plamen_starbov

Ще сменя малко темата за Византия. Известно е, че кръстоносците са отплавали за Константинопол с горе-долу добре екипирана армия. Но каква е изобщо числеността на армията им, не - само през 1203-1204 година, а - изобщо за цялото й съществуване? Жофроа дьо Вилардуен пише, че "Никога толкова много хора не са превземали толкова голям град!". Ясно е, че латинците оцеляват половин век, заради интригите на Балканите, но какво е представлявала армията им?

Поставям тази алтернатива, тъй като този въпрос ме интересува. Струва ми се, че ромеите още няколко години биха удържали, но после щеше да настане краят им - било, сложен от българите или - от селджукските турци. Наистина, какво би станало, ако корабите на кръстоносците бяха отплували към Египет, а не - към Балканите?

През 1364 година е една от тежките за България, имам предвид поради османското напредване. Но тогава се случва нещо, за което май средновековните българи изобщо не си давали сметка. А именно - последната ни война с Византия. Какво казва интернет? Това е горе-долу еднаква информация в нета. Как мислите - има ли с какво да бъде запомнена тази война?

Гледах предаването на Ники Кънчев преди малко и чух за битката при Русокастро. Но не това е въпросът ми. Свързаха се с Божидар Димитров, което ме подсети за следното твърдение. Министърът споменаваше в книгата си за митовете следното: Наистина ли в този период всичко, ама абсолютно всичко в нея е гръцко. Дори и Палеолозите ли?

Въпросът ме вълнува от отдавна. Знаем, че Свети Климент Охридски пише повече творби от Свети Наум. Поне така се смята. Открих следната информация в нета за Наум: А в енциклопедията са посочени творбите на Климент Охридски: Все пак намерени ли са още произведения на Свети Наум? Не остава ли всъщност той малко в сянка от своя съвременник и приятел?

Нека да поговорим за коптите и тяхната роля в историята. Обикновено си представяме днешните египтяни като преки потомци на фараоните. Но сякаш забравяме коптите. Това, за мен, са много интересни хора, обградени почти изцяло от араби-мюсюлмани. Днес считаме, че коптите са истинските наследници на Рамзес, Тутмос и Клеопатра. Какво все пак ги отличава от фараоните, освен религията? Има ли някаква смесица между християнство и древни египетски култове у коптите? По уикипедия. А ето какво излезе от списание "Българска наука" при търсенето във форума:

Досега все сме обсъждали войни, битки, владетели, религиозни дейци, патриарси, местни владетели. Но някак си встрани стои животът на един обикновен българин и българи през Средните векове. Него рядко го обсъждаме. Как е живял, какви идеи и мисли са го вълнували, бил ли е вярващ, ходил ли е на война, имал ли е голямо семейство, какви са били ценностите му и така нататък... Все въпроси, които са незасягани. Може би темата е обсъждана вече, ала ако не е - нека поговорим по нея.

А, виж, Хърс, казах в началото, че не съм специалист. Затова питам. Хубаво е, че ми поправяш мнението. Затова предлагам - изкажете си мнението по въпроса ти и другите участници във форума. Но, виж - може да говорим и за цялото Българско Средновековие.

Стени ли? Трябват, трябват. Разбирам всичко, което прилича на град, тоест - не съм специалист - по византийски стандарт. Май всичко, градено от камък и кирпич.

Хайде да поговорим малко за северозападните части на Балканите. Обикновено разглеждаме централните части, източните, южните, до към Сърбия. Нека обаче обърнем малко внимание на една държава, която никога през Средните векове не е играла някаква голяма роля не само в региона, но и в Европа. Имам предвид Словения. Доколкото знам, там е съществувала държавата Каринтия. Или поне това е нещо като държава. През VIII век франките покоряват словенските земи, където за кратко словенците имат държавно образувание. По думите от учебника: Това е от уикипедия. И тук ли наблюдаваме "албанският случай"?

Досега не съм срещал подобна информация, затова ще публикувам тази тема. Обикновено нашите предци наследяват стари градове - било римски, било византийски, било гръцки или тракийски. Признавам си - нищо не знам по въпроса. Как мислите - Плиска ли е първият български град (имам предвид - влязъл в границите на България), който е построен от българи и славяни, или не? Има ли друг първенец?

