RIZAR

Мисля да приключа спора за мнимото СЛАВЯНСКО МОРЕ с помощта на един стар познат , обичайно заподозрян - М. Фасмер ,същия пише ,че славяните имали в Пелопонес следните имена за растения - μπρούφλιανι κτιεμτσηρ Τσιρνίτσα Μπιζίον Анихилатора на славянчета Фасмер !!!! Ако някой ми каже , на КОЙ СЛАВЯНСКИ ЕЗИК , ГИ ИМА ТЕЗИ ИМЕНА СПОМЕНАТИ КАТО СЛАВЯНСКИ ОТ ФАСМЕР В ПЕЛОПОНЕС ,ПЕЧЕЛИ ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТАТА !!!

Ееее , направо ме разтрелваш с Фауст-патрон от упор ... Кой трябва да бъде спасен ??? Бог има ли нужда от спасение . Бог да не е меркантилен тип ,който си играе на ипостаси ??? "Бог слезе на земята и стана Човек ,за да може човек да стане бог " - св. Атанасий Алкесандрийски

Маготин , уверено те подкрепям . Който не верва да отвори умопомрачителния авторитет на Ибн Фадлан . Тоя стана страшен Пенкилер ... Междувпрочем ,Маготин да знаеш случайно ,че Хегел смята ,че сърбите ,хърватите и българите са дошли от Азия ???

Ами ,че брат ,тази снимка е кофти и не може да се види Армения ,но все тъки тя присъства на картата на Бл. Йероним- "Мизия -тук е България" . Ако можеш да видиш ,ще си кажеш думата ,разбра ли ме ???

Културата на Сънтана де Муреш -Черняхов има абсолютна аналогия само на юг от дунав през 1-6век. така ,че тази култура е гетско-сарматска до мозъка на костите си . Нещо много интересно - в Померания са открити над 3000 урни от антропоморфен тип , какъвто се открива в България и турска тракия . А ,че аналогиите на келтските мегалитни комплекси ,които са разпрострени във Англия ,Уелс ,Франция ,Германия не са в Скандинавия ,а в Мала Азия и българияв- нашенските девташлари / пак никой не го казва ???

Добре дошъл , о великоблагородни , който се учиш от звездите и слънце на правдата . Най -после идва момента на истината за Черняховската и тем подобни култури , обявени за СКАНДИНАВСКИ . Аз ще начена обаче със най-модерното признание ,което страшно ,ще заболи и нарани като боцване с игла в сърцето НАЦИСТКИТЕ почитатели на ГЕРМАНСКИТЕ -СКАНДИНАВСКИ ГОТИ !!! Според най- последни ,най-меродавни и най-обективни мнения - ИМАМ ЧЕСТА ДА ОБЯВА СЛЕДНОТО - "...тЕЗИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ /т.е. за това ,че произходът на Виленберг-Вйелбаркската култура е скандинавски - признат от всички нацистки историци / НЕ НАМИРАТ НИКАКВИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ В АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ МАТЕРИАЛИ И МЕЖДУ РАЙОНИТЕ В ДОЛНОТО ТЕЧЕНИЕ НА ВИСЛА И СКАНДИНАВИЯ НЯМА НИКАКВА ВРЪЗКА - B. Maczynska , Wielbark-Kultur , в REALLEXIKON DER GERMANISCHEN aLTERUMSKUNDE , СТР. 1-20

Айде ,сега пак ,аз съм бил лицемерен . От сумати време бия тъпана и казвам ,че Овидий говори не за марсианци ,а за сармати през 1-век . южно от Дунав ,естествено и на север от него и аз съм лицемерен . Ами , намерете си го по-добре произхода на сарматите , има го написан при Херодот . Аз съм напълно съгласен с тезите на споменатите от теб автори ,но вие ме набеждавате за убеден трако-фантаст и това ми бръква о здравето ..... Contra argumentum ex sillentio - за картата на Мюлер . 1.Не е дописвана през 11 или 12-ти век. защото ,тогава просто е нямало нито Мизия , нито България ,а византийското име на тема Паристрион/Придунавие / . 2. Картата на грузия - отразява състоянието на кое време на Грузия - времето прежде VI - ти век . Защо ??? защото Иберия и Колхида са били още разидинени .... 3. карта на Армения - давам думата на Смордо ... 4. Огледайте се наоколо има ли нещо от 11-ти -12 век ,та и Мизия да наблъскана през 12-ти век .

С удивление ,виждам ,че светски хора ,може би небогослови ,показват една завидна терминологична подготовка . Значи ,аз не считам скитските монаси за еретици . Вярно е ,че на кръста страда Христос , а не Отец . Така , да следваме логиката - с коя природа е страдал Христос . Ами и с двете . Вие питате след като Бог Отец е ЕДИНОСЪЩЕН С СЪС БОГ СИН ,то не е ли страдал и той на кръста - патрипасиани - страдащия баща /отец. Ще Ви отговоря с друг тропар - "Во гробе плотски ,во аде же с душею яко Бог ,в раи же с разбойником и на престоле бил еси, Христе со Отцем и Духом ,вся изполняя неописанний." Значи ИПОСТАСНО - БОГ ОТЕЦ И БОГ СИН СЕ РАЗЛИЧАВАТ - Т. Е. ТЕ СА 2 ОТ ЛИЦАТА/ИПОСТАСИТЕ/ НА СВЕТАТА ТРОИЦА . Грешката произлиза от това ,че ипостас на гръцки и личност на български не е едно и също . Ипостас ,означава лице , обаче , което не е още личност . Тук значи те не са ЕДИНОСЪЩНИ ! οΰσια-СЪЩЕСТВО ; СЪЩНОСТ - ομοούσιος - ЕДИНОСЪЩЕН , а може и едноличен . на латински - substantia ϋπόστασις- - лице Ето какво казва св. Василий Влеики - "Осия означава общата за трите Лица на Св. Троица божествена природа , отразена във всяко от Тях ; ипостас пък означава божественото Лице , Което отразява тази божествена природа и има Свое битие " / Учението на св. Василий Велики за светата Троица , С. 1940 ,стр .41 Едната божествена същност/осия / има 3 ипостаси . Така ,че на кръста не страда Цялата Осия на Бога ,а само една ИПОСТАС /ЕДНО / ЛИЦЕ . Приложете моля Ви сега Кападокийското богословие и в Христологията ,ПОЛУЧАВА СЕ ,ЧЕ Бог страда , но само с едно от лицата си ----това на Сина !!!Без ни най-малко другите ЛИЦА да страдат . Сега за разликите между просопон - πρόσωπον - лице ,личност и φύσις -природа В Иисус Христос неслитно ,неизменно ,неразделно и неразлъчно пребивават 2 природи - физис в една личност - просопон . Накрая да помислим над тази логика - Ако не самият Бог ,а човекът Иисус ,само свързан с Бога/както учат Несторианите/ е онзи , който е роден от мария ,който умура и възкръсва ,то -------- имаме ли спасение ???- НЕ! Ако не е Бог ,Един от Светата Троица /не и Тримата ,както казват ,теопасхитите / , Който прави Своя собствена нашата смърт като последен израз на нашето цялостно паднало състояние , което Той идва да изправи и възстанови ,ако Сам Той не е субектът на изкупителния акт в неговата цялост ,нищо не е постигнато и дори граматически Никейския символ не е нищо друго , освен недоразумение , когато твърди ,че БОЖИЯТ СИН ... биде разпнат . ЕТО КАКВО Е ИСКАЛ ДА СТОРИ САТАНА ЧРЕЗ ЗЛОВРЕДНИТЕ ЕРЕСИ НА НЕСТОРИАНСТВОТО И МОНОФИЗИТСТВОТО - ДА УНИЖИ ИЛИ ДА ОТРЕЧЕ ИЗКУПИТЕЛНОТО ДЕЛО НА БОЖИЯ СИН ИИСУС ХРИСТОС . Апропо ,тъсете причинно-следствената връзка !

