К.ГЕРБОВ

Пак почваме отначало. Нали я дискутирахме тази тема вече в http://nauka.bg/foru...=0. Изображенията на двуглавите орли в средновековна България са без корона. Такива са по капителите на църквите и дворците, дрехите и обувките на Йоан Александър и родата му. Иначе първият двуглав орел с корона се появява във Византия по времето на Михаил VIII Палеолог (1259-1282). В http://www.epochtime.../view/45899/34/ се твърди, че Георги Акрополит бил писал някъде, че златните двуглави орли служили за украса на тъкани, облекло, с тях се украсявали щитовете, оръжието, имало и в храмовете. „Украса”, казва Акрополит, а не герб. Това са най-разпространените варианти на двуглавия орел като символ в източно-православните страни. Първото изображение е на днешния герб на Русия, но и този на Руската империя е с три корони и орелът държи същите символични предмети в краката си. За Византия, обаче, и за Цариградската патриаршия има варианти с кръст и меч. На короните на нашите митрополити определено орела е от вариант 2 или 3, но не си личат ясно детайлите в краката на орела. Орелът от Бачковския манастир е копиран от герба на Неманичите: държи с краката си хералдични лилии. Не знам кога руските владици са имали двуглави орли на короните си, но пишещите руснаци не смятат, че двуглавият орел е символ на православието. В една руска статия се казва: „Две увенчанные головы орла символизируют единство духовной и светской власти, власти патриарха и царя над русской землей. Наверху в центре располагается третий венец, знаменующий собой власть Бога над Россией. Одна голова орла обращена на Запад, а другая на Восток, символизируя срединное положение России и грядущее объединение их под властью российского императора.” http://www.pravoslav...dvuglavorel.htm В друга пък направо се заключава: Так же и двуглавый орел, хотя и распространялся в странах, ставших опорой христианства, не получил христианской трактовки, а остался чисто царским или императорским символом... http://www.epochtime.../view/45899/34/ Вижда се, че двуглавият орел с корона има своето значение в монархическите държави. Може би Русия въстанови герба си, за да намекне за своето могъщество, ама какви сме ние, че да използваме същия символ. Докато бяхме против да има корона в новия български герб, взехме, че сложихме четири. Барабар това върху короната отгоре поставихме попски кръстове. И какво стана сега: поповете не слагат кръстове на главите си, ние ги имаме на държавния герб!

На въпроса „ Двуглавият орел православен символ ли е и трябва ли да се счита за такъв и какво точно символизира?”, свещеник Божидар Главев отговаря: „Двуглавият орел е символ, който се ползва и от Православната Църква, символизиращ симфонията между държавната и църковната власт в лицето на императора и патриарха.” http://www.budiveren...tent&format=raw Така е било във Византия. Днешният държавен символ в България обаче е лъв и хармонията църква-държава, когато духовниците носят двуглав орел, не се получава. Митрополитите Кирил и Йосиф носят корони с традиционните за християнството символи: кръст, образи на Христос.

