Orbit

Много странно явление се наблюдава : един човек който сам се е набедил за защитник на СТО може да говори какви ли не небивалици по темата. И всички останали които са повярвали в неговия авторитет му кликат плюсове уж че се съгласяват с това което не само че въобще не разбират, а и с фантазиите му . 

Аз нямам грешка в изчисленията в тази тема .  И ти обясних какво се случва в системите . Останалото трябва да си го осмислиш сам. С това вече не мога да ти помогна.

Преди 4 часа, scaner said:

Ако не искаш да уцелиш, няма и да уцелиш. Но в случая имаме условие - ти уцелваш приемника. Значи трябва да се напънеш да наклониш лазера в системата на източника толкова, колкото изисква уцелването. Тука няма мърдане.

Кой го накланя лазера и как ? Ние нямаме по условие че някой се опитва да уцели приемника .

On 3.12.2020 г. at 20:58, Orbit said:

В постановката участват : източник на светлина , приемник на светлина и тръба която ги разделя с дължина 300 000 км през която има възможност да преминава светлина. 

На единия край на тръбата закрепен приемник на светлина ( неподвижен с тръбата ). Източникът на светлина се намира от другия край на тръбата , но не е закрепен ( подвижен спрямо тръбата ).

Взаимното движение на източника на светлината и тръбата става по следния начин:

Имаме неподвижна тръба с прикрепен приемник на светлина на единия край и движещ се източник на светлина от другия край . Източникът на светлина се движи перпендикулярно на оста на тръбата (Оста на движението на източника и самата тръба е под прав ъгъл) Източникът на светлина не излъчва светлина в даден момент. Когато източникът на светлина застава точно "под" тръбата , така че в една ос се намират приемникът , тръбата и източникът , тогава източникът излъчва светлина. (Източникът излъчва във всички посоки). Скорост на източника на светлина : 150 000 км/сек.

Да видим какво имаме в системата на неподвижната тръба:  Източникът излъчва светлина когато приемникът , тръбата и източника се намират на една ос. След една секунда приемникът приема светлина която изминава през тръбата с дължина 300 000 км. През това време източника се премества на 150 000 км от края на тръбата по посока на движението си. Нека да я фиксираме тази отсечка 150 000 км с въображаема пръчка.

А сега да видим какво се случва в системата на неподижния източник на светлина: Имаме движеща се тръба със скорост 150 000 км/сек. Тръбата застава на една ос с източника на светлина. Източникът на светлината излъчва светлина . Тръбата подминава източника и продължава движението си. Понеже тръбата се движи  съответно и приемникът се движи (койото е закрепен върху тръбата)  и се отдалечава от източника на светлина. При което е нормално да очакваме времето за което светлината ще стигне от източника на светлина до приемника да е по дълго време от 1 секунда (както това се случи в системата на неподвижната тръба) . И според сметките на СТО времето трябва да е : 1,1547 секунди (при лоренцов коефициент : 0,866). Но нека да направим проверка : Да разберем колко се е свила въображаемата пръчката в тази система : 150 000 км * 0.866 = 129 903 км - това е разстоянието което изминава тръбата след излъчването на източника . Т.е това е разстоянието м/у края на тръбата и източника в момент когато приемникът засича светлината. Но лесно можем да проверим дали това съответства на реалността : Имаме равнобедрен триъгълник със страни : 300 000 км и 129 903 км , от което намираме диагонал (разстонието м/у източника и приемника)  : 326 917 км , като разделим това разстояние на скорост на светлината 300 000 км/сек  получаваме : 1,08972 секунди ,  което не отговаря на сметнатите по рано 1,1547 сек. Но ако ние увеличим размерите на въображаемата пръчка вместо да я свиваме , получаваме търсеното време : 1,1547 секунди. 

