К.ГЕРБОВ

В края на лятото на 1872 г., след като получили съобщение, че „от отсреща” (от Централния комитет в Букурещ) са поискали известна сума пари, ръководствата на Тетевенския и Орханийския частни революционни комитети решават да ги осигурят. На 22 септември в прохода Арабаконак е ограбена турската поща, пренасяща поредната парична вноска от Орханийското околийско управление за хазната в София. Месец след това турската власт се добира до извършителите. Заловени са не само участниците в обира, но и много членове на революционните комитети в Орхание (Ботевград), Тетевен, Етрополе, Правец, Видраре, Голям извор, Гложене, Осиковица, Ловеч, Плевен и София. В последното си писмо от 12 декември 1872 г. до членовете на революционния комитет в Ловеч, Васил Левски стоварва вината за провала върху своите съратници, като набляга на това, че са се доверили на пълномощника на БРЦК за Западна България Димитър Общи. Ръководителят на революционната организация в България излива яда си най-вече на ловчанлии, но не са пощадени и неговите първи помощници. Ангел Кънчев (вече покойник) нямал подготовка за организатор, но искал той и Общи да работят самостоятелно. Димитър Общи пък, като станал пълномощник, оспорвал решенията му. И двамата го укорявали, че се ползвал с привилегии. Виновни били също Анастас поп Хинов, Иван Драсов и Димитър Пъшков, защото подкрепили искането на Общи да получи пълномощно за самостоятелна комитетска дейност. „Работата народна не върви по други път освен по оня, когото показвам”, набляга на своята непогрешимост Левски в писмото си. Някои ще видят в тези думи проява на авторитаризъм, и ще имат право. Извадка от писмото на В. Левски до Ловешкия революционен комитет от 12 декември 1872 г. Осъждайки действията на извършителите на обира, Левски споделя нещо, за което разбираме само от това писмо: той казал на помощника си Стоян Пандура (Войводата) „да каже и на Д. Об[щи] да не бастисват засега и пощата”. „Но както за сичко, и затова не е слушал”, четем още в извадката от писмото и приемаме, че думите се отнасят за последния. На практика, обаче, и Пандура не е послушал думите на формалния си ръководител, тъй като също взема и то най-активно участие в обира при Арабаконак. Няма сведения дали изобщо се е постарал да предаде заръката на Левски. Впоследствие се получава така, че почти всички заловени при разследването на покушението над пощата, които са познавали Апостола, пред съда най-подробно разказват за неговите действия. Може би у арестуваните революционери е имало някакво разочарование, че увлечени от идеята да осигурят пари за оръжие, са попаднали в затвора с угрозата да бъдат строго наказани. Те едва ли са знаели, че Левски е бил против обира. Но сам той ги е убеждавал, че комитетската работа е общо дело. А събирането на пари за оръжие е поставено от ръководителя на революционната организация като най-важната нейна цел. Това изтъква и самият Стоян пред турското следствие. По време на разпита в София му задават въпрос: „Когато ходехте с Дякона, какво ви говореше той по пътя?”. Отговорът бил: „Когато отидохме с Дякона в Ловеч, той ни каза: „Ще дойдат пълномощници, да съберем пари да купим оръжие; аз обикалям да записвам хора. Ще подадем една молба до падишаха, за да ни даде правата, ако не ги даде, ще възстанем и ще се бием.” Ние му казахме: „Добре!” По-нататък ще стане дума за съдбата на Стоян Костов с прякор Пандура, наричан също и „Войводата”, който е един от помощниците на Левски, не изпълнил неговата заповед да не се напада пощата. Както ще се види, Стоян е от тези, които напоследък някои определят като „предатели” на Апостола. Интересно, че той досега не е споменаван като такъв. Сведенията за Стоян Костов Пандура преди той да стане през декември 1871 г. член на революционната организация, са крайно оскъдни. Според неговите признания той бил родом от Тетевен, не знаел да чете и да пише, не бил ходил в чужбина, по време на разпита през декември 1872 г. бил на 35 години. Друг участник в обира, Велчо Шунтов, дава сведения, че Стоян известно време бил въоръжен пазач - пандур, при Черепишкия манастир, Врачанско. Бил и хайдутин в Странджа, затова му казвали „войводата”. Като член на Тетевенския частен революционен комитет изпълнявал главно куриерски функции: носел писма на Ловчанския комитет и от там вземал писмата за Тетевен. Последното сведение е признание на самия Стоян Костов. Васил Левски го нарича в бележника и сметките си Стоян Войвода. Имаме основание да приемем, че действително бившият хайдутин Стоян Пандура е станал в един момент истински войвода и тази му мисия е била възложена от Апостола. Стоян Заимов в „Миналото” споменава, че Димитър Общи „гласял и тъкмял” комитетските обири и убийства в ханчето на Цвятко Вълчев в Правец. Общи си бил сформирал и „тайна четица... предназначена главно за политически убийства, обири, нощни нападения и плашене на местните власти”. Четицата била съставена от хората на революционното съзаклятие, взети чрез доброволен набор от жители на селските и градските революционни комитети от Осиковица, Правец, Голям извор, Гложене, Видраре, Лопен, Орхание, Тетевен. Историята на „четицата” обаче, която първоначално е в по-малък състав, а впоследствие с повече членове извършва Арабаконашкия обир, е по-друга. Страници 112 и 113 от личния бележник на Левски В личния бележник на Васил Левски на с. 112 има записан текст, от който се четат само първите два реда. Останалите са задраскани с цел да се заличи написаното. Със същото мастило са направени корекции и в позициите за получените и изхарчени суми, записани в бележника, както и сборуването на тези суми. Поправките и заличаванията са правени непосредствено преди Апостола да замине през април 1872 г. за Букурещ, за да вземе участие в работата на общото събрание на БРЦК. Тогава той изготвя финансов отчет за дейността на ръководената от него организация. Взема бележника със себе си във Влашко и опасявайки се, че данните в него могат да попаднат в неприятелски ръце, заличава личните имена и имената на комитетите, и на тяхно място записва инициали или псевдоними. Димитър Страшимиров е успял пръв да разчете какво има записано на с. 112 и е представил съдържанието на целия текст на свободната съседна страница в тефтерчето. Незаличеният текст гласи: „Костаки х. Ко[с]тов от фев[руари] 6. [1]872 [г.]: Писмо.” Такова писмо до същото лице в Плевен Апостолът действително е написал и бележката от с. 112 уточнява кога е станало това. За съдържанието на написаното на новата страница обяснение вече е дал Любомир Дойчев в книгата си „Сподвижници на Апостола”. Дойчев обръща първо