baiGANIO

Здравей Христо, здравей рибарю, Не можах да те позная в темата “Реална ли е вълновата функция”, та и в тази тема докато Гери не те назова в следващия пост. Много си станал тих! Да отбележа, че тука AI ти е дал добро обяснение, т.е. светлината си е константа , с малка корекция, че се говори уж за етничен фотон, а на практика в експериментите участват множество. Но в темата “Реална ли е вълновата функция”, там отговорите не са много коректни. Та и това ме провокира да се зачета, тъй като, когато преди 2 години нашумя AI, исках да видя акъла на AI с този въпрос. Тъй като сина ме агитираше да видя чудото AI, мисля, че съм ти споделял че той това е учил, т.с. си хвали “съсловието” . Но ще ти пиша в другата тема, за критиката към отговорите на AI (а това , че ти си я пуснал ме убеди да пиша, в противен случай едва ли бих). Но когато съм по свободен и не си натоварвам много зрението, че нещо не ме бива напоследък.

Губиш ми времето, като научиш елементарните неща тогава ще горим.

нали знаеш за въртящата се гира, дето излъчвала гравитационни вълни. Та ако гравитона носи енергия, то гирата след като я въртим час, два или колкото трябва, ще изгубили маса. Ще стани ли по мършава? Задавал съм ти ги тези въпроси и по рано. Въртяща се гира притежава повече енергия от невъртяща се - следователно, има повече маса. Ако вземем гира, състояща се от две парчета по 1 килограм, отдалечени на 20 см, и която се върти с честота 1 оборот в минута около центъра на тежестта си, то за една година такава система би загубила (в резултат излъчване на гравитационни вълни) . Хайде стига палячовстини, защо пишеш глупости не по същество, Много бавно я въртиш гирата, тези дето са правили експерименти през 60 години са я въртели с хиляди оборота за секунда, сега не си спомням имената им и не ми се рови, като са очаквали да измерят някаква стойност НО ПО-ГОЛЯМА ОТ КОНСТАТТАТА НА ПЛАН, ахъ. А тука правиш съществена грешка, константата на Планк е на степен минус 34 (10-34 , не знам това как ще излезе, но всеки знае за h na Plank ), а твоя резултат е на минус 55. Не можеш ли да чатнеш, че физиката не позволява да имаме такава малка порция енергия, т.е. по малко от h няма, ахъ. Съответно, в тази въртяща се гира, поне един ескадрон (най леката частица) трябва да изгуби енергия но по-голяма от h на Планк, та да има излъчен гравитон, при тебе това нещо не може да стане и куково лято, и т.н. А ти за да се правиш на пич и разбирач, си пляснал някакви сметки (които най вероятно не са твои, а нещо си попреписал). Не е ли време да поумнееш малко и да отчиташ всички факти, ахъ. Колко е това в маса, може сам да сметнеш. Кинетичната енергия на системата е , тоест въртенето на гирата в резултат на излъчването (ако продължава с постоянно темпо) ще спре след години. И след като спре, повече няма да излъчва. Гери, гери, гери, не можеш ли да разбереш елементарните неща, та правиш такива безсмислени сметки ,при тебе изобщо няма да започне да излъчва, ахъ. Може да превърнеш кинетичната енергия (на въртене) в маса и да оцениш каква маса тотално ще загуби гирата. Излъчването за всички практически цели е неотличимо от нула. Хайде пак хлъзгави сополи, говорим теоретично, не за практично измерване. Не знам защо циклиш на този въпрос, а не си направиш тази проста сметка. Не помня вече кога си задавал въпроса, но е срамно да измине толкова време и да продължаваш да го задаваш, вместо да си сметнеш сам... Бе то се вижда , какви сметки си направил, та и акъл на мене даваш, все едно че всичко ти е ясно, на всъщност не знаеш и не отчиташ елементарни неща. Губиш ми времето, научи елементарните неща и тогава ще говорим.

