Отиди на
Форум "Наука"

Tahev loren

Потребител
  • Брой отговори

    837
  • Регистрация

  • Последен вход

Отговори публикувано от Tahev loren

  1. Преди 27 минути, gmladenov said:

    Това са измислици.

    Да кажем, че етърът е материален. Даден наблюдател не може да определи разстоянието
    си "до етъра" ... тъй като той се намира вътре в него. Също така когато наблюдателят се
    движи през етъра, разстоянието му "до етъра" не се променя.

    Значи критерият за относително движение - променящо се разстояние до тялото/обекта - не
    важи за движение спрямо етъра ... дори да сме приели, че етърът е материален.

    Както многократно вече съм казвал: единственият критерий за това дали дадена среда
    може да се използва за отправна система е дали движението вътре в нея е откриваемо.
    Материалността на средата няма никакво значение.

    Дали ще наречем празното пространство етър или вакуум - и дали ще го броим за
    материална среда или за нематериална - е без значение. От значение е единствено дали
    движението на наблюдателя в тази среда е откриваемо.

    Прав си, освен ако етъра е фрагментарен тогава може да се определи движение спрямо някои негови части. Ако етъра не е фрагментарен а холистичен, тогава не може да се определи никакво движение спрямо него, а пространството е точно такова, тук няма значение материалноста. Всъщност и при движението по някаква водна повърхност може да се открие движение спрямо отделните и части, стига да са зримо различими. Щом пространството е атрибут на материята, стига се до извода че и то е материално, но за разлика от материята която е фрагментарна, пространството не е, то обаче е холистично, и само условно в него може да се оприличи някаква фрагментарност. Макар и да разделяме пространството на някакви зони, те преливат една в друга защото пространство съществува и между тези зони и те не могат да се разграничат една от друга освен само условно.

     

  2. Преди 36 минути, Станислав Янков said:

    Явно съм сбъркал, но тогава какво на електрическото поле на вълна се променя над и под нулата?!

    Менят се векторите на електричният и магнитният интензитет.

    • Харесва ми! 1
  3. Преди 2 часа, Станислав Янков said:

    Електромагнитната вълна има непрекъснато менящо се електрическо поле - при единия му пик (нагоре по координатната система) положително, след това (надолу по координатната система) отрицателно. После - отново нагоре за положително и така се мени. Магнитното поле се мени по другата ос, наляво и надясно. Повече електромагнитни полета се наслагват едно върху друго (да кажем - с леко изместени фази), но положителните и отрицателните цикли на електрическото поле се запазват спрямо всички наблюдатели и така и си остават електромагнитни вълни. В някои случаи повече вълни, евентуално с леко изместване на фазите, може всички заедно да се ориентират по такъв начин спрямо всички наблюдатели, че наблюдателите да могат да отчитат само положителната компонента на електрическото поле. Заради наслагването на повече вълни - електрическото поле да се засилва до размера на заряда на електрона и да става плътно, без редуване с отрицателно. (Противоположните компоненти на такива вълни може дори да формират един вид “огледален” свят, с противополжния знак на частиците в сравнение със знака им в нашия свят.)

    Електромагнитната вълна, съкратено ЕМВ, не е електромагнитно поле, а смущение в полето, което съществува заедно с материалните частици и е неотмено свързано със тях. Възможно е, също полето да съществува без веществена форма на материята, само като частици със бозонна структура. Например преди кварк- глуоната плазма в първите милисекунди от ГВ, материята да е представлявала чисто поле от частици, които не се подчиняват на принципа на Паули.

  4. Преди 2 минути, Станислав Янков said:

    Може би е по-точно да се каже, че не съществува “празно” пространство (пространство с нищо). Непрекъснато има квантово-механични флуктуации на планкови дължини и сплетени множества от електромагнитни полета (някои от тях - под формата на елементарни частици). Навсякъде, без изключение!