внимание, че на 6 февруари 1872 г. Левски е изпратил от Ловеч до неговото село Голям извор (Сюлейманооглу Дауд), Тетевенско, куриера си Димитър (Дидьо) Пеев - Пощата, „да си промени тескерето” (да си завери паспорта) и „да земе йоще един другар”. Вероятно Дидьо е имал и грижата да предаде на когото трябва писмото до Костаки х. Костов. Въпросният „другар” се оказва, че е Стоян Костов – Пандура от Тетевен. Той е доведен в Ловеч на 18 февруари от Димитър Пеев, който същия ден предава на Левски значителна сума пари: 3243 гроша. Парите са събрани от частните комитети в Етрополе, София, Тетевен, Осиковица и Гложене. На 21 февруари Левски тръгва „за през Балкана в Тракия с трима конници”. Всъщност трима са с него, другите двама са Пеев и Костов. Посещават Троян, Карлово, Каратопрак (Черноземен), Царацово и Пловдив. На 28 февруари Левски изпраща Стоян и Димитър обратно от Царацово през Карлово за Тетевен и Голям извор, като им дава пари за покриване на разноските по пътя. Всичко това се проследява по записаното от Апостола в неговия бележник. За да има времева последователност, страниците трябва да се четат в реда: 64, 93, 106, 79 и 61. Разходите на Стоян войвода са записани и на първите две места в сметката от документ № 75 от архива на Васил Левски, съхраняван в Народната библиотека „Свети Кирил и Методий” – Български исторически архив, ф. 85. Страници 64, 93, 106, 79 и 61 от личния бележник на Левски. Документ № 75 от архива на Левски Извадки с името на Стоян Войвода За обиколката си в Тракия с Васил Левски, Стоян Костов Пандура и Димитър Пеев разказват подробно пред турския съд в разпитите, проведени в София съответно на 14 и 27 декември 1872 г. Сведенията дадени пред съда съвпадат със записаното от Левски с единствената разлика, че Дидьо премълчава, че с него е бил и Стоян. На разпита, проведен в София на 14 декември 1872 г., Пандура първо разказва как е започнал работа в комитета, „миналата година по това време”. Първоначално бил куриер, разнасял писма между комитета в Тетевен и тези в Голям извор, Гложене, Орхание и Ловеч. После дошла съвместната работа с Левски. Хаджи Станьо Врабевски го повикал в училището и му казал: „Където и да отиде Дякон Левски, ти ще вървиш с него и каквото върши той, ще го вършиш и ти. Аз ще ти плащам разноските и ще ти храня децата”. Стоян се съгласил. Хаджи Станьо му извадил тескере и заедно с Димитър Пеев заминали за Ловеч, като носели и писмо. От Ловеч Левски, Пандура и Пощата преминали отвъд Балкана, както е записано в бележника. Левски вършел тайната си работа, без да дава някакви обяснения на спътниците си. „Понякога ние го запитвахме, но понеже още бяхме новаци, той не ни казваше нищо”, обяснява Стоян. Интересна подробност от разпита му, е даденото от него сведение, че когато трябвало да се връщат обратно, в Царацово Дякон Левски им дал отворено писмо до комитетите в Тетевен, Голям извор и пр. В писмото пишело: „Всички сме здрави и читави, ние сме готови да отидем отсреща [като] пълномощници, пригответе и вашите пълномощници.” Това е свободно пресъздадено съдържанието на писмото на Левски до членовете на революционните комитети в Тетевенския край, написано на 28 февруари 1877 г. „на кърът в Тракия”. Вероятно в началото на февруари 1872 г., когато Дидьо Пеев се е върнал в Горски извор да завери тескерето си и да вземе Стоян Пандура, Левски му е заръчал да предаде и допълнителни инструкции на дейците от Тетевен. Съдържанието на тези инструкции са записани в задрасканите редове на с. 112 на тефтерчето. Разчетената бележка гласи: „заповеда[х] тайно на Х[аджи] Стани за 6 души юнаци, Стояна [Войвода] с дружината му да им заплати по една пушка, един нож и по един револвер и да им дава по малко тютюн за по пътя.” Дойчев коментира, че написаното се отнася до някаква задача, която Левски е възложил на Стоян Костов. При подробно запознаване с протоколите от разпитите, разбираме, че разчетеното под задрасканите редове на с. 112 и записано на с. 113, всъщност е инструкция за създаване на тайната „четица” за политически убийства и обири, упомената от Стоян Заимов. Като организационният ѝ ръководител е бил не Димитър Общи, а Стоян Костов – Пандура,. Че е имало такава чета, се разбира от казаното при разпитите. За съжаление протоколът от първия разпит на Пандура, проведен в Тетевен, не е запазен цялостно. Той е записан във втората тетрадка с преписи от следствените протоколи, от която липсват първите 13 листа. В запазения откъс от края на разпита все пак става ясно, че Стоян е бил ръководител, т. е. войвода на група, която се е занимавала с обири. „Ние излязохме от Тетевен с намерение да вършим кражби”, признава той при разпита. Били излезли по други кражби, но бил повикан от Цвятко Вълчев в едно от Чипилските ханчета в Правец, на което той бил стопанин. Там на Пандура била възложена друга задача. Секретарят на Орханийския революционен комитет Васил Петров по време на своя разпит казал, че намеренията на Стоян тогава били да ограби калугера хаджи Авксенти от Кремиковския манастир. Бил разбрал, че той имал пари и искал да ги задигне. Поръчали му обаче, да не отива с хората си по други обири, а да нападнат хазната, която щяла да тръгне от Орхание. Ако извършели друга кражба, щяло да се вдигне шум и да се осуети обира на хазната. Четата на Стоян Пандура явно е замислена, за да изпълнява заповедите на Васил Левски, като ръководител на тайната полиция. Нейната цел е била събиране на пари за комитета и извършване на наказателни актове над провинили се негови членове. Апостолът е знаел с какво се е занимавал Стоян Войвода и неговите хора. Това се вижда от споменатото негово писмо от 12 декември 1872 г., където е написал: „като го не видях [Общи] на другият ден, та да му кажех да не бастисват засега и пощата… това казах на Стояна Пандур (Войводата) да каже и на Д. Общи”. Другите „бастисвания” (обирания) можели да продължат, се подразбира от написаното, Левски бил само против обира на хазната. А от „Стоян Пандура да каже и на Д. Общи” личи, че той е поставял двамата на равна нога по отношение на ръководството на четата по обирите и наказанията. Сведенията от следствените турски протоколи директно кореспондират със записа на с. 112 от личния бележник на Левски. На 14 декември пред турското следствие Стоян Пандура разказва: „Преди пет месеца, или по време на жътва, един ден даскал Иван [Фурнаджиев] ме повика в училището [и ми] каза: „Свикахме събрание [и] решихме: „Лечо ковачът, Генчо Михайлов, Въльо Станчев, Петър Вълев, Димитър и ти, шестимата ще отидете в Извор и ще устроите засада. Наместникът на владиката – дяконът – ще предаде нашия комитет на властта, убийте го!”