Наистина не му е тук мястото , да се коментира относителното тегло на християни и пагани . Дали мога да формулирам въпроса , може и да си прав , а може и да не си . Моята цел е да поставя проблема и той да стане обект на разглеждане от форума .Ти обаче ,казваш ,че ти е .... ,а после ме обявяваш за всеяден . Аз ще ти контрирам по следния начин - ДОКАТО НЕ ИЗВАДИШ СЕРИОЗНИ АРГУМЕНТИ ЗА ПРОИЗХОДА НА ЕТНО - ВЯРВАНИЯ И РИТУАЛИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ И НЕ ГИ СЪПОСТАВИШ НА НЯКОИ ОТ ИЗВЕСТНИТЕ НАРОДИ ,А ОТТАМ И ДА ИЗКАЖЕШ ХИПОТЕЗА ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ ,ЩЕ СМЯТАМ ВСЪЩНОСТ ,ЧЕ ТВОЯТА ХИПОТЕЗА Е ГРЪНЧАРСКА ! НАПРИМЕР- По-горе дадох на 30 аналогии в обичаите , ритуалите и бита на траки и българи ,дори да не приемем ,хайде траки ,спокойно можем да споменем скити-сармати. Съвсем леко споменах за някои обичаи на палеобалканското население - можем да говорим надълго и широко . Мога да кажа ,че обичая известен в Сицилия и Тракия ,като КОТИТИИ има аналогии и днес в България . Може да се потвърди ,че - КУКЕРИТЕ ГЕРМАН НЕСТИНАРИ са от тракийски произход . Също има обичаи които са изследвани от И . Венедиков и имат преки успоредици в древните тракийски и скитски обичаи .Като например - "превръщането" на човек във вълк -при неврите и Боян един от синовете на Симеон . Има много неща и в археологията -Тракийска ваза със свастика - често срещан символ при българите - по шевици и килими . Човекоядството В някои от античните гръцки произведения има обвинения към пеласгите, че са били човекоядци. Същите обвинения към българите звучат от устите на гърците и в Солунската легенда – житието на св. Кирил. Солунските гърци го предупреждавали, че българите са човекоядци и затова той не бивало да отива при тях. Разбира се, св. Кирил не е повярвал на подобни измислици и не само че не е бил изяден, напротив – станал е любим учител на хората около Брегалница. Дионисиевите празненства на пеласгите и траките съществуват и днес - Трифон Зарезан. Обичаи от Дионисиите са типичните напивания, поливане с вино, избирането на цар, возенето му на колесар и др. Тракийското (предгръцкото) име на Дионис е Загрей. Най-яркото свидетелство от онова време е нестинарството. Този обред, съществуващ и до днес, е доказателство за непреходен обичай на един и същ етнос. Общи са любовта към песента, силата на танца с неговата екзалтираща мистерия, напомнящи за вечното и и непреходното в многоликата природа. И днес божественната мелодия на певческите ни гласове се носи поцялата земя и дори из космоса. И днес ритъмът на нашите танци поставят многообразие от въпроси пред очудения поглед на чужденеца. Почитта към Слънцето е обща. Само до преди век, всеки българин, когато му се случвало да е навън преди изгрев слънце и когато “Слънцето зора издаде”, ставал прав, свалял шапка и се покланял. БЪЛГАРСКАТА СУРВАЧКА Е ДРЕВНИЯТ КАДУЦЕЙ Символи на соларната година Милош Сидоров Външната визуална прилика между древния божествен атрибут, известен като кадуцей (жезъл на Хермес), и българската сурвачка (суровакник) ни накара да се запитаме: Има ли и други сходства по значение или по предназначение между двата древни сакрални предмета? Обр. 1. Българска сурвачка, жезъла на Хермес и жезъла на архангел Габриел (Гавриил). Къде се среща и какво представлява древният кадуцей, известен още и под названията керикеон и тобахон? Кадуцеят е един от най-старите символи. Той е изобразен върху купата на краля Гудеа, владял древния Лагаш около 2600 година пр.Хр. Виждаме го и върху най-старите монети, които въобще човечеството познава монетите на древните трако-пелазгийски народи: дероните, хоните и одрисите. Тук трябва да се отбележи, че кадуцеят е емблема на античния Хермес, който според Херодот е бил божество на тракийските царе. В египетската митология тракийския Хермес е известен като Тот, Теут (Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей, Хермес-Теут пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е известно като “Пелазгийски Аргос”. 2 Античният географ Страбон с това название отбелязва пространството на Северна Тесалия и по-точно източните склонове на планините Пинд и Грамос. Когато Хермес-Теут напуска пелазгийския Аргос, отива в Египет и там предава всичките знания, с които разполага. Според легендата Хермес-Теут е дал на древните египтяни астрологията, числата (математиката), писмото, медицината, топенето на металите и магията. Това е причината египетският фараон Ху-фу (Хеопс) да построи в негова чест великата пирамида. Легендата, записана от Апулей, идва да ни подскаже превъзходството на палеобалканските (предгръцки т.е. пелазгийско-тракийски) цивилизации в сравнение с някои, които неоправдано се считат за най-стари. Пак у Херодот ще срещнем уточнението, че балканските Бръгои (по- късно се срещат и като Фръзи/Фриги, но и Връгарои) са най-стар народ на света, нещо което са признавали самите египтяни. Тракийско-египетския Хермес-Теут в древно арийската и персийската митология се среща под названието Михр/Мер или в гърцизирания вид като Митра. В гръцката митология Хермес/Ермис е глашатай на Зевс (Дев), а в римската същото божество се явява под името Мер-куриос и неговата функция е принизена до защитника на пътниците и търговците. Тракийското име на бога Хермес/Ермис най-вероятно е гласяло Герман и като такова се е запазило и до днес в българския език. Запазил се е в многобройните топоними Герман, Джерман, Герма и Грамада на цялата ни етническа територия. Среща се в песенния фолклор и в някои обреди (Герман/Джерман градушкар и т.н.). Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските монети. В елинската епоха змиите имат криле, с което се подчертава космологичния аспект на този свещен предмет. За символното значение на кадуцея в литературата се дават най- различни тълкувания, при което неизменно се подчертава двоичността (двойствеността). Прибягва се към обяснения, тръгвайки от такива от рода на алхимичните чифтове: “вода-огън”, “живак-сяра” и стигайки до модерните “структуралистични обяснения”: “мъжко и женско начало”, “две змии, които се чифтосват на издигнат фалос”, и т.н. Особено привлече нашето внимание с космологичния си аспект едно любопитно тълкувание, което ни подсказа същинската смислова връзка на кадуцея с българския суровакник, както и сходното им ритуално предназначение. Тълкуванието дължим на Курт де Гебейн, който пък се позовава на Атенагора и Макробий. “Златната пръчка”, около която са увити двете змии, според този автор е небесният екватор. А какво представляват двете змии, които понякога се изобразяват и с криле? Почти винаги в древните изображения крилете символизират небето и времето. Общо взето и “извитите змии/змия” подсказват, че става дума за протичащо време. 3 Но според упоменатия автор двете змии (“мъжка и женска”) в конкретния случай отразяват пътеките на слънцето (“мъж”, “ден”, “юг”) и на луната (“жена”, “нощ”, “север”) в ритмично протичащия ход на времето, разпределено по слънчеви години. Едната змия, по-конкретно “светлата”, “мъжката”, представя слънцето, т.е. неговия видим път на небето (еклиптиката) в течение на една година. Другата змия (“тъмната”, “женската”) символизира нощта. Тяхното отдалечаване от пръчката (т.е. от небесния екватор) означава увеличаване на деня и съответно намаляване на нощта по време на първата половина от годината, и обратния процес по време на втората половина. В течение на една календарна (“слънчева”) година слънцето изгрява с всеки изминал ден все по на изток, минавайки през всички 12 зодиакални съзвездия, на които от древни времена е разделено пространството на екватора и еклиптиката. При това придвижване пътеката на слънцето в първата половина от годината е от едната страна на небесния екватор, а във втората половина е от другата страна. Примерно, през шестте “летни” месеца, т.е. започвайки от 21.03. (пролетното равноденствие) и свършвайки с 23.09. (есенното равноденствие), слънцето се придвижва по една пътека, която е разположена в “горната хемисфера” (северно от небесния екватор). Обратно, през шестте “зимни” месеца (от 23.09. до 21.03.) слънцето се придвижва по пътека в долната небесна хемисфера, т.е. южно от небесния екватор. Ако очертаем целогодишната пътека на слънцето през дванайсетте зодии, както са били преди приблизително 2200 години, и каквито се ползват до днес в астрологичните таблици, получаваме следната рисунка: Но, реално погледнато, разположението на зодиакалните съзвездия върху небето в днешно време в резултат на прецесионното придвижване дава изместване на слънчевата пътека с един знак на запад. Картината добива следния вид: 4 Ако вземем, че вертикалната ос на графика на синусната функция означава дължината (времетраенето) на деня и нощта, то за една слънчева година получаваме тяхното ритмично увеличение и смаляване, както на рисунката: Българската сурвачка е един ритуален реквизит, който се употребява точно по време на обредите, съпровождащи празнуването на настъпващата нова година. Тук трябва да се припомни, че от известно време насам е възприето като начална точка на годината (“Нова Година”) да се взима точката на зимното слънцестоене. В наши дни има едно закъснение от седем денонощия. Вглеждайки се в последната рисунка, става ясно, защо се изработват и се ползват сурвачки тип “равноденствие (обр. 2А) и тип “слънцестоене” (Обр.3). Обр. 2. (от ляво на дясно) “Суровакник” тип “равноденствие” ; Неговата разновидност “Суровиска” със спираловидно обелена кора; Български “мартеници” със сходна календарна символика. По време на римското владичество е проведена реформа, след която е прието не денят на пролетното равноденствие, а денят на зимното слънцестоене да се счита като пръв (или нулев) ден, от който се е отброявала новата година. Преди тази реформа за нашите предци траките, подобно на останалите арийски народи, новата година е започвала от деня на пролетното равноденствие. 5 Този ден се падал на 1 март и се е казвал коленд, буквално: “който ражда”. С такива “раждащи дни” в римския календар е започвал всеки един от месеците. От там и понятието календар. Интересното в случая е, че само българите от европейските народи са запазили празнуването на старата “Нова година” (1 март), която се осмисля като изпращане на старото. Огньовете, които се палят на този ден, символизират изгарянето на старото, но и зараждането на новото. Празникът е известен и под названието “Летник”. Подобно празнуване на същата дата, с почти идентична обредност, е запазено у западните иранци (арии), етнически обособени като кюрди. Те са наследници на старите халдеи (колди/корди) и у тях празникът се нарича “нев роз”, което ще рече буквално: “ново лято”. Календарен смисъл имат и другите мартенски празници: “Св. 40 мъченици” (или “Младенци”, на 9.03.) и “Благовещение” (или “Благоец”, на 25.03). Като обърнем внимание върху иконографията на архангел Гавриил, който съобщава “Благата вест” на Дева Мария, забелязваме, че в ръката има един по-особен жезъл, досущ приличащ на кадуцея на Хермес (Герман/Теут). Поне един, а най-вероятно и трите отбелязани празници, в различни епохи, съвпадали с деня на пролетното равноденствие. За празника “Баба Марта” (Летник) казахме, че е “коленд” (“раждащ”), за “Младенци”. Българският народ казва, че на този ден “слънцето се обръща” и още, че “забива 40 нагорещени шиша в земята”, докато свръзката на датата 25.03. (“благата вест” от архангела Гавриил за зачеването на Дева Мария, “Благовещение”) с “раждащата дата” 25.12. (народната “Коледа” т.е. “раждането на Синът-Слънце”), макар и три дни след “зимското слънцестоене” (22.12.), е повече от очевидна. Тук става дума за религиозно осмисляне на космическия цикъл, отбелязан чрез свръзката на пролетното равноденствие със зимното слънцестоене. Суровакника, предаден с рисунката (обр.3), визуално показва, че става дума за 6 плюс 3 месеца, или общо девет месеца, колкото време “Богородица” е бременна с “Божия син”, който е всъщност слънцето. Техният общ символ е кръста и като такъв далеч предхожда християнската епоха. Обр.3. Суровакник, изтъкващ “зимното слънцестоене”. 6 В случая на мартеницата (обр. 3) двата увити конеца символизират двете змии: червена (“слънце”) и сребърно-бяла (“луна”). Те точно препредават стария смисъл на ритмично повтарящото се календарно време, запазен и изразен и в българския суровакник. Двата усукани конеца-змии в мартеницата всъщност символизират двете пътеки на големите небесни светила т.е. двете времеви “линии” (“дневната” и “нощната”), ритмично повтарящи се с цикъла на соларната година. Обр.4. Кадуцеят (суровакника), символизиращ точките на пролетното и есенното равноденствие, както и на лятното и зимно слънцестоене върху кръга на соларната година. Тракийския фолклорен мотив за змея или змията при нас е “змей горянин”, “сура ламя”, “десетоглава змия или змей”, в песните и приказките има “змейова сватба”. При траките имало ритуали изпъстрени с “показване и размахване на змии”, за които свидетелстват Теофаст, Диодор и др. Древно предание гласи, че любимата на “Орфей” е ухапана от змия на такъв ритуал. Подобен ритуал има и в днешно време у нас - така наречените ,,змийски празници“. Рано сутрин се събират млади и стари на определено място – по рано символично оброчище, палят се огньове. Децата ги прескачат и там се проклинат змиите. Това символично тяхно гонене и проклинане сякаш е едно закъсняло отмъщение на хората към онази змия, ухапала “Евридика”, умъртвявайки я и в последствие предизвикала смъртта на царя-жрец Орфей. Български обреден хляб във формата на змия - прави се за 1 май - "Змийски ден" ("Еремия") В древна “Тракия”, а също така и в “Скития”, вождът след смъртта си е героизиран. Такъв герой от по-късния наш фолклор е известният ни “юнак”. В древността той е връзка между света на хората и отвъдния свят. При Скитите тази връзка се осъществява от вожда който е и жрец и пратеник. Той под въздействието на транса и особеността на ритмиката осъществява тези връзки. Това е характерно и за древните българи. Според В. Бешевлиев владетелите-жреци предсказват, откриват тайни и дават съвети. Това се постига чрез заклинания, танци и всякакви мистерии съществували още от времето на Траките. При древните българи явлението цар-първосвещенник се повтаря в целия заложен смисъл от трако-пеласгите и потвърждава близост и етническо сходство с тях. И в тракийското общество връзката с отвъдния свят се осъществява от царя-жрец - така и в древнобългарския свят тази връзка е осъществена от владетеля-колобър. Принасянето в жертва на кон от кан Крум в един от походите си към Цариград е същото като обичая на трако-пеласгите. Залмоксис е легедарен жрец и цар на гетите. По-късно е героизиран. Гетите се явяват едно свързващо звено в родово и културно отношение между мистичните траки и войнствените скити. Според Херодот, при гетите имало такъв обичай: Изработвало се от глина тяло на младеж и след като с песни танци му се е вдъхвал живот, било изпращано при божеството. То е било “Герман”. Този обичай е познат и в наши дни в северна България в същия му вид. “Герман” се прави с молба за помощ при сериозни бедствия – суша, глад, мор и т. н. Айде ,бе , батка ,дай един хантюркски ,афганистански , папуа-ново гвиенйски обичай ,та да видя от кой чукар са се пръкнали българите ???????

