Just now, scaner said:

Ако отсечката, на която са двата ъгъла, се движи хоризонтално, нищо е се компенсира. Докато светлината лети към единият връх, той също ще се движи и ще удължава пътят до срещата. В обратна посока другият връх ще скъсява пътят до срещата. Сумата от времената в двете посоки ще е различна (по-голяма) от сумата в ситуацията с неподвижни върхове.

Много ясно че ще е по голяма.

При неподвижен ще имаме 1 секунда м/у отиването и връщането на светлината.

При движещия ще е 1,15 сек. например. Но м/у трите ъгъла ще е еднакъв  - 1,15 сек.

Преди 6 минути, Ниkи said:

Не се компенсира. Погледни, легнал подвижен светлинен часовник. Има разлика

Точно затова има скъсяване на разстояние м/у огледалата на легнал движещ се светлинен часовник. За да се получат същите показания както при прав движещ се светлинен часовник.

Преди 3 минути, scaner said:

Не е еднакво. Ако триъгълника се движи, светлината ще бяга от единия ъгъл, и ще догонва другият, което дава различни времена за пътешествие между тях.

Затова и съветвах, не разглеждай подвижни обекти, очертаващи страната, ще навлезеш в друга фиеста, върховете (координатите им) са достатъчни. По тях може да се определят всички страни и ъгли, и каквото още ти трябва. А и лесно се трансформират с координатните трансформации.

Аз корегирах поста си. Светлината отива до другия ъгъл , отрзаява се  и се връща в същия ъгъл. Така че времето ще е еднакво, понеже се компенсира движението.

Преди 6 минути, scaner said:

 

Хоризонталните размери (по направление на движението му) са по-къси в системата в която се движи. Затова там не е едностранен, все нещо му е на чомпе. Лесно се смята, достатъчнн са координатите на върховете му.

 

 

Да, но времето за кото светлината се движи от ъгъла до другия ъгъл и обратно независимо дали е в покой или движение е еднакво за трите ъгъла . Което от физическа гледна точка го прави равностранен, но от геометрична не.

Според мен триъгълникът си остава равностранен като фигура независимо от това в коя система се намира.

Но когато говорим за триъгълник който се оформя от движението на светлината и движението на други обект, тогава възниква промяна на фигурата която образуват движенията в различни ИС . В случая триъгълниците.

Преди 1 час, scaner said:

Дефинирай "илюзорно". И в двете системи гледаш, и в двете мериш, къде е илюзията?

Коя позиция е илюзорна? Тази, че в системата в която триъгълникът е неподвижен, е равностранен? Или тази, че в системата в която се движи, не е? По какво се различава определянето какъв е триъгълникът във всяка от системите?

Нека това да е светлинен триъгълник. От всеки ъгъл се излъчва светлина към другите два ъгъла , отразява се и се връща обратно . Времето за което светлината минава от единия към другия ъгъл и обратно  е 1 секунда, при което приемаме че триъгълника е неподвижен.

Нека сега го разгледаме движещ се.  Как става от равностранен на неравностранен? 

Преди 4 минути, scaner said:

Класическият. Защото релативистският е потвърден, чрез достъпните скорости, например наблюдението на relativistic beaming при звездните джетове.

Потвърдиха наклон на телескопа с 1 мм от другия край на разстоянието от 10000000 км ? 

Наистина кой от двата ъгъла на аберацията е илюзорния : този класическия  0,5 или релативиския 0,57735 

Преди 18 минути, Шпага said:

Сканер, все пак не е ли притеснително например това, че един триъгълник, който е равностранен в системата, в която е неподвижен, не е равностранен в системата, в която се движи? И съответно ъглите му в тази система не са по 60 градуса. И въобще тази промяна/деформация на фигурите поради скъсените дължини как би могла да се приеме по друг начин, освен като илюзорна...

П.П. Въпросът ми е без връзка със спора ви, който не намерих време да проследя.

 

Добър въпрос. Макар че е сложно да се каже дали равностранния триъгълник ще престане да бъде такъв, без да са направени сметките.

Преди 33 минути, Ниkи said:

Какво значение има как ще определиш ъгъла?

Може би никакво, освен че е по наглядно.

Ако при класическия триъгълник ( светлината минава по дългия катет)  разделим двата катета както е по формулата v/с , имаме стойност = 0.5.

То ако направим същото при триъгълник при койото светлината минава по хипотенузата ще получим v/c = 0.57735 ( както предсказава СТО).

Преди 9 минути, Ниkи said:

Да, класическата аберация е равна на тангенс V/C.

При СТО, аберацията е равна на синус V/C, с изключение на случай V=C

Аберацията и при двата варианта е според скоростите по двата катета. Малкият катет разделен на големият катет.