    Пространството никога не е празно, макар и нееднородно запълнено с материя си остава запълнено с материя. Отделно то може да бъде запълнено и еднородно с някаква материя, флуид, етер или някакви квантови колебания които не са напълно изучени. Термина " запълнено " е обаче умозрителен и не отговаря по същество, по добре е да се каже че " пространството е неотменим атрибут на материята заедно със времето, което може да се окаже че не е атрибут на материята каквото е пространството, но е необходимата абстракция за описване на действителноста, т.е то е нещо спомагателно а не същественно. Както например това са парите или цифрите или символите.

    • Харесва ми! 1
  5. Преди 1 час, Малоум 2 said:

    Има много приятен философски израз: Материята съществува във времето и пространството!..

    Материята не съществува "във времето и пространството " а заедно и чрез времето и пространството. Няма пространство и време без материя както и обратното.

    • Харесва ми! 1
  6. Преди 8 часа, gmladenov said:

    Етърът също не е бил фрагметарен пък са го използвали за отправна система.

    В крайна сметка се опира до откриваемост на движението. Стига да можеш да откриеш,
    че се движиш, празното пространство също може да служи за отправна система. (Говоря
    за откриване на движение без материален репер.)

    Не виждам как може празно пространство да служи за отправна система, пък и кога етъра е бил ползван за отправна система.

  7. Преди 3 часа, gmladenov said:

    Както е мое право да вярвам в каквото си поискам, така е и твое право да си затваряш очите
    пред фактите. Няма да си нито първият, нито последният.

     

    Водата е материална и може да се използва за отправна система. Въпросът беше защо
    празното пространство не може да се използва като такава.

    Ако водата заема цялото пространство, макар и материална, тя не може да се ползва за отправна система защото не е фрагментарна. Пространството съществува и то не е материално, но не заради това то не може да се ползва за отправна система, а защото то не е фрагментарно. Но да си представим все пак че се движим по абсолютно равна и безкрайна водна повърхност, макар и зримо да не може да се открие движение спрямо повърхноста на водата, то може лесно да се установи като потопим ръка във водата. Чувстването на силово въздействие на водата ще покаже че има движение макар и не зримо на кораба който се движи, или пък относително погледнато, като движение на водата спрямо кораба.

  8. Преди 49 минути, Втори след княза said:

    То, ако има уреди и се виждат звезди, още елините са се ориентирали. Галилей го постулира за затворено лабораторно помещение в което разполагаш с уреди за установяване на закони от механиката, а да речем, а Айнщайн, че чрез ВСИЧКИ физични закони, пак не можем да установим физическо движение.

    Ако дадете идея, как да установим, че се върти Земята, а не Небесвода чрез физически методи, ще съм много благодарен. Необходимо ми е в дискусията, че земята е плоска, където се върти небето. 

    Разбирам че чрез проява на физични закони не може да се установи собственото движение на тяло, защото законите на физиката са еднакви за всички системи разглеждани в движение или покой, то и за неинерциално движещи се системи законите на физиката са непроменени, само геометрията на движението е по различна. Но звездната аберация е оптично явление, то не е някакъв физичен закон, по точно е следствие от физични закони, но каточе ли чрез него може да се открие инерциално праволинейно движение, без за това да се ползва външна отправна система, както това го изисква механиката.  Но пак се опира до нещо външно за системата, като например източник на светлина. Но самият източник не го ползваме като отправна система за да установим някакво движение.

    • Харесва ми! 1
  9. Преди 1 час, gmladenov said:

    Нека да направя дежурното уточнение, че въпросният мем уж е подкрепен от експериментални
    резултати ... но в дейсвителност нито един от експериментите, които го подкрепят, не е извършен извън
    атмосферата на земята.

    А първите такива екесперименти - спътниковите мисии за картографиране на космическия фон - веднага
    откриват движение без репер: така наречената диполна анизотропия.

    Значи "собственото движение" на едно тяло в космоса - което според релативизма се води за
    неоткриваемо и безсмислено - в дейстителност е експериментално установен факт.

     

    Диполната анизотропия е експериментално опровержение на принципа, че "собственото движение" е
    неоткриваемо.

    Звездната аберация също може да бъде доказателство , че собственото движение е откриваемо. :)

    • Харесва ми! 1
  10. Преди 1 час, gmladenov said:

    Напълно съгласен.

     

    Идеята за ГВ е неотделима от идеята за разширение на вселената. Без разширението, взривът
    няма как да е голям, а ще е малък и локален.