 

 

 В системата на неподвижната тръба :  Движещият източник излъчва светлина когато приемникът , тръбата и източника се намират на една ос. След една секунда приемникът приема светлина която изминава през тръбата с дължина 300 000 км. През това време източника се премества на 150 000 км от края на тръбата по посока на движението си. Нека да я фиксираме тази отсечка 150 000 км с две еднакви въображаеми пръчки. Едната пръчка се движи заедно с източника , а другата е неподвижна спрямо приемника. 

Сега нека да вземем движещият източник заедно с пръчката и да ги обездвижим. След което ще ги поместим в системата на неподвижната тръба с другата въображаема пръчка. Ще установим че имаме разлика в дължините на въображаемите пръчки. Размерът на въображаемата пръчка свързана с източника ще се увеличи от 150 000  км на 173 000 км , както и предесказва СТО. И сега от този момент започваме да разиграваме какво се случва в двете системи : 

 Придаваме отново движение на източника свързан с въображаемата пръчка в системата на неподвижната тръба и другата въображаема пръчка. Както и предсказва СТО въображаема пръчка която е свързана с източника се свива от 173 000 км до 150 000 км. Светлината която е била излъчена когато източникът , тръбата и приемникът застава на една ос изминава през тръбата разстоянието 300 000 км, и часовникът отчита 1 секунда време. Можем да направим извод че в системата на неподвижната тръба въображаемата пръчка се е свила и часовникът измерва по бързия ход на времето  ( разбира се става въпрос за неподвижния часовник, понеже ние не можем да измерим какво показва движещия се ) .

При преминаването в системата на неподвижния източник имаме следния извод : въображаемата пръчка е увеличила размерите си и неподвижния часовник измерва по бавния ход на времето. 

Мисля че вече е очевидно че в едната система  имаме измерване на времето което е свъзано с приемника и в същото време измерване на размерите на пръчката която е свързана с източника. И съответно  в другата система наобратно. 

Фактичеки и математически получаваме : свита пръчка и бърз ход на времето но при прескачане в другата система разтегната пръчка и бавен ход на времето . Затова Младенов получаваше правилни сметки .

Но ако сумираме ефектите които са валидни за движещия се обект, то наистина получаваме забавяне на времето и скъсяване на дължината. Но както видяхме по горе единия ефект се проявява в едната система а другия в другата. Така че при прескачане от системата в системата тези два ефекта (забавяне на времето и скъсяване на дължината) не могат да вървят заедно.

Преди 30 минути, scaner said:

"Устройството" което мисли за това

Нали искаш да уцелиш движещият е наблюдател? Как се уцелва? Прицелваш се не точно към него, а пред него, за да може светлината, която се движи с крайна скорост, да пресрещне някъде по траекторията наблюдателя. Ако се прицелиш точно към него, докато стигне мястото му светлината, той вече ще е подминал тая точка.

Това е разковничето - крайната скорост на светлината. Ако беше безкрайна, и в двете системи ъгълът щеше да е вертикален и да следва тръбата. Но не е.

И това се получава като резултат: в системата на източника лазера е наклонен, и в тази система лъчът се движи по наклонена траектория. Но в системата на наблюдателя, независимо че лазерът е наклонен, лъчът се движи вертикално. И причината е крайната скорост на светлината, няма друга причина.

Никой не иска да уцели нищо. Не се обиждай , ама това е поредното обяснение което си изсмукал от пръстите си.

Причината е много по банална и по интересна. Само че до вечера ще имам време да я опиша.

Аз също смятам че лазерният лъч ще се “наклони”. И имам обяснение защо той ще се наклони.

Но ще изчакам първо твоето мнение .

Преди 1 час, scaner said:

 

Много просто. Като се наклони лазера на подходящ ъгъл (който се формира от правоъгълният триъгълник, с който и двамата смятаме). Нали при тебе някаква светлина минава? От светлината която източникът ти излъчва във всички направления, едно от тях успешно съвпада с нужния наклон. Е, защо от лазера тогава да не мине, ако е наклонен както трябва? То това лежи в основата на аберацията, различен наклон на лъчите в двете системи.

