kanalcek

Тоя по какво е специалист? Това, че е завършил история, не го прави специалист по "прабългари". Въпросния Ал. Николов е медиевист, няма комплексни знания по произхода и етногенезиса на народите в Средна и Централна Азия. В България специалисти по етническа история на Средна Азия мога да нарека д-р Живко Войников, Валери Стоянов....на пръстите на едната ръка се броят. Ал. Николов е типичен нагаждач, мундщрован в духа на тюркската теория за произхода на "прабългарите"и псевдонаучната теза за "славянското море". Оставя си вратички, опитва се да увърта. "Великия" специалист, само защото има диплома за историк каза, че Теофан употребява израз "българи оногури", а всъщност това е дякон Агатон. Искам да попитам Даниел Димов любимия филм на дядо му или баща му "На всеки километър ли е"?

Вие либерастчетата уж сте против Русия, а яростно защитавате тезата за "славянското море" и "шепата тюркоезични прабългари, което е наложена впрочем от Русия и Австро-Унгария най-вече. При Вас панславизма е съчетан с отвратителна туркофилия и антибългаризъм.

Предлагам на Вашето внимание една моя книга, излязла току що от печат - „Етногенезис и етническа история на българския народ”. Книгата е 526 страници. Част от тиража го разпространявам сам. Цената й е 25 лв. Като разходите по доставката са за сметка на купувача. Пращам до офис на "Еконт" или "Спиди" с наложен платеж. Прилагам и снимка на книжното тяло на книгата, за да се придобие представа как изглежда. При проявен интерес от Ваша страна пишете на лично съобщение тук във форума - никнейма ми е kanalcek или пишете на имейл: rumen_ivanov1984@abv.bg. Ето и анонс към самата книга: Новата ми книга "Етногенезис и етническа история на българите" е посветена главно на произхода на нашия народ. Етногенезис означава 'произход на даден народ, народност, племе, племенна група или на група народи'. В случай, че някой желае да се сдобие с книгата, може да ми пише на лично съобщение. Цената й е 25 лв. Книгата е 526 страници. Една от водещите линии в новото изследване на Румен Иванов е неговата убеденост за решителната доминация на древните българи (т.нар. прабългари) над останалите компоненти в иначе сложния българския етногенезис. При това не става дума за предпоставена теза, а за стройна, подплатена с необходимите емпирични данни и доводи теория. Разбира се, тази теория може и следва да бъде дискутирана, дори да е оспорвана в едни или други детайли, но като цяло звучи убедително. С пълно право, подлагайки на анализ онова, което знаем или най-малкото предполагаме, авторът се стреми да открие пресечната точка между информацията на историческите извори и наблюденията на езикознанието, археологията, етнологията, генетиката… "Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход, появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453 г.). В края на VI в. то попада под тюркска зависимост (ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост?), от която го освобождава кана субиги Кубрат и създава държава. Според официалната историография Кубратовата държава представлява племенен съюз, просъществувал има-няма, малко повече от тридесет години. От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите ни византийци нарекли този съюз Стара Велика България. В края на седми век император Константин Погонат, едва успял да разбие арабите при Константинопол, потеглил начело на своята армия към делтата на р. Дунав, срещу „неголямата“ войска на Аспарух. Там в продължение на няколко дни той не посмял да я нападне и се отправил към Несебър. Армията му пък била преследвана и избивана от „немногобройните“ българи, яздещи дребни кончета от устието на р. Дунав до Варна. За около две столетия „тюркоезичните“ българи се претопили, славянизирали езиково и расово, тъй като били с известен монголоиден