    Ако смяташ идеята за ГВ за спекулативна, то идеята за разширението също би трябвало да се
    смята за спекулативна ... иначе илиза, че вселената може да се разширява и без голям взрив.

    При това положение, обаче, възниква въпросът: как наричаме началната точка на разширението ??
    Или приемаме, че може да има разширение без начална точка ??

    Има модел на вселената без сингуларност, според този модел вселената не е възникнала от взрив, първоначално е била област със почти безкрайна енергия и плътност, после енергията и започнала да действа разширяващо на пространството, проявява се като тъй наречената тъмна енергия, демек топлината и лъчението са причина за разширението на самото пространство. Това е хипотеза която игнорира следствията на ОТО.

    • Харесва ми! 1
  11. Преди 51 минути, Станислав Янков said:

    Забавянията на скоростта на светлината в разни среди се дължи на верига от поглъщания и излъчвания на фотоните, докато преминават през средата. Ние обсъждаме разпространението на електромагнитните вълни във вакуум, без нищо да им пречи, никави забавящи среди и аз твърдя, че ако електромагнитната вълна беше промените на електрическото и на магнитното поле, ако тези промени не бяха следствие от нещо друго, а самите те бяха, единствени, вълната - те трябваше да са без дължина по посока на движението и със спряло време, тоест - нямаше да могат да се променят и така нямаше да може да има и електромагнитна вълна. А ако се твърди, че ефектите на СТО не важат за електрическото и за магнитното поле на електромагнитна вълна (ако нямаше нещо друго, което да се движи със скоростта на светлината и така да предизвиква регистрираните промени на електрическото и на магнитното поле на вълната) - ЗАЩО?!!! Какво им е толкова специалното на тези полета, че за тях да не важат изискванията на СТО?!!!

    Ако честотата на фотоните зависеше по някакъв начин от скороста им на разпространение, както мислиш ти, тогава със намаляване на скороста им на разспространение в някаква среда, щеше да им се променя честотата, а то не е така.

  12. Преди 3 минути, Станислав Янков said:

    Тоест - Е и В са продукт от движението на фотоните. Мисля, че твърдя същото, по различен начин.

    Не, бъркаш, промяната на В и Е, не е свързана със скорост на електромагнитното поле, защото електромагнитното поле преминавайки през някои среди си намалява скороста на разпространение, но това не оказва влияние на честотата на промяна на Е и В, демек, фотоните макар и да си забавят скороста на движението през някаква среда, те не си изменят първоначалната честота. Пример, преминаване на светлината през прозрачни за нея среди, въздух , вода , стъкло. Тя си забавя скороста в тези среди, но си запазва честотата.

  13. Преди 1 час, Станислав Янков said:

    Проблемът на цялото това описание на електромагнитните вълни е, че противоречи на следствията на СТО. Ако самата електромагнитна вълна се движи със скоростта на светлината във вакуум - тя не трябва да има дължина по посока на движението, а в това описание се дава да има подобна дължина. Още по-големият проблем е, че при движение със скоростта на светлината всичко, което се движи с тази скорост, трябва да е застинало като на моментна снимка - времето там е спряло и нищо в него не може да се променя, докато протича движението със скоростта на светлината. Всичко показва, че нещо друго (фотона) се движи със скоростта на светлината, а промените на електрическото и на магнитното поле са следствие от това движение, последица от движението на фотона със скоростта на светлината. Фотонът предизвиква промените на електрическото и на магнитното поле със своето движение в пространството.

    Промяната в интензитета на електричното и магнитното поле, не е скорост на разпространение на електромагнитното поле. Когато се изменят векторите Е и В, с определена  скорост на промяна ∆  във времето , фотоните се движат винаги със скороста на светлината независимо колко голяма или малка е тази промяна  ∆ на векторите Е и В от която зависи само честотата на фотоните но не и тяхната скорост на разпространение.

  14. Преди 10 минути, gmladenov said:

    подвижни отправни системи, траекторията на фотоните е тази, която се накланя.  Самият поток
    от фотони, обаче, не се накланя. Тоест, лъчите светлина не се накланят.

