К.ГЕРБОВ

Намерих време и си направих труда да прочета какво пише в „Майчина страна”. Не става дума за паметник край Запорожие, а за цял архитектурно-исторически ансамбъл в центъра на града. Ще има паметник, който ще изглежда като паметника на Цар Освободител в София. Площадът ще се казва „Аспарух”. От него към мястото на находката ще отвежда улица, носеща пак името на Аспарух. За да станело това, обаче, трябвало българската научна мисъл да „потвърди практически досегашната теория, че погребението във Вознесенка е на основателя на Българската държава – хан Аспарух”. Статията според мен е писана от не съвсем устойчив психически човек. Повечето от нашите националисти все пак се опитват да не бъдат толкова крайни в мечтите си. Макар, че и Лъчезар Тошев се беше изсилил да маха паметника на Цар Освободител и да слага Аспарух. Явно е взел идеята от украинския бай Иван. На мен лично ми идват асоциации с познатите ни Юзеирови от Славяново. Тези, които искаха да издигнат паметник на незнайния турски войн там. Ще цитирам по-характерното от параноичните изблици на Иван Петрович Ангелов: „Отдавна, откакто се запознах с материалите на Георги Костов, си поставих за цел, каквото и да стане да открия истинското местонахождение на погребението във Вознесенка. Изходна точка станаха материалите от археологическия отчет на археолога А. В. Гринченко и по точно топографската схема с описанието на мястото, където е се е намирало погребението към момента на разкопаването му през май 1930 г... То се оказа относително недалеч от Площада на профсъюзите, в промишлената зона, на територията на современното металлургично предприятие ПАО „Запорожкокс”. Трудно ми е да обясня какви чувства ме бяха обзели, при първото посещение на това свято за нас, Българите, място. В душата ми се бяха смесили чувството на гордост и съжаление, пред очите ми се мяркаха сцени от известния филм, чуваше се тропота на копитата и цвиленето на конете, звънът на оръжията и родните, до болка познати човешки гласове. Стоейки там и чувствайки се единствения в света Българин, притежател на тази уникална национална тайна, мен ме засърбяха ръцете незабавно да поставя намерения паметен знак [първата паметна плоча за Аспарух, която била махната и прибрана в Запорожския музей] именно тук, на мястото на физическото погребение на кан Аспарух. Но размисляйки, реших да не предизвиквам съдбата втори път: поради отсъствие на научно-обосновани доказателства, в съществуващия му вид дадения паметник ще предизвика ненужни слухове и може отново да бъде демонтиран, а това вече ще бъде целенасочено кощунство над светлата памет на основателя на нацията. Именно от такива съображения се наложи да се потрудя върху неговия външен вид, да внеса определени изменения, да отстраня производствените пропуски и естетически недостатъци. От дипломатични съображения и с болка в сърцето се наложи да се откажа от съществуващия текст. Вместо това, по аналогия с паметника на Кубрат в с. М. Перешчепина като заглавие отгоре бе поставен хералдичния знак на рода Дуло – свидетелство за Българския произход на погребението, отдолу текстът е на украински език:„На цьому місці у травні 1930р. археологом Дніпрогесівської археологічної експедиції В.А. Грінченком досліджено унікальну пам’ятку VII-VIII cт.ст.–Вознесенське поховання.” Отдолу е запазено място за продължаване на текста и завършването на мисълта вече на български език: „Кан субиги Аспарух – създател и владетел на Дунавска България от Бури Чай (Днепър) до Балкана – 680-701 г.” Тази недостигаща част на формулировката ще бъде нанесена само след получаване на всички научни обосновки, че посоченото погребение е именно на основателя на Българската държава... ... С тези наши действия, ние концентрираме вниманието на целия интелектуален и научен потенциал на нацията върху назрялата необходимост от практическото потвържаване на теорията, че във Вознесенка е погребан основателя на Българската държава – кан Аспарух. Несъмнено, всичко това не може да остава незабелязано от научния свят в България, Украйна и другите страни. Това е още една крачка по пътя на утвърждаване на нашето национално самосъзнание и самоуважение – нова, чиста страница за научни изследвания и открития. А честта да я запълним е оказана именно на нас – българите от ХХI век... Днес от висотата на птичия полет може да огледаме цялата картина на тази част на Запорожие – Площада на профсъюзите и мемориалната плоча [намерената в музея] върху един от домовете, да видим мястото избрано от Георги Костов за паметник на Аспарух като конник, и улица „Седов”, водеща в посока на мястото, където е намерено погребението. Тук може да бъде изграден прекрасен архитектурно-исторически ансамбъл – на площад „Аспарух” (днешния на профсъюзите) да се постави паметника с коня, а улицата, водеща към мястото на погребението (днешната „Седов”), да се нарече на негово име... Това е необикновена, но в същото време е велика и изпълнена с уважение мисъл – тя е осветена от самото време и от необходимостта да възтържествува историческата справедливост по отношение на основателя на Българската държава. Ние българите от Запорожие сме уверени, че рано или късно предначертанията ще бъдат изпълнени – името на кан Аспарух ще бъде изписано със златни букви не само на монтирания паметен знак, но и в книгата на историята на Украйна и на нашия легетдарен Запорожки край. Решението е взето и отмяна няма да има – КАЗАХМЕ!” Статуята на коня от бъдещия паметник на Аспарух в Запорожие вече е готова! От изложението се вижда, че от Запорожие не гледат толкова благосклонно на идеята, че откритото във Вознесенка погребение е на Аспарух. В руската статия в Уикипедия даже се оспорва, че става дума за погребение. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81 Вижда се, че и първият паметник на Аспарух е бил махнат, затова „хитрият” бай Иван направил нов паметник уж на археолога, ама турил на него герба на Дуло - познатото IYI!