Интересувам се от християнското изкуство, без да съм религиозен. Не съм се взирал обаче, в подробностите на облеклото на свещениците. През последните дни в информационните форуми изобилстват материалите за избора на наследник на починалия български патриарх и покрай тях нямаше как да не попаднат в погледа ми многото снимки на членовете на Светия синод. Една от тях възбуди любопитството ми. Ставаше дума за снимка на търновския митрополит Григорий. Митрополит Григорий Това, което ми направи впечатление в църковните одежди на дядо Григорий бе двуглавия орел върху митрополитската му митра. В неведение съм дали става дума за традиция, за неглижиране на хералдичната значимост на елемента, за който ще стане дума по-нататък или пък е нещо, което въобще не ми минава през ума. Тук във форума дискутирахме темата за двуглавите орли и сега аз всъщност я продължавам. Вече стана дума за това, че у нас двуглавият орел е познат като декоративна украса, като герб на Византия и Цариградската патриаршия и като герб на Русия. Ще припомня тези моменти: Герб на Русия, герб на Византия и Цариградската патриаршия, дърворезба в Бачковския манастир Направих си труда да се поразровя из интернет и видях доста любопитни неща. Не само Григорий, а и митрополитите Йоаникий и Николай, също и патриарх Максим носят или са носили митри с двуглав орел. Патриарх Максим, митрополит Йоаникий, митрополит Николай Погребението на партриарх Максим мина изцяло под знака на двуглавия орел! Погребение на българския патриарх Максим След като двуглавият орел днес е част от знамето на Вселенската патриаршия (наричана още Цариградска патриаршия) и герб на вселенския патриарх, не се учудих, когато видях, че същият знак присъства върху короната на цариградския патриарх. Носят го и гръцките митрополити, даже в интернет се твърди, че знамето на Гръцката православна църква било с изображение на двуглав орел. Вселенският патриарх Вартоломей и гръцки митрополити Руските патриарх и митрополити, обаче, не носят на митрите си двуглав орел. Руският патриарх Кирил и руски митрополити Оказа се, че и сръбският партриарх носи митра с двуглав орел. Тук трябва да имаме предвид обстоятелството, че орелът от дълги години присъства в герба на Сърбия. Сръбският патриарх Ириней До тук бе изложена констативната част, допълваща изнесеното вече за двуглавия орел. Ще продължа, обаче, с един въпрос: защо българските висши духовници носят на митрите си двуглав орел? Той няма как да бъде свързан по друг начин, освен с подчертаването на принадлежност към Вселенската патриаршия. В нашите възрожденски църкви и манастири двуглавият орел често присъства върху дърворезби и икони. Но не трябва да се забравя, че дълги години служителите в българските църкви са били „фанариоти” - духовници, подчинени на гръцката вселенска патриаршия, намираща се в цариградския квартал Фенер. Тези фанариоти са били носители на "мегали идеята” (великата идея) за погърчване на другите християни. Именно такива фанариоти са контролирали какво е изписвано в българските църкви. Някои от ктиторите на църквите пък, са били гърчеещи се българи. Когато е учредена Българската екзархия, в нейния печат двуглав орел няма! Печат на Българската екзархия от 1872 г. В Устав на Българската православна църква от 1950 г., чл. 240 е упоменато: „Българската патриаршия и Св. Синод имат следния печат: кръгъл печат с надпис наоколо: "Българска патриаршия - Св. Синод", а в средата - изображение на храм с три кубета, ограден с клончета.” http://www.pravoslav...0_ustav_BPC.htm През 2008 г. е приет нов Устав на българската православна църква – Българска патриаршия. В неговия чл. 253 е записано почти същото: „Българската Патриаршия и Светият Синод имат кръгъл печат с надпис наоколо: “Българска Патриаршия - Св. Синод ”, а в средата - изображение на храм с три кубета, ограден с клончета и годината – 1953”. http://dveri.bg/comp...8/view,article/ Доколкото ми стана ясно, именно през 1953 г. Българската православна църква окончателно е отхвърлила зависимостта си от Вселенската патриаршия и е станала "самоуправляема (автокефална) Патриаршия”. За събитието в pravoslavieto.com е отбелязано: „В заседанието си на 3 януари 1953 г. Св. Синод на Българската Православна Църква реши да свика на 8 май с.г. Църковно-народен събор, който да възстанови патриаршеското достойнство на родната Църква и да избере предстоятел-патриарх.” http://www.pravoslav...y_bpc/index.htm След като Българската патриаршия е самостоятелна, защо трябва българските духовници да носят символите на Вселенската патриаршия, които образно казано са „византийски”, респективно „гръцки”?

Таблицата на Въчков в частта „загуби” явно не е добре ситуирана. На практика в знаменателя е предадено „убити/ранени”. Отгоре е сборът им, което е нелепост: да събираш умрели с ранени, макар че много от ранените са били инвалиди за цял живот? При това сборът за Междусъюзническата война е неверен! Иначе по отделно цифрите са същите, както в таблицата от доклада на фондация Карнеги. Убитите в Балканската война са 30 024, а в Междусъюзническата война – 14 868, или общо – 44 892. Разминаване в цифрите има при общият брой на населението, но и там при Въчков е допусната грешка: точното число в повече е 425 000. Или рекапитулацията при тази таблица е: освободено или присъединено население – 425 000 души; убити - 44 313 души. Кое обаче е вярно за броя на населението в България след Междусъюзническата война: 4 467 006 или 4 875 000? Трябваше да направя тази проверка по-рано, но не вярвах, че може да има такива големи грешки. Добре, че в един момент, докато си пиех кафето на пазара, се сетих за въпроса, и едва тогава осъзнах, че такова разминаване в броя на убитите е невъзможно.

