plamen_starbov

Предлагам да поговорим за апокрифите ако не за цялата българска история през Средните векове, то поне през Първо царство. Доколкото знам, това е нещо като "народна литература". Там са казани много неща, забранени от официалната власт. Четох някъде, че например при цар Петър данъците били ниски и се живеело добре. Ето какво намерих по темата в гугъл: "От времето на византийското владичество датират първите документирани прояви на българско народностно самосъзнание. Те се откриват в апокрифни съчинения, които съдържат свидетелство за съхранения историческия спомен на своите автори и разкриват техните представи за отминалата българска държавност. Най-богата е информацията в “Българския апокрифен летопис от XI-XII в.” и “Слово за Кирил Философ как покръсти българите”. [9] В “Летописа” особено голямо внимание е отделено на времето на управлението на българските владетели Борис, Симеон и Петър. В него четем: “…Борис бе благочестив и много благоверен. И този цар покръсти цялата българска земя и създаде черкви по българската земя и на река Брегалница... И царува 16 години, без да има грях, ни жена. И бе благословено царството му, и почина с мир в Бога. След това пак прие българското царство Симеон, неговият брат. И създаде градове велики по морето, и великият град Преслав той създаде, и там в него прие царството, [което се простираше] до града Звечан и до Солун. И Преслав град той гради и съзида за 28 години... Царува 130 години и роди свети Петър, царя български, мъж свет и напълно праведен. И тогава, в това време, когато царуваше цар Симеон, той вземаше данък от цялата земя по всяка област на своето царство: едно повесмо и лъжица масло и яйце на година... И след неговата смърт пак прие българското царство син му цар Петър, а той бе цар на българите, още и на гърците. И царува на българската земя 12 години, без да има грях, ни жена, и благословено бе неговото царство.” Легендарно представеният живот на българите рязко контрастира на фона на наложената византийска данъчна политика. В “Летописа” идеята за държавност е подсилена с изричното посочване, че някои български царе са били “царе и на гърци” или “цар на българи и гърци”. В “Слово за Кирил Философ как покръсти българите” българите са представени като богоизбран народ, който “ще предаде на Господа правата вяра”. То е българският отговор на византийския духовен натиск. В него се открива резултатът от цялата политика на княз Борис и цар Симеон за създаване на българска книжнина, която се оказва непреодолима преграда за чужди духовни влияния. В друга група апокрифни съчинения, сред които “Видение Данаилово”, “Сказание Исаево” и “Тълкование Данаилово”, се виждат съхранените следи на отминалата българска държавност чрез образа на легендарния български цар Михаил." Сайтът е: http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/13.html А тук е информация за княз Борис и Владимир: http://samoistina.com/3/kaganmihail.htm Темата може би ще е нещо като информативна и я отварям. Какво все пак е казано и какво е премълчано в апокрифите? Нека поговорим по този въпрос.

Дано да има напредък. Но прави впечатление и друго - ако комитопулите са "бунели България", защо пък ей така Роман става по-късно цар. И то при Самуил...