примес и изчезнали от историческата сцена, оставяйки само названието „България“, тюркско по произход име дадено на новия славянски народ и неговата държава! Ето това сме учили в учебниците по история, това и днес се преподава в училищата и университетите – една огромна, от край до край лъжа, при това изключително неграмотно, нескопосано написана! Многобройни извори с различен произход очертават една различна от представената в популярните студии и учебници картина. Вече е ясно, че многократно повтаряната теза за „славянското море“ и незначителната „Аспарухова дружина“, не се характеризира с научна достоверност. Внимателният анализ на изворовите данни води до заключението, че преселването на Аспарух и Кубер е само един епизод от вековното усвояване на Балканите от страна на древните българи. Присъствието на значителни маси от тях на полуострова може да бъде доказано чрез факти от различни области. Според руският учен В. Т. Сиротенко е имало три масови преселения на българи на Балканите: в 475 г., после в края на VI в., съобщено от Михаил Сирийски и накрая в 670 г. водено от Аспарух. В действителност преселническите вълни са малко повече, за съжаление този въпрос е рядко засяган в българската историография. - имаме един Дрого или някакво близко име, който със своите подопечни усвоил Долната земя Охридска, не е съвсем ясно точно кога, вероятно в края на V или началото на VI в. - сведението на Михаил Сирийски за Булгариос и неговите 10 000 заселници „скити“ заедно със семействата им се отнася приблизително пак за този период. - кутригури начело със Синеон получават по времето на византийския император Юстиниан I земи за заселване някъде в Тракия. - подопечни на аварите кутригури са срещнати около Браничево от ромейски авангард в началото VII в. - хърватските легенди отнасящи се към заселването им на Балканския полуостров, както и ранните сръбски титули след заселването на сръбските племена по тези места, говори за силно древнобългарско влияние сред тях (възможно дори и водещ “прабългарски” елит), както и аварско такова. /2/ - освен Аспаруховите българи, синхронно с тях се заселват и Куберовите в Керамисийските полета. Народа, който води Кубер е смесен по потеклото си, сред преселниците има и потомци на местното население, вероятно и славяни, но българите със сигурност са били доминиращия елемент, съдейки от изворите. - при присъединяването на Панония от Крум, се влива една порядъчна маса българи оттам в населението на България. - откъм североизток в края на IX в. и началото на X в. прииждат черни българи откъм Хазария. Така че, не може просто и само, да говорим за българско заселване единствено с Аспарух. Неговото може и да е най-многобройно, но останалите взети заедно, е възможно дори значително да го надминават. " СЪДЪРЖАНИЕ Предговор от проф. Пламен Павлов Въведение Теории за произхода на древните българи. Опит за анализ и интерпретации Откъде идват българите. В търсене на прародината Поява на българите в Европа. Създаване на Старата Велика България Заселване на древните българи на Балканският полуостров. Произход на съвременните българи Извори Бурджани на Балканите Антропология Генетика Археология Ономастика Етнография Език Численост на етнокомпонентите Древнобългарската диаспора извън Дунавска България Панонски българи Българите в Италия Черни българи Българи в Мала Азия Волжки българи Обхват на българското етническо землище Няколко думи за българското население в Албания Български езикови и етнически пластове в Косово Още един път за произхода на гагаузите Съвременното българско етническо присъствие в Гърция. Християни, българи по произход в Западна Тракия Селищни имена, антропоними и други названия производни от етнонима българин като маркер за разпространението на българите Етнос, Нация, Идентичност Библиография

