baiGANIO

Няма да си мъча зрението, отказвам се да пиша. Нали по-рано имаше и включена граматика?

Аз ли съм забравил техниките, или пак е промрнрно нещо.

Това откритие фактически свърза два свята – квантовия и класическия – и стана основа за разработването на съвременни квантови компютри на свръхпроводящи кубити.

Да, ама Доплеровия ефект (ДЕ), него няма как да игнорираме. А по измерената стойност на ДЕ, се определя скороста на въртене на галактиката + някакъв ефект от разбягването на вселената. и т.н. Т.е. всичките наблюдения, и теории, не отчитат къде е коня и къде каруцата, затова и може да има всякакви твърдения към "предпочитаната" теория. С наблюдения на супернови май трудно може да се каже нещо строго доказано. Но с въртенето на неутроните звезди точността е много по-голяма, наскоро четох нещо по въпроса, но не си спомням точно къде беше. като и там хвърляха камъни по големия взрив.

Сериозен аргумент.

https://www-scirp-org.translate.goog/journal/paperinformation.aspx?paperid=116178&_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=wapp Има проблем със вероятни буйни реки. Виж тази точка , от една интересна статия разглеждаща наблюдавани аномалии 6.3. Течната главоблъсканица на Земята и Марс Този модел на променяща се във времето константа на Планк може да реши и друга главоблъсканица. Как е възможно нашата основна последователност Слънце да е било толкова горещо преди 3-4 милиарда години, че да разтопи леда на Земята и дори на Марс, създавайки огромни океани и реки на двете планети [ 18 ] [ 19 ] . В момента средните температури на Земята и Марс са съответно 15˚C и −63˚C. Нашият модел на звезда от главната последователност като нашето Слънце казва, че Слънцето трябва да е било с 30% по-тъмно преди 4 милиарда години, отколкото е сега, превръщайки древната Земя в блок лед. [ 18 ] И все пак нашата Земя и дори Марс имаха течни океани тогава [ 19 ] [ 20]. Течните океани на Марс биха изисквали Слънцето да е много по-горещо, отколкото е сега. Дори ако Марс е имал атмосфера в миналото като днешната Земя (възможно), той би имал около 0,70 * (93 × 10 6 мили /142 × 10 6 мили) 2 = 30% от сегашната слънчева светлина на Земята. Дори 30% намаление на слънчевия поток на Земята би превърнало Земята в леден блок, така че Марс няма да има шанс за течни океани със 70% по-малко слънчево излъчване, отколкото Земята има сега. И все пак данните на НАСА сочат, че древните океани са съществували на Марс в огромни количества.

СТО не описва реалността и от тази гледна точка тя наистина е грешна. Но като ще я оборваме, дай първо да усвоим материала и да спорим със знания, а не с мнения. Не можах да намеря страница на български/руски език, но на тази английска страница е дадена Лоренцовата формула за преобразуване на скорости между координатни системи: https://en.wikipedia.org/wiki/Velocity-addition_formula Ама ти и с материала си зле, щом ми цитираш wikipedia, не ти ли е ясно , че в wikipedia пишат куцо и сакато, по точно казано копират мантрите които им отърват. Пишеш глупости на търкалета, няма такава „Лоренцовата формула за преобразуване на скорости“. Има Лоренцови трансформации за времена между две ИС, и трансформации за дължини между две ИС. А ако искаш да разглеждаш скорости, трябва задължително да се отчита, и разстоянието и изминатия път, щото е елементарно, че в условно приетата за движеща се ИС пътя и разстоянието са различни, факт, иначе се оплиташ като пате в клачща и преписваш мантрите, затова и ти дадох примера със светкавицата. Статията на Айнщайн е на немски, той все на немски е пишел не е знаел дорре други езици, освен три орташки статии. Като за въпросната примова скорост отдавна имаше спор между Гери и потребител с ник ШЩ (не му помня името, мисля, че имаше нещо с М в името.) Много и дълги спорове в темите, направо две световни войни, Гери го знае, по професия е химик и работеше в Америка. Та той е ходил в музея на Айнщайн да сравнява въпросната статия и после му набиваше канчето, защото имаше разминаване с формулата на еди коя си страница и т.н. И разказваше как са го претърсвали за моливи писалки и т.н, преди да го допуснат до въпросния оригинал.