От този въпрос си личи , Панцерегренадире ,че не ходите на Църква . Разбира се ,че не е задължително , сигурно е по-кофти от ходене в дискотеката или от прекален престой пред "Кол ъф дъти " -5-та част , но само в началото . После може и да няма убийства пред дискотеките .... На Възкресното Богослужение се пее една песен , която е въведена от Юстиниан I , някои твърдят ,че той я измислил , но патриарх Герман /715-730/ говори ,че е написана от йосиф и Никодим , когато погребвали Иисус .. Текста е следния - Единородоний Сине и Слове Божий Безсмертен сий , и изволивий спасение нашего ради ,воплотитися от светия Богородици и приснодеве Марии , непреложно вочеловечивийся ,разпний се же Христе Боже ,сметрию смерт поправий , един сий Светия троиций , спрославляемий Отцу и Святому Духу ,спаси нас . Въобще, братя и сестри ,ходете на Църква - "там където са 2 или 3 в Мое име , там съм и Аз"- не давам посочка , всеки може да си я намери ,а и не съм протестант с часове да зубря текстове . . Слушайте с благоговение службата и Божия дух ще Ви осени да бъдете по добри ,разумни и благородни . И не винете поповете ,те произхождат от средата на самите нас . Ето едно истинско есе - ПАЗИТЕЛИТЕ НА КРЪСТА Четвъртък, 15 Януари 2009 10:44 Васил Станилов вестник Стандарт Скептично настроен съм към религиозното чувство на нашия народ. Оправданията за неговия атеизъм, идолопоклоничество, безверие, или дявол знае още какво, са много. Скърцам със зъби, щом чуя някой да нарича патриарх Евтимий – „попа”. Един баща в трамвая каза на детето си:”Ще слезем на попа”. Не издържах: „Извинете, но вашето момченце би трябвало да знае, че това е патриарх, организирал отбраната на Велико Търново срещу турците. А не някакъв поп?!” В този случай бащата ми благодари, но един таксиджия ме изхвърли от колата си... Бяха минали няколко дни от Йорданов ден. Отскочих до село Аканджиево. Стъмняваше се и студът ставаше все по-силен. Търсех къде да се подслоня. Тогава ми звънна местен приятел – Йордан: - Къде си? Идвай да вадим кръста!! Засмях се. Приех го като: да се видим „на патерица”. Даньо ми обясни, че ме чакат край реката – там дето на Богоявление се вади кръста. Запътих се и още от далече забелязах висок огнен стълб, от който в мрака летяха искри приличащи на светулки. Приближих и с изненада видях, че компанията беше не от местни поклонници на Бакхус, а от малки момчета. Единственият по-възрастен беше Даньо. Даньо Брадата.както му викаха. Той ми наля вино и с наздравицата дойде изненадата: - Пазим кръста. Трябваше да изпия чашата до дъно, за да задам въпроса си. Заразказваха един през друг. Попът, който „надзирава” Аканджиево и Мененкьово, пристигнал с джипа.. Нямало шествие, хоругви и прочие...Сложил си патрахила, прочел молитва и метнал кръста във вирчето на Аканджиевската река. Момчетата, начело с именника се втурнали в ледената вода – кой без дрехи, кой с дрехи и се сборичкали. Но кръст не извадили. Сякаш той се стопил във водата. Ровили, преобърнали камъняка...Размътила се водата... Кръстът го нямало. Дошлите на празника били смаяни. Попът махнал с ръка: - Ще си купя друг. Качил се на колата си и запрашил. . Някои се усъмнили, че е хвърлил нещо друго, а не кръста. Други решили, че е лоша поличба. Бабичка въздъхнала: „Грешни сме” Един я запитал:„Какво значи грешни? Че грешим или че сме създадени погрешка?” Сетили се и за виц. Поп викнал пред олтара:”Селяне, селяне! Златен кръст имах, откраднахте го. Железен намерих – потурчихте го. Дървен си взех – изгорихте го. Сега целувайте...” И изрекъл скверна дума. Може и наистина да се е случило. След като свещеник нарече министър председателя ни „пич”, всичко може да се очаква от български поп. Българинът изцеди последните капки вяра от душата си благодарение на нашенските отчета. И тръгна през просото. Безбожен, бездуховен, без да има нищо свято. Бях убеден в това, докато не видях момчетата край огнената клада при рекичката. Стояха там от пет дена. И нямаха намерение да си ходят. Копаха с лопати, с вили, с търмъци. Отбиха водата. Поръчаха да дойде багер. Донесоха металотърсач. И кръстът се намери! Новината прелетя над селото. Незная кой как я е посрещнал, но но мене сърцето ми се стопли. Странна светлина огря душата ми. Почувствах, че се връща вярата ми. Видях, проумях. Че има деца, които не са похабени от духовната умора на родителите. Че бурята, която премина над отечеството ни не ги е пречупила. Че не е потурчена вярата ни! Че има кой да пази кръста! Благодаря ви, момчета! България разчита на вас! Бъдете благословени!