Господин Стамов, моите уважения към Вашия труд и познания, следя Вашите публикации и смея да твърдя, че казвате много верни неща, но не мислите ли, че неглижирате в някаква степен българския фактор относно нашия произход? 50 % славянски дял в етногенезиса на днешните българи? Няма никакви категорични доказатъелства, че в рамките на Българското етническо землище е имало някакво осезаемо славянско присъствие. Мога да се обоснова, но ще отнеме много време, а и тук не е мястото струва ми се. Защо пък генетичните препратки към тези скити от Панония, които имат днешните българи, да не се дължат в по-голямата си част пак на "прабългарите? Аз лично смятам, че българите са смес между тури и иранци, самите тури са известни в китайските източници като жуни, носители са на карасукската култура. Това са същите кангюйци, за които Вие пишете, в Шах Наме ако не се лъжа столицата на турите е посочена като Кангха. Надявам се, че не се опитвате като Рашо Рашев да примирите старата антибългарска теория за преобладаващо славянския произход на днешните българи с новите открития в областта на древнобългарситиката и по-специално, че древните българи не са алтайци.

Не. Няма. В книгата са разгледани заселванията на "прабългари" на Балканския полуостров, съответно тяхното съотношение спрямо завареното население и славяните, спирам се и на произхода на гагаузите и шопите. Засегнат е обширно въпросът за българското етническо землище от Средновековието до днес, с акцент на периода XIX - XX в. защото там им някои неясноти и недотам изяснени моменти. В главата "Демография на българският етнос" проследявам оценките на различни автори за броя на българите като цяло от средата на XIX в. до днес, след което се дава подробна инфорамция за всички български общности по произход намиращи се Балканите, но извън България и около Балканите - в Поморавието, Косово, Албания, Румъния, Турция, Влашко, Банат, Северна Добруджа, Егейска Македония, Западна Тракия, Украйна, Молдова....Засегната е и българската диаспора в Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия, Южна Америка и т.н. В главата "Разселвания на българите" е направен опит да се проследят миграционните процеси на българско по произход население в рамките на българската етническа територия и извън нея - дадени са подробни сведения къде са заселени българи мюсюлмани в Турция (Одринска Тракия и Мала Азия), аргументирано е показано, че голяма част от българското по произход население в западната част на р. Северна Македония има за предци българи, дошли от пределите на днешна Албания през вековете на турското владичество и т .н..

