К.ГЕРБОВ

Че какво пречи такъв „ритуален танц” да се е изпълнявал на Еньовден? Все пак трябва да се обясни голите фигури секс ли правят или извършват по-друг обряд? Добро си е заглавието! Предварително знаех, че ако сложа само Еньовден, веднага някой ще каже, че не съм разчел правилно рисунката. Така се и получи. Така че, давайте и други предложения. Аз в първия си проект за статията, завършвах с извода, че капелата на дамата е каприз, имащ за задача, да засили еротичното желание у мъжа.

Статията имаше първоначално други два варианта: първият беше за раздел „Сексология”, после реших, че централна тема ще бъде шапката на коконата и темата стана за „Етнография”. Не знам как преди две-три седмици ми хрумна, че може би не става дума за секс сцена. Потърсих и открих въпросните факти за опушването, билето, младежкият ритуал… И тогава се сетих за „Андрей Рубльов” и се насочих към Иван Купала и Еньовден. Това е началото на предишния вариант, който имаше за ударение капелата: „Колебаех се в кой раздел на форума да пусна този материал. Както ще видите, той има отношение едновременно към историята, етнографията, изобразителното изкуство, секса, а може би и религията. Първо мислех да го сложа в „Сексология”. Но като започнах да обяснявам писмено своите виждания за изображението, в един момент установих, че колкото и на пръв поглед да звучи куриозно, голата сцена, за която ще стане дума, може да се свърже пряко и с вида на женското облекло, употребявано в България през XIV- XVII в. За него ще стане дума повече във втората част на статията. Мисля, че проявите на еротизъм през различните времена, също би следвало да бъдат обект на етнографията. Във фолклора има еротични разкази, шеги и закачки. Пък и средновековните графити по начало са народно изкуство, а не проява на изтънчен художник. В последния момент ми хрумна обаче, че сцената може да има и съвсем други измерения. Тъй като повече от написаното и показаното се отнася до етнографията, то даде основания да включа статията в този раздел на форума.” Там беше предвидена една реклама на Калина Атанасова, която е направила частична реконструкция на костюма на Доя. http://badamba.info/BySource/Zemen.html http://badamba.info/live/index.html#exhibition ; http://badamba.wordpress.com/2010/07/19/irene-komnene-and-michael-asen/ ; http://badamba.info/BySource/Stanichene.html ; http://badamba.wordpress.com/tag/таблет/ В статията спестих по-широката съпоставка между празнуването на Еньовден в България и Иван Купала в Русия. Там го празнуват на 7 юли. Иван Купала https://www.google.bg/search?q=иван+купала&rlz=1T4MXGB_enBG510BG510&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=djitU_OtNIK_ygO5g4HABQ&ved=0CAgQ_AUoAQ&biw=1280&bih=608 Еньовден https://www.google.bg/search?q=еньовден&rlz=1T4MXGB_enBG510BG510&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=ur6nU8ysN-mo0AWhoIDQDw&ved=0CAgQ_AUoAQ&biw=1280&bih=608]