    А щом лъчите не се накланят (потокът от фотони), значи нямаме аберация на лъча, предизвикана
    от движемието на наблюдателя.

    Траекторията на фотоните не се накланя-променя, променя се само ъгъла на улавяне на фотоните в отправната система на приемника. Ако траекторията на фотоните се променя, тогава лъчът ще се изкриви.

  15. Преди 3 минути, laplandetza said:

    Само с аберация......зависи от много неща, звездата е подвижна, знеш ли и скоростта. Не е само  от собств. ти системас, ползваш външен сложен обект-светлина.

    Само в собственната си система става като ползваш <етерия>, локалното и състояние. Наричат се скоростомери на Лапландеца😀 , виж най простото - Методът Лапландска Верига на Времето.

    Лапландецо, може с помоща на аберацията да се намери и с каква скорост се движи наблюдателят без да се ползва за това друга отправна система освен собствената му. Нещо подобно като диполната анизотропия от темата на Младенов.

  16. Преди 1 минута, laplandetza said:

    Вече Доказахме, че НЯМА АБЕРАЦИЯ на Множеството Фотони  определили Общата Енергия на Един Светл. Лъч . Това Означава , че самият Светл.Лъч не подлежи на аберация.

    Има аберация, тя е факт, но тя НЕ ПРОМЕНЯ траекторията на движението нито на отделен фотон нито и на тяхното движение в поредица дефинирано като лъч светлина. 

  17. Преди 29 минути, Ниkи said:

     

    Бъркате "лъч светлина" с траектория на обект изобразена чрез лъч

    Това е реалното зрение, съвкупност от фотони от всевъзможни лъчи се подреждат в окото ти и образуват динамична картина. Помисли, какво означава да виждаш едни и същи лъчi, трябва всичко да е  неподвижно цял живот :) 

    Лъч светлина се дефинира като поредица от фотони елементарни носители на светлината, които имат начало които е източника на светлината, и край който е някакъв приемник поглъщател или оъражател на светлината. Когато телескопа се задвижи перпендикулярно на всеки лъч светлина, той улавя определено количество фотони от всеки съседен лъч светлина, така че в него се образува нова поредица от фотони които могат да се дефинират като лъч светлина, съгласно дефиницията за лъч светлина като поредица от фотони, само дето обаче тази поредица от уловени фотони, ще е със променен ъгъл на улавяне, но няма да бъде с променен ъгъл на излъчване. Този лъч е всъщност аберационият лъч. Значи при звездната аберация имаме промяна само в ъгъла на улавяне на светлината но не и промяна в ъгъла на излъчване на светлината. Така че звездната аберация може да се сметне като индикатор за истиноста на инерциално движение на наблюдателя. Демек , може да се разбере дали един наблюдател се движи инерциално или не, без за това да му е необходима отправна система. Той може ползвайки само собствената си отправна система, да установи дали се движи или е в покой.

    • Харесва ми! 1
  18. Преди 1 час, Станислав Янков said:

    Обяснявано е, не само от от мен тука, купища пъти и файдата е никаква. Затова, когато искаш по-мързеливите деца да започнат да мислят, ги оставяш те да си свършат работата. За да ценят намереното, да го прочетат и да го разберат. А пък, ако чакаш някакакво по-специално внимание - вече написах, колко ще струва. В момента аз чета стари коментари отпреди над 10 години, за да не се налага да питам отново за неща, които са вече избистрени. Едни и същи работи се повтарят по куп пъти през годините.

    Обяснено ама друг път, бягаш от отговорност защото не си убеден в собствените си твърдения.

  19. Преди 12 часа, Станислав Янков said:

    Намери си го - само тука има няколко публикации за връзката и с роувъра, и въобще с разни сателити в околоземното пространсво (там също се ползват теориите на относителността). В интернета има още повече, включително за употребата на ОТО, за да се достигне до Марс, както и до останалите планети от Слънчевата система (виж за начна, по който се е движил Вояджър - ОТО). Ако чакаш някакъв специален доклад от мен - ще ти струва 10 000 лева (5 000 евро). След като искаш специален курс, за да разбереш нещо, което с известно усилие разбират дори и непълнолетни деца - това струва пари.