Проблемът е, че и в твоя пример, и при лазера, ще мине само импулс. Защото и в твоя пример, и при лазера, контакта с входният отвор на тръбата ще е само инцидентен, защото нали той е подвижен по условие в системата на източника. Но това не е болка за умиране, нали?

 

И кое ще го накара лазера да се “ наклони” ?

Преди 9 часа, scaner said:

 

Часовникът който се забавя, ако бъдем точни, е този който се намира на далечният от наблюдателя край на тръбата, при източника - за него са трансформациите. Но тъй като се намира на една вертикала с наблюдателя - на едно и също Х - ходът му съвпада с този на часовника на наблюдателя в системата на източника.

 

Показанията на часовника винаги се “отчита” от неподвижния часовник. И показанията на движещия се часовник само могат да се предполагат но без значение в дадена система. 
Така че твоето обяснение чрез показания на движещия часовник не са коректни.  
По късно днес ще обясня какво се случва в системите и от къде идва объркването.

През това време очаквам да обясниш как минава лазерен лъч през движеща се не наклонена тръба. Аз имам предположение, но да чуем твоето първо.

Преди 3 минути, scaner said:

Кое време се забавя? Времето показвано от часовник, който се движи в някаква система, подвижен часовник. В случая това е часовникът в точката на набалюдателя, който се движи в системата на източника. Имаме като резултат че за една негова секунда според общото време на системата на източника ще изтече 1.1547 секунди.

 

 Разбира се че не. 

 Ти май прегря. Ще те оставя да си починеш малко.

Преди 15 минути, scaner said:

Младенов си твърди какво ли не.

Вгледай се в кртинката. С трансформацията до тук - от системата на наблюдателя към системата на източника - получаваш, че "пръчката" в системата на източника не е "станала" по-дълга, а си е била такава в тази система.

Сега ако направиш пак трансформация на същата пръчка, но от тази система в системата на наблюдателя, ще получиш скъсяване и изходните резултати - 150000 км.

Та се пита в задачката, трансформацията удължава или скъсява пръчката? Кое от двете, или единият от вариантите в зависимост от конкретният случай, както е според релативистите?

 

Тази манипулацията няма да мине .

Защото следните две неща вървят ръка за ръка (според релативистите) : Забавяне на времето и скъсяване на разстоянието. Т.е при движещ се предмет се случва забавяне на времето и скъсяване на разстоянието. 

А в нашия случай какво имаме ? Забавяне на времето (1,1547 сек) и увеличаване на разстоянието 172 100 км . 

Но все пак добър опит.

Преди 8 часа, scaner said:

(3а)

Ако x = 150 000 км в системата на неподвижния приемник, то получаваме х' в системата на неподвижния източник = 150 000 км / 0.866 = 173 210 км .

В този случай наистина ще получим времето 1.1547 секунди по хипотенузата ( пътят на светлината м/у източника и приемника). 

Но както и твърдеше Младенов : разстоянието се е увеличило от 150 000 км на 173 210 км. Т.е както вече казахме по рано разстоянието м/у началото на тръбата и източника се е увеличило. Т.е въображаемата пръчка е станала по дълга. А би трябвало да стане по къса според релативистите.

Преди 15 минути, scaner said:

Никъде не съм твърдял, че тръбата е наклонена. Не си дочел до края това което съм написал

Айде по-сериозно.

Възможно е да не съм разбрал. Но по всичко личеше че говориш за наклонена тръба.

Преди 5 минути, scaner said:

Прочети внимателно какво съм написал. Работил съм с формули. Който иска конкретни числа, накрая може да си замести.

И това беше целта на доказването - времето за което стига светлината от източника до приемника, получено чрез лоренцовите трансформации, съвпада напълно  със същото време, изчислено по правоъгълният триъгълник в самата система на източника. Може да провериш формулите ми. А ти защо получаваш различни числа, не знам. Не е проблемът в СТО.

 

Прекалено елементарни са нещата за да се криеш зад формулите. 

Пак и сметките ти са грешни понеже не си разбрал цялата картина на описаната от теб версията на  постановката ( с наклонената тръба).