Конкретният повод за статията е една рисунка-графит от скалния рид в Говедарника. Тази местност се намира в района на село Царевец, община Мездра, близо до р. Искър. В скалите има много вдълбани пещери и ниши, по чиито стени са открити огромен брой врязани в камъка рисунки. Доста от тях са придружени с надписи.1 През 1979-1980 г. три експедиции, включващи в състава си изкуствоведи, спелеолози, художници, епиграфи, геолози и фотографи прекопират от стените на пещерите, освен от Говедарника, също и от съседния рид Средния камък над 700 графити (рисунки) и 30 надписа. Уникалната картинна галерия под открито небе съдържа множество изображения на конници, тотемни маски, стрелци с лъкове, елени, коне, соларни (слънчеви) символи и свастики. Към рисунките проявяват интерес и чуждестранни учени. Откритията са докладвани на международни симпозиуми.2 Преобладаващо е мнението, че повечето от рисунките са от 15-17 в., но има твърдения, че някои са от времето на Първата и Втората българска държава. Един надпис върху камъка гласи: „Пише Стоян граматник от Бешовица когато го учеше духовника от манастира”. Според запознати с историята на въпросното село надписът може да се отнесе към последните десетилетия на XIV в. Тогава село Бешовица все още не било разделено на Горна и Долна.3 Някои предполагат, че е имало скален манастир, но вида на надписите и изображенията не дават достатъчни основания да се заключи, че в пещерите са живеели монаси. Горната рисунка от скалите край Царевец е включена в книгата на проф. Димитър Овчаров „Български средновековни рисунки-графити”, издадена с емблемата за честването на 1300-годишнината на България. Според даденото там описание представени са две човешки фигури: женска фигура във фас с вдигнати нагоре ръце и шапка на главата, по-ниско е очертан схематично мъж с изразен полов орган (фалос), насочил ръка към половия орган (вулва) на жената.4 Преди време, гледайки рисунката на професора (горе вдясно), не виждах какво му е толкова „изразеното” в нея, но в сайта за Долината на скалните рисунки попаднах на снимка (горе вляво), която показва, че графитът може да се разглежда и като барелеф. Тези, които са заснели за специалния интернет сайт рисунките-графити, също приемат, че сцената е еротична и мъжът е „посегнал” към жената. Част от старобългарските текстове, които били издълбани върху скалите в района сочели, че мястото е използвано за „романтични срещи”.5 В изобразената на скалите сцена, ако тя се разглежда като проява на сексуалния нагон у човека, присъствието на капела върху главата на дамата не е обичайно. От практическа гледна точка, след като човек се е съблякъл с намерение да се отдаде на любовни занимания, не е необходимо шапката му да остава на главата. Тя даже пречи. А като гледаме и формата на конкретната капела, би трябвало да предположим, че тя едва ли ще остане в целокупния си вид след еротичното упражнение. Тези обстоятелства, съчетани с изправеното положение на двете фигури, вдигнали двете си ръце и гледащи в една посока, води до предположението, че вероятно става дума за извършване на някакъв религиозен или мистичен ритуал. Не може да се каже със сигурност какъв точно е бил този ритуал, но може да се направят някои предположения. Изказано е мнение, че мястото при скалите е било свързано с ритуал на съзряването, когато за мъжете е било особено важно да дойдат тук и да поставят свой знак. Според друга версия - мястото е функционирало като култов религиозен център.6 Всъщност възможно е и съчетаването на двете: при съзряването на мъжете да се извършва някакъв ритуал и именно той да е показан на рисунката. Интересни са също констатациите, че в надписите се посочвали пролетни дати, а в един се разказвало, че в неделята след Великден било намерено някакво лечебно растение – „биле”. Правело впечатление и че сводовете на някои от пещерите били силно опушени.7 Да добавим, че в непосредствена близост до скалистия рид има и река, а самото място е отдалечено от населените места – намира се на 2 км от село Царевец. Една скална рисунка на изгряващо слънце, пак от Говедарника, като че ли дава сериозни основания да предположим, че може би на това