският в най-голяма степен. А след това на сръбски. Когато Румънец или албанец говори български и ако не направи граматична грешка трудно може да му хванеш акцента. Това важи и за италианци/сицилианци и а сърбите особено от източна Сърбия. - лексика - лексикално българският език прилича най-много на славянските езици. Може би над 85%. Но имаме думи, които са характерни само за нас, които ги няма при тях, а и не сме ги взели от нашите съседи. - граматика - граматично българският език прилича на романските езици. имаме заемки и от германските и от гръцки разбира се. Имаме 9 времена, а не три като славянските езици. Имаме членуване и то задпоставно. На балканите такова членуване имат - румънците и албанците. В Европа го имат Норвежците, Шведите и Датчаните, а в близкият изток Кюрдите. Имаме спомагателен глагол - съм. Имаме и като в английският to do , да направя. Изобщо граматиката ни не е славянска. Защо умните глави са решили, че езика ни е славянски не знам, но не за това е темата. А как сме проговорили със славянска лексика! Ще изкажа една хипотеза, която може да ви се стори много абсурдна, но преди да ме критикувате ще ви помоля да се замислите 5 минути и после ме хулете. В средните векове е почти нямало образование. Изучаването на чужд език от хората е ставало с общуване. Затова управляващата класа, която се опитвала да наложи своя или чужд език на простолюдието е ставало само с общуване със простолюдието. Те са им говорили на своя език и са очаквали простолюдието да им отговаря на същият език. И ако си един човек от простолюдието, който си говори на своя език, но твоя господар ти говори на друг, ти какво ще научиш първо от езика, на който ти говори господаря. Ами според мен това са думите, които най-често използва той. А самата граматика на езика, може никога да не я научиш. Можеш цял живот да си плямпаш на езика на господаря, но с грешна граматика. Той ще ти се смее, че използваш грешен словоред, но едва ли ще може да направи нещо повече. Т.е. ти ще научиш новият език, като граматика от своя и думи от новият. Фонетично нещата ще седят по същият начин по който всеки изучаващ чужд език има акцент. Дори и при днешните медии, при които може да слушаш всеки ден акцента на езика,който учиш, пак е много трудно да го схванеш и направиш. А през средните векове, да си промениш акцента е почти невъзможно. Какъв е извода от тези размисли. Българите от 9-10 век са говорили някакъв си език. Борис I решава, че трябва да се говори на славянски, на който са писали братята Кирил и Методий и почва да го налага в териториалните предели на България. И какво прави простолюдието и не толкова образованите боляри. Ами почват да говорят със славянски думи, но с акцент и граматика както преди. Това се вижда явно от влашките/молдовските грамоти. Словореда е сбъркан, има грешки в граматиката, има предлози, членуване. Този процес се случва навсякъде в римската империя, където се налага латинският език върху, гали, франки, иберийци, италианци, саксонци в Англия. Латинският се разпада, до съвременните езици от романската група. Лексиката е латинска, но граматиката и фонетиката не! Френският език е лексикално латински, но фонетично галско/франкски и граматично франкски! Това важи и за Английският и за Испанският, италианският. И в същата степен важи и за Българският, но на нас са ни налагали славянският. Друго заключение, което правя е, че Балканският езиков съюз е в територията на Първото и второто Българско царство. В този съюз попадат Българският език, Румънският, Албанският и в някаква степен източните сръбски диалекти и гръцкият. Т.е. твърде е възможно българите да са изградили този езиков съюз. Те да са първопричината за създаването му. На какъв език са говорили древните българи може засега само да гадаем, но ако последваме фонетика и граматика, ще стигнем по-лесно до първоизточника. Защото имаме особености, които малко езици ги ползват, като задпоставният член например. В близкият изток има един език с който имаме доста общи думи и съвсем случайно и той има задпоставен член - кюрдският - Аз, куче, сестра, брат, жена .... С това не искам да кажа, че сме кюрди, но пък може да сме далечни роднини. Което потвърждава едно от генетичните изследвания, че българите са минали през кавказ, преди да дойдат в долните течения на дон и волга. Чест и почитания