Soki

В твоята версия виждам следните проблеми: 1. Не виждам особен смисъл да имаме съюз със Сърбите! Османската армия не е била голяма в северна Македония. 6 не пълни дивизии, при битката за Симитли два наши полка бият една + турска дивизия. Т.е. с умели ходове и помощ от Македоноодринското опълчение ще се справим. Така, ще делим Македония само с Гърците. По лесно и по-практично. 2. Настъплението ще зависи от хода на битките. Т.е. ако затворим пътя на юг - османската армия ще се изтегли към Скопие, Тетово Албания или към Косово. Т.е. ние може изобщо да не тръгнем на юг. А срещу османската армия - трябва да сме с поне две дивизии! Може и да не пращаме дивизия към Солун и пак ще сме в същото положение с гърците. те с цяла армия, ние с полк. 3. Ако се върви по твоя план и около 20-22 сме пред Солун. Османските войски изобщо няма да са при Енидже Вардар, а ще са срещу нас или ще са се окопали в града. Т.е за да се предадат на нас, трябва да сме с поне една дивизия пред Солун. А другите две трябва да пресдледват другата османска армия към Битоля. Което си е голям минус за нас. 4. Около 15-20 Османските войски ще са ни атакували за първи път при Лозенград и вече ще са почти или повече от нас. А ние още сме в Македония и ще преследваме остатъци от османските войски и няма да можем да прехвърлим никакви сили на източният фронт. Т.е. в следващите две седмици на фронта в Тракия ще стане критично. И ако няма свежи сили - шанса да направят пробив хич не е малък. За да прехвърлим войски към Тракия, трябва да сме презвели цялата железница от Скопие/Битоля до Дедеагач. И за да прехвърлим една дивизия ни трябват поне 10 дни! 5. Да предположим, че бием османците бързов македония и прехвърлим бързо войски към Тракия. Ще трябва да прехвърлим почти всички войски и пак ще оставим Македония без войски и Гърците и Сърбите ще си окопират това което си искат! Освен ако не ги накараш да пратят войски на фронта в Тракия, което те винаги ни го отказват. И когато се изправим отново в Тракия срещу Османската армия, тя е твърде вероятно да бъде по-много бройна и по-добре въоръжена от нас. Това означава, че няма да има бързо примирие, дори и да не ги допуснем да ни пробият. А от историята знаем, че в този момент не сме готови за дълга война! 6. И не се спазват най-важните принципи на войната. Не отделяй сили за маловажните битки. Бий противника на части. Не оставяй инициативата в негови ръце! Затова ако искаме да е наша по-голямата част от Македония е по-правилно да сме извадили от войната пръв най-силният противник - Османската империя! Бързо и ефективно. И след това да се прицелим в следващият по сила с военни, диверсионни и дипломатически средства. Затова и предлаганата от Османците - Автономна Македония, дори и под властта на султана е била идеалното решение за нас. Първо няма да станем толкова голями, че Румъния да ни вдига гири. Ще имаме втора държава с преобладаващо българско население, което ще учи в български училища и ще има Конституция като на Източна Румелия или по-добра. Което е много добре за нас. Защото ние искаме първо да освободим българите от Османско владичество. А след това може да живеят в една държава. ПЪк и да не е една, пак е добре за нас! Чест и почитания

Идеята на тази алтернатива е българските войски да освободят по-голяма част от Македония, за да не се стигне до Междусъюзническата война. Може би ако променим по-малко разположението на силите на БА, можем да постигнем подобен успех. За да го направим първо е трябвало да има ясен план какво искаме от войната. Не вярвам в плановете да е имало превземането на Цариград, което странно откъде се е появило в последствие. Не знам и нашите да са вярвали и да са кроили планове за победа след победа срещу Османската армия. Затова планът трябва да съдържа стъпки: при победа в първата битка - Лозенград правим това, при загуба друго и т.н. Целта ни е да освободим българите в Македония и Тракия. И то само с една война. И без да променяме много договорите и уговорките със съседите. На театъра в Македония: Първо: Договаряме съюзната армия да се командва от български генерал. Второ: викаме и инструктираме всички комити и войводи да не улесняват сърби и гърци, а да се съсредоточат в района на действие на БА - от източната част на Вардар. Трето: още след съеднинението е трябвало да направим училища в България за младежи от неосвободените територии. В тези училища освен знания е трябвало да им се преподават и военни умения. След учението ги връщаме по родните места. Така с настъването на БА, ще се появяват все нови и нови части. Четвърто: поради липса на оръжия е било нужно да ги взимаме от турските части. Затова от решаващо значение са разузнавателни, диверсионни и партизански действия за заграбване на оръжие и амуниции. И с тези оръжия да се окомлектоват новите части. Пето: подготвяме администрация за новите територии пак по същият начин в училища в България. На театъра в Тракия: Повтаряме три и четири и друго не променяме. Освен създаването на части за преследване на османската войска с цел нейното ограбване. Това може да са части, които не е участвали активно в бойните действия и са лесно подвижни. Няколко конни и пехотни полка биха свършили такава работа с и да не са много добре въоръжени. Може би новобранци. Целта им е само ограбване на оръжията на османската армия. Малко недостойна цел, но когато нещо нямаш, как да се сдобиеш с него освен така. План за бойните действия: В Тракия започваме по същият начин. При победа продължаваме към Люлебургаз и обграждаме Одрин. Но изхождайки от това, че ни трябват оръжия се налага да преследваме турските части. Затова използваме създадените части, с помощта на четите ни. След Лозенград се бием при Люлебургас. Единствената разлика е, че може да сме се сдобили с няколко хиляди пушки и десетки до стотици оръдия и картечници. След победата при Люлебргаз - пак пускаме нашите преследвачи за оръжие. Така на 20-21 октомври (стар стил) ние започваме да мислим за Цариград. В тила нашата администрация е започнала да се установявао новите населени места и е почнала да набира новите набори за армията. Целта на тези набори е да контролират новите територии, за да почне същинското им управление. Друга не по-малка тяхна задача е охранана логистиката на армията ни и събирането на продоволствия за нея от новите територии. На Македонския фронт: нашият командир на съюзната армия, няма да е спрял втора бригада на 7 дивизия при Струмица и заедно с комите ще улеснят и ускорят превземането на източният бряг на Вардар. Това би ускорило навлизането в Кукуш с ден-два или около 20 -21. Администрацията работи точно по същият начин. И за тези две седимци е набрала хиляди нови войници. Започнало е техното стиковане и бойни задачи. Така всиките завладяни градове на източният бряг са под наше командване. С подготвянето на новите войски/опълчение започваме да прескачаме вардара. До 20-21 - най-много да сме погледнали към Кавадарци и Гевгелия. За Велес е още рано. Голямата промяна в нашия план е, че ние сме подготвили Искания към Османската империя, ако пожелаят примирие и предварителен/прелиминатен договор. Исканията са: Влизане на български войски в Одрин и изтегляне на всички турски войски от Тракия зад Чаталджа, без тежкото си въоражение (оръдия и картечници). Осигуряване на наши наблюдатели по линията в Чаталджа. Договора включва: Остъпване на България на всички територии на Османската Империя в тракия зад линията Мидия - Сарорски залив (между Енос и Булаир) до Кавала, заедно с долината на струма. А за другите територии се преговаря със съюзниците. Възможно е да се намекне или подшушне, че сме съгласни на автономна Македония с център Солун, под юрисдикцията на Султана. Целта е да имаме твърд договор с ОИ за Тракия и да се пазарим за Македония кой да я управлява - султана или западните сили. Ако то ва се случи, ние ще сме в състояние да задържим 7 дивизия в Македония, дори и да прехвърлим други части в подготовка на бъдещите разправии с Гърция, Сърбия и Ромъния. Но ще сме с отпочинали войски. Както знаем от историята на 22 октомври ОИ ни молят за примирие и са готови да сключат предварителен договор. (Който ние пропиляваме защото не сме били подготвени.) След предложението на ОИ ние им правим нашето предложение. Разбира се ние не спираме настъплението на нашите войски към Чаталджа. Усилваме натиска и водим интензивни преговори. Ако ОИ не се съгласят да ни предадат Одрин, което е много вероятно, ни правим контра-предложение - да ни предадат Солун. Ако сме добри би трябвало да го получим. И Портата да нареди да ни го предадат на нас, а не на Гърците около 27 октомври. Ако отстъпим Одрин, го отсъпваме и с железният път до него, но си оставяме Лозенград, Бунархисар, Мидия, Енос и части на изток от Енос до залива. Целта е да вземем плодородни части с българско население по възможност. Ако се съгласят да ни дадат Одрин тогава им връщаме цялата армия от Одрин без тежкото въоръжение и изтегляме нашите войски зад граничната линия, като прехвърляме войски към македония. Изхождаме от хипотезата, че се стремим на всяка цена да сключим предварителен договор и примирие с Османската империя при два случая - С Одрин и автономна македония или без одрин, но със Солун и без автономна македония. Ако това ни се получи, което е напълно възможно в средата на ноември ще сме прехвърлили към македония няколко дивизии. А в Македония ще държим от велес всичко на изток и на юг. Възможно е, да е наш и Кавадарци. Така цялата зима на 1912/13 година ще премине в преговори между ОИ, Баланският съюз и Великите сили. През което време ние ще се домогваме до нови територии с легални и не много легални действия и ще администрираме Тракия с цел приобщаване към България. През цялата зима ще се готвим за новата война, която ще е неизбежна. Но ще я посрещнем със свежи сили и нетолкова загинали войници при Чаталджа. .....

