Zone_UFO

Системата на зида по отношение на системата на гюлето е също не инерциална, макар че не и дейстеат сили, при свободно падане, системите също са неинерциални, защото се движат с ускорение . въртящите системи също са неинерциални, и на тях не им действат сили. Инерциалната система на гюлето има предистория на ускорение и действие на сила за която е изразходвана някаква енергия която трябва да се запази след удара със зида. Но ако направим сметките за тази енергия в системата на гюлето, тя няма да излезе, и ЗЗЕ се нарушава.

Значи в системата на гюлето зида също се ускорява, относително погледнато, иначе излиза че состемата на гюлето е абсолютна, а това противоречи на принципа на относителноста на движението и покоят. И енергията може да се сравнява между отправни дистеми, защо си измисляш че не може.

Избираме тяло което е било в покой с друго тяло, след което ускоряваме едното тяло спрямо другото, примера който дадох със истреляно гюле към неподвижен зид. Скороста на гюлето е примерно 300км/час. Каква ще е относителната скорост на зида спрямо гюлето ако разглеждаме гюлето за неподвижно , в собствената му отправна система, а зида за подвижен? Тази скорост ще е пак 300 километра в час, нали. Да но масата на зида е по голяма от тази на гюлето, от което следва че и кинетичната енергия на зида трябва да е по голяма, защото се движи относително погледнато със скороста на гюлето измерена в отправната система на зида. ЗЗЕ се нарушава защото в едната система е изразходвана енергия за ускоряване на гюлето примерно 100 килоджаула, а в другата отправна система енергията е повече, от което следва че след сблъсък трябва да се отдели повече от 100 килоджаула енергия.

Не съава въпрос за енергия на деформация, гюлето и зида не се зблъскват, гюлето не уцелва зида. Просто мерим енергията на гюлето от системата на зида, и тя е различна, от ако я мерим от системата на гюлето. ( Тогава смятаме гюлето за неподвижно, а зида се движи срещу гюлето, нали разглеждаме движението относително ).И получаваме енергия различна от тази необходима за изстрелване на гюлето, защото масата на зида е по голяма от тази на гюлето.

Парадоксалното в случая е че имаме две различни енергии, между две отправни системи, при положение че скороста измерена от едната или другата системи, е едмаква, а масите на телата във всяка от двете отправни системи, е различна. Значи че ЗЗЕ се нарушава. Защото ако примерно гюле лети към зид със 300 километра в час, и сме изразходили примерно 100 килоджаула енергия за това, когато се разгледа тази енергия в системата на гюлето, тя ще е повече, защото масата на зида е по голяма от тази на гюлето, а скороста е същата, както и ако я мерим от системата на зида.

Относително погледнато , кола спрямо зид 100км/час, зид спрямо кола( смятаме я неподвижна в собствената и отправна система ) пак 100 км/час.

Зида е 10 тона, колата е 1 тон, погледнато относително, в двете отправни системи скороста е еднаква. Като се сметне със формулата за кинетична енергия, се получава различни стойности на енергията в двете отправни системи. А това е парадокс.

Караш кола със сто километра дрещу бетонен зид, в отправната система на колата кинетичната енергия е нула, спрямо зида тя има енергия, но когато се приеме колата за неподвижна а зида за подвижен, енергията става със друга стойност. Тоеа не е ли парадоксално.

Ти четеш ли правилно и осмисляш ли четеното, или само си играеш с клавиатурата. Всички точки са равноправни, това се учи в 7 клас по геометрия, теорема е, през всяка точка от пространството може да се кръстосат прави линии. И как ще си неподвижен , когато падаш свободно, не ми е ясно.

Не става, обясних , помисли и ще се обедиш. При свободно падане в силно гравиполе, ще се разтягаш, ако стоиш в същото поле, ще се компресираш. Каква е разликата, при единият случай си подвижен при другия не, но ти действат сили, значи тези сили не са показател, за това, дали се движиш или не.