място се е празнувал Еньовден. Празникът се отбелязва на 24 юни и е далеч от пролетта и Великден, ако точно това е указано и правилно разчетено от надписите в скалните рисунки. Но точно Еньовден е денят на тревите и уханните билки. Също така се приема, че него ден, когото Слънцето е в своя зенит, хората трябва да се заредят с енергията, давана от небесното светило. Проучвалите въпроса за празника сочат, че според „Синодикът на цар Борил” още през 13 в. Еньовден е бил посрещан в България с необикновена жизненост и масови веселия. Запазени са сведения, че до 18 в. обредността на празника е била преобладаващо езическа, като основните ритуали се изпълнявали през нощта срещу Еньовден и в ранното му утро. През нощта били палени „еньовски огньове”, поддържани до сутринта. Всеки е желаел да види изгрева на слънцето, затова повечето от младите не заспивали и не се прибирали в къщи. Още преди да се покаже небесното светило на хоризонта, те очаквали мига, в който то ще ги огрее с жарките си лъчи и ще ги дари с жизненост и здраве. На Еньовден рано, още по тъмно, преди първи петли, млади и стари жени излизали по поляните да берат билки, които на този ден имали най-голяма лечебна сила. Момите пеели еньовски песни и събирали цветя за моминските венци и китки. Повсеместна била разпространена вярата, че преди да „тръгне към зима”, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. Росата, която пада от небето също била с особена магическа сила. Затова всеки трябвало да се окъпе преди изгрев в реката или да се отъркаля в росата за здраве. Това е било форма на своеобразно „очистване”, но е и своеобразно „кръщение”. Макар и езически, обредът се изпълнявал в деня, отбелязван като Рождество на Йоан Кръстител. Така се смесвало езическото „очистване” с християнското „къпане-кръщение” с вода. Разбира се църквата е била непримирима и затова езическите обреди на Еньовден са били извършвани на по-прикрити места, извън градовете и селата.8 Можем да предположим по кое време е направена скалната рисунка край Царевец, като обърнем внимание на модния атрибут върху главата на жената или девойката. Такива шапки са се носели в Западна България през 14 в. Свидетелство е стенописа от Земенския манастир, представящ предполагаемите негови ктитори: деспот Деян (надписът не е запазен) и неговата съпруга (подружна) Доя. В Русия, Украйна и Белорусия славянският по същността си празник Еньовден се нарича Ива́н Купа́ла. Той се отбелязва и до днес по стария езически обичай.9 Извършват се обредите, свързани с огън и вода. Художници посвещават на Еньовден оригинални свои творби. У нас празнуването е по-целомъдрено. Вероятно времената на турското робство не са позволявали масовата поява на голи мъже и жени по поляните и реките да бъде оставена „без внимание” от страна на турците. Днес на Еньовден се берат билки, правят се венци от цветя. Любопитен поглед към средновековните измерения на празника Иван Купала представя Андрей Тарковски във филма си „Андрей Рубльов”. Може би нещо такова се е извършвало през 14-15 в. при завоя на Искър до Говедарника. Използвана литература и сайтове от интернет: 1. Долината на скалните рисунки, Говедарника, фотоалбум 1 http://www.adventure-bulgaria.org/SkalniteRisunki_Photo_3.htm; Димитър Овчаров. Български средновековни рисунки-графити. С., 1982, с. 112. 2. Шедьоври скрити в пещери край Мездра http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=&article=123473; 3. Царевецки манастир. http://svetimesta.com/Скални-църкви-и-манастири/Царевецки%20скален%20манастир 4. Овчаров, с. 156-157. 5. Долината на скалните рисунки, Говедарника, фотоалбум 2 http://www.adventure-bulgaria.org/SkalniteRisunki_Photo_31.htm 6. Оля Стоянова. Графити за любов http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=682&aid=15595 7. Резултати от първия етап на документирането на скалните графити от пещерите при село Царевец, Врачански окръг http://akademic.org/?p=194#more-194 8. Еньовден http://kak-da.bg/viewpost.php?idto=1513; http://bg.wikipedia.org/wiki/Еньовден; http://flyovertheworld.blogspot.ru/2009/03/blog-post_11.html 9. Празник на Иван Купала http://ru.wikipedia.org/wiki/Иван_Купала