Аз събрах тия хора и им съобщих тая работа. Взех и Димитра. Хаджи Станьо даде всекиму от нас разни дрехи за преобличане, а на ония, които нямаха оръжие, той даде и оръжие.” Общи по-рано на 9 декември е казал същото: „Бяха шест души: единият Стоян, другият Лечо и Петър, имената на другите не помня; всичките са в затвора.” Тук имаме указание, че четата на Стоян Пандура при опита за убийството на дякон Паисий е била от шест човека, а Димитър Общи се е явявал като ръководител на акцията. Разказаното показва, че инструкциите на Левски към тетевенци са били изпълнени. Шестимата члена на четата били Стоян Костов, Лечо Николов Ковача, Генчо Михайлов, Въльо Станчев, Петър Вълев и Атанас (Тако) Гложенски. Последният е пропуснат да бъде споменат от Пандура, но е отбелязан при разпита на Лечо Ковача. Вероятно намеренията на Левски са били главатар на терористичната чета да бъде Стоян, затова и пише „Стоян и дружината му”. Чорбаджиите в Тетевен обаче, виждали като неин политически ръководител Димитър Общи. Пандура оставал технически организатор на мероприятията. Интересна подробност, която е отразена в „Миналото” и която има връзка със съдържанието на бележката на Левски в личния му бележник, е написаното за по-голямата чета, която осъществила обира при Арабаконак. „Общи заповяда на четата да си похапне и да си попуши тютюнец”, пише в своя белетристичен стил Стоян Заимов. Това станало, при една почивка на четата по пътя ѝ към мястото на засадата. Според записаното в протоколите на турското следствие, едно от действията на четата е бил първия опит за убийство на дякон Паисий. Съдбата му била решена към края на март. Тогава Димитър Общи е бил в Ловеч, където му дали писмо и заповядали устно да убие дякона-наместник на владиката в Орхание. Работата обаче се отложила, защото Левски заминал да вземе участие в общото събрание на БРЦК в Букурещ, а след самоубийството на Ангел Кънчев, Димитър Общи е изпратен от съображение за сигурност в Пловдив. В началото на юли Левски се завръща в България и отново задвижва организацията за премахването на неудобния дякон Паисий. За обира на хазната в прохода Арабаконак, тетевенските ръководители хаджи Станьо, Петко Милев и Иван Фурнаджиев уредили участие в четата на още хора и разчитали на ръководната роля при провеждане на мероприятието пак на Димитър Общи. Сам той, обаче, пред турския съд казва, че след като било решено да бъде обрана турската хазна, осведомил за това Стоян Пандура и му казал: „Хайде, приготви хората си!” На очната ставка в София между разпитваните Петко Милев и Димитър Общи последният заявил, че хората, които ще нападнат хазната били определени от хаджи Станьо и Петко Милев, а ги събрал Стоян Пандура. Последният потвърждава, че събрал хората за обира по нареждане на Петко Милев. Той казал и имената на тези, които трябвало да участват. В протоколите за разпитите на заловените, проведени в Орхание и Тетевен, най-често споменаваното име, свързано с организацията на обира, е на Стоян. А Станчо хаджи Иванов направо заявява: „Истинският главатар на хайдутите е Стоян.” Иван Унджиев е забелязал този момент и коментира, че нападателите на хазната били организирани от Петко Милев и от хаджи Станьо. Стоян Пандура бил действал от тяхно име и той е завел четата при Димитър Общи. Ако анализираме по-внимателно наличните протоколи, ще установим, че най-важна роля в разкриването на участниците в обира и членовете на революционния комитет в Тетевен, е имал Стоян Костов Пандура. Както бе споменато, по-голямата част от съдържанието на първия му разпит в Тетевен, проведен на 24 или 25 октомври 1872 г. липсва сред запазените протоколи. Но съществено е и сведението от разпита му, проведен в София на 14 декември. На него Стоян казва: „Първо дойде юзбашията. Чорбаджиите ме предупредиха. Аз се крих два дни, но когато дойде пашата-мютесариф, на другата сутрин от идването му, без да съобщя на чорбаджиите, сам отидох право при него, разправих му всичко подробно, като му дадох и парите. Съобщих му също и мястото на комитетските книжа.” Краят на протокола от разпита на Стоян Пандура, проведен на 14 декември 1872 г. Любомир Дойчев привежда сведения за доброволното предаване на Стоян Пандура, публикувани от историка Д. Д. Стойчев в неговата книга „Тетевен в миналото и днес”. Турската власт в Тетевен получила нареждане да арестува Стоян Пандура и Тодор Бръмбара, изказани от първите заловени Божил Генчев и Велчо Шунтов. В града пристигнали едно конно военно отделение и самият Мазхар паша. Стоян Пандура обаче, успял да се скрие в улея на воденицата на Лечо Ковача. След като узнал, че заради него са изтезавани по колибите много Стояновци, сам се предал. В книгата на Георги Димитров „Княжество България”, част II, също се споменава за укриването на Пандура от търсещите го турски власти. Там като причина за доброволното му предаване се посочва заплахата на Мазхар паша, която той отправил към жителите на Тетевен, че ако не му предадат Стоян Костов, ще изпрати всички на заточение. Димитров отбелязва, че „след като го запрели, почнали да ловят членовете на комитета, според показанията на Велча И. Шунтов и Васил Петров (от Орхание)”. (Димитров е допуснал грешка: става дума за Божил Генчев, а не Васил Петров - бел. К. Г. ). Заплахата към жителите на Орхание може да е имала и друг характер. В телеграма № 941 от 3 октомври 1872 г. на софийския окръжен управител до Орханийското околийско управление се казва: „Обирът тежи върху града Етрополе. В случай, че не се намерят и открият нападателите на хазната, това петно ще остане завинаги да тежи върху жителите му като белег на тяхната виновност. Тъй като, според получените положителни данни, задигнатите суми ще трябва да бъдат събирани от населението на гр. Етрополе, кажете им категорично – да правят що правят, но да се открият нападателите.” Погрешното заключение, че след като затворили Стоян Пандура, „започнали да ловят членовете на комитета”, според показанията на първите арестувани Велчо и Божил, не трябва да ни отвлича вниманието. Арестите явно са следствие на признанията на Стоян Пандура. Това се проследява при внимателен анализ на протоколите от разпитите. Крумка Шарова също констатира, че: „Отначало арестуваните по повод обира при Арабаконак не правели признания относно участието си в революционния комитет. Започнали да правят това, след като турската полиция успяла да намери архива на Тетевенския комитет”. Което станало на 26 октомври, т. е. на другия ден след първия разпит на Стоян Пандура и преди разпитите на Тодор Бръмбара и Иван Фурнаджиев. Поради липсата на пълен