По времето на социализма всяка година чествахме Деня на Великата Октомврийска социалистическа революция 7 ноември. Денят беше обявен за официален празник и задължително по всички градове се провеждаха манифестации. Носеха се портрети на Ленин, Леонид Брежнев, Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и заслужилите тогава българи Тодор Живков, Цола Драгойчева, Тано Цолов и всички, които бяха членове на Политбюрото на ЦК на БКП (към съответното време). Махнаха го този празник, фалшив беше. Но хората се събираха, пееха,танцуваха, имаше кебапчета... Може би защото вече няма такива празници сега хората си измислят нови, пак по фалшиви поводи. Вярата крепи човека, е стара максима. Един вярва в Христос, друг в Мохамед, трети в Буда... И нищо ново под небесата няма! Разликата е, че сега хората ходят на празниците по своя воля – също както ходят в църквата или джамията. * * * Грешката на Комар е, че приема съкровището като лична собственост на владетел на голямо тюркско обединение и приема това да са хазарите. След което се опитва да разчете пръстените като притежание на виден хазар. И затова спряга тюркски думи в монограма. Но тюрките не са били християни и едва ли са носили пръстени с кръстове. Това съкровище е събирано поне сто години, както казва Комар. И е събирано не само от земите на изток от Черно море, но и по Балканите. Според мен съкровището е аварско. Аварите, заедно със славяните, два пъти обсаждат Цариград: през 619 и 626 г. И разграбват земите от Панония до Цариград, а също и от двете страни на Средния и Долния Дунав и по Северното Причерноморие. Едва ли в съкровището има нещо хазарско или аварско, дори и мечовете. Защото не е погребение. Затова и няма обикновени железни предмети, а е събирано само сребро и злато. Колкото до вида на предметите, в средновековието е имало центрове за изработка на ювелирни изделия. Най-много са били в Мала Азия. Изработените от там предмети търговците са разнасяли по земите около Черно море. Затова при различните народи могат да се открият еднакво декорирани предмети, като прословутия „тризъбец”, който според нашите хора бил герб на Аспарух, пък според руснаците – на Светослав. Разбира се, че в големите градове около Черно море също са изработвани предмети за украса, но качеството им не е било голямо. Двата по-големи пръстена са груби, но не значи, че са правени от авари или хазари. Просто за да си изработи качествен пръстен със своето име, живеещият в Томи, да речем, е трябвало да отиде до Цариград. А в Томи или в Силистра е имало майстор, които е притежавал пръстени без надпис и само е издълбавал в тях името или го е припоявал от отделни елементи. Владеел е някаква техника, но в Мала Азия, Цариград, Рим и пр. майсторството се е предавало от поколение на поколение. Бележката на Комар в цитата се отнася за тюрките, на които не се е знаело името. Конкретно за Кубрат, името е останало в гръцките хроники като Кубратос. Щом е останало в хрониките, в частност на цариградския патриарх, не може Ираклий да не е знаел за кого ще изготви подарък пръстен с монограм. Дори получателят да е бил Кубрат или Ховрат, в Цариград са го знаели като Кубратос. Друг е въпросът защо на номадския владетел му е бил необходим пръстен-печат с гръцки букви? Нито подчинените му са знаели езика, нито пък редовно си е кореспондирал с гръцките чиновници. Не си спомням в коя хроника беше, но за въпросните хуни, които живеели около Азовско море, в нея пише, че когато изпращали пратеник до византийския император, той научавал наизуст всичко, което трябвало да каже.