Спорът започна за връзката между битовите артефакти със спорен произход и реалната тракийска митология. Явно нещата в един момент се размиха. Карайте за амазонките.

Аз имах предвид други сайтове. Например този: http://uk.pinterest.com/kasidahb/achaemenid-empire/ Там е показан съд, също като този от Дуванлии. http://uk.pinterest.com/pin/518195500845564857/ کوزه سیمین عهد هخامنشیان Е има малка разлика. Някои биха казали, че може да е гръцко копие на тракийската амфора от Дуванлии. Има все пак положителни неща по пътя към търсене на истината. Обявява се, че много от съдовете са ахеменидски, други от гръцки тип. Което за сериозните хора трябва да бъде сигнал, че на тракийските съдове изображенията не са съвсем тракийски. Аз считам за тракийско, това което е открито в гробниците и което се вижда на оброчните плочки. П.П.: В Българска наука има статия за Археологическия музей в София. Там се казва: „сребърната амфора-ритон от Дуванлии е шедьовър на ахеменидското изкуство”. http://nauka.bg/a/археологически-институт-с-музей

Каната или фиала, както я наричат, от Луковитското съкровище, са успели все пак да установят, че е „ахеменидски” тип. http://thracian-art.artstudies.bg/?p=item&id=117 И други съдове започват да се приемат, че са от Мала Азия: http://thracian-art.artstudies.bg/?p=item&id=1 ; http://thracian-art.artstudies.bg/?p=item&id=224 ; http://thracian-art.artstudies.bg/?p=item&id=65 ; Лека-полека нещата ще си дойдат на мястото. Няма къде да се ходи: с натрупването на знанията става видима и истината за събитията и фактите. Напоследък интернет много помага: пълно е с разни кани, вази и ритони, подобни на тракийските, но намерени извън региона. (Да не започнете да ми обяснявате сега, че са тракийски износ!)

За да се разбере от кога са съдовете, трябва да се направи по-сериозен анализ. Нали има сега физикохимични методи за това. Йоахим Вернер приема, че персийските съдове в Европа са оригинални.

Много поучителни критики сте ми отправили. В тракийските съкровища имало най-различни влияния, богините били еднакви от Тракия до Месопотамия, тракийските гробници били правени от гърци, подценявало се влиянието на Персия върху тракийската култура. Кое е тогава тракийското в тракийските съкровища? Това направо ме порази: „При Рогозенското съкровище има гръцко, персийско и скитско влияние, но анализът показва, че е местно производство.” Незнам какъв анализ е правен и как се доказва местното производство, но има такова заключение: „Поради различията в стила и изработката на съдовете, се счита, че са произведени по различно време и различни места, което прави датировката на съкровището сравнително широка: от края на 6 до първата половина на 4 век пр.н.е.” http://bg.wikipedia.org/wiki/Рогозенско_съкровище Съдовете са оригинални: сасанидски, гръцки, сигурно има и други. Трябва да се анализират от човек с широк кръгозор и познания. Няма подражание. Голямата загадка е как са събирани. Дали това е пак дело на грабежи, или представителите на някаква могъща династия ги е събирала от поколение на поколение в своя дворец. А може да има връзка с войните на Ираклий срещу персите. И вторично с откупа, който Ираклий дава на аварите. В Рогозен е останала сребърната част от този откуп. Златната е стигнала до Наги сент Миклош. Има най-различни сфинксове. На една от каните от съкровището от Наги сент Миклош има изобразен персийски сфинкс. И другите изображения от тази кана са персийски, но сега няма да се разпростирам и по това съкровище. http://www.britishmuseum.org/explore/highlights/highlight_objects/me/s/stone_relief,_sphinx.aspx Тук твърдят, че сфинкса е персийски, ама може такива изображения да е имало и по долината на тракийските царе.