Преди 13 минути, resavsky said:

И все пак покрай цялата тази помия която се изля покрай Пулев не трябва да се забравя че той е първият българин /а вероятно и последния/ който достигна до такива върхове в професионалния бокс.Нека не го изкарваме най лошия поради простия факт че не успя да стане световен шампион и не успя да стигне нивото на Тайсън и Мохамед Али.Между впрочем и двамата също са губили мачове и са били нокаутирвани.

Въпросът не е във факта че той не успя да стане световен шампион, а въпросът е във факта на поведението му.  

Ако беше показал достойно поведение , независимо от това дали е присъщо или не подобно поведение на спортисти от този спорт , сега нямаше да го плюят. Но фактът си остава факт.

Ако беше спечелил срещата, най верятно нямаше да го плюят толкова ( или въобще). Но при всички положения поведението му не е достойно.

Преди 2 часа, Ниkи said:

Ето я връзката между скоростта на наблюдателя и ъгъла на аберация

 

 Ако светлината минава по големия катет, а не по хипотенузата, получаваме пак правоъгълен триъгълник, но с ъгъл по стойност съответстващ на класическия.

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Разбирам майтапа. Смущава ме философската страна на проблема. От статията:

 

Мен повече ме смущава техническата част на въпроса. 

В статичта казват че получават същите предвижданията като при ТО.  Става въпрос за изкривяването на светлината до Слънцето. И проблемът със движението на Меркурий. Но не казват по този въпрос нищо повече.

Аз съм съгласен с това че теорията на Нютон не е достатъчно вярна. Т.е има нещо което неговата теория пропуска. 

В теория на относителност този пропуск е корегиран. Това е ясно от математическите предсказания и наблюденията. Но не е много ясно каква е същността на това явление. Макар и никой не го крие, то си лежи на показност пред погледа на всички, в геометричния си вид. Проблемът е че ние не я разчитаме тази геометричност , така както го правим при нютонова механична теория.

Та , въпросът ми е към теб : Твоята хипотеза как се справя с това обяснение на движението на Меркурий, и светлината ?

(ПП. Този проблем не е само при Меркурий, той е присъщ на всички тела които се пресмятат чрез Нютонова теория. Но при Меркурий се забелязва по лесно.

И когато дадена теория е грешна, тя  не може да бъде част от друга вярна теория, както това се опитват да втълпят някои авторитетни приятели. )

Преди 19 минути, Малоум 2 said:

Същият проблем е коментиран и тук: (дано да стане по-ясно, че хипотезата ми отдавна е решила проблема - хем по-ясно (нагледно почти) - зрънчев модел вакуум, стоящи вълни и т. н. - коментарът в предния пост - накратко)

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Fragmenti-energiia-ne-valni-ili-chastitci-mozhe-da-sa-osnovnite-gr_161649.html

Фрагменти енергия - не вълни или частици - може да са основните градивни елементи на Вселената

Физиците Лари Силвърбърг и Джефри Айшен наскоро предложиха нова теория, която гласи, че материята във Вселената се състои не от частици и вълни, а по-скоро от фрагменти от енергия.

Двамата професори от Университета на Северна Каролина предлагат изцяло нов физичен модел, който може да пренапише начина, по който мислим за материята.

Тяхното изключително амбициозно предположение, описано в есе за The Conversation, премахва частиците или вълните като фундаментални градивни елементи на материята, и ги замества с „фрагменти от енергия“, които да изграждат всички неща във Вселената.

Теорията на Лари Силвърбърг и колегата му Джефри Айшен би заменила и Общата теория на относителността на Айнщайн, която се използва повече от век за обяснение на физическите явления, най-вече деформирането на пространството и времето.

 

„Частицата е източник на материя, която съществува в една точка, а вълните съществуват навсякъде, освен в точките, които ги създават“, обяснява Силвърбърг.

Според двамата физици това, което свързва и двете явления на по-фундаментално ниво, е идеята, че енергията винаги „тече“ през  пространството и времето.

Според двамата физици това, което свързва и двете явления на по-фундаментално ниво, е идеята, че енергията винаги „тече“ през  пространството и времето.

„Мислете за енергията като съставена от линии, които запълват регион от пространството и времето, вливащи се в и извън този регион, които никога не започват, никога не свършват и никога не се пресичат.“

От пет на едно

Древните гърци са мислили, че има пет строителни блока на материята - земя, вода, въздух, огън и етер. Етерът е материята, която изпълва небесата и обяснява въртенето на звездите, както се наблюдава от гледната точка на Земята. Това са първите базови елементи, от които човек може да изгради света. Концепциите за физическите елементи не се променят драстично в продължение на близо 2000 години.