Росен Плевналиев в библиотеката е като бай Ганьо в банята. Освен чужда история, крадем и чужда география.

На свирещият на кавал му казват „кавалджия”. Звучи добре. На свирещият на гъдулка, обаче му казват „гъдулар”. Пак звучи добре, но окончанието е друго. „Тъпанар” все пак е дума, използвана в нарицателен смисъл за ограничен човек. Излиза, че „тъпанджия” е по-удачната дума. Може да се каже и „изпълнител на тъпан”. Но „свири на тъпан”, някак не върви. Свиря е „изпълнявам мелодия”. А тъпанът всъщност е ритмичен инструмент, поддържа и подчертава ритъмът.

Ако в един от печатите за ПК се твърди, че било ПТКI и това било абревиатура на „патрикий”, то на другия печат имаме ПЕ. Тя пък какво означава? В книгата за византийските монограми на Роберт Файнд се дава пример за „патрикиос”, който се изписвал с абревиатура ПРI. http://books.google.bg/books?id=fLosYH3RN9EC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false Прикачам PDF с извадка от изследването за Перешчепинското съкровище, направено от украинския археолог А. Комар. Десет страници са посветени на анализа и опита му да разчете пръстените от находката. Не постига успех, защото е стеснил опита си само до тюркски имена и длъжности. Все пак статията може да послужи като учебна за желаещите да научат нещо повече за византийските монограми. Но ви съветвам, както съветват кечистите: „Не правете това в къщи!” Сиреч, запознаването със статията няма да ви помогне в разчитането на монотрамите, както многото теоретични знания не са помогнали на автора й да направи това. За да разчетете един монограм, трябва да знаете предварително на кого е. После вече ще го разпознавате. Монограмът е като човешкия подпис. Уникален е, но обикновено в квитанциите за сигурност пред него стоят изписани трите имена на притежателя. Komar.pdf

Изпращайки макар и виртуално, тази картичка от хиляда деветстотин и преди Втората световна война (някъде от 30-те години е), пожелавам здраве, щастие, успехи и гоооолям късмет на всички администратори, модератори, участници и посетители на форума!