Древните може да са имали ясни образи, ама днешните познавачи успяват ли правилно да разчетат иконографията? Откъде идва тази сигурност, че намерените в българските земи съкровища са тракийски? Двата най-значителни средновековни български литературни паметника се намират далеч от българските земи. Манасиевата хроника и Четвероевангелието, създадени за личната библиотека на цар Йоан Александър, не се намират в Търново, не са и в България: хрониката е в Рим, а евангелието в Лондон. Не се отрича обаче, че това са произведения на българските средновековни преводачи и миниатюристи. Слава богу, че в Манасиевата хроника и Четвероевангелието пише кога и къде са създадени. Защото някои от тези, които са ги притежавали, не са били наясно за какво точно става дума. Така един секретар на Ватикана, например, не е знаел кой е цар Йоан Александър и е решил, че това е „Йоан Александър Македонец”. Не разчитат ли и нашите археолози по същия начин артефактите, намерени в нашите земи? Има няколко тракийски гробници със запазени в тях скулптурни и стенописни творби. Къде на тях са изобразени богове и богини, такива с крила, странни същества като сенмурв, сфинкс, грифон? Виждаме най обикновени хора, гълъби, елени, сърни, кучета, коне, орел с една, а не с две глави… Има даже и височайша семейна вечеря за двама, вероятно тракийски цар и царица, но присъстващите не извършват ритуал с ритони. Според нашите специалисти това изображение било на тракийската крилата богиня-майка. Подобно изображение на богиня с крила има и на един от съдовете от Панагюрското съкровище. Съкровището също се счита за тракийско. Интересното е, че на един от съдовете е изобразена крилата богиня. Няма обаче изразено становище, че това е тракийската богиня-майка. Тук варианти в тълкуването няма: всички са единодушни, че става дума за крилатата гръцка богиня на победата Нике. Пише го на съда и за сега се приема за вярно. Разминаването, че съкровището било тракийско, пък на него са изобразени гръцки богове и богини се „изяснява”, с приемане на факта, че то било от епохата, когато траките взели, че се елинизирали. Тогава те започнали да харесват и гръцките богове и богини. Не знам, има ли открита тракийска гробница, която да е съпричастна с елинистичния тракийски период.? Оказва се, че изображение като на въпросната крилата тракийска богиня-майка, която също държи в ръцете си две четирикраки животни, съществува и на статуетка, намерена в Персия. Изображението се определя като на персийската богиня на водите Анахита. http://www.goddessgift.net/anahita-lady-of-beasts-SS-LB.html С отчитане на този факт е възможна такава трактовка: че „тракийската богиня-майка” е производна на персийската Анахита. Това като че ли идва в своеобразно потвърждение ли, продължение ли на теорията на Ганчо Ценов (не съм се задълбочавал в нея), че траките и прабългарите имат общ произход и той е ирански. Възможно е и друго: че съдът с крилатата богиня и крилатите кентаври (не са сфинксове, както съм писал) е произведение на късен ирански майстор, копиращ стари образци, вероятно не познаващ тяхната семантика. Това си го мисля, но няма да го изкажа на глас, защото веднага ще бъда обвинен, че съм нихилист.

Да разбирам ли, че версията за Херкулес и Иполита отпада, независимо от сходството в иконографията?

Снимката на каната май е огледална на оригинала. На нея е хваната само част от сцената. Отпред, към дръжката, има още един Херкулес, гонен от Иполита. Той не е на кон. Мисля, че по целия съд има общо три такива двойки Херкулес-Иполита. На един от съдовете на Рогозенското съкровище има сфинксове. Да бяха турили поне надписи на тракийски, да разберем за какво става дума. Някой ти обяснява разни работи, пише и дебели книги – този е еди кой си, онази е еди коя си, все тракийски богове и богини. И ти ако искаш вярваш, ако искаш не вярваш.

Църква №5 при Аула на кан Омуртаг - с. Хан Крум Средновековната църква именувана от откривателите ѝ като Базилика № 5 се намира източно от източната порта на каменното укрепление (цитаделата) в Аула на кан Омуртаг и в близост до източната порта на междинното дървено укрепление (палисидата). Църквата, открита през 2009 г. от екип с ръководители Кремена Стоева, Тодор Балабанов и Пламен Славов, е последната разкрита от групата църкви в Аула на кан Омуртаг и поради това е означена под № 5. За разлика от другите четири църкви, които са раннохристиянски, Базилика № 5 е датирана от специалистите като средновековна (IX-X в.). http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Църква%20№5%20при%20Аула%20на%20кан%20Омуртаг%20-%20с.%20Хан%20Крум „… Омуртаг е от Бога архонт в земята гдето се е родил. Обитавайки стана на Плиска, съгради малък стан на Тича и премести войската си срещу гърци и сляавяни… Нека бог да удостои поставения от бога архонт…” Тази колона да не е от въпросната църква? А пропо: "Аула на кан Омуртаг - с. Хан Крум". Някой може ли да даде обяснение защо Крум е бил "хан", пък Омуртаг се е обявил за "кан"? Вече качих колоната и тогава видях, че там името на селото е Цар Крум.