Опитах се да проуча величината на успеха на България през двете балкански войни. В доклада на комисията „Карнеги” са публикувани следните две таблици. Рекапитулацията е следната: освободено или присъединено население - 129 490 души; убити - 44 313 души. Оставям всеки сам да си направи коментара. Намерих и друга една таблица, направена от Александър Въчков в „Балканската война 1912-13”, издание 2005 г. В таблицата на Въчков цифрите са доста по-високи. За придобивката на населението се дава числото 445 000 души. Сведенията за убитите обаче, са невероятно високи: за Балканската война са посочени 82 574 души, а за Междусъюзническата война 69 673 души. Общото число е 152 247 души. И тук се отказвам да коментирам. Нарочно оставих коментара на Въчков под таблицата: присъединявам се към него.

Поуката, която са си извлекли България и Турция от двете балкански войни.

Изпълнение на китара с четири ръце Изпълнение на китара с десет ръце

Някои от апликациите, открити в тракийските могили при Кралево и Равногор показват доста голяма прилика с тези на Свещари, било в сюжета, било в декоративните елементи. Това пък са гривни и някакво мъжко украшение, намерени в Украйна. Водят ги скитски. ]

Намереното е апликация за конска амуниция. Такива неща са намирани и досега на най-различни места в България. Уникалното при Свещари е, че предметите са златни. http://www.google.bg...iw=1280&bih=592 Скуби е прав. Тези неща няма как да са били произведени от някакви работилнички на територията на България. Елементи като лъвове, палмети и пр. са характерни за работилниците в Мала Азия.

Вчера правнуците на част от бившите съюзници показаха, че следват този урок и отново се съюзиха. Има и нов член в съюза. Отново става дума за Македония,за която започна Балканската война. Българският външен министър Николай Младенов (в центъра) приветства гръцкия си колега Димитрис Аврамопулос (вляво) и румънския външен министър Тит Корлатеан (вдясно) по време на официалната им среща в София. България, Гърция и Румъния направиха общ фронт срещу Македония. http://www.segabg.co...e.php?id=623685

Търсят човека, който бил написал нещо против една бъдеща върховна съдийка. Не се знае истина ли е написаното. Но дори и да е клевета, ефектът ще бъде както го представя дон Базилио в прочутата „ария на клеветата” от операта „Севилският бръснар” на Росини. Клеветата тръгва като ветрец, тихо, полека, но се разраства като буря и накрая гръмва като топовен изстрел, наклеветеният губи цялото си обществено доверие – пее въодушевено интригантът дон Базилио. http://www.youtube.com/watch?v=mjXMGcEI1_U&feature=related Има субтитири на руски език, бутон СС.

http://www.vbox7.com/play:cc35ad07d4 Сякаш беше вчера, когато се появи тази песничка. Тя тук е записана в друг аранжимент. В първоначалния вариант го нямаше това „Каролайна”, с което се майтапехме, че било „кара лайна”. Иначе всичко останало днес си е същото, както е в песента.

Участвалият в Руско-японската война през 1904-1905 г. 214-ти Мокшански руски полк прославил своето име по време на сраженията при Мукден през месец февруари 1905 г. От 18 до 25 февруари (ст. ст.) войниците от полка храбро отблъсквали японските войски, опитващи се да обкръжат руската армия. Накрая прикривали отстъплението й. В битката загинал командирът на полка и над половината от състава му – 2339 човека били убити и ранени. По време на сраженията особено се изявил полковият оркестър, ръководен от капелмайстора Иля Алексеевич Шатров. Музикантите със звуците на бодри маршове окуражавали контраатаките на полка. Оркестърът също дал човешки загуби – в края на битката от музикантите оцелели само 7 души. Били наградени наравно с военните с ордена „За отличие в Руско-японската война 1904-1905 г.”, а полкът получил сребърни духови инструменти. Войната оставила дълбока следа в душата на Иля Шатров. Той бил потресен от страданията и гибелта на другарите си и въобще от убийството на хора, възприемайки го като безумие. В памет на загиналите написал не марш, а носталгичен валс, наречен в началото „Мокшанският полк по хълмовете на Манджурия”, а по-късно познат като „По хълмовете на Манджурия” (На сопках Маньчжурии). Валсът станал бързо много популярен в Русия, а извън нея бил известен като „руския национален валс”. Снимката е правена през 1904 г. при Мукден, но полкът не е 214-ти, а 55-ти