    Ти като го знаеш, защо аз да го търся, обясни го ти, така ще се разбере ти какво си разбрал, и дали е от достоверен източник.

  20. Преди 1 час, Станислав Янков said:

    Когато осъществиш успешна връзка с роувъра (американския марсоход) на Марс, без да ползваш теориите на относителността - обади ми се и веднага ще ти изплатя сумата, която се дава на нобеловите лауреати по физика. 🙂

    Я опиши как се осъществява радиовръзката с роувъра, ползвайки релативистки ефекти, или караш само на безпочвени декларации.

  21. Преди 6 часа, Станислав Янков said:
    ВАНЯ МИЛЕВА | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 22 февруари 2021 в 00:08 

    Всички пътуваме през пространство-времето със скоростта на светлината. Аз, вие, котката (дори котката на Шрьодингер), Земята, Слънцето, битове и байтове и всякакви частици, включително фотоните.

    Става дума за пространство-времето обаче. Разбира се, ние пътуваме с различна скорост през космоса, дори може да стоим неподвижно в нашата координатна система. Тази координатна система се движи относително спрямо други координатни системи, например може да седите неподвижно, докато четете това, но сте на Земята (повечето хора сме тук, на Земята), която се върти с 1600 км/ч при екватора, и Земята също се движи около Слънцето (със 107 000 км/ч), а Слънцето се движи около центъра на Млечния път (828 000 км/ч). Млечният път също се движи спрямо на всяка друга галактика със скорост 600 км/сек или 2 160 000 км/ч.

    Но нищо от гореспоменатото, с изключение на фотоните, не се движи със скоростта на светлината (която е 300 000 км/сек или 1 808 000 000 км/ч за сравнение). Нашето движение през пространство-времето, от друга страна, е различно.

    Всички пътуваме със скоростта на светлината през пространство-времето.

    Пространство-времето

    Пространство-времето е 4-измерна концепция, трите пространствени измерения, наричани още пространство, и едно времево измерение. Нашата скорост е разпределена между четирите компонента и тъй като скоростта има посока, тя е 4-мерен вектор U = γ(c, v_x, v_y, v_z), където γ е коефициентът на Лоренц. 

    За уравненията няма значение как ще разпределим движенията си в 3-те пространствени измерения x, y и z, ние се грижим само за скоростта, а не за скоростта с определена посока, затова казваме, че движението е разпределено в два компонента, пространство и време.


    Когато например не се движим през пространството (в нашата координатна система), тогава ние се движим във времето с максимална скорост. Когато фотонът се движи с максимална скорост, c, той изобщо не се движи във времето. За фотона няма времева компонента.

    Можем да нарисуваме координатната система по този начин, с пространство върху оста x и време t, върху оста y.

    1613743673_2_559x*.jpg

    Нашата обща скорост през пространство-времето е постоянна и се състои както от движение през пространството, така и през времето. Когато се движите по-бързо през пространството, вашата времева компонента ще бъде по-малка в сравнение с някой, който стои неподвижен. Кредит: Wikipedia Commons.

    Движението през пространство-времето е показано в координатната система като вектор (стрелката) от началото (0,0) до пунктираната дъга.

    Някой или нещо, което стои неподвижно в своята кооординатна система, ще пътува само по оста y (време), без да използва никоя част от пространствения компонент. Някой, който пътува по-бързо, ще има компонент на оста x (пространство) и компонент на оста y (време), но компонентът време ще бъде по-малък от този, който стои неподвижен в пространството.

    Колкото по-бързо се придвижваме в пространството, толкова по-малък ще бъде нашият времеви компонент. Това се нарича ефект на забавяне  на времето в теорията на относителността, а компонентът на времето по оста y се нарича собственно време. Това е времето, измерено от часовник в движещата се кооординатна система.

    Светлината

    Най-бързите обекти в космоса са безмасовите фотони (електромагнитната сила и това, което виждаме като светлина) и глюони (носители на на силното взаимодействие и ядрена сила). Тези частици използват само пространствения компонент и за тях собственното им време е нула.