Това сме го дъвкали във форума "n" пъти. Паун ли си пуяк ли си, не знам, но като почваш, продължавай до край. На лекия солид не пише CAN, пише CANESYBIGI. Другото, което цитираш пък е κανα βοιλα κολοβρον . Хайде умнико, обясни какво е това, което следва след CAN в единия и в другия израз. Аз във втория случай виждам "кана", а не "кан". Ето ти и още един надпис на Омуртаг на гръцки език, където пише КAN. Ама не съвсем. Тук е "доизчукано" каквото трябва. Нямаме установени „боил” и „колобър”. Въпросният „боил” е написан на надгробната плоча на Мостич на чист български език като „бъйля”. И колобър не е звучало така на български. Мисля, че беше „кълубър”.

Къде в исторически източници откри титлата "кан"?

Преди време изказах идеята, че т. н. „канаси биги” е възможно да е „княз от бога” или „велик княз”. Титлата „велик княз”, знаем, че е използвана в Киевска Русия, като най-висша. Великият княз е бил независим владетел и на него се подчинявали останалите руски князе. Иван IV Грозни през 1547 г. от „велик княз на Московска и цяла Русия” приема да стане „цар на цяла Русия”. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0'> Т. е. титлата „велик княз” е била равностойна на „цар”, „цесар”, „император”, „рекс”, „василевс”. За Крум Теофан е написал, че вдигал наздравица с чашата-череп на Никифор и черпел „славянските князе” с нея. В гръцкия текст е „славянските архонти”, затова Златарски е превел: „с гордост карал славянските князе да пият от нея”. Значи Крум в случая се е явявал велик княз, буквално „голям княз”. Велик княз е бил и Симеон. В края на първия ден от „Шестоднев”, Йоан Екзарх е написал: „мой княже великый, и христолюбче Симеоне”. Т. е. той си е бил василевс на българите, преди да го напише това на гръцки върху печатите си. Действително в латинските хроники титлата на Омуртаг е „рекс”. Името обаче е Омуртаг, не е Мортагон.

Темата стана доста комплицирана. Може би Омуртаг не е бил византийски василевс, но вероятно са му признали титлата василевс на българите. Нали Николай Мистик казва на Симеон, че може да бъде василевс на българите, но не и на ромеите? По памет го пиша. Ще припомня без да коментирам. Аз съм писал едно-две неща. Едното беше за Омуртаг по повод клетвата за 30 годишния мир, извършена от българите по християнски обичай. Понеже много се доверяваме на гърците, приемаме, че това било мнимо действие, както е коментирал техния хронист. Но Омуртаг упорито слага преди надписите си кръст или хризма. Другото беше за Омуртаг и Тома Славянина. Да си припомним какво е написано в Продължителя на Теофан и какво е изобразено в хрониката на Скилица. Текстът е от Продължителя на Теофан. В него се отбелязва, че василевсът на българите Мортагон (Омуртаг) обещал помощ на василевса на ромеите, в името на ойкуменизма „Муртагон василевс на българите” е написано над миниатюрата в Мадридския ръкопис на Йоан Скилица, представяща изпращането на вестители при византийския император Михаил ІІ. На медальона не пише василевс Омуртаг, но е даден неговия български еквивалент.

На един от ритоните има надпис Александру. Фигурата до надписа прилича на мъж. Има ли такъв гръцки бог? До Александру е изобразена амазонка, която си държи шлема в дясната ръка. До амазонката пише „Атина”. Има ли такава амазонка? Да кажем ли за Панагюрското съкровище, че амазонките и гръцките богини не са това което са? Надписите са направени допълнително, затова са груби и загрозяват съдовете. Надписано е това, което е разчетено. Днешните тълкувания на сцените се водят по съответните разчитания и ако разчитанията не са верни, значи и заключенията. Ерго всичко може да е фалшиво. Да ама веднага някой (може и ти) да каже, че Гербов е нихилист! Затова и подкрепих една от версиите. Гербов не винаги е нихилист.