По време на възродителния процес през 1988 г. решиха да издадат марки, с които да изкарат Кърджали твърдина на Средновековна България. Не успяха да намерят нищо и разшириха темата от „Кърджали” на „Кърджалийско”. Тогава сложиха тези сюжети:

Аз съм цитирал от Уикипедия сведения, за които има посочено от къде са взети. За „Предполага се, че първите жители на тези места са били траките. През VI век по средното течение на река Арда се заселват славяни и прабългари. Днес личат следи от славното минало на Първото и Второто българско царство. Макар да установяват своите традиции, език и бит, те взаимстват от културата на местното население. Когато се образува славянобългарската държава, този край все още остава в пределите на Византийската империя. Едва по времето на цар Симеон той влиза в пределите на българската държава. За първообраз на Кърджали се приема съществуването през XI-XIV век на територията на днешния град селище, което има общи белези с материалната култура на старите български градове Плиска, Преслав, Търново, Месемврия” няма посочена литература. Докато за: „В резултат на битката Кърджали е обезлюден. Турското население на района бяга масово при настъплението на българите.” се дават: Войната между България и Турция, Т. V, стр. 163-164; Иванов, Балканската война, стр. 53, 59.

ПОУКАТА ОТ ДВЕТЕ ВОЙНИ Никога една поука не е бивала по-ясна и по-жестока. Народите на Балканския полуостров, които през толкова дълъг исторически период са били обект на подтисничество, успяха по време на своето обединение да създадат чудеса, каквито една мощна, но разделена Европа не можеше дори да си представи. Крит, Солун, Скопие, Скутари и Одрин бяха крепостите, които паднаха. След месец-два армиите на Балканските страни почти успяха да влязат в Цариград. Това беше краят. Гордиевият възел беше разсечен. Обаче като разединени държави тези страни бяха принудени да спрат своето развитие и да се изтощят още повече, да започнат всичко отначало в едно безкрайно и дълго усилие. Защото Втората балканска война не предлагаше каквото и да било решение на техните проблеми. Тя бе само началото на други войни, или по-скоро началото на една непрекъсната война, която всъщност представляваше война между религии, война на потисничество, война между народи, война на човек срещу човека, на брат срещу брата. Тя се превърна в съревнование, при което всеки се опитваше да бъде най-ефикасен при прогонването и „денационализирането" на своя съсед. Турците все пак останаха в Европа. Жертвите от обсадата на Одрин се оказаха напразни. Макар че не беше вече гробница, Македония се превърна в ад. Тракия бе разпокъсана. Албания бе създадена като княжество и се оказа най-нещастният и най-опасният обект на апетити от страна на Австрия, Сърбия, Черна гора, Гърция и Италия. Църквите и християнските училища се борят помежду си и понастоящем се радват на по-малко свобода, отколкото по времето на отоманското господство. Повече от всеки друг път Цариград ще бъде вечната ябълка на раздора под внимателния поглед на руснаците, които от своя страна се намират под наблюдението на Германия, Австро-Унгария и Румъния, всъщност под наблюдението на всички Велики сили, на всички приятели, съюзници и неприятели. Велика Гърция, Велика България и Велика Сърбия, които са децата на съвременната мегаломания, от своя страна ще наблюдават непрекъснато и с голямо внимание какво става около Босфора. Островите довеждат до неприязън и борби между Турция и Азия, от една страна, и Италия, Гърция, Англия и всички велики европейски