Just now, Ниkи said:

Куршумът е инертет, не може да го сравняваш с фотон

Така е, но при определени условия може. 

Ако можех да го нарисувам щеше да е по лесно, но ...

Преди 3 минути, Ниkи said:

Когато следиш движещ се обект през тръба, ти движиш тръбата за да го виждаш през нея. Ако не я движиш , нямада го виждаш постоянно, нищо че източникът излъчва във всички посоки . Твоя случай е частен случай, при който движещия се обект е на такова положение, че тръбата трябва да е перпендикулярна за да го виждаш

Нека заменим фотон, или група от фотони със куршум. Можем да стреляме през неподвижната тръбата по оста на тръбата за да излезне куршумът от другата страна , но можем и да стреляме под ъгъл при движеща се тръба и пак куршумът ще излезне от тръбата ( но за по дълго време).

Преди 7 часа, scaner said:

Не, това не е проблем на релативизма, а на мислителите на примерите

А дали е така? Или всичко е продукт на криви сметки? Да видим.

Тъй като не съм любител на директните сметки с числа, ще въведа съответни обозначения.

Система на наблюдателя К, система на източника К' (всичко за нея с примове). Краят на тръбата, който е при наблюдателя, стои неподвижно в системата К на координата х=0. Източникът се намира неподвижно в системата К' на координта x'=0, краят на тръбата който е близо до него в тази система се движи  със скорост v. Всичко това е по условието.

Дължината на тръбата H = 300000 км.

Времето за което светлината изминава пътя през тръбата със скоростта на светлината c в система К:

(1) Т = H/c = 1 секунда.

Скорост на източника v = 150000 км/с.

Значи светлината ще достигне до наблюдателя след време Т. Тоест в този момент източника ще се е отместил по оста x на координата

(2)

Нека за удобство обозначим лоренцовият член

Така... Нека за този момент на пристигане на светлината до наблюдателя направим лоренцова трансформация на далечният за наблюдателя край на тръбата, тоест на събитие в момент t=T, x=0 (по Y не правим трансформации, те не променят там нищо). Имаме:

(3а)

(3b)

X' е координатата, на която се е отдалечил краят на тръбата от източника в момента когато светлината достига другият край на тръбата, Т' е моментът в тази система когато това се е случило.

Какво виждаме? Виждаме, че в тази система |X'| > |X| (по абсолютна стойност, като дължини на отсечки спрямо нначалото на отправната система), тоест наблюдателят в системата К наблюдава отсечката Х' скъсена, като Х. Но виждаме и как часовникът на наблюдателя от К се забавя в системата на източника (предишното му показание го имаме в момента на сверяване, 0) Съвсем естествено, в системата на източника този часовник е подвижен.

Да направим обратна проверка. В тази система (К') светлината се движи по наклонена траектория: докато единият край на тръбата се отдалечава от източника, светлината напредва нагоре по тръбата. Тоест тя реално ще се движи (със скорост с) по хипотенизата на правоъгълен триъгълник, единият катет на който ще е дължината на тръбата Н, а другият катет ще е дистанцията на отвора на тръбата от източника (по хоризонтала). Тоест, когато светлината достигне наблюдателя след време T' от момента на излъчване, то хипотенузата ще има дължина c.T', единият катет Н, а другият катет (отдалечеността на тръбата от източика) ще е v.T'. Значи имаме следната питагорова теорема:

(4)

, за междинните резултати се правят замествания с (2) и (3а)

Виждаме съвпадение с резултата от трансформациите, (3b), което потвърждава правилността на сметките.

 

Та, кое не било вярно?

Не си показал никакви сметки. А те са елементарни : 

LO (Лоренцовият член) = 0.866

Съответно времето за което светлината ще стигне от източника до приемника ще бъде :  1/0.866 = 1,1547 секунди.