Breslaw - Бреслау на немски - си е тракийското слово - Преслав - преславен - пре - велик ,ще рече на блъгарски език . Както и малоазийския парадинаст Мостис/д/ /ч/ , славяните и траките са един и същ народ .

Ник , там ти е проблема , не "оная работа" ,а това ,че разглеждаш историята с оная си работа , а не с горната си глава . Историята не е низ от случайности ,а принципна система от причинно -следствени връзки . Казуалността не се губи никога . Но по -важното е ,че разкривам ,че българите и хуните са били християни и през 5-ти и 6-ти век .са били населници на тази земя . Биели са се дори за вярата си . Ами естествено ,като гонят или местят владиците им заради монофизитските спорове . Скитските монаси - един от тях е брат на Виталиан ползвайки се с негова подкрепа развиват богословските си идеи и несъмнено чрез това показват ,че в този момент не Кападокия ,Антиохия или Александрия,а Скития е центърът на богословието . Нали се сещаш ,че за да е възможно това , там трябва да има традиции , население или администрация ,което подкрепя тези монаси и богослови и не на последно място тия българи-ако щеш федерати не могат да паднат от Космоса ,нали , малко трудно ще им е да довтсват с хеликоптерите от Кубан и после да се връщат пак там . Не забравяй ,че съветската военна машина през 70-те и 80-те год. се чудеше с какво да се дотътри на Ламанша да си изплакне краката , надделя Т-72 варианта в крайна сметка ,а не МИ-24 . Малко трудно ще ти е за осмисляне ,но не е невъзможно през 513 -518 год. българи да има както в Илирик ,Епир , Македония ,Мизия и Скития , така и по Днепър ,така и в Крим , така и в Армения , а по-по лека не ни пращайте пак Чукотка .