Ето два откъса от първата глава "Произход на народа българи", стр. 32-34 и стр. 36 от книгата ми: Съгласно една от т. нар. солунски легенди (за чудотворните дела на Св. Димитър Солунски) за четвърти брат се приема българинът Кубер, отцепил се от аварите с подчиненото му население и направил опит да завземе Солун с измама. Българският историк Христо Тодоров – Бемберски обаче излага факти и обстоятелства, според които последната хипотеза се оказва неприемлива. Първо. Действията на Кубер не са конкретизирани във времето с дати или с имена. Ако той е брат на Аспарух, то описаните събития трябва да бъдат отнесени към годината на образуване на Дунавска България (681 г.), малко по-рано или по-късно. Легендата разказва, че той е водил преговори с византийския император, но кой е бил този император се премълчава. Единственото име от византийския лагер, което се споменава, е на стратега на Солунската флота Сисиний, който по внушение на Св. Димитър осуетил домогванията на Кубер. Стратег на солунската флота с име Сисиний наистина е имало, но значително по-късно, в 718 г., и не е осуетявал никакъв заговор, а сам е участвал в заговор за свалянето на византийският император Лъв III Исавър. В този заговор според хрониста Никифор, константинополски патриарх, първостепенна роля играли българите, като изходна база на заговорниците бил Солун, където бил заточен бившият император Артемий, управлявал Византия пет години по-рано под името Анастасий II и стремящ да си възвърне престола. Съсредоточаването на заговорниците българи и византийци станало в Солун, откъдето едни по суша, а други по море, начело със Сисиний се отправили за Константинопол (Цариград), като срещата между пешаци и моряци трябвало да стане в древния град Хераклея на Мраморно море. Император Лъв III оценявайки реално своите противници влязъл в преговори само с българите, като им напомнил за мира и сам се ангажирал с някакви обещания. Неговите условия се оказали навярно твърде изгодни за българите, защото те се отказали от по-нататъшно участие в заговора, предали узурпатора Артемий и сподвижника му Сисиний на императора (които били незабавно екзекутирани) и се завърнали в земите си. Тези събития по всяка вероятност са залегнали в основата на солунската легенда, според Христо Тодоров – Бемберски, която като всяка легенда, иначе не би била легенда, не се е придържала строго към историческите факти, а им е дала своя интерпретация: българите се събрали в Солун не за да помогнат на Артемий, а за да завладеят града с измама: Сисиний не е заговорник, а защитник на града и т.н. Както пише Христо Тодоров – Бемберски „накратко, цялата вина за кръвополитните вътрешни междуособици е стоварена върху „варварите“ българи с цел да се оневинят християните византийци – похват, често срещан във византийската книжнина. Съдейки по общите моменти в легендата на хрониката, стигаме до извода, че Кубер – като партньор, а по-късно противник на Сисиний, т.е. като негов съвременник, е стоял начело на българите в 718 г., но поради голямата разлика във времето – четиридесет години – не е могъл да е брат на кан Аспарух.“ Второ. Византийската писателка Ана Комнина, дъщеря на император Алексей I Комнин и правнучка по майчина линия на българския цар Иван Владислав в своята биографична книга „Алексиада“ на два пъти споменава някой си Мокър (Мокрос) като първи български цар, който действал в днешна Македония и пръв завладял византийската крепост Лихнида, която от този момент започнала да се нарича по „варварски“ т. е. по български Ахрида (Охрид). Смята се, че този Мокър не се споменава другаде и затова науката го отрича, но в едно малко познато у нас издание от 1866 г. на известната френска енциклопедия „Ларус“ Мокър е посочен като наследник на кан Аспарух и като противник на византийския император Юстиниан II във византийско-българската война от 688 г. Това дава основание на Христо Тодоров – Бемберски да предположи, че има (или е имало) и други сведения за Мокър, използвани във френската наука, но неизвестни на нашата. В приемствената хроника на византийските историци Йоан Скилица и Георги Кедрин има един пасаж, който досега не е намерил своето правилно тълкуване. Става въпрос за следното: в параграф 33 на хрониката се говори за българско нахлуване в Македония през 678 г. завършило с разгром на византийците и с мирен договор „позорен“ за тях, а в параграф 40 се проследява победата на кан Аспарух в днешна Добруджа, но отнесена към следващата година и също довела до мирен договор с Византия, признаващ провъзгласяването на българската държава. От наличието на двата договора следва, че в продължение на две последователни години на територията на Византия са се образували не една, а две български държави – едната в Македония, а другата по северното и западното крайбрежие на Черно море. Начело на втората застанал кан Аспарух, а на първата съгласно цитираните Ана Комнина и „Ларус“ неидентифицираният до този момент Мокър, в когото по силата на посочените факти можем да видим негов брат, а именно – четвъртия син на Кубрат. /42/ ............................................................................................................................................................................................................................. Неотдавна П. Парашкевов насочи вниманието към снопче крайно любопитни топонимни сходства и съвпадения между нашия Чеч и прилежащите му южнодоспатски села вляво от река Места, от една страна, и част от Северен Кавказ (Чечня и прилежащите й земи на запад), от друга страна. Славистът Иван Добрев ги свързва с разселването на Куберовите българи, но погрешно отъждествява Кубер с четвъртият син на кан Кубрат. За наличието на етнически връзки между двата отдалечени района свидетелстват следните топоними: Беслен в областта Чеч – Беслан в Кабардино – Балкария на запад от Владикавказ; Боголин в съседство с областта Чеч – Боголиново в община Гудермес в Чечня; Годешево в съседство с областта Чеч – Годешь в Карагалинская станица на Чечня; Жижово в областта Чеч – Жиж в Кабардино – Балкария; Крибул в областта Чеч – Крибули в Ардински окръг на Северна Осетия в съседство с Кабардино – Балкария; Сатовча в съседство с областта Чеч – Сатовченское в Чечня, област Грозненская; Слащен (Слащан) в съседство с областта Чеч – Слащены, на 13 км от Владикавказ, разположено е недалеч от село Кубадин, с древнобългарско име, което ни е познато и от Североизточна България (Южна Добруджа) – същият онзи Кубадин, край който в 1916 г. лавината на българската конница смазва неприятелската войска; Туховища в съседство с областта Чеч – Туховыщ в Кабардино – Балкария, в община Беслан; Фъргово в съседство с областта Чеч – Фърг юрт в Кабардино – Балкария. /49/ Изводите, които Иван Добрев прави са твърде важни: между топонимията на нашия Чеч и севернокавказка Чечня (включително и прилежащите й земи) съществува не само чисто етимологическа, но и битийно-историческа връзка. Потомците на някогашните солунски „прабългари“, без досега това да е било осъзнато, съществуват и днес, в XXI в., като наши сънародници от двете страни на българо-гръцката граница.

Да, разбира се. От коя глава желаете да поместя цитати или нямате конкретни предпочитания?