сили, от друга. Средиземноморието се отвори за нови съперничества, като отново се превърна в потенциално бойно поле. Всичко това очертава тежка перспектива, която обаче би могла да стане по-лека, ако Европа и великите сили пожелаят това. Те биха могли въпреки всичко да разрешат проблема, ако не бяха предварително решили да останат слепи. Истинската борба на Балканите, а също така и в Европа и Америка, не е между потиснатите и потисниците. Това е борбата между два вида политика - политика на въоръжаване и политика на прогрес. Един ден виждаме да възтържествува политиката на прогреса, а на следващия, на възбудените страсти и завист, която води до натрупване на оръжие и до война. След Втората балканска война политиката на въоръжаване се разпространи много по-силно, отколкото когато и да е преди това. След като за известно време бе източник на богатство за европейските правителства, войната скоро очевидно ще се превърне в наказание за тях. Тези мисли се оказват пророчески: месеци след публикуването им започва Първата световна война. Няма как Балканската война да се разглежда отделно от Втората междусъюзническа война. Двете са серии от един и същ филм. Такъв „филм” имаше и през 1876 г. Първата серия беше Априлското въстание, а втората – клането в Батак. Днес, обаче, правим въстановка как е пукнала първата пушка на Априлското въстание, но не правим въстановка на баташкото клане. Даже не си спомняне, че дни след обявяване на въстанието в Копривщица съседното Панагюрище е опожарено, а населението масово е подложено на насилия и зверства. Стотици са избитите. Сигурни сте, нали, че догодина няма да има въстановка за Междусъюзническата война. Не е необходимо да се прави общ прочит на Балканската война, просто трябва ние, българите, да си прочетем по-добре какво сме писали за стореното от нас преди 100 години. Трябва да си зададем и няколко въпроса, свързани с „комшиите” ни. Действително ли Балканската война е била освободителна, след като Македония не е призната за единна автономна област, а е разделена между три държави? Нямаме ли тук реален резултат на: „който ни освободи, той ще ни зароби”? Някой трябваше да обясни на живеещите в Кърджали българи, че генерал Делов не е освободил града им. Когато генералът е влязъл в града, в него нямало никой – цялото население било избягало. Можем да се досетим какъв е бил етническият му състав. В статията „Битката при Кърджали” е отбелязано: „В резултат на битката Кърджали е обезлюден. Турското население на района бяга масово при настъплението на българите.” http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9A%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8 В голямата енциклопедия България пише с малки букви: „През 1912 г. в града са влезли войските на ген. Делев.” (Не са знаели името на генерала!) В географския речник на България прочетох: „Включен в пределите на България през 1912 г.” В статията за Кърджали в Уикипедия пък е казано неясно: „По време на Балканската война Кърджали е завзет от Хасковския отряд на 21 октомври (8 октомври стар стил) 1912 г. и след края на войната остава в България (виж битка при Кърджали). В центъра на града е издигнат паметник „Освободителите“ в памет на героите, загинали за присъединяването на Кърджали към България.” Ерго, българите „освободители”, са били „присъединители”. Ние не сме си изяснили освободили ли сме града или сме го присъединили, а изкарваме турците виновни, че се опитват да ни обяснят някои работи. Впрочем, някой да си спомня този град да е имал някакво българско име?