Хубаво е, че се подиграваш. Но преди това да беше помислил малко! Налагането на славянският език от Борис е държавна политика! Защо го е направил все още не ни е известно! Но за да могат управляващата класа да могат да говорят новият славянски език е имало учители! Надявам се си чувал за Климент, Наум, Ангеларий! И за двете школи, които са основали - Охридската и Преславската! Как са го говорили този славянски език, не знаем, но знаем, че тези които не са искали да се славянизират са били наказвани. За болярският погром си чел, нали! Или смяташ, че тези учители са си говорили на славянски само в школите! А примерът ти с турският е за присмех (ако не се майтапиш)! В турските езици са характерни многото наставки. В Българският също има наставки, но това не е членуване! Младост - младОСТ - ост е наставка! Младостта не е Млад+ОСТ+ТА, където ТА е поредната наставка! И защо Сърбите не са приели този вид наставки, като нас. Нима са били много по-малко време под османско владичество!?! Или пък Арменците! Основната теория за появата на членуването е, че като един език се говори дълго време преминава към аналитичен. Ама тогава, защо само Българският се разпада към аналитичен, а Сръбският става все повече синтетичен. В старосръбските писания има 6 времена, а сега са само три. Дори преди 150 години са имали 5 времена, но вече са само три! Трябва да е имало твърде основателна причина да се е случило само на Българският! Другото е празни приказки, като 95% от писанията тук! Заяждания на дребно

От година две познавам един сирийски кюрд. Той живее в България от 10 години, женен е за българка. Виждам го много рядко и веднъж сме седнали да си говорим. И от дума на дума, той казва: -Вие българите сте си забравили езика! Аз си помислих, тоя па какви ги дрънка. И той продължава: - Като дойдох в България и слушам как ми говорят Българите, много от думите ви ми се струваха познати. Питам го: - За кои думи говориш? И той изброи поне двадесет думи - Аз, жена, сестра, брат, куче - това запомних. Не му обърнах много внимание и така свърши срещата. Следващият път като с видяхме пак ми ги говори подобни и аз го питах да ми каже повече за граматиката в кюрдският език. Но той ми отговори, че не е учил кюрдски в училище, защото в бил забранен в Сирия. Но от приказките му разбрах, че имат задпоставен член. Говори български добре и редко прави граматични грешки, а не е някакъв умник! Тогава реших да поровя в интернет, но за мое нещастие почти няма литература за кюрдският език. Той се стандартизира отскоро, т.е. от както има държава Кюрдистан в Северен Ирак и поради това има малко написано. А за сирийските диалекти на кюрдския пък съвсем. В кюрдския има три основни диалекта, но е единственият от Иранските езици в който членуването е задпоставно! Затова това дето пиша е хипотеза. Но съвпаденията са достатъчни да се проучи добре, че може от някаква абсолютна случайност да се открие нещо наистина важно!