Че , славяните това са презрително наричаните като роби , население на Атиловата държава , която е Старата Велика България е мисля ,вече повече от ясно , инъче няма блаженни Йероним да казва ,че 25 славянски рода населяват Мизия , нали , когато при условие ,че това е края на 4-ти и нач. на 5-ти век . където са готите и хуните.

Изчезналите траки , поставят 12 от 15- императора за времето от 324 до 611 год. Но по важно беше КОЙ Е ТРАКЪТ ВИТАЛИАН , водел армия от хуни и българи !?? Тези събития се познават мъгляво , защото на практика се учи "История на Византия " ,а не на земите на България и се изключват важни моменти от историята и /на Византия/ в които се разкрива имплицитната връзка между готи,траки ,хуни и българи . Лъв, по потекло бес, бе направен от мощта на патриция Аспар от военен трибун на император", Jornandes, Panckoucke, p. 164 Consul Флавий Ардабур Аспар от Мизия, magister militum per Orientem [редактиране] Теодорих, наречен по-късно Велики, син на княз Теодомир, на 8 годишна възраст отива заложник в Константинопол, където престоява 10 години и получава римско възпитание в Двора на император Лъв I Тракиец (* 401 - † 474), тракийски селянин от бесите [30] (от Софийско или Видинско). Преди да стане император Лъв e бил слуга на всемогъщия патриций и консул Флавий Ардабур Аспар (* ок.400 - † 471, Aspar-rex, Аспар-рух/рих), син на главнокомандващия армията magister militum praesentalis и консул Флавий Ардабур († 427). Аспар, който е роден в Долна Мизия, според някои от алански произход, според Йордан гот [31] ("толерирал готите"), също става главнокомандващ на армията - magister militum per Orientem. Още при смъртта на предишния император Теодосий II (* 401 - † 450) и прекъсването на неговата династия очакванията са били, че за император ще бъде избран Аспар, но това не станало, защото гърците в Цариград считали негово християнство за „полуарианско” и скитската, респ. българо-готската църква - за еретическа. По тази причина за император е избран сенаторът Маркиан (* ок.390 - † 457) от прост тракийски войнишки род, сам той служил преди това като войник при Аспар. Условието е било, той да се откаже от старата си вяра, като бъде коронясан от гръцкия Цариградски патриарх. След смъртта на Маркиан през 457 г. Аспар, отказвайки се доброволно от престола по същите религиозно-политически причини [32], издига за Римски Император протежето си Лъв I [33] [30]. Лъв I Тракиец също е коронясан от Константинополския патриарх (според някои, той е първият коронясан от Патриарх) и в този смисъл по-приемлив от Аспар, като за ренегатството му получил и прозвището "Велики". Намерението на Аспар е да дърпа конците на Лъв I и да управлява задкулисно, като наложи някой от синовете си за Император [34] 4. Теодорих е зачислен към състоящата се предимно от готи лична гвардия на главнокомандващия княз Аспар. За да обезсили зависимостта си от Аспар, Лъв I създава нова гвардия от малоазийски Изаури и подготвя издигането в противовес на Аспар на изаурецът Зенон (Тарасикодис, * 425 - † 491), като го жени за дъщеря си Ариадне. След като през 469 г. Империята решава да води на Изток и на Запад война срещу готите, „отрова за държавата”, Аспар разпуска своите готи и Теодорих се зъвръща в родината си. През 471 г., в двореца на Лъв I и с участието на Зенон, Аспар е убит от дворцовите евнуси заедно с големия му син патриций Ардабур († 471) [35], командващ конницата, а после и армията. През 474 г. Зенон става император (след внезапната смърт на император на Лъв II (* 467 - † 474), наследил за кратко баща си Лъв I, който умрял от дизентерия). Малкият син на Аспар, Патрикол (Патрициол, Патрокъл), зет на Лъв I и негов Цезар, успява да се укрие в Мизия при своите съплеменници федерати. Според Йордан [36] и Комес Марцелин [37], убит е и Патрикол, а вероятно трети син на Аспар е успял да се укрие. Consul Флавий Виталиан от "провинция България", magister militum praesentalis Нападенията на българите (мизите) и скитите в Илирик не преставали, тъй като са завзели Тракия почти до Цариград - „В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят”, пише на карта от анонимния Равенски космограф от 6-ти век. За отблъскване на техните набези към столицата, до 512 г. Анастасий I доизградил 70 километровата en:Дългата стена (Анастасиева стена) от гр. Деркос на Черно море до 6 км западно от гр. Силимврия на Мраморно море (започната през 469 г. от Лъв I Тракиец), както пише Зонара в житието на Анастасий [47] [48]. Анастасий I се възползвал от поражението на българите, които под водителството на Сабиниан са отстоявали свободата си на р. Морава в Горна Мизия, за да отстрани техните тракоилирийски владици. Той заточил на един остров в Беломорието владиците им на Ниш, Сердика, Охрид, Пауталия (Кюстендил) и Никопол (на Йонийския залив) (залива Арта в Епир), като ги заменя с протежета на Цариградския патриарх. Гражданската война в защита на вярата По нареждане на Анастасий, неговият племенник и командващ Тракийската армия на Империята magister militum per Thracias Хипатий намалил финансовата издръжка на мизийските федерати, което предизвикало тяхното негодувание. През 513 г. православните автономни събратя от Скития, Мизия и други области на българите под римска власт в Илирия се обърнали за помощ към командващия войските на федератите в Мизия Виталиан († 520) да се вдигне против омразния на народа „безбожник” император Анастасий I [49] в защита на 5-мата заточени български владици и против засилването на влиянието на монофизитите в Константинопол под протекцията на Анастасий. Тълпата в града скандирала на хиподрума: „Друг император на ромеите!”. Като доказателство, че не участва в подбуждането на бунта, Анастасий заставил през 511 г. ортодоксалния патриарх св. Македоний II (496 - † 523), който бил вуйчо на Виталиан и признавал старейшинството на римския папа, да подпише съставения през 482 г. от патриарх Акакий (472 - † 489) Енотикон на Зенон за примирение с монофизитите, след което обаче го уволнил и заточил в Евхант в Мала Азия и назначил на негово място още по-угодния на монофизите патриарх Тимотей I (511 - † 523). Обвинен бил в „несторианство”, което било осъдено на Третия вселенски събор през 431 г. в гр. Ефес под ръководството на папа Целестин (422 - † 432) и на св. Кирил Александрийски (* 378 - † 444). Виталиан e бил мизиец, родом от гр. Залдаба (Шумен) в областта на черноморския град Томи (Кюстенджа) от Долна Мизия (Малка Скития, Добруджа) – ”regione mediteranea” (Прокопий). Той е син на комита (комеса, ръководителя) на федератите в Мизия арианина Патрикол, малкият син на арианина княз Аспар, който се бил спасил при убийството на баща му от Зенон. Йордан нарича Виталиан скит [50], а Йоан Малала – тракиец [51], което по това време е синоним на гет [52] 33. Комес Марцеллин също го нарича скит (Vitalianus Scytha), но като коментира убийството на римския пълководец Кирил от Виталиан с "гетския му нож’’ (cultro getico jugulavit) [53] [54], подчертавал, че го смята и за гет с аланска кръв, затова можел да бъде считан и за гот (акад. Г.В. Вернадский) [52]. Като гот го определя „еднозначно” и Захарий Ритор [55]. Виталиан, внукът на някога могъщия Аспар, хранейки недвусмислени надежди за императорския престол, се възползвал от всеобщото недоволство от Анастасий, за да поведе борба срещу него под лозунга за чистота на православната вяра и против неговите монофизитски тенденции и отстъплението му от позициите на Четвъртия вселенски събор (Халкедонския събор) от 451 г., проведен под ръководството на папа Лъв Велики (* 390 - † 461). Тази негова тактика му осигурила поддържката на ортдоксалното духовенство в Константинопол и Рим, в т.