Да, разбира се, моя грешка е, че не го публикувах. Ето съдържанието на книгата: Съдържание Предговор .................................................................................................3 Произход на народа българи ...................................................................5 Обхват на българското етническо землище.........................................97 Демография на българският етнос .....................................................187 Разселвания на българите....................................................................254 Етнос, Нация, Идентичност ................................................................425

В книгата се говори за българската народност, мисля, че е напълно удачно да се започне от това какъв е произхода на днешните българи. Не мислите ли? Говори се главно за българите, с акцент българите извън България, защото доста българи по стечение на историческите обстоятелства останаха извън пределите на сегашна България. Заяждането Ви е дребнаво. Страниците са много, защото съм се постарал максимално да осветля въпроса спрямо наличната информация, която имам. Въпросът за преселенията на българите от загубените територии като численост и т.н. е разгледан доста подробно.

Не е коректно по този начин да определяте труд, който даже не сте чел. Това, че съм написал, че академичната ни наука избягва като цяло тази проблематика всеки го знае, вие не сте ментор на никого, никой не е длъжен да приема Вашата гледна точка, нито моята. Поста е за хора, които биха пожелали да се сдобият с книгата, да я прочетат и след това да правят оценки.

Здравейте! Предлагам на Вашето внимание една моя книга, излязла току що от печат - „Българската народност на Балканите – опит за исторически, антропогеографски и демографски обзор”. Книгата е 440 страници. На този етап си я разпространявам сам. Няма я по книжарниците. Цената й е 10 лв. Като разходите по доставката са за сметка на купувача. Доставката до офис на "Еконт" или "Спиди", намиращ се близо до Вашето местоживеене излиза някъде в рамките на 3 лв. Прилагам и снимка на книжното тяло на книгата, за да се придобие представа как изглежда. При проявен интерес от Ваша страна пишете на лично съобщение тук във форума - никнейма ми е kanalcek или пишете на имейл: rumen_ivanov1984@abv.bg. Ето и анонс към самата книга: Книгата „Българската народност на Балканите – опит за исторически, антропогеографски и демографски обзор” представлява един новаторски опит да се опише и систематизира възможно най-големия достъпен обем информация за българите извън България и население в съседните Балкански страни което е загубило българското си съзнание поради стечение на историческите и политически обстоятелства, но е от български произход.Днес повечето българи изобщо не се замислят върху този въпрос, а тези които все пак се интересуват от него, се сещат единствено за българите от Западните покрайнини, Банат и Бесарабия. Дори и за Македония започва трайно да се налага мнението, основно чрез проводниците на глобалистичната пропаганада, че там вече живее различен от нас народ.Не е подмината и темата за произхода на днешните българи, въпрос доста подценяван в българската и световната историография, както в миналото, така и в наши дни. В съзнанието на средностатистическия българин все още битува представата за митичното племе „прабългари“ – дивашко монголско или тюркско чергарско племе с неизяснен произход от кой знае какви диви и миризливи орди с криви крака и дръпнати очи. Оказва се, всъщност, че нашите предци не само, че не са били претопени от „околното славянско море“, както традиционно (и без доказателства) се приема, а напротив, били са достатъчно многобройни, за да наложат етно-нима си на покореното от тях население и да създадат устойчива и голяма държава, която да просъществува през вековете.Заселванията на древни българи на Балканите дават отражение и върху формирането на българската народност и утвърждаването на етнонима българи: древнобългарският елемент взема участие в генетическата консолидация между ранни българи и славяни не само в тясната ивица между Дунав и Черно море, а на цялата територия на полуострова, с изключение на крайната му северозападна част и на Егейското крайбрежие.Във вече продължилата 30 години национална агония, наричана „преход” се наблюдават тревожни процеси на разпад на българското национално съзнание и формиране на ново такова сред някои етнически и религиозни общности у нас, при това изцяло на антибългарска основа.Ето защо необходимостта от такъв труд е голяма, особено и поради факта че представителите на академичната ни наука избягват тази проблематика, поради насадени от миналото и закрепени в съвремието ни комплекси: да не дразним съседите, да ни би в Европа да ни помислят за националисти и т.н.Книгата е подплатена и с богата статистическа информация за българските общности и селища останали извън сегашните български граници. Осветлява и един твърде малко засяган въпрос свързан с броя и разселването на българомохамеданите в Турция в периода след Балканските войни, вкл. и до нашето време, както и наличието на българоезично население в Гърция съхранило се до днес.Интересен е и опитът да се проследят детайлно всички миграции и преселения на българско по произход население в рамките на българското етническо землище, а и извън него, осъществени по време на турското робство, където също има много неосветлени и неясни моменти.В заключението си, авторът припомня твърде болезнените теми от нашето съвремие, за българския нихилизъм, чуждопоклоничество и „криворазбраната демокрация” която върви ръка за ръка с пълната обществена и национална безотговорност! Разглежда и негативните процеси протичащи в народопсихологията на съвременните българи, изразяващи се в липса на национално съзнание, незаинтересованост към всичко което не опира пряко до индивидуалното битие, краен егоизъм и консумативизъм, силното ограничаване на интелектуалните и културни потребности и замяната им със сурогатите на масовата чалга-(псевдо)култура. На мнозина изводите му могат да се сторят крайни, но такава е жестоката истина и тя не бива да се спестява.Считам, че въпросният труд ще бъде интересен за всеки българин интересуващ се от съдбата на България.

