Донкихот

Пускам темата заради големите спорове , дали светлината се увлича частично или пълно от прозрачни оптически среди. Младенов допуска пълно увличане което обаче не е доказано експериментално. Както е известно опита на Физо със течаща вода, показва само частично увличане, но той не е достатъчно прецизен според Младенов, за да покаже пълно увличане за което Младенов настоява. Аз не съм срещал научни материали описващи механизма на това увличане, но е факт че увличане макар и частично , има . За пълно увличане не споря, може да го има може и да го няма, трябва опитно да се установи. Но първо на въпроса, какво представлява увличането и как се обяснява от физиката на оптиката. Според мен увличане ще има когато светлината взаимодейства по някакъв начин със оптически прозрачната среда. Бяха пуснали един видеоклип с професор Чирцов, който обяснява че скоростта на светлината, в оптически прозрачните среди, се запазва, но светлината търпи дефазиране, поради появата на вторична вълна вътре в средата. Дали това би могло да е причината за въпросното увличане на светлината.

Донякъде безжичният пренос на електричество, е аналог на високоволтовият пренос на електричество по далекопроводите, само дето при далекопроводите става в проводяща среда, жиците на далекопровода. А при безжичният пренос е в диелектрична среда, въздуха. Вече има успешни репликации на тесла безжичен пренос на електроенергия, депърва ще се установи дали тази технология е по добра от обикновената.

Как да не се движи в стъклото, нали излиза от него.

А колко трае това дефазиране, и достатъчно ли е за да увлече напълно светлината. Трябва обаче да го покажеш количественно, за да ти поверваме.

Чирцов греши, ако водата променя дължината на вълната а скоростта остава постоянна, тогава и честотата ще се променя. Но това не е така, всеки е виждал че червеният цвят на светлината не се променя от това че светлината пътува през водата. Честотата остава една и съща защото с намаляване на дължината на вълната същевремено се намалява и скоростта на вълната през водата.. Антените в опита не реагират имено защото са настроени за една и съща дължина на вълните а не честота.

Тантум и сканер са един и същи човек с два ника. Хо Хо Хо.

Тиквеника се възмущава след като няма пипе да осъзнае елементарни неща, и само повтаря като латерна, осредняване, средно, осредняване , средно. Папагал

Тръшкаш ли се лилипуте.

Ами освен да спамиш друго не можеш

Ти се обаждаш като кварталната клюкарка, разбрала не разбрала, ама нали трябва да се обади заради клюките

Лалугер, осреднена и средна все тая, дали ще е 50 или 48 няма значение, важното е че опитът показва средна или ако щеш осреднена скорост. Ти си лилипут

Осреднена средна все тая. Не се измъквай с литературни изрази

Чел съм я тази теза и не се съгласявам с нея. Трябва да се обосновеш защо не си съгласен.

Тантуме, много си плосък, дрън дрън.

И какво с тия мотористи, средна скорост ами, хората ти казват защо опита на ММ е некоректен, мери средна скорост на светлината, по точно не я мери ами я издокарва.

Извадка и изводи. скоростта на светлината във вакуум е локална константа и зависи от интензитета на гравитационното поле в пространствено-времевата област . В скоростта на светлината във вакуум "на повърхността на Земята" се определя от земната гравитация и остава постоянна в движението на Земята в своята орбита около Слънцето и с Слънчевата система в галактиката, защото интензитета на гравитационното поле в близост до земната повърхност е постоянно и се определя всъщност от земната гравитация. Измерената скорост на светлината в различни референтни рамки обаче е различна в локалния регион „близо до земната повърхност“. Както се оказва (вижте подстраницата ) , при еднопосочното измерване на скоростта на светлината между две точки на една и съща ширина: • измерената скорост на светлината в посока „запад на изток” в референтната система, свързана с земната повърхност, е (cV) ; • измерената скорост на светлината в посока „изток на запад” в референтната система, свързана с земната повърхност, е (c+V) ; , където c е локалната постоянна „ скорост на светлината ввакуум” , А V е линейната скорост на земната повърхност на съответната ширина. Доказателствата, представени в гореспоменатите експерименти „Еднопосочно измерване на скоростта на светлината“ и „Михелсън-Гейл-Пиърсън“ (съответно в глави 4 и 6 на книгата), ясно установяват ефекта от въртенето на Земята около нейното ос върху скоростта на светлината, измерена на земната повърхност. Те демонстрират с голяма точност валидността на галилейските трансформации (които са факт в нашата локална физическа реалност). В експеримента „Майкълсън-Морли“ обаче не може да се намери ефект върху скоростта на светлината в резултат на въртенето на Земята около оста си. Причината се крие в неподходящия идеен проект, заложен в конструкцията на интерферометъра. Когато се използва „двупосочното измерване на скоростта на светлината“, всъщност се измерва средната скорост на двата светлинни лъча, разпространяваща се в две точно противоположни посоки по точно същия път. Ето защо , за промяна на скоростта на двата лъчи за двете противоположни посоки, за всяко рамо на интерферометъра, в координатна система , свързана с повърхността на Земята, напълно компенсира! Ако резултантната скорост на светлинния лъч в посоката„От полусребърното огледало до отразяващото огледало (огледало А или огледало В)“ е (c+V) , тогава скоростта на светлинния лъч в обратната посока ще бъде точно (cV) , където c е скоростта светлина във вакуум и V е скаларната проекция на линейната скорост на земната повърхност върху рамото на интерферометъра (т.е. по посоката на разпространение на светлинния лъч). Пътят на светлинния лъч в двете посоки за всяко рамо е абсолютно равен, а посоката и дължината на рамото са без значение, тъй като при всяка стойност на V, разликата в скоростта ще бъде напълно компенсирана. Така получената скорост (измерена за двете посоки на светлинния лъч във всяко рамо) винаги ще бъде равна на c :