Има спор за това какъв е орелът от Вознесенка. Но от „Бревиарий” на патриарх Никифор се вижда как „подаръците” на Ираклий са попаднали отвъд Дунав. Идеята за монограм на епископ върху орела е интересна. Орелът е символ на евангелист Йоан. Но и аз не виждам „К” в монограма. Разбира се, че гръцките писатели са имали право да дават всякакви оценки, на околните народи. Но защо трябва да даваме излишни поводи за потвърждение на негативните оценки, още повече, противоречащи на изнесените исторически данни. Най-добрият показател за това, че македонците са българи, е фактът, че и те като нас крадат чужда история. Разликата е, че ние правим това по-успешно, защото крадем от места, за които днешните държави нямат претенции. Което не значи, че ще ни дадат съкровищата.

Има си хора, които вярват в легендите има и такива, който считат, че те не са свързани с българската история. Крум, Симеон, Калоян са ясни. Българи са били, държали са се варварски. Ама тия, които са събирали съкровищата в Украйна, като са грабили наред хората, църквите и пр. не са били българи. Една лъжа, повторена сто пъти става истина. Истина е, обаче, че и този, който успя да направи някои лъжи истини, си отиде позорно от този свят. Отидоха си и Хитлер, Ленин, Димитров, Живков по правилото: първо „осанна”, после „разпни” го. Виждате как става днес с кумири като Царя, Бойко... Така ще стане и с митовете за гробовете на Кубрат и Аспарух. Покрай тях някои ще пошумят по медиите, ще завъртят семеен бизнес. И държавните учреждения ще отчетат дейност. Васил Златарски вече не е това, което беше, същото е и с Петър Добрев... Има да цъкате после как Стефан Цанев написал за дванадесет Българии. Ама той просто е събрал всичко писано по тази тема, най-вече от българските историци от периода на прехода. Цанев даже вече е остарял, защото има нови моменти, като този с "Украйна - българска татковина".

Абсолютно чалгаджийско изпълнение, както на българските, така и на украинските археолози и учени. И Еспор е бил такъв апаш като Ховрат. Да не би Аспарух и войската му да са гонили хазарите, нарамили на гърба си цялото си богатство? Припознавайки ги като „наши хора”, значи признаваме това, което е написал Теофан: „мръсен и нечист народ се е настанил отвъд Дунава в Оглоса.” Как да се гордея тогава, че съм българин? Не че няма неприятни страници в българската история: Крум, Симеон, Калоян са правили големи поразии на съседите. Ама защо трябва да разпростираме „славата” си и по Северното Причерноморие? Още повече, че няма данни там да сме правили зулуми. Съкровищата в Приднепровието са натрупани чрез грабителство от временно пребиваващи там орди. И това, че се приписват на аварите или хазарите стои резонно.

Интересно какво пише в каталога на изложбата. Гледам сега директор на Днепропетровския национален исторически музей е Надя Капустина. Изглежда тя има други виждания по въпроса, защото старият директор Шаповалов не е споделял мнението, че в погребението на Вознесенка става дума за владетел на „Велика България”. Аз все се чудех как се е озовал Аспарух чак в Запорожието, а то излиза, че той е пристигнал там с флота си. Да го имат предвид подкрепещите тезата, че във Возвесенка е открит гроб на Аспарух.

Това е оригиналният монограм на орела от Вознесенка. „Р” като че ли е някакъв дефект на метала, преминаващ и от другата страна на вертикалната черта на монограма. А това е „вторият откривател” на орела – Георги Костов, който е направил горната снимка. Открива орела през 1990 г., забутан в хранилището на музея в Запорожие. Директорът на музея останал учуден и казал на Костов: „От теб научавам, че у вас в България, свързват този византийски орел с хан Аспарух.” Горкият директор, той още не е знаел, че двадесет години по-късно цяла Украйна ще бъде припозната като старата Велика България.

Не ми се започва пак отначало. Прочети внимателно Теофан и Никифор и ще видиш, че Кубратос е бил владетел не на хуните, а на котрагите.