След това, преди около 300 години, сър Исак Нютон въвежда идеята, че цялата материя съществува в точки, наречени частици. Сто петдесет години след това Джеймс Максуел въвежда електромагнитната вълна - основната и често невидима форма на магнетизъм, електричество и светлина. Частицата служи като градивен елемент за механиката, а вълната за електромагнетизма - и частицата и вълната стават двата градивни елемента на материята. Заедно частиците и вълните се превръщат в градивните елементи на всякакъв вид материя.

Това е значителен напредък в сравнение петте елемента на древните гърци, но все още е недостатъчно. В известна поредица от експерименти, известни като експерименти с двоен процеп, светлината понякога действа като частица, а друг път - като вълна. И докато стандартната физика работи добре в повечето случаи, нещата често стават много по-сложни, когато става въпрос за много голям и много малък мащаб.

Използвайки математическите инструменти, достъпни за него по това време, Айнщайн успява в своята Обща теория на относителността да обясни определени физически явления и също така да разреши дългогодишен парадокс, свързан с инерцията и гравитацията. Но вместо да усъвършенства частиците или вълните, той ги елиминира, като предлага деформирането на пространството и времето.

Ако Вселената е изградена от материя, тогава какво изгражда самата материя? Според нов модел материята може да се състои от фрагменти енергия. Млечният път. Изображението е с дължина около 6 дъгови минути. Кредит: ESO/E. Helder & NASA/Chandra

Фрагментът на енергията

„Използвайки по-нови математически инструменти, аз и моят колега демонстрирахме нова теория, която може точно да опише Вселената. Вместо да се базираме на теорията на изкривяването на пространството и времето, ние приехме, че може да има градивен елемент, който е по-фундаментален от частицата и вълната “, пише Силвърбърг.

Той и Айшен търсят решение, което да има характеристики както на частици, така и на вълни - градивен елемент, който едновременно да е концентриран като частица и да се разпростира като вълна. Техният отговор е това, което те наричат фрагмент от енергия (fragment of energy).

Фрагментът от енергия много прилича на звезди в далечна галактика. Отдалеч една галактика изглежда като ярка светлина, излъчваща в пространството. Но при по-внимателен поглед астрономите могат да видят отделните звезди, съставляващи галактиката. В същия смисъл фрагментът от енергия представлява концентрация на енергия, която тече и се разсейва навън, далеч от центъра.

С новия си градивен елемент учените формулират нов набор от уравнения за решаване на физическите проблеми.

За да проверят своята теория, Силвърбърг и Айшен избират два легендарни проблема, решени от Айнщайн преди 100 години, за да потвърди Общата теория на относителността - лекото изместване в орбитата на Меркурий и минималното огъване на светлината при преминаването покрай Слънцето.

Айнщайн точно прогнозира, че кривината на пространство-времето, причинена от масата на Слънцето, ще накара орбитата на Меркурий да се измества с течение на времето. Кредит: Rainer Zenz чрез Wikimedia Commons

Общата теория на относителността на Айнщайн е потвърдена от две наблюдения, направени от астрономи. Първото бе малка годишна промяна в орбитата на Меркурий. Айнщайн точно прогнозира, че кривината на пространство-времето, причинена от масата на Слънцето, ще накара орбитата на Меркурий да се измества с течение на времето. Второто бе огъването на светлината, която преминава през изкривеното пространство-време близо до Слънцето.

За да разрешат проблема с Меркурий, Силвърбърг и Айшен моделират Слънцето като масивен фрагмент от енергия, а Меркурий като по-малък фрагмент от енергия, обикалящ около него. При проблема със огъването на светлината Слънцето е моделирано по идентичен начин, но светлината е моделирана като безмасова точка, пътуваща със скоростта на светлината (фотон). След изчисляване на пътищата на движещите се фрагменти на енергия, изследователите получиха същите отговори като Айнщайн.

Моделирайки небесните тела като фрагменти от енергия, авторите с изненада установяват, че получените отговори са идентични с тези, предсказани от Общата теория на относителността.

„Първоначалната ни работа демонстрира как нов градивен блок е в състояние да моделира точно телата от огромното до най-малкото. Там, където частиците и вълните се разпадат, фрагментът от енергиен градивен елемент остава“, заявява Силвърбърг.

„Фрагментът може да бъде единичен потенциално универсален градивен елемент, от който математически да се моделира реалността - и да се актуализира начинът, по който хората мислят за градивните елементи на Вселената.“

Решенията показват колко ефективни могат да бъдат новите градивни елементи при моделиране на поведението на материята от микро до макроскопична скала. Въпреки че тяхната формулировка може да не промени точно физиката като откритията на Максуел и Айнщайн, теорията би могла да направи двойствеността на материята вълна-частица по-интуитивна и да даде нов начин на мислене за Вселената.