запис от първия протоколиран разпит на Стоян в Тетевен, не можем да кажем какво точно е предал той преди да бъдат разпитани Бръмбара и даскал Иван. За Бръмбара Д. Панчовски приема, че той „пръв изброява поименно десет души обирачи”, „пръв издава главния обирач „Димитър от Сърбия”, споменава и за „комитета”, на когото трябвало да изпратят парите. Пак Панчовски приема и уверява, че „няма да прозвучи никак пресилено, ако се каже, че основните, решаващите за по-нататъшния (след 26 октомври) ход на следствието разкрития” са направени от Фурнаджиев. Той съобщава името Димитър Общи, познат дотогава само като Димитър от Сърбия, пръв споменава името на Васил Левски и го описва как изглежда, изброява имената на всички членове на Тетевенския комитет, издава къде са скрити откраднатите пари. Както бе споменато вече, на разпита на 14 декември в София Стоян Пандура още в началото споменава за Левски. Извикал го Иван Фурнаджиев и му дал писмо, което занесъл в Орхание на Васил Бояджията, в Голям извор - на Васил Бошаранов, в Гложене – на Васил Йонков и в Ловеч – на Марин п. Луканов. После хаджи Станьо му дал поръчението „където и да отиде Дякон Левски, ти ще вървиш с него”. На 30 декември Стоян е призован на очна ставка с Марин поп Луканов, който отричал да има участие в комитета. Изобличава го, като дава сведението, че той, Стоян, донасял от Тетевен в Ловеч пет-шест пъти писма и ги предавал на Марин. Пристигналите при Марин, ги разнасял по съответните места. Винаги разговаряли по комитетски работи. Казал дори, че напразно отричал. Трудно е да се каже кога Пандура започва да разказва за революционния комитет и неговия ръководител, но изглежда това е станало още при първия му разпит. При последвалите след това разпити на Тодор Бръмбара и Иван Фурнаджиев турските власти вече са знаели за революционната организация. В техни ръце е бил и архива на Тетевенския комитет. Комитетските книжа дори били изложени в мястото, където се провеждало следствието. Според Крумка Шарова при наличието на този факт вече било невъзможно арестуваните да отричат съществуването на революционна организация и участието си в нея. Иван Фурнаджиев, макар хитро да подхвърля накрая на първия си разпит, че „самичък” издал на турските власти комитетската работа, за да си спечели заслугата на доносник, всъщност възприема тази идея, тъй като тя му е предложена в началото на неговия разпит. Който започва с поставения въпрос: той, даскал Иван, ли е дал комитетските книжа на Милка, която ги скрила в къщата на даскал Пано, където били намерени. След което е зададено „ребром” : „Какво знаеш за комитета? Кажи истината! Ако допринесеш услуга на държавата ще бъдеш възнаграден!” Иван Фурнаджиев е започнал да разказва за комитета, защото участието му в него било вече установено. Признанията на Стоян Костов пред турската следствена комисия са взети под внимание от турското правителство и това води до смекчаване на неговото наказание. Любомир Дойчев посочва, че съществуват документи, изпратени от великото везирство в Цариград до валията в Русе, публикувани в „Документи по българската история”, том IV, в които се казва: „Пандур Стоян, който по-напред е събирал и въоръжавал тетевенци в помощ на комитета, при все че е улеснил изследванията и диренията на правителството и доброволно се е предал, поради негови минали разбойнически престъпления се осъжда на 7 години.” Последните сведения за Стоян Пандура откриваме в „Миналото” на Стоян Заимов. На 9 януари 1873 г. той и още двама членове на Хасковския революционен комитет се прибирали от посещението си при инженера Георги Прошек, който тогава бил началник на секцията в Алмалии (днес Ябълково), занимаваща се с постройката на железопътната линия Пловдив-Одрин. При с. Куручешме (днес Горски извор) срещнали конвоя със заловените и осъдени по делото за Арабаконашкия обир тетевенци, заминаващи на заточение в Турция. Хасковлии успели да съберат от селото дрехи и провизии, които дали на заточениците. Те останали поразени от сърдечната среща. Просълзен Стоян Пандура казал: „Братя християни, правете добро, добро да видят вашите деца… Отиваме на далечна страна, оставихме деца и жени без пара, без петак…” Любопитно е, че от един момент нататък не се знае нищо за този човек. Има някакви сведения, че бил заточен в Аргана-Мадени, откъдето бил избягал в Русия. Даже се бил включил в Българското опълчение. Участвал, казват и в Руско-турската война до нейното завършване. Не са открити сведения, обаче, към коя опълченска дружина се е числял, с какво се е занимавал след Освобождението и кога е умрял. Ако тази снимка действително е на Стоян Пандура, излиза че той е получил държавни отличия. Не се разбира дали това са възпоменателни медали или ордени. Днес оценката на повечето български историци е: „Левски е герой, а Общи – предател”. А в 1939 г. на последния са искали да издигнат паметник. Крум Благов в „50-те най-големи атентата в българската история” споменава, че в бр. 5 на вестник „Ботевградска дума” от 14 декември било отпечатано следното съобщение: „Образуван е в София Комитет под председателството на г. Станчо Кехлибаров ¬ председател на Софийската колоездачна област, който си е поставил за задача да увековечи делото на ония доблестни българи, които организираха и извършиха обирът на турската хазна в Арабаконашкия проход през периода на революционната освободителна епоха. В историята това дело е известно под името “Арабаконашкото приключение” и в него са взели участие членове на революционните комитети от нашата и Тетевенска околии.” Отличията на гърдите на Стоян Костов са свидетелство, че българските власти навремето също са го причислявали към доблестните българи. Литература: 1. Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи от турските архиви. С., 1952, с. 9, 26, 37-38, 43, 57, 78, 107-108, 111, 126-130, 132, 169-170, 185, 418. 2. Любомир Дойчев. Сподвижници на Апостола. С., 1981, с. 219-228. 3. Васил Левски. Народе???? (писма, личен бележник). С, 2002, с. 177-178, 132, 135, 180-181, 189, 315-316, 336-337, 345, 348-349, 353, 354. 4. Личният бележник (джобното тефтерче) на Васил Левски. С., 1987, с. 81, 84, 99, 113, 126 5. Васил Левски – Документален летопис 1837-1873. С., 1987, с. 122, 124-126. 6. Стоян Заимов. Миналото (Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869-1877 година). С., 1983, с. 73, 157, 247. 7. Иван Унджиев. Васил Левски – биография (второ издание). С., 1980, с. 276. 8. Димитър Панчовски. Последните дни на Васил Левски. С., 1990, с. 97-101. 9. Крумка Шарова. БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872-1873 г. С., 2007, с. 11, 62.