Източникът на гравитацията е разпределението на маса и енергия. Гравитонът сам носи енергия - следователно гравитонът сам създава гравитационно поле (в интерпретацията на гравитацията като поле). Бре Гери, нали знаеш за въртящата се гира, дето излъчвала гравитационни вълни. Та ако гравитона носи енергия, то гирата след като я въртим час, два или колкото трябва, ще изгубили маса. Ще стани ли по мършава? Задавал съм ти ги тези въпроси и по рано. Ако е така, че гирата губи килограми, ми това си е рецепта за отслабване, та дрънка.

“Сканер, абсурден ли е вариант, при който гравитоните /подобно на фотоните/ да НЕ взаимодействат помежду си? Или взаимодействията между тях да са... "редуцирани, орязани" поради някакви засега неизвестни за нас техни специфики? “ Шпага, но фотоните взаимодействат помежду си, факт, доказал съм го в статията която беше публикувана тука в списанието преди години. “Експерименти на интерференция със съвпадащи и отместени по време лазерни импулси” https://nauka.bg/eksperimenti-interferenciya-savpadashti-otmesteni-vreme-lazerni-impulsi-broi/ После направиме анимацията, за да могат и кучетата да го разберат, защото е решаващ експеримент, който вкара копенхагенската интерпретация в киреча, не ми се пише надълго, че имам проблем с очите и т.н. https://www.youtube.com/watch?v=-6QgmvvhARY&t=460s Това взаимодействие, в статията се разглежда като двата модела, съсредоточи се върху това, че са навързани и много други неща. А доказателство, за това взаимодействие между фотоните, има много интересно от последната година (в смисъл, че и аз се запознах от тази анимация как работи старлин на Илон Мъск) на руски https://www.youtube.com/watch?v=RAOAbqRiN4A&t=15s Гледай около 17 минута (а и не само там). А на 20,24 минути е показана същността на централния максимум и т.н. (защото показаните снопове радиовълни, не са много коректна представа ) Малко са сложни нещата, но при желание можеш да се ориентираш.

Няма да си мъча зрението, отказвам се да пиша. Нали по-рано имаше и включена граматика?

Аз ли съм забравил техниките, или пак е промрнрно нещо.

Това откритие фактически свърза два свята – квантовия и класическия – и стана основа за разработването на съвременни квантови компютри на свръхпроводящи кубити.

Да, ама Доплеровия ефект (ДЕ), него няма как да игнорираме. А по измерената стойност на ДЕ, се определя скороста на въртене на галактиката + някакъв ефект от разбягването на вселената. и т.н. Т.е. всичките наблюдения, и теории, не отчитат къде е коня и къде каруцата, затова и може да има всякакви твърдения към "предпочитаната" теория. С наблюдения на супернови май трудно може да се каже нещо строго доказано. Но с въртенето на неутроните звезди точността е много по-голяма, наскоро четох нещо по въпроса, но не си спомням точно къде беше. като и там хвърляха камъни по големия взрив.

Сериозен аргумент.

https://www-scirp-org.translate.goog/journal/paperinformation.aspx?paperid=116178&_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=wapp Има проблем със вероятни буйни реки. Виж тази точка , от една интересна статия разглеждаща наблюдавани аномалии 6.3. Течната главоблъсканица на Земята и Марс Този модел на променяща се във времето константа на Планк може да реши и друга главоблъсканица. Как е възможно нашата основна последователност Слънце да е било толкова горещо преди 3-4 милиарда години, че да разтопи леда на Земята и дори на Марс, създавайки огромни океани и реки на двете планети [ 18 ] [ 19 ] . В момента средните температури на Земята и Марс са съответно 15˚C и −63˚C. Нашият модел на звезда от главната последователност като нашето Слънце казва, че Слънцето трябва да е било с 30% по-тъмно преди 4 милиарда години, отколкото е сега, превръщайки древната Земя в блок лед. [ 18 ] И все пак нашата Земя и дори Марс имаха течни океани тогава [ 19 ] [ 20]. Течните океани на Марс биха изисквали Слънцето да е много по-горещо, отколкото е сега. Дори ако Марс е имал атмосфера в миналото като днешната Земя (възможно), той би имал около 0,70 * (93 × 10 6 мили /142 × 10 6 мили) 2 = 30% от сегашната слънчева светлина на Земята. Дори 30% намаление на слънчевия поток на Земята би превърнало Земята в леден блок, така че Марс няма да има шанс за течни океани със 70% по-малко слънчево излъчване, отколкото Земята има сега. И все пак данните на НАСА сочат, че древните океани са съществували на Марс в огромни количества.