Торн, благодаря! Изглежда, че пак не съм се изразил както трябва.

Торн, съгласен съм с теб. Приемам напълно забележката. Но ще уточня - тази територия е малко встрани от Трапезунд.

Да, може да го добавим. Стават значи две държави. Miroki, имам предвид само за Средните векове.

Е, точно това питам. Май картите пак са измислени.

Добре, имам предвид следното - там да строят кораби - някъде по черноморското крайбрежие. От североизток да нападнат Византия.

Обикновено се казва следното: Византия покорява България, Сърбия, Армения и други. Или пък: Германия покорява Чехия, Северна Италия и така натътък. Но въпросът ми е друг. Доколкото съм изчислявал, се натъкнах на един факт. Според мен ние никога не сме завладявали дадена държава, изключвам Сърбия при Симеон I. Вярно, много искат нашщите царе да завладеят Константинопол, но не става. Има ли нещо вярно в моите сметки? Моля, нека да обсъждаме само по тази тема.

Отварям тази тема, защото ми е много интересен този въпрос. Гледам по карти от атласи, че арабите имат известен излаз на Черно море през VIII век. Но ако са имали такъв излаз, то защо не изпращат кораби оттам за обсадата на Константинопол през 717-718 година? Изворите не споменават подобно нещо, но все пак - затваря ли Византийската империя крайбрежието на Черно море за нашествениците.

Това беше просто констатация.

Ласт Роман, изразих се така, защото по тези книги, които четях, някак си бяха премълчавани тези думи. Сякаш, за да изтрият тези думи. Моят учебник по история за 7 клас например (автори: Цветан Цветанов и Васко Арнаудов - Историк вероятно се сеща за какво става въпрос) почти не се срещаха робовладелски строй, феодален, класи и така нататък. Докато след години вече се запознах с по-академични книги и там вече ги срещах.

Момчета, вижте, нека да не се караме. Сбърках, наистина. Така е. Моя е грешката. Моля да ме извините. Просто исках да предложа нещо интересно, нещо, погледнато от друга гледна точка. Но тук не се получи. Искам реален поглед на историята. Вижте - аз съм едва на 23 години, още се уча. И има още какво да науча - при това - доста. Моля, забравете тази тема.

Момчета, извинявам се. Просто исках да предложа нещо различно, нещо ново. Но не се получи. Няма проблем, затворете темата. Никакъв Божидар Димитров не съм чел, да знаете.

Предлагам да направим списък на български просветни дейци, които творят през XIV-XV век. Сещам се за патриарх Евтимий, Ромил Видински, Киприян, Григорий Цамблак, Теодосий Търновски, Константин Костенечки, Димитър Кантакузин, Владислав Граматик. Може би има и още. Но моят по-важен въпрос не е това. Според вас, можем ли да наречем тези дейци ренесансови? Моето мнение е, че всъщност Ренесанс - или Възраждане, има в България, но този процес е прекъснат от османците, а през XVIII-XIX век е преоткрит за нас. С други думи - има две епохи на Ренесанс по нашите земи. Може би не казвам нещо ново, вероятно бъркам и е некоректно, но какво мислите по този въпрос?

Днес много от нас учим и по остарели учебници. Там се срещат още понятия като "робовладелство", "феодален строй", "феодално-абсолютистки строй", "класи" и така нататък. Да си призная, слушал съм и учени от днешни дни да говорят такива неща. Ще кажете: "Това са остарели неща, няма такова нещо днес." Но вижте колко неща сме възприели от онова време. Изостава ли българската наука, използвайки тези понятия или има поне частица истина в тези понятия, които е имало едно време?

Да, и Венеция, и Генуа имат своите интереси не само в България, ала и на Изток. Те са изменчиви - днес са с теб, утре - против теб, което проличава особено във Византия. Но как мислите - коя от двете страни има по-солидни позиции в България? Изобщо, това противоборство на интереси, не сме ли го използвали и ние за някаква наша цел?