Прави. http://byzantion.ru/theatron/topic.php?forum=14&topic=24

Благодаря, че ми обясни, че се занимаваш с хипотези. Аз за този пръстен предлагам хипотезата ВАХATОYР, като Багатур или само БАХTОYР. Примерно този пръстен, може да е на хунския вожд, покръстен в 619 г. (ГИБИ 3, с. 291)

Пръстенът може да се разчете и по куп други различни начини, даже като се използват съставните букви и цял девиз може да се напише, както при монограмите от типа „Господи, помагай” и „Богородице, помагай”. Няма обаче практика при монограмите да се изписват титлите. Императорите не са пишели, че са василевси. Показах в по-ранен пост монограм на митрополит, където длъжността е изписана не върху монограма, а допълнително. Навремето Димитър Овчаров не признаваше гроба на Калоян, защото на Калояновия пръстен не пишело „цар”. Ама ето, и при византийските императори не пише, че са василевси. Същият Овчаров пък, прие, че на пръстените от Малая Перешчепина можело да се прочете и „на патриция Кубрат” и успя в последните години на братската българо-съветска дружба да постави плоча, отбелязваща че при Малая Перешчепина има гроб на Кубрат. Сега Овчаров младши продължава кампанията на баща си и иска да издигне там мегаломански комплекс, с хотел, ресторант и прочие екстри. Събира пари от лековерните, носи „пръст” от „гроба на Кубрат”. Че то нали съкровището е намерено в пясъци? Всичко това се подклажда от такива идеи, като тази, която ти подкрепяш с фалшиво изображение. Сам знаеш, че изображението на пръстена не отговаря на действителното, затова си написал „трябва да съществува такъв пръстен”. Трябва, ама няма! А с гледане в сандалите, гроб на господаря на Велика България няма да изникне.

Хубаво е на паметниците да се дават имената, така както са записани в историческите документи. За да не се получават куриози, като с печатите на княз Михаил. Обясняват, че били на княз Борис, пък на тях си пише „архонт Михаил”. Въпросният господар на Велика България се е казвал Кобратос. В илюстрацията, която съм пуснал, е даден текстът на сведението на патриарх Никифор за него, отпечатано в ГИБИ 3. Под него пък е текстът от френския превод на хрониката на Йоан от Никиу, направен от Зотенберг. Той също дава името като Koubratos. От сходното звучене на имената му се е сторило, че Кетрадес е Кубратос. Има и славянски източник, но там става дума за Курт. Кубрат е измишльотина на историците, заради която се припознава и пръстена.

През 1979 година шведският квартет АББА участва в благотворителен концерт на УНИЦЕФ в Ню Йорк. Тогава авторите на песента „Чикитита” Бени Андершон и Бьорн Улвес решават да предоставят половината от бъдещите печалби, получавани от изпълнението на песента по света, на Детския фонд. Това ще се прави до 70-ата година от смъртта на авторите на песента. След този жест детската организация започва да събира пари за каузата си от всяко излъчване на песента по медиите. Последните сведения, за които знам, са към май 2007 година: до тогава в касите на фонда на УНИЦЕФ са постъпили 1, 66 млн. евро от авторските права за песента. Едва ли, докато слушате песента, тази сума ще се увеличи, но музиката създава празнично настроение. Следващият клип със същата песен си е направо предновогодишен и е с превод. http://vbox7.com/play:9639fb6d9c