До Амазонски Ти си невеж, не аз. Едни и същи клишета не ми се четат от левичари интернационалисти - неолиберали антибългари. Радвай се, скоро няма да има българи. А злоба има във Вас, аз казвам какво пресдставлявате Вие емигрантите от България, от всяка държава има емигранти, но за разлика от тях, Вие българите по етнос емигрирали в 'западния Рай" плюете народността и родината си и се отказвате от всичко българско. Жалки консуматори. Това, че децата ти не са българи хич не ме интересува, както и твоята личност. Стой си там където си и не се бъркай в нашите български работи, ако изобщо си българин.

В Топличкото въстание вземат участие най-вече сърби от Кушумлия, населението във Вранско, Лесковачко, Нишко, Пиротско, Боянско, Алексиначко и другите райони, които България владее чак до Пожаревъц няма твърдо сръбско самосъзнание. Единственият край компактно населен със сърби от областта, която владее България е Кушумлийския.

Виж тази книга братко G_Zanetov_Zapadnite_kraista_na_BG_zemja.pdf

Stefane В Топлица сърбите са в Куршумлийска околия. По-голямата част от населението на Прокуплийско е като вас, в някои села даже има староседалци . Сърбите са в Куршумлийско. Чел ли си книгите на Гаврил Занетов?

а Стефане в Прокуплийско диалектът същият ли е като вашият? Там има много села, чиито жители са преселени от селата по българо-сръбската граница и от България.

Гнилянското славянско население е почти половината от населението на Прищински окръг по време на Балканската война. По време на Първата световна война, то казва за себе си: „ Ние не сме сърби. Сърбите от Стара Сърбия дойдоха тука 1912 г. и ни казаха, че сме сърби,... ние искаме да бъдем българи, каквито сме били от старо време Българи има в село Дубля, Свилайнешко, както и в Църквенац пак там. В село Трашневица община Паракин населението е главно от Трънско, България, има и преселници от Скопско и Пиртоско.

Аз исках да ти пратя една друга книга, но е невъзможно да я прикача тук. А да те питам в Парачинско, Кюприйско, Свилайнешко хората като вас ли говорят? Там населението е главно от староседелци и преселници от долината на р. Българска Морава и Тимошко т.е. българи. Има и от Македония и Видинско, както и косовци, но по-малко. Тези косовци обаче не са от сръбски произход, а много от тях са от Гнилянско, чието население дори преди 100 г. беше българско, а и сега има там села със сърбизирани торлаци. Има и власи и истински сърби, но те са малцинство.

Jovan_Trifunovski_-_Surdulica.pdf Donja Jablanica.pdf

На някой хора им е много къса паметта май. През 1833 г. сърбите присъединяват от България не само Тимошко, а и Паракинска, Крушевецка и Ръжанска нахии. До тогава градът се казва Паракин, а не Парачин. Аман от псевдоучени и псевдокапацитети.