"Как древните българи са 'проговорили' славянски език?" От въпросът може да се разбере, че съвременните българи говорят славянски език. Не знам как точно се разделят групите езици и кой с кой се групира, но всеки език има специфична фонетика, лексика и граматика. Да видим какви са те при съвременният български език: - фонетика - фонетично българският език прилича почти изцяло с румънският, албанският и италианският в най-голяма степен. А след това на сръбски. Когато Румънец или албанец говори български и ако не направи граматична грешка трудно може да му хванеш акцента. Това важи и за италианци/сицилианци и а сърбите особено от източна Сърбия. - лексика - лексикално българският език прилича най-много на славянските езици. Може би над 85%. Но имаме думи, които са характерни само за нас, които ги няма при тях, а и не сме ги взели от нашите съседи. - граматика - граматично българският език прилича на романските езици. имаме заемки и от германските и от гръцки разбира се. Имаме 9 времена, а не три като славянските езици. Имаме членуване и то задпоставно. На балканите такова членуване имат - румънците и албанците. В Европа го имат Норвежците, Шведите и Датчаните, а в близкият изток Кюрдите. Имаме спомагателен глагол - съм. Имаме и като в английският to do , да направя. Изобщо граматиката ни не е славянска. Защо умните глави са решили, че езика ни е славянски не знам, но не за това е темата. А как сме проговорили със славянска лексика! Ще изкажа една хипотеза, която може да ви се стори много абсурдна, но преди да ме критикувате ще ви помоля да се замислите 5 минути и после ме хулете. В средните векове е почти нямало образование. Изучаването на чужд език от хората е ставало с общуване. Затова управляващата класа, която се опитвала да наложи своя или чужд език на простолюдието е ставало само с общуване със простолюдието. Те са им говорили на своя език и са очаквали простолюдието да им отговаря на същият език. И ако си един човек от простолюдието, който си говори на своя език, но твоя господар ти говори на друг, ти какво ще научиш първо от езика, на който ти говори господаря. Ами според мен това са думите, които най-често използва той. А самата граматика на езика, може никога да не я научиш. Можеш цял живот да си плямпаш на езика на господаря, но с грешна граматика. Той ще ти се смее, че използваш грешен словоред, но едва ли ще може да направи нещо повече. Т.е. ти ще научиш новият език, като граматика от своя и думи от новият. Фонетично нещата ще седят по същият начин по който всеки изучаващ чужд език има акцент. Дори и при днешните медии, при които може да слушаш всеки ден акцента на езика,който учиш, пак е много трудно да го схванеш и направиш. А през средните векове, да си промениш акцента е почти невъзможно. Какъв е извода от тези размисли. Българите от 9-10 век са говорили някакъв си език. Борис I решава, че трябва да се говори на славянски, на който са писали братята Кирил и Методий и почва да го налага в териториалните предели на България. И какво прави простолюдието и не толкова образованите боляри. Ами почват да говорят със славянски думи, но с акцент и граматика както преди. Това се вижда явно от влашките/молдовските грамоти. Словореда е сбъркан, има грешки в граматиката, има предлози, членуване. Този процес се случва навсякъде в римската империя, където се налага латинският език върху, гали, франки, иберийци, италианци, саксонци в Англия. Латинският се разпада, до съвременните езици от романската група. Лексиката е латинска, но граматиката и фонетиката не! Френският език е лексикално латински, но фонетично галско/франкски и граматично франкски! Това важи и за Английският и за Испанският, италианският. И в същата степен важи и за Българският, но на нас са ни налагали славянският. Друго заключение, което правя е, че Балканският езиков съюз е в територията на Първото и второто Българско царство. В този съюз попадат Българският език, Румънският, Албанският и в някаква степен източните сръбски диалекти и гръцкият. Т.е. твърде е възможно българите да са изградили този езиков съюз. Те да са първопричината за създаването му. На какъв език са говорили древните българи може засега само да гадаем, но ако последваме фонетика и граматика, ще стигнем по-лесно до първоизточника. Защото имаме особености, които малко езици ги ползват, като задпоставният член например. В близкият изток има един език с който имаме доста общи думи и съвсем случайно и той има задпоставен член - кюрдският - Аз, куче, сестра, брат, жена .... С това не искам да кажа, че сме кюрди, но пък може да сме далечни роднини. Което потвърждава едно от генетичните изследвания, че българите са минали през кавказ, преди да дойдат в долните течения на дон и волга. Чест и почитания