Тоя път се подготвих. Преди да задам въпроса, потърсих из гугъл. А той е: Възможно ли е двувластие в българските земи през 968-970 година? Доколкото знам, историографията е пълна с думи за въстание на комитопулите. Но, както рекох, ето информацията: "Не така стоели нещата със западните и югозападните български земи, които запазили своята държавна независимост. Там се преместил и българският патриарх Дамян. Отначало той се установил в крепостта Средец, а в последствие той и негвите приемници премествали последователно своята резиденция във Воден, Мъглен и Преспа, като накрая тяхно седалище станала столицата Охрид. За известно време след покоряването на Преслав върховната духовна власт на българския патриарх символизирала независимостта и единството на България. В западните части на българските земи успяла да се съхрани и държавността. Във времето, когато византийците покорили Североизточна България, управляващия западните български предели комит Никола, вече не бил между живите и неговите синове Давид, Мойсей, Арон и Самуил, наречени комитопули след смъртта на баща си, установили едно своеобразно четиривластие." Това е от: http://www.sedianka....?showtopic=3092 А тук намерих друго: http://bg.wikipedia....%B8%D1%82%D0%B5 "Югозападните предели на българската държава остават извън обсега на руските нашествия и византийските завоевания. Въпреки това, след превземането на Преслав и развенчаването на българския владетел византийските управници приемат, че на българското царство е сложен край. Затова през 976 г., когато от областта около Охрид и Преспа (където се пресичат границите на днешни Македония, Албания и Гърция) започва борба срещу византийското господство, в Константинопол това се възприема като "метеж" (на гръцки: άποστασία) срещу законната власт на василевса. Начело на въстанието са комитопулите Давид, Мойсей, Арон и Самуил. За резултатите от тяхното движение през 969 г. са изказани различни предположения, някои от които твърде противоречиви, поради оскъдността на историческите извори (вж. по-долу). Допуска се, че още от 969/971 г. синовете на комит Никола установяват своеобразно четиривластие в част от Западна България. Предположението, че те разделят подвластните си земи и управляват отделни области, е спорно, също както и тезата, че след падането на Преслав са признали формално властта на византийския император." За да е вдигнато въстание на комитопулите, значи би трябвало ромеите да са пратили гарнизони. Поне така мисля, въпреки че в Средновековието вземеш ли столицата, взимаш и държавата. Но все пак има ли поне наченки на двувластие в българските земи около руските нашествия - имам предвид запада се управлява от комитопули, изтока - от българския цар.

Момчета, благодаря за подкрепата. Торн да прави каквото си иска. Той още от там ми се подиграваше заедно с една друга групичка. Това са минали неща. По темата: струва ми се, че турците намират къде да ударят, тоест - по феодалните владения, за да се вклинят между България и Сърбия.

Глишев, извинявай много. Просто не съм видял.

Добре, ще видя дали ще я намеря по книжарници. Към Торн: Торн, не те заплашвам, не те обиждам, а те съветвам да гледаш себе си, а не другите. Не мога да я разбера твоята злоба към мен. Изглежда някои модератори в Бойна слава сте свикнали и упражнявате този похват. Повече не се занимавам с теб.

Видях преди доста време, че във фейсбук има страница, посветена на цар Самуил. Това ме подтикна да задам следния въпрос: от кога управлява този бележит български цар? Цар Роман е владетел от 977 година, но е пленен в 991 година и умира след шест години в затвор във Византия. Добре, но не е ли цар Самуил от 991 година, защото излиза, че 6 години България е нямала цар. Моля, дайте малко яснота. Извинявам се, ако тази тема е била разисквана - ако е така, нямам нищо против тази да се изтрие или затвори.

Да, разбирам. Ресавски, имаш предвид Христо Матанов ли? Срещал съм, че той има май някакво изследване. Ама не съм го срещал по книжарници.

Говорили сме за много неща във форума. Но тази тема май не е много дискутирана. Затова ще я отворя. По атласите от моето време (през миналия век!) - за 5 и 11 клас по история съм срещал разни княжества в Македония - на Хрельо, на Углеша, на Константин Драгаш, на Вълкашин и Крали Марко, на Симеон. В книгата си за митовете от нашата история, Божидар Димитров казва, че тези владетели не са с български произход, но владенията им били населени с българи. Второто не го оспорвам. Но тези владения какъв характер имат - български, сръбски или византийски?

Да, имам ги предвид. Но Юг и Център май за 3 години губят това, което са завладели за една. Докато Север май са играли по-маловажна роля, били са спомагателни. Може би тук е грешката на немците - една атака от север към Москва, колкото и условно да звучи...

Човек се учи, докато е жив. Автор мисля, че беше Любомир Огнянов. Казвам книжката, защото е предназначена за ученици до 8 клас. Казва се "Детска енциклопедия България", осма част - "Залезът на царете". Там прочетох подобно нещо. Приемам забележката.