Аз така и не разбрах какви са доводите, че на амфорите има изобразени амазонки. Някак си не върви в един спор да обясняваш някои неща, които са видими, пък да ти противопоставят тезата: ами може да не е така. Как е точно? На този съд няма надписи и затова занимавалите се с въпроса не могат да обяснят какво е изобразено на него. Но има хора които се опитват. Има и такива, които плюят по този опит. Това последното го четох някъде.

Какъв нихилизъм е тогава да посочиш истината, че нямаме историческа култура? Какъв нихилизъм е да посочиш, че през Средновековието в България не е написано нищо подобно на „Деяния на унгарците” и „Повест временных лет”. За последната се твърди, че била написана на старобългарски език. Ерго, руснаците през XII век си пишат историята на наш език, ние си я пишем чак през 18 в. Факт ли е? Факт е. Необходимо е да се обясни, а не да се подвиква, че Гербов бил нихилист. Пука му на Гербов за това. Ама аман от пишман националисти, които разбрали-неразбрали надават вой, че нихилисти изопачават българската история. Много се дразнят псевдопатриотите, когато им посочиш една истина, която не е в тон с лозунгите им.

Не се усещаш какво приказваш. Преводът на Манасиевата хроника да не би да се е намирал в обществената читалня в Търново? А Лондонското евангелие да е било на разположение на поповете в Свети Четиридесет мъченици? Манасиевата хроника е перфектна средновековна хронография, конкурираща хрониката на Скилица. Само че Скилица предава историята на своя народ, а в нашия превод заимстваме българската история от чужди извори. Въпросът ми е за историческата култура, каквато са нямали по времето на Михаил и Симеон българските книжовници. Новата азбука също не ги е стимулирала да създадат такава. В началото на 14 в., когато са създавани Манасиевата хроника и Лондонското евангелие още няма движение в тази посока. Няколкото български исторически сведения ги намираме в житията на светиите и на една колона, пак в църква. Латинските монаси са записвали всяка година всички по значителни събития станали с техния народ и владетели. Такова нещо българско няма. А записите е можело да се правят на латински език, на гръцки език, но произведенията щяха да се водят дело на българския книжовник.