Въображаемата пръчка ( разстоянието от края на тръбата и източника) : 150 000 км * 0,866 = 129 000 км ( понеже се свива според релативизма)

При което получаваме правоъгълен триъгълник със страни = 300 000 км и 129 000 км , като използваме питагоровата теорема  намираме хипотенузата =  326 560 км. Хипотенузата е пътят на сетлината от източника до приемника. Следователно времето за което светлината изминава това разстояние = 326 560 км / 300 000 км/с = 1,0885

 Това са сметките . И случайно числата:  1,1547 и 1,0885 да ти изглеждат еднакви ?

Преди 4 часа, scaner said:

Само в системата на наблюдателя. В системата на източника не е, затова и там пътува по-дълго време.

За да не изглежда си го изсмукал това твърдение от пръстите, дай да видим някакъв сериозен източник.

Че иначе се получава че вече и тръбата си променя размерите, т.е в случая се разстяга ...

Преди 4 часа, Ниkи said:

Тръбата е перпендикулярна на траекторията

Това че тръбата е перпендикулярна на оста на движението си, не пречи на светлината да минава през нея при определен ъгъл (При движеща се тръба ). Не е нужно тръбата да бъде наклонена при източник който излъчва във всички посоки. 

Преди 1 час, Ниkи said:

Опасявам се, че светлината няма да достигне до приемника

Това е в случая че източникът излъчва лазерен лъч . Но ако лъчът наистина в едната система минава но в другата не , това ще е голям проблем за релативистите. Така че да му мислят.

Но в постановката по горе аз изрично уточних че източникът излъчва във всички посоки. При това положение, светлината ще мине през тръбата и приемникът ще я регистрира.  Идеята е да се види дали математически е справедливо твърдението за свиването на движеща се пръчка. И постановката показва че това твърдение не отговаря на пространствените положения на източник и приемник. Т.е не е вярно.

Преди 20 часа, gmladenov said:

Казвай да чуем.

В постановката участват : източник на светлина , приемник на светлина и тръба която ги разделя с дължина 300 000 км през която има възможност да преминава светлина. 

На единия край на тръбата закрепен приемник на светлина ( неподвижен с тръбата ). Източникът на светлина се намира от другия край на тръбата , но не е закрепен ( подвижен спрямо тръбата ).

Взаимното движение на източника на светлината и тръбата става по следния начин:

Имаме неподвижна тръба с прикрепен приемник на светлина на единия край и движещ се източник на светлина от другия край . Източникът на светлина се движи перпендикулярно на оста на тръбата (Оста на движението на източника и самата тръба е под прав ъгъл) Източникът на светлина не излъчва светлина в даден момент. Когато източникът на светлина застава точно "под" тръбата , така че в една ос се намират приемникът , тръбата и източникът , тогава източникът излъчва светлина. (Източникът излъчва във всички посоки). Скорост на източника на светлина : 150 000 км/сек.

Да видим какво имаме в системата на неподвижната тръба:  Източникът излъчва светлина когато приемникът , тръбата и източника се намират на една ос. След една секунда приемникът приема светлина която изминава през тръбата с дължина 300 000 км. През това време източника се премества на 150 000 км от края на тръбата по посока на движението си. Нека да я фиксираме тази отсечка 150 000 км с въображаема пръчка.

А сега да видим какво се случва в системата на неподижния източник на светлина: Имаме движеща се тръба със скорост 150 000 км/сек. Тръбата застава на една ос с източника на светлина. Източникът на светлината излъчва светлина . Тръбата подминава източника и продължава движението си. Понеже тръбата се движи  съответно и приемникът се движи (койото е закрепен върху тръбата)  и се отдалечава от източника на светлина. При което е нормално да очакваме времето за което светлината ще стигне от източника на светлина до приемника да е по дълго време от 1 секунда (както това се случи в системата на неподвижната тръба) . И според сметките на СТО времето трябва да е : 1,1547 секунди (при лоренцов коефициент : 0,866). Но нека да направим проверка : Да разберем колко се е свила въображаемата пръчката в тази система : 150 000 км * 0.866 = 129 903 км - това е разстоянието което изминава тръбата след излъчването на източника . Т.е това е разстоянието м/у края на тръбата и източника в момент когато приемникът засича светлината. Но лесно можем да проверим дали това съответства на реалността : Имаме равнобедрен триъгълник със страни : 300 000 км и 129 903 км , от което намираме диагонал (разстонието м/у източника и приемника)  : 326 917 км , като разделим това разстояние на скорост на светлината 300 000 км/сек  получаваме : 1,08972 секунди ,  което не отговаря на сметнатите по рано 1,1547 сек. Но ако ние увеличим размерите на въображаемата пръчка вместо да я свиваме , получаваме търсеното време : 1,1547 секунди. 