Имах една книжка за историята на България. Отварям на последната й страница и чета: "Михаил Шишман е голям мечтател, желаел е да създаде българска империя от р. Дунав до Цариград и от Охрид до Черно море...". Никъде другаде не съм срещал подобно твърдение. Има ли поне зрънце истина в този текст? --- Бележка на модератора Пак не казваш: - кое е заглавието на "книжката" - кой е авторът на това четиво - кой е преводачът (ако има и такъв) - кой е редакторът - кой е коректорът - кой е илюстраторът - коя е годината на издаване на книжното тяло - кой е ISBN на книгата (специален код) - какъв е тиражът на изданието - какъв е видът на корицата (мека/твърда) - други детайли (ако има) Да кажеш: "Четох някъде, че..." звучи толкова "сериозно", колкото и, ако беше казал: "Снощи в кръчмата някой сподели, че..." Вече не си ученик! Подхождай малко по-сериозно при създаването на някоя нова тема. За да не "олекваш" в очите на читателите си.

От доста време този въпрос ми се върти в главата. Според вас, коя армия на Германия се справя най-добре на Източния фронт? Да, ще кажете, че това е "Север", защото май тя не е унищожена от руснаците изцяло. Но вижте какви територии заемат групите армии "Център" и "Юг". Те до последно воюват със Съветския съюз. Какво е вашето мнение?

Добре, няма проблем. Считам темата за приключена.

Така... Извор не мога да кажа, тъй като не беше отбелязано. Аз не искам да правя провокации, не съм агент и не искам категорично мнение. Колкото и да те учудва, и страната, срещу която е насочен походът, не беше отбелязана. 90% това е България, 10% - някакви славяни, според мен. Пишеше: "Императорът предприел поход в Тракия, но този поход бил прекратен.".

Обикновено този въпрос не се засяга. Учи се, че при имп. Константин IV Погонат има мир до края на управлението му, но какви са отношенията с Византия при сина му Юстиниан II? Никъде няма сведения, че сме били във война; вероятно, мирът е бил продължен. Но, доколкото открих информация в електронната енциклопедия "История на България", имаше статия за някакъв поход на василевса през 687 г. Имали ли сме толкова продължителен мир с Юстиниан II?

Ами авторът казва, че той е споменат в писмата на Теофилакт Охридски, проповядвал в Охридско, бил църковен парик. Само това.

Днес, докато четях Димитър Ангелов, се натъкнах на някакъв бунтовник Лазар, който проповядвал срещу ромеите. Знаем ли нещо повече освен това?

Върти ми се в главата и друг въпрос - дали пък Самуил не владее нещо, което Симеон не е владял - Драч например. Но при Симеон може би е бил васален на българския цар. А при Иван Асен май пак е бил наше владение.

Преди доста време четох интервю на Божидар Димитров, в което той казва, че България е най-голяма при Самуил. Не споделям неговото мнение. Би трябвало при Симеон Велики да сме владели най-много. Има ли някаква основания професорът да твърди това?

Потърсих в гугъл, потърсих на български език поне. Но никъде не срещнах поне малко информация за монети с образа на последния ромейски василевс. Възможно ли е все пак Константин XI Палеолог да е имал поне едно запазено изображение от онова време или - на монети. Моля, дайте някаква насока.

Момчета, идеята за темата е на Дорис - на нея трябва да благодарим за тази тема. Моята идея само се прибави към нейната. Да ви кажа сега ми дойде едно нещо наум - дали пък Борис не е изобразяван така и в западното изкуство. Гледал съм едно произведение на изкуството от един Бенедиктински манастир. Наистина, той е от 14 век, далеч е от България. Но все ми се струва, че изображенията на Борис от български автори са малко.

Да, сещам се за тази тема. Аз май я повторих. Но ако княз Борис е бил сляп с едното око, то това означава, че може би го е изгубил във война. Въпросът е дали той е водил войската.

Пускал съм всякакви теми за княз Борис, но тази е може би най-загадъчна. Академик Гюзелев предполага, че най-автентичният портрет на този бележит български владетел е миниатюрата от руския препис на "Учителното евангелие" от 12 век. Дали е прав?

Потърсих из форума тук-там и не открих сходна тема - ето защо я пускам. През м. юни 1253 г. е сключен договор между сина на цар Иван II Асен - цар Михаил II Асен и град Дубровник. За флот, за войска много пъти е ставало дума. Този договор е и търговски - мисля, че Михаил II дава привилегии на дубровнишките търговци. Въпросът ми е: Тогава има ли изобщо някаква помощ от страна на републиката във военните действия срещу Сърбия?