ч. на крал Теодорих Велики в Равена и на ревностния халкедонист папа Хормизд (514 - † 523), макар и последният да не признавал 28-мото правило за равенство с константинополския епископ. През 514 г. Виталиан повел войските на "хуните" от Скития и "българите" федерати от Мизия към Константинопол, като завзел Мизия, Скития и Тракия [51]. По пътя на войските населението се вдигнало на въстание в защита на вярата си и армията на Виталиан нараснала над 60 000 души. Войската на хуните и българите Комес Марцелин нарича "римска". Виталиан без проблем преодолял безпрепятствено en:Дългата стена, убил командирите Константин Целерин и Макренцих и разположил войските си от Черно до Мраморно море. Поради липса на обсадна техника, Виталиан влязъл в преговори с Анастасий. С дълги колебания и подкупване на командирите на Виталиан, които преговаряли с него (Теодор и др.) Анастасий приел условията на Виталиан да освободи заточените български владици и да свика под егидата на папа Хормизд нов Вселенски събор за възстановяване на принципите на Халкедонския събор от 451 г. Другото условие – Виталиан да бъде назначен за военен наместник magister militum на Тракия - не било удовлетворено, но за сметка на това „несправедливият военен наместник на Тракия” Хипатий бил уволнен и бил назначен за нов опитният пълководец Кирил. [56] [57]. Виталиан потеглил обратно към родината си „провинция България” (Добруджа), както съобщава архиепископът на гр. Никиу в Долен Египет Йоан Никиуски (ср.7-ми в.) в неговата Chronographia - "Le Gйnйral Cyrille se rendit dans une ville appellйe Odyssus et y demeura, et Vitalien dans la province Bulgarie", Ibidem p. 378.4, „La Chronique de Jean, eveque de Nikiou: notices et extraits des manuscrits de la Bibliotheque Nationale”. Texte йtiopien publiй et traduit par M.H. Zotenberg, NEBN, Paris 1879. P. 378 / Paris 1883; „The Chronicle of Ioannis Bishop of Nikiu.”, Translated by R. H. Charles, 1916 Анастасий обаче нямал намерение да изпълнява обещанията си и дал секретни инструкции на Кирил, който вече бил успял да отвоюва Одесос и някои други позиции, да арестува Виталиан. След като узнал за това, Виталиан нападнал изненадващо през нощта Одесос и убил Кирил в леглото му с „гетския си нож” с помощта на хуна Тарак [59]. Като научил за убийството на Кирил, Анастасий обявил Виталиан чрез Сената за враг на отечеството [60], назначил отново племенника си Хипатий за командващ на 80 000 Тракийска армия с помощник гота Алафар и го изпратил към Одеса, където той се разположил на стан. Виталиан повикал на помощ хунобългарите около Дунава и през 515 г. отново ги повел заедно с българите федерати от Мизия към Тракия и Константинопол, като този път завзел и Одесос (Варна) и Анхиало (Поморие) [51]. В Мизия и Тракия императорските войски действали като в чужда страна. Тракийските хунобългари заловили няколко римски пълководци, вкл. и Хипатий и го продали на Виталиан. С умело ръководене на войските край Одесос силите на Анастасий били разгромени и дали 60 000 убити войници и офицери, после Виталиан превзел и Аполония (Созопол). [61]. Малала и Евагрий сообщават, че целта на Виталиан този път вече е била ”да завладее царството” [62]. Виталиан продължил похода си към Константинопол този път и по море и с 200 бойни кораба навлязъл в залива Стения на Босфора. Войската на българите федерати го обявила за император, в Константинопол избухнало въстание и населението също го провъзгласило за император [63] с викове "Добре дошъл, Императоре!" 4. Народ бил бунен от монасите [64], а и част от аристокрацията стояла на страната на метежниците. Анастасий избягал в едно предградие на столицата и бил принуден отново да преговаря. Въпреки големите тактически предимства и този път Виталиан не успял да доведе успеха си докрай. Отново бил даден грамаден откуп, Виталиан бил обявен за magister militum per Thracias и консул, двете страни се заклели във вярност, а Анастасий – че ще възстанови Македоний II и ще свика Вселенски събор 1 юли 515 г. под ръководството на папата [65] [66]. Уплашен от православните илирийски войници [67] и силата на въстанието в Софийско и Кюстендилско, Анастасий освободил владиците Домнион Сердикийски и Евангел Кюстендилски. Алцис Никополски и Гаян Нишки били вече умрели по време на заточението, а Лаврентий Охридски бил още задържан [68] 4. Виталиан отново вдигнал обсадата на Константинопол и отвел войските си към Мизия. Анастасий от своя страна отново вероломно нарушил клетвата си, за което бил наречен ”лъжец” и ”клетвопрестъпник”, макар че според него "Съществува закон, който предписва на императора да лъже и да нарушава клетвата си, ако това е необходимо за благополучието на Империята" (Теофан Изповедник [69]). От своя страна Виталиан подтикнал хуните савири да извършат опустошения в Мала Азия и Армения [70] [71] [72]. Това компрометирало каузата на Виталиан, който досега успявал да спечели общественото мнение на голяма част от аристокрацията и плебса в Константинопол. Анастасий веднага се възползвал от ситуацията и през 516 г. лишил Виталиан от поста ”magister militum per Thracias” и другите привилегии, като назначил за командващ тракийската армия магистър Руфин. За трети път Виталиан потеглил към столицата по суша и по море, като корабите на готите, хуните и скитите [73] пак стигнали до Залива Стения при Галата. Двамата пълководци magister militum praesentalis Патриций и Йоан отказали да излязат срещу нападателите и Анастасий ги изгонил, като възложил командването на флота на екс-префекта и министър на финансите адмирал Марин. Този път сражението се решило от огромния римски флот на Марин, който използвал химическо съединение, изобретено от Прокол Атински, за запалване на корабите [73]. Така флотът на Виталиан бил потопен без стълкновение, а след това отстъпващата му в безпорядък сухопътна армия била разгромена в няколко сражения. Особено се проявил генерал Юстин, бъдещият император (Комес Марцелин го счита дори за действителния командващ флота и сражението). Оръженосците на Виталиан Анастасий и Доминик били заловени, осъдени и обезглавени в Цариград, а хунът Тарак, който беше убил Кирил – изгорен жив. Самият Виталиан успял за една нощ да достигне и да се укрие в Анхиало, а после в родината си Добруджа. Този развой на събитията в Тракия, Мизия и Скития обаче веднага предизвикал ответната реакция на българите в Илирия през 517 г., които се вдигнали на въстание откъм Видинско, Софийско и Кюстендилско, дошли и завзели "Долната земя Охридска" и цяла Македония [74] При Анастасiи цари начаше бльгаре поимати землю сiю прошьдше Бьдыне, и прежде поимати Долнею землю Охридскую и по том сiю Вьсу", Йордан Иванов, "Манасиева хроника", "Български старини из Македония",. Комес Марцелин съобщава за същото в своята Хроника за 517 г., че гетските конници са оплячкосали двете Македонии, Тесалия до Термопилите и Стария Епир [75]. За да се изгладят църковните разногласия с гърците, скитите, респ. българите продължили да настояват да се събере църковен събор, който да разгледа претенциите на двете страни. Анастасий се съгласил и в писмо до папа Хормизд († 523) писал, че той иска "поради настаналото в скитските области съмнение върху православната вяра, да свика синод в Хераклея, в провинция Европа, който да установи правата вяра" 4. По настояването на Теодорих Велики, който в случая симпатизирал на сънародниците си българи по въпроса за вярата, папа Хормизд изпратил на събора епископ Енодий и архидякон Виталиан. Събрали се 200 души представители от различни страни, но след като били подложени на упреците на Анастасий I и цариградския владика Тимотей, които даже и не посмели да се явят на събора 6, те се разотишли без да вземат решение. За тази си постъпка Анастасий бил наречен от целия народ "клетвопрестъпник", загдето изневерил на вярата на родителите си, и "лъжец", но той отговорил, че когато императорът се намира в нужда, той може да лъже и клетвопрестъпничи 4. След смъртта на Анастасий I през 518 г. император станал Юстин I (* 450 - † 527), на 68 годишна възраст, но все още неграмотен – владеел само разговорен латински, а на гръцки се подписвал с шаблон. Той е бил тракийски селянин (син на Изток и Бегленица), родом от село Бедряна, Кюстендилско. Проф. Г.В. Вернадский [52] 33 го определя еднозначно като тракиец, а не алан, нито пък "славянин", както твърдял проф. Паул Йосиф Шафарик [76]. Юстин успял да се издигне в армията от прост войник до генерал и после до командир на Преторианската гвардия. Юстин осиновил и образовал племенника си Юстиниан, също родом от Македония. През 518 г. патриарх Йоан II (517 - † 520) бил принуден да отхвърли Емотикона и тържествено да признае Халкедон, което било утвърдено с указ от Юстин. Константинопол практически приел програмата на Виталиан за единение с Рим под егидата на папата. Папа Хормизд и Теодорих Велики били поканени на посещение в Константинопол. През 519 г. папата изпратил делегация, която носела неговото мнение под формата на libellus, изискващо осъждане на Нестор, Акакий и др., отлъчване на Север Александрийски, проклинане на Зенон, Анастасий и дори на св.Македоний II и т.н. Под натиска на Юстин условията били подписани от патриарх Йоан II безпрекословно, а Рим постигнал привидна пълна победа над Константинопол. За по-голяма сигурност и за да предотврати организирането на поредното въстание, през 519 г. Юстин гарантирал амнистия на потенциалния метежник Виталиан и го направил magister militum praesentalis, а през 520 г. и Консул, което предполагало завръщането на Виталиан от Добруджа в Константинопол. Виталиан бил посрещнат с почести от Юстин и Юстиниан.