Хайде, стига с тия заяждания на дребно, колкото да не заспим! Тестът в „Кипежът” е превод от немското издание на „Дунавска България и Балканът”. Винаги в такива случаи се сещам за реакцията на шопа, когато в Зоологическата градина му показали жираф.

За Шарения мост Сочи се, че така е изглеждал Шарения мост, преди на негово място да се появи Лъвов мост. Така е според „Стара София” и „Изгубената България”. Шареният мост обаче, между 1879 и 1881 г. е бил съборен и тогава изглежда на неговото място е построен новия, с трите свода. Това се вижда от една карта, съставена през 1881 г. за разчертаване на регулационния план на София, вече столица на България. За подложка е използвана карта на града от 1879 г. http://stara-sofia.com/map1879.html Като кликнете на поз. 51 ще се появи горната картинка. В оригиналната бележка отдолу под картата, обаче е записано: „51. Шарен мост (съборен).” Изводът е, че Шареният мост с трите свода може да се документира в този си вид едва няколко години след Освобождението. Преди това там е имало мост с един свод, както е показан на гравюрата на Каниц и на акварела на Обербаур. Преди да стане с три свода Шареният мост над Владайската река изглежда е бил като Самоковския мост над Перловската река, намиращ се на срещуположния край на София. Видът на последния се вижда от една снимка и една рисунка. Снимка: София, старият „Кадън мост” над река „Перловска” - мястото, където днес е мостът на ул. „Граф Игнатиев” и бул. „Евлоги Георгиев”, края на XIX век. http://www.lostbulgaria.com/?p=5538 Акварел на Йосиф Обербауер, озаглавен„Самоковският мост”. http://collections.cl.bas.bg/Other/MusSofArt/W0050.html Снимката и рисунката съвпадат абсолютно. Което означава, че Обербауер е рисувал акварела си, използвайки снимката. В колекцията акварели на Обербауер има и още една рисунка, озаглавена: „Самоковският мост с гробищата”. http://collections.cl.bas.bg/Other/MusSofArt/W0051.html Изглежда има грешно поставено заглавие и вероятно става дума за моста в северната част на София, именно Шарения мост. Вида на перилата на този мост се различават от тези на Самоковския. А гробищата подхождат на моста, намиращ се на пътя за Берковица. В дъното, вдясно от пътя, се вижда височината, от където вероятно са рисувани картините и са правени снимките на София в първите години след Освобождението. Там има и някаква кула: не е ли рисувано и снимано от там? В „Изгубената България” има по-качествена репродукция на снимката от 1885 г. http://www.lostbulgaria.com/?p=5513 Ако е вярно посочена годината, значи към 1885 г. „Св. Спас” още не е била издигната. От тази съпоставка може да се види доколко прецизен е бил Феликс Каниц при рисуването. Разбира се става дума за по-задния план, тъй като преди Освобождението пред моста е имало площад – „хорище”, който явно бързо е бил застроен, когато София става столица. Това е отпечатано в книгата на Петър Мирчев „Кипежът – книга за София 1878-1884”. За съжаление не успах да открия дали същото фигурира във френския вариант на „Дунавска България и Балканът”.

„Църквата „Свети Спас“, известна и като „Възнесение Господне“, е полуразрушен православен български средновековен храм в центъра на София, до пл. "Св. Неделя" в сутерена на „Булбанк“… Храмът е строен през периода 11-13 век. В началото на османското нашествие църквата вероятно търпи сериозни щети за това по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м… След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас”. http://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Спас_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F) Кубетата на „Св. Спас” ги няма на рисунките на София от преди Освобождението и известно време след това. Не вярвам посочената година 1881 г. да е точна за окончателно завършване на църквата. Поглед към София от Шарения мост (Лъвов мост), началото на 80-те години. http://stara-sofia.com/sledosvizgledi.html "Св. Спас" още я няма. София ок. 1890 г. На заден план - църквите Св. Неделя и Св. Спас и джамията Баня Баши. http://stara-sofia.com/sledosvizgledi.html За тази снимка се казва: „София през 1879 година, в дясно е Шареният мост, днес Лъвов мост”. http://www.lostbulgaria.com/?p=2891 Посочената година не може да е вярна, тъй като в далечината се вижда „Св. Спас”.

Ако има някакво различие, то идва от усърдието, проявено от художника при предаване на детайлите. Точката от която е рисувано, е една и съща. Там явно е имало някакъв по–висок остатък от входната порта, който с течение на годините е намалявал (вземали са строителния материал). Ето същият изглед правен по време на Руско-турската война през 1878 г. Вдясно в далечината се вижда табията, която е правена изглежда през време на войната. Няма я на гравюрата.

Околността е една и съща. Колко стари турски гробища, следи от крепостна стена пред тях, горичка вдясно от гробищата и рекичка с мост отзад е имало около София? Има разлика в перспективата. Гравюрата като че ли е рисувана, като художникът е стъпил на нещо по-високо от терена. Има разлика в някои детайли: в акварела при руините на преден план разрушението е по-голямо. Аз мислех, че Каниц е рисувал първо акварела и от него е направил гравюрата, за да я публикува в книгата си. Но явно не е така. Гравюрата е рисувана или през 1871 г. или през 1877 г., както е отбелязано в книгата му,където е публикувана. Акварелът явно е по-късен, може би от 1885 г., както е посочено в сайта на Каниц. Заградил съм един детайл, който си е на едно и също място и в двете картинки. Не вярвам Каниц да го е местил, когато е рисувал двете изображения.