Мисля, че траурът не е пречка да си спомним за ролите на големия актьор. Траурът ще отмине, ролите ще останат. А те бяха смешни и в много случаи сатирични. В „Бай Ганьо” Алеко Константинов ни показва как е изглеждал свободният български предприемач от края на XIX век, заел се да постигне успехи и в политиката. Оказва се, че същия манталитет притежават и много от днешните политици. Правейки някоя дреболия от вида „скокче в басейна в банята”, те го изкарват като нещо много значимо. Бият се по гърдите и гръмогласно обявяват: „болгар, болгар”. http://vbox7.com/pla...=2&vid=11963030 „Невероятна история“ е български игрален филм от 1964 година на режисьора Владимир Янчев, по сценарий на Радой Ралин. Състои се от епизоди, показващи реакциите на различни хора, носещи името Караиванов. В един от вестниците се появява критична статия, в която отрицателният герой е наречен Караиванов. Много носители на това име считат, че критиките в статията са насочени конкретно към тях. В долният откъс са представени директорът Караиванов (Стоян Стойчев), за малко във влака се мярка и журналистът, написал критичната статия (Рангел Вълчанов) и от 4-та минута започва епизодът с командира на пожарната команда Караиванов. Той е нещо като философ, изрекъл мъдрите слова: „Никой не знае кога, как, къде и защо ще избухне пожар!” И не понася критиките по негов адрес в пресата. Резултатът изглежда смешен, но всъщност е трагичен. Същото се повтаря и днес. http://www.videoclip.bg/watch/155693

И днес има съчинители и изпълнители на романтични песни, но почитателите им намаляха и за това и песните звучат рядко. http://vbox7.com/pla...=2&vid=12726800

Вероятно мнозина от по-младите потребители на форума не са чували тези двама български певци. Навремето им казваха „естрадни”, а не „поп” певци, както е днес. Когато бях ученик спорехме кой е по-добър: Константин Казански или Стефан Воронов. Те се появиха едновременно към 1964-1965 г. И двамата започнаха с шансони на Салваторе Адамо. Воронов, който беше по професия актьор, загина при катастрофа, а Казански запраши за Париж. По онова време в родния радио ефир, представен единствено от Радио София и Радио Христо Ботев, чуждите песни задължително трябваше да се изпълняват в превод на български език. Стефан Воронов Ела моя любов Kонстантин Kазански - изгубена любов

http://www.climbingg...nfo&idRegion=12 В този сайт на картата действително се дава отметка за Устието на южния вход в Търново. Но отдолу пише: „Скалите над Преображенския манастир - Устето. Те се намират на 5 километра северно от града от западната страна на река Янтра. Към Търново стените са по-ниски, а постепенно към манастира стават по-високи. Стени са изградени от здрав варовик и едва към Преображенския манастир стават по-изветрели и ронливи.” Аз приемам за верен текста. Разбира се, всеки може да каже, че някъде другаде пише нещо друго. Няма как да отговарям за всичко писано в интернет. Записката за развитието на Асенова махала ще я прегледам. Като собственик на една от къщите там ме каниха при разглеждането на новия й градоустройствен план. Не се дигнах специално за това. Бащината ми къща е стара, тя и за продан не става, защото е обявена за паметник на културата и който я купи, за да построи нова, трябва да се съобразява със сегашния й вид: два етажа, малки стаи. Иначе е атрактивна – с начупена фасада е, като къщите на улица „Гурко”, но вече се руши, защото е паянтова. Преди години бяха започнали да подновяват къщите в Асенова махала, но успяха да завършат само тези на десния бряг. Моята е на левия, където успяха да обновят, всъщност да построят наново, само двете къщи вдясно до Владишкия мост. Майка ми вече бе почнала да си избира временно местожителство в построените отсреща къщи и взеха, че махнаха Тодор Живков и обновяването се отмени. Е, как човек да няма носталгия по онова време. Сега се занимават с историческите църкви, а до тях има съборени къщи, които никой не поглежда. И те се намират по главната улица от „Свети 40” до „Петър и Павел”.