Не слушай разни автори а сам си вади заключение. Ето още интересен експеримент който също опровергава СТО Анализ на „експеримента на Майкълсън-Гейл-Пирсън“

Ефекта на Саняк опровергава СТО, прочети внимателно този материал. Анализ на експеримента „Sagnac“ А съшо и този. Анализ на експериментите „Еднопосочно измерване на скоростта на светлината“

Хубаво, пускай новата тема.

Това е точно така. Ако ти е интересно, виж този постинг от по-рано. Принципът на опита на Физо е, че е течащата вода променя пътя на светлината ... и от там идва и разликата в отчетената скорост. Тантум е лайк, придаващ си вид на познайко първоначално го мислех за свестен но съм се заблудил. Той не вдява от елементарни неща. При опита на Физо наистина имаме изминаване на различен път на светлината във водата, защото водата забавя скоростта на светлината. Аналогично трябва да стане и с въздух, само че той забавя много малко, така че ще трябват хиляди километри въздушен пласт за да се получи осезателен ефект на увличане подобно на водата при опита на Физо. Физо не е отчел увличане от въздуха именно поради причината че въздуха забавя скороста на светлината със много малка стойност. Всичко може да се изчисли, ако желаеш може да си направиш труда с изчисления да покажеш например какво увличане ще има от въздушен пласт примерно 1000 километра, и скорост на въздуха вятъра, примерно 3 метра в секунда, като се знае с колко се забавя скоростта на светлината във въздуха.

Може да са еквивалентни, но не е извършен експеримент, който да показва увличане на светлината от атмосферата, опита на ММ не доказва че сзетлината се увлича от атмосферата, нито пък противното. че не се увлича.

Младенов, защо не се обърнеш към Българската академия на науките, съкратено БАН, за извършване на прецизен опит, за установяване на увлекаемост на светлината от атмосферата на земята. Разбира се че за такъв проект, трябва някой да заплати, пък и да се разработи установка. Ти можеш ли поне да разработиш на компютъра подходяща установка. Примерно аеро тунел със висока скорост на транзитиращ въздух вътре, и един интерферометър. Не е много трудно за проектиране и изработка.

Разбирам те, смяташ че въздушното увличане на светлината, е много малко, сравнено с това на водното увличане на светлината, затова опита на физо, който е лишен от прецизност поради технически възможности, е установил че няма въздушно увличане на светлината. Тогава трябва да се направи прецизен експеримент показващ дали има въздушно увличане на светлината, тогава ще се разбере дали си прав. Но ти настояваш че имало такова увличане, без експериментални факти които да го подкрепят. Това ти е грешката.

Тантуме, не се изживявай като арбитър за да оценяваш този или онзи зад клавиатурата и монитора на компютъра си, а ми отговори на въпроса който ти зададох, или умишлено бягаш от отговар защото си некомпетентен и всъщност си придаваш само вид на компетентен. Въпроса ми беше : "" Имаш предвид празното пространство. То в кристалите е ясно че електрона ще заподскача наляво надясно.""

Формулите са необходимо средство за описанието на теориите, но не са доказателство за верността на теорията. Теории не се доказват с формули а с експериментални факти.