Каниц е нарисувал и акварел. Носи заглавие „Изглед към София и Витоша откъм Шарения мост”. Най-вдясно се вижда турското укрепление, означено на картата на Каниц като Яуди табия. http://collections.cl.bas.bg/Other/FelixKanLight/W0018.html Това е написал Феликс Каниц в книгата си „Дунавска България и Балканът“, където е поместена и въпросната гравюра. Ако някой знае френски, да преведе. Аз успях да установя, че май този текст, който е в раздела София, се отнася за моста Сандукли, който се намира на пътя от Берковица. Там имало римски останки. Снимка на François Bianconi: Поглед към София, 1885 г. На преден план - Шареният мост (днес Лъвов мост) и турско гробище. http://stara-sofia.blogspot.com/2013/08/blog-post_7.html

Мястото около днешния “Лъвов мост” е било населено от дълбока древност... По време на Османското робство на това място е бил каменният мост Сандъкли кюпрю. Софиянци го наричали “Шарен мост” защото бил боядисан в духа на източната традиция на жълти и червени ивици. Известен бил още и под името “Банишор” подобно на махалата. Шареният мост” е построен от търговеца Халил Сали Ефенди.От двете страни на моста имало надписи: “С време продадох – мост създадох” и нравоучението от Корана: “Дето няма чешма – сътвори чешма, дето няма мост – сътвори мост!” На двата бряга на реката се простират площади , на които се правят събори на Великден и Томина неделя. Феликс Каниц описва Владайската река като “канла”, т.е. кървава. Благодарение на негова рисунка от 1871 г. добиваме представа за общия изглед на София от “Шарения мост”, както той пише:”…тази разкошна панорама в най-пълно вечерно великолепие… Гъсто едно до друго изникнали минарета в източната половина на града, идват, впрочем, без никакви обяснения, че тя е главното средище на мохамеданското население , докато в западната , християнската част, белите остри кули на Мюселим и Телек Хасан джамия се явяват уединени покрай куполите на катедралната черква.” http://www.serdika.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=30:2011-07-26-23-49-07&catid=10:2011-07-26-23-18-49&Itemid=6 Художникът не е ли бил къде днешната автогара?

„НБИВ” означава Народна библиотека „Иван Вазов”. Това е библиотеката в Пловдив. На нея и се води Псалтир от 1638 г. „Сбирката от ръкописи в Пловдивската библиотека съхранява известните в научния свят особено скъпи и ценни книжовни паметници като Слепченския апостол от ХII век, Кюстендилския палимпсест от ХII век, Постен триод от ХIII век – уникални пергаментни ръкописи. Неповторими по изящество и красота са ръкописите от ХVII век – Аврамов сборник от 1674 г., Псалтир от 1638 г., Служебния миней за м. юни и м. септември на Кръстьо Граматик.” http://www.libplovdiv.com/index.php?option=com_content&view=article&id=143&Itemid=224

Ами сменяйте заглавието, да ви стане още по-забавно. Вие явно имате много широко чувство за хумор, особено когато е на чужд гръб. Подозирал съм, но не съм очаквал такива реакции, но както е речено: „казана дума, хвърлен камък”.

Тъй като модераторите не реагираха, ще заявя на тях, на администраторите и на „драгите съфорумници”, че потребителят Stefan Iv e манипулатор. Той заявява, че аз се опитвам „да доказвам 100% фантазии” и заглавието на статията ми „Секс с шапка или Еньовден?” трябвало да бъде преименувано на „Еротичните фантазии на К. Гербов”. Разбира се, че когато разумен човек прочете тези претенции веднага ще му стане ясно, че зад тях се крият намерения да бъде злепоставян опонента. Зовящият към преименуване на темата в случая е хитрец на дребно, много добре знаещ, че не е той човекът, който ще решава преименуването на заглавия на статии. Просто е решил в атаката си да заложи на подвеждане на неразбралите за какво става дума. Те пък впоследствие съвсем се объркаха, когато започнах да им обяснявам. Ще използвам случая да заявя, че повече нямам намерение да влизам в обяснителен режим. Заглавието „Секс с капела или Еньовден?” на практика е въпрос с два възможни отговора. Както се вижда от цитираната от мен литература, рисунката се възприема като еротична. Аз считам, че това не е вярно и съм се обосновал защо. Внушението, че съм писал „еротични фантазии”, естествено, че ме обижда. Нещо повече, то ме дискредитира, защото е невярно и тенденциозно написано. Алтернативното ми предложение при разчитането е, че са изобразени мъж и жена по време на Еньовден. Тогава хората излизат извън населените места да посрещнат зората нависоко и да се окъпят в реката. Такива условия има около Говедарника. Обичаите за посрещането на Еньовден, които съм цитирал, съм взел от три източника, но ги има на още доста други места в интернет и никой не ги оспорва. Не се опитвам нищо да доказвам. Написал съм: „изправеното положение на двете фигури, вдигнали двете си ръце и гледащи в една посока, води до предположението, че вероятно става дума за извършване на някакъв религиозен или мистичен ритуал… Една скална рисунка на изгряващо слънце, пак от Говедарника, като че ли дава сериозни основания да предположим, че може би на това място се е празнувал Еньовден.” С други думи аз правя предположение, затова и в заглавието на традиционното възприемане на рисунката като еротична, противопоставям възможността да става дума за обичай от Еньовден. Сложил съм накрая и въпросителна, която означава, че аз задавам въпрос. Отделно направих и коментар, защо считам, че въпросната рисунка не е еротична. Твърдението, че заглавието не отговаря на съдържанието на статията, изказано от няколко души е неправдоподобно. Първите явно не разбраха за какво става дума, което обаче бе използвано от Stefan Iv, за да започне нелепата си атака. Написаното от него за „еротичните фантазии” можех да приема като проява на неразбиране, но той продължи да ме напада в същия дух. Това считам за обида и преднамерен опит за дискредитиране. На практика Stefan Iv се опита „хитроумно” да продължи атаката на база на подхвърлените вече мнения за несъответствие на заглавието. На искането ми да се обоснове за критиките си и да предложи някакво свое виждане на рисунката, отговорът му бе съвсем формален. Нямало никакви сведения за празниците от 13-14 в. и било безсмислено да се фантазира. Това че няма сведения, не значи, че не е имало празници. Не е Stefan Iv човекът, който има правото да нарича предположението фантазии. Но го прави, именно с цел да ме злепостави. Това, че няма никакви данни за празниците не означава, че не може да се правят предположения. За куп исторически въпроси, за които няма дошли до нас данни, какви ли не предположения се правят. А специално за фолклора могат да се вземат предвид обичаите у съседите или сродните народи. Тук имаме пълна безпомощност на опонента, който премина в агресивна атака със злепоставящи твърдения, в които се предпоставя, че уж той бил прав, а в същност не казва нищо съществено. Че рисунките били дело на скучаещи хора и че такива имало навсякъде, се доказва, като се покаже подобна картинка. Голи хора с вдигнати ръце, такава шапка и пр. В крайна сметка при добронамерена и основателна критика, може да се констатира, че рисунката не е от 14 в., а примерно от 19 в. Тогава също са отбелязвали Еньовден с къпане и посрещане на слънцето. Така, че предположението ми е актуално, независимо от времето. Окачествяването му като фантазия е нескопосно и пак повтарям – напълно тенденциозно. Именно от формалният отговор на въпросния потребител и упоритостта му да се наложи, се вижда, че за него е по-важен не спора, а възможността да ме дискредитира, пред очевидно неразбралите съдържанието на статията ми, което личи и от възникналите след това спорове. Накрая дори си позволи да напише явна лъжа, че уж аз съм си признал измисленото от него несъответствие. Което ме доведе до увереността, че Stefan Iv не се спира дори пред лъжата, за да докаже своята си теза. Не знам как трябва да се реагира в такива случаи, но аз се чувствам обиден. Позволих си да напиша това, което мисля, защото считам, че форумът не е място, където трябва да се водят двубои с убеждението, че на всяка цена трябва да се спечели, дори и с цената да се дискредитира спорещият с нагла агресия и внушения. Като нямаш аргументи, си мълчи. Умните хора рано или късно винаги разбират кой се опитва да хитрува.