А относно, казуса, че скорости на светлината е константа в пространството, а не във всяка ИС, лесно се доказва със следния пример. Имаме инерциална система (ИС) в която по средата (да я кръстим точка „О“) пада мълния, съответно светлинния фронт достига до двата края едновременно, като приемен, че тази ИС е в покой.(нека да е влак както се разглежда в СТО и я кръстим влак-1, ИС-1). Имаме и втора ИС, ИС-2 съответно влак-2. Като влак-2 се движение инерциално и успоредно на влак-1. Като в случая имаме факта, че когато пада мълнията, когато точките „О“ са изравнени, то мълнията е едновременна и за двата влака (и няма никакво титри миндери, че мълнията можела и да е неедновременна съгласно постановките на СТО, т.е. железен факт за едновременността и за двете ИС). Съответно светлинния фронт от светването на мълнията е само един, така, че светлинния фронт не го е еня за това движи ли се влака или не, щото светлината е константа във пространството и хич не и пука за влаковете и т.н.). Съответно, имаме едновременно светване на мълнията (факт) и за двете ИС (двата влака) и само един светлинен фронт (факт) за двете ИС. Като светлинния фронт ще достигне до двата края на влак-1 едновременно за покоящата се ИС-1. Но влак-2 се движи, съответно докато светлинния фронт достигне предния край на влак-2 той ще измине по голям път, а пък за задния край на влак-2 който се движи срещу светлинния фронт пътя му ще е по къс. Съответно и времената измерени в двата края на влак-2, ще са различни, при условие, че в краищата има сврени и синхронизирани предварително два часовника в средата на влак-2 и после отнесени до краищата където се стопират от светлинния фронт. Но не може да се използват сверени със светлинни сигнали часовници, както се пробутва при разглеждания в СТО, защото сверяването няма да е коректно във всички случаи. Другото, което в СТО се премълчава, е че не се прави разлика между пътя на светлинния фронт и разстоянието изминато между източника и приемника (мълнията от точка „О“ и часовниците). Като в случая за ИС-1 (която условно приемаме за покояща се спрямо пространството) пътя и разстоянието са равни и съответно часовниците ще са стопирани при еднаква стойност. Докато в ИС-2 , часовниците ще са стопирани при различни стойности, защото светлинния фронт към предния край на влак-2 ще измине по голям път от разстоянието - средата на влак-2 до предния му край, защото трябва да „догонва“ така наречения преден край, Съответно за задния край, пътя на светлинния фронт е по малък от разстоянието - средата на влак-2 до задния му край, защото той се движи срещу светлинния фронт. Можеш ли това да си го нарисуваш и разбереш, че скоростта която е константа в пространството не означава, че тя е константа във всяка ИС ? Ако не можеш, когато имам време ще го разгледам по подробно. То и при Долеровия ефект ще има проблеми, ако светлината е константа във всяка ИС.

Прочети оригинала на статия на Айнщайн, от 1905г. „К ЭЛЕКТРОДИНАМИКЕ ДВИЖУЩИХСЯ ТЕЛ*“ какво е постулирал Айнщайн и какво е втория постулат, а не някакви интерпретации, твои или преписани от другаде. „1. Законы, по которым изменяются состояния физических систем, не зависят от того, к которой из двух координатных систем, движущихся относительно друг друга равномерно и прямолинейно, эти изменения состояния относятся. 2. Каждый луч света движется в «покоящейся» системе координат с определенной скоростью V, независимо от того, испускается ли этот луч света покоящимся или движущимся телом.“ На този линк ги има свободно и 4-те тома. http://ivanik3.narod.ru/linksAESNT.html Това твоето ми изглежда повече, като мантрите и опорките на пишман релативистите. Затова и съмнението ми, че се представящ уж за антирелативис, а в същност играеш някаква игра. Което е честа практика при пишман релативистите, в стария клуб по физика тези номера бяха често срещани със смяна на никове и всичко и всякакви мурафети за което се сетиш и т,н, В случая ти пищиш от собствено име, което ….., Все пак се двоумя къде да те „сложа“ . Всъщност ти правиш чертежи на разглежданите постановки (тези които съм чел), а това пишман реалтивистите никога не правят, за да не се вижда нарочването, кой е движещия се и кой покоящия и всички маймунджилъци които използват и после със думи да ги обръщат в удобни изводи. Така, че не е едно и също скоростта на светлината да е константа в пространството (вакуума) и да е константа във всяка инерциална система. Всъщност този извод може да се направи още от примера с относителност на едновременността. Но Айнщайн не го прави (по онова време през 1905 година) защото тогава е наболял въпроса, дали етера има механични свойства или не, като използва резултата на Майкелсон – Морли (ММ). Но с ММ освен да се докаже, че етера не е механична среда друго не може да се докаже, защото светлината отива до надлъжното огледало и се връща, а пък и има компенсиране от напречното огледало в интерферометъра. Затова и по късно (1920 г.) в статията „ЭФИР И ТЕОРИЯ ОТНОСИТЕЛЬНОСТИ*“ Айнщайн пише: «Между тем. ближайшее рассмотрение показывает, что специальная теория относительности не требует безусловного отрицания эфира. Можно принять существование эфира; не следует только заботиться о том, чтобы приписывать ему определенное состояние движения; иначе говоря, абстрагируясь, нужно отнять у него последний механический признак, который ему еще оставил Лоренц.» А през 1924 г, в статията „ОБ ЭФИРЕ*“ пише: „Когда здесь говорится об эфире, то имеется в виду, конечно, не телесный эфир механической волновой теории, который подчиняется законам механики Ньютона и отдельным точкам которого приписывается скорость. Это теоретическое представление с созданием специальной теории относительности, по-моему, окончательно сошло со сцены. Напротив, речь идет о тех мыслимых физически реальными вещах, которые наряду с весомой материей, состоящей из электрических элементарных частиц, играют роль в структуре причинных связей физики. Следовательно, вместо слова «эфир» можно с таким же успехом говорить «физические свойства пространства.“ Така, че разглеждането на СТО само за периода около 1905 г. и със тогавашните мантри и изводи не е коректен. Все се каня да го напиша по подробно, с чертежи и т.н. но ще ми отнеме доста време. За да се обясни, къде бърка Айнщайн за СТО, къде му се притурят допълнително неща които не е писал и мислил, но се разглеждат само удобни въпроси в някакво безвремие около 1905 г.

Здравей, то за четене не остава време.

Здравей, то за четене не остава време.

Шпага, в СТО се разглеждат само инерциални системи.

Изобщо не са идентични и т.н. са всичките ти твърдения.

Няма такова нещо, 2-рия постулат на СТО е: Скоростна на светлината е независима от скоростна на източника (или приемника) и е константа във вакуума (или пустоща. както се е изразил Айнщайн). А това "скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи" е кравар версия на пишман релативиски интерпретации, за да могат да си пробутват и другите глупости. Подлъга си се, или нещо друго, интересно ми е защо го твърдиш? Защото пишеш понякога (когато чета , де) умни неща, а се "подлагаш" някак си лесно с грешни постулати.