On 26.11.2020 г. at 7:40, gmladenov said:

Здравейте,

В тази тема ще представя поредния парадокс на Специалната Теория на
Относителността (СТО).

 

Мислех върху една елементарна постановка. И изглежда че наистина движещият се обект се разстяга а не се скъсява. Ако те интересува  ще споделя постановката за да я развиеш ако искаш. 

Тъкмо завърших книгата на Джон Пъркинс  : "Изповедта на един икономически килър" , и сега гледайки заглавието на тази тема се питам дали въпросът е зададен правилно . 

Видео

On 21.11.2020 г. at 17:36, gmladenov said:

Не. И двете от следните определния са грешни:

• светлината е вълна с поведение на частица
• светлината е частица с поведение на вълна

Правилното определение е, че светлината има двойстена природа и в едни
ситуации има поведение на вълна, а в други на частица.

Няма от къде да знаеш че са грешни, освен ако не си този който е създал това явление . Ти ли си го създал ?

Но все пак ме съгласи че има и трети вариант. 

Вариант първи ( Лобиран от съвремената научна общност):  Светлината е : частица която проявява вълнови свойства. За да работи трябва някои от свойствата на частицата да са фантастични (КМ).

Вариант втори  (На мен ми допада най много   ) : Светлината е импулс/сигнал който се разпространява в дадена среда. За да работи трабва някои от свойствата на средата да са фантастични ( но не са достатъчно изследвани, така че може да се окажат парадоксални но не и фантастични)

Трети вариант ( Явно на теб ти допада най много ) :  Светлината е частица и вълна. В същото време светлината нито е частица нито е вълна.  Това е някаква субстанция с фантастични свойства . ( Много е примамлива тази мисъл, която обяснява всичко , освен едно : какво всъщност представалява тази субстанция ... ? ) 

Когато отидеш в магазина , там те лъжат по всякакъв начин само и само да ти вземат някой лев...

Когато гледаш телевизия, там те лъжат по всякякъв начин за да похарчиш някой лев...

От правителсвтото лъжат че всичко е наред и ние процъфтяваме...

И т.н и т.н.

От всякъде лъжи и измами. Но най лошото че те идват от тези на които всички подражават ( От "интелигенцията")

Нормално е хората в такава среда да се държат по начина по който те се държат.

Преди 50 минути, Last roman said:

През пролетта управляващите действаха адекватно на ситуацията, за да запазят здравната система. Днес държат по-скоро да запазят икономиката. Заради изгубените месеци в надпревара с глупостта, накрая може да загубим и двете.

Не изглежда да са действали адекватно.

Мерките не съотвестваха на реалната картина на разпространението на вируса. Бяха пресилени. Което навреди на бизнеса, и натрупа потенциална "енергия" на нетърпимост към ограниченията. И сега, през втората вълна ги жънем тези плодове .

Това че скорост на фотона не зависи от скоростта на източника е също в полза на разпространението на светлина като вълна в среда . И най вероятно за да бъде обяснен този факт и странното поведение на фотона, отново трабва да се обърнем към КМ т.е. към баба Яга.

Някой беше казал че дори електроните , неутроните и протоните имат същата природа като фотоните. Тогава от какъв зор скороста на куршума зависи от скороста на оръжието от което е изстрелян ... ??? ( След като куршумът е изграден от протони, неутрони и електрони)