СТО не описва реалността и от тази гледна точка тя наистина е грешна. Но като ще я оборваме, дай първо да усвоим материала и да спорим със знания, а не с мнения. Не можах да намеря страница на български/руски език, но на тази английска страница е дадена Лоренцовата формула за преобразуване на скорости между координатни системи: https://en.wikipedia.org/wiki/Velocity-addition_formula Ама ти и с материала си зле, щом ми цитираш wikipedia, не ти ли е ясно , че в wikipedia пишат куцо и сакато, по точно казано копират мантрите които им отърват. Пишеш глупости на търкалета, няма такава „Лоренцовата формула за преобразуване на скорости“. Има Лоренцови трансформации за времена между две ИС, и трансформации за дължини между две ИС. А ако искаш да разглеждаш скорости, трябва задължително да се отчита, и разстоянието и изминатия път, щото е елементарно, че в условно приетата за движеща се ИС пътя и разстоянието са различни, факт, иначе се оплиташ като пате в клачща и преписваш мантрите, затова и ти дадох примера със светкавицата. Статията на Айнщайн е на немски, той все на немски е пишел не е знаел дорре други езици, освен три орташки статии. Като за въпросната примова скорост отдавна имаше спор между Гери и потребител с ник ШЩ (не му помня името, мисля, че имаше нещо с М в името.) Много и дълги спорове в темите, направо две световни войни, Гери го знае, по професия е химик и работеше в Америка. Та той е ходил в музея на Айнщайн да сравнява въпросната статия и после му набиваше канчето, защото имаше разминаване с формулата на еди коя си страница и т.н. И разказваше как са го претърсвали за моливи писалки и т.н, преди да го допуснат до въпросния оригинал.

А относно, казуса, че скорости на светлината е константа в пространството, а не във всяка ИС, лесно се доказва със следния пример. Имаме инерциална система (ИС) в която по средата (да я кръстим точка „О“) пада мълния, съответно светлинния фронт достига до двата края едновременно, като приемен, че тази ИС е в покой.(нека да е влак както се разглежда в СТО и я кръстим влак-1, ИС-1). Имаме и втора ИС, ИС-2 съответно влак-2. Като влак-2 се движение инерциално и успоредно на влак-1. Като в случая имаме факта, че когато пада мълнията, когато точките „О“ са изравнени, то мълнията е едновременна и за двата влака (и няма никакво титри миндери, че мълнията можела и да е неедновременна съгласно постановките на СТО, т.е. железен факт за едновременността и за двете ИС). Съответно светлинния фронт от светването на мълнията е само един, така, че светлинния фронт не го е еня за това движи ли се влака или не, щото светлината е константа във пространството и хич не и пука за влаковете и т.н.). Съответно, имаме едновременно светване на мълнията (факт) и за двете ИС (двата влака) и само един светлинен фронт (факт) за двете ИС. Като светлинния фронт ще достигне до двата края на влак-1 едновременно за покоящата се ИС-1. Но влак-2 се движи, съответно докато светлинния фронт достигне предния край на влак-2 той ще измине по голям път, а пък за задния край на влак-2 който се движи срещу светлинния фронт пътя му ще е по къс. Съответно и времената измерени в двата края на влак-2, ще са различни, при условие, че в краищата има сврени и синхронизирани предварително два часовника в средата на влак-2 и после отнесени до краищата където се стопират от светлинния фронт. Но не може да се използват сверени със светлинни сигнали часовници, както се пробутва при разглеждания в СТО, защото сверяването няма да е коректно във всички случаи. Другото, което в СТО се премълчава, е че не се прави разлика между пътя на светлинния фронт и разстоянието изминато между източника и приемника (мълнията от точка „О“ и часовниците). Като в случая за ИС-1 (която условно приемаме за покояща се спрямо пространството) пътя и разстоянието са равни и съответно часовниците ще са стопирани при еднаква стойност. Докато в ИС-2 , часовниците ще са стопирани при различни стойности, защото светлинния фронт към предния край на влак-2 ще измине по голям път от разстоянието - средата на влак-2 до предния му край, защото трябва да „догонва“ така наречения преден край, Съответно за задния край, пътя на светлинния фронт е по малък от разстоянието - средата на влак-2 до задния му край, защото той се движи срещу светлинния фронт. Можеш ли това да си го нарисуваш и разбереш, че скоростта която е константа в пространството не означава, че тя е константа във всяка ИС ? Ако не можеш, когато имам време ще го разгледам по подробно. То и при Долеровия ефект ще има проблеми, ако светлината е константа във всяка ИС.