Град Паракин е заселен изключително от доселници из разни български предели, преимуществено от Пиротско, Нишко, Горни Тимок, Видинско и Македония. Подобна е картината в околните села. Село Бошняне е създадено от Бошняк паша, който имал тук чифлик и заселил селяни от околните паракински села, от Пиротско и Южното По-моравие. Населението на с. Поповац е староседелско и доселено през XVIII и XIX в. от Косово и Метохия, Тимошко и Черна гора. Село Забрега представлява смес от западни и източни доселници. В него има сърби от Ужице, Студеница – Рашка, Крагуевачко. Освен тях има други от Южното Поморавие и Източна Сърбия. В с. Давидовац има староседелци, косовци и преселници от Свърлижко, Сокол – банско. Населението на с. Главица били изселници от Нишко, Църноречко, Сокол-банско и Гургосовачко (Кня-жевачко), в с. Текия били почти изцяло от Кумановско, от Македония, с. Лебина – бъл-гаро – влашко село, българите са били от Лесковац, в с. Стрижа – от Лесковац, Враня, Трънско, в с. Ратаре - изселници от Велико Търново, Ниш, Плана, имало и черногорска махала. В с. Чепуре населението било от Косово и Метохия, Черна гора, Сокол-банско, Свърлижко, Вранско, Лесковачко. В с. Шавац се говорил диалектен български, вкл. Га-врил Занетов е записал женското име Хубавка, непознато за сърбите, населението е дошло от Ягодинско и Тимошко. Селата Долно и Горно Видово минават за стари, в тях има староседелци и преселници из разни краища: Косово, Южното Поморавие, Маке-дония и Топлица. Жителите на с. Сикирица са староседелци и потомци на преселници от Южното Поморавие, Източна Сърбия и Косово и Метохия. В него е роден Милосав Обрадович, княз на Смедеревска нахия и участник в Първото и Второто сръбско въста-ние. От български произход е изцяло и населението на с. Дреновац. Тук също има ста-ринци. Обитатателите на с. Крежбинац са староседелци и потомци на преселеници от Косово, Пиротско и Прокуплийско. Жителите на с. Бусиловац произхождат от Южното Поморавие, Косово и Метохия. Има и староседелци. Обитателите на с. Голубец били от Рътан (Хъртен, Тимошко), но и от Софийско. Тук Занетов чул местните селяни да каз-ват, че някога крал Михаил Български (Михаил Шишман) държал земите до Морава, а оттак било Сърбия. Съседното село Плана е създадено в началото на XVII в. от косовци и българи от Македония и Сокол-банско. Населението на с. Мириловац произлизало от Скопско, Вранско, Прищинско, Църна река, но имало и „ери“ или „хери“ – сърби от Херциговина. В с. Леше и Извор населението произлиза главно от Косово. Село Кличе-вец главно е от доселници от Църна река – Зайчарско. Тук е дошъл най-първо и е засе-лил селото някой си Еремия, вероятно от Църна река. Тук имало и косовски семейства, както и ерковичи – ужичани – златиборци (от планината Златибор). Жителите на с. Горна Мутница са староседелци и потомци на преселеници главно от XIX в. от Източ-на Сърбия. В Долна Мутница има старинци, косовци, ужичани. Село Шалудовац е ново село като населението му произхожда от Косово и Метохия, Кумановско, Македония и България. В с. Буляне населението е най-разнообразно по произхождение: има косовци, черногорци, морачани, от Крагуевац, Църна река, от околните села и от неизвестно произхождение.