Справка:  Larry M. Silverberg and Jeffrey W. Eischen, On a new field theory formulation and a space-time adjustment that predict the same precession of Mercury and the same bending of light as general relativity, Physics Essays

Източници:

Fragments of energy – not waves or particles – may be the fundamental building blocks of the universe, The Conversation

New Theory Casually Upends Space and Time, Рopular Мechanics

...

...

Сигурно са го прочели това от твоята хипотеза . 

Преди 7 часа, deaf said:

Знаеш ли,че има хора на които е забранено да играят на рулетка в казината защото познават на кое число или цвят ще падне топчето? Без да ползват разни шмекерии и измами. Просто им стига да постоят и наблюдават час-два играта на рулетката за да схванат и почнат да познават къде ще падне топчето.

До колкото знам , това е вярно.

Но вероятно отговорът на този въпрос не е в паралелните реалност и др . подобни бутафории.

По скоро трябва да се проучи въпроса който засяга това как работи човешкия мозък. Каква е разлика м/у решенията на самосъзнание и решенията на мозъка. Това как човекът вижда реалността, а по скоро това как той си я наглася . И т.н. 
 На мен ми направи впечатление тази книга:

Red pill - Andrey Kurpatov, Червеното  хапче ( като от матрицата) на Андрей Курпатов. Но не мисля че я има на Бг. Оригинала е на руски .

Мога да дам линк към аудио-книгата ( на руски)

Преди 34 минути, scaner said:

Аз само цитирам противоречията ти, и осмивам напъните ти да докажеш някаква връзка на ЛТ и питагорова теорема. Но ти дерзай, полезно е човек да се упражнява Повишава шансовете си да разбере нещата...

Само доказах че математически имаме еднакъв резултат , като следвах логиката на постановката . Нищо повече. Изводите всеки сам да си прави. 

Just now, scaner said:

Тъй, значи се оказва, че според СТО било различно? И времето, и хипотенузата, и катетите? И пак накрая се получавало същото... Аз нали ти казах, че си допуснал четно число грешки? Е, кой не е разбрал нещо?

Най-сетне вдяна, че класиката не работи. Защото според класиката, цитирам те:

Значи в единият случай някъде има ЛТ, в другият няма, макар и все до правоъгълни триъгълници се опира задачата.

Та, каква е връзката на ЛТ с правоъгълните триъгълници? Нали това се пънеше да обясняваш?

 

Абе ще ти дойде акъла в главата, ама по трудния начин...

Май започна да разбираш за какво до сега обяснявах. Но като гледам прогресса, трудно ще ти е да схванеш връзката на ЛТ с питагоровата теорема. 

От тази формула :

v  е малкият катет, или скорост на приемника , като имаме предвид времето на действието във всяка система.

c е  големият катет,  или скорост на светлината , като имаме предвид времето на действието във всяка система. (Тука скорост на светлината не е = "c" , само да уточня. )

Заместват се. И се получава резултат = 0.57735

Това е.

Както и да го смяташ все е питагорова теорема.

Преди 16 минути, Ниkи said:

Има ги и двата. Разгледай размерите. Кажи, имат ли общи точки двата триъгълника и кои?

Ако ти се играе да рисуваш, може да направиш и друг чертеж , както е според СТО : 

Първият правоъгълен триъгълник е същият с размери: катет -300 000 000 , катет - 150 000 000 , хипотенуза - 335 410 196.

Вторият правоъгълен триъгълник с размери : катет - 300 000 000 , катет - 173 205 000 , хипотенуза - 346 410 000

Като общата страна е дългият катет - 300 000 000.

Съответно времето за което се случва движението е t = 1,1547 сек.

Но това не променя факта че сметките идват от питагоровата теорема. И ъглите се получават еднакви.

Преди 6 минути, Ниkи said:

Има ги и двата. Разгледай размерите. Кажи, имат ли общи точки двата триъгълника и кои?

Точно така е . Общата е хипотенузата. 

От едната ИС се наблюдава движението на светлината по дългия катет, а при прехода в другата ИС се наблюдава движението на светлината по хипотенузата.

Преди 18 минути, Ниkи said:

Ето, за по лесно (стойностите х 1 000 000)

АС1=290 473 750

С1В=DВ=167 705 098

Това е първият правоъгълен триъгълник: 

t = 1 сек , време за което минава светлината по дългия катет.

300 000 000

l.

l      .

l             .

l                     .

l                           .  335 410 196

l                                    .

l                                           .

------------------------------

150 000 000

А това е вторият правоъгълен триъгълник : 

t = 1.118 сек, време  за което минава светлината по хипотенузата .

290 473 750, 96

l.

l     .

l          .

l                .  335 410 196

l                      .

l                            .

l                                       .

------------------------------

167 705 098, 312

Преди 4 минути, Ниkи said:

Ето, за по лесно (стойностите х 1 000 000)

АС1=290 473 750

С1В=DВ=167 705 098

Не , не е така.