Czardas - VITTORIO MONTI by 100 Gypsy Violins http://www.youtube.com/watch?v=yqvsBA9UKjI 105 музиканти в пълен синхрон и без партитури свирят само по памет. Това е вписаният в книгата на Гинес рекордите оркестър „100 цигански цигулки“. Наричат го „циганския симфоничен оркестър на Будапеща”. Основан е през 1985 г. на погребението на прочутия унгарски цигулар Шандор Ярока. В близките дни се очаква да изнесе концерти в София и Велико Търново. http://www.programata.bg/?p=52&l=1&c=1&id=65880

Доклад „Карнеги”: „...всъщност това забавяне от осем месеца [за да се превземе Одрин] дава възможност на Сърбия да анулира договора и да запази за себе си цяла Македония."

На практика заради Одрин и Цариград българското командване изоставя Македония, а нали войната започва заради българите там? В доклада на комисията „Карнеги” пише такива неща: „... след първите победи и отблъскването на турците при Лозенград, Люле Бургас, Чорлу и Чаталджа възниква ново основание за продължаване на войната. След края на ноември би могъл да се постави въпросът, както го формулира редакторът на българския вестник в Солун дали това е война за освобождение или е завоевателна война. Войната за освобождение всъщност бе постигнала своята цел при Люле Бургас (13 октомври), при Солун (27 октомври), при Битоля (28 октомври). Защо да се продължава проливането на кръв и да се изразходват огромни средства, докато се стигне до падането на Одрин (13 март), на Еленина (24 февруари), на Дурацо и Скутари (9 април)? Този проблем е разискван подробно в Белград в началото на ноември (нов стил) и в София най-вече през трите седмици на предизборната кампания (17 ноември - 7 декември). По най-различни причини двете страни са се съгласили да приключат с войната през м. ноември 1912 година и сръбската опозиция, както и българската се опитват да докажат, че държавниците и техните партии са извършили огромна грешка, като са оставили войната да продължи чак до месец май 1913 година. ... В пресата е писано много за романтизма на генерала [Савов] и желанието на цар Фердинанд да влезе тържествено в Цариград, за белите коне и за прекрасното венецианско седло, което е било готово за атаката при Чаталджа. Такова е положението непосредствено след предложението за мир на Кямил от 29 октомври/11 ноември. След предявеното искане за Одрин е предложена нова граница, а именно Родосто-Малатра вместо линията Мидия-Енос, възприета вече от международната дипломация. Но такова разширение на амбициите може само да скрие от погледа ни главната цел на войната. Да се предяви желание за завземане на Одрин, независимо на каква цена, е равностойно да се рискува загубата на Македония. Да се иска излаз на Мраморно море означава, че който предявява подобни претенции, е загубил всякакво чувство за своето международно положение. Може ли да се счита за случайност, че Македония е забравена сред тайните и далечни амбиции, изплували така ненадейно на хоризонта? .... Във всеки случай 15 хиляди македонски доброволци, които можеха да се бият в родна Македония, близо до техните домове, бяха задължени да прекарат цялата война при Чаталджа и Булаир. Така е намален до минимум броят на неудобните свидетели при работата по денационализацията на Македония, а завземането на покорената страна от сръбските и гръцките войски е улеснено до възможно най-голяма степен. Ако целта на тази тактика е била да се улесни подялбата на Македония, то резултатите я надхвърлят: получи се загубата на Македония в полза на останалите съюзници. Страхът от едно истинско освобождаване на македонския народ доведе до това той да бъде завоюван от съперниците. През м. януари македонските легионери на генерал Генев повдигат обвинение срещу българското правителство, че излъгало народа и „продало Македония". Всъщност правителството излъга само себе си. ... Вярно е, че българското правителство е нямало представа, че прави някаква жертва, като пренасочва своето внимание от Велес, Битоля, Охрид, Костур и Лерин към Солун и Родосто. То е смятало, че ще може да сдъвче всичко, което е отхапало. Членовете на русофилския кабинет на Гешов-Данев са вярвали в светостта на договорните задължения и смятат, че съществуването на клауза за арбитраж представлявало нещо като гаранция. Военната партия и общественото мнение пък от своя страна са били сигурни в превъзходството на естествените права, които са били готови да защитават с оръжие. ... Както казахме и по-горе, една освободителна война се беше превърнала във война за завоевания и за задоволяване на нечия лична амбиция. Но нейните причини са също така обособени от стратегически необходимости, от легитимни тежнения, присъщи на традиционната национална политика; от самохипнозата на един народ, който никога не е претърпявал неуспех и се е опиянил от своите успехи - народ, получил справедливо признание от целия свят за своята военна слава; от погрешната оценка на неговите противници, обоснована върху добре известни факти от миналото и непознаване на настоящето; с една дума - от дълбока вяра в каузата на този народ, от дълбока вяра в неговата звезда, което представлява част от неговия народностен характер.”

Интересно дали румънците ще честват догодина 100 г. от превземането на Силистра? Малко са объркали българския байрак, но то в еуфорията всичко се случва. Всъщност командването на българската армия не е същото още след боя при Люлебургас. „Докато бивакирахме на този бивакъ — нареченъ бивака при Люле-Бургасъ, макаръ и да бѣше 10 клм. отъ градъ, — между офицеритѣ почнаха да се носятъ слухове за близкия край на войната и че Одринъ е вече падналъ въ наши рѫце. Интересно явление бѣше, че още тукъ и то най-напредъ между офицеритѣ се яви желание за по-скорошното свършване на войната. Това ми правеше силно впечатление. Особенно ми се виждаше чудно, какъ напримеръ действующитѣ офицери, които ужъ все за война се готвеха и зарадъ войната живѣеха, за които войната бѣше цель и кариера, — първи и най-много тѣ говореха за умора и за миръ.” Спомени на Отон Барбър. По-добре е да се преведе и издаде труд за Балканската война на някой чужд автор. Има книжарници, където още се намират спомените на Симеон Радев от първото издание.

Нашият човек Филип Киркоров с балкански ритми а ла Брегович, но с уклон към диското. На места май го избива на казачок. На фестивале «Песня года — 2010» Филипп Киркоров исполнил свои зажигательный балканские песни: «В саду Эдемовом», «Дискобой» и «Дископартизаны»

„Лебедово езеро”, в изпълнение на китайски акробатичен балет. Казват, че в първия „танц на жабите” се изявявали монаси от Шаолин.