Какво намекваш, че отправните системи на са равноправни. Напротив и те са равноправни. Това че се " усеща " движение " или не се усеща не е признак на движението, когато стоиш на земята усещаш силата на тежеста , подобно на сила в ускоряваща се ракета. Когато падаш свободно макар че се ускоряваш, не чувстваш тази сила също както и когато се движиш по инерция. Да но това не е аргумент, за абсолют на движението, мога да ти дам пример в който стоиш неподвижно и изпитваш сили на опън идентични с приливните при падане в силна гравитация. Примера е : едно време е имало жестока екзекуция на врагове, практикувано от варварски племена, когато са разчленявали военопленици между два коня. Подобно разчленяване става и когато обект пада , в изключително силно поле.

Всички точки обаче са равноправни, а абсолютизма не изисква такава равноправност. В монархическият строй , не може всеки да е крал.

Всяка точка е равноправна на друга, така че всяка може да се избере за начало на отчет. Имено затова няма привилигерована абсолютна точка за отчет. Но също е добре да се каже че абсолютни стойности в природата не могат да съществуват .

Наистина връх в познанието би било откриването на една абсолютна точка. В природата обаче няма такава. Абсолютна точка би означавало само началото на вселената, а вселената е без начало и край, според диалектическият материализъм. В окултното познание не е така, там може да се открие абсолютна точка.

Не съществува, приема се за нула, понеже е най ниската постигната от техниката температура на земята.

На големи междугалактични разстояния,космологичният член на Айнщайн трябва да става по силен от гравитацията, и ако тъмната енергия не е квантувана и не може да бъде квантувана както и гравитацията, остава това да бъде обяснено като някаква особена геометрия на пространството, с кривина осъществяваща привличане на по малки разстояния , и същевремено с кривина осъществяваща сила на отблъскване по голяма от тази на привличане, но на значителни разстояния сравнени с тези при които действа силата на привличане. Според ОТО това не са сили, а по скоро стремеж към някакво движение по геодезични линии, които са всъщност гънките на изкривеното пространство време, материята се движи по тези гънки. В КМ, няма големи маси за иследване, следователно пространството на КМ е гладко лишено от гънки, затова пространството в КМ се разглежда като евклидово и то е в прилика с пространството на Нютон.

Идеята за разширяваща се вселена, причината за която се разширява е големия взрив. Това е идеята на един белгийски пастор в началото на 20 век. Тогава още и Хъбъл не е направил своето откритие за червеното отместване, след като той открива червеното отместване, идеята на белгиеца за произход на вселената от голям взрив, става особенно актуална. После се открива и ускорителното разширение на вселената, и идва идеята за тъмната енергия като причина за това явление, и тя пасва и с космологичният член на Айнщайн, който е въведен от него за да опише статична вселена, както е вярвал Айнщайн. Този член " ламбда " трябва да се противопостави равноправно на гравитацията, за да не се скупчи целият космос.

Нещо причинява това ускоряващо се разширение, и то не може да се обясни от КМ завдно с гравитацията.

ОТО допуска и разглежда разширение на пространството. Даже Айнщайн е допускал такова разшитение, което противодейства на гравитацията. После го е счел за грешно. Прословутата ламбда на Айнщайновите уравнения, за разширението на вселената.

Абсолютни нули в природата не съществуват, освен ако приемем че вселената е сътворена от бог. Тогава бог ще бъде абсолютната нула.

Математиките и на двете теории могат да се нагодят, но при условие че двете теории приемат едно от двете предположения, или че пространство времето е абсолютно и статично, или че е динамично. До сега експериментално не е доказано недвусмислено дали пространство времето е статично или динамично. ОТО и КМ тръгват да се градят от две различни аксиоми.

Затова КМ и ОТО не си пасват, защото КМ смята пространство времето като абсолютно както го е смятал още Нютон, че то не може да се криви огъва или забавя. А ОТО приема че то е динамично.

Преценката е субективна, ти може да избереш по произвол начална нулева точка, за всяко физическо измерване.

Нулевата точка на всяка скала, се определя от наблюдателя, тя е субективна.

Слънцето се вижда, това е директно откритие, въздуха не се вижда но се чуедтва, това също е дитектно откритие. Индиректни открития са откритията за които няма преки наблюдения, но се съди по следите оставени от тях. Тъмната материя и енергия, не са открити нито директно нито индиректно. Те са само удобен модел за описание на някои факти и наблюдения.