Туристите са доста добре запознати с историята на Търново. Във „Велико Търново – водител за катерачи” за Устето се казва: „Скалният масив е с дъговидна форма и е с дължина над 1 км. Намира се на около 6 км от града в източната част на гористия прелом на река Янтра, наричан от населението Дервент. По скалния венец се намират множество малки и големи пещери, в три от които са намерени останки от пещерния човек, живял тук през неолита. През Средновековието някои от тези пещери са използвани от монасите за отшелнически килии и параклиси. В подножието на централната част на масива се намира манастирът "Света Троица", за който се смята, че е основан през 14 век, негов епископ е бил патриарх Евтимий Търновски. Това е една от най-известните обители в околностите на града и с нея са свързани много исторически събития от времето на Второто българско царство.” http://www.verticalw.../book.php?id=47

Гугъл обаче е на друго мнение за местността Устето. http://www.google.ca...iw=1280&bih=662

Сигурно си е било пак там. Но в цитата, който си пуснал се казва: „В годината 6872 ( = 1363/4), индикт 2-и, биде написана тази книга с тези три тленни пръсти от последния в иноците Теодосий, на мястото Устие при град Търново, при благоверния Иван Александра и неговата царица новопросвещената Теодора”. Да не искаш да кажеш, че турското робство започва още от 1363 г.? Ти прочете ли какво пише за тази „френкхисарска черква”? Пише: „След Освобождението в изоставените от турците райони на Велико Търново се заселили българи, което наложило да се построят черкви и там. Едно медресе било приспособено за черквата "Св. Троица, св. Мина и Благовещение". Тя била осветена на 19 юли 1881г.” ????? Пламен Павлов и Христо Темелски също смятат, че: „Когато Теодосий заминал за Цариград (тук той починал през есента на 1363 г.), той оставил св. Роман за свой заместник. Монашеското братство вече се било установило в местността Устието, близо до Търново – манастирът “Света Троица”. http://www.pravoslav...ЉСЂРЅРѕРІСЃРєРё * * * Под „Света гора” се разбира и място с много свети мощи. Събирано е, та като дойдат поклонници, да видят колко много мощи има на едно място. И да се поклонят на всичките. Защо не са ги пръснали и останалите, ами само за Йоан Рилски са решили да го качат на Трапезица? Само заради него старците да се мъчат по стръмната пътека. Мощите са били на голяма почит на времето. Считало се е, че те пазят града. Затова и мястото им е под крепостта и е добре укрепено.От тази гледна точка е било по-рационално мощите да бъдат на едно място, а не да бъдат пръснати. Всички църкви в Асенова махала вероятно са строени от Асеневци и фамилията изглежда е имала някакви права над това място. Днес на братята приписват да са имали цял дворец на Трапезица, но очевидно тя е била застроена по-рано от въстанието им. И едва ли е било лесно да се построи църква там след това. Затова църквите на Асеневци се строят в Асенова махала, а дворецът им - на Царевец.

"Монашеското братство вече се било установило в местността Устието, близо до Търново – манастирът „Света Троица”. (Житие на Роман Търновски (Килифарски) http://bg.wikipedia....quo;арски) Защо не разсъждавате логично: къде има манастири – при южното или северното Устие на река Янтра? Аз нали това се опитвам да кажа, че разните споменати в изворите места като Устието, Трапезица, Света гора или пък манастирите "Св. Иван Рилски", "Св. Апостоли Петър и Павел", "Св. Богородица" не са се намирали там, където днес се идентифицират. Ами то излиза, че "Св. Иван Рилски" има на Трапезица и в Асенова махала, "Св. Апостоли Петър и Павел" - пак на двете места, "Св. Богородица" - на Света гора и в Асенова махала. И така се е оказало, че тези в Асенова махала са си там, а разните по баирите се предполагат. На мен ми се струва много логично всички манастири, в които са били поставяни мощи на светци, да са били в тази "Търновска света гора", а не да бъдат пръскани по разните баири наоколо. Пак в тази местност си е съвсем логично да се е правел и събора на Търново. "Преименит" е бил манастирът, в който са се намирали мощите на света Филотея. Единствено на Царевец са били мощите на Михаил воин. Но там са били патриаршията и двореца.