Inter Traciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant qui ex supra scripta maiora Scytia egressi sunt Равенски хронограф от VII -ми век . Дали modo - oзначава само или отскоро не e толкова важно , поважно е ,че няма никакво славянско море , има просто Българско море .

Ами , има си цяла студия по този проблем - "Антиномии на християнската история : Империя и пустиня " . Много сложен въпрос , той и св. Теодор Студит , избягал в пустинята ,но виждаш ,че като опряло до България ,станала една .... Утре ,че стана късно , потеглям за пустинята ... Комерсиализация - да , гледам и Холивудските бози винаги наблягат на нея и не пропускат да го пренатякнат - "на видите ли тъпите християни ,какви са жалки никаквици ... ", например във филми за Робин Худ , ирландския монах мъкнеше "псевдосветинки " , но никой няма да си изхвърли ризата ,заради бълхите , нали ??? Има я за жалост и до днес - един фрапантен пример - Кръстова гора , пълна боза и духовно шменти-капели ,измисли я дявола в противовес на светата Бачковска Богородица , мисля ,че нещата при новия Пловдивски митрополит обаче ще влязат в нужния коловоз . За капището на Ванга , което пък бе измайсторено за антимясто до Рилския манастир,засега обаче не виждам ,как ще се реши.... Както виждаш , нищо ново под слънцето .... ю Но за една баба да правиш Вселенски събор ..??? Стои като въпрос , но треторазряден . Също е положението и със социалния въпрос , че манастирите били много богати ,пък императора беден и т.н. Колкото до траките , както знаеш , въобще нямат проблеми с иконите , нали си съгласен ???

Railroad artillery 15 cm SK "Nathan" · 17 cm Eisenbahnkanone L/40 "Samuel" · 21 cm SK "Peter Adalbert" · 24 cm SK L/30 "Theodor Otto" · 24 cm SK L/40 "Theodor Karl" · 28 cm SK L/40 "Bruno" · 28 cm SK L/40 "Kurfürst" · 38 cm SK L/45 "Max"

Имам доста интересни неща за иконоборството , но нямам време да ги кача . Безспорен факт е обаче пряката връзка на иконоборството с борбите на империята със исляма . Глупостите да се описват иконоборческите спорове със социално-политическиа терминология и да се схващат по диаматски едва ли не като развитие на класовото общество мисля ,че поне могат да се изоставят . Втори главен факт е ,че макар ,че няма верова ,философска и богословска здрава основа иконоборчеството е преди всичко не просто църковен/дисциплинарен/ или обряден въпрос ,а преди всичко -догматичен - т.е. засяга основни истини на вярата . Личности като преподобните Йоан Дамаскин , Теодор Студит и патр. Никофор не са някакви църковни интриганти с каквито е изпъстрена историята на Църквата , , нито пък са самолюбци или празнословци . Те са истински богослови .Така ,че иконоборския спор е имплицитно свързан и е част от големия Христологически спор - много правилно ,сте отбелязали ,кои го подкрепят- исаври,сирийци ,арменци и копти , тези народи , изключая исаврите и до днес са монофизити / около 30 % от населението ,дори в Египет и по-малко/ , останалите са приели исляма . В техните църкви и до днес няма да видите икони с изключение на някои сирийци . Не искам съвсем да отделям или омаловажавам политико-икономическите аспекти на конфликта ,но те трябва да бъдат осветлени в правилна насока . По принцип всички богословски спорове биват въвлечени в политиката - сещате се защо готите приемат арианството . Г. Флоровски ,един много почитан от мен съвременен богослов се опитва да ''хвърли'' вината на Ориген . Който май е виновен за едва ли не всичко неправилно във вярата с което далеч не мога да се съглася ,но е факт ,че иконоборците нямайки никакъв светоотечески авторитет ,мисля разбирате и ще се съгласите ,че по онова време ,той е имал огромна тежест ,са се опряли на Ориген , като голям богослов и учен .Впреки ,че като първостепени са се опрели на авторитета на Свещенното Писание и Св. Предание , те са използвали и светоотечески или патристични цитати . Фактически иконоборци се оказват гръцките християни които са заразени с платоническия спиритуализъм който тълкуват алегорически Свещенното писание .От една страна докети ,монофизити ,монотелити , полуариани не могат да приемат човешката природа на Богочовека Иисиус христос . От друга страна иконоборците са и крайните символисти , непреобразени от елинистическите си идеи и платонически възгледи , чиито корени са Александрийската традиция ,неразривно свързана с неоплатонизма. Така ,че от тази страна , те не са прости продължители на монофизитската позиция .