Виждам, че си "запознат" с етнографията на Поморавието. И ти ли си от академичните ни "Учени", които си въобразяват, че са последна инстанция по някои въпроси. Сърби в Поморавието има, но те са малцинство ис а главно в района на Браничевската област. В Косово сърби е имало единствено в Печка околи и района на Косовска Митровица, но от Косовска Митровица има македоно-одрински опълченци с българско самосъзнание, така че и там явно е имало българи. Сърби може и да са тези преселени от района на Вучитрън. Всички останали косовци са от български произход мой човек. Говорят на тимошко-призренско наречие, което не е сръбски, а български диалект. Албанците живеят във Вранско, Прокуплийско и Лесковачко. В медведжа все още ги има, има и заселени черногорци, но мнозинството са местни българи. На мястото на изселените албанци идват главно българи от пограничните с България територии, от Македония, от България и други български земи. В Покуплийско е пълно с такива села. Тимошко се дели на няколко подобласти:Ключ, районът на Кладово и Бърза паланка, където преоблдават власите; Неготинска Крайна - тук има само две села с българи староседелци - Сиколе и Търняне. Останалите жители са преселени. По сръбски източници преоблдават в Неготинска Крайна преселниците от Косово и Метохия. Но дали е така? Пътешествениците пишат, че в Неготинско живеят българи. В самият град Неготин има доста семейства преселени от Видинско. В Неготинско има и сръбски колонисти, но не са много; Църна река с районите на Бор и Зайчар. В Борско почти цялото население е влашко. Около Зайчар има преселници от Кулско, тететвенско, както и местни българи торлаци, има и няколко влашки села, както и косовски такива, жителите на които съществено се отличават от истинските сърби - селата Рготина, Вражогърнац и др.; Заглавак - районът на град Княжевац по долината на Бели и Търговишки Тимок. Цялото население тук е българско. Няма нито един преселен сърбин. Повечето жители са староседелци. от преселенците преоблдават тези от България и Пиротско; Свърлиг - районът по долината на Свърлижки Тимок с град Свърлиг. И тук цялото население е българско. Преобладават староседелците.

Здравей Стефане! Аз съм на 29 години от Варна. Интересувам се от Поморавието много. Напоследък ми попаднаха няколко книги за вашият край и все повече се убедих, че в южното Поморавие от Паракин до Прешево населението е хомогенно и почти няма заселени сърби или власи. Направи ми впечатление, че имената на хората не са сръбски, а български - Пешинци, Йорданови, Иванови, Коцинци, Миличевци, Динкини, Соколовци и т.н. От български произход е и по-голямата част от населението на Смедеревско, източната част на Крагуевачко (около Лапово и Баточина), Ягодинско и Крушевачко до Тръстеник. Там има много родове преселени от Лесковачко, Вранско, Македония, Нишко, Косово (всички косовци без тези от Митровица и Печко са от българско потекло), Соколбаня, Алексиначако, Прокуплийско и т.н. Особено силно е българското присъствие в Ягодинско и Крушевачко. В Последната околия има много староседелци. В Сурдулишка околия населението си е шопско (българско). Ако искаш ще ти пратя една книга, в която пише всеки род откъде произхожда. Бъди жив и здрав!

В Паракинско, Кюприйско, Ръжанско, Свилайнешко българите преобладават. Гледал съм откъде са преселени жителите на селата там. Дори в началото на 20-ти век жителите на Ръжанско са се наричали торлаци, пише Гаврил Занетов. Косовците са българи в по-голямата си част. Освен в Гнилянско, Призренско и Сирничка жупа българи е имало и в района на Джаковица, Прищенско. Виж картата на торлашките говори, дори в централно Косово говорят на торлашки диалект. А ето какво пише Стефан Веркович: „Както личи от вестниците, сърбите предявяват съвсем безсъвестни претенции при разглеждане на своите граници, осъзнавайки правата си на някакви фантастични и баснословни исторически предания, защото те не трябва да постъпват въз основа на миналото, т.е. да поставят естествените граници на всяко племе там, където свършва езикът му. По това природно неприкосновено право не са сръбски не само Скопският, Нишкият и Видинският санджак, тъй като тук говорят така, както в Солун и Одрин, но дори и самото Сръбско Княжество има около 200 000 души, които говорят като жителите на гореспоменатите три санджака, т.е на чисто български език, следователно принадлежат на българския клон, а не на сръбския. Споменатите 200 хил. българи живеят в Крушевацкия, Неготинския и Алексинацкия окръг до град Кюприя на Морава. Според моето мнение, основавайки се на сръбската теория за народностите, всичко би принадлежало на България до Паракина и Кюприя на Морава в Сърбия, тъй като, обратно сърбите си присвояват едва ли не три части от България, наричайки я Стара Сърбия”