Стига с глупостите! Написал съм, че според вас темата не е това, което е. Егати неграмотността и нахалството! То бива спам, ама модераторите явно спят. После пак мен ще изкарат виновен, че съм размил темата.

И защо изобщо се набутахте с коментариите си, като накрая според вас се оказва, че темата не е това, което е? Вие доказахте ли нещо? Да бяхте представили някакви автентични материали, да видим, аджеба, какви точно „скверни действия” са правили българите на 24 юни през 13-14 в., та изявите им са били анатемосани. Възродител се появи някакъв. Не разбрал за какво става дума, няма и какво конкретно да каже, освен че „не е така”- и иска да преименува темата. Ами започни си нова и обясни там какво е съдържанието на рисунката, кога е рисувана и кой е художника . Това и тук можеше да го направиш, а не да даваш квалификации. Така и не разбра, че аз не считам рисунката за еротична. С твоята фантазия я виждаш такава. Но не ми приписвай на мен нещо, което не съм написал.

Всъщност Еньовден го празнува цяла Европа. Едни наблягат на къпането, други на големите огньове. Танцува се, пее се. http://de.wikipedia.org/wiki/Mittsommerfest http://en.wikipedia.org/wiki/Midsummer Помните ли кадрите от филмите за нацистите и техните факелни шествия. Руският сайт не пропуска да напише: „Праздник отмечался также и в нацистской Германии. Партийные руководители к этому дню готовили особые «огненные речи”. http://ru.wikipedia.org/wiki/Праздник_летнего_солнцестояния Но има и такива, които открито казват и показват, че накрая празника на лятното слънцестоене, той и Рождество на Йоан Кръстител, преминава в езически еротически ритуали. http://rodamalmo.blogspot.com/2011_06_01_archive.html (ако някой знае езика, статията е накрая) За тези се обяснява, че отишли в гората да наберат лечебното биле папрат. http://travellmd.wordpress.com/2008/01/16/В-поисках-папоротника-или-5-запретов-ку/ Май всичко се каза по не съвсем ясното и точно заглавие.

Абе гадаят, гадаят, пък гледай накрая какво става с бъдещия жених! „Къпане на голи мъже и жени (с всичките последствия)”, казва един участник в съвременен Иван Купала. http://mixlife.livejournal.com/7589.html В руската статия за Иван Купала в Уикипедия пише, че и там по време на Средневековието обрядите и игрите на този ден са считани за бесовски и се забранявали от църковните власти. А в статия на Руския етнографски музей се казва: „Отдавна в деня на Иван Купала се допускало най-свободно общуване между половете, заради което е наречен „най-еротичният руски празник”, „праздник на всеобщия брак". Съгласно преданията, в нощта на Купала били сваляни всички забрани в любовните отношения между мъжете и жените. Към преданията се отняся и широко распространения сюжет на купалските песни за брата и сестрата, за свекъра и снахата, нарушили установените традиционни брачни норми. Разгулните игри в нощта на Купала са осъдени в слово на св. Иоан Златоуст: „Жената по време на игрите е любовница на сатаната и жена на дявола. Понеже танцуващата жена е една за много мъже. А какво става с мъжете? След пиенето започват да танцуват, а след танците започват да блудстват с чуждите жени и сестри, девиците пък губят своята невинност”. За девойката в празника на лятното обръщане на слънцето завършвал периода на преход към съзряване; тя получавала право на брачни отношения. Тя можела да си позволи всякаква свобода в отношенията с младежите, а ако е имала жених, той нямал право да ѝ пречи.” http://www.ethnomuseum.ru/prazdniki/ivan-kupala Щом словото е от Йоан Златоуст, значи не се е отнасяло само за руснаците. А от коментара става ясно, че не е имало ритуал на съзряването на мъжете, както се предполага в една от цитираните от мен статии, а ритуал на съзряването на жените. Всъщност нещата се изясняват, когато се зададе въпроса: какво правят един младеж и една девойка на полето или в гората цяла нощ на тъмно?

Накрая схвана за какво става дума. Темата, както беше обявена, е за секса и празника. Избирай си какво ще обсъждаш.

Не че винаги съм изряден, но това не е вярно: „Колкото до съвременния Джулай, в предния твой постинг ти не го сравняваш с Еньовден, а твърдиш, че е копиран от руския фолклор”. Разбира се, че трудносхватливите веднага се хванаха за думите ти и даже решиха да блеснат с поредния си неадекватен коментар. Винаги е имало и ще има хора, които върти го, сучи го, все ще го докарат като в анекдота на Мирча Кришан: 99% русофобия и антикомунизъм. Ще се появят и в темите за птичките и тревичките в Южния парк и ще ги оцвъкат с омразата си. Сигурен съм. От такива досадници няма отърваве. Стремя се да не ги забелязвам. Написал съм: „Счита се, че празникът е уникален български. Типично за младите българи е да мислят, че всичко започва с тях. А всъщност в Библията е казано: „Няма нищо ново под слънцето.” Този празник отдавна се чества в Русия и Украйна по същия начин." Българите от Варна посрещат изгрева при вода и руснаците посрещат изгрева при вода. При това руснаците си го посрещат така този ден от памтивека. Така че не е вярно, че празникът е уникален български. Не съм споменавал, че Джулая е взет от руснаците, а че нещо подобно те практикуват доста от отдавна и по същия начин: с музика и танци, хапване и пийване. Днес отбелязването на Еньовден е хрисимо: билки, венци от цветя. Но през 13 в. народното честване е било анатемосано от църквата. Ето какво пише в „Бориловия синодик”: „[49]. [На] онези, които на 24-ия ден от месец юни, на Рождеството на Йоан Кръстителя, извършват влъшвения и влачене на плодове и каквито скверни и подобни на езическа служба тайнства се вършат през тази нощ, анатема. http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/borilov_sinodik/borilov_sinodik.htm „Влъшвения” е врачуване. Не става дума обаче, за „влачене на плодове”, а за „плодове влачения”. И Михаил Арнаудов не е можал да го преведе. Но „вършат скверни тайнства” е ясно казано. Това преди няколко века е прекратено в България и днешният Еньовден, не е като средновековния. Днешният Иван Купала също не е като във филма на Тарковски.