Не ,не го бъркам . "Дората " си е Дора , а К-5 е използвано в битката при Анцио . Дора си е т.нар. ''мобилен '' комплекс , каквото и да се разбира под това през 40-те год. ,а К-5 си е оръдие ,качено на влак . Мисля ,че немците са имали 2 или 3 оръдия общо . На Атлантическия вал имаше някакви оръдия направени като кули ,желязо-бетонни мисля ,че именно такива са качени на влакове , ама да не фантазирам . За първото обаче съм сигурен .

Получаването на второто раждане се извършва при Светото Тайнство Кръщение , в което човек личностно избира Христос за свой Спасител и се ражда за живот в Него .При което съответно ,на човек се предават, кръщавайки се в Дух и истина , печата на дара на светия Дух , обещание за вечен живот . Кръщенето е обещание на човек към Бога за добра съвест . Кръщаването ни освобождава от първородния грях и ни дава възможност за ново духовно начало . Човек веднъж се ражда по тяло и още веднъж по дух за живот в Църквата на Иисус Христос . Второто раждане ни измива от всички предишни грехове ,но не ни освобождава от това за в бъдеще да грешим .т.е. получили сме благодатта на Светия Дух ,но ако започнем отново да грешим ,ние отново ставаме роби на смъртта и дявола .Затова наистина чрез вяра се спасяваме , не чрез дела . Но не можем да вярваме истински ,а делата да са ни грешни пред Бога . Затова вяра без дела е мъртва .

Еми естествено си имах хас ,да им вервам .Само ,че тези , които ги отъждествяват са привържениците на автотхтонната теория /Иловайски , Ценов и пр./ Повече да ти кажа имам вяра на Клавдий Птоломей , който споменава хуните на Карпатите през 2-ри век. Апропо според мен хуните са европейските агатирси ,които са и хазари/козари/ . Но повече искам да разбера какво мисли Последния Аеций/LAST ROOMAN / по въпроса за Клавдий - интерполация ли е това в текста , анахронизъм ли е , от кой период е оригинала на Клавдий , кой го е преписал и т.н.това са неща ,на които мисля ,че ще се опитам да му се доверя Според мен ,всичко около 3-4 век. стои така - никакви жълти не са идвали , или това поне не са били хуните. Например би могло да са дошли хуните и да са казали ,че жълтите се надигнали и оттам да се помислят хуните за жълти . Готите са гети ,които са управлявани от една , най-вероятно балто- скандинавска прослойка , тези хуни , просто са въстанали против готите , които са били до този момент управляващия елит . И някаде там са си и сарматите /аланите / , които ги има още от времето на Овидий в Мала и голяма Скития . Славяните са ЧАСТ ОТ САРМАТИТЕ /особенно антите / и зад тях са фените/ които са угрофините / . Което ще рече ,че се слага край на главоблъсканиците откъде идват германците и славяните . Това беше малко лирично отклонение ,който не го вярва да си се главоблъска от кое блато са се пръкнали славяните . За Сугдийската епархия - малко по-късно .

Епархия е областта в която се разпространява или упражнява властта на епископа или владиката /има още няколко титула , като митрополит , архиепископ ,екзарх и патриарх ,но и те имата епископската власт ,само се различават в администратиовната си степен на управление , в древност е имало и хореепископи/селски или на дадена територи, земя / ,които по-късно са отпаднали ./ Значи главата на епископията и епархията е епископа . Така ,че няма принципна разлика между епископия и епархия . Използвах и двете думи ,именно защото не знаех , дали главата е епископ или с по-голяма административна степен - архиепископ или митрополит . Но ,както и да е , да не хващаме за буквата . Епархии между ДОН И КУБАН - 1/Готска - 2. Сугдайска или Сугдея - Επαρχια Σόϋγδαια и тъждествена на днешния град Судак или Сулдай , , хм ,ето ,че си отговорих на единия въпрос ,бях притеснен , да не иде реч за друг град и нещо да не съм объркал , но продължаваме ,това е в Крим , някои учени дори са я объркали с Доростолската ,като например - Ferrari ,Lexicon geogr. , ed. Baudrand , Patavii 1575 и Le Quien , Oriens. Chrst. t. p 1229 3. Фулската 4. Боспорската Сега конкретно какво имаме - Готската епархия е най-забележителната от тях . По своето канонично достойнство е била издигната в митрополия , чийто митрополит е пребивавал в ΔΟΡΟΣ / или Dory/ . Тя фигурира в съборните актове на Трулския събор - тук черпим сведение от небезивестния C. de Boor , Machtrage zu den Notitiae Episcopatuum in Zeitschtift /тия немци , що не си сложат едно Щ ,ами пишат букви като откачени / fur Kirchengeschite , B, VI , Gotha , 1894 , S. 589 / и има подчинени 7 ЕПИСКОПИ /ИЛИ КАЗАНО ПО ПРОСТО 7 ПО-МАЛКИ ЕПАРХИИ/ . Според известния Парижки каталог тези епископии са - 1. епископия на Хотзирите или Хотцирите - Χοτζηρων 2.епископия в Хуал - Χουάλης - ако някой каже местоположението му ще бъда благодарен 3.на ОНОГУРИТЕ - Ονογουρων , 4. епископия на ХУНИТЕ - Οΰννων , КОИТО СЕ ОТЪЖДЕСТВЯВАТ С БЪЛГАРИТЕ 5.една намираща се в Астел / или Алустин / 6. една намираща се в Ρετέγ - също неизвсетно местонахождение ,може би новите археолози ще помогнат? 7. и в Тиматарха - Τυμάταρχα ,която според Порфирородния е била ФАНАГОРИЯ . Всичко това при Де Буур търсете ,ако не вервате !

Аз имам един въпрос . Дайте ми повече литература откъде ги вадете тия български крепости . И още - Судай -древния - Сугдак ли е или т.нар. Сурож ????

Оххх- изяде ме за тая епархия . Добре сега ще ти пусна нещата . Има ги в Цухлев ,но съм я дал тука на един човек . Изчакай ,малко .

Вие не разбирате ,какво означава дуализма - той твърди ,че има начало на доброто /добрия Бог/ и начало на злото/ариман,сатана/ .Православието твърди ,че злото не е бог . Дявола не е бог ,той е творение със извратена свободна воля . Да за индийското учение , то е близко до персийското и днес последните зороастрийци не населяват Песия ,а именно Индия . "Мая" , "илюзия' ,Толостой разбирам Ви ,да доста четете Толстой . Със сравнение с Достоевски ,обаче е назад със светлинни години. Има учение за непротивене със злото . Не знам , колко сте запознат с история на руската литература или по скоро биография на руските творци . Та Достоевски и Толстой са ходели при Оптинските старци ,които са били доста известни в Русия през 19-ти век .Единия е ходел , обаче като каещ се грешник ,а другия - като лъстив горделивец ,ясно ви кой , кой от двамата е .Та говорите ми за същия този Толстой ,който говори за непротивене на злото и който се е хвърлил в обятията на сатанинската болшевишка власт . Да заклет романтичен идеалист сте .