ЕКОСИСТЕМИ
Понятието екосистема е въведено от английския ботаник и еколог А. Тенсли (1935) за означаване на екологичните връзки и единството на биоценозата и биотопа. През 1940 г. руския еколог Вл. Сукачев предлага понятието биогеоценоза, което по съдържание се припокрива с екосистема. Според него биогеоценозата е съвкупност от еднородни природни явления от определена земна повърхност. Според Одум (1975) става дума за синоними, с които означаваме функционална система, изградена от съобществото и неживата природа.
Като най-голяма саморегулираща се система се приема биосферата. В нея се включват всички живи организми, които си взаимодействат с неживата материя така, че протичащата енергия създава определена хранителна структура, видово разнообразие и обмен на веществата. В екосистемата има два компонента - неорганична среда и организми. Организмите също са съставени от два компонента - автотрофен и хетеротрофен. За първия е характерно, че фиксира слънчевата енергия и от прости неорганични вещества изгражда сложни органични, а за вторите - използване на тези органични съединения, тяхното преработване и разпадане.
Смята се, че класификацията на екосистемите трябва да се основава на растителността, тъй като тя дава облика на всяка екосистема. Най-често се прави по функционален или по структурен признак.
Класификация на екосистемите по биоми:
1.Сухоземни биоми
- тундра - арктична и алпийска
- бореални иглолистни гори
- листопадни гори от умерения пояс
- степи в умерената зона
- тропичен грасленд и савана
- чапарал (райони с дъждовни зими и сухо лято)
- пустини
- полувечнозелени тропични гори (с влажен и сух сезон)
- вечнозелени пропични дъждовни гори
2.Сладководни биоми
- лентични води (стоящи)
- лотични води (течащи)
- заблатени земи
3.Морски биоми
- пелагична зона (открит океан)
- континентален шелф (крайбрежни води)
- апвелинг (райони с продуктивен риболов)
- естуарии (крайбрежни заливи, проливи, устия на реки)
(- лимани)
Морфологичната структура се основава на разпределението на отделните й елементи в пространството. За най-малка структурна единица се смята консорцията. Тя е съвкупност от организми от различни видове (консорти), обединени обикновено около един вид (детерминант), който е средообразуващ. Връзките между консортите и детерминантите могат да бъдат постоянни или временни. Различните консорции в една екосистема са в тясна връзка помежду си. Когато някой от членовете на консорцията бъде унищожен, особено ако е детерминант, засяга се цялата консорция. Това води до изменение в цялата екосистема. Подобни изменения настъпват и когато в една екосистема бъде въведен нова член.
Друг тип съобщество е синузията. Тя е по-голяма от консорцията структурна единица на екосистемата (Х.Гамс, 1918).
Според Сукачев, "биогеоценотична синузия е всяка структурна част на биогеоценозата, която се характеризира с особен състав или свойства на съставящите я компоненти, с вътрешни взаимовлияния, които запазват единството на биогеоценозата, общността на взаимодействието на компонентите и обмяната на веществата и енергията между тях и тяхното обкръжение".
Самостоятелността на синузията в екосистемата е относителна - тя е неотделима от нея по отношение на кръговрата на веществата и е звено в потока на енергията.
Морфологичната структура на екосистемата може да се разглежда и от друга гледна точка : от какви части е съставена и в какво се изразява единството на организмите със средата в екосистемата.
Екосистемата е съставена от неорганична среда и от организми. Неорганичната среда (биотопът), е участник, който предлага всички необходими условия за съществуването и развитието на едно съобщество от организми. Биотопът трябва да осигури пълен кръговрат на веществата, от които са изградени организмите. Пространствено биотопът е така разположен, че да осигурява възможност за входящ поток енергия (от слънцето).
Вторият компонент са организмите. Между тях трябва да има такива, които са в състояние да усвояват неорганични вещества и с участието на слънчевата енергия да изграждат от тях биомаса. Други организми трябва да са в състояние да използват тази биомаса. Задължително е присъствието на трета група организми, които да живеят за сметка на първите две, като връщат обратно на биотопа минералните вещества.
Понятията биотоп и биоценоза са свързани в едно цяло (не само формално), т.к. едно без друго те губят смисъла си.
В геоботаниката под пространствена структура на екосистемата се разбира вертикалното и хоризонтално разпределение на организмите в даден биотоп. Най-често това разпределение се дължи на абиотичните условия в биотопа. Етажното разпределение на растителността в екосистемата засяга и останалите организми на това място, т.к. те са пряко или косвено свързани с растенията. Животните обаче рядко се придържат трайно към един етаж. Етажността на екосистемата трябва да се разглежда като приспособление за по-пълно използване на слънчевата енергия.
Функционалната структура на екосистемите се определя от хранителните зваимоотношения между организмите и средата. Благодарение на тях хранителните вещества преминават от едни организми в други и служат не само като материал за изграждане на телата им, но и като източник на енергия, нужна за жизнените процеси.
Зелените растения създават органичната материя. Голяма част от нея преминава в растителноядните животни. Те от своя страна стават храна на хищници и паразити. След смъртта на растенията, на растителноядните животни и на хищниците, различни микроорганизми разлагат техните трупове и в крайна сметка ги минерализират. Вряка от трите категории организми изразходва голяма част от органичната материя за дишане. Така по-голямата част от синтезираното от растенията органично вещество се окислява, отделя се вода, въглероден диоксид и минерални вещества.
-----------------------
надявам се това да свърши някаква работа, а иначе темата е много обширна и цял живот няма да ти стигне да пишеш по въпроса...