Аз даже дадох по-висока оценка на „празника” Джулай, като го сравних с Еньовден. Ето какво казват тези, които се считат за основатели на празника: „Ето и цялата истина: както повечето останали в историята неща и Джулая е започнал едва ли не тривиално като сбирка на неколцина приятели… Взехме китари, касетофон на батерии, за да си пуснем на сутринта July morning, бирички... Не че и през другото време не посрещахме изгрева, но тогава имаше конкретен повод. Бяхме различни по възраст – старата хипария и няколко дечурлиги."... За съжаление от хипи идеята е останал обичаят да се пийва обилно, но не и основното „прави любов, а не война". http://www.spisanie8.bg/рубрики/история/660-истината-за-джулай-морнинг.html Че всеки си вярва в някаква своя правда, е също потвърждение на библейското „нищо ново няма под слънцето”.

Пак се появиха дървените философи. И двамата нищо не казахте. „Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година… Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции[1] и има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи. В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник.” http://bg.wikipedia.org/wiki/Еньовден Че вземете прочетете нещо по-въпроса де! Дал съм поне 15 линка. Прегледайте поне тези за Еньовден и Иван Купала. Или по-добре си слушайте Джулай морнинг и си вярвайте, че сте първите, които посрещат изгрева на слънцето при реката и морето.

И защо нашенският си Джулай трябва да се свързва с руския Купала? Посрещането на слънцето и къпането в деня на лятното слънцестоене или около тази дата е стар славянски обичай. В същия вид, в който го посрещат днес почитателите на Джулай морнинг, са го посрещали българите до началото на 18 в. Е, не на 1 юли, а на 24 юни. Защо не се каже, че Джулай е възстановен стародавен Еньовден? Първо, защото тези, които честват Джулая, знаят наизуст песента на Юрая Хийп, но не знаят как се е отбелязвал Еньовден преди няколко века. И второ, защото сега е голям грях, да се каже, че се практикува славянски обичай. Щото и руснаците са славяни. Вижда се и от твоето мнение, как държиш да се разграничиш от руснаците.

Днес много българи отбелязват модерния Еньовден. Казват му Джулай. Посрещат изгряващото на изток слънце с музика, дошла от далечния Запад. Счита се, че празникът е уникален български. http://bg.wikipedia.org/wiki/Джулай Типично за младите българи е да мислят, че всичко започва с тях. А всъщност в Библията е казано: „Няма нищо ново под слънцето.” Този празник отдавна се чества в Русия и Украйна по същия начин. http://sever.lg.ua/2012-07-07-v-severodonetske-otmetili-prazdnik-ivana-kupala

„Секс или…” означава, че аз не намирам сцената за еротична. Членът на мъжа виси надолу. Какъв ти секс, пълна скръб е сцената откъм сексуален заряд. Ето еротични рисунки, пак скални, също рисувани от проф Д. Овчаров. Ето и как сцената на голата двойка, готвеща се да посрещне слънцето на рида и да се изкъпе в реката, се връзва с Еньовден. „В народните схващания Еньовден бележи средата на лятото. В този ден „свети Еньо започвал да кърпи кожухчето си”, а Слънцето ставало по-рано от всякога. То седяло на небето по-дълго, къпело се в жива вода и така, осветено и огнено, се обръщало на другата страна. Оттогава дните започвали да стават по-къси, а нощите – да нарастват. Разказват още, че на Еньовден Слънцето било особено игриво и благодатно. И млади, и стари жадували да се докоснат до неговата животворна сила. Вярва се, че на Еньовден слънцето "трепти","играе" и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади са посрещали слънчевия изгрев по високите места извън селището. Всички ставали още преди да се покаже небесното светило на хоризонта. С притаен дъх очаквали мига, в който то ще ги огрее с жарките си лъчи и ще ги дари с жизненост и здраве до следващия Еньовден. В някои краища в този ден момите, ергените и децата ходели по ливадите и се търкаляли в росата, за да са силни и жизнерадостни. Къпели се в реки и извори, в които и слънцето е умило лицето си, за да са весели и щастливи. Девойките изнасяли навън чеиза си, за да го погледне и благослови слънцето. Младежите палели огньове и ги прескачали, за да са силни и жизнени. Жените и мъжете се качвали по баирите, гледали сенките си и гадаели дали ще са здрави през годината. За да има плодородие, млади жени отивали на нивата, за да зажънат и изплитат плитка от житото, след което слагали на кръст плитката и ръкойката. Повсеместно е разпространена вярата, че преди да «тръгне към зима», слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. Смята се, че на тоя ден слънцето вече е достигнало своя зенит и преди да слезе по-ниско, се окъпва в живата еньовска вода. Заедно с него се къпят и всички болести. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. В крайморските райони на страната вярват, че морето "спира да се движи" и също се къпят в него.” http://flyovertheworld.blogspot.ru/2009/03/blog-post_11.html „Девойките изнасяли навън чеиза си”. Не обяснява ли това, наличието на шапка на главата на голата жена? И днес е така някъде. https://www.youtube.com/watch?v=Sl31Cp7pAek

Коментирайте рисунката, а не Гербов. Като няма какво да кажете, не драскайте глупости по стените!

Явно ти възприемаш сцената като „приготовление на една семейна двойка за лягане”? Много подценяваш Гербов по отношение на способностите му да фантазира. Да беше споменал поне, че „билето” всъщност може да е виагра. Ти чете ли статията или направо се хвана за ироничните ми думи?

Можех да уточня, че става дума за калимявка, ама тогава критиката щеше да бъде, че кощунствам с православието.