    Това означава, че фотонът не усеща времето. Фотоните, които измерваме от Големия взрив, се улавят от нашите детектори са същите (от тяхна гледна точка), които са възникнали, въпреки че за нас това е било преди 13,8 милиарда години.

    За един фотон началото и краят на Вселената и всичко между тях се случва в един и същ момент от времето.

    Когато фотоните се движат в пространството с максималната скорост на светлината, без част от компонента на времето, те също ще изпитат ефекта на скъсяване на дължината максимално. Цялото разстояние, през което преминават, ще бъде свито до една точка.

    По този начин, ако пътувате само през пространството в пространство-времето, скоростта ви ще бъде максимална в пространството, няма да имате усещане за времето и разстоянието ще бъде сингулярност. Ускорението на маса с такава скорост ще изисква безкрайно количество енергия, поради което само безмасовите частици могат да пътуват с тази скорост през пространството.

    Ако пътувате само във времето, вашето собствено време (времето, измерено на часовника ви) ще бъде максимизирано. Това е и най-мързеливият начин - не се изисква енергия.

    1613743659_9_559x*.jpg
    Мързелива котка, пътуваща със скоростта на светлината през пространство-време с максимален компонент във времето и без компонент през пространството в собствената си координатна система. Кредит: Erik-Jan Leusink/Unsplash

    Диаграма на Минковски в пространството и времето

    Една по-добра координатна система би използвала c.t на оста на времето, вместо само t, тъй като единиците тогава са сравними: c.t е скоростта на светлината по времето, така че дименсията е метри в секунда по секунди, което ни дава единица метри, и тогава остават само  пространствени координати.

    Този вид координатна система се нарича диаграма на Минковски.

    1613746342_8_559x*.jpg

    Диаграмата на Минковски за пространство-времето, показваща движението през пространство-времето на обект, който стои неподвижно (синьо) и светлина (жълто). Кредит: Wikipedia commons.

    Сега човек, стоящ неподвижно в своята координатна система, се е преместил на разстояние c.t по оста y. Тъй като е прекарал време t в изминаването на това разстояние, той се движи със скорост c през пространство-времето. (Скоростта е разстоянието, разделено на времето: c.t/t=c).

    Той, разбира се, не пътува през пространството със скоростта на светлината, което би изисквало движение по оста x. Скоростта в комбинацията от пространство и време е c за човека, който стои неподвижно.

    Светлината би била диагонална линия през пространствено-времевата координата, движеща се със скорост c.

    Нашето движение през пространство-времето може да бъде представено в диаграмата на Минковски като наша световна линия. Диаграмата може да бъде изчертана и с две пространствени измерения в 3D-диаграма, както се вижда по-долу (за съжаление не можем да изчертаем 4D диаграма с трите пространствени оси). Тогава световната линия на светлината ще се превърне в светлинен конус. Всичко от другата страна на светлинния конус е недостъпно за нас, тъй като ще изисква информация, пътуваща по-бързо от светлината през пространство-времето.

    1613807741_3_559x*.jpg

    Вие (в червено) се движите във времето, а понякога и в пространството. Световната линия на светлината (или светлинният конус, ако нарисуваме диаграмата на Минковски с две пространствени оси на една и съща ос), е границата на това, което може да изпитате.

    Като цяло всички се движим с общата скорост на светлината, c, през пространството-времето, като скоростта се разпределя между пространството и времето. Не можем да се движим по-бързо от светлината през пространството. И нито можем да пътуваме по-бързо, нито по-бавно от светлината през пространство-времето. Това е постоянната скорост на всичко в тъканта на пространство-времето.

    Луис Карол Епщайн (Lewis Carroll Epstein), автор на няколко научно-популярни бестселъра, обяснява:

    „Не можете да вървите по-бързо от светлинната скорост, защото не можете да вървите по-бавно от светлинната скорост. Винаги се движите със скоростта на светлината през пространство-времето. Ако използвате част от скоростта си, за да преминете през пространството, ще имате по-малка скорост във времето".

    Авторът Ленка Отап (Lenka Otap) е компютърен учен, изучаваща астрофизика в Университета в Копенхаген.

    Това са релативистки измишльотини за наивници. :)

    • Благодаря! 1

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...