Битките на амазонките в изкуството Понеже бях упрекнат, че темата не е за историческите факти, а за влиянието на митовете за амазонките в изкуството, ще кажа нещо и по този въпрос. Ще уточня все пак, че като занимаващ се с история, аз оценявам произведенията на изкуството и по отношение на достоверното отразяване на третираните събития, доколкото имаме историческа информация за тях. Мнението ми, което изказвам по-нататък е мое лично, т. е. субективно, не го налагам и разбира се, че то може и да не се споделя от други. Общото ми впечатление е, че в доста изображения на „сраженията на войнствените жени с елините” има повече еротизъм, отколкото батализъм. И в древността, и в по-ново време, художниците в желанието си да покажат в сраженията кой е мъж и кой жена, наблягат на голотата. В резултат се е получило така, че сцените имат по-скоро вид на вакханалия, отколкото на жестока, драматична битка с ужасяващи сцени. Възможно е също сюжетът да е само формален и да е избран, за да може творецът да покаже майсторството си в изобразяването на голите човешки тела на не толкова привично място, каквото е бойното поле. Каква е истината, само авторите на произведенията са я знаели. На горния релеф изобщо няма пронизан сражаващ се – нито мъж, нито жена, а малкото оръжия не присъстват като заплаха. Вляво жената всъщност позира с късия меч. На други четири меча се виждат само дръжките. Копията са счупени. Дори да приемем, че това е станало след създаване на скулптурата, положението на тези копия е било, като че ли държащите ги се подпират на тях. На горната картина оръжията също са в ограничен вид, копията приличат на точилки, а мечовете са малки, като ножове за разрязване на нови книги. Пак няма пронизан или ранен човек. Няма даже капка кръв! В картината на Рубенс действително се виждат много копия, но са… на втори план. Големият художник се е придържал към гръцкия мит и е показал как Ахил пробожда с копие Пентесилея. Но това също не е на преден план, въпреки че е кулминационен емоционален момент. Няколкото пищни и разголени жени (любимите на Рубенс форми) разсейват зрителя от неприятната иначе гледка, на умиращата, жестоко прободена жена. Интересен детайл е знамето на втори план, на което се виждат два полумесеца. Войската не е турска, а гръцка. Вляво пък се вижда група, която е прототип на военната музика, която е свирила по време на сраженията. Такава е имало по време на Руско-турската война 1877-1878 г. Музиката е свирела, когато се е водела битката за Шейново. Един от участвалите опълченци посочва това в спомените си. В този релеф оръжията не са оцелели и може би за това сцената прилича по-скоро на любовна игра, отколкото на битка. Мисля си все пак, че за да победи амазонките, противникът е трябвало да събере войска от гейове. Само те няма да се разсейват като гледат разголените форми на противника, създадени от природата, за да привличат другия пол. Общото впечатление до тук е, че гледаме красиви изображения, създадени от талантливи творци, решаващи въпроси преди всичко от естетически характер, поради което съзнателно избягват ужасяващите сцени, протичащи в една истинска битка. Това ме кара и мен да разглеждам с любопитство тези произведения на изкуството. Иначе според мен има нещо противоестествено жена да стане войник. Приемам това, ако тя трябва да защитава дома и семейството си, но жените като професионални войници не ги възприемам. Вероятно повечето създатели на художествените изображения с амазонки са се впечатлили от екзотиката или както казах от еротиката и са отдали доста от времето си, за да създадат големите скулптурни и картинни композиции с битки на амзонките. Разбира се, като са направили компромис, спестявайки на зрителя стресиращите емоции, в посока на постигането на естетически такива. Ще насоча вниманието и към още две произведения, обогатяващи представата по темата. Изобразеното на тази съвременна картина като че ли прилича на истинско ожесточено военно сражение. А това е попълнение към сюжета „Ахил влюбен, след победата над Пентезилея" от Бертел Торвалдсен, който май не е много популярен в изкуството.

Преводите българска литература ли се водят? Оптимизъм в стил „Като няма риба и цацата е риба”. Повечето от почитателите на „Да живей България!” страдат от липса на критичност в оценките си. Като пишеш това под поста си (ало модераторите?) за оправдание, не значи, че можеш да раздаваш тъпи квалификации и оценки наляво и надясно.

Кое не е вярно от написаното. Аз под хронография разбирам такава, каквато е написал Паисий Хилендарски. А той се е видял принуден да напише оригинално произведение, защото преди него не е създадено нищо такова. „И днес няма тия летописни книги, които са били пространно написани за нашия народ и за българските царе. Аз прочетох много и премного книги и много време търсих прилежно, но никак не можах да намеря. В много ръкописи и печатни истории по малко, рядко и накратко се намира. Някой си Маврубир, латинец, превел от гръцки една кратка история за българските царе, но съвсем кратко - едва се намериха техните имена и кой след кого е царувал…” „Няма тия летописни книги, които са били пространно написани за нашия народ и за българските царе”, казва Паисий, вярвайки, че нещо все пак е имало написано. Ако това, че аз не вярвам нещо такова да е написано, е нихилизъм, така е. Ама аз не съм религиозен, та да вярвам в нещо, което го няма.

Става дума за първия конкурс за красота Мис Златна ябълка, проведен от Парис. Атина се познава по шлема, от другите две коя е Хера и коя Афродита, не мога да кажа. Пак ще попитам: има ли някакви по-сериозни доказателства за определянето на трите женски глави като амазонки?