Държавният глава заяви пред журналисти, че е благодарен на политическите партии, че са се съобразили с аргументите, дадени от президентството. Той приветства промяната на въпроса за референдума и изключването на АЕЦ „Белене" от него. „Призовавам след като имаме вече въпрос, който е конституционен и приемлив, на българските граждани да се даде максимална информация", каза още президентът. Според него дебатът в парламента не трябва да приключи след формирането на въпроса."Имаме първия референдум, трябва да бъде успешен, не защото отговорът ще бъде "да" или "не", а защото ще го направим честно към българските граждани. Всички цифри, данни, параметри и мнения трябва да се сложат на масата", заяви Плевнелиев. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1605667 След като и Росен Плевнелиев одобри „промяната на въпроса за референдума и изключването на АЕЦ „Белене" от него”, на практика референдум няма да има. Явно, не чувайки се какво говори, веднага след това президентът „призова”: „на българските граждани да се даде максимална информация”, „всички цифри, данни, параметри и мнения трябва да се сложат на масата" по въпроса. По кой въпрос сега ще започне да се дава информация, след като за АЕЦ „Белене” не би трябвало вече да се говори? Вероятно топ специалистът по ядрените въпроси Фидосова ще ни изнесе реферат на тема: „Що е ядрена енергетика и има ли тя почва у нас?” Ако пък все пак почне да се говори за АЕЦ „Белене” излиза, че всъщност президентът призовава към характерното напоследък за политиците „заобикаляне на закона”: изключваме АЕЦ „Белене” от въпроса на референдума, за да не е незаконен, ама все пак ще си говорим именно за АЕЦ „Белене”.

„Преди време се пошегувахме и нарекохме Искра Фидосова Искра Кюри и я предложихме за Нобелова награда по физика”, каза в парламента една депутатка от опозицията. Преди два дена видната депутатка от управляващата партия показа, че се е взела действително на сериозно и сякаш за да оправдае новото си прозвище, размаха от трибуната картинка на молекула вода, обяснявайки нагледно що е то атом и ядрен разпад. Това са извадки от информационните сайтове. По-нататък продължавам с описание на случилото се. Запис на събитието можете да видите на посочения тук в края адрес. Аз следях хода на дискусията директно по радиото, после си опресних конкретните моменти от записите. От парламентарната трибуна Искра Фидосова изнесе на депутатите-опозиционери лекция за ядрения разпад. Тя беше приготвила две „картинки”: едната с молекулата на водата, другата с ядрения разпад. Давам два фотоса и обясненията на Фидосова като уточнявам, че първата снимка и първият пасаж от „лекцията” на Фидосова се отнасят за първата й „картинка” , вторите снимка и пасаж са за втората „картинка”. Фидосова: „Уважаеми колеги, няма атомен разпад има ядрен разпад... На първата картинка е молекулата на водата. Това е молекулата на водорода, а това е на кислорода. Е това тука се казва атом, а тия неща тука се казват електрони... Когато говорим по тая тема трябва да кажем, че те си взаимодействат помежду си на ниво електрони. Ето това са електроните и ето тука е взаимодействието на двете ядра. Когато говорим за ядрен разпад трябва да гледаме ей тази картинка. Тук има едни неутрони, които като стигнат до ядрото, го разцепват, разделят го. При разделянето се образува енергия, която енергия говори вече за ядрена енергия.” Аз останах с впечатлението, че Фидосова обяснява разпада на водата, а не разпада на урана, какъвто е реалния процес в днешните ядрени или атомни централи. Мисля си, че може би във въпроса за референдума трябва да се уточни новата ядрена централа, за която става дума, с какво гориво ще работи? Да не би действително то да е вода? Тогава депутат Фидосова действително е редно да бъде предложена за Набелова награда за откриване на технология за работа на ядрена централа с нов вид гориво. Тук има запис на по-важното от дискусията за референдума и пълен запис на лекцията на Фидосова (започва някъде на втората третина от пълния запис) http://www.nbtv.bg/?page=air-event-details&instanceID=1727&category=19&type=47&archive=28256&FCID=FC85b76e704a1fad9cfbeb4f20aa6d80ae За ядреното гориво виж http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%BE

Моделът „Дянков” Така е било в Дания преди 50 години.