Прочети оригинала на статия на Айнщайн, от 1905г. „К ЭЛЕКТРОДИНАМИКЕ ДВИЖУЩИХСЯ ТЕЛ*“ какво е постулирал Айнщайн и какво е втория постулат, а не някакви интерпретации, твои или преписани от другаде. „1. Законы, по которым изменяются состояния физических систем, не зависят от того, к которой из двух координатных систем, движущихся относительно друг друга равномерно и прямолинейно, эти изменения состояния относятся. 2. Каждый луч света движется в «покоящейся» системе координат с определенной скоростью V, независимо от того, испускается ли этот луч света покоящимся или движущимся телом.“ На този линк ги има свободно и 4-те тома. http://ivanik3.narod.ru/linksAESNT.html Това твоето ми изглежда повече, като мантрите и опорките на пишман релативистите. Затова и съмнението ми, че се представящ уж за антирелативис, а в същност играеш някаква игра. Което е честа практика при пишман релативистите, в стария клуб по физика тези номера бяха често срещани със смяна на никове и всичко и всякакви мурафети за което се сетиш и т,н, В случая ти пищиш от собствено име, което ….., Все пак се двоумя къде да те „сложа“ . Всъщност ти правиш чертежи на разглежданите постановки (тези които съм чел), а това пишман реалтивистите никога не правят, за да не се вижда нарочването, кой е движещия се и кой покоящия и всички маймунджилъци които използват и после със думи да ги обръщат в удобни изводи. Така, че не е едно и също скоростта на светлината да е константа в пространството (вакуума) и да е константа във всяка инерциална система. Всъщност този извод може да се направи още от примера с относителност на едновременността. Но Айнщайн не го прави (по онова време през 1905 година) защото тогава е наболял въпроса, дали етера има механични свойства или не, като използва резултата на Майкелсон – Морли (ММ). Но с ММ освен да се докаже, че етера не е механична среда друго не може да се докаже, защото светлината отива до надлъжното огледало и се връща, а пък и има компенсиране от напречното огледало в интерферометъра. Затова и по късно (1920 г.) в статията „ЭФИР И ТЕОРИЯ ОТНОСИТЕЛЬНОСТИ*“ Айнщайн пише: «Между тем. ближайшее рассмотрение показывает, что специальная теория относительности не требует безусловного отрицания эфира. Можно принять существование эфира; не следует только заботиться о том, чтобы приписывать ему определенное состояние движения; иначе говоря, абстрагируясь, нужно отнять у него последний механический признак, который ему еще оставил Лоренц.» А през 1924 г, в статията „ОБ ЭФИРЕ*“ пише: „Когда здесь говорится об эфире, то имеется в виду, конечно, не телесный эфир механической волновой теории, который подчиняется законам механики Ньютона и отдельным точкам которого приписывается скорость. Это теоретическое представление с созданием специальной теории относительности, по-моему, окончательно сошло со сцены. Напротив, речь идет о тех мыслимых физически реальными вещах, которые наряду с весомой материей, состоящей из электрических элементарных частиц, играют роль в структуре причинных связей физики. Следовательно, вместо слова «эфир» можно с таким же успехом говорить «физические свойства пространства.“ Така, че разглеждането на СТО само за периода около 1905 г. и със тогавашните мантри и изводи не е коректен. Все се каня да го напиша по подробно, с чертежи и т.н. но ще ми отнеме доста време. За да се обясни, къде бърка Айнщайн за СТО, къде му се притурят допълнително неща които не е писал и мислил, но се разглеждат само удобни